|
№ 1288 05.07.2019 година гр. Бургас В ИМЕТО HA НАРОДА Бургаският административен съд, седемнадесети състав, на пети юни две хиляди и деветнадесета година, в публично заседание в следния състав; Председател: Атанаска Атанасова при секретаря М.В., като разгледа докладваното от съдията Атанасова административно дело № 867 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 215, ал.1 от ЗУТ и е образувано по повод постъпила жалба от К.С.С. с ЕГН ********** и С.К.С. с ЕГН **********, двамата с адрес: ***, 27, против Заповед № РД-01-97 от 15.03.2018г., издадена от кмета на Община Царево. С обжалваната заповед е наредено да бъде премахнат незаконен строеж- пет бунгала, разположени в поземлен имот с идентификатор ПИ № 48619.64.37 по КК на гр. Царево, в местността „Нестинарка“. В жалбата са наведени доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед, поради съществено нарушение на процесуални правила и противоречие с материалноправни разпоредби. В нея се сочи, че разпоредителната част на заповедта е неясна, както и че липсва съществен реквизит на същата- срок за доброволно изпълнение. Твърди се, че констативният протокол по чл. 225а от ЗУТ не е съобщен по надлежния ред със залепване на строежа и на таблото за съобщения в сградата на общината. Наред с това се сочи, че описаните в заповедта пет бунгала не притежават характеристиката на строежи по смисъла на §5, т. 38 от ЗУТ. По същество се иска отмяна на заповедта. В хода на съдебното производство е конституирана в качеството на жалбоподател Т.Т.С. с ЕГН **********, наследник починалия в хода на процеса жалбоподател С.К.С.. В съдебното заседание процесуалният представител на жалбоподателите поддържа жалбата. Ангажира доказателства. Прави възражение за прекомерност на извършените от заинтересованата страна разноски за адвокатско възнаграждение. |
|
Процесуалният представител на ответника заявява становище за недопустимост на жалбата, като депозирана от ненадлежни страни, алтернативно» за неоснователност на същата. Подробни доводи излага в писмени бележки. Ангажира доказателства. Представителят на заинтересованата страна „Оренда 777“ ЕООД заявява становище за недопустимост и неоснователност на жалбата. Представя доказателство. Претендира разноски. Жалбата е процесуално допустима, като подадена от надлежни страни в законоустановения срок. Съдът приема, че за жалбоподателите е налице правен интерес от оспорването, с оглед наведените от тях твърдения за собственост върху бунгалата, чието премахване е разпоредено с обжалваната заповед. Наред с това, като участници в административното производство, на същите са връчени констативният акт по чл. 225а, ал. 2 от ЗУТ и заповедта за премахване на незаконен строеж, в която изрично са посочени като лица, стопанисващи процесиите обекти. Съдът, след като се запозна с доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното: Жалбоподателите К.С.С. и С.К.С. са придобили по силата на договор за покупко-продажба от 19.09.1994 г., сключен със ЗПК „Тунджа“- в ликвидация, гр. Елхово, четири бунгала, построени в парцел 23/18 на къмпинг „Нестинарка“, гр. Царево, след проведен на същата дата търг с явно наддаване. На 11.05.1995 г. същите са придобили още две бунгала в посочения къмпинг. За закупените бунгала са били издадени фактури № 62/11.05.1995 г. и № 858/30.02.1994 г, С уведомително писмо per. Ш 94-01-3641/04.10.2017 г., връчено на 13.10.2017 г. с известие за доставяне (на л. 44 от делото), жалбоподателят К.С. е бил уведомен по реда на чл. 26, ал. 1 от АПК за започнало по инициатива на кмета на Община Царево, в качеството му на орган по чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ, производство за премахване на стопанисваните от него 5 броя бунгала в поземлен имот с идент, № 48619.64.37 по кадастралната карта на гр. Царево, м. „Нестинарка“. Уведомително писмо с per. № 94-01-3642/04.10.2017 г. и е било изпратено и до жалбоподателя С.С., но същото е било върнато на подателя с отбелязване, че пратката не е потърсена от адресата (л. 45 и л, 46 от делото). На 19.10.2017 г. е постъпило в Община Царево становище от К.С. с per, № 94-01-3641(1), с което същият е заявил, че бунгалата са изградени през 80-те години на миналия век, като част от почивна база, и е направил искане да бъде обсъдена възможността те да придобият статут на търпим строеж по смисъла на § 16 от ПЗР на ЗУТ. На 05.01.2018 г. служители на Община Царево са извършили проверка в ПИ №> 48619.64.37 по кадастралната карта на гр. Царево, при |
|
която са установили, че поземленият имот е собственост на „Оренда 777“ ЕООД, а изградените в него пет бунгала» бунгало Ш 5 с площ от 51 кв.м., бунгало № 6 с площ от 31 кв.м., бунгало № 7 с площ от 33 кв.м., бунгало JSf° 8 с площ от 49 кв.м. и бунгало № 27 от 16 кв.м., се стопанисват от лицата С.К.С. и К.С.С., въз основа на фактури № 62/11.05.1995 г. и Ш 858/30.02.1994 г., и договори за покупко-продажба от 11.05.1995 г. и от 30.09.1994 г. Проверяващите лица са констатирали, че описаните постройки са паянтови, с външни ограждащи стени- дървена ламперия и дървен двускатен покрив, покрит с вълнообразен ентерит, и представляват строежи от V категория, като за тях не са издадени строителни книжа. Счели, че постройките са извършени в нарушение на чл, 12, ал. 2, чл. 137, ал. 3 и чл. 148, ал. 1 от ЗУТ и не представляват търпими строежи по смисъла на § 16 от ПР на ЗУТ и § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ. За тези констатации бил съставен констативен акт № 2 от 05.01.2018 г., съдържащ отбелязване, че е залепен на строежа и поставен на таблото в Община Царево на 23.02.2018 г. Изготвеният констативен акт бил връчен на „Оренда 777“ ЕООД и на К.С.С. съответно на 17.01.2018 г. и на 12.02.2018 г. с препоръчано писмо с обратна разписка. Същият бил изпратен и до С.К.С., но последният не бил открит на адреса и пратката била върната на подателя. В законоустановения срок не постъпили възражения срещу констативния акт, за което бил съставен акт от 07.03.2018 г. Въз основа съставения констативен акт била издадена оспорената заповед Ш РД-01-97/15,03.2018 г. на кмета на Община Царево за премахване на описаните пет бунгала, на основание чл. 225а, ал.1, вр. чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗУТ. От заключението на извършената по делото съдебно-техническа експертиза се установява, че към момента на извършения от вещото лице оглед, бунгалата са съборени и на тяхно място са изградени нови. Вещото лице сочи, че съборените бунгала са били изградени върху бетонови фундаменти, които все още съществуват на място. При извършената проверка в Община Царево вещото лице не е открило документи за премахнатите обекти- инвестиционен проект, разрешение за строеж и др. В заключението е отбелязано, че поземленият имот е с предназначение земеделска земя и не е променян статутьт му. Отбелязано е също, че бунгалата не са били заснети и нанесени в кадастралната карта на гр. Царево, а са станали предмет на геодезическо заснемане едва през 2017 г. В показанията си пред съда свид. Таня С. заявява, че жалбоподателите са стопанисвали описаните в заповедта бунгала. Бунгалата били придобити от К.С. и С.С. от ЗПК „Тунджа“ през 1994 г. - 1996 г., били електрифицирани и водоснабдени, имало и стационарен телефон. Свид. С. заявява също, че от около |
|
две години жалбоподатедите не са експлоатирали бунгалата, а понастоящем на същите постаменти са поставени нови бунгала. При тези фактически данни съдът намира жалбата за неоснователна. Оспорената Заповед № РД-01-97 от 15.03.2018 г. е издадена от компетентен орган- кмет на Община Царево, овластен с нормата на чл. 225а, ал.1 от ЗУТ да издава заповеди за премахване на незаконни строежи от категорията на процесния (пета категория), Заповедта е издадена в предвидената от закона форма и съдържа изискуемите реквизити по чл. 59, ал.2 от АПК, в т,ч. фактическите и правните основания за издаването й. Същата съдържа разпоредителна част, в която постройките, чието премахване е разпоредено, са ясно индивидуализирани. Изложени са обстоятелствата, установени при извършената проверка на строежа, така, както са отразени в констативния акт, съставен от длъжностни лица в администрацията на органа, осъществяващ контрол по строителството. При извършената служебна проверка съдът не констатира съществени нарушения на административнопроизводствени правила. Не съставлява такова нарушение липсата на срок за доброволно изпълнение. Неоснователни са и доводите на жалбоподателите за допуснато съществено процесуално нарушение, изразено в невръчване констативния акт на жалбоподателите. Видно от приложеното известие за доставяне, констативният акт е надлежно връчен на жалбоподателя К.С. на 12.02,2018 г., а и според съдържащото се в него изрично отбелязване, същият е залепен на строежа и поставен на таблото в Община Царево на 23.02.2018 г. Действително, в случая не е изпълнена процедурата по § 4, ал. 2 от ДР на ЗУТ- нормата изисква съставяне на протокол, в който да се удостовери подписите на две длъжностни лица, че адресатът не е намерен на посочения от него адрес. Така допуснатото процесуално нарушение обаче не е от категорията на съществените, доколкото не е от естество да обуслови други изводи на административния орган. Според настоящия съдебен състав заповедта е издадена в съответствие с материалния закон. С оглед характеристиките на процесиите обекти, установени посредством СТЕ, съдът приема, че се касае за строежи по смисъла на § 5, т.З 8 от ДР на ЗУТ. Според дефиницията, дадена с посочената норма, строежи са надземни, полуподземни, подземни и подводни сгради, постройки, пристройки, надстройки, укрепителни, възстановителни работи, консервация, реставрация, реконструкция по автентични данни по смисъла на чл.74, ал.1 от Закона за културното наследство и адаптация на недвижими културни ценности, огради, мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура, благоустройствени и спортни съоръжения, както и техните основни |
|
ремонти, реконструкции и преустройства със и без промяна на предназначението. Не е спорно между страните, че процесиите постройки са били монтирани върху бетонови фундаменти, а за определянето им като строежи е ирелевантно с какви материали са изградени- в този смисъл е и трайната съдебна практика- напр. решение № 3268 от 6.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 732/2012 г., II о.; решение № 8299 от 21.06.2010 г. на ВАС по адм. д. №> 3238/2010 г., II о.; решение № 10901 от 06.11.2006 г. на ВАС по адм. д. Ш 7809/2006 г., II о., решение Ш 5161 от 10.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2426/2012 г., II о. Съобразно посочената в обжалвания административен акт материалноправна разпоредба на чл.225, ал.2, т.1 и т.2 от ЗУТ строеж или част от него е незаконен, когато се извършва в несъответствие с предвижданията на действащият подробен устройствен план и без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж. От данните по делото е видно, че за процесиите обекти няма издадено разрешение, нито е налице одобрен инвестиционен проект. За имота, в който са изградени, няма и устройствен план- той е земеделска земя. Строежът не е и търпим по смисъла на §16 от ПР на ЗУТ и §127 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ (ДВ бр.82/2012г.). За да се приеме, че е налице хипотезата на §16 от ПР на ЗУТ, той следва да е изграден до 07.04.1987г. при първата хипотеза, от 08.04.1987г. до 30.06,1998г. при втората хипотеза и след 30.06.1998г. при хипотезата на ал.З. Освен това строежът трябва да е допустим по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормите, действали по време на извършването му или да е допустим съгласно ЗУТ. В хипотезите на ал.2 и ал.З е необходимо също и незаконният строеж да е деклариран пред одобряващите органи до 31.12.1998г. съгласно ал.2, или в шестмесечен срок от обнародването на ЗУТ, съгласно ал.З. В случая наличието на тези предпоставки не е установено от жалбоподателите, които носят доказателствената тежест да установят фактите, от които черпят благоприятни последици. По делото не е установено с допустимите доказателствени средства, че постройките са били предвидени в действащи към момента на изграждането им подробни градоустройствени планове и следователно, дори да се приеме, че са изградени в периода преди 07.04.1987г., те не са търпими по смисъла на §16, ал.1 от ПР на ЗУТ. По изложените съображения съдът приема, че процесиите обекти са незаконни в хипотезата на чл. 225, ал.2, т.1 и т.2 от ЗУТ» извършени в несъответствие с предвижданията на действащия подробен устройствен план и без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж. Те не представляват търпим строеж по смисъла на §16 от ПР на ЗУТ и на § 127, ал.1 от ПЗР на ЗИДЗУТ, и подлежат на премахване. |
|
Следователно, налице са законоустановените предпоставки за издаване на оспорения административния акт, поради което жалбата се явява неоснователна и следва да се отхвърли. С оглед формирания извод за неоснователност на жалбата и своевременно направените искания, следва да се присъдят на ответната страна и на заинтересованата страна „Оренда 777“ ЕООД направените разноски по делото. За ответника те възлизат на 880 лева, съгласно приложения списък на разноските, от които 600 лева заплатено адвокатско възнаграждение и 280 лева- заплатен депозит за СТЕ. Искането на заинтересованата страна за присъждане на разноски следва да бъде уважено частично. Видно от приложения по делото договор за правна защита и съдействие, страната е заплатила разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1600 лева. Основателно е обаче направеното от пълномощника на жалбоподателите възражение за прекомерност на така извършените разноски за адвокатско възнаграждение. Предвид броя на проведените съдебни заседания, в които пълномощникът на страната е участвал, неголемия обем на изследваните доказателства и преди всичко правната сложност на заявения правен спор, следва да се присъдят на заинтересованата страна разноски в размер на 900 лева. Мотивиран от горното, съдът |
|
ОТХВЪРЛЯ жалбата на К.С.С. с ЕГН ********** и Т.Т.С. с ЕГН ********** против Заповед № РД-01- 97 от 15.03.2018 г., издадена от кмета на Община Царево, за премахване на незаконен строеж- пет бунгала, разположени в поземлен имот с идентификатор ПИ № 48619.64.37 по КК на гр. Царево, в местността „Нестинарка“. ОСЪЖДА К.С.С. с ЕГН ********** и Т.Т.С. с ЕГН ********** *** сумата от 880.00 (осемстотин и осемдесет) лева, представляваща разноски по делото. ОСЪЖДА К.С.С. с ЕГН ********** и Т.Т.С. с ЕГН ********** да заплатят на „Оренда 777“ ЕООД с ЕИК ********* сумата от 900 (деветстотин) лева, представляваща разноски по делото. Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от връчване на съобщението. |
|
СЪДИЯ: \ ’л |
|
|