Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№………………/09.06.2021 г., гр. София

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Г въззивен състав, в публично съдебно заседание на десети март през  2021 година, в следния   състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ДИМИТРОВА

ЧЛЕНОВЕ :  СОНЯ  НАЙДЕНОВА

мл.съдия  МАРИЯ ИЛИЕВА

 

секретар Алина Тодорова, като разгледа докладваното от съдия НАЙДЕНОВА гражданско     дело    номер   2195  по    описа   за  2020  година, и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

            Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.

            Образувано е по въззивна жалба от Л.Г.Т. срещу решение № 268337 от 07.11.2019 г. по гр.д. № 64325/2018 г. на СРС, 28 състав, в частта, в която е отхвърлен предявеният от него срещу Столична община иск  на основание  чл. 49 във вр. с чл. 45 и чл. 52 от ЗЗД за сумата над уважения размер от 500 лв. до предявения размер от 5000 лв., или за разликата от 4500 лв. за  обезщетение за неимуществени вреди болки и страдания, с искане за отмяна на решението в отхвърлителната му част, и уважаване на иска в пълен размер. Излагат се оплаквания с жалбата, че съдът не  е взел под внимание всички събрани доказателства и е определил размер на обезщетението в несъответствие с принципа за справедливост по чл.52 от ЗЗД, и без да вземе под внимание, че получените травми не са маловажни, особено лицево-челюстните такива, травмите са множество, а болките, страхът и безсънието на ищеца продължавали и до сега.

            Ответникът Столична община не е взел становище по жалбата.

Софийски градски съд, действащ като въззивна инстанция, като съобрази оплакванията в жалбата съгласно чл.269 от ГПК, намира следното по предмета на въззивното производство:

Първоинстанционното решение е валидно, а в обжалваната част и допустимо, тъй като има съдържанието по чл.236 от ГПК и съдът се е произнесъл съобразно предявената с исковата молба претенция.

В частта, в която искът за обезщетение е би частично уважен- за сумата от 500 лв., решението не е обжалвано и е влязло в сила, поради което не е предмет на въззивна проверка за допустимост и правилност в тази част.

Ищецът е предявил иск за обезщетение за неимуществени вреди за претърпени множество травми при падане на 03.07.2018 г. при движение по тротоара на бул. „Васил Левски“ на кръстовището с ул. „Граф Игнатиев“, гр. София, и  спъване в кабел на фризер за сладолед, принадлежащ на търговец, вследствие на което загубил равновесие и ударил главата си в основата на необезопасена ограда, поставена от Столична община във връзка с ремонтните дейности по изграждащата се метростанция, поради и липса на видимост и недостатъчно предприети мерки за обезопасяване на района по начин, по който да се осигури безпроблемно преминаване на пешеходците, и при наличие на част от отрязан, необезопасен метален кол с височина от няколко сантиметра. В резултат на падането му били причинени оток, кръвонасядане и охлузвания по лицето; оток, кръвонасядане и охлузвания на дясната ръка; оток и кръвонасядане на лявата ръка; кръвонасядане и охлузване на левия крак, описани в приложеното копие от Съдебномедицинско удоствотерение № 176.07/2018г., като изпитал  физически болки, и емоционални такива, нарушил се съня му, социалните му контакти и психическото му здраве, които се отразили на ежедневните му навици и на тези на близките му - съпругата и синът му, тъй като се налагало те да придружават пострадалия, когато излизал. Счита че отговорност за това носи ответника, чрез действия и бездействия, изразяващи се в незаконосъобразно поставяне на огражденията на строежа, свързан с изграждането на метростанцията, незаконно разрешаване за поставяне на фризер за сладолед от търговец, липса на маркировка, предупреждаваща пешеходците да внимават, липса на предприети мерки за безопасно преминаване по тротоарните площи, които са публична общинска собственост, а ответникът е проявил бездействие, изразяващо се в неосъществен контрол и неизпълнение на задълженият му за поддръжка и обезопасяване на тротоара. Иска обезщетение от 5000 лв., претендира разноските по делото.

Ответната страна Столична община оспорва иска по основание и размер, възразява за липса на процесуална легитимация, за липса на противоправно поведение от страна на ответника, който е положил всички дължими грижи по обезопасяване на района. Навежда довод, че същият е организирал движението в строежните площи, а настъпилият инцидент се дължи не на тротоарната настилка, публична общинска собственост, а на поставения върху нея кабел, който не е част от патримониума на ответника, че задължението за почистване на тротоарните площи принадлежи на всички собственици, ползватели и лица, които фактически владеят или държат недвижими имоти или части от тях съгласно Наредба за управление на отпадъците и поддържане и опазване на чистотата на територията на Столична община, поради което Общината не носи отговорност при неспазване на предписанията на разпоредбата и следователно не съществува противоправно поведение. Оспорва наличието на вреда, настъпила при или по повод извършваната и възложена работа, необходима за ангажирането на деликтна отговорност на основание чл. 49 от ЗЗД. Оспорва и наличието на причинно-следствена връзка между противоправното поведение и настъпилите вреди.

При произнасянето си по правилността на решението в обжалваната отхвърлителна част, съгласно чл.269, изр. второ от ГПК и задължителните указания, дадени с т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е ограничен до релевираните във въззивната жалба оплаквания за допуснати нарушения на процесуалните правила при приемане за установени на относими към спора факти и на приложимите материално правните норми, както и до проверка правилното прилагане на релевантни към казуса императивни материално правни норми, дори ако тяхното нарушение не е въведено като основание за обжалване.

В случая с жалбата на ищеца е направено оплакване само относно размера на определеното обезщетение като несправедливо и несъобразено с получените от ищеца травми, установени от събраните доказателства. Това оплакване само очертава обхвата на въззивната проверка за правилност. При липсата на други оплаквания, липса на жалба от ответната страна и липсата на отговор на въззивната жалба, и поради влязлото в сила решение в частта, в която искът е бил уважен за сумата от 500 лв. обезщетение, въззивният съд, съгласно чл.297-чл.299 от ГПК е задължен да приеме, че е настъпил описания от ищеца ницидент, при което същият е получил оток, кръвонасядане и охлузвания на дясната ръка; оток и кръвонасядане на лявата ръка; кръвонасядане и охлузване на левия крак, описани в съдебномедицинско удостоверение № 176.07/2018г. , също и болките и страданията на ищеца продължили 2 месец,  преживял силен стрес и притеснения от случилото се, което се отразило и върху начина му на живот и се е отразило и на семейството му, и че ответникът Столична община не е упражнила необходимия контрол по поддържане на тротоара, което е довело до настъпване на увреждането, което е в причинна връзка с това противоправно поведение на ответника, и са налице предпоставките за обезщетение по чл. 49 ЗЗД.

Спорен пред въззивния съд е размера на обезщетението над сумата от 500 лв. до 5000 лв.

Въззивният съд намира, че определеното от СРС обезщетение от само 500 лв. не отговаря на принципа за справедливост по чл.52 от ЗЗД при преценка на същите доказателства, като тези, събрани в първата инстанция.

Съвкупната преценка на събраните по делото писмени доказателства, гласни такива, сочат, че ищецът е получил множество травми на лицето, двете ръце и левия крак, описани подробно в приетото съдебномедицинско удостоверение № 176.07/2018 г. макар същите да представляват оток, кръвонасядане и охлузване и да не са причинили затруднение в движение на крайниците и главата, не са пренебрежими, тъй като са в областта на главата- по лицето на няколко места, с размери някой от тях до 7-10 см., вкл. и оток и кръвонасядане на горен и долен клепач на лявото око, по двете ръце, вкл. оток на пръст на всяка ръка, при което с оглед броя и вида им, удара по лицето, възрастта на ищеца към падането- 70 години, сочат на  причинено физическо увреждане и болка с интензитет по-голям от просто охлузване или кръвонасядане, които не са отчетени с обжалваното решение. Предвид установения брой и вид на травмите, тяхното местонахождание, възрастта на ищеца, при която е ноторно извество, че възстановителните процеси са забавени, и установеното от свидетелските показания относно периода на възстановяване от около 2 месеца, също и причинените страх и безпокойство, с нарушение на съня, и други семейни затруднения да бъде придружаван от друг човек при излизане навън, въззивният съд намира, че сумата от 2500 лв. се явява адекватно обезщетение за това. За разликата над сума от 2500 лв. не са налице основание да се ангажира отговорността на ответника, тъй като травмите на ищеца както бе посочено, не са с дълготраен характер, не са причинили счупване или друго затруднение при движение.

Ето защо оплакването на ищеца, че размера на обезщетението е несправедливо завишен от първоинстанционния съд, се явява частично основателно за разликата над 500 лв. до 2500 лв., или на ищеца следва да се присъди обезщетение още 200 лв. до общ размер от 2500 лв., и следва да се отмени решението на СРС в частта, в която искът е отхвърлен над 500 лв. до 2500лв. и се уважи за още 2000лв.

В останалата обжалвана част по отхвърляне на иска над 2500лв. до 5000лв. , решението следва да се потвърди поради съвпадане изводите на двете инстанции за неоснователност на а претенцията .

По разноските: Съобразно изхода на спора, следва да се заплатят на ищеца от ответника още 80 лв. за държавна такса, за достигане на  50% от заплатената такава от 200лв. заедно с присъдените от СРС разноски от 20 лв.

За въззивната инстанция ищецът не е поискал разноски.

Воден от горното съдът

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ решение № 268337 от 07.11.2019 г. по гр.д. № 64325/2018 г. на СРС, 28 състав, В ЧАСТТА, в която е отхвърлен предявеният от Л.Г.Т. ***  на основание  чл. 49 във вр. с чл. 45 и чл. 52 от ЗЗД за сумата над 500 лв. до 2500лв., за  обезщетение за неимуществени вреди, ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:  

ОСЪЖДА С. о., седалище гр. София, ул. „*****, да заплати на Л.Г.Т., с ЕГН **********, с адрес: ***, на основание чл. 49 във вр. с чл. 45 и чл. 52 от ЗЗД,  сумата 2000 лв. /две хиляди лева / - обезщетение за неимуществени вреди болки и страдания, ведно със законната лихва върху сумата считано от 03.07.2018 г. до окончателното й заплащане.

ПОТВЪРЖДАВА решение № 268337 от 07.11.2019 г. по гр.д. № 64325/2018 г. на СРС, 28 състав, в останалата обжалвана част, в която е отхвърлен иска за обезщетение за сумата над 2500лв. до 5000 лв.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Столична община, седалище гр. София, ул. „*****, да заплати на Л.Г.Т., с ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 80 лв. разноски за първата инстанция.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.3, т.1 от ГПК.

       

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

               ЧЛЕНОВЕ : 1.

  

                                                                                              

                                  2.