Присъда по дело №331/2022 на Районен съд - Хасково

МОТИВИ към Присъда № 28 от 16.06.2022 г. на Районен съд – Хасково,
постановена по н.о.х.д. № 331 по описа за 2022 година.

Районна прокуратура – Хасково са внесли срещу подсъдимия З.А.А. от
град Хасково обвинителен акт, с който на същия му е предявено обвинение за
извършено престъпление по чл. 194, ал. 1 от Наказателния кодекс, за това, че
на неустановена дата през месец юни 2021 г. в град Хасково, отнел чужди
движими вещи, а именно 1 бр. мобилен телефон марка „******“ с IMEI:
**************** на стойност 79.40 лева, 1 бр. мобилен телефон марка
„******“ с неустановен IMEI на стойност 20.00 лева и 1 бр. мобилен телефон
- неустановена марка и с неустановен IMEI на стойност 15.00 лева, всички на
обща стойност 114.40 лева от владението на Ж.С.В. от град Хасково, без
нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои.
В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково представителят на
Районна прокуратура – Хасково, в хода на съдебните прения, поддържа
обвинението във вида, в който е предявено и счита, че от събраните в хода на
съдебното следствие доказателства то било доказано по несъмнен начин.
Изявлението на подсъдимия и направеното от него самопризнание правело
недотам необходимо прокурорът да се спира на осъществената фактическа
обстановка, като акцентира, че престъплението било доказано. Предлага
наказанието за престъплението по чл. 194, ал. 1 от НК да се определи по вид
„лишаване от свобода” за срок от 6 година, което да се редуцира с 1/3 по реда
на чл. 58, ал. 1 от НК на 4 месеца и така наложеното наказание да бъде
отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК с изпитателен срок от три години, с
оглед реабилитацията за предходни осъждания на подсъдимия към периода
на престъплението.
Защитникът на подсъдимия З.А.А. от град Хасково – адв. Х.М. от АК -
Хасково пледира, при произнасянето на присъдата, да се вземат под внимание
смекчаващите вината обстоятелства, а именно пълните самопризнания на
подсъдимия и съдействието му за разкриване на обективната истина още в
хода на досъдебното производство и желанието му да възстанови
причинените имущестВ. вреди. Моли за налагане на наказание по вид
лишаване от свобода за срок от 6 месеца с приложение на разпоредбата на чл.
66, ал. 1 от НК.
Подсъдимият З.А.А. от град Хасково разбира обвинението и на
съдебното следствие признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт, както и вината си. В хода на съдебните прения се
придържа към заявеното от неговия защитник. В даденото му право на
последна дума изразява желанието си да остане свободен човек, за да бъде със
семейството си.
1

ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, след като прецени събраните по
делото доказателства и взе предвид становищата и възраженията на страните,
намира за установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият З.А.А. е роден на ******** г. в град Хасково, същият се
определя като *****************************************, с постоянен
адрес и адрес за призоваване: град Хасково, бул. „************“ №
*******************.
Видно от приложената по делото Справка за съдимост, рег. № 1561 от
10.09.2021 г., издадена от Районен съд – Хасково, подсъдимият З.А.А. не е
осъждан, към инкриминирания период, след като е реабилитиран по силата на
закона – чл. 88а НК за предходни осъждания – общо 9 пъти за престъпни
посегателства, от които 7 пъти за кражби, за измама и документно
престъпление, но няма данни да е бил освобождаван от наказателна
отговорност на основание чл. 78а НК с налагане на административно
наказание „глоба“. От представената по досъдебното производство
характеристична справка за подсъдимия се установява, че същият е известен
на органите на полицията и има регистрирани криминални прояви, като не се
ползва с добро име сред неговите съседи, а в обкръжението му има лица от
криминалния контингент.
Установено в хода на досъдебното производство и в съдебна фаза е, че
пострадалата Ж.С.В. живеела сама в жилището си в град Хасково, ж.к.
„****************************, откакто бил починал съпругът й от преди
11 години. А от преди около 28 години била на инвалидна количка и много
трудно се придвижвала. Поради тази причина, от 28 години не била
напускала дома си. Имала дъщеря и син, като и двамата от много години
живеели в чужбина. Имала двама социални асистенти, които всеки ден
идвали при нея за по около два часа да я обслужват и да й напазаруват. Около
средата на юни месец 2021 година, не си спомня точна дата, пострадалата
Ж.В. забравила да поръча на асистентите да й купят хляб и тогава позвънила
на своя съседка М., която също била с увреждания, но можела да излиза и се
движела бавно, и я помолила ако може да й купи хляб и да го прати по някого
да й го донесе. М. й казала, че ще иде до магазина и като стигне до същия,
след като намери човек, по който да й прати хляба, ще й звънне да й каже, за
да го очаква. В около 9:30 часа, на неустановен ден в средата на юни месец
2021 година, се позвънило на входната врата на пострадалата. Отвън й
отговорил мъжки глас. Това бил подсъдимият З.А.А., който й казал, че се
казва „З.“ и че й носи хляб, който една баба му била дала да й го донесе. Тъй
като пострадалата се досетила, че става въпрос за ангажимента, поет от М.,
му отворила вратата, макар и М. да не й позвънила предварително.
Подсъдимият бил сам. Подал й хляба и тръгнал да си ходи, тогава тя го
попитала дали може да й свърши една услуга, като й качи един неин
разглобен диван от гаража й до апартамента й и след това да го сглоби.
Подсъдимият й обещал, и се разбрали за следващия ден. На следващия ден
подс. З.А. дошъл, но не бил сам, а с лицето В.П.П. от град Хасково, която се
2

представила на пострадалата с името В.. Тогава пострадалата Ж.В. им дала
ключовете за гаража си, за да могат да вземат оттам дивана й и да го качат.
След известно време двамата качили дивана и го внесли в хола на
пострадалата, където подсъдимият останал да го сглобява, а пострадалата и
В.П.П. отишли в кухнята да пият кафе.
В секция в хола пострадалата държала три свои мобилни телефона - 1
бр. телефон марка „******“ с IMEI: **************** на стойност 79.40 лв.,
според заключението на вещото лице по назначената в хода на досъдебното
производство оценъчна експертиза; 1 бр. мобилен телефон марка „******“ с
неустановен IMEI на стойност 20.00 лв. и 1 бр. мобилен телефон -
неустановена марка и с неустановен IMEI на стойност 15.00 лева, а трите
вещи на обща стойност 114.40 лева, според заключението на вещото лице.
По време на сглобяването на дивана, подсъдимият З.А. решил да
потърси и отнеме някакви вещи от дома на пострадалата, които да продаде и
си набави неправомерно по този начин парични средства. В изпълнение на
взетото решение, отворил вратата на секцията на пострадалата в хола, видял
въпросните три мобилни телефона, взел ги и ги сложил в джоба на горнището
на анцуга си, с който бил облечен. След като сглобил дивана, която дейност
му отнела около 10 минути, подс. З.А. отишъл в кухнята, казал на
пострадалата, че е сглобил дивана, тя му платила 10 лв. за услугата, и
подсъдимият и В.П.П. си тръгнали от дома й. На следващият ден,
подсъдимият продал трите мобилни телефона на непознато лице до
„Бизнесцентър“ - а в град Хасково за сумата от 10 лв. За кражбата и
продажбата на телефоните подсъдимият не казал нищо на В., а след като
подсъдимият и В.П.П. си тръгнали от дома на пострадалата, тя установила
липсата на посочените мобилни телефони и подала жалба в полицията в
гр.Хасково.
Гореизложената фактическа обстановка се доказва по безспорен начин
от събраните на досъдебната и съдебната фаза на производството писмени
доказателства, посочени на съответното място по – горе, както и от
приобщените към доказателствата по делото по реда на чл. 281 и чл. 283 от
НПК, писмени материали, съдържащи се в досъдебното производство:
протоколи, справки и бюлетини за съдимост, от заключението на вещото лице
по назначената в хода на досъдебното производство оценъчна експертиза,
което съдът възприема като компетентно и безпристрастно дадено, всички
преценени във връзка с изявленията на подсъдимия по реда на 371, т. 2 НПК и
подкрепящи направеното от него в съдебната фаза признание на фактите и
обстоятелствата, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Настоящият съдебен състав намира, че въз основа на така възприетата
фактическа обстановка и след обсъждане на напраВ.те доводи относно
съставомерността и правната квалификация на извършеното деяние, се налага
недвусмислен и категоричен извод, че подсъдимият З.А.А. от град Хасково е
осъществил от обективна и субективна страна престъплението, субсумирано
3

под състава по чл. 194, ал. 1 от Наказателния кодекс, за което с повдигнатото
му обвинение е привлечен към наказателна отговорност, тъй като във
визираното в акта на обвинението по чл. 246 НПК време е извършил
противоправно посегателство, отнемайки чужди движими вещи, а именно: 1
бр. мобилен телефон марка „******“ с IMEI: **************** на стойност
79.40 лева, 1 бр. мобилен телефон марка „******“ с неустановен IMEI на
стойност 20.00 лева и 1 бр. мобилен телефон - неустановена марка и с
неустановен IMEI на стойност 15.00 лв., всички на обща стойност 114.40 лева
от владението на Ж.С.В. от град Хасково, без нейно съгласие с намерение
противозаконно да ги присвои.
От събраните данни е безспорно установена обективната страна на
всяко от деянията, осъщестВ. на визираните дати, механизма на
осъществяването му, както и авторството на престъплението, а именно, че
подсъдимият е извършил същото. Обстоятелства, което не се оспорват от
него, с оглед напраВ.те пред съда самопризнания, нито от защитата му, които
освен неоттегляеми, се потвърждават изцяло от събрания в хода на
разследването и приобщен в съдебно следствие по съответния ред
доказателствен материал.
Изложеното дотук обосновава и преценката, че от субективна страна,
деянието е извършено от подс. З.А.А. от град Хасково умишлено, при пряк
умисъл, т.е съзнавал е, че с действията си лишава от фактическа власт
владелеца на чужди вещи, предвиждал преминаването им в негова фактическа
власт и е целял да установи тази власт върху предмета на престъплението с
цел последващото разпореждане с тези вещи, каквото е и било предприето в
негов интерес по отношение на предмета на престъпление и извличане по
този начин на материална облага.
При индивидуализацията на наказанието за подсъдимия, съдът взе взе
предвид: от една страна степента на обществена опасност на деянието, както
и общата стойност на предмета на престъплението – едва 114.40 лева, явяващ
се значително под устаноВ.я в страната размер на минималната работна
заплата, а от друга страна – степента на обществена опасност на дееца и
подбудите за извършване на престъплението, обуслоВ. от затрудненото му
материално положение. При определяне вида и размера на наказанието, съдът
прецени обстоятелствата, които имат значение за определяне конкретната
степен на обществената опасност на деянието и дееца. Подсъдимият е с
обременено съдебно минало, макар за осъжданията му, включени в справката
за съдимост да е настъпила реабилитация към момента на извършване на
престъплението, но за него са събрани данни, характеризиращи го в
негативен план, а като атестат за личността в тази насока – негативна, следва
да се приеме факта на предходни случаи за ангажиране на отговорността му
за извършени престъпления против собствеността - показателен за нагласата
на дееца към извършване на противоправни деяния от такъв характер. Като
смекчаващи отговорността обстоятелства съдът отчете съдействието, което
деецът е оказал на разследващите органи, като по този начин е спомогнал за
4

по - бързото разкриване на случая, както и положителното му процесуално
поведение. Преценявайки гореизложеното, но не и в контекста на
изключително или многобройни смекчаващи вината обстоятелства,
съобразявайки принципите за законоустановеност и индивидуализация на
наказанието и изхождайки от предвидено за гореописаното престъпление
наказание „Лишаване от свобода”, съдът счете, че наказанието за подсъдимия
З.А.А. от град Хасково следва да бъде определено при условията на чл. 54 от
НК, доколкото не се установи основание за приложение разпоредбата на чл.
55, ал. 1, т. 1 от НК. По този начин предвиденото в закона наказание
“лишаване от свобода” съдът прие да бъде наложено за срок от 6 месеца –
съобразно предвидения в приложимата правна норма от особената част на
НК, а след редукцията по чл. 58а, ал. 1 от НК с една трета – определено на 4
месеца. Изпълнението на същото съдът прие, че би могло да бъде отложено с
изпитателен срок от три години, след като се установи едновременното
наличие на формалните предпоставки за това по чл. 66, ал. 1 от НК и поради
липсата на необходимост от ефективно изтърпяване за постигане на целите
най – вече на личната превенция. По този начин, изпълнението на наложеното
наказание бе отложено с изпитателен срок от 3 години.
С оглед обстоятелството че подсъдимият З.А.А. от град Хасково бе
признат за виновен в извършване на престъплението, за които е привлечен
към наказателна отговорност, в негова тежест на основание чл. 189, ал. 3 НПК
следва да се възложат разноските по делото, като същият бъде осъден да
заплати в полза на Държавата по сметка на ОД на МВР – Хасково сумата в
размер на 107.25 лева, представляваща напраВ. по досъдебното производство
разноски за възнаграждение на вещо лице, а по сметка на Районен съд –
Хасково – сумата в размер на 5.00 лева, представляваща държавна такса при
всяко служебно издаване на изпълнителен лист.
Така мотивиран, съдът постанови присъдата си.

Председател: /п/ не се чете.
Вярно с оригинала!
Секретар: Г.С.
5

Номер на акта:	28
Дата:	21 юни 2022 г. (в сила от 1 юли 2022 г.)
Съдия:	Пламен Стоянов Георгиев

Дело:	20225640200331
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	31 март 2022 г.

Присъда по дело №331/2022 на Районен съд - Хасково

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите