Р
Е Ш Е
Н И Е
гр.С., 01 август 2013год.
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
Софийски градски съд,
Гражданска колегия, І отделение, 6 състав, в публично съдебно заседание на 28
май две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЖОРЖ ГИГОВ
При секретаря А.С., като разгледа
докладваното от съдия Гигов гр.дело
№10808/2012год., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е от „Р.Б.”ЕАД,гр.С. против Р.Д.Д.
иск с правно основание чл.422,ал.1 във вр. чл.415,ал.1 ГПК за признаване за
установено,че има вземания по отношение
на Р.Д.Д.,произтичащи от договор за кредит,включващи вземане за главница в
размер на 39 549.05 евро,вземане за редовна лихва, начислена за периода от
05.09.2011год.до 13.11.2011год.,включително в размер на 417.82 евро,вземане за
наказателна лихва, начислена за периода от 05.11.2011год. до
30.01.2012год.,включително в размер на
1 522.30 евро,ведно със законната лихва считано от 31.01.2012год.
до окончателното изплащане, за което е издадено разпореждане за незабавно
изпълнение обективирано в заповед за изпълнение на парично задължение, въз
основа на документ по чл.417 ГПК от 17.02.2012год.,по описа на СРС, Второ
гр.отд.,61 състав, по ч.гр.дело №4623/ 2012год.Претендира присъждане на
разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът – Р.Д.Д. оспорва изцяло
предявеният иск по основание и размер, като излага съображения за
неоснователност и недоказаност.Претендира присъждане на разноски-заплатен
адвокатски хонорар.
След преценка доводите на страните и
доказателствата по делото с оглед разпоредбата на чл.235,ал.2 ГПК съдът приема
за установено от фактическа и правна страна следното:
Представен е
договор банков кредит от 27.06.2006год.,по който договор „Р./Б.”ЕАД е
предоставил на ответника Р.Д.Д.,в качеството му на кредитополучател, кредит в
размер на 55 000 евро,като погасяването му се извършва по погасителен
план, с краен срок на погасяване-25.07.2016год.Представени са анекс №1 от
24.03.2010год. и анекс №2 от 29.10.2010год.към договор за банков кредит от 27.06.2006год.
Към настоящото дело е приложен заверен
препис от ч.гр.дело №4623/2012год., по описа на СРС ІІ ГО, 61 състав, от което
се установява,,че в полза на ищцовата страна – „Р. /Б.”ЕАД е разпоредено
издаването на заповед за изпълнение на парично задължение,въз основа на
документ по чл.417 ГПК на 17.02.2012год.,с което длъжникът Р.Д.Д. е осъден да
заплати на кредитора-„Р./Б.”ЕАД сумата от 39 549.05 евро-главница,417.82
евро-изискуема редовна лихва за периода от 05.09.2011год. до
13.11.2011год., 1 522.30
евро-изискуема наказателна лихва за периода от 05.11.2011год. до 30.012012год.,законната
лихва от датата на подаване на заявлението в съда – 31.01.2012год. до
окончателното изплащане на вземането, както и съдебни разноски за внесена
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение общо в размер на 2883.92лв.,като
е посочено,че вземането произтича от извлечение от счетоводните книги”Р./Б./”ЕАД
към 31.01.2012год. по договор за банков кредит
от 27.06.2006год. и анекси 1 и 2 към него и е допуснато незабавно
изпълнение на заповедта на основание чл.418,ал.1 ГПК.
Приложението на разпоредбата на чл.422 ГПК е
обусловено от наличието на възражение от страна на длъжника и в случая такова
възражение е било депозирано в СРС/възражение вх.№3117117/21.04.2012год. от Р.Д.Д./.
С определение постановено в закрито
заседание на 03 юли 2012год., СРС,ГК, 61 състав, по ч.гр.дело №4623/2012год. на
основание чл.420,ал.1 ГПК е оставил без уважение молбата на длъжника Р.Д.Д. за
спиране на изпълнителното производство по изпълнително дело №20127810400305, по
описа на ЧСИ Г. Д.,рег.№781, с район на действие СГС,като е прието,че с
молбата за спиране не са представени никакви доказателства, от които да се
направи извод за недължимост на вземането.С разпореждане от закрито заседание
на 03.07.2012год. СРС е разпоредил да се изпрати съобщение на заявителя, с
което да се уведоми,че може да предяви иск относно вземането в 1-месечен
срок,като довнесе дължимата държавна такса в размер а 1622.92лв.,като при
непредставяне на доказателства за предявен иск за установяване съществуване на
вземането ще се приложи разпоредбата на чл.415,ал.2 ГПК.
Приложението на разпоредбата на чл.422 ГПК е
обусловено от наличието на възражение по чл.414 ГПК от страна на длъжника и
подадена искова молба в рамките на
едномесечния срок по чл.415,ал.1 ГПК,като в конкретния случай е подадено
възражение в срок, както и в срок е депозирана искова молба от ищцовата страна
пред СГС и довнесена дължимата държавна такса,поради, което иска е допустим.
От заключението на вещото лице - Г. по
съдебно-счетоводна експертиза се установява,че са договорени са следните
условия:годишна лихва за първите 12 месеца – 1.75 %,след който срок се
увеличава на 7.35%Лихвата е сбор от стойност на банковия ресурс,определен от
банката 3.50% , надбавка – 3.85%, комисионни на банката-за управление на
кредита-1% върху разрешения кредит,наказателна лихва-сбор от договорната лихва
увеличена с 8 пункта годишно върху неизплатената главница.С договора е
предвидена и предсрочна изискуемост в случаи на неизпълнение, основното от
които е неплащане, на кое и да е от
задълженията на датата на дължимото плащане. С анекс №1 от 24.03.2010год. към
договора са изменени стойността на банковия ресурс от 7.35 % при подписване на
договора на 6.40%,към датата на подписване на анекса са установени размерите на
: редовна главница-39 549.10 евро,текущата редовна лихва-326.55
евро,падежната дата става 5-то число на съответния месец, крайния срок става
05.02.2017год.,гратисния период става от 05.04.2010год. до 05.09.2010год.С анекс
№2 от 29.10.2010год. към договора са приети изменена,стойност на банковия
ресурс - на 6.4 %, с което договорната лихва е 10.25 %,установени са размерите
на редовна главница-39 183.86 евро,просрочена главница-365.22 евро,текуща
редовна лихва-267.76 евро,крайният срок за погасяване – става 05.02.2018год., наказателната
лихва става 10 пункта годишно,въведена е „автоматична предсрочна изискуемост” –
при неплащане на кое да е парично задължение в продължение на 90 дни. Към
анекса е актуализиран погасителния план,като първа вноска- на 05.11.2010год..До
тези дати, ответникът е следвало да погасява само лихва върху главница от
39 549.08 евро.От 05.11.2011год. следва ежемесечно да погасява главница и
лихва в общ размер на вноската – 709.58 евро.На основание чл.1.2 от анекс №2
банката е установила едностранно размер на годишната лихва на 9.75%,считано от
05.01.2011год.След датата на подписване на анекс №2 – 29.10.2010год.,
ответникът е направил следните плащания по договора за кредит от
27.06.2006год.: на 03.06.2011год.-234.81 евро, на 03.06.2011год.-95 евро, на
27.06.2011год.-320евро, на 29.09.2011год.-350евро, на 01.11.2011год.-325евро и
на 16.12.2011год.-572.56 евро.Вещото лице се позовава на информация от „Р./Б./”ЕАД,че
Р.Д.,като едноличен собственик на „П.”ЕООД е
подписал и друг договор за кредит, който не е предоставен на експертизата, като
в съдебно заседание на 28 май 2013год.вещото лице посочва,че ответникът е имал
още два кредита,получени от банката и счита,че друга сметка няма нищо общо с
кредита и не може да се сумира едната сметка с другата и ответникът след като
не е плащал 90 дни е обявена предсрочна изискуемост.
Съгласно заключението на вещото лице – Г. по
извършената съдебно-счетоводна експертиза/ССЕ/ към 30.01.2012год.,вземанията на
„Р./Б./”ЕАД по договор за банков кредит от 27.06.2006год., изменен с анекс №1
от 24.03.2010год. и анекс №2 от
29.10.2010год.,сключени между банката и Р.Д.Д. възлизат на: - към датата на
подаване на заявлението за изпълнителен лист/31.01.2012год./ общо на 41 489.17 евро и 2 883.92лв.,в
това число:усвоена и непогасена главница-39 549.05 евро, изискуема редовна
лихва- 417.82евро и изискуема наказателна лихва- 1 522.30 евро,съдебни
разноски и юрисконсултско възнаграждение
– 2883.92лв.Към датата на подаване на исковата молба – 03.08.2012год. общо на
43 581.50 евро и 5 779.84лв., в това число: усвоена и непогасена
главница- 39 549.05 евро,изискуема редовна лихва – 417.82 евро,изискуема
наказателна лихва – 1 522.30 евро, съдебни разноски –
3 353.84лв.,юрисконсултско възнаграждение- 2 426.00лв. и законна
лихва – 2182. 33 евро.От 31.01.2012год. до 03.08.2012год. ответникът не е
погасявал суми по кредита.Към датата на подаване на заявлението за изпълнителен
лист – 31.01.2012год. Р.Д. е просрочил погасяване на вноски по договор за
кредити и анекс №2/29.10.2010год. в общ размер на 41 489.17 евро,в това
число:усвоена и непогасена главница- 39 549.05 евро,редовна лихва-417.82
евро и наказателна лихва – 1522.30 евро.
Просрочието от 05.10.2011год. до
31.01.2012год. е 116 дни.Погашенията на кредита по договор за банков кредит от
27.06.2006год.,изменен с анекс №1 от 24.03.2010год. и анекс №2 от 29.10.2010год. са извършвани с вносни
бележки без участие на международна кредитна карта Visa CIassic от 26.11.2008год.,по договор за
банков кредит №65430/02.12.2008год. и анексите към него и по договор за
кредитен лимит по международна кредитна карта МС BUSINESS №6990/02.12.2008год. и анексите към него.За периода от
05.09.2011год. до 31.01.2012год. по договор за банков кредит от 27.06.2006год. Р.Д.
е изплатил общо 1 247.56 евро.С платените суми в посочения общ размер са
погасени само лихви по договора,без погасяване на главници.
Плащанията на вноските по договора за
банков кредит от 27.06.2006год. за периода от 5.09.2011год. до 31.01.2012год.
са извършени със забава повече от 90 дни/ за 116 дни,считано от 05.10.2011год.
до 31.01.2012год./.С платената сума на 16.12.2011год.,в размер на 572.56 евро е
погасен просрочена редовна лихва за периода от 05.09.2011год. до
16.12.2011год.-571.56 евро и месечна такса по сметката – 1.00 евро.На
16.12.2011год., сумата в размер на 1 153.40 евро от касови операции, е
осчетоводена по кредита на сметка IBAN ***”П.”ЕООД.
Разпоредбата на чл.422,ал.1 ГПК е специална
процесуална норма относима към заповедното производство, с която се предоставя
правото за предявяване от кредитора на установителен иск за съществуване на
вземането.
Искът по чл.422,ал.1 ГПК е с установителен
характер за съществуване на вземането – предмет на издадена заповед за
изпълнение. Установителният характер произтича от целта на иска, наличието на
вече издадена и съществуваща заповед за изпълнение, с която съдът е разпоредил
длъжник да заплати определена сума в полза на заявителя и при подадено
възражение от длъжника да се установи със сила на пресъдено нещо,наличието на
вземането, за което е издадена заповед за изпълнение.
Предмет на иска по чл.422,ал.1 ГПК е
установяване на правоотношенията между страните, за което ищецът-заявител в
заповедното производство твърди, че са валидно възникнали и съществуващи, въз
основа на представените пред районния съд към заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл.417 ГПК документи.
С исковата претенция по чл.422,ал.1 във вр.
чл.415,ал.1 ГПК следва да се установи със сила на пресъдено нещо съществуването
на вземането, тъй като подаденото възражение срещу заповедта възпрепятства
влизането й в сила.
В
настоящото производство в тежест на ищеца е да докаже, че е кредитор,на което
ответникът разполага с възможността с всички допустими процесуални средства за
защита да противопостави на кредитора своите възражения за оспорване на
изпълняемото право.При възникнал между страните спор,всяка от тях следва да
докаже твърдените от нея факти и обстоятелства, от които извлича изгодни са
себе си правни последици.
В разглеждания случай, от събраните по делото доказателства
преценени в тяхната съвкупност се установява,че между страните е налице
облигационна връзка породена от договор за банков кредит от 27.06.2006год.
изменен с анекс №1 от 24.03.2010год.и анекс №2 от 29.10.2010год., по който
договор „Р./Б./”ЕАД е отпуснало на ответника-кредитополучател
–Р.Д.Д. кредит в размер на 55 000
евро, с цел закупуване на недвижим имот/чл.1.2 от договора от
27.06.2006год./. От заключението на вещото лице по ССЕ безспорно се установява,че
към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
чл.417 ГПК в СРС- на 31.01.2012год.,че дължимите суми, от ответната страна, са главница-39 549.05, редовна лихва-417.82
евро и наказателна лихва- 1522.30 евро,и
тези суми не са платени и след депозиране на заявлението в СРС на 31.01.2012год. както и до
предявяване на исковата молба в СГС -03.08.2013год. , като няма данни и за
извършени плащания в хода на настоящото производство,и кредита е предсрочно
изискуем. Неизпълнението на задълженията от длъжникът-кредитополучател поражда
в полза на ищцовата страна едно субективно потестативно право да направи
предсрочно изискуем целият ползван кредит.
Съгласно чл.9.3 от договора от
27.06.2006год.,банката има право да обяви всички усвоени по договора
суми,заедно с начислената лихва/евентуално наказателна лихва/и комисионни за
незабавно изискуеми.С писмо изх.№170-517/10.11.2011год. ответната страна е била
уведомена на основание чл.9.3 от договора,че се обявяват всички усвоени суми по
него,в това число главница, лихви ,наказателна лихва и комисионни, за
предсрочно изискуеми и незабавно платими,като същото писмо е получено от
ответника на 14.11.2011год., по
пощата,видно от известие за доставяне.
С разпоредбата на чл.10.1 от анекс №2 от
29.10.2010год. е предвидено,че при неплащане от страна на кредитополучателя
изцяло или частично, на което и да е парично задължение по анекса в продължение
на 90 дни от падежа на това задължение,считано от 91-вия
ден,кредитът/непогасената вноска,ведно с дължимите такси,разноски,лихви и
наказателна надбавка/ става автоматично и незабавно предсрочно изискуем.Съгласно
чл.10.2 от анекс №2 от 29.10.2010год. в случай на автоматична предсрочна
изискуемост, банката има право да пристъпи към събиране на всички дължими суми
по предвидения в закона ред,без да уведомява за това кредитополучателя. Към
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно
изпълнение – 31.01.2012год. Вземанията на банката по отношение на ответната
страна са били изискуеми и ликвидни,предвид на това,че безспорно се установи в
настоящото производство просрочие от 116 дни,
от 05.10.2011год. до 31.01.2012год..,т.е.просрочие повече от 90 дни.,съгласно
заключението на вещото лице по ССЕ,което съдът кредитира за изготвено компетентно.
Неоснователно ответната страна се позовава
на вносни бележки-5 бр.,приложени към депозирания
му писмен отговор, предвид на това,че вещото лице по ССЕ не установи тези суми
да са внасяни от Р.Д., като физическо лице по процесния кредит, тъй като е имало
още два кредита от ищцовата банка, като в писмения отговор изрично се посочва за други два банкови кредита, но с
кредитополучател не Р.Д., като физическо лице, а с кредитополучател-юридическото лице „П.” ЕООД,
представлявано от Р.Д., които кредити не са предмет на настоящото дело.
Доводите на ответната страна,че по никоя
вноска забавата на плащането й не е повече от 90 дни не се установява от събраните в настоящото
производство доказателства,включително и от заключението на вещото лице по ССЕ.
Предвид на изложеното е налице фактическият състав на разпоредбата
на чл.422,ал.1 ГПК и исковата претенция на ищцовата страна следва да се уважи,
като основателна и доказана.
На основание чл.78,ал.1 ГПК Р.Д. следва да бъде осъден да заплати на ищцовата
страна сумата 1872.92лв., разноски по делото и на основание чл.78,ал.8 ГПК сумата 1 136лв.,в претендираният размер
юрисконсултско възнаграждение.
Водим
от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявеният
установителен иск с правно основание чл.422,ал.1 във вр. чл.415,ал.1 ГПК на Р./
Б.”ЕАД, ЕИК ******** ,гр. С., район ”С.”, ул.”Н.В.Г.”№**** против Р.Д.Д.,***,
СО, район”П.”,село П., ул. В.Л.”№*, съдебен
адрес: гр.С., 1303, ул. ”П.” №**,ет.*,ап.**,че Р.Д.Д.,
ЕГН-********** дължи на „Р./ Б.”ЕАД, ЕИК ******** по договор за банков кредит
от 27.06.2006год. и анекс №1 от 24.03.2010год. и анекс №2 от
29.10.2010год., вземане за главница в размер на 39 549.05 евро,вземане за
редовна лихва,начислена за периода от 05.09.2011год. до 13.11.2011год., включително
в размер на 417.82 евро,вземане за наказателна лихва, начислена за периода от
05.11.2011год. до 30.01.2012год., включително в размер на 1522.30 евро,ведно
със законната лихва считано от 31.01.2012год. до окончателното изплащане, за
което е издадено разпореждане за незабавно изпълнение обективирано в заповед за
изпълнение на парично задължение,въз основа на документ по чл.417 ГПК от 17.02.2012год.,по
описа на Софийски районен съд, Второ гр.отд., 61 състав,по частно гр.дело
№4623/2012год.
ОСЪЖДА Р.Д.Д.,***, СО,район”П.”,село
П.,ул.”В.Л.” №*, съдебен адрес: гр.С., ****, ул.”П.”№**,ет.*,ап.** да заплати на
„Р./Б./”ЕАД, ЕИК ********,гр.С., район ”С.”, ул.”Н.В.Г.”№*** на основание
чл.78,ал.1 ГПК сумата 1872.92лв. за направени разноски по делото и на основание
чл.78,ал.8 ГПК сумата 1 136лв., юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да се обжалва
пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от получаване на съобщения от
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: