Решение по дело №174/2024 на Административен съд - Стара Загора

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба от директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Стара Загора, подадена чрез процесуалния му представител старши юрисконсулт Д. Л., против решение № 1 от 03.01.2024 г., постановено по АНД № 20235510200374/2023 г. по описа на Районен съд Казанлък, с което е отменено издаденото наказателно постановление (НП) № 24-2200064 от 28.10.2022 г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Стара Загора.

В жалбата се съдържат оплаквания за незаконосъобразност на съдебното решение, като постановено в нарушение на закона – касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) във връзка с чл. 63в от . Оспорва се извода на съда за допуснати при издаване на НП съществени нарушения на процесуалните правила и се поддържа, че постановеното от него решение е неправилно. По тези съображения е направено искане обжалваното съдебно решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде потвърдено НП, като правилно и законосъобразно. Претендира се юрисконсултско възнаграждение в размер на 120 лева.

Ответникът – „А. – А.“ ООД гр. Казанлък, редовно призован, не изпраща представител в съдебно заседание и не изразява становище по основателността на касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура Стара Загора в съдебно заседание предлага обжалваното съдебно решение да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно по изложените в него мотиви.

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведеното от жалбоподателя касационно основание, доводите и становищата на страните и извърши на основание чл. 218, ал. 2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, и е процесуално допустима.

Производството пред Старозагорския районен съд се е развило по жалба на „А. – А.“ ООД гр. Казанлък против № 24-2200064 от 28.10.2022 г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Стара Загора въз основа на съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 24-2200064 от 29.09.2022 г., с което на основание чл. 414, ал. 1 от Кодекса на труда КТ) на „А. – А.“ ООД гр. Казанлък е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева за извършено нарушение на чл. 1, ал. 2 от КТ, изразяващо се в това, че на 27.09.2022 г. в 10:30 часа в стопанисван от него обект – Belezza bar & grill, находящ се в гр. Казанлък, [улица], в качеството си на работодател приел на работа като мияч на чинии Г. И. Г., [ЕГН], без преди това да сключи с нея писмен трудов договор – вместо това сключил с нея граждански договор № 1 от 26.09.2022 г.

Въз основа на събраните в хода на съдебното следствие доказателства Районен съд Казанлък е обосновал извод, че „А. – А.“ ООД гр. Казанлък не е извършило вмененото му нарушение, тъй като по време на проверката лицето Г. И. Г. не е престирала работна сила, налагаща уреждане на правоотношението като трудово, а е изпълнявала задължения, за които с оглед на естеството им и времето на тяхното изпълнение правилно е бил сключен граждански договор, предвид което с обжалваното решение е отменил като незаконосъобразно НП.

Решението на Районен съд Казанлък е постановено в съответствие и при правилно приложение на закона.

Не всяко полагане на труд, представляващо престиране на работна сила, е основание за квалифициране на възникващите във връзка с това отношения като трудови правоотношения по смисъла на чл. 1, ал. 2 от КТ. Трудовият договор така, както е регламентиран в КТ, има за предмет предоставяне от едно физическо лице на работната сила за изпълнение на даден вид работа при определени работен режим, трудово възнаграждение, работно време, работно място и спазване на трудова дисциплина, а предмет на гражданския договор (за изработка, услуга, поръчка и др.) съгласно разпоредбите на Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) е извършване на определена работа или постигане на определен резултат, също свързани с полагането на труд, срещу заплащане на съответно възнаграждение. Преценката на характера на правоотношението – трудово или гражданскоправно, се извършва конкретно за всеки отделен случай, като в тежест на административно-наказващият орган е да установи действителната фактическа обстановка и да докаже извършването на твърдяното нарушение на трудовото законодателство.

В приложената към административнонаказателната преписка декларация по чл. 402, ал. 1, т. 3 от КТ от 27.09.2022 г., съставена по време на проверката и подписана от Г. И. Г., изрично се съдържа изявление на лицето, че е започнала работа на същия ден по граждански договор. Такъв е представен по делото – № 1 от 26.09.2022 г., и според него на Г. И. Г. й е възложено от „А. – А.“ ООД гр. Казанлък за периода 26-28.09.2022 г. в удобно за нея време да почиства кухнята и миялното помещение, да подрежда амбалаж и при необходимост да измие посуда срещу сумата от 106,50 лв. Г. И. Г. е разпитана като свидетел и в показанията си потвърждава вида на работата, която й е била възложена с гражданския договор – „миех, чистех, каквото ми казаха те“, периода, през който е трябвало да я свърши – „към края не месец септември 2022 г., 2-3 дни“, както и времето, през което я е вършила – „когато аз реша, ходех“, като сочи и конкретния повод, породил нуждата да й бъде възложена тази работа – „бяха организирали банкети“. Като свидетел е разпитан и актосъставителят, но в показанията му не се съдържат данни, които да оборват посочените обстоятелства. Следователно липсват данни, които да свидетелстват за предоставянето на работна сила от Г. И. Г. в условията на продължителност, непрекъснатост и повторяемост за определен период от време, за да се приеме, че тя я е престирала срещу договореното възнаграждение по силата на трудово по естеството си правоотношение. Напротив, събраните доказателства сочат на възникнало и уредено като такова гражданско правоотношение. Ето защо изводът на районен съд за недоказаност на вмененото на санкционираното дружество нарушение на чл. 1, ал. 2 от КТ е обоснован от гледна точка на доказателствата по делото и правилен от гледна точка на закона, поради което с обжалваното решение НП правилно е било отменено като незаконосъобразно.

Що се отнася до довода на касатора за неправилност на извода на въззивния съд, че са допуснати съществени процесуални нарушения при издаването на НП вследствие преквалификацията на нарушението от административно-наказващият орган – от чл. 61, ал. 1 от КТ според АУАН на чл. 1, ал. 2 от КТ според НП, следва да се отбележи, че в обжалваното решение не се съдържат подобни мотиви. Такива се съдържат в първоначалното решение на Районен съд Казанлък по случая – по АНД № 1171/2022 г., което с решение по КАНД № 42/2023 г. на Административен съд Стара Загора е било отменено, като делото е върнато за ново разглеждане.

По изложените съображения настоящият касационен състав намира, че жалбата е неоснователна и обжалваното решение, като валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон, следва да бъде оставено в сила.

Водим от горните мотиви, Старозагорският административен съд на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1 от 03.01.2024 г., постановено по АНД № 20235510200374/2023 г. по описа на Районен съд Казанлък.

Решението е окончателно.