Р
Е Ш Е Н И Е
260010/19.8.2020г.
гр. Шумен
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд Шумен, девети състав, в публично заседание проведено
на двадесети юли, две хиляди и двадесета година, в състав:
Районен
съдия: Димитър Димитров
при секретаря Татяна Тодорова, като разгледа докладваното от
съдията ГД № 1210/2019 г., по описа
на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по частичен иск за сумата 22 000 лв. от 42 000 лева, с правно
основание чл. 558, ал. 5, предл. 2, вр. ал. 2, вр. чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ, от Р.Х.И., против „Гаранционен фонд“ гр. София, с участието на трето лице
помагач на страната на ответника ДЗИ „Животозастраховане“ ЕАД гр. София и
третото лице помагач на страната на ответника Н.Х.Г..
Ищецът
твърди, че на 15.04.2018 г.,
около 14:45 часа, по време на автомобилно рали, провеждано на Панорамен път, в
гр. Шумен, в посока от „Стария град“ към „Паметник 1300 години България“, се
движило МПС марка „БМВ“, модел „Е 36“, рама № ***, управлявано от състезателя Н.Х.Г.,
който губи контрол като излиза последователно първо вляво, после вдясно от пътя
спрямо посоката на движение и блъска лица от публиката, които се намират от
дясната страна на пътя, сред които и ищецът. Вследствие на ПТП - то ищецът
пострадал, за което от органите за пътен контрол бил съставен Констативен
протокол от 15.04.2018 г. и било образувано ДП № 452/2018 г., съответно
Преписка № 812/2018 г., по описа на РП - Шумен. Към момента на предявяване на
исковата молба досъдебната фаза на наказателното производство не била приключила.
Непосредствено след инцидента бил приет на лечение в „МБАЛ - Шумен“ АД,
Отделение по Ортопедия и травматология, където престоял пет дни, като му била
поставена диагноза: множествени счупвания на подбедрицата – закрито. На 17.04.2018 г. бил подложен на оперативни интервенция. След изписване продължил лечението си в
домашни условия, като в периода 29.05.2018 г. - 05.06.2018 г., а впоследствие
26.10.2018 г. - 02.11.2018 г., бил подложен на физиотерапия и рехабилитационни
процедура в МБАЛ Шумен. Лечението му в домашни условия, при постелем режим,
създавало редица битови неудобства за него и близките му, тъй като не можел сам
да задоволява ежедневните си нужди. Към момента бил трудно подвижен, изпитвал
умерени болки в левия долен крайник, поради което му се налагало да приема
обезболяващи медикаменти. Придвижвал се самостоятелно, но с накуцваща походка.
От травмата му останали белези и деформации по левия крак, като движенията на
долния крайник се осъществявали в намален обем. Имал притеснения, че увреденият
крак трайно е скъсен и няма да се възстанови напълно. Твърди, че в резултат на
преживяното, здравословното му състояние се влошило, което дало отражение и на
психиката му - оплаква се от понижено настроение, тревожност и нарушения на
съня, често се връщал към спомена за катастрофата. Счита, че в случая
справедливото обезщетение за неимуществени вреди възлиза на около 60 000 лв.,
но тъй като „ДЗИ - Общо застраховане“ АД платило доброволно 18 000 лв., по
полица която нямала задължителен характер. Намира, че има правен интерес да
претендира от ответника още 42 000 лв., понеже проценото МПС не разполагало със
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Моли
съдът да постанови решение, с което да осъди ответникът да му плати сумата от 1000 лева,
изменена по реда на чл. 214 ГПК на 22 000 лв., частично от 42 000 лева - обезщетение за
претърпените неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 15.04.2018 г. в гр.
Шумен, причинени от МПС, което обичайно се намира на територията
на Република България, за което нямало сключена задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, която искова претенция, след като е била
предявена в пълен размер, ответникът отказал да плати, ведно със законната лихва върху сумата, считано от
датата на завеждане на исковата молба до окончателно плащане. Претендира
разноски.
В
срока по чл. 131 ГПК ответникът подава писмен отговор. Намира исковата молба за
неоснователна и моли да бъде отхвърлена, а случай че бъде призната за
основателна да бъде уважена частично като намира исканото обезщетение за
прекомерно. Не претендира разноски.
До
провеждане на открито съдебно заседание третото лице помагач на страната на
ответника ДЗИ „Общо застраховане“ не взема становище.
В
открито съдебно заседание третото лице помагач на страната на ответника Н.Г. подава
отговор на исковата молба, в който излага подробни мотиви като намира иска,
както за недопустим, така и за неоснователен, поради което го оспорва по
основание и размер. Твърди, че доброволно е платил 4 300 лв. и прави рекапитулация,
че в крайна сметка пострадалият бил получил 22 300 лв. Оспорва механизма на
твърдяното ПТП, като намира, че е налице съпричиняване от страна на пострадалия
тъй като знаел къде се намира и на какво събитие е зрител, при което следвало
да спазва указанията на маршалите, които били част от събитието и се грижили за
безопасността на публиката. Същият следвало да бъде на място, на което да не
може да пострада, но той пренебрегнал този факт, поради което настъпили
неблагоприятните за него последици. Моли да бъде постановено решение с което
искът да бъде отхвърлен. Представя писмени доказателства. Не претендира
разноски.
В
проведените открити съдебни заседания ищецът, чрез процесуален представител, поддържа
иска, а процесуалният представител на ответника поддържа отговора. Третото лице
помагач Н.Г., чрез процесуалния си представител, оспорва иска по основание и размер.
Третото лице помагач на страната на ответника ДЗИ „Общо застраховане“ не се
явява и не се представлява.
Въз
основа на събраните по делото доказателства, преценени в съвкупност и
поотделно, ШРС – девети състав прие за установено от фактическа страна
следното:
От Констативен протокол за ПТП с пострадали лица, ведно с План-схема на
ПТП /л. 7/ се установява, че на 15.04.2018 г. в района на „Шуменско плато“, на панорамен път в посока от Стария град
към „Паметник
1300 г. създатели на българската държава“, по време на провеждане
на автомобилно рали „Валери Великов“, състезателен лек автомобил „БМВ МЗ-Е36“
управляван от Н.Х.Г., излиза извън платното за движение
и причинява ПТП. В резултат е причинена средна телесна повреда на повече от
едно лице - зрители на ралито, в това число и на
ищеца в производството.
От
Протокол за оглед на ПТП /л. 10/ се
установява, че на 15.04.2018 г. в участъка на произшествието асфалтът е бил сух,
едрозърнест, пътят без неравности и с наклон около 5 %, времето слънчево, а
видимостта - добра.
От назначената по ДП № 452/2018 г. на РУ МВР Шумен Съдебно-автотехническа
експертиза /л. 18/, в която подробно е описан механизма на ПТП и причините за
настъпването му, в заключението е установено, че скоростта на състезателния
автомобил в момента на удара е била 83 км/час, като според вещото лице ако
водачът се е движел със скорост не по-висока от 74.5 км/час е можел да
предотврати ПТП.
От представената медицинска документация: Епикризи /л. 27, л. 32, л. 41/,
Болнични листи /л. 29, л. 33, л. 34, л. 37, л. 39/, Направления за
хоспитализация /л. 30/ и Амбулаторен лист /л. 31, л. 35, л. 36, л. 38, л-. 40/,
се установява, че в периода от 15.04.2018 г. до 02.11.2018 г. ищецът е бил на
болнично и домашно лечение като му е извършена операция.
На 28.11.2018 г. ищецът подава Молба до ответника /л. 43/, с която моли
да му бъде предоставена справка, от която да е се установи дали към 15.04.2018 г.
МПС причинило инцидента има валидна застраховка „Гражданска отговорност“,
сключена с ДЗИ Общо застраховане ЕАД с валидност 00.00 ч. на 14.04.2018 г. до
24.00 ч. на 15.04.2018 г..
С Писмо изх. № 24-01-890/28.11.2018 г. /л. 44/ от ответника е
предоставена на ищеца информация, от която се установява, че автомобила
причинил ПТП на 15.04.2018 г. няма застраховка гражданска отговорност.
С Молба вх. № 24-01-92/05.02.2019 г., по описа на ГФ, /л. 47/ ищецът моли
да бъде разгледана претенцията му и бъде образувана преписка по щета в размер
на 60 000 лева, по която с Писмо изх. № 24-01-92.1/12.02.2019 г. /л. 49/ от ГФ
е поискано представяне на допълнителни документи, каквито са предоставени с Молба
вх. № 24-01-92/14.03.2019 г. по описа на ГФ /л. 50/, с приложена
Застрахователна полица № 212818271000006/12.04 2018 г. /л. 51/ „Обща Гражданска
отговорност“ и „Отговорност на работодателя“.
От Писмо
изх. № 2-392/22.02.2019 г., по описа на „ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД гр. София
/л. 72/, до Гаранционен фонд се установява, че застраховката по застрахователна
полица № 212818271000006/12.04.2018 г. не
е застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
От Писмо
изх. № 0-92-3648/11.03.2019 г., по описа на „ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД гр.
София /л. 71/ до Гаранционен фонд се установява, че във връзка с щета №
21282951800015 по Застрахователна полица № 212818271000006/12.04.2018 г., застрахователят е изплатил обезщетение
в размер на 18 000 лв. на увреденото лице Р.Х.И., което обезщетение е до лимита
на отговорност за едно увредено лице, като
от него е удържано договореното по полицата самоучастие на застрахования.
С Писмо изх. № 24-01-92/28.03.2019 г., по описа на ГФ, на ищеца е
отговорено, че не са налице условията по чл. 557, ал. 1 КЗ, поради което ГФ
няма законно основание да изплати претендираното обезщетение.
По
делото са представени от третото лице помагач - Н.Г. и приети по делата пет разписки
/л. 122 – л. 126/ за получени от ищеца суми в общ размер на 3 514 лв.,
предадени му от Г. Х.Г. от името на Н.Г., с посочено основание „за обезпечение на претърпени имуществени и
неимуществени щети в следствие на претърпяно ПТП на 15.04.2018 г.“, от които
разписка за сумата 1000 лв. на л. 125 е оспорена по реда на чл. 193 ГПК лв.. В
тази връзка от показанията на свидетеля С.К. се установява, че е посещавал
ищеца, както в болницата, така и в дома му от името на Н.Г.. При тези посещения
лично му е носел пари, дадени от брата на Н.Г. - Г. Х.Г., чието име е посочено
за „предал“ в представените по делото разписки. Според свидетеля тези суми са
предадени на пострадалия за плащане разноски за лечение и възстановяване в
болницата – престой и операция, тъй като след инцидента не можел да работи и
нямал доходи. Твърди, че сумите посочени в разписките, в това число и сумата от
1000 лева посочена в разписка на л. 125, са предадени от него на ищеца.
От
приетото Заключението на допуснатата по делото СМЕ /л. 127/ се установява, че
на 15.04.2018 г. ищецът е бил приет в МБАЛ Шумен с множествено, закрито
счупване на костите на лява подбедрица в дисталиата и трета. В резултат
на причинените травматични увреждания на пострадалия е настъпило сериозно
затруднение в движението на левия долен крайник, за срок от около четири
месеца, като срокът за пълно възстановяване на крайника е около една година, в
който срок не е включено времето, необходимо за възстановяване след операцията
за изваждане на метала. Временната нетрудоспособност при ищеца е продължила от
15.04.2018 г. до 03.11.2019 г.. Най-силна е била болката при удара и часове
след него. Оперативната травма въпреки
обезболяването също предполага изпитването на силни, спонтанни болки,
нарастващи при опитите за раздвижване в след оперативния период. По време на
късния следоперативен период и периода на рехабилитация болките могат да се
преценят като умерени и слаби. Към момента на изготвяне на заключението ищецът е бил в добро здравословно състояние, със стабилна походка,
без да куца, с непостоянна болезненост и тежест в областта на левия долен
крайник при по продължително ходене, физическо натоварване и промяна на
времето. Оперативните белези са физиологични, няма скъсяване на крайника както
и двигателен дефицит. На ищеца предстои операция за изваждане на остеосиитезния
материал и прикрепващите го винтове.
От
приетото Заключението на допуснатата по делото СТЕ /л. 174/ се установява, че произшествието
станало на 15.04.2018 г., около 14,30 часа по време на провеждане на
автомобилно състезание „Мемориал Валери Великов“, лек автомобил „БМВ МЗ-Е36“
със стикер № 12, управляван от Н.Х.Г., се е движил в района на „Шуменско плато“
гр. Шумен по трасето в посока от „Шуменска крепост“ към „Паметник 1300 г.
създатели на българската държава“, се е случило при слънчево време и при добра
видимост. Платното за движение на мястото на ПТП е с широчина 6 метра /с
бордюри от двете страни/, без маркировка, еднопосочно при провеждане на
състезанието/посока юг/. Пътната настилка е била асфалтова, суха, грапава, без
неравности, прав пътен участък, с наклон на изкачване 5%. За предотвратяване
пресичането от пешеходци по време на ралито, на около 1 метър встрани от
платното за движение е имало поставени ограничителни сигнални ленти. В близост
до заведение „Стъклото“ при излизане от десен завой със скорост около 83
км/час, задната част на състезателния автомобил се е занесла странично, при
което водачът реагирал със завъртане на волана в обратна посока на занасянето,
но е загубил контрол и автомобиът се ударил с лявото задно колело в левия
бордюр на платното. В момента на удара от дясно на платното е имало зрители на
ралито, които са били зад ограничителните ленти, както и паркиран л. а. „Дачия
Сандеро“ в тревната площ извън пътя със задна част към пътното платно. След
удара в левия бордюр водачът на състезателният автомобил е изгубил контрол над
управлението и автомобилът се е завъртял по посока на часовата стрелка около
вертикалната си ос, като се е насочил към дясната част на платното за движение.
Автомобилът излязъл в дясно извън платното, като се е завъртял вече на 180
градуса и е ударил с лявата си страна зрители на ралито, както и паркираният в
тревната площ л. а. „Дачия Сандеро“ в задната му броня. След удара
състезателният автомобил спира в непосредствена близост до паркирания автомобил
с предна част насочена обратно на посоката от която идва, като по-късно е
преместен от водача. В резултат на удара със зрителите и с паркирания
автомобил, състезателният автомобил е със счупен преден ляв калник, а
паркираният л. а. „Дачия“ с охлузена лява част на задната броня. В резултат на
удара при ПТП е пострадал Р.Х.И. – охрана /седнал на стол/ и други зрители.
Скоростта на автомобила при удара в левия бордюр била 83 км/час. Опасната зона
за спиране на ЛА „БМВ“ при движение със скорост 83 км/час е 66 метра.
Занасянето на автомобила е станало веднага след излизането от завоя и при
навлизането му в началото на правия участък. При огледа на местопроизшествието
преди мястото на удара в левия бордюр, не са открити спирачни следи от
протриване на автомобилни гуми върху настилката, което според заключението
показва, че водачът независимо от първоначалното занасяне, не е употребил
спирачка, а е продължил със същата скорост. Технически съобразената скорост,
при която водачът би имал възможност да избегне удара в бордюра и настъпването
на ПТП чрез аварийно използване на спирачки е 74,5 км/час. От автотехническа гледна
точка не са налице обективни причини за настъпването на ПТП. Състезателният лек
автомобил „БМВ“ е бил преминал през специален преглед и е бил технически
изправен. Платното за движение по трасето на ралито е било сухо, без
неравности, като по време на провеждане на ралито не е допускано движение на
пешеходци по платното. Причина за настъпилото ПТП от автотехническа гледна
точка били действията на водача на лек автомобил „БМВ МЗ-Е36“ със стикер № 12,
който е допуснал загуба на управление и в последствие не е предприел аварийно
спиране в опасната зона или намаляване на скоростта, за да предотврати
излизането на автомобила извън платното за движение, за да избегне удара със
пострадалите лица от публиката. Според вещото лице водачът на лек автомобил
„БМВ МЗ-Е36“ е имал възможност да предотврати излизането на автомобила извън
платното за движение и настъпването на ПТП в случай, че незабавно е предприел
аварийно спиране или намаляване на скоростта до 74,5 км/час след излизане от
завоя, каквато възможност е имал. По време на произшествието пострадалият е бил
седнал на около 2-3 метра от оградителната лента в дясно от платното на
тревната площ, където по траектория се е насочил автомобила. Времето, за което
автомобилът е преминал от удара в левия бордюр до мястото на съприкосновение с
пострадалият е било 1,42 секунди, за което време седналият на стол е нямал
възможност да стане и да се отдалечи от мястото. По отношение на пострадалия
произшествието е било непредотвратимо, т. е. не е бил в състояние да избегне
удара чрез бърза промяна на мястото на което е стоял.
От показанията на свидетеля А.И.Д., майка на ищеца, чиито показания
съдът кредитира
при условията на чл. 172 ГПК, с оглед евентуално заинтересованост от изхода на
делото, се установява, че ищецът е
престоял в болницата около две седмици и след това е бил на домашно лечение.
Твърди, че и към момента синът й не е напълно възстановен. По време на
възстановяването му, което продължило около 5-6 месеца синът й чувствал силна
болка, придвижвал се е с патерици, наложило се тя да му помага в ежедневието, при
придвижване или до тоалет. Бил притеснен, че не може да управлява автомобил.
През периода на възстановяване пиел обезболяващи лекарства.
Представени
са и други неотносими към правния спор писмени доказателства.
Съдът,
въз основа на установеното, като съобрази становищата на страните и
нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, преценени поотделно и
в съвкупност, извежда следните правни изводи:
Страните не спорят, а и от писмените доказателства по делото еднозначно
се установява, че на 05.02.2019 г. ищецът е предявил към ответника претенция за плащане на
щета в размер на 60 000 лева, който на 28.03.2019 г., е отказал плащане. Следователно искът е предявен в
тримесечния срок по чл. 558, ал. 5 вр. чл. 496 КЗ, поради
което подлежи на разглеждане за основателност.
Относно
оспорването по реда на чл. 193 ГПК на разписка за сумата от 1000 лв. на л. 125
лв., предвид свидетелските показания на С.К., за който не са налице
доказателства да е заинтересован от изхода на делото и които са логични, съдът
намира за установено по делото, че сумата е предадена на ищеца.
В
обстоятелствената част на исковата молба ищецът обосновава правният си интерес
от търсената искова защита сочейки, че проценото
МПС, предизвикало ПТП - то, не разполага със задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, поради което предявява иск срещу Гаранционния
фонд.
Застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите покрива отговорността на застрахованите
лица за вреди, причинени на територията на Република България, страните членки
на Европейския съюз (ЕС) и Европейското икономическо пространство (ЕИП), както
и Княжество Андора, Република Сърбия и Конфедерация Швейцария. Застраховката не
покрива вреди, които са извън обекта на застраховката и вреди породени от
незастраховаеми рискове. При положение, че виновен за инцидент участник в
пътното движение не е имал сключена задължителна застраховка „Гражданска
отговорност” на автомобилистите пострадалото лице има право да поискате
изплащане на обезщетения директно от Гаранционния фонд. В този смисъл е
разпоредбата на чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ, съгласно която Гаранционният фонд
изплаща на увредените лица, от Фонда за незастраховани МПС, обезщетения за
имуществени и неимуществени вреди вследствие на смърт или телесни увреждания и
за вреди на чуждо имущество, причинени на територията на Република България, на
територията на друга държава членка или на територията на трета държава, чието
национално бюро на застрахователите е страна по Многостранното споразумение, от
моторно превозно средство, което обичайно се намира на територията на Република
България и за което няма сключена задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите. Следователно
Фондът изплаща обезщетения за причинени имуществени и неимуществени щети,
когато виновния водач не е имал сключена застраховка „Гражданска отговорност”
на автомобилистите или пък причинителят не може да бъде установен.
Предпоставките
за възникване на задължение за Гаранционния фонд, който в тримесечен срок е
отказал да плати обезщетение на пострадал, са, както настъпване на пътно –
транспортно произшествие, за което водачът е виновен, от МПС, което обичайно се
намира на територията на Република България, така и да съществуват изрично
предвидени в КЗ пречки, предвидени в разпоредбата на чл. 557 КЗ, пострадалото
лице да получи пряко от застраховател дължимото обезщетение по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
Страните не спорят, а и от доказателствата
по делото - писмени /Констативен
протокол за ПТП с пострадали лица, ведно с План-схема на ПТП и Протокол за оглед на ПТП/ и експертизи /САвт.Е
по ДП № 452/2018 г. на РУ
МВР Шумен и СТЕ по делото/, се установява както настъпване на пътно – транспортно произшествие, със състезателен
автомобил „БМВ МЗ-Е36“, управляван от Н.Х.Г., по време на провеждане на
автомобилно рали „Валери Великов“, на 15.04.2018 г., в района на
„Шуменско плато“, на панорамен път в посока от Стария град към „Паметник 1300
г. създатели на българската държава“, така и че водачът е виновен - скоростта на състезателния автомобил в момента
на удара е била 83 км/час, като според заключението на вещо лице, ако водачът
се е движел със скорост не по-висока от 74.5 км/час, е можел да предотврати
ПТП.
Спорът между страните основно се свежда до отговор на въпроса дали Гаранционния фонд дължи обезщетение на лице увредено при ПТП от участващо в автомобилно състезание МПС, за което
не е налице валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите.
Автомобилът причинил ПТП – то е на 15.04.2018 г. е бил състезателен лек
автомобил „БМВ МЗ-Е36“ със стикер № 12 и без регистрационни номера, поради
което не влиза в категорията автомобили, за които е задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, по смисъла на чл. 483, ал. 1, т. 1 КЗ, съгласно която Договор за
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите е длъжно да сключи
всяко лице, което притежава моторно превозно средство, което е регистрирано на
територията на Република България и не е спряно от движение. Съгласно
разпоредбата на чл. 483, ал. 7 КЗ, обаче собственик на моторно превозно средство,
което участва в състезание, при което спазването на правилата за движение по
пътищата не е задължително за участниците, е задължен да си осигури покритие по
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за отговорността си във
връзка с участие в състезанието.
От
една страна с Писмо изх. №
24-01-890/28.11.2018 г. /л. 44/ ответникът признава, че автомобилът причинил
ПТП на 15.04.2018 г. няма застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, а от Писмо
изх. № 2-392/22.02.2019 г., по описа на
третото лице на страната на
ответника - „ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД гр. София /л. 72/ - че
застраховката по застрахователна полица № 212818271000006/12.04.2018 г. не е застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, както и, че във връзка с щета № 21282951800015
на увреденото лице Р.Х.И., е изплатил обезщетение в размер на 18 000 лв.
От
друга страна в Констативен протокол за
ПТП с пострадали лица, /л. 7/ е отбелязано, че за катастрофиралия на 15.04.2018
г., състезателен автомобил „БМВ МЗ-Е36“,
управляван от Н.Х.Г., не са представени доказателства за собственост. Такива не
са представени и в настоящото произвоство. Предвид, че задълженият да си осигури
покритие по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за
отговорността си във връзка с участие в състезанието, собственик не е неустановен по делото, са налице
изрично предвидени в КЗ пречки, посочени в чл. 557 КЗ пострадалото лице да
получи пряко от застраховател по такава застраховка дължимото обезщетение. Следователно налице
е хипотезата по смисъла на чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ за ангажиране
отговорността на Гаранционния фонд за причинени вреди от ползвател на МПС, за
което няма сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
Между
страните не се спори, а това се установява и от събраните доказателства /Заключенията
на допуснатите по делото СМЕ и СТЕ/, че на 15.04.2018 г., при ПТП, по време
на автомобилното състезание пострадалият е бил седнал на стол на около 2-3 метра от
оградителната лента в дясно от платното на тревната площ, където по траектория
се е насочил автомобила. Времето, за което автомобилът е преминал от удара в
левия бордюр до мястото на съприкосновение с пострадалият е било 1,42 секунди,
за което време седналият на стол е нямал възможност да стане и да се отдалечи
от мястото. По отношение на пострадалия произшествието е било непредотвратимо,
т. е. не е бил в състояние да избегне удара чрез бърза промяна на мястото на
което е стоял. Следователно налице е причинна
връзка между злополуката и вредите претърпени от ищеца.
Относно
вида на неимуществените вреди съдът намира за еднозначно установено от
доказателствата по делото, че ищецът е изпитал болки и страдания, най-силно
при удара и часове след него. Бил приет в
МБАЛ Шумен с множествено, закрито счупване на костите на лява подбедрица в
дисталиата и трета. Временната нетрудоспособност при ищеца е продължила от
15.04.2018 г. до 03.11.2019 г., през които период му е извършена операция. Оперативната травма въпреки обезболяването също
предполага изпитването на силни, спонтанни болки, нарастващи при опитите за
раздвижване в след оперативния период. В резултат на причинените
травматични увреждания на пострадалия е настъпило сериозно затруднение в
движението на левия долен крайник, за срок от около четири месеца, като срокът
за пълно възстановяване на крайника е около една година, в който срок не е
включено времето, необходимо за възстановяване след операцията за изваждане на
метала. По време на късния следоперативен
период и периода на рехабилитация болките могат да се преценят като умерени и
слаби. По време на възстановяването в домашни условия се придвижвал с патерици,
като се наложило свидетелката А.И.Д. да му помага, при придвижване или до
тоалет. През периода на възстановяване пиел обезболяващи лекарства. Към момента на
изготвяне на заключението по СМЕ ищецът не
е напълно възстановен, но е в добро здравословно
състояние, със стабилна походка, без да куца, с непостоянна болезненост и
тежест в областта на левия долен крайник при по продължително ходене, физическо
натоварване и промяна на времето. Бил притеснен, че не може да управлява
автомобил. Оперативните белези са физиологични, няма скъсяване на крайника,
както и двигателен дефицит. На ищеца предстои операция за изваждане на
остеосиитезния материал и прикрепващите го винтове.
Предвид изложеното съдът намира, че причинените
неимуществени вреди на ищеца подлежат на обезщетяване, като определянето на
размера е предпоставено от произнасяне по възражението на третото лице помагач
на страната на ответника - Н.Г., за съпричиняване от страна на пострадалия.
Възражението е обосновано с твърдението, че пострадалият е знаел къде се намира
и на какво събитие е зрител, при което следвало да спазва указанията на
маршалите, които били част от събитието и се грижили за безопасността на
публиката, при което следвало да бъде на място, на което да не може да
пострада, но той пренебрегнал този факт, поради което настъпили
неблагоприятните за него последици. Правно основание на възражението за
съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия е разпоредбата на чл. 51,
ал. 2 ЗЗД. По общо правило съпричиняване е налице ако поведението на
пострадалия е станало причина или е повлияло върху действията на причинителя на
вредата. Съгласно законовата разпоредба ако увреденият е допринесъл за
настъпването на вредата, обезщетението може да се намали, като приносът трябва
да бъде конкретен, т. е. да се изразява в извършването на определени действия
или бездействия от увреденото лице. Съпричиняването има обективен характер и
вината на пострадалия не е елемент от фактическия състав на чл. 51, ал. 2 ЗЗД.
Преценява се единствено наличието на причинна връзка между поведението на
пострадалото лице и настъпилия вредоносен резултат. Приложението на нормата на
чл. 51, ал. 2 ЗЗД не е обусловено от субективното отношение на пострадалия към
настъпването на деликта и произлезлите от него неблагоприятни последици.
Доказателстваната тежест за съпричиняване на вредоносния резултат носи страната
която прави възражението.
В процесния случай помагачът на страната на ответника,
който прави възражението за съпричиняване на вредоносния резултат, твърди, че
пострадалия следвало да спазва указанията на маршалите, които били част от
събитието и се грижили за безопасността на публиката. Доказателства маршалите
да са давали указания, които пострадалият да не е изпълнил в настоящото
производство не са представени. От приетото и неоспорено Заключението на
допуснатата по делото СТЕ се установява, че за предотвратяване пресичането от
пешеходци по време на ралито, на около 1 метър встрани от платното за движение
е имало поставени ограничителни сигнални ленти. В момента на удара от дясно на
платното е имало зрители на ралито, които са били зад ограничителните ленти,
както и паркиран л. а. „Дачия Сандеро“ в тревната площ извън пътя със задна
част към пътното платно. В резултат на удара е пострадал, както ищецът Р.Х.И. –
охрана, така и други зрители. Както бе посочено по време на произшествието
пострадалият е бил седнал на стол на около 2-3 метра от оградителната лента в
дясно от платното на тревната площ, където по траектория се е насочил
автомобила. Времето, за което автомобилът е преминал от удара в левия бордюр до
мястото на съприкосновение с пострадалият е било 1,42 секунди, за което време
седналият на стол е нямал възможност да стане и да се отдалечи от мястото. По
отношение на пострадалия произшествието е било непредотвратимо, т. е. не е бил
в състояние да избегне удара чрез бърза промяна на мястото на което е стоял.
При наличието на тези доказателства се налага извода, че пострадалият е бил на
място разрешено за публика от организаторите и липсва причинна връзка между неговото поведение и настъпилия
вредоносен резултат, т. е не е могъл да предотврати настъпилите за него
неблагоприятните последици. В този смисъл възражението се явява неоснователно,
поради което размерът на обезщетението за неимуществени вреди следва да се
определи по общите правила.
Размерът на
обезщетението за доказаните неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост. Понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД
обаче не е абстрактно. Справедливостта, като критерий за определяне паричния
еквивалент на моралните вреди, изисква индивидуалната им преценка, като се
вземат предвид множество обстоятелства и взаимовръзки. При определяне на
сумата, която следва да обезщети пострадалия за претърпените болки и страдания,
настъпили в резултат на трудова злополука, следва да се отчитат поотделно
редица фактори, между които конкретните обективно установени факти и
обстоятелства - характер и степен на увреждането, обстоятелства, при които е
получено, продължителност на лечението и извършените медицински манипулации,
перспективата и трайните последици, вкл. козметични и др. външни дефекти,
възраст на увреденото лице и възможност да продължи трудовата си кариера и да
се социализира, обществено и социално положение, икономическа конюнктура, които
обстоятелства се установяват на базата на житейските правила и конкретните
доказателства по делото. Във всеки случай, за да отговаря на критерия
справедливост, определеното от съда обезщетение следва, при отчитане на всички
релевантни по делото обстоятелства, относими към пострадалото лице и
претърпените от него увреждания, по най-пълен начин да обезщетява претърпените
болки и страдания и в този смисъл да се явява техен паричен еквивалент /Р. №
33/04.04.2012 г., ТД № 172/2011 г., II т. о.; Р. № 198/3.10.2014 г., ГД №
2307/2014 г., III г. о.; Р. № 95/2013 г., ГД № 5805/2013 г. на III г. о.; Р. №
389/04.08.2014 г., ГД № 40/2013 г., IV г. о. и др./. Субективната преценка за справедливо
определени суми за подобни, причинени вреди от деликт, следва да има за
коректив формираната обща оценка за пропорционалност, защото справедливостта е
елемент от правната реалност /Р. № 204/07.11.2016 г., ТД № 3568/2015 г., I т.
о./. В този смисъл принципът за справедливост включва в най-пълна степен
компенсиране вредите на увреденото лице от вредоносното действие и когато съдът
е съобразил всички доказателства, релевантни към реално претърпените от
увреденото лице морални вреди (болки и страдания), решението е постановено в
съответствие с този принцип.
В процесния
случай, следва да се отчете, че претърпяната от ищеца травма е причинила болки
и страдание. Вследствие претърпяната злополука ищецът е бил временно нетрудоспособен за период от 15.04.2018
г. до 02.11.2018 г., когато е бил на болнично и домашно лечение като му е
извършена операция. През периода на
възстановяване пиел обезболяващи лекарства. Придвижвал се е с патерици.
Наложило му се да бъде подпомаган в ежедневието, при придвижване или до тоалет.
Бил притеснен, че не може да управлява автомобил. Следователно първоначално събитието
е довело до увреждане на общото му психично здраве. Към момента ищецът е в
добро здравословно състояние, със
стабилна походка, без да куца, с непостоянна болезненост и тежест в областта на
левия долен крайник при по продължително ходене, физическо натоварване и
промяна на времето. Оперативните белези са физиологични, няма скъсяване на
крайника както и двигателен дефицит. Предстои операция за изваждане на
остеосиитезния материал и прикрепващите го винтове. Макар и обезщетението по
справедливост да се определя за всеки конкретен случай съобразно фактите и
обстоятелствата по делото, настоящият съдебен състав съобрази и съдебната
практика относно размера на обезщетенията, от която се установява, че
действително в подобни случаи съдилищата в страната присъждат обезщетения в
широк диапазон, чийто среден размер е около предявения като частичен в
настоящото производство /Р. № 7/10.01.2020 г., по ВГД № 346/2019 г., по описа
на ШОС. В този смисъл настоящият съдебен състав е длъжен да отбележи отново, че
посочените съдебни актове са само сравнителен ориентир, а не коректив, какъвто
са фактите и обстоятелствата по конкретния казус и вътрешното убеждение на
съда. Предвид всичко изложено и съобразно обществено-икономическите условия към
момента на настъпване на злополуката 15.04.2018 г., съдът намира, че
определянето на обезщетение, което не би довело до неоснователно обогатяване, а
адекватно ще репарира причинените на ищеца неимуществени вреди, е в размер на 20
000 лева,. Определянето на по-малък размер от посочения и съобразно всички
факти и обстоятелства по делото, не би бил съответстващ на изискванията на
справедливостта.
От
друга страна по делото са представени доказателства, че преди завеждане на
исковата молба, на ищеца за същите увреждания, от третото лице помагач на страната на ответника - ДЗИ
„Животозастраховане“ ЕАД гр. София, е изплатена сумата от 18 000 лв.
във връзка с щета № 21282951800015 по Застрахователна полица №
212818271000006/12.04.2018 г., по застраховка „Обща Гражданска отговорност“ и
„Отговорност на работодателя“, както и от третото
лице помагач на страната на ответника - Н.Х.Г., с пет разписки сума в общ
размер 3 514 лв., предадени му от свидетеля Г. Х.Г. от името на Н.Г., с
посочено основание „за обезпечение на претърпени имуществени и неимуществени
щети в следствие на претърпяно ПТП на 15.04.2018 г.“. Следователно исковата
претенция е погасена чрез плащане в пълен размер от привлечените в настоящото
производство и конституирани по искане на ответника като трети лица – помагачи
на страната на ответника - ДЗИ „Животозастраховане“ ЕАД гр. София и причинителят
на процесното ПТП - Н.Х.Г., поради което искът се явява неоснователен.
Относно
разноските.
Постановеният
правен резултат, обуславя основателност на искане за разноски на ответната
страна, която не претендират такива.
Предвид
изложеното, Шуменски районен съд,
Р Е Ш И :
Отхвърля
предявеният иск, с правно основание чл. 558, ал. 5, предл. 2, вр. ал. 2, вр.
чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ, като частичен за сумата 22 000 лв. от 42 000
лева, от Р.Х.И., с ЕГН: ********** и адрес: ***, против „Гаранционен фонд“ с
БУЛСТАТ: ***, седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Средец“,, ул. ***,
с участието на трето лице помагач на страната на ответника ДЗИ „Животозастраховане“
ЕАД, с ЕИК: ***, седалище и адрес на управление: гр. София, бул. *** и третото
лице помагач на страната на ответника Н.Х.Г., с ЕГН: ********** и адрес: ***,
като неоснователен, поради погасяване чрез плащане преди завеждане на исковата
молба.
Препис
от настоящото решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението
за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2, ГПК.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Шуменски окръжен съд, в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Районен съдия: