Р Е Ш Е Н И Е
Номер 156 от 04.02.2021 год. град Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Бургас, втори състав, на дванадесети
януари две хиляди двадесет и първа година в публично заседание в следния
състав:
Председател: Станимир Христов
при секретаря Вяра Стоянова като разгледа докладваното от съдия Христов административно дело номер 2259 по описа за 2020 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 107, ал. 2 от Закона за автомобилните превози (ЗАвП), във вр. с чл. 145 от АПК.
Образувано е по жалба от Х.Ю.Ю. с ЕГН ********** с адрес *** и съдебен адрес ***, офис 6 против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № РД-14-2505/23.10.2020 год., издадена от Началник Отдел „Контрол“ в Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – гр. Варна към Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, в частта й с която на основание чл. 107, ал. 1 във вр. с чл. 106а, ал. 1, т. 4, б. „б“ и ал. 2, т. 3 от ЗАвтП временно е отнето свидетелство за управление на МПС № *********, издадено на 13.06.2019 год. от МВР Бургас и контролния талон към него с № 6761608 на водача Х.Ю.Ю. с ЕГН ********** – до отстраняване на нарушението, но за не повече от една година. В жалбата са развити подробни доводи за незаконосъобразност на посочената заповед, като е формулирано искане за нейната отмяна, като незаконосъобразна. В съдебно заседание жалбоподателя, редовно призован не се явява и не се представлява.
Ответната страна – Началник Отдел „Контрол“ в Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – гр. Варна към Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ редовно призован не се явява и не се представлява. В съпроводителното писмо, с което е изпратена административната преписка е изразено становище за недопустимост на жалбата, поради липсата на правен интерес от оспорване, доколкото с последваща Заповед № РД-14-2505/6/16.11.2020 год. наложената спрямо жалбоподателя принудителна административна мярка (ПАМ) е отменена, след като нарушението е било отстранено. Формулирано е искане за оставяне на жалбата без разглеждане и прекратяване на производството.
След
като прецени твърденията на страните, събрания по делото доказателствен
материал и съобрази закона, Бургаският административен съд намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Жалбата е подадена пред Административен
съд гр. Бургас в преклузивния 14-дневен срок по чл. 149, ал. 1 от АПК от
надлежна страна и в съответствие с изискванията по чл. 150, ал. 1 от АПК за
форма и съдържание, поради което е
процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:
От събраните по делото доказателства се установява, че на 23.10.2020 год., инспектор при Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ гр. Варна е съставил против Х.Ю.Ю. Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) Сер.А-2020 № 278877 за това, че на 23.10.2020 год. около 10,30 часа в обл. Варна на Автомагистрала „Хемус“, пътен възел „Летище Варна“ управлява товарен автомобил марка „Ман“ от категория N3 с рег. № А 3853 НН, собственост на „ЕВРОТРАКТ ЛИЗИНГ“ ООД, извършва обществен превоз на товари – 9 920 кг. желязо, видно от товарителница, сер. В, № 0003254 по маршрут Айтос-Варна, видно от Пътен лист сер. А № 8866112 от 19.10.2020 год. При проверката е установено, че водача извършва обществен превоз на товари - 9 920 кг. желязо, без да има редовно издадено, заверено копие на Лиценз № 18111 за извършване на международен превоз на товари за МПС с рег. № А 3853 НН или издадено удостоверение за обществен превоз на товари на територията на Република България за МПС с рег. № А 38 53 НН, установено, чрез извършена справка в информационната система на ИА „АА“. В АУАН е вписано, че водача е уведомен, че СУМПС № ********* се задържа и МПС с рег. № А 3853 НН се спира от движение, чрез сваляне на предна регистрационна табела и задържане на СР, Част ІІ на МПС. Така установената фактическа обстановка е била квалифицирана като нарушение на чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвтП. Като доказателства са приложени контролен талон № 6761608, пътен лист сер. А, № 8866112, товарителница сер. В, № 0003254, т.л. от 23.10.2020 год., СУМПС № *********, СРМПС Част ІІ № *********, предна регистрационна табела № А 3853 НН, които са били предадени в РД „АА“ гр. Варна. Екземпляр от така съставения АУАН е бил връчен на водача Х.Ю., който е вписал, че няма възражения.
Въз основа на съставения АУАН, административния орган - Началник Отдел „Контрол“ в РД „АА“ – гр. Варна е постановил оспорената в настоящото производство Заповед № РД-14-2505/23.10.2020 год., с която на основание чл. 107, ал. 1 във вр. с чл. 106а, ал. 1, б. „а“, т. 4, б. „б“, ал. 2, т. 1 и т. 3, ал. 6 и ал. 7 от ЗАвтП е приложил следните принудителни административни мерки:
1. По чл. 106а, ал. 1, т. 1, б. „а“, ал. 2, т. 1 и ал. 7 от ЗАвтП – временно спиране от движение на моторно превозно средство да отстраняване на нарушението, но за не повече от 12 месеца, чрез сваляне и отнемане на табела с регистрационен номер и СРМПС, част ІІ № ********* на МПС – товарен автомобил марка „Ман ТГА 26.430“ с рег. № А 3853 НН, категория N3, собственост на „ЕВРОТРАКТ ЛИЗИНГ“ ООД с ЕИК *********. На основание чл. 106а, ал. 6 от ЗАвтП, собственика или водача на МПС в срок до 12 часа от прилагане на ПАМ предвижва МПС до място за домуване;
2. По чл. 106а, ал. 1, т. 4, б. „б“ и ал. 2, т. 3 от ЗАвтП – временно отнемане на свидетелство за управление на МПС № *********, издадено на 13.06.2019 год. от МВР Бургас и контролен талон към него № 6761608 на водача Х.Ю.Ю. с ЕГН ********** – до отстраняване на нарушението, но за не повече от една година.
В заповедта е указано, че на основание чл. 106а, ал. 7 от ЗАвтП, табелата с регистрационния номер и документа, удостоверяващ регистрацията на МПС се връщат на собственика или упълномощено от него лице, след отстраняване на нарушението или изтичането на срока и заплащане на наложената с наказателно постановление глоба. Посочено е също, че на основание чл. 106, ал. 8 от ЗАвтП, свидетелството за управление на МПС се изпраща на органа, който го е издал, заедно с копие на заповедта за приложената ПАМ. Указано е в какъв срок и пред кой орган подлежи на оспорване заповедта, както е указание да се връчи на водача – Х.Ю.. Видно от разписката, съставляваща неразделна част от заповедта, последната е редовно връчена на жалбоподателя Ю. на 23.10.2020 год. около 14.55 часа.
В мотивите на оспорената заповед е пресъздадена фактическа обстановка, идентична с тази, вписана в цитирания по-горе АУАН.
В изпълнение на вписаните в заповедта указания, с писмо изх. № РД-14-2505/3/26.10.2020 год. на Началник Отдел „Контрол“ при РД „АА“ Варна, до Началник Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Бургас е изпратено свидетелство за управление на МПС № *********, заедно с копие от заповедта за приложената ПАМ за съхранение до изтичане на срока или отстраняване на нарушението и копие от СРМПС част ІІ № ********* за сведение и отразяване на информацията в регистъра на превозните средства. В писмото е посочено, че ако нарушението бъде отстранено преди 23.10.2021 год., адресата ще бъде уведомен допълнително.
Писма с идентичен текст с приложено заверено копие от Заповед № РД-14-2505/ 23.10.2020 год. са били изпратени и до „ЕВРОТРАКТ ЛИЗИНГ“ ООД с ЕИК *********, като собственик на МПС, както и до „АЙГИПС БЪЛГАРИЯ ИМПОРТ ЕКСПОРТ“ ЕООД с ЕИК *********, като ползвател на МПС.
На 16.11.2020 год. Началника на Отдел „Контрол“ в РД „АА“ гр. Варна е постановил Заповед № РД-14-2505/6/16.11.2020 год. с която е прекратил действието на Заповед № РД-14-2505/23.10.2020 год., с която са наложени описаните по-горе две ПАМ. В мотивите на така постановената нова заповед е посочено, че на 13.11.2020 год., при извършване на справка в ИС „Лицензи“ е установено, че МПС – товарен автомобил марка „Ман ТГА 26.430“ с рег. № А 3853 НН, категория N3, собственост на „ЕВРОТРАКТ ЛИЗИНГ“ ООД с ЕИК ********* е включено в списъка с превозни средства към Лиценз № 18111, издаден на превозвача „АЙГИПС БЪЛГАРИЯ ИМПОРТ ЕКСПОРТ“ ЕООД с ЕИК ********* и за същото е издадено валидно заверено копие на лиценза. В тази връзка е прието, че Заповед № РД-14-2505/23.10.2020 год. следва да бъде отменена, след като нарушението, послужило, като основание за издаването й е отстранено. Видно от приложеното писмо изх. № РД-14-2505/7/16.11.2020 год., Началника на Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Бургас е уведомен за постановената втора Заповед № РД-14-2505/6/16.11.2020 год., като е указано, че поради отстраняване на нарушението, отнетото СУМПС № *********, издадено на 13.06.2019 год. от МВР Бургас и контролния талон към него с № 6761608 могат да бъдат върнати на водача Х.Ю.Ю..
В сезиращата съда жалба е оспорена законосъобразността на постановената Заповед № РД-14-2505/23.10.2020 год., в частта й с която против водача Х.Ю.Ю. е приложена ПАМ по чл. 106а, ал. 1, т. 4, б. „б“ и ал. 2, т. 3 от ЗАвтП – временно отнемане на свидетелство за управление на МПС до отстраняване на нарушението, но за не повече от една година. В подкрепа на това оспорване е развита тезата, че в хода на административното производство, административния орган не е доказал по безспорен начин наличието на извършван от жалбоподателя обществен превоз на товари, което обстоятелство е основна предпоставка за приложимостта на разпоредбата на чл. 106а, ал. 1, т. 4, б. „б“ от ЗАвтП. В допълнение към така развитите доводи е заявено, че заповедта противоречи на материалния закон и е постановена при съществено процесуално нарушение, доколкото в заповедта, срока на постановената ПАМ е в максимално предвидения в закона срок, като липсват изложени от административния орган мотиви, относно продължителността на срока.
При служебно извършената проверка за законосъобразност на оспорвания
административен акт, настоящият съдебен състав
констатира, че същият е произнесен от компетентен орган, в
законоустановената форма, при спазване на административнопроизводствените
правила за неговото издаване и при правилно приложение на материалния закон.
Нормата на чл. 168, ал. 1 от АПК определя, че съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания за оспорване на административните актове по смисъла на чл. 146 от АПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 107, ал. 1 от ЗАвтП, принудителните административни мерки по чл. 106 и чл.106а се прилагат с мотивирана заповед на изпълнителния директор на ИА „АА“ или от упълномощени от него длъжностни лица. Видно от представената по делото Заповед № РД-01-43/23.01.2020г., на основание чл. 107, ал. 1 от ЗАвтП и чл. 7, т. 5 от Устройствения правилник на ИА „АА“, Изпълнителният директор на ИА „АА“ е упълномощил посочените в заповедта длъжностни лица, които да прилагат принудителните административни мерки по чл. 106 и чл. 106а от ЗАвтП, сред които и в т. 5 - началниците на отдел „Контрол“ в регионална дирекция „Автомобилна администрация“. Предвид изложеното съдът приема, че оспорената заповед е издадена от материално и териториално компетентен административен орган. Следва да се отбележи и факта, че в сезиращата жалба също липсва възражения по отношение компетентността на административния орган.
По мнение на настоящия съдебен състав, при постановяване на оспорения административен акт не са допуснати процесуални нарушения, които да обосноват нейната незаконосъобразност на собствено основание. Заповедта е издадена в писмена форма и съдържа изискуемите се по чл. 59, ал. 2 от АПК реквизити, в т.ч. фактически и правни основания за издаването й. Съдът не споделя развитите в жалбата доводи за допуснато процесуално нарушение, изразяващо се в липса на мотиви относно продължителността на срока на наложената ПАМ. В разпоредбата на чл. 106а, ал. 1, т. 4, б. „б“ от ЗАвтП е указано, че за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки: временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който извършва обществен превоз на пътници или товари с моторно превозно средство, без да има издадено удостоверение за обществен превоз на пътници или товари или не е включено в списък към удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници, или без да има заверено копие към лиценз на Общността – до отстраняване на нарушението, но за не повече от една година. Видно от така цитираната правна норма, срока за който се налага тази ПАМ е определен под условие – до отстраняване на нарушението, но за не повече от една година. Видно от текста на оспорената заповед, административния орган е приложил относимата правна норма, като срока на ПАМ е дословно идентичен с правната норма - до отстраняване на нарушението, но за не повече от една година. Така определения от административния орган срок на действие на ПАМ по никакъв начин не може да се определи като максимално допустимия такъв, доколкото в заповедта, в съответствие с правната регламентация е посочено, че действието на ПАМ е до отстраняване на нарушението. Предвид така развитите мотиви, съда намира възражението за липса на мотиви, относно срока за продължителността на ПАМ за неоснователно.
Настоящият съдебен състав не споделя и развитите от ответника доводи и аргументи за недопустимост на жалбата на Х.Ю., доколкото с последваща заповед, приложената спрямо него ПАМ е била отменена от административния орган, поради отстраняване на нарушението. В случая безспорно в периода от 23.10.2020 год., когато е постановена заповедта за прилагане на ПАМ до 16.11.2020 год., когато е постановена втората заповед за отмяната на ПАМ, по отношение на жалбоподателя са възникнали целените с ПАМ последици – същия временно е бил лишен от правото да управлява МПС. В този смисъл, в посочения времеви период за жалбоподателя са възникнали неблагоприятни последици, които обосновават правния му интерес от оспорване на заповедта за прилагане на ПАМ. Постановената в последствие втора заповед не отменя ретроактивно възникналите за жалбоподателя вредни последици, поради което, така постановената втора заповед не лишава жалбоподателя от правото му на оспорване. В подкрепа на този извод следва да се отбележи, че наличието на правен интерес от оспорване може да се обоснове и с възможността на Х.Ю.Ю., при евентуална отмяна на заповедта за налагане на ПАМ да предяви иск по реда и при условията на ЗОДОВ за обезщетение на претърпени от него вреди.
Независимо от горното, разгледана по същество, жалбата на Х.Ю.Ю. се явява неоснователна по следните съображения:
По делото липсва спор между страните, че на 23.10.2020 год., Х.Ю.Ю. е управлявал товарен автомобил марка „Ман“ от категория N3 с рег. № А 3853 НН, собственост на „ЕВРОТРАКТ ЛИЗИНГ“ ООД без да има редовно издадено, заверено копие на Лиценз № 18111 за извършване на международен превоз на товари за МПС с рег. № А 3853 НН или издадено удостоверение за обществен превоз на товари на територията на Република България за МПС с рег. № А 38 53 НН.
Както вече се посочи, основния довод, развит в жалбата е твърдението, че в хода на административното производство не е доказано наличието на осъществен от жалбоподателя обществен превоз на товари. Анализът на цитираната по-горе разпоредба на чл. 106а, ал. 1, т. 4, б. „б“ от ЗАвтП безспорно удостоверява заявеното в жалбата твърдение, че извършването на обществен превоз на пътници и товари с моторно превозно средство съставлява съществен елемент от вмененото нарушение, което обосновава приложимостта на ПАМ. В конкретния случай, без опора в доказателствения материал е твърдението на жалбоподателя за липсата на доказване на този съществен елемент от състава на нарушението. По делото е приложен Пътен лист, серия А № 8866112 за моторно превозно средство рег. № А 3853 НН. В пътния лист, като водач І е вписан Д.М.и като водач ІІ е вписан Х.Ю.. Отново от съдържанието на пътния лист се установява и издателят му – Ст. С. – представител на ползвателя на МПС - превозвача „АЙГИПС БЪЛГАРИЯ ИМПОРТ ЕКСПОРТ“ ЕООД. В пътния лист е вписана фамилията на водача изпълнил превоза на 23.10.2020 год. – жалбоподателя Ю. ***-Варна и час на тръгване 07.30 часа – липсва час на пристигане, паради извършената проверка и наложената по отношение на превозното средство ПАМ. Относимото към настоящия правен спор обстоятелство е, че в самия пътен лист, в таблицата „Документи за превоза към пътния лист“, в графата „Вид обществен превоз“ е вписано – „обществен транспорт“. Анализът на така вписания текст обосновава извод, че самия превозвач – „АЙГИПС БЪЛГАРИЯ ИМПОРТ ЕКСПОРТ“ ЕООД е определил характера на осъществяваната от него транспортна дейност, а именно – обществен превоз. В същата таблица, като документи удостоверяващи превоза са вписани пътен лист А 8866112, товарителница № 0003253 и товарителница № 0003254. Предвид така приложените по делото доказателства, съда намира, че безспорно е установен характера на осъществявания от жалбоподателя превоз, а именно обществен превоз на товари.
В съответствие с така установената фактическа обстановка, съда приема, че са налице материалноправните предпоставки, визирани в на чл. 106а, ал. 1, т. 4, б. „б“ от ЗАвтП за прилагане на процесната ПАМ, поради което жалбата се явява неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.
Мотивиран от горното и на
основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд – Бургас, втори състав,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Х.Ю.Ю. с ЕГН ********** с адрес *** и съдебен адрес ***, офис 6 против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № РД-14-2505/23.10.2020 год., издадена от Началник Отдел „Контрол“ в Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – гр. Варна към Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, в частта й с която на основание чл. 107, ал. 1 във вр. с чл. 106а, ал. 1, т. 4, б. „б“ и ал. 2, т. 3 от ЗАвтП временно е отнето свидетелство за управление на МПС № *********, издадено на 13.06.2019 год. от МВР Бургас и контролния талон към него с № 6761608 на водача Х.Ю.Ю. с ЕГН ********** – до отстраняване на нарушението, но за не повече от една година.
Решението може да
бъде обжалвано с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 -
дневен срок от съобщаването му на страните.