№ 92
гр. Габрово , 25.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на осемнадесети юни,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Васил В. Ставрев
при участието на секретаря Лидия Кр. Симеонова Любенова
като разгледа докладваното от Васил В. Ставрев Административно
наказателно дело № 20214210200346 по описа за 2021 година
Производство по реда на чл. 59 от ЗАНН.
Подадена е жалба от С. АНГ. СП. от гр. Габрово, ул. „**********” № 6,
ЕГН: ********** – чрез адв. Г.Н. от ГАК, против Наказателно постановление
№ **********/25.03.2021 година на Директора на Регионална дирекция по
горите /РДГ/ - Велико Търново, с което на основание чл. 257, ал.1, т.1 от
Закона за горите му е наложено административно наказание „Глоба” в размер
на 300 /триста/ лева за нарушение по чл. 12б, ал.1, т.7 от Наредба №
1/30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии във вр. с чл.
53, ал.2, т.2 от Наредба № 8/05.08.2011 г. за сечите в горите, издадени от
Министъра на земеделието и горите, както и на основание чл. 20, ал.4 от
ЗАНН е постановено връщане на собственика на дървесината, предмет на
нарушението.
В жалбата е декларирано искане за отмяна на атакуваното Наказателно
постановление поради словесно смесване на две отделни административни
нарушения и неяснота по отношение какво точно е вменено на дееца, както и
липсата на изрично упомената от АНО форма на виновно поведение.
Пред настоящия съдебен състав адв. Г.Н. още веднъж моли за отмяна на
коментирания санкционен акт поради недоказаност на процесното
1
нарушение. Претендира и присъждане на заплатеното адвокатско
възнаграждение.
Административнонаказващият орган се представлява от юрк. Женя
Караиванова, която намира вмененото деяние и неговия автор в лицето на
жалбоподателя за категорично доказани след коректно развита
административнонаказателна процедура. Констатира също и че процесните
АУАН и издаденото въз основа на него Наказателно постановление
съответстват с императивите съответно на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Ето защо
моли за потвърждаване на атакувания санкционен акт и присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
СЪДЪТ, като съобрази събраните по делото доказателства - поотделно
и в тяхната съвкупност, взе предвид изложеното в жалбата, доказателствата
по делото и разпоредбите на закона, намира за установено следното:
ЖАЛБАТА е подадена в рамките на преклузивният срок по чл. 59, ал. 2
от ЗАНН, в този смисъл се явява ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана.
По ОСНОВАТЕЛНОСТТА на жалбата съдът намира за установено
следното:
Наказателното постановление е издадено от компетентен по степен,
място и материя орган, видно от приобщено по делото заверено копие от
Заповед № РД 49-199 от 16.05.2011 г. на Министъра на земеделието и
храните, съгласно която Директорите на регионалните дирекции по горите са
оправомощени да издават наказателни постановления за извършени
нарушения на ЗГ и подзаконовите нормативни актове по прилагането му.
На жалбоподателя в качеството му на лицензиран лесовъд на частна
практика е издадено позволително за сеч № 0555977/09.05.2020 г. за имот №
38577.56.102, находящ се в отдел № 181, подотдел „р”, в землището на с.
Копчелии, общ. Габрово, с указан период на сечта 12.05.2020 г. – 31.12.2020 г.
Съгласно одобрения технологичен план, добитата дървесина от видовете
благун и цер следвало да се транспортира до временен склад в м. Припека.
На 02.09.2020 г. служителят на АНО Г.М. заедно със своите колеги от
РДГ – Стара Загора Т.Р. и Д.З. посетили процесното сечище и констатирали
продължаващ добив на дървесина. Тримата установили също така и около 2,5
2
куб. метра дърва за горене от вида цер и благун, без поставена на тях
контролна горска марка, които били складирани на уширение до асфалтов път
в границите на с. Копчелиите, а не в посочения в технологичния план
временен склад. След получено обаждане жалбоподателят пристигнал на
място и признал пред проверяващите, че установената дървесина е добита
именно от коментирания имот. Така установеното Г.М., Т.Р. и Д.З. вписали в
изготвен на място Констативен протокол серия ИОО № 143488, подписан от
С.С. без възражения. Впоследствие за установеното нарушение чл. 12б, ал.1,
т.7 от Наредба № 1/30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските
територии във вр. с чл. 53, ал.2, т.2 от Наредба № 8/05.08.2011 г. за сечите в
горите, издадени от Министъра на земеделието и горите свидетелят Т.Г.
съставил против жалбоподателя АУАН № **********/01.10.2020 г. На
25.03.2021 г. е издадено и атакуваното Наказателно постановление, надлежно
връчено на С.С. на 06.04.2021 г., като на 09.04.2021 г. е подадена жалбата,
станала причина за образуване на настоящото дело.
Съдът разглежда горните обстоятелства за категорично доказани, като
на преден план процесното позволително за сеч № 0555977/09.05.2020 г.
несъмнено е издадено на името на жалбоподателя в качеството му на
лицензиран лесовъд на частна практика. Неразривна част от цитираното
позволително за сеч е и технологичен план за добива на дървесина от имота,
указващ мястото на временния склад. Разпитаните като свидетели Г.М., Т.Р. и
Д.З. ясно посочиха, че при осъществена от тях на 02.09.2021 г. проверка са
възприели 2,5 куб. метра дърва за горене от вида цер и благун, без поставена
на тях контролна горска марка, които били складирани на уширение до
асфалтов път в границите на с. Копчелиите, а не в посочения в технологичния
план временен склад.
Същевременно разпоредбата на чл. 12б, ал.1, т.7 от Наредба №
1/30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии изрично
вменява на лицата по чл. 108, ал.2 от ЗГ, какъвто в случая се явява
жалбоподателя, задължението да следят за спазване на одобрения
технологичен план. В този документ пък по силата на чл. 53, ал.2, т.2 от
Наредба № 8/05.08.2011 г. за сечите в горите се определят и местата на
временните горски складове, където следва да се съхранява дървесината
преди извозването и. При тази логическа последователност извън всякакво
3
съмнение е доказаността на виновното бездействие на С.С., който именно е
следвало да следи за точното спазване параметрите на сечта, разписани в
процесния Технологичен план, вкл. и за това да не допуска складирането на
дървесина на непредвидени за това места. Именно по отношение на това
лично негово контролно задължение е налице явно виновно бездействие, като
необосновани са възраженията за неустановеност на субекта на
констатираното нарушение или неговата обективна недоказаност, доколкото
само и единствено жалобподателят в качеството си на лице по чл. 108, ал.2 от
ЗГ е бил длъжен да следи за спазване на одобрения технологичен план за
имот № 38577.56.102, находящ се в отдел № 181, подотдел „р”, в землището
на с. Копчелии, общ. Габрово.
Налице са същевременно редица доказателствени източници, свързващи
по категоричен начин установената на пътно уширение дървесина с
цитирания имот. На водещо място това е признал пред Г.М., Т.Р. и Д.З. самия
С.С. при развилата се проверка, откритите дърва съвпадат като вид с
добиваните от коментираното сечище, а и установените следи от превоз са
били именно оттам. Нещо повече, това обстоятелство е закрепено и в
съставения на място Констативен протокол Констативен протокол серия ИОО
№ 143488/02.09.2020 г., подписан от жалбоподателя без каквито и да е
възражения. Такива всъщност на са отразени и процесния АУАН №
**********/01.10.2020 г., респ. съдът споделя изцяло заключението на АНО,
че коментираната дървесина е добита именно от имот № 38577.56.102 и е
била складирана не в предвидения по технологичен план временен склад, в
нарушение именно на чл. 12б, ал.1, т.7 от Наредба № 1/30.01.2012 г. за
контрола и опазването на горските територии във вр. с чл. 53, ал.2, т.2 от
Наредба № 8/05.08.2011 г. за сечите в горите, издадени от Министъра на
земеделието и горите. Ирелевантно е също това кога точно и кой я е поставил
там, доколкото именно само и единствено жалбоподателят е следвало да не
допуска това.
Липсват също така каквито и да е процесуални пропуски в проведеното
административнонаказателно производство и в съставените документи. Съдът
не споделя възражението за текстова неяснота в словестното очертаване на
вмененото деяние или смесване между две отделни правни норми. Коректна е
и цифровата привръзка, а липсата на изрично упомената форма на вина не е
4
съществен дефект, тъй като недвусмислено ясен е соченият от АНО пряк
умисъл на жалбоподателя, който съдът по гореизложените доказателства
намира за категорично установен. Ето защо и С.С. следва да понесе
дължимата се по чл. 257, ал.1, т.1 от Закона за горите
административнонаказателна отговорност, която правилно е остойностена от
АНО с налагане на наказание в минималния възможен размер от 300 лева.
Изцяло законосъобразно също така на основание чл. 20, ал.4 от ЗАНН
установената дървесина е върната на Сшо С. в качеството му на 108, ал.2 от
ЗГ по отношение на процесния обект, като всичко гореизложено мотивира
съда да потвърди в цялост атакуваното Наказателно постановление.
При този изход на делото и на основание чл. 63, ал.5 от ЗАНН С. АНГ.
СП. следва да бъде осъден да заплати на Регионална дирекция по горите -
Велико Търново направените деловодни разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80 лева.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА като правилно и законосъобразно Наказателно
постановление № **********/25.03.2021 година на Директора на Регионална
дирекция по горите /РДГ/ - Велико Търново, с което на основание чл. 257,
ал.1, т.1 от Закона за горите на С. АНГ. СП. от гр. Габрово, ул. „**********”
№ 6, ЕГН: **********, е наложено административно наказание „Глоба” в
размер на 300 /триста/ лева за нарушение по чл. 12б, ал.1, т.7 от Наредба №
1/30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии във вр. с чл.
53, ал.2, т.2 от Наредба № 8/05.08.2011 г. за сечите в горите, издадени от
Министъра на земеделието и горите, както и на основание чл. 20, ал.4 от
ЗАНН е постановено връщане на собственика на дървесината, предмет на
нарушението.
ОСЪЖДА на основание чл. 63, ал.5 от ЗАНН С. АНГ. СП. от гр.
Габрово, ул. „**********” № 6, ЕГН: ********** да заплати на Регионална
дирекция по горите - Велико Търново направените деловодни разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 /осемдесет/ лева.
5
Решението може да се обжалва в 14 - дневен срок от съобщението до
страните пред Административен съд - Габрово.
Съдия при Районен съд – Габрово: _______________________
6