Р Е Ш Е Н И Е
№ 2011г., гр.Варна
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Второ отделение, Двадесет и втори състав на дванадесети юли две хиляди и единадесета година
в публично заседание в състав:
СЪДИЯ:
ЯНКА ГАНЧЕВА
при секретаря А.Г., като разгледа докладваното от съдия Ганчева адм. дело № 581 по описа на съда за 2010 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.11 ал.4 от Правилника за приложение за
Закона за собствеността и ползване на земеделските земи /ППЗСПЗЗ/.
Образувано е по жалба депозирана от В.Г.В.
*** против Заповед №0142/26.01.2010 год. на Кмета на Община Варна, с която е
одобрено решение по протокол №1/15.01.2010 год. на комисията, с която за бивш
ПИ *** е определена застроена площ в размер на 1994 кв.м., като неразделна част
то заповедта е решеннието по протокол №1 и скица към него. Жалбоподателя
навежда доводи, че издадения административен акт е нищожен, като постановен в
противоречие с влязло в сила решение, евентуално незаконосъобразен, поради
неспазване на установената форма и съдържание като удостоверение по чл. 13
ал.4,5 и 6 от ППЗСПЗЗ, постановен при нарушение на административно
производствените правила при издаването и противоречие с материалния закон.
Сочи, че искането му до Община Варна е за издаване на удостоверение и скица по
чл. 13 ал.4,5 и 6 от ППЗСПЗЗ, които Общинска служба по земеделие Варна му е
изискала за постановяване на решение за възстановяване на правото му на
собственост съгласно влязло в сила решение на ВОС по гр.д. № 593/2007 год., с
което искът му по чл. 11 ал.2 от ЗСПЗЗ е уважен и му е признато право да
възстанови собственост върху нива с площ от 2 дка и 6 ара в местност
«Траката-Ваялар» в землището на гр. Варна. По искането на жалбоподателя
първоначално е издадено удостоверение изх. № ЗАО-8592/15.07.2009 год., което по
разпореждане на Зам.областния управител на Варненска област е отменено като
незаконосъобразно със Заповед №4139/2009 год. на Кмета на Община Варна. В
последствие вместо исканото удостоверение е издадена заповед №0142/2010 год.
като в същата е посочено друго основание за издаването и – чл. 11 ал.4 от
ППЗСПЗЗ, сочи, че със заповедта е одобрено решение на комисия, каквато не е
била предвидена в отменителната заповед № 4139 от 2009 год. за определяне на
застроена част от имота. В приложената към заповедта скица са обозначени три
УПИ , върху които се разполага бивш ПИ ***, като разпоредбата на чл. 11 ал.4 от
ППЗСПЗЗ е във вр. с предходния текст на ал.3, предвиждащ определяне на
застроена част, която не се възстановява на собствениците на имота, само в
случайте на ал.2 т.2 и 3, а настоящия случай не е такъв, а е по ал.2 т.1 вр.
чл. 11 ал.1 от ППЗСПЗЗ. Счита, че нормите на чл. 11 ал.3 и 4 от ППЗСПЗЗ са
неприложими в случая. Сочи, че административния орган не е спазил установената
форма и и съдржание на удостоверението и скицата относно всички данни, които
следва да се съдържат в него съгласно чл. 13 ал.5 и 6 от ППЗСПЗЗ, като е
приложил чл. 11 ал.3 и 4 от ППЗСПЗЗ. Административния орган не е обсъдил
въпроса относно факта учредено ли е право на строеж, дали строежът на законно
разрешена сграда е започнал в срока по чл. 10 ал.7 от ЗСПЗЗ, т.е. преди
1.03.1991 год., макар и органът да е бил запознат, с решение на ВОС, съгласно
което са налице условията на чл. 10 ал.7 от ЗСПЗЗ. Твърди, че няма никакви
ограничения на собствеността върху целия имот, като възстановяването следва да
стане по реда на чл. 14 ал.1.т.1 в съществуващи или възстановими на терена
стари реални граници, което е изрично предвидено в чл. 10 ал.7 от ЗСПЗЗ.
Издаването на решение за определяне на застроена част се явява в зависимост от
установяване липсата на условия на чл. 10 ал.7 от ЗСПЗЗ, само ако органа
установи, че не са налице тези предпоставки може да престъпи към издаване на
такова решение. Излага доводи, че в мотивите на решението по гр.д. № 593/2007
год. ВОС е прието, че постройката в УПИ V-***е без разрешение за строеж,
постройката в УПИ VІ-*** освен, че е без строителни книжа е изградена след
1.03.1991 год., поради което целия имот подлежи на възстановяване при условията
на чл.10 ал.7 от ЗСПЗЗ. Община Варна е длъжна да се съобрази с това решение, а
не да установява нови факти. Сочи, че издадената скица към заповедта е невярна,
не е подписана от членовете на комисията, макар и измерванията на застроените
площи да е направено по тази скица. Скицата се различава от комбинираната скица
по гр.д. № 597/2007 год., тъй като имотат е нанесен към улиците – ПИ 83 и ПИ 60
и е определено, че частта от ПИ ***, попадаща в улици е цели 1018 кв.м.,
улиците са съществували при придобиване на имота му в нотариалния акт, така че
не може да се обясни намаляването на площта на имота. Моли заповед № 0132 да
бъде обявена за нищожна, в алтернативност моли акта да се отмени като
незаконосъобразен, поради неспазване на определената от закона форма, като
съдът постанови решение по същество, като приеме, че не са налице никакви
ограничения на собствеността му и са налице условията за възстановяване на
целия имот от 2600 кв.м. – бивш ***
обхващащ три УПИ, по чл. 10 ал.7 от ЗСПЗЗ, т.е. в съществуващи или възстановими
на терена стари реални граници по реда на чл. 14 ал.1 т.1 от ЗСПЗЗ. В с.з.
жалбоподателя поддържа депозираната жалба, като по същество моли същата да се
отмени. В уточняваща молба вх. № 5554/10 г. В. излага твърдения, като тези
подробно описани в жалбата. Удостоверението което е поискал следва да се
съобрази с решението на ВОС, и същото е нужно на ОСЗ само с оглед ситуирането и
определянето на границите на имота, Община Варна няма право на преценка,
различна от направената от съда. В молбата се оспорват и представените
документи за собственост на Н. и Я., както и истиннистта на РП от 1961 год..
По делото е постъпила и жалба от Областен управител на област с
административен център – гр- Варна, в която се поддържа, че заповедта е
незаконосъобразна, постановена при допуснати съществени нарушения на
процесуалния и материалния закон. В акта е посочен единствено застроената площ
за бивш ***, но не се съдържат данни относно свободната площ. Съгласно чл.13
ал.5 от ППЗСПЗЗ удостоверението издадено от техническата служба, когато се иска
възстановяване на собственост върху имоти в урбанизирани територии, следва да
има определени реквизити. Неточното отразяване на застроена и свободна площ в
заповедта рефлектира върху издадените удостоверение и скица, въз основа на
които се постановява решение на възстановяване на собствеността. Административния
аркт е приет в нарушение на чл. 59 ал.2 т.4 от АПК, не са посочени фактическите
основания за издаването му, липсват и мотиви, такива не се съдържат и в
протокол №1/2010 , като не е ясно има ли одобрена КК, отразено ли е вярно
фактическото положение и извършеното строителство, предвид разпоредбата на чл.
13а ал.2 от ППЗСПЗЗ. Моли да се отмени заповедта.
По делото са депозирана и жалба от С.С.П.
– Н., в която се поддържа, че акта е незаконосъобразен, административния
орган неправилно е приел, че може да определи застроена площ на имоти по
смисъла на чл. 11 ал.3 от ППЗСПЗЗ, без да съобрази чл.10 ал.1 от ЗСПЗЗ.
Депозирана е жалба и от П.Я.Я. в
която се поддържа, че заповедта е незаконосъобрана, постановена в противоречие
с чл.11 ал.3 от ППЗСПЗЗ, съгласно която със заповед по чл. 11 ал.4 от ППЗСПЗЗ
застроени площи от имотите в стари реални граници се определят от кмета само в
случайти на чл. 11 ал.2 т.2 и т.3, но не и в случай на чл. 11 ал.2 т.1 от
ППЗСПЗЗ. Сочи, че няма данни за идентичност на имота описан в НА на В. и имот ***
на КП на предградие «Лозята»., това води до незаконосъобраност, тъй като
застроените площи не са определение по отношение на имот, който подлежи на
възстановяване.
С определение от с.з. проведено на 11.05.2010 год. производството по делото
е прекратено по жалбите на С.С.П.-Н. и П.Я.Я.. С определение на ВАС №7542 от
31.05 2011 год. по адм.д. № 11000/2010 год. определението по настоящото дело е
оставено в сила.
Ответника – Кмета на Община Варна, редовно призован, не се явява, не
изразява становище по жалбата.
По допустимостта на жалбата:
От представените по
делото доказателства се установява, че заповедта е връчена с обратна разписка
на В.Г.В. на 8.02.2010 год., а
жалбата е входирана в административния орган на 15.02.2010 год. С оглед
изложеното съдът приема, че жалбата на В.В. е депозирана в срок, от
легитимирано лице, като е налице правен интерес от обжалването, поради което е
допустима за разглеждане.
По отношение жалбата на Областен
управител на област с
административен център – гр. Варна съдът прецени следното: жалбата е депозирана
срещу Заповед № 0142/26.01.2010 г. с която
на осн. чл.11 ал.4 ППЗСПЗЗ и във връзка с искане от В.Г.В. за издаване на скица
и удостоверение по чл.13 ППЗСЗЗ е одобряване на решение по протокол №
1/15.01.2010 г. на Комисия, с което за бивш имот ПИ *** е определена общо
застроена площ в размер на 1994 кв.м. Производството е по реда на чл.11 ал.4 от
ППЗСПЗ, което пък е част от производство по чл.11 ал.1 от същия правилник.
Съобразно ал.1 на чл.11 Общинската служба по земеделие постановява решение за
възстановяване право на собственост върху имот в границите на урбанизираните
територии въз основа на удостоверение и скица издадени на осн. чл.13 ал.,4, 5 и
6 от същия правилник. Производството по
чл.11 ал.4 е междинно производство в което кмета на Общината се произнася със
заповед, като одобрява решение на техническата служба за определяне на
фактическото застрояване и прилежащите площи към него, когато са сгради. В
производството по реда на чл.11 ал.4 от ППЗЗСПЗЗ заинтересовани страни са
молителя, този който е отправил искането и ответник съответно е органа, който
следва да издаде акта. Всички трети лица не са страни в това административно
производство предвид факта, че техни права не се засягат със самото издаване на
заповед по чл.11 ал.4 за определяне застроените площи на имоти. Техните права
биха се засегнали с издаването на решение на ОСЗГ по чл. 11 от същия правилник,
с което биха се признали права върху имотите на други лица. Със Заповедта по
чл.11 ал.4 от ППЗСПЗЗ не се засяга правната сфера на Областния управител,
респективно на Държавата, с този акт не се отнемат, съответно не се учредяват
права на трети лица.Предвид гореизложеното съдът намира, че производството по
делото следва да бъде прекратено в частта по жалбата на Областен управител с
административен център – гр. Варна.
По основателността на жалбата:
С
нотариален акт том ІІІ, №186 от 1957 год. В.В. е придобил нива от 2 дка и 6 ара, находяща се в местност
„Траката-Ваялар”. В последствие имота е одържавен.
С
решение №3172 от 2006 год. на ВРС по гр.д. № 5080 от 2006 год.е прието за
установено по отношение на ОСЗГ – Варна и В.В., че последния има право да
възстанови правото си на собственост върху нива с площ от 2 дка и 6 ара, в
местност „Траката-Ваялар”, придобит от него чрез покупка, обективирана в н.а.
№186/57 год. В мотивите на решението е прието, че е осъществен фактическия
състав на чл. 10 ал.1 от ЗСПЗЗ поради което В. има право да възстанови имота, а
що се отнася до обстоятелството дали съществуват пречки за реституцията по реда
на ЗСПЗЗ, е прието, че това е извън предмета на делото, тъй като самото
възстановяване се извършва от ОСЗГ, съгласно чл. 11 ал.2 изр.2 от ЗСПЗЗ и ОСЗГ
е компетентна да изследва въпроса по какъв начин може да бъде възстановено
правото на собственост.
С
решение №1094 от 29.10.2008 год. по в.гр.д. № 593/2007 год. на ВОС е оставено в
сила решение на ВРС по гр.д. № 5080/2006 год. с което е прието за установено по
отношение на ОСЗ – Варна и Община Варна, че В.Г.В. има право да възстанови
правото си на собственост върху нива с площ от 2 дка и 6 ара, находяща се в м.
„Траката-Ваялар”в землището на гр. Варна, кв. „Виница”, и стари граници – от
двете страни път, Москонти Джованти и Пиетро Тергена, придобит по силата на
нотариален акт №186, том ІІІ, д.762/1957 год., на основание чл. 11 ал.2 от
ЗСПЗЗ. В мотивите на решението са изследвани предпоставките на чл. 10 ал.7 от
ЗСПЗЗ, като е прието, че сградата в УПИ V-***е построена преди 91 год., но за
същата не са открити строителни книжа, а за сградата в УПИ V-*** е прието, че
липсват строителни книжа и е изградена след 1991 год., поради което е прието,
че В. има право да възстанови собствеността си при условията на чл. 10 ал.7 от
ЗСПЗЗ.
На
13.02.2009 год. жалбоподателя В. е
депозирал заявление пред Общинска служба по земеделие, с която е направил
искане за издаване на решение по чл. 14 ал.1 т.1 от ЗСПЗЗ във връзка с постановено решение по гр.д. №
593/2007 год., представил е и заявление вх. № 11218.
С
писмо изх.№ 647/2009 год. ОСЗ- Варна е уведомила В., че във връзка с искането
му следва да представи скица и удостоверение по чл. 13 ал.4, 5 и 6 от ППЗСПЗЗ
от Община Варна.
В.
*** за издаване на исканото от ОСЗ – Варна удостоверение.
Издадено е удостоверение по чл. 13 ал.4 и 6 от ППЗСПЗЗ на жалбоподателя, като
е посочено, че части от имота *** попадат върху части от имоти с идентификатори
67,68 и 70, част попада върху улици с идентификатори 60 и 83 и тъй като трите
поземлени имота са застроени от трети лица със сгради и се владеят с документи
за собственост, то целия бивш *** с площ от 2600 кв.м. по документ за
собственост, собственика му следва да бъде обезщетен съгласно чл. 10б ал.1 от
ЗСПЗЗ.
На
20.07.2009 год. е депозирана молба от В., в която се излагат доводи, че с
издаденото удостоверение са ограничава правото на възстановяване на
собствеността в пълен обем, като моли за издаване на ново удостоверение.
Със
заповед №4139/29.12.2009 год. е отменено издадено от началника на отдел
„Кадастър и регулация” удостоверение по чл. 13 ал.4 и 5 от ППЗСПЗЗ с изх.№
ЗАО-8592/15.07.2009 год. като незаконосъобразно, като е постановено да се
издаде исканото със заявление от 15.07.2009 год. удостоверение. За издадената
заповед е уведомен жалбоподателя, който не е оспорил същата.
Издадена
е заповед №4044 от 2009 год. с която е определена комисия за разглеждане на
постъпили искания за определяне на застроена и свободна част от имотите по
смисъла на чл. 11 от ППЗСПЗЗ. На 8.01.2010 год. е издадена заповед №0023 с
която е определен нов член на комисията – Юлия Христова. На 12.01.2010 год. е
издадена заповед №0056 с която е отстранена очевидна фактическа грешка в
Заповед №0023/8.01.2010 год., в която е отразено, че на ред втори и ред осми
вместо заповед №4099 от 2009 год. да се чете заповед №4049/2009 год., всички
посочени заповеди са за състава на комисията по чл.11 от ППЗСПЗЗ.
Видно от протокол №1 от 15.01.2010 год.
комисията назначена със Заповед №4049/2009 год. и заповед №0056/2010
год. след запознаване с нотариален акт №186 от 1957 год. на В., решение на ВОС
№1094/2008 год. е установила, че бивши ПИ *** от КП от 1936 год. на предградие
„Лозята” по графични данни е с площ от 3167 кв.м. Имота е в включен в
регулационния план на ВЗ „Траката” и попада върху части от УПИ V-***-а, УПИ VІ-***-б
и УПИ ІХ паркинг от кв.2 и улици по регулация. Предвид изложеното и на
основание разпоредбите на Наредба №7:2003 год. на МРРБ за правилата и нормативи
за устройство на отделните видове територии и устройствени зони ЗУТ и на осн.
чл. 11 ал.4 от ППЗСПЗЗ комисията е решила:
в УПИ V-***-а – 609 кв.м.
застроена част от имота, изчислена графически, отразена с жълт цвят на скицата,
включваща застроена площ на сградата от 171 кв.м. и прилежащ терен от 438
кв.м., в УПИ VІ-***-б 367 кв.м
застроена част от имота, изчислена графически, означена с червен цвят на
скицата, включваща застроена площ на сградата от 36 кв.м. и прилежащ терен от
331 кв.м., в улици между о.т.42, 445, 43, 24, 25 и 26 - 1018 кв.м.означени със сив цвят на скицата. Застроените части са
определени спрямо сградите по КК. Поради непълноти в КК двуетажната сграда в ПИ
67 е пренесена графично от предходен КП. Към решението на комисията е приложена
и скица № 16 – която представлява комбинирана скица на ПИ *** по КП от 1936
год. на предградие „Лозята”, и действащ регулационен план на в.з. „Траката” от
1961 год. В скицата е вписано, че
застроената част на УПИ V-1626-а е 609
кв.м, незастроената е 469 кв.м.,
застроената част в УПИ VІ-***б е 367
кв.м., а незастроената част е 499
кв.м., незастроена част от УПИ ІХ-паркинг е 205 кв.м., както и част от ПИ *** попадаща в улици е 1018 кв.м. В забележка е посочено, че
застроените части са определени спрямо сградите по КК, а поради непълнота на
кадастралната карта двуетажната сграда в ПИ 67 е пренесена графично от
предходен КП, изчислените площи са само в ПИ ***.
На
26.01.2010 год. е издадена заповед №0142 на осн.чл. 11 ал.4 от ППЗСПЗЗ, във вр.
с искане вх.№ЗАО8592/2009 год., и ЗАО-8592/20.07.2009 год. от В. за издаване на
удостоверение и скица по чл. 13 ал.4 и 5 от ППЗСПЗЗ за бивш земеделски имот №***
от КП от 36 год. на предградие „Лозята”, като административния орган след
запознаване с решение 1-01 от Протокол №1/2010 год. е преценил, че същото е
правилно и законосъобразно и е одобрил решението по протокол №1, с което за
бивш ПИ *** е определена общо застроена площ в размер на 1994 кв.м., като
неразделна част от заповедта е и протокол №1 и скица към него. За издадената
заповед са уведомени жалбоподателя и собствениците и носителите на ограничени
вещни права в УПИ.
По
делото са представени акт за частна държавна собственост №7496 за имот с
идентификатор 10135.2564.68 с площ от 1271 кв.м. находящ се в местност
„Траката” гр. Варна, представен е и акт за държавна частна
собственост № 5366 от 2004 год. за парцел VІ-***б с площ от 1191.5 кв.м.
находящ се във вилна зона „Траката”, както и акт №6032 за частна държавна
собственост за УПИ V-***с площ от 1170 кв.м.
От
материалите по делото се установява, че С.Н. е придобила ½ ид.ч. от
вилна сграда, състояща се от сутерен, надземен и мансарден етажи, изградена
върху държавна земя в ПИ с площ от 1414 кв.м., съставляващ парцел VІ-***”А”в
кв.2 вилна зона Варна, местност „Траката”. По делото е представен договор за отстъпване
правото на строеж върху държавна земя за парцел VІ-***-а, както и скица за
строеж съгласно която се разрешава строителството на вила и помещение за
стопански инвентар в имота. Съгласно билет № 576 е позволено да се построи вила
от 43 кв.м. по одобрен проект във вилна зона кв.2 парцел V-***. Представен е билет
за строеж №6 за узаконяване на съществуваща вила, по одобрен архитектурен
проект от 69 г. за две изби и стая. Представено е разрешение за строеж №3 от 93
год., за изграждане на постройка към съществуваща сграда в имот VІ-***”А”.
Съгласно
нотариален акт № 15 от 1994 год. и последващ № 199 от 1996 год. за поправка П.Я.Я.
*** за земеделско ползване, находяща се в м. „Траката” представляващ пл. №3094
по проекто-регулационния план на вилната зона.
От
представено по делото писмо е видно, че за територията в която попада имот ***
има одобрена кадастрална карта и регистри, като е представена извадка за имоти
68, 69, 70 и съседни /л.299 от делото/, както и извадка от кадастралните
регистри.
По делото са представени кадастрален и
регулационен план на курортно предградие „Лозята” 36 год. в частта на имот ***,
регулационен план на в.з. „Траката” 61 год., както и КП на „Траката” от 1987
год.
По
делото е назначена СТЕ, депозирана в съда на 2.6.2010 год., видно от
заключението по същата съгласно НА 186 от 1957 г. В. е придобил имот с площ от
2 дка и 6 ара, представляващ имот пл. № ***, целия с площ от 3,187 дка.,
измерен аналитично по скица, попада в регулационните граници на вилна зона
„Траката” одобрени със заповед от 1961 год. Устройствената зона съгласно
ТУП-ПУП е „вилна зона със смесено строителство”. На комбинирана скица в.л. е
нанесло застроените части от УПИ V-***, УПИ VІ-*** и УПИ ХХ за паркинг. За
първи път в КП от 1987 г. в УПИ V-***е отразена сграда със застроена площ от 55
кв.м. на скицата изчертана с червени линии, в последствие в платното на
регулационния план с кафяви линии е попълнено допълнително застрояване и
отразено като двуетажна масивна сграда, на скицата същата е показана с червен
цвят. В настоящия момент в ПИ 67 в
кадастралната карта е нанесена постройката показана в КП от 87 год. Сградата
отразена в РП на вилна зона „Траката” от 1961 год. не съответства на КП от 1987
год., както и по сега действащата кадастрална карта. Извършеното застрояване в
УПИ VІ-*** и ХХ-за паркинг е показано само в действащата кадастрална карта. В
с.з. в.л. поддържа даденото заключение, като пояснява, че е налице различие в
комбинираната скица по делото на ВОС и настоящото, свързано с леко изместване
на имота по посока запад, предвид факта, че се комбинират планове в различни
мащаби и предвид наличието в момента на по-прецизна геодезична програма, счита,
че дадената скица към СТЕ е вярната. Отделно от това сочи, че за територията
няма разработен комбиниран, помощен план, а в кадастралната карта няма граници
на имота за който се иска възстановяване, в случая представената скица към
заповедта е комбинация между няколко плана, които са в различни мащаби, при
което при единични разработки е възможно допускането на грешка при наслагването
на старите граници. От допълнителната СТЕ депозирана на 14.07.2010 год. се
установява, че имота описан в нотариален акт № 186/57 год. представлява идеална
част от имот ***, който по КП от 1936 г. е с площ от 3 187 дка, т.е. имота
по нотариалния акт не може да бъде нанесен с точните си граници. На комбинирана
скица в.л. е отразило имот *** от КП от 36 г.със зелени линии, УПИ-та съгласно
Заповед от 1961 год. попадащи в имот *** са нанесени със сини линии -за
дворищна регулация и с червени линии за улична регулация. В СТЕ е отбелязано,
че за зоната на РП на „Траката” няма изработен цялостен помощен план, поради
горното е възможно да се получат разлики от точността на сканиране, оцифряване
на различните КП и съответно съществена грешка при изчисляване на
припокриващите се площи. Съгласно скицата в УПИ V-***попадат 1079 кв.м. от имот
пл.***, от КП от 36 год., в УПИ VІ-*** попадат 866 кв.м. от имот *** от КП от
36 год., УПИ ХХ попадат 210 кв.м. от имот *** от КП от 36 год., в улици по
регулация попадат 1018 кв.м. от имот ***, съгласно действащия към момента РП от
1961 год. върху имот пл. №*** има обособени УПИ V-***за вилно строителство, УПУ VІ-***б за вилно строителство, УПИ ХХ – за паркинг, както и отреждане за
улица.На комбинирана скица 2 към допълнителна СТЕ е показано, че имот *** по КП
от 36 год. попада върху следните имоти в кадастралната карта с идентификатори
67,681 70 и пътища с идентификатори 60 и 83. В.л. е определило застроена площ
за УПИ V-***застроена площ със сгради 170 кв.м., необходимо прилежаща площ
попадаща в *** - 613 кв.м, за УПИ VІ-***б застроена площ със сграда от 42
кв.м., необхода прилежаща площ попадаща в *** - 368 кв.м., като е уточнено, че
в РП от 61 год. в УПИ V-***има нанесена масивна жилищна сграда. В допълнителна
СТЕ депозирана на 9.09.2010 год. е отразено, че изградената постройка в УПИ ХХ
в скицата към СТЕ отразена със сигнатура ПЖ аналитично попада в УПИ ХХ-
паркинг, останалата част попада в предвидената по регулация улица, тази постройка
не попада в имот *** по КП от 36 год. Незастроената част попадаща в УПИ ІХ за паркинг е 205 кв.м. В
приложена комбинирана скица вещото лице е посочило че незастроена площ от имот
УПИ V-***е 470 кв.м., а застроената 613 кв.м, незастроената част от УПИ VІ-***
е 502 кв.м., а застроената площ е 367 кв.м, незастроената площ от УПИ ХХ –
паркинг е 206 кв.м., а площ в улици е 1015 кв.м. По отношение приложените скици
към СТЕ и с оглед представената цветна извадка от Регулационен план одобрен със
заповед от 1961 год. съдът намира, че имот ХХ- за паркинг, е имот ІХ- за паркинг, както е изписан и в
текстовата част на СТЕ, а не както е отразен в скиците с № ХХ.
Приетите
СТЕ и допълнителни са оспорени от жалбоподателя, но същия в последното по
делото заседание заяви, че не желае назначаването на нова единична или тройна
СТЕ.
При гореустановената фактическа обстановка, съдът прави следните изводи:
При
преценка на законосъобразността на атакувания административен акт на основание
чл. 168 от АПК съдът е длъжен да осъществи проверка издаден ли е същият от
компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалноправните и материалоправните
предпоставки за издаването му и съобразен ли е с целта на закона.
Анализът на оспорения
административен акт в контекста и на приложената административна преписка
обуславя извода на съда, че същият е издаден от компетентен орган, тъй като
съгласно чл. 11 ал.4 от ППЗСПЗЗ застроена част се определя служебно от
техническата служба на общината при спазване на Наредба №7 от 2003 год., като
решенията на техническата служба на общината се одобряват със заповед на кмета
на общината. Съдът не споделя доводите на жалбоподателя, че издадения акт е в
противоречие с влязло в сила решение по гр.д. 593/2007 год. - кога са изградени
постройките, законни ли са същите е обсъждано в мотивите на това решение, но от
друга страна съдът констатира, че в оспорения акт при определяне на застроената
част не са налице въобще констатации на административния орган досежно тези
факти, поради което издадената заповед не е нищожна, като противоречаща на
влязло в сила решение.Съдът счита, че преценката за наличието на предпоставките
за издаване на административен акт по чл. 11 ал.4 от ППЗСПЗЗ могат да се
направят в случая след провеждане на процедура по чл.13а от ППЗСПЗЗ, тъй като в
одобрена кадастрална карта няма данни за границите на имотите, правото на
собственост върху които се възстановява по чл. 11, поради което за имота следва
да се изработи помощен план. Поради липса на помощен план и наведените доводи от жалбоподателя, че
имота му е изместен в посока на пътя, както и заявеното от в.л. в с.з. съдът
намира, че преценка налице ли са предпоставките за издаване на административен
акт по чл.11 ал.4 следва да бъде извършена от органа след провеждането на
процедура по приемането на помощен план, в който се отразят границите и номера
на бившите имоти и границите и номерата на съществуващите имоти и застрояването
в тях съгласно одобрената кадастрална карта. Тогава следва органа да прецени в
обхвата на ПИ ***, попадат ли имоти за които следва да се определя застроена
част. С оглед изложеното съдът приема, че издадения акт не е нищожен, още
повече, че при правилно протичане на производството и наличието на помощен
план, ако в същия се установи наличието на имоти отговарящи на изискванията на
чл. 11 ал.2 т.2 и 3 от ППЗСПЗЗ, то макар и В. да е сезирал органа за издаване
на удостоверение и скица по чл. 13 ал.4,5 и 6 то ще е налице и имплицитно
искане за произнасяне по чл.11 ал.4 от ППЗСПЗЗ.
Съдът приема, че оспорената
заповед е издадена в противоречие на материалния закон и процесуалните правила.
Съгласно приложимите в процесния
случай на ППЗСПЗЗ чл. 11 ал.1 от ЗСПЗЗ Общинската
служба по земеделие постановява решение за възстановяване правото на собственост
върху имоти в границите на урбанизираните територии въз основа на удостоверение
и скица по чл. 13 ал.4,5,6 и чл. 13 а.
Съгласно чл. 11 ал.2 от ППЗСПЗЗ, в случаите по ал.1 се възстановяват правата на
собствениците върху 1.имоти или
части от имоти в границите на незастроени
урегулирани поземлени имоти /парцели/, предназначени за жилищно и вилно
строителство, 2.незастроени имоти или незастроени части от имоти в границите на
урегулирани поземлени имоти /парцели/, терени, предвидени за обществени
мероприятия и комплексно жилищно, вилно и курортно строителство, 3.незастроени
имоти или незастроени части от имоти в производствени зони и стопанските
дворове на ТКЗС, ДЗС, или други образувани въз основа на тях селскостопански
организации. Съгласно ал.3 и ал.4 на чл. 11 от ППЗСПЗЗ застроената част, която
не се възстановява на собствениците в имотите по ал.2 т.2 и т.3 включва застроената площ на сградата и прилежащия терен.
Застроената част се определя служебно от техническата служба на общината при
спазване изискванията на Наредба №7 от 2003 год. за правила и нормативи за
устройство на отделните видове територии и устройствени зони и на хигиенните и
противопожарни норми. Решенията на техническата служба на общината се одобряват
със заповед на кмета на общината и могат да се обжалват по реда на АПК.
В настоящия случай жалбоподателя
е поискал издаването на удостоверение и скица по чл. 13 ал.4,5 и 6 от ППЗСПЗЗ.
В правилника изрично е посочено, че когато се иска възстановяване на право на
собственост на имот в границите на урбанизираните територии удостоверението
следва да съдържа следните реквизити: сведение, че имотът е нанесен или не е
нанесен в кадастрален план, номера и размера на имота според кадастрален план,
размера на застроената част по чл. 11 ал.3 и 4 за които се дължи обезщетение по
чл.10б ал.1 от ЗСПЗЗ, размера на свободните площи подлежащи на възстановяване,
информация, учредено ли е право на строеж и дали строежа на законно разрешена
сграда е започнал в срока по чл. 10 ал.7 от ЗСПЗЗ, ограниченията на собствеността
с посочените основания за тях. В ал.6 на чл.11 е посочено, че скицата следва да
съдържа:границите и номера на имотите съгласно кадастрален план, регулационното
отреждане на територията, в която попада имота, границите и площите за
възстановяване на правото на собственост, включително и ограниченията върху
имотите. Всички технически изисквания за издаване на удостоверения и скици по
ал.5 и 6 се определят със заповед на
министъра на регионалното развитие и благоустройство, която се одобрява в
ДВ Т.е. при издаване на удостоверение и
скица то следва да съдържа всички посочени реквизити в чл. 13 ал. 4 и 5 от
ЗСПЗЗ.
В чл. 13а от ППЗСПЗЗ са
предвидени процедури по изработването и приемането на помощни планове, когато в
одобрената кадастрална карта, какъвто е настоящия случай няма данни за
границите на имотите, правото на собственост върху които се възстановява по чл.
11, като за установяването им се изработва помощен план, който следва да
съдържа: 1. границите и номерата на бившите имоти и границите и номерата на
съществуващите имоти и застрояването в тях от одобрената кадастрална
карта/кадастрален план/. В случая не е спорно, че за територията в която попада
бивш имот *** е налице влязла в сила кадастрална карта, в която имота на
жалбоподателя не е нанесен, т.е. в кадастралната карта няма данни за границите
на имота, правото на собственост върху който ще се възстановява по чл. 11 от
ППЗСПЗЗ. При изработване на помощен план по чл. 13а ал.1 от ППЗСПЗЗ неразделна
част от същия е регистър на бившите имоти и регистър на съществуващите имоти,
като границите на бившите имоти се установяват въз основа на съдебно решение,
кадастрален план, комасацонен план, честичен земеустройствен план,
аерофотоснимки, дешифровъчни фотосхеми или ортофотопланове преди образуването на
ТКСЗ, както и с анкети. Помощните планове по ал.1 на чл. 13а от ППЗСПЗЗ се
изработват от лица с правоспособност по реда на ЗКИР, като се разглеждат и
приемат от комисия, назначена от кмета на общината в състав:представители на
служба кадастър, общинска служба по земеделие и техническата служба на
общината. Изработването на плановете се възлага служебно от кмета на общината
или от заинтересованите собственици. Приетите планове по ал.5 на чл. 13 а от
ППЗСПЗЗ се съобщават на заинтересованите собственици, като ако са в обхват
повече от 50 имота съобщаването се обнародва в ДВ, а ако са в обхват на плана
до 50 имота по реда на ГПК. След съобщаване на помощния план заинтересованите
лица могат да подадат искания и възражения, като комисията разглежда постъпилите
писмени възражения и взема решение за изменение на плановете и документацията
към тях на базата на основателните искания и възражения, както и в случай на
непълноти и грешки. За решението на комисията се съставя протокол. Приетите
възражения по плановете и документацията в съответствие с взетите решения на
комисията се нанасят в 30 дневен срок. В правилника изрично е посочено, че
техническите изисквания при изработването на помощен план и условията за
приемането му се определят със заповед по чл. 13 ал.7 от ППЗСПЗЗ. Този помощен
план е от съществено значение, тъй като съгласно чл. 13 а ал.11 от ППЗСПЗЗ след
влизане на решение по чл. 11 ал.1 от ППЗСПЗЗ имотите се попълват в одобрената
кадастрална карта.В настоящи случай не е спорно между страните по делото, че
имот *** не е нанесен в действащата кадастрална карта.
За да бъдат издадени исканата
скица и удостоверение от В., административния орган е следвало да проведе
процедурата по чл. 13а от ППЗСПЗЗ, а не директно да пристъпи към издаване на
заповед по чл. 11 ал.4 от ППЗСПЗЗ. Едва при наличие на влязъл в сила помощен
план, административния орган следва да извърши стриктна преценка налице ли са
предпоставките на чл. 11 ал.4 от ППЗСПЗЗ, за определяне на застроена част.
Без провеждане на тази процедура по приемане
на помощен план административния орган не е в състояние да издаде скица и
удостоверение отговарящи на изискванията по чл. 13 от ППЗСПЗЗ. По делото
липсват доказателства да е изработен и приет помощен план, представената по
делото скица към заповедта не може да се приеме, че е изработен помощен план,
тъй като няма назначена комисия за приемането й и не е изпълнена процедурата по
изработването на помощен план. Представените по делото заповеди за назначаване
на комисия е такава по чл. 11 ал.4 от ППЗСПЗЗ за определяне на застроена част
от имоти, а не комисията визирана в чл. 13а от ППЗСПЗЗ, в която е предвидено
изрично, че следва да присъстват представители на служба по кадастъра, на
служба земеделие и др.
В хода на производството
жалбоподателя излага доводи, че при изготвяне на скицата към заповедта, както и
скиците по приетата СТЕ и допълнителна такава имота му е изместен на запад,
като по този начин част от бивш *** попада в голямата си част в улица, сочи, че
така представената скица е и в протоворечие с приетите СТЕ по гражданските
дела, с което му е признато правото да възстанови имот ***. Доводи за неточното
идентифициране и ситуиране на имота на жалбоподателя ПИ *** се съдържат и в
жалбите на останалите лица, по които производството е прекратено. Видно и от
приетите по делото СТЕ и заявеното от в.л. в с.з. за територията няма одобрен
помощен план по чл.13а, като при наслагването на кадастралната карта,
регулационния план и стар КП е възможно допускането на неточност-грешка. Не на
последно място видно от отмененото от административния орган удостоверение
издадено от техническата служба на Община Варна по чл.13 от ППЗСПЗЗ и скица към
него, в същите имота на жалбоподателя е нанесен върху кадастралната карта, но
същия е ситуиран по на запад спрямо имоти от КК с №67, 68, 70. Всичко изложено до тук налага
извода, че за имота който се иска издаването на удостоверение и скица по чл. 13
от ППЗСПЗЗ първо следва да се установят границите на недвижимостта. Ако
административния орган бе спазил стриктно изискванията на закона и бе провел
процедура по одобряване на помощен план, който се и съобщава на
заинтересованите лица, то ситуирането на ПИ *** щеше да бъде безспорно устновено
спрямо имотите в КК, върху кои точно имоти съгласно действащата кадастралната
карта и действащия за територията регулационен план попада и съответно с каква
част. Едва тогава административния орган следва да извърши преценка налице ли
са предпоставките за издаване на заповед по чл. 11 ал.4 от ППЗСПЗЗ за
определяне на застроена част. Като съдът намира за необходимо да укаже на
административния орган, че определянето на застроена част следва да се извършва
само при наличието на хипотезите на
чл. 11 ал.2 т.2 и 3 от ППЗСПЗЗ, а не
произволно. Следва де се посочи, че въобще извършеното определяне на застроена
и незастроена площ с настоящата заповед на УПИ – предвидени за жилищно и вилно
строителство, каквито са УПИ V-***и VІ-*** е в противоречие както на разпоредба
на чл. 11 ал.2 т.1 от ППЗСПЗЗ, така
на 11 ал.3 от същия правилник.
По доводите на жалбоподателя, че документите за
собственост на лицата собственици на УПИ V-***ИVІ-*** са неистински, съдът
намира същите за неотносими към настоящото производство, тъй като в случая се
оспорва административен акт – Заповед № 0142/2010 год., съдът не е компетентен
да се произнася по спорове за собственост, които са в компетентността на
гражданския съд. По искането на жалбоподателя, да се обяви за неистинско копие
от РП от 61 год., тъй като отразената в имот ***сграда не е съществувала към
него момент, не е отразена и в действащата по настоящем кадастралната карта
съдът намира, че оспорването на РП и отразяванията в него не е предмет на
настоящото производство. Отделно от това видно от изявлението на в.л. в РП от
1961 год. с кафяви линии е попълнено допълнително застрояването в имота, а
наличието на сграда в същия УПИ за първи път е отразено в КП от 87 год. По
искането на жалбоподателя вещото лице да изготви скица по чл. 13 от ППЗСПЗЗ
съдът намира същото за неоснователно, тъй като исканите скица и удостоверение
се издават от техническата служба на общината и изготвянето на такава скица от
в.л. не може да замести произнасянето на съответната техническа служба.
В настоящото производство се обжалва заповед по
чл. 11 ал.4 от ППЗСПЗЗ, нито се възстановява собственост, нито се отказва
възстановяването на такава, поради което всички останали доводи наведени от В.,
свързани с преценката по възстановяване собствеността върху ПИ *** са
неотносими към настоящото производство, всички доводи касаещи правата на
собственост на отделните УПИ, липсата или не на строителни книжа, годината на
изграждане на обектите в същите, наличието на предпоставките на чл. 10 ал.7 от
ЗСПЗЗ са извън предмета на това
производство, същите са релевантни в друго производство и преценката им е от
компетентността на друг административен орган Общинска служба земеделие, която
се произнася по възстановяването на правото на собственост върху бивша
земеделска земя попадаща в границите на урбанизирана територия.
Всичко изложено до тук налага извода, че депозираната жалба следва да бъде
уважена, а оспорената заповед да се отмени като издадена в нарушение на
материалния и процесуалния закон. Действително при издаване на заповеди по чл.
11 ал.4 от ППЗСПЗЗ кмета не действа при условията на специална компетентност,
която да не може да се замени от съдебното решение, но в настоящия случай, след
като липсва одобрен помощен план по чл. 13 а от ППЗСПЗЗ, съдът не може и не
следва да определя границите на имот ***, а преписката следва да се върне на
административния орган, който да се произнесе по отправеното искане от
жалбоподателя и да издаде скица и
удостоверение по чл. 13 ал.4,5,6 от
ППЗСПЗЗ и след изпълнение на процедурата
по 13 а от ППЗСПЗЗ.
Водим от гореизложените съображения, настоящият състав на Варненски административен съд, Второ
отделение
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на В.Г.В. ***/26.01.2010 год. на
Кмета на Община Варна, с която е одобрено решение по протокол №1/15.01.2010
год. на комисията, с която за бивш ПИ *** е определена застроена площ в размер
на 1994 кв.м., като неразделна част от заповедта е решеннието по протокол №1 и
скица към него.
ВРЪЩА административната
преписка на Кмета на Община – Варна за произнасяне по заявлението на В., при
спазване на указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени с
настоящото решение
ПРЕКРАТЯВА производството по делото по
жалбата на Областен управител с административен център Варна.
Решението подлежи на
касационно обжалване в 14 /четиринадесет/ дневен срок от съобщението до
страните пред Върховен административен съд.
В
прекратителната част решението може да се обжалва с частна жалба до ВАС в 7
дневен срок от получаване на съобщение за постановяване на съдебния акт.
СЪДИЯ: