РЕШЕНИЕ
№ 93
гр. Троян, 13.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТРОЯН, II-РИ СЪСТАВ - ГРАЖДАНСКИ, в
публично заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Светла Ив. Иванова
при участието на секретаря Емилия П. Петрова
като разгледа докладваното от Светла Ив. Иванова Гражданско дело №
20214340100999 по описа за 2021 година
Производството е с правно основание чл.55 ал.1 предл.1 от ЗЗД.
В Троянски районен съд е образувано горното дело по предявена искова
молба от ЕТ“***“ ЕИК ***, чрез пълномощника си адв.Д.С. от АК-Ловеч,
против “ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ” АД, със седалище и адрес на
управление: ***, с която е предявен иск с правно основание чл.55, ал.1, предл.
първо ЗЗД, с посочена цена на иска 3981.00 лева.
В молбата се твърди, че ищецът стопанисва недв.имот, представляващ
цех за изработка на керамични изделия, находящ се в ***.
Излага се, че за същият имот при ответното дружество е открита партида
с клиентски номер №***.
Сочи, че през месец юли 2021г. ищецът получил по пощата Писмо Изх.
№NTZ162522от 23.07.2021г., с което от електроразпределителното дружество
го уведомяват, че е извършена метрологична експертиза на средството за
търговско измерване с фабричен номер№ ***, демонтирано от адрес в *** ,
за което е съставен констативен протокол № 195/24.06.2021г. от
БЪЛГАРСКИ ИНСТИТУТ ПО МЕТРОЛОГИЯ - Главна дирекция „Мерки и
измервателни уреди” /БИМ- ГД „МИУ“/.
Твърди, че със същото писмо бил уведомен, че съобразно Правилата за
1
измерване на количеството електрическа енергия, ще бъде извършено
преизчисление на количеството електрическа енергия, като в последствие
получил писмо Изх. № ********** от 26.07.2021г., с което от ответното
дружество го уведомяват, че въз основа на съставени Констативен протокол
№ 303379 от 15.06.2021г., му е начислена сума в размер на 3915.00 лева за
преизчислено количество електрическа енергия и други услуги /като разходи
за проверка на СТИ и съставяне на констативен протокол/, като “ЧЕЗ
РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ” АД му напомня, че при невнасяне на
дължимата сума ще се пристъпи към преустановяване на преноса на
електрическа енергия в обекта.
Твърди, че към Писмото са приложени фактура с № 33755200 от
27.07.2021г.,справка за преизчислените количества електрическа енергия и 2
броя фактури.
Излага, че подал възражение към служители в Център за обслужване на
клиенти на електроразпределителното дружество от където отговорили, че не
се касае за реално потребена ел. енергия през този период, а за извършена от
ответника корекция на вече платените сметки, въз основа на съставен от
служители на „Чез Разпределение България" АД констативен протокол и в
случай на не плащане на дължимите суми, ще следва прекъсване на
електрозахранването в имота.
Сочи, че не дължи посочените суми, но под страх от преустановяване
снабдяването с ел.захранване ги заплатил.
В подкрепа на изложените в исковата молба твърдения, ищецът е
ангажирал писмени доказателства.
В предвиденият едномесечен срок по реда на чл. 131 от ГПК срок
ответното дружество представя писмен отговор, в който изразява становище
за допустимост, но неоснователност на исковата претенция. Ответното
дружество излага аргументи за неоснователност на претенцията, като се
твърди, че начинът на извършване на проверката, при която е издаден
констативен протокол № 303379 от 15.06.2021г. периодът и размерът за който
е извършена корекцията, изцяло е съобразен с правилата на ПИККЕ, като
излагат подробни аргументи в тази насока.
В съдебно заседание, ищецът, редовно призован не се явява, представлява
се от адв.Д.С. от ЛАК. Адвокат С. поддържа становището си за
основателност на претенцията, като излага аргументи в хода на
производството и в представена по делото писмена защита. Претендира
разноски. За ответното дружество, родовно
призовани в съдебно заседание се представлява от юриск.А.Ф., който излага
аргументи за неоснователност на претенцията, в хода на производството и по
съществото на спора.
По делото са приобщени като доказателство писмени документи,
представени от двете страни и са събрани гласни доказателства, чрез
2
показанията на посочените от ответната страна свидетели - З. В. П. И Б. М. Н.,
както и заключението на в.л. инж. М. Б., по допуснатата
СТЕ.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в
съвкупност съдът счита за установено от фактическа и правна страна
следното:
Между страните е налице правен спор, възникнал по повод издадена от
ответника на ищеца фактура за дължима сума от 3981.00 лева, което е
обосновало правният интерес на ищецът да предяви процесният осъдителен
иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД с твърдения, че сумата е
платена без основание.
Съгласно разпределената в процеса доказателствена тежест, ответникът
следва да докаже факта, от който произтича вземането му, както и размера на
същото, а в тежест на ищеца е да докаже, че е заплатил процесната
сума.
По делото не се спори, че ищецът е потребител на ел. енергия за обекта,
както и че имотът, където е монтиран процесният електромер, е бил
присъединен към ел. мрежа. С
оглед наведените от проц.представител на ищеца възражения досежно
липсата на материално-правна легитимация у ответникът да претендира
процесното вземане, съдът следва да изложи аргументи досежно
обстятелството,ответното дружество “ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ”
АД краен снабдител ли е по смисъла на чл.98а от Закона за
енергетиката/ЗЕ/.
В тази връзка настоящият състав споделя застъпеното становище, че
основание да се претендира правото на вземане по отношение цената на
конкретния вид стока е "сделка с ел. енергия" (чл. 91 от ЗЕ), която
представлява договор за продажба на ел. енергия (виж чл. 11, т. 4 от Правила
за търговия с електрическа енергия (ПТЕЕ)). Страни по този договор са
ищецът – като краен клиент (чл. 92, т. 4 от ЗЕ), и крайният снабдител на ел.
енергия (чл. 92, т. 2 от ЗЕ), а не ответникът. Това е неоспоримо не само с
оглед редакцията на разпоредбите на чл. 98а, ал. 1 от ЗЕ и § 1, т. 27г и т. 2а от
ДР на ЗЕ, а и с оглед тези на чл. 15, ал. 1 и ал. 2, т. 3 от ПТЕЕ.Между ищеца
(като краен клиент) и ответника (като оператор на електроразпределителна
мрежа – чл. 92, т. 6 от ЗЕ) съществува друго, различно, макар и свързано с
горепосоченото, правоотношение - договори за достъп и пренос на
електрическа енергия през електроразпределителната мрежа (виж чл. 11, ал. 3
вр. с чл. 14, ал. 2, т. 1 от ПТЕЕ), по което обаче ответникът няма право на
преки вземания спрямо ищеца (арг. от чл. 98в от ЗЕ във вр. с чл. 14, ал. 3 и
чл. 28 от ПТЕЕ). Във връзка с обсъжданата разлика между описаните
правоотношения е важно да се посочи и разпоредбата на чл. 113а, ал. 6 от ЗЕ,
съгласно която – "Операторът на електроразпределителната мрежа в
комуникациите си и при използване на търговската си марка не създава
3
объркване по отношение на отделната си идентичност от частта на
вертикално интегрираното предприятие, осъществяваща доставки на
електрическа енергия. " Съгласно чл. 56, ал. 1 от ПИКЕЕ – "В
случаите на преизчисляване на количества електрическа енергия по реда на
този раздел операторът на електроразпределителната мрежа предоставя на
ползвателя на мрежата фактура и справка за преизчислените количества
електрическа енергия, както и информация за дължимата сума за мрежови
услуги (с изключение на цена за достъп до електроразпределителната мрежа,
формирана на база на предоставена мощност) и за "задължения към
обществото".
Съгласно § 1, т. 41а, буква "а" от ДР на ЗЕ "Ползвател на мрежата" е
физическо или юридическо лице - ползвател на електропреносна и/или
електроразпределителна мрежа, доставящо електрическа енергия в
електропреносната и/или електроразпределителна мрежа или снабдявано от
такава мрежа.В чл. 56, ал. 1 от ПИКЕЕ се има предвид алтернативата именно
на лицето "доставчик на електрическа енергия", или - краен снабдител ( виж §
1, т. 28а, буква "а" от ДР на ЗЕ ), а не ищеца – снабдяван краен битов
клиент.Затова в алинея втора на цитираният текст е предвидено, че
"Ползвателят на мрежата заплаща на оператора на съответната мрежа
дължимата сума, определена от оператора на съответната мрежа по реда на
ал. 1. " – което напълно кореспондира и на разпоредбата на чл. 28, ал. 2 от
ПТЕЕ – "Крайният снабдител/доставчикът от последна инстанция събира и
заплаща на оператора на електроразпределителна мрежа суми за пренос,
достъп, други мрежови услуги за съответния ценови период за цялото
фактурирано от крайнияснабдител/доставчика от последна инстанция
количество електрическа енергия. "В ал.3 на чл. 56, от ПИКЕЕ е предвидено,
че "Преизчислените количества електрическа енергия по ал. 1 се фактурират
по действащата за периода на преизчисляването прогнозна пазарна цена
(само) на електрическата енергия за покриване на технологичните разходи... "
– защото такъв е видът разходи на оператора на електроразпределителната
мрежа, които подлежат на заплащане от снабдителя. Докато по договора за
продажба крайният битов клиент не дължи на снабдителя/доставчика си само
тази компонента от цената на потребената ел. Енергия, т.е. с разпоредби като
тази на чл. 56, ал. 3 от ПИКЕЕ не може да се "заместват" регулираните цени
за продажба на ел. енергия, касаещи крайния клиент.Едва в разпоредбата на
чл. 56, ал. 4 от ПИКЕЕ се говори вече за различен вид фактура - каквато
доставчикът издава на ползвателя – краен клиент, по цени на ел. енергията по
тарифи. С оглед установеното, съдът приема, че ответникът, в качеството си
на оператор на електроразпределителната мрежа, след като е изчислил
неотчетеното количество ел. енергия съобразно чл. 50 и чл. 54 от ПИКЕЕ, е
следвало на основание чл. 56, ал. 1 от ПИКЕЕ да издаде фактура за стойност,
съобразена с чл. 56, ал. 3 ПИКЕЕ - на крайния снабдител (или съответния
друг доставчик – ако крайният клиент е избрал друг), в качеството му на
ползвател на мрежата, а не на ищецът – краен битов клиент.Той няма право
4
спрямо ищцата на вземане за така фактурираните преизчислени количества
ел. енергия.
Съдът споделя застъпеното от проц.представител на ищецът становище,
подробно развито в представена по делото писмена защита, в смисъл, че
ответникът изобщо не е страна по договора за продажба на ел. енергия, от
който произтича задължение на ищецът за заплащане на цена на потребена,
но неотчетената ел. енергия. Право да претендира такава цена има единствено
продавачът по този договор, който според ЗЕ може да е крайният снабдител
(чл. 98а от ЗЕ), или друг избран доставчик на пазара по свободно договорени
цени.При наличието на чл.98а ал.2 т.6 б.а ЗЕ не може да се приеме , че чл.83
ал.1 т.6 ЗЕ делегира компетентност на КЕВР да определи, че сумата по
корекцията вече ще се дължи на оператора на електроразпределителната
мрежа вместо на крайния снабдител, т.е. липсва материално-правна
легитимация на ответника да претендира процесната сума, поради което само
на това основание искът се явява основателен, в който смисъл е и
становището на проц.представител на ищцата.
Предвид всичко гореизложеното предявеният иск следва да бъде
уважен, а обсъждането на наведените от страна на ищецът доводи се явява
безпредметно.
За пълнота на изложеното обаче, настоящият състав следва да отбележи,
чеискът се явява основателен и поради следните съображения: При
осъществената проверка от служители на ответното дружество са извършени
нарушения на предвидените в ПИКЕЕ задължения на оператора, което е
опорочило предвидената процедура за извършване на проверки, а именно: В
представеният като доказателство КП № 3033079/15.06.2021 г. /стр. 3,
Констатации/ е отразено, че „При извършената проверка на електромер с
фабричен № 03431123 е установено, че пломбата на щита на ел. таблото е
отворена, както и че фирмената, метрологичната и пломбата на капака на
клемния блок са отваряни, поради, което електромерът е подменен с друг ".
На стр. 2 на същият констативен протокол е отразено, че установената
грешка, с която отчита електромера е - 01,15 % /т. е. при допустима грешка по
БДС +/-2,0, 2,50, 3,00 %/, средството за търговско измерване работи в
рамките на допустимата грешка.
Установено е, че демонтираното средство за търговско измерване
/електромер/ е изпратено за изготвяне на експертиза в Български институт по
метрология. От приобщените като доказателства по делото писмени
документи -Констативен протокол № 195 от 24.06.2021 г. на БИМ ГД „МИУ",
РО – Плевен се установява, че при извършените на електромера проверки е
констатирано, че същият работи с грешка значително по-малка от
допустимата такава, т.е. отчита изцяло преминаващата през него
електроенергия.
По делото са събрани гласни доказателства, посредством разпит на
свидетелите З. П. и Б.Н. във връзка с отразените в КП № 3033079/15.06.2021
5
г. обстоятелства, че при извършена проверка на 15.06.2021 г. в имота на
ищеца е констатирано, че пломбите на измервателното средство са
нарушени. От показанията на свид. З. П. се
установява, че нарушение целостта на пломбите на електромера не влияе
върху правилното отчитане на консумираната в обекта електроенергия, че
при проверката не са установили на място каквато и да е било манипулация,
но това обстоятелство за тях /служителите на ЧЕЗ/ се явява индиция за
извършено неправомерно действие /нерегламентиран достъп/.
По искане на проц.представител на ищеца, в проведеното на
14.04.2022г. открито с.з. на свидетелят З. В. П. беше предявен Констативен
протокол №3033079/15.06.2021 г., находящ се на л.61-62 от делото и на
зададеният от адв.С. въпрос: „…може ли да кажете, тъй като в Констативния
протокол не е отбелязана, установена ли е грешка при отчитане на ел.енергия
от електромерът?“, свидетелят П. е категоричен: „….На стр. 2 от
Констативния протокол е записана грешка „Е = - 01.15 %”. Това означава, че
в момента на проверката електромерът работи в класа си на точност….“,
като пояснява: „…. Но нашите съмнения бяха в съвсем друга
насока….“.
От показанията на свид. Б. М. Н. се установява, че е присъствал на
проверка през м.юни 2021г. в с.Бели Осъм, „….Първо служителите от ЧЕЗ
правят проверка и след като установяват нарушение и ми го показват, а аз се
движа винаги след тях. ……… Извикаха ме да видя, че пломбите бяха
манипулирани….“.
Съдът счита, че показанията на свидетелите на ответното дружество не
следва да бъдат изцяло кредитирани с доверие, поради заинтересованост, с
оглед на обстоятелството, че св.П. е в трудово-правни отношения с
ответникът, а свид. Б. М. Н. се установи, че получава възнаграждение за
извършване на такива проверки.
Настоящият състав счита за основателни възраженията на адв.С., че
ответното дружество не установи и размера на оспореното вземане, при
условията на т.нар. „пълно доказване“.
От дадените от в.л. обяснения при изслушването му в проведеното на
14.04.2022г. открито с.з. се установи, че при извършената проверка от БИМ е
установено, че електромерът работи в рамките на максимално допустимата
грешка от 2%. Според експерта, преизчислението макар да е извършено
математически правилно, редът по който е следвало да се извърши е
друг….“. От приобщеното по делото
писмено доказателство – Справка за преизчисляване на количеството
ел.енергия /л.21/ се установява, че ответното дружество е извършило
преизчислението, позовавайки се на чл.50 ал.2 от ПИКЕЕ.
В чл. 50 от Правилата за измерване на количеството ел. енергия
/ПИКЕЕ/ са предвидени три хипотези, съгласно които операторът на
6
съответната електроразпределителна мрежа изчислява количеството ел.
енергия, а именно:
ал. 1 „Прислучаите, когато при метрологична проверка се установи,
че средствотоза търговско измерване не измерва или измерва с грешка
извън допустимата. ". ал. 2 „При промяна в
схемата на свързване, водеща до неизмерване, неправилнои/или неточно
измерване на количеството ел. енергия
ал. 3 „При установена липса на средство за търговско измерване в
измервателната система“
Настоящият казус безспорно не попада внито една от трите хипотези,
поради което и процесната сума се явява неоснователно начислена. Липсата
на предпоставки, даващи законово основание на ответника да коригира вече
платените сметки за консумирана ел.енергия представлява неправомерно
получена от електроразпределителното дружество сума, която следва да бъде
възстановена. При този изход на спора на ищецът
следва да бъдат присъдени претендирани от него разноски общо в размер на
713.64 лева представляващи разноски за платена ДТ и адвокатско
възнаграждение, съобразно приложен списък по реда на чл.80
ГПК.
По направеното от ответната страна възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение:
Съдът намира същото за неоснователно, доколкото хонорарът от 550
лева не надвишава значително изчисленият съобразночл. 7, ал. 2, т. 2 НМРАВ
минимум от 509.00 лв. и съответства на фактическата и правна сложност на
делото. В тази връзка следва да се посочи, че в т. 3 на Тълкувателно решение
№ 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК изрично е прието,
че минималният размер на възнаграждението за всеки вид адвокатска услуга е
определен по силата на законова делегация с издадената Наредба №
1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения – чл.
36 ЗА. С тази Наредба Висшият адвокатски
съвет може да създава само норми, уреждащи изчерпателно посочената в
закона материя – определяне на минимални размери на възнагражденията,
когато се касае за договор между адвокат и клиент.
В чл.9 от ЗЗД е закрепен основният принцип на договорното право -
принципът за свобода на договарянето и обвързващата сила на договорите,
който признава на договарящите свободата сами да определят съдържанието
на договорите помежду им и същевременно обявява повелителните норми на
закона и добрите нрави като граница, до която е допустимо разпростирането
на автономията на волите. Преценката на съда досежно размера на
адвокатската услуга се базира на установяване на социална справедливост и
недопускане на злоупотреба с процесуално право, а не установява задължение
7
на съда винаги да редуцира разноските и то до размера на абсолютния
минимум.
При тези мотиви, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА “ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ” АД, със седалище и
адрес на управление: ***, представлявано от всеки двама от членовете на
Управителният съвет заедно, ДА ЗАПЛАТИ на ЕТ „***", ЕИК: ***, със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от Т. Н. Т., на основание
чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД сумата от 3981.00 /три хиляди деветстотин
осемдесет и един/ лева, от които: сумата в размер на 3 915.00 /три хиляди
деветстотин и петнадесет/ лева начислена цена за ел. енергия по фактура №
3375520 от 27.07.2021 г. на основание Констативен протокол, за която се
твърди, че е консумирана на адрес: ***, за периода от 16.03.2021 г. до
15.06.2021 г.; сумата в размер на 36.00 /тридесет и шест/ лева начислена за
услуга по фактура № 2140373 от 26.07.2021 г. и сумата в размер на 30.00
/тридесето/лева, начислена за услуга по фактура № 2140374 от 26.07.2021 г.,
представляваща платена без основание, ведно със законната лихва от
депозиране на исковата молба – 30.11.2021г. /п.кл-мо 29.11.2021г./ до
окончателното изплащане на вземането, както и на основание чл. 78, ал. 1 от
ГПК сумата от 713.64 лева /седемстотин и тринадесет лева и шестдесет и
четири стотинки/ - разноски за настоящото производсто, съобразно приложен
списък по реда на чл.80 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – гр. Ловеч в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Троян: _______________________
8