Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 260025 28.10.2020 г.
гр. Средец
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Районен съд – гр. Средец, гражданска колегия,
в открито съдебно заседание на 29.09.2020 година,
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА
ДОНЕВА
Секретар Костадинка Лапова
Като разгледа докладваното от съдия Кр. Донева
гражданско дело № 167 по описа на 2020 г.
За да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова
молба /ведно с уточнителна молба вх. № 1201/01.06.2020 г./ на „Кредитреформ България“ ЕООД –
гр. София, в качеството на частен правоприемник на „4финанс“ ЕООД, с която се
претендира на основание чл. 422 от ГПК съдът да приеме за установено, че
ответникът Т.И.К. дължи на ищеца сумите, за които по ч. гр. дело № 10/2020 г. по описа на РС – Средец е
издадена Заповед № 22/04.02.2020 г. за изпълнение на
задължения по отпуснат
му от „4финанс“ ЕООД заем по Договор за кредит № **********/10.12.2015 г.,
които вземания са прехвърлени на ищеца по силата на Договор за прехвърляне на
вземания № BGF-2018-033/3.11.2018
г., а
именно: главница в размер на
250 лева, ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното й
изплащане и
наказателна лихва в размер на 367,15 лева, начислена за периода 10.01.2016 г. –
22.11.2018 г., формирана чрез надбавяне на основния лихвен процент, определен
от БНБ – 10,01% към договорния лихвен процент, върху неизплатената главница за
периода на просрочието. Сочи се, че сумата 250 лева е преведена на ответника
чрез Изи Пей на датата на сключване на кредитния договор от разстояние. Твърди се, че до падежната дата 09.01.2016 г. ответникът не е погасил заема
и е изпаднал в забава, поради което му е начислена наказателната лихва. Заявена
е претенция за присъждане на направените разноски в заповедното и исковото
производства, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на
150 лева.
В писмен
отговор ответникът оспорва основателността на исковете. Оспорва да е подписвал
процесния кредитен договор.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна
следното:
От приложеното ч. гр. дело № 10 по описа на Районен съд – Средец за 2020 г. се установява, че е
издадена Заповед № 22/04.02.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК,
с която е разпоредено Т.И.К. да заплати на „Кредитреформ България“ ЕООД –
гр. София сумата 250 лева главница по Договор за
кредит № **********/10.12.2015 г., сключен между К. и
„4финанс“ ЕООД, поради настъпил падеж за издължаване на кредита, ведно със законната лихва от 13.01.2020 г. до окончателното изплащане на
задължението и наказателна
лихва в размер на 367,15 лева, начислена за периода от 10.01.2016 г. до
22.11.2018 г., както и разноските за ДТ в размер на 25 лева и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 50 лева.
Представен е Договор за кредит № **********, сключен от разстояние на 10.12.2015 г. между „4финанс“ ЕООД и Т.И.К., с чиста стойност на кредита 250 лева, като заетата сума е следвало да бъде върната в срок от 30 дни – на
09.01.2016 г., без дължими ГЛП и ГПР. Представено е кредитното досие, съдържащо Общи условия на договора за кредит и Разписка за извършено в 16,22
часа на 10.12.2015 г. плащане № 2000000094243022 за паричен превод на сумата
250 лева по Договор за кредит № ********** от „4финанс“ ЕООД към Т.И.К.,
индивидуализиран с ЕГН **********, чрез системата за електронни плащания EasyPay. Съответно чрез системата EasyPay Т.И.К., с ЕГН **********, с лична
карта № ***, е получил в брой сумата 250
лева на 10.12.2015 г. в 17,44 часа, удостоверявайки със собственоръчно изписани
име и фамилия и своя подпис в издадена от „ИЗИПЕЙ“ АД – България Разписка №
07000395019193/10.12.2015 г., че плащането по паричния превод е извършено
изцяло и коректно.
С Договор за прехвърляне на вземания № BGF-2018-033/23.11.2018 г. „4финанс“
ЕООД е
прехвърлило на „Кредитреформ България“ ЕООД свои вземания с настъпило неизпълнение, произтичащи от договори за кредит по Приложение № 1, част
от което представлява и вземането на цедента против Т.И.К. по процесния кредитен договор. Прехвърлянето на вземанията е
потвърдено от цедента на осн. чл. 99, ал. 3 от ЗЗД. По делото е
представено уведомително
писмо изх. № 8286/23.11.2018 г. до
Т.И.К. от цедента „4финанс“ ЕООД, обективиращо извършеното прехвърляне на задължението му към „Кредитреформ
България“ ЕООД, считано от 23.11.2018 г., ведно с известие за доставяне, видно от което ответникът-адресат е получил уведомлението на 14.12.2018 г. в 13,30 часа, по който начин до
неговото знание е достигнало изявлението за цесията. Прехвърленото вземане,
освен главницата по заема 250 лева, съдържа и начислена наказателна лихва в размер на 367,15 лева за периода от дата на изпадане на ответника в забава 10.01.2016 г. до 22.11.2018 г. Наказателната лихва е начислена
в съответствие с т. 13.3.а от представените по делото Общи условия на договора за кредит, съгласно която договорка в случай
на забава в плащането кредитополучателят дължи лихва, формирана чрез надбавяне
на основния лихвен процент, определен от БНБ – 10,01% към договорния лихвен
процент, върху неизплатената главница за периода на просрочието.
Липсват доказателства за плащане
на процесните задължения. Не е проведено доказване от ответника по оспорването му
да е подписвал документи, поради което съдът приема, че подписът за „клиент” и изписани име и фамилия в
Разписка №
07000395019193/10.12.2015 г.
за получена в брой
сума в размер на 250 лева са
изпълнени от посоченото
лице Т.И.К..
При така възприетата фактическа обстановка
съдът прави следните правни изводи:
Предявените
установителни искове са с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. чл. 99, вр. чл. 79, ал. 1, вр. чл. 240 от ЗЗД и вр. чл. 86 от ЗЗД. Същите са депозирани с оглед
установяване на твърдяните прехвърлени на ищеца вземания към
ответника по
сключен договор за кредит за падежирал заем, в това число
главница, ведно със законна лихва и наказателна лихва за просрочие.
Не е спорно между страните по делото,
установява се и от приложеното ч. гр. дело № 10/2020 г. по описа на Средецкия районен съд, че издадената Заповед
за изпълнение № 22/04.02.2020
г. е възразена от ответника, като в рамките на дадения от съда
едномесечен срок са предявени настоящите искове, поради което същите са
процесуално допустими, като подадени при наличие на съответните процесуални
предпоставки.
Налице е договор
за цесия от 23.11.2018 г., с който дългът на ответника към финансовата
институция е бил продаден, като купувач е ищецът в настоящото производство.
Договорът за цесия, ведно с неговото приложение, индивидуализира дълга на
ответника. Цесията е валидно
съобщена на ответника, с което прехвърлянето на
вземането поражда действие за длъжника на основание чл. 99, ал. 4 от ЗЗД., респ. ищцовото дружество
притежава правото на иск за процесното вземане.
Безспорно се установи по делото, че между Т.И.К. и „4финанс“ ЕООД е
сключен процесният Договор за кредит № **********/10.12.2015 г. Договорът е сключен от разстояние по реда на Закона за предоставяне на
финансови услуги от разстояние,
където е предвидена възможността за предоставяне на парични кредити от
разстояние. Според чл. 18, ал. 2 от ЗПФУР за доказване на
електронни изявления, отправени съгласно този закон, се прилага Законът за електронния документ и
електронния подпис. По делото
са представени доказателства, че е постигнато съгласие между страните, чрез
договаряне, осъществено посредством средства за комуникация от
разстояние. Комуникацията между страните е осъществена електронно. За този тип кредити се прилагат общите
изисквания на ЗПК, според чл. 10 от който договорът трябва да е сключен в
писмена форма на хартиен или друг носител. По делото е налице електронен
запис, от който се установява по безспорен начин, че
волеизявленията на страните са насочени към сключване на договора, като е
спазено изискването за съхраняването му на траен носител. Електронен документ е
електронно изявление, записано върху магнитен, оптичен или друг носител, който
дава възможност да бъде възпроизвеждано, като писмената форма се смята за
спазена, ако е съставен електронен документ. Според съдебната практика, електронното изявление се
счита за подписано при условията на чл. 13, ал. 1 от Закона за електронния документ и
електронните удостоверителни услуги – за електронен подпис се счита всяка електронна информация, добавена
или логически свързана с електронното изявление за установяване на неговото
авторство. Когато е създаден подписан електронен документ, неговата доказателствена сила е такава, каквато законът признава на
подписаният писмен документ, а ако се касае за частен документ, той се ползва с
такава сила само за авторството на изявлението /чл. 180 от ГПК/. Ответникът се е съгласил да получи изявлението в
електронна форма и той е направил такова като
страна по представения договор. Възпроизвеждането на електронния документ върху
хартиен носител не променя характеристиките му, нито
пък сочи до липсата на такъв. Съгласно чл. 184, ал. 1, изречение първо от ГПК, той се
представя по делото именно върху такъв носител, като препис, заверен от
страната.
Горните съображения са
достатъчни, за да се приеме, че договорът за кредит е сключен във валидна
електронна форма, съгласно изискванията на специалния закон. Доколкото се касае
за вид заем, който по своята характеристика е реален договор, за да е
действително съглашението, трябва реално да е предадена съответната сума на заемателя. С представените по делото 2 бр. разписки за извършено плащане се установява, че в полза на ответника на 10.12.2015 г. чрез системата „Изипей“ е преведена сумата 250 лева. В разписката на „Изипей“ заемателят е индивидуализиран с три имена и ЕГН, а като
основание за превода е посочен номерът на договора за кредит. Именно в
условията на същия е записано, че сумата е получена от лицето чрез системата „Изипей“,
като точно преводното нареждане удостоверява изпълнението на задълженията на кредитодателя. Документът носи и подпис на ответника, както и изписани лично от него име и фамилия,
което установява по категоричен начин превеждането на сумата според уговореното по електронен път от
разстояние.
Доколкото е безспорно от събраните
доказателства, че ответникът не е погасил главницата по договора, която обаче
се е задължил да върне в пълен размер, то претенцията се явява основателна,
защото е налице валидно и изискуемо парично вземане, което е останало дължимо и
неплатено. Понеже в предвидения срок
– 09.01.2016 г., последният не е изпълнил
основното си задължение – да върне получената сума /такова правопогасяващо
възражение нито е заявявано, нито е доказано надлежно, тъй като тежестта на
доказване на този положителен факт лежи върху ответника, черпещ изгодни за себе
си правни последици от реализирането му/, то за кредитора-ищец /по силата на
договора за цесия с
цедента, даващ му материалната
легитимация да встъпи в правата му/, се поражда правото да ангажира
отговорността за забавено изпълнение на ответника на паричното му задължение,
като поиска реално изпълнение на същото и обезщетение за забава, т. е. ответникът дължи и начислената от цедента наказателна лихва за периода от датата на изпадане в забава до прехвърляне на вземането.
С оглед изхода на
делото и предвид направеното искане, на ищеца следва да се присъдят разноски.
Предвид разясненията по т. 12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г.
на ВКС, ОСГТК, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422 от ГПК, следва да се
произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство,
като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските, както в
исковото, така и в заповедното производство. Направените в заповедното
производство разноски възлизат на сумата 75 лева /от които 25 лева държавна
такса
и 50 лева юрисконсултско възнаграждение/, а в исковото производство – на сумата 75 лева за довнесена държавна
такса и 100 лева възнаграждение за юрисконсулт по исковото производство, което
съдът определя на осн. чл. 78, ал. 8 от ГПК. При тези данни в тежест на
ответника следва да се възложат разноски в общ размер на 250 лева по заповедното
производство и по исковото производство.
По изложените
съображения съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО на основание
чл. 422 от ГПК, вр. чл. 99, вр. чл. 79, ал. 1, вр. чл. 240 от ЗЗД и вр. чл. 86 от ЗЗД по отношение на Т.И.К., с ЕГН **********,***, че
дължи на „Кредитреформ
България“ ЕООД, със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. „Шандор Петьофи“ № 10, ЕИК *********, представлявано
от управителя Р. В., сумата 250 лева, представляваща
главница по Договор за кредит № **********/10.12.2015 г., сключен с „4финанс“
ЕООД, вземанията по който са
прехвърлени с цесия на „Кредитреформ България“ ЕООД, със законна лихва от 13.01.2020 г. до
изплащане на вземането и наказателна лихва в
размер на 367,15 лева за периода от 10.01.2016 г. до 22.11.2018 г., за които суми е издадена по реда
на чл. 410 от ГПК Заповед № 22/04.02.2020 г. за изпълнение на парично задължение по ч.
гр. дело 10/2020 г. по описа на Районен съд – Средец.
ОСЪЖДА на основание чл. 78,
ал. 1 и ал. 8 от ГПК Т.И.К. да заплати на „Кредитреформ
България“ ЕООД – гр. София направените в исковото
производство и в заповедното производство разноски в размер на 250 лева.
Решението подлежи на
въззивно обжалване пред Окръжен съд – гр. Бургас в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: