Р Е Ш Е Н И Е № 361
10.04.2020 г., град Сливен
В ИМЕТО НА НАРОДА
СЛИВЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД VІ-ти
ГРАЖДАНСКИ състав
в публично заседание на 06.03.2020г., в следния състав:
председател: МИНЧО МИНЕВ
секретар: ТАНЯ И.
прокурор:
като разгледа докладваното от СЪДИЯ МИНЧО МИНЕВ
гр.дело
№ 2616 по описа за 2019 година и за да се произнесе,
съобрази:
Сливенският районен съд /СлРС/ е
сезиран с исковата молба на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ - СЛИВЕН” ООД /„В и К
- Сливен” ООД/, в която се твърди, че ответницата З.И.Х. има открита при него
партида за недвижим имот, находящ се в гр.С. на
ул.“Л. ч.“ № .., който е свързан с водопреносната мрежа и към него „В и
К - Сливен” ООД ежемесечно доставя питейна вода. Твърди се още, че жената не е
заплатила стойността й за периода 01.08.2018 г. – 30.11.2018 г. и поради това
дължи сумата 119.08 лв. Дружеството счита, че има право и на обезщетение - за
забавеното изпълнение на паричното задължение – мораторна лихва в размер на
1.94 лв. За тези суми то депозирало пред Сливенски районен съд молба по чл. 410
от ГПК и му била издадена, в производството по ч.гр.д. № 753/2019г., заповед за изпълнение, но не и изпълнителен
лист, тъй като ответницата в заповедното производство - ответник и в настоящия
исков процес, не била намерена, за да й бъде връчена заповедта и последната е
приложена от заповедния съд към делото в условията на чл.47 ал.5 от ГПК, а на
осн.чл.415 ал.1, т.2 от същия нормативен акт е дал указания на заявителя, че за
вземанията си по нея трябва да предяви иск, чрез който да докаже съществуването
им. По тези причини „В и К - Сливен” ООД предявява иск съда с решението си да
приеме за установено, че Х. му дължи цитираните по-горе суми.
Дружеството претендира сторените от
него разноски в това заповедно производство- 26лв., а и направените в исковия
процес.
На ответницата бе връчен, чрез
назначения й от съда особен процесуален представител- адвокат, препис от
исковата молба и той именно депозира, в установения с чл. 131 ал. 1 от ГПК
едномесечен срок, писмен отговор. Оспорва исковете, като всъщност намира иска
за по-голямата по размер сума недоказан.
На проведеното по делото съдебно
заседание ищеца бе представляван от пълномощник -адвокат, който поддържа
претенциите. За ответницата се яви особения й процесуален представител който,
след като доказателствата бяха събрани, изрази мнение, че исковете са основателни.
След като
обсъди събраните по делото доказателства съда приема, че са установени следните
факти:
Безспорно е за
делото обстоятелството, обявен за такъв от съда с нарочно протоколно
определение, че З.И.Х. е била през процесния период от време потребител на
доставяната от „ВиК Сливен“ услуга за недв.имот в гр.С., ул.“Л. ч.“ №...
Всъщност, това
може да е и обосновано направен от съда извод, почиващ на доказателство- карнета,
представляващ листи №№ 40 и 41 от материалите по делото. Жената именно е
записана в него като титуляр на разкритата при ВиК дружеството партида за имота,
а от съдържанието му се установява още, че е извършван отчет на консумацията на
доставяната от него до адреса услуга чрез снемане/запиcване показанията на
монтирания там водомер. Видно от данните в карнета, в някои от месеците в
процесния период от време отчета е правен и срещу подпис на присъствало лице.
За съответните
количества дружеството е издавало фактури- документите, представляващи
приложения на исковата молба.
За вземанията
си по тях „ВиК Сливен“ е депозирало пред Сливенски районен съд заявление по
чл.410 от ГПК и му е издадена, в производството по ч.гр.дело № 753/ 2019 г., заповед за
изпълнение - № 547/ 14.02.2019г., с която на З.И.Х. е разпоредено да му
заплати: главница в размер на 119.08лв.- представляваща стойността на доставена
питейна вода за периода 01.08.2018г.- 30.11.2018г., ведно със законната лихва,
считано от 12.02.2019г. и до окончателното й изплащане, както и лихва за забава
в размер на 1.94лв. и разноски в заповедното производство- 26лв.
Срещу нея
жената не е подала възражение по чл.414 от ГПК, но и не е намерена от
призовкар, за да й бъде връчена и по тази причина съда е дял указания на
заявителя, че за вземанията си по нея трябва да предяви установителен иск. Това
„ВиК Сливен“ е сторило в срок.
Така
установените факти налагат следните правни изводи:
Предявен е иск
за установяване съществуването на парични вземания, главното от които
представлява стойността на доставена до обект на ответницата вода.
Тя е потребител
на услугата и титуляр на разкритата за него при „ВиК Сливен“ партида. От
записите в карнета пък се установи, че от представител на ищцовото дружество е
извършван отчет на показанията на водомера, като на част от тях дори е
присъствала ответницата или нейн представител, която/който ги е удостоверявал с
подписа си.
Така също, „ВиК
Сливен“ е фактурирало отчетените количества.„
Т.е.,
дружеството е изпълнило всички въведени от закона, вкл. и Общите му условия,
изисквания. Не само това, но и с горите обстоятелства се изчерпват
възможностите на ВиК дружествата в процеса на доказване. Предвид поставените от
законодателя рамки за изпълнение на дейността им, те не могат или поне нямат
възможност да създават/прилагат други доказателства. Поради това съда намира
първия от исковете за доказан и основателен.
Щом извода на съда за първия иск е такъв, то и
втория е основателен- защото е акцесорен по отношение на него и следва съдбата
му. Не само поради това, а извода се налага след като ищеца е доставил услугата
си до обекта на ответницата, а последната не ангажира доказателства да я е
заплатила. По този начин се е активирала разпоредбата на чл.86 от Закона за
задълженията и договорите, идеята на която е, че от забавеното плащане на едно
парично задължение кредитора търпи вреди, които длъжника трябва да обезщети,
като му заплати поне законната лихва за периода на забавата.
Така също,
съгл.чл.44 от ОУ на ВиК Сливен, потребителя изпада в забава с изчитането на
тридесет дни от момента на издаването на съответната фактура.
С оглед изхода
на делото, ответницата дължи на ищеца сторените от последния разноски- както в
исковия установителен процес, така и в заповедното производство. В последното
„ВиК Сливен“ е направило разноски в размер на 26лв- заплатена държавна такса за
образуването на частното гражданско дело- за толкова е издадена заповедта за
изпълнение.
Сторените от
ВиК Сливен в исковия процес му се полагат също в пълен размер- съда уважава
изцяло и двата иска. Те са общо 585лв., от тях: 75лв.- доплатена държавна такса
за образуване на делото; 360лв.-
заплатено адвокатско възнаграждение и 150лв.- възнаграждение за
назначения особен процесуален представител на ответницата на разноски на ищеца.
При горните аргументи, Сливенски
районен съд
Р
Е Ш И :
ПРИЕМА на основание чл. 415 ал. 1 и чл. 422
ал. 1 от ГПК за установено, че З.И.Х.
с ЕГН **********, представлявана в делото от назначения й от съда, в условията
на чл.47 от ГПК особен процесуален представител- адв.Д. *** дължи на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ
- СЛИВЕН” ООД, със седалище гр. Сливен и адрес на управление на дейността: ул.
”Шести септември” № 27 и ЕИК: *********, със съдебен адреса***, сумите, за
които в заповедното производство, развило се в ч.гр.д.№ 753/2019г. Сливенски
районен съд е издал заповед за изпълнение- № 547/ 14.02.2019г.
ОСЪЖДА З.И.Х. с ЕГН ********** да заплати на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И
КАНАЛИЗАЦИЯ - СЛИВЕН” ООД, със седалище гр. Сливен на осн. чл. 78 ал. 1 от ГПК
разноски в заповедното производство, развило се в ч.гр.д.№ 753/2019г., в пълен
размер – 26 лв. /двадесет и
шест лева/.
ОСЪЖДА З.И.Х. с ЕГН ********** да заплати на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И
КАНАЛИЗАЦИЯ - СЛИВЕН” ООД, със седалище гр. Сливен на осн. чл. 78 ал. 1 от ГПК
разноски в настоящия исков процес в пълен
размер – 585 лв.
/петстотин осемдесет и пет лева/.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване и може да се
обжалва по следния начин: пред Сливенски окръжен съд, но чрез районния съд, с
въззивна жалба, която трябва да се подаде в 2-седмичен срок, считано от
момента, в който бъде връчено на съответната страна.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: