МОТИВИ
към НЧХД № 83/19г.
Производството е образувано по
тъжба на Р.В.Б., с ЕГН ********** против В.А.Х. *** за това, че:
1. На 12.07.2018г., в сградата
на „А.“, находящ се в гр. П., ул.“С. К.“№32 в телефонен разговор е казал нещо, унизително за честта и
достойнството на тъжителя, в негово
присъствие, изричайки слените думи: „МАМИЧКАТА ТИ ШЕЙБА, БОКЛУК! КЪДЕ СИ БЕ МАЙКАТИ
КОПЕЛЕ, ГРОЗНО! КАЖИ КЪДЕ СИ БОКЛУК, МРЪСЕН! ИДВАМ, МАЙКАТИ ДА ЕБА!”,
представляващо престъпление по чл.146, ал.1, предл. 1 от НК.
2. На 12.07.2018г., в сградата
на „А.“, находящ се в гр.П., ул.“С. К.“№32, в телефонен разговор подсъдимият му се е заканил с престъпление
против личността , чрез думите „ЩЕ ТЕ
РАЗБИЯ, ЩЕ ТИ РАЗБИЯ МОЦУНАТА! ИДВАМ, МАЙКАТИ ДА ЕБА!”, което заканване
възбудило основателен страх за осъществяването му .
В съдебно заседание тъжителя,
чрез повереника си, настоява подсъдимият
да бъде признат за виновен по обвиненията
и получи съответните наказания.
Защитникът присъства по делото само в първите
две заседания, по време на провеждане на част от съдебното следствие и не е
заел позиция по същество.
Подсъдимият не се явява.
Съдът, след като обсъди
доказателствата по делото, по свое вътрешно убеждение, ръководейки се от
закона, установи:
Подсъдимият и тъжителят се познавали във
връзка с притежавания от тъжителя А., където първият ползвал услугите на
втория. А.ът се намира на адрес гр.П., ул.“С. К.“№32.
На 12.07.2018г. тъжителят бил
в стопанисвания там заедно с жената, с която живее на семейни начала св. В.Г.. Около обяд на мобилния ми телефон му
позвънил подсъдимят Х.. Тъжителят пишел и
включил телефона на високоговорител.
Така чул как подсъдимият му казва „ Ще те продам за два лева! Мамичката
ти шейба, боклук! Ще те разбия, ще ти разбия муцуната! Къде си бе майка ти
копеле, грозно! Кажи къде си боклук мръсен! идвам, майка ти да еба!”
Тези думи , освен от
подсъдимия, били възприети от св. Г. и брат му св. Б.
На 11,01,19 г. тъжителят подал
настоящата тъжба, с която иска подсъдимят да бъде признат за виновен в
извършване на престъпление по чл. 146, ал.1 от НК заради изречените обиди Мамичката
ти шейба, боклук! Къде си бе майкати копеле, грозно! Кажи къде си боклук,
мръсен! Идвам, майкати да еба! И такова по чл. 144, ал.1 от НК поради
изречените закани за посегателство против личността чрез думите „Ще те разбия,
ще ти разбия муцуната! Идвам, майкати да еба!”, което заканване възбудило
основателен страх за осъществяването му.
Предложената квалификация на
инкриминираната престъпна деятелност досежно изречените думи и изрази, с които
е прието, че се осъществява престъплението „обида“ е по чл. 146, ал.1 НК,
въпреки наличните в тъжбата обстоятелства за възприемане на тази думи от
преминаващи граждани от квартала , като в съдебно заседание е уточнено, че са
присъствали само посочените свидетели.
Те са единствените разпитани
по делото свидетели, пи пълната пасивност на подсъдимия, вкл. чрез защитника по
отношение на доказателствени инициативи.
Показанията на съжителката и
брата на тъжителя се установи, че тези две лица, както се сочи в тъжбата, са
присъствали по време на инкриминирания разговор между тъжителя и
подсъдимия. Вярно е,че по отношение на
лица, които се намират в такава връзка и отношения със страна по делото всякога
може да възникнат съмнения в пристрастност, но в процесния случай те са напълно
опровергани като се имат предвид непосредствените впечатления от разпитите на
тези две лица и от техните напълно еднопосочни твърдения. От тях се установи,
че действително те са присъствали в близост до тъжителя, когато на
инкриминираната дата го потърсил подсъдимия и тъй като тъжителят подписва
документи , включил телефона си на високоговорител. Става ясно, че имало и предходен разговор,
който също започнал с обиди,у но връзката била прекъснат и подсъдимият набрал
втори път тъжителя. На първия разговор е присъствала само Г. , а св. Б. е
разбрал от нея и от тъжителя за него.
Инкриминираните думи, с които са осъществени съставите на двете
вменени престъпления против личността , са изречени при втория разговор.
телефонната връзка между обидения и обиждащия осъществява елемента „ в присъствие“
от състава по чл. 146, ал.1 от НК. Що се отнася до думите и изразите те са
напълно възпроизведени с твърденията на дамата свидетели и на това основание
следва да бъдат приети като доказани.
Представеният запис на СД-
диск , който изготвила Г. не може да бъде приет като доказателство предвид вида
и характера на обвинението, доколкото липсва и признание от подсъдимия, че
гласът изричащ обидните и заплашителни дум,е негов, а това не е установено и експертно.
От
коментираните гласни доказателствени средства обаче се установи, че в процесния
телефонен разговори подсъдимият е казал на тъжителя: „ Ще те продам за два
лева! Мамичката ти шейба, боклук! Ще те разбия, ще ти разбия муцуната! Къде си
бе майкати копеле, грозно! Кажи къде си боклук мръсен! Идвам, майкати да еба!”
Правилно е прието от
обвинението, че думите и изразите : Мамичката ти шейба, боклук! Къде си бе
майка ти копеле, грозно! Кажи къде си боклук, мръсен!“ съдържат и обиди и псувни, с които се засяга
честта и достойнството на адресата им .Определенията „боклук/ мръсен “, „копеле
грозно “ и цитираните псувни са обидни ,
тъй като се отнася до лице, което се оприличава на непотребна вещ (
боклук), на дете, което е родено извън
брак и което има обидно значение към неприятен човек ( копеле), при това лишен
от красота ( грозен -за копеле).
Несъмнено е, че псувните във
всички им разновидности, наложени и от жаргона на улицата, имат обиден
характер.
В субективно отношение подсъдимият е съзнавал противоправността на
деянието си. Съзнавал е, че дадените от него определения за тъжителя и сд
псувните ще засегне честа и достойнството и е целял тъкмо това.
Предвид горното Съдът прие, че
инкриминираното деяние е съставомерно за инкриминираните думи и изрази, с която
са засегнати честта и достойнството на
тъжителя и поради това и съставлява
престъпление по чл. чл. 146, ал.1 от НК.
Установи се и съставомерността на
престъплението по чл.144, ал.1 от НК. Както вече се коментира горе, свидетелите Б. и Г. са възприели целия
разговор ( втори ) между подсъдимия и тъжителя и еднопосочно споделят и
възприети закани, които са напълно идентични с инкриминираните „Ще те разбия,
ще ти разбия муцуната!... идвам….“. Несъмнено, предвид смисъла им, те съдържат
закани срещу телесния интегритет на заплашения , като не става ясно конкретната вид и степен на
увреждането, което заканващия се обещава да изпълни, но и това не е необходимо
за състава на приписаното престъпление.
Изреченото в края на разговора „Идвам!“ ясно сочи готовността и решимостта
на подсъдимия да изпълни заканите си, още повече, че е предхождано от въпроса
„къде си?“. затова напълно доказано е и че заканата е могла да предизвика
основателен страх за осъществяването й .
В субективно отношение
подсъдимият е съзнавал противоправността и на това си деяние. Съзнавал е, че с
цитираните реплики се заканва на тъжителя с престъпления против личността му, с
телесна повреда и че заканата му
предизвиква основателен страх за осъществяването й , но е целял именно
това.
Изложеното горе даде основание
подсъдимият да бъде признат за виновен в това:
.1 . на 12.07.2018г. в гр.П.,
в присъствието на Р.В.Б. ***, е изрекъл думи и изрази, унизителни за честта и
достойнството му -престъпление по чл.146 ал.1 от НК, както и че
2. по същото време и на същото
място му се е заканил с престъпление против личността му с думите „ще те
разбия, ще ти разбия муцуната, идвам” – престъпление по чл.144 ал.1 от НК
При определяне на вида и размера на
наказанията Съдът се съобрази с необременения съдебен статус на подсъдимото
лице и вида и размера на предвидените наказания за извършените от подсъдимия
престъпления. Пречка за приложението на чл. 78а, ал.1 от НК обаче се оказа
забраната по ал.7 на чл. 78а от НК, доколкото двете престъпни деяния са
извършени в условията на реална съвкупност по смисъла на чл. 23 ал.1 от НК (
раздел ІV „Множество престъпления“ на гл.ІІ НК).Поради това не се приложи
институт по чл. 78а, ал.1 от НК.
При определяне на вида и
размера на наказанията, което следваше да се наложат на подсъдимия за престъплението
по чл. 146, ал.1 Съдът взе предвид
конкретната престъпна ситуация , в която има извършени две посегателства против
личността, но от друга страна извършителят им е неосъждан ( настъпила и
отразена реабилитация по единственото осъждане по изисканата справка) и няма
данни за други противоправни прояви, извън процесните. При тези данни и като
съобрази необходимостта наказанието да има своето поправително и
превъзпитателно въздействие върху дееца , а наред с това й да въздействат
превантивно върху него и останалите членове на обществото, съдът определи за обида и на основание чл.54 и чл.36 от НК - глоба
в размер на 1200 лева.
Липсата на предходни осъждания
на дееца и липсата на данни за други, извън двете процесни, противоправни или
противообществени прояви, се приеха като
обстоятелства, които в своята съвкупност променят характеристиката на
извършеното престъпно деяние, правейки го различно при съпоставка с типични
престъпления от същия вид, а наред с това се прие, че и и при тази специфика и
най-лекото, предвидено за престъплението о чл. 144, ал.1 от НК наказание се
явява несъразмерно тежко, тоест несправедливо, тъй като не е съответно на
тежестта на деянието. Поради това и при отчитане на обстоятелствата, които се
взеха предвид при индивидуализация на наказанието глоба се определи на
основание чл.55 ал.1 т.2 б.”б” от НК - пробация за престъплението по чл. 144,
ал.1 от НК, като се определиха следните мерки за контрол и въздействие по чл.
42А ал.2 т.1 и т.2 от НК:
задължителна регистрация по
настоящ адрес при честота на явяване и подписване два пъти седмично за срок от една
година
задължителни периодични срещи
с пробационен служител за срок от една година
Доколкото двете деяния са в съотношение на
реална съвкупност по смисъла на чл.23, ал.1 от НК се определи общо най-тежко
наказание пробация при следните мерки за контрол и въздействие по чл. 42А ал.2
т.1 и т.2 от НК:
-задължителна регистрация по
настоящ адрес при честота на явяване и подписване два пъти седмично за срок от една
година и
-задължителни периодични срещи
с пробационен служител за срок от една година.
В случая наказанията са
различни по вид и по-тежкото „поглъща“ по лекото.
Предвид изхода на делото и на
основание чл. 189, ал.3 от НК бе осъден подсъдимия В.А.Х. да заплати на Р.В.Б. ***,
ЕГН ********** сторените от последния съдебно-деловодни разноски в размер на
513.00 лева.
Веществените доказателства по
делото: 2 броя СД диск се постанови да бъдат унищожени с делото по съответния
ред.
По изложените мотиви Съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: