Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 3594 06.10.2014
година град Пловдив
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
гражданско отделение, XVI граждански
състав, в публично заседание на двадесет и четвърти септември две хиляди и четиринадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛЕКСАНДЪР ТОЧЕВСКИ
при участието на секретаря
Ангелина Димитрова,
като разгледа докладваното от
съдията гражданско дело № 9845 по описа на съда за 2013 г. и, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени са
главен и насрещни искове, всеки от които с правна квалификация по чл. 109 от
Закона за собствеността (ЗС).
Предявен е
главен иск от К. С.Т., ЕГН: **********,***, против Г.К.К., ЕГН: ********** и
В.К.К., ЕГН: **********,***, за осъждане на ответниците да премахнат находящите
се в техния имот с идентификатор 56784.533.340 дървесни насаждения до границата
с имота на ищеца с идентификатор 56784.533.339.
В исковата
молба се твърди, че ищецът бил собственик на имот с площ от 1 198 кв.м., находящ се в ***, който придобил от родителите си
чрез покупко- продажба, обективирана
в нотариален акт № ***/ 17.12.2009 г. на Нотариус Р. В., рег.
№ ***. Имотът имал обща южна граница с този на ответниците, като в граничната
част на нивата К. имали засадени храсти, средно високи и високи дървета-
черници и череши, които били без стопанско значение, но пречели на ползването
на имота на ищеца. Дърветата били засадени от родителите на ответниците на
границата между имотите без разрешението на ищеца и същите били занемарени,
непочистени, не били поддържани, а и за тях не било спазено отстоянието,
предвидено в чл. 52 от ЗС. През 2012 г. едно от дърветата паднало и съборило
част от оградата, а нехайството и безотговорността на ответниците затруднявали правата
на ищеца да ползва собствения си имот и пречели на нормалното развитие на
отглежданите в него култури. Дървесните насаждения били средно високи от 170
см. до 4 метра, като всички те се намирали на разстояние по- малко от 120 см.
от оградата. Клоните им навлизали в територията на ищеца и пречели за
стопанските му цели, създавали и отпадък от шума. Около дърветата имало
натрупани много строителни отпадъци и всякакви боклуци, което криело сериозна
опасност вредителите (насекоми и гризачи) да разнесат зараза по отглежданите от
ищеца култури, което щяло да му донесе и материали загуби. Още преди години- на
28.02.2005 г. бащата на ищеца писмено поканил ответниците да изкоренят
дърветата и да премахнат строителните отпадъци, но от тяхна страна не били
предприети никакви действия. На 01.11.2006 г. отново бащата на ищеца подал
молба този път до Община Пловдив, район „Южен”, с искане те да отстранят
дърветата, но му било отказано административно разрешение на спора. В тази
връзка моли за постановяване на решение, с което да се осъдят ответниците да
бъдат задължени да премахнат дърветата по границата на техния имот в този на
ищеца. Претендират се и разноските по делото. В съдебно заседание лично и чрез
пълномощника си поддържа иска.
В срока по чл.
131 от ГПК ответниците чрез пълномощника си са депозирали писмен отговор, с
който оспорват иска. Оспорват като неверни всички обстоятелства, изнесени от
ищеца, защото не отговаряло на истината, че в имота се отглеждали дървета,
които пречели на другата страна. В близост до общата граница и наличната ограда
(мрежа с колове) имало стари дървета, посадени от ищеца и родителите му, които
ползвали имота на ответниците до 2005 г., когато била извършена съдебна делба.
След придобиването на имота не били засаждани други дървета. Освен това
възникнал спор за местоположението на общата граница, в която връзка било
направено геодезическо заснемане и се оказало, че въпросните дървета попадали в
имота на ищеца. Това заснемане съответствало и на приетата през 2009 г.
кадастрална карта. През 2000 г. ищецът построил и незаконна постройка в съсобствения на страните имот. Когато станали ясни дяловете
на страните, ищецът струпал всички строителни отпадъци в имота на ответниците и
с времето добавял нови боклуци- пластмаси, железа, масла, химикали и др.
Многократно от същия било искано да ги премахне, но той нехаел, а, когато
ответниците ги разчиствали, той добавял нови отпадъци. Към момента на мястото
имало само няколко тухли, керемиди и дъски от обкова на стара барака. Молят за
отхвърляне на иска. Също претендират разноски. В с.з.
лично и чрез пълномощника си поддържат отговора.
В срока за
отговор ответниците предявяват и насрещен иск, който е приет за съвместно
разглеждане. Посочват, че собствената на ищеца стопанска постройка в
югоизточната част на неговия имот навлизала частично и в техния. На източната и
южната й част били поставени два големи прозореца (2 м. на 1, 8 м.) към техния
имот, което смущавало спокойното му ползване, защото ставало причина за
замърсяване чрез изхвърляне на отпадъци директно през него, а освен това през
прозорците имало силен шум от машини, тъй като постройката се използвала като
дърводелска работилница. Също така на сградата били оставени да стърчат стрехи
с дължина около 0, 8 м., които изцяло били над имота на ответниците. По
северната половина на мястото ищецът прекарал кабели по бетонни стълбове, чрез
които осъществявал ел. захранването на жилищната си
сграда, въпреки че имал възможност да се свърже с ел.
провода на улицата до имота му. Въпреки молбите в
тази връзка, не бил преместил до момента тези стълбове, с които смущавал
ползването на мястото, като по тях бил прекарал и кабел за телевизионно
приемане. Покрай северната граница с ищеца имало септична яма, която била
ползвана от него без тяхно съгласие и въпреки предупрежденията за това. В тази
връзка молят да се осъди лицето да преустанови неправомерните си действия като
премахне висящите стрехи, зазида прозорците, премахне бетоновите стълбове и
кабелите и премахне свързващата тръба към септичната яма. Претендират разноски
по иска. В с.з. лично и чрез пълномощника си
поддържат насрещния иск.
В срока за
отговор по насрещния иск, такъв не е постъпил от първоначалния ищец. В с.з. той лично и чрез пълномощника си оспорва насрещните
искови претенции.
След преценка на събраните по делото
доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът установява
следното:
Страните по делото са собственици на два
съседни имоти, както следва: ищецът- на имот с идентификатор 56784.533.339, а ответниците- на имот с
идентификатор 56784.533.340. За всеки от имотите са представени скица от
кадастъра и удостоверения за данъчна оценка.
За имота на ответниците е представена
преписка по геодезическо заснемане, извършено от „Спел
96” ООД.
Като писмени доказателства са приети изпратени
до ищеца нотариални покани от 2009 г. и от 2013 г. за преустановяване
ползването на септична яма и за корекция на общата граница на имотите.
Налични са и данни за сезиране на
органите на прокуратурата и на общинската администрация за разрешаване на
проблемите между страните.
Приета е съдебно- техническа експертиза,
изготвена от вещото лице Д.Т., който на място е установил видовете и броят на
дървесните насаждения на границата на двата имота, както и отстоянието им от
нея, измерени от наличната ограда.
Прието е и друго заключение по съдебно-
техническа експертиза, изготвена от вещото лице Й.Й., която е установила несъвпадане на трасираната между имотите граница по
кадастралната карта и по заснетата на място с около 19 кв.м.,
поради което въпросните дървета се намирали в имота на ищеца, а не на
ответниците.
Събрани са и гласни доказателства, чрез
разпит на трима свидетели- един, ангажиран от ищеца и двама- от ответниците
(протокол за с.з. от 06.02.2014 г.). Св. Л. С. Д.-
познат на ищеца, живеещ наблизо, заявява, че не знаел за проблеми между
страните. Ответниците не живеели в своя имот, дори не обработвали земята си,
докато ищецът имал жилищна и стопанска постройка в неговата част. От страната
на ответниците имало дървета, чиито клони навлизали в съседния имот, като шум
от стопанската постройка не се чувал. Целият квартал бил със септични ями, но
тази на ищеца не била свързана с ямата на ответниците, защото той си направил
нова яма и прекъснал старите тръби. В имота на ищеца нямало трафопост. Св. П. А.
Б.- познат на страните описва дръвчетата около общата ограда, като не знаел
дали клоните им пречат. Понякога бил чувал шум от машина в стопанската
постройка. Св. Б. Б. С. също познавал имотите на страните, като чувал, че
ответниците не били съгласни през техния имот да преминават кабелите към имота
на ищеца. Лично присъствал на случай, в който при отваряне на септичната яма
през есента на 2013 г. се виждало, че там има капки, от което следвал изводът,
че тя се ползва. Стрехите на стопанската постройка на ищеца навлизали в имота
на ответниците и от сградата се чувал силен шум при работа на машина.
При така установената по делото
фактическа обстановка, съдът от правна страна намира следното:
По смисъла на чл. 109 от ЗС собственикът
може да иска прекратяване на всяко неоснователно действие, което му пречи да
упражнява своето право. В случая съдът е сезиран с няколко отделни претенции за
защита вещните права на страните, всяка от които следва да се разгледа
самостоятелно.
На първо място, ищецът претендира премахване
на дърветата на ответниците, засадени около общата ограда на страните на
разстояния по- малки от нормативно установените. В чл. 52 от ЗС е посочено на
какви отстояния от имотната граница следва да са високите, средните и ниски
дървета, като в чл. 94 ал. 2 от Наредба №
7/ 2003
г. също са посочени определени разстояния, но само като препоръчителни с оглед
санитарно- хигиенните условия. Фактът обаче, че едно дърво е засадено на
разстояние по- малко от посочените в горецитираните норми сам по себе си не обуславя
основателността на предявения иск, защото в случая трябва да се установи не
само, че е налице неспазено отстояние на растителността до имотната граница, но
също и, че процесните дървета нарушават правото на собственост върху имота на
ищеца, че го застрашават, както и, че му създават пречки да упражнява в пълен
обем своето вещно право. И двете условия обаче не се доказаха по делото, тъй
като от една страна втората СТЕ установява, че въпросните насаждения
попадат изцяло в имота на ищеца, доколкото трасираната на място граница не
съвпада с тази по кадастралната карта, поради което въобще не може да се говори
за неспазени отстояния, при положение, че всички насаждения са в частта на
ищеца. Първата СТЕ действително отразява разстоянията на дърветата от общата
ограда, но изрично вещото лице в устния си доклад посочва, че е правело
измерванията си не от границата по документи, а от циментовия постамент на
оградата. Геодезичното заснемане и трасиране с координатен регистър между двата
имота обаче категорично установява несъответствието между наличната на място
ограда и действителната имотна граница и предвид неоспорването
на второто заключение, следва да се приеме, че в случая въобще не може да се
говори за неспазени разстояния, тъй като дърветата са изцяло в имота на ищеца,
а не в този на ответниците. От втора страна, дори и да се приеме, че
насажденията се намират в непосредствена близост до оградата в нарушение на
нормативните изисквания, въобще не се установи по какъв начин това
обстоятелство пречи на упражняване на правото на собственост на ищеца. Вещото
лице по първата СТЕ посочва само, че дърветата не се отглеждали с грижата на добър стопанин, като някои от тях можели да се
подрежат и оформят като храсти, но начинът, по който те се стопанисват, не води
до уважаване на претенцията. Гласните доказателства пък съвсем не са в насока
създаването на каквито и да е пречки от това на ищеца, като не се установява
нито опасност за съседния имот, нито засенчване на двора, създаващо пречки за
ползване, още по- малко пък възникването на някакви особени затруднения за
собственика, произтичащи от наличието на тези дървета. В този смисъл при всички
положения така предявеният главен иск се явява неоснователен, тъй като липсват
основания, които да обуславят премахването на дървесните насаждения, както се
иска.
Първият от насрещните искове на
ответниците е свързан с претенцията им ищецът да премахне висящите стрехи на
незаконната си стопанска постройка и да зазида отворените четири прозореца към
имота им. От една страна, по делото не се установи дали въпросната сграда
действително има характер на незаконен строеж или дали тя е от категорията на
тези, които подлежат на премахване, като не се ангажираха писмени доказателства
от ответниците в тази връзка в подкрепа на тезата им. На следващо място,
единствено свидетелят С. от тримата разпитани по делото заявява, че въпросните
стрехи навлизали в имота на ответниците (като самите те посочват, че дължината
им била от 0, 8 м.), но само по себе си това обстоятелство не е основание за
премахването им, защото не се установява по какъв начин висящността
на тези стрехи неблагоприятно засяга чуждото право на собственост. Както вече
се посочи, за уважаване на иска е задължително да се създават пречки за
собственика или затруднения за упражняване на правата му, но подобни данни нито
се твърдят, нито пък се доказват. Дори и да се приеме, че има някакво
засенчване от стрехите на имота на ответника, това не означава, че те подлежат
на премахване само заради това, без да е ясно доколкото точно това смущава
ползването на съседния парцел.
Досежно претенцията за
зазиждане на прозорците на стопанската постройка, следва да се посочи, че
въобще не се събраха гласни доказателства за това, че през тях се изхвърляли
отпадъци директно в имота на ответниците, както се твърди в уточняващата молба
от 27.11.2013 г., поради което смущаване на ползването само на това основание
няма. По въпроса за шума от работещите машини в сградата, е необходимо да се
посочи, че свидетелските показания в тази насока са противоречиви, но са
безспорни две неща- че ответниците не живеят в имота си и, че ищецът не ползва
постоянно машините като свое занятие, а само по необходимост. Оттук именно
произтича и неоснователността на искането, защото дори и да се приеме, че в
сградата има шум над допустимите норми (нещо, което също не е установено със
съответните замервания), то при трайното отсъствие на съседите, спокойствието
на последните по никакъв начин не е засегнато неблагоприятно, тъй като няма как
да се пречи на някой, който го няма на съответното място. От друга страна,
наличието на шум пък не обуславя премахването на прозорците чрез зазиждането
им, а в случая при констатирането му ищецът следва да бъде задължен да се
съобразява със съответните изисквания за спазване на правилата за осигуряване
на отдих и спокойствие на околните, но такъв иск не е предявен, а и липсва
констатация на компетентните държавни органи, която да установи отклонение на
определените норми на шума над регламентираните стойности, за да е налице
нарушение, за което виновното лице да бъде санкционирано.
Вторият насрещен иск се отнася за
преминаващи през имота на ответниците кабели, захранващи ищеца, които те искат
да бъдат премахнати. Гласните показания действително установяват наличието на
електрически стълбове и ел. кабели (като относно
кабели за телевизионно приемане никой от свидетелите не посочва, че такива
има), но това също не обуславя основателност на претенцията. И тук могат да се
изложат вече неколкократно наведените до момента в мотивите доводи за това, че
не е установено по какъв начин така се пречи на ползването на имота или пък се
смущават правата на собствениците му. По- важното обаче в случая е, че
въпросните въздушни електропроводи и стълбове не са притежание на някоя
страните, за да има тя права над тях, свързани с преместване или премахване,
защото те са собственост на съответното електроразпределително дружество като
част от неговата електропреносна мрежа и подобни действия зависят изцяло от
оператора. Отделно от това, в чл. 64 от Закона за енергетиката са предвидени
хипотезите, при които се създават сервитутни права при изграждането на тези
електропроводи, въвеждащи нормативно ограничение на правата на служещия имот,
собственикът на който няма право да премества сервитута,
ползван за нуждите на господстващия терен. Дали в случая захранването на ищеца
би могло да се осигури и по друг начин, чрез свързване към различен
електропровод, също е без значение за делото, доколкото това е въпрос, който
излиза извън предмета на негаторната претенция.
Последният от насрещните искове е свързан
със септичните ями, находящи се в имотите на страните, като твърдението на
ответниците е, че ищецът още бил свързан с тръба към тяхната яма и я ползвал,
въпреки изричното им несъгласие за това. В тази насока се събраха изцяло противоречиви
показания, защото информацията, изнесена от свидетелите Д. и С. е съвсем
различна- единият посочва, че ищецът при изграждането на новата си септична яма
изцяло прекъснал старите тръби към тази на ответниците, а другият- че ямата още
продължавала се ползвала, защото по нея имало теч при разкопаване. По делото
няма писмени данни за законността на тези ями, търпимостта им като строежи,
декларирането им, мястото на разположение и начина на функциониране, за да се
прецени спазването на необходимите изисквания при изграждането им, като изцяло
в тежест на ответниците е да установяват нарушението на ищеца в тази насока,
след като те твърдят, че такова съществува. Отделно от това, конкретното
ползване от ищеца чрез свързването му с тръба не може да се установи само от
видяната капка от св. С., тъй като причината за поява на избила вода не е
единствено ищецът, нито пък неговото ползване, защото може да се касае и за
подпочвена влага например, доколкото тук не е било установено реално
функциониране на съоръжението. В случай, че действително тръбата, с която
ищецът се е свързал към ямата на ответниците преминава под техния имот, няма
пречка самите те да я прекъснат, доколкото за това липсва сервитут
и собственикът е в правото си да се разпорежда със своята част от имота и
наличните в нея вещи. На последно място, дори и да има ползване, въобще пък не
се доказа смущаване на правата на ответниците чрез замърсяване на двора им или
по друг начин, за да се обоснове основателност и на тази претенция.
В заключение следва да се отбележи, че
както главния, така и насрещните негаторни искове по
чл. 109 от ЗС, по начина по който са формулирани, са изцяло недоказани и като
такива трябва да се отхвърлят, защото не се установява твърдяното противоправно
поведение на някоя от страните, с което да се нарушават вещните права на
другата.
С
оглед изхода от спора, разноските по делото следва да останат така, както са
направени от всяка от страните.
По изложените съображения, съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ
предявения от К. С.Т., ЕГН: **********,***, против Г.К.К., ЕГН: ********** и
В.К.К., ЕГН: **********,***, иск за осъждане на ответниците да премахнат
находящите се в техния имот с идентификатор 56784.533.340, в отклонение от
отстоянията до границата с имота на ищеца с идентификатор 56784.533.339, трайни
дървесни насаждения- черници, вишни, сливи и череша.
ОТХВЪРЛЯ
предявените от Г.К.К., ЕГН: ********** и В.К.К., ЕГН: **********,***, против К.
С.Т., ЕГН: **********,***, искове за осъждане на последния да преустанови
неправомерните си действия, като премахне висящите стрехи на незаконната
постройка в имота си с идентификатор 56784.533.339, да зазида отворените четири
броя прозорци към техния имот с идентификатор 56784.533.340, да премахне двата
бетонови стълба и висящите кабели за ел. захранване и
кабелна телевизия и да преустанови неправомерното ползване на тяхната септична
яма, като премахне свързващата го тръба.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ :/п/
Вярно с
оригинала.
АД