Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Русе,16.02.2009г
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Русенският районен съд…...VІІгр.с……в публично заседание
на деветнадесети януари през две хиляди и девета година…в състав:
Председател:Г.М.
При секретаря Т.П. и в присъствието на прокурора….. като
разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 2843 по описа за 2008,за да се
произнесе,съобрази
Предявен е иск за заплащане на
обезщетение по чл.214 КТ.
Ищцата Ю.Я.Ю.
твърди,че работи в ответното дружество в сладкарски цех в с.Семерджиево,обл.Русе
по трудов договор № 15/03.05.06.В началото на 2008г работодателката й я
отстранила от работа без мотив.Не и връчила заповед за прекратяване на трудовия
и договор,нито и върнала трудовата книжка.Иска от съда да осъди ответника да й
заплати обезщетение за времето на отстраняването и от работа за периода от
01.01.08 до 31.06.08 в размер на 200лв месечно или за целия период в размер на
2000лв/според уточнение от 12.09.08/,ведно с 10%лихва от момента на завеждане
на делото,както и съда да принуди ответницата да я върне на работа.Претендира
разноските по делото.
Ответникът
„Юлина”ООД-Русе,представлявано от Ю.Г. не взема становище по иска.
Съдът,след
като прецени събраните по делото доказателства,приема за установена следната
фактическа обстановка:
Между
„Юлина”ООД и Юзян Ю. е възникнало трудово правоотношение по силата на сключен
трудов договор № 15/03.05.2006г със срок на изпитване –шест месеца.По силата на
този договор Ю. е изпълнявала длъжността „работник производство на сладкарски
изделия” при 4ри часово работно време и половин минимална работна заплата за
страната или в размер на 80лв. към момента на сключването му. Според
представената справка от НАП-ТД-Русе няма регистрирано прекратяване на този
трудов договор.Ответникът е заплащал осигуровки на ищцата за цялата 2007г и за периода от м.01.08 до
м.09.08/вкл/.Според заключението на в.л. осигурителния доход за периода от
м.януари 2008г до м.май 2008г е в размер на 140лв,а за периода от м.юни 08 до
м.септември 2008г в размер на 160лв.
Според
признанията на ищцата в с.з.,същата не е работила през периода от 02.01.08 до
началото на м.март 2008г и от м.юни 2008г до настоящия момент,като ответницата
и обяснила,че няма работа.
От
показанията на св.Афизе Мухадинова и св.Селиме Мухадинова, които също са
работили в ответното дружество,ищцата не работи там от лятото на 2008г,защото
сама напуснала,тъй като работодателят не и плаща трудово възнаграждение.
При така
установената фактическа обстановка,съдът прави следните изводи:
Претендира
се заплащане на обезщетение по чл.214 КТ за отстраняване от работа за периода
от 01.01.08 до 31.06.08г.Временното отстраняване от работа е акт на
работодателя,с които временно се преустановява изпълнението на трудовото
правоотношение,но без същото да се прекратява. По делото е безспорно,че
трудовото правоотношение между страните, възникнало по силата на трудов договор
№ 15/03.05.2006г не е прекратено.Безспорно,че след изтичане на срока на този
договор,ищцата е продължила да полага труд при работодателя си,поради което и
трудовото правоотношение между тях се е превърнало в безсрочно.В НАП не е
регистрирано прекратяване на трудовото правоотношение между страните,на ищцата
не е връчвана заповед за прекратяване и трудова книжка.
От
представената справка от НАП-ТД-Русе се установява,че за периода от м.01.08 до
м.09.08/вкл/ ответното дружество е осигурявало ищцата за пълен работен
месец,което също сочи,че трудовото правоотношение между страните не е
прекратено.С оглед на това съдът не цени показанията на разпитаните по делото
свидетелки,според които ищцата е напуснала работа,тъй като н този случай
работодателят би преустановил заплащането на осигуровки,а и би прекратил
трудовото правоотношение.Поради изложеното съдът намира,че считано от
м.0.08,според признанието на ищцата направено в с.з. и показанията на
свидетелките по делото,според които ищцата е работила до лятото на 2008г,е
налице „временно отстраняване от работа”.Поради което и за периода от 01.06.08
до 30.06.08/според заявеният петитум/ работодателят дължи на ищцата обезщетение
на база брутното и трудово възнаграждение. По делото няма данни за неговия
размер,но с оглед данните за осигуряване на ищцата съдът намира,че същото е
било в размер на 160лв.По тези съображения,съдът намира,че предявеният иск
следва да се уважи само за периода от 01.06.08 до 30.06.08 в размер на 160лв,а
за периода от 01.01.08 до 31.05.08 следва да се отхвърли като неоснователен,тъй
като няма доказателства,че за този период е налице временно отстраняване от
работа.В този смисъл са и признанията на ищцата,че за периода от м.03.08 до
началото на м.06.08 е работила.Твърденията и че за периода от 01.01.08 до
началото на м.03.08 също е налице временно отстраняване от работа,не се
подкрепят от събраните по делото гласни доказателства.
Ищцата и в
писмената си защита сочи период за временно отстраняване от работа и след
30.06.08.Съдът не се произнася по същото,тъй като увеличаване на периода на
претенцията,представлява по съществото си предявяване на нови искове,което е
процесуално недопустимо.
Върху
сумата се дължи законна лихва,считано от завеждане на делото до окончателното й
плащане,поради което искането за присъждане на 10% лихва следва да се отхвърли.
Иска,по
силата на които ищцата иска от съда да задължи работодателят и да я допусне до
работа,е процесуално недопустим,поради което и производството следва да се
прекрати.В закона не е предвиден такъв конститутивен иск
В тежест
на работодателя е д.т. в размер на 50лв,както и 40лв разноски на БС.
Мотивиран
така,съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА
„Юлина”ООД със седалище и адрес на управление-Русе, ул.....,представлявано от Ю.
Тодорова Г., рег по ф.д.628/04,РОС,вписано в регистъра на търг.дружества под №
4374,т.111,стр.135 да плати на Ю.Я.Ю.,ЕГН
********** *** обезщетение за временно отстраняване от работа с пр.осн чл.214 КТ за периода от 01.06.08 до 30.06.08 в размер на 160лв,ведно със законната
лихва от 28.07.08 до окончателно плащане.
ОТХВЪРЛЯ
иска за заплащане на обезщетение по чл.214 КТ за периода от 01.01.08 до
31.05.08 в размер на 200лв месечно и за периода от 01.06.08 до 30.06.08 над
сумата от 160лв до 200лв,както и искането за лихва в размер на 10% от завеждане
на иска до окончателно плащане,като неоснователни.
ПРЕКРАТЯВА
производството по отношение на иска работодателят да бъде задължен да допусне Ю.Ю.
на работа,като недопустимо.
ОСЪЖДА „Юлина”ООД със седалище и
адрес на управление-Русе, ул.....,представлявано от Ю. Тодорова Г.,рег по
ф.д.628/04,РОС,вписано в регистъра на търг.дружества под № 4374,т.111,стр.135
да плати по сметка на РРС д.т. в размер на 50лв,както и 40лв разноски на БС.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Русенския Окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните,а в частта,в която
производството е прекратено с частна жалба пред РОС в едноседмичен срок от
връчването му на страните.
Районен
съдия: /П/
Вярно с
оригинала!
Секретар:
ТП