Решение по дело №182/2020 на Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 260092

гр. Перник, 16.10.2020 г.

ОКРЪЖЕН СЪД ПЕРНИК, Гражданска колегия, в открито заседание на 29.07.2020 г., IIІ-ти въззивен състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Милена Даскалова

 ЧЛЕНОВЕ: Роман Николов

Маринела Стоева

 

като разгледа докладваното от съдия Николов в.гр.д. № 00182 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производство е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от „Профи Кредит България“ ЕООД чрез юрисконсулт К. А., против Решение № 1372 от 14.10.2019 г. по гр.д. № 8706 по описа на Районен съд – Перник за 2019 г., с което съдът е отхвърлил предявените срещу Р.Г.З. и К.А.Й. искове.

В жалбата се поддържа, че Решението е незаконосъобразно, неправилно и немотивирано. Твърди, че обжалваното решение е неправилно, тъй като Районният съд неправилно е счел, че настъпилата предсрочна изискуемост не е изрично обявена на ответника в първоинстанционното производство. Поддържа се, че обжалваното решение е неправилно, тъй като липсва преценка на всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност. Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново, с което исковете да бъдат уважени.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна не е подала отговор на жалбата. В съдебно заседание въззивника не се представлява. Представено е писмено становище.

Въззиваемата страна не се явява и не се представлява.

Окръжен съд Перник преценявайки доводите на страните с оглед оплакванията в жалбата и събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

На 30.07.2018 г. „Профи Кредит България“ ЕООД, с ЕИК: *********, е подало до Районен съд Сливница заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК срещу Р.Г.З., с ЕГН: ********** и К.А.Й., с ЕГН: ********** за сумата 5439.95 лв., от които 3748.80 лв. – главница и 1691.15 лв. – неустойка, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането, както и разноските по делото. В заявлението е пояснено, че паричното вземане произтича от Договор за потребителски кредит № *** г., като длъжникът е следвало да погаси задължението си за 30 месеца, с месечна вноска в размер на 136 лв. на всяко 2-ро число. Твърдят, че ответникът не е изпълнил задължението си, като са платени само 6 погасителни вноски и е изпаднал в забава на 03.10.2010 г. Посочват, че съгласно общите условия към договора при просрочие на една погасителна вноска с повече от 30 календарни дни, настъпва автоматично прекратяване на договора – на 02.06.2011 г.

С Определение от 30.07.2018 г. РС Сливница е прекратил производството по делото и го е изпратил по подсъдност на РС Перник, където е образувано ч.гр.д. № 6152 по описа на съда за 2018 г. С Разпореждане от 04.09.2018 г. заповедният съд е указал на заявителя да внесе 108.80 лв. държавна такса. С Разпореждане № 4705 от 25.09.2018 г. Районният съд поради неизпълнение на дадените указания е отхвърлил заявлението за издаване на Заповед за изпълнение и изпълнителен лист.

С Разпореждане от 19.10.2018 г. заповедният съд е указал на заявителя да предяви осъдителен иск в едномесечен срок от връчване на съобщението, като довнесе дължимата държавна такса, на основание чл. 415, ал. 1, т. 3 от ГПК. Съобщението е връчено на 06.11.2018 г., като в указания срок на 06.12.2018 г. е предявен осъдителен иск по чл. 422 вр. чл. 415, ал. 1, т. 3 от ГПК.

От представените по делото писмени доказателства е видно, че на *** г. е сключен Договор за потребителски кредит № *** между „Профи кредит България“ ЕООД – С., в качеството на заемодател и Р.Г.З. и К.А.Й. в качеството на заематели, по силата на който заемодателят е предоставил на заемателя сума в размер от 1500 лв. Съгласно клаузите на договора Кредитополучателят се е задължил да върне сума в размер на 4201.67 лв. в срок от 30 месеца, на равни погасителни вноски от 136 лв. на второ число от месеца. Уговорен бил фиксиран годишен лихвен процент по заема – 98.69 % и годишен процент на разходите – 137.55 %. Представено е преводно нареждане за кредитен превод от *** г. за сумата от 1500 лв.

По договора са платени 3 пълни и 1 частична погасителни вноски в размер на 452.87 лв.

Няма данни за връчване на уведомително писмо до Р.Г.З. и К.А.Й. за обявяване кредита за предсрочно изискуем.

Окръжен съд Перник след преценка на събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за установено следното:

Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните основания в жалбата.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо – постановено е в рамките на правораздавателната компетентност на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.

Съгласно чл. 269 изр. 2 от ГПК по правилността на решението съдът е ограничен от посоченото в жалбата, доколкото не се засяга приложението на императивна материалноправна разпоредба, чието съобразяване съдът е длъжен да прецени. Предметът на делото пред настоящата въззивна инстанция касае действителността на договор за потребителски кредит. В тази насока следва да се посочи, че нормите уреждащи материята за неравноправния характер на клаузи в потребителски договор, са повелителни, поради което по отношение да тях намират приложение дадените разрешения в т. 1 от Тълкувателно решение 1/09.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, според която при проверка на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд може да приложи императивна материалноправна норма, дори ако нейното нарушение не е въведено като основание за обжалване (вж. Решение № 23 от 7.07.2016 г. на ВКС по т. д. № 3686/2014 г., I т. о., ТК).

Предявените искове са с правно основание чл. 415, ал. 3, вр. ал. 1, т. 3 от ГПК във вр. с чл. 240 от ЗЗД и чл. 92 от ЗЗД.

Съгласно чл. 154, ал. 1 от ГПК всяка страна е длъжна да установи правния интерес и фактите, на които основава своите искания и възражения. В производството по чл. 415, ал. 3, вр. ал. 1, т. 2 от ГПК във вр. с чл. 240 от ЗЗД в тежест на ищеца при пълно главно доказване да установи факта, от който произтича вземането му и размера на претенциите.

Правният интерес на ищеца от предявяване на иска се установява от доказателствата, приложени към служебно изисканото и прието като доказателство ч. гр. дело № 6152 по описа на Районен съд Перник за 2018 г., от които е видно, че заповедният съд е отхвърлил заявлението, поради което на основание чл. 415, ал. 1, т. 3 от ГПК съдът е указал на заявителя, че може да предяви осъдителен иск за вземането си в едномесечен срок от съобщаването. Ищецът е предявил иска си в едномесечния срок по чл. 415, ал. 1 от ГПК и предявеният осъдителен иск по този ред е допустим.

От събраните по делото доказателства се установява, че по – голяма част от императивно определеното съдържание на договора е налице.

Договорът за потребителски кредит обаче, е недействителен поради неспазване на императивните изисквания, залегнали в чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Установява се, че в процесния договор, кредиторът единствено е посочил като абсолютни стойности на лихвения процент по заема, ГПР на заема и годишното оскъпяване на заема. Липсва обаче ясно разписана методика на формиране годишния процент на разходите по кредита (кои компоненти точно са включени в него и как се формира посочения в договора ГПР от 137.55 % ).

С оглед на горното, следва да се посочи, че съобразно разпоредите на ЗПК, Годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Тоест, в посочената величина (представлявайки общ израз на всичко дължимо по кредита) следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са включени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са пряко свързани с кредитното правоотношение.

В конкретния случай, в процесния договор за кредит, яснота относно посочените обстоятелства липсва. Посочен е лихвен процент по заема (който е фиксиран), както и годишно оскъпяване по заема, но не се изяснява как тези стойности се съотнасят към ГПР по договора. Следва да се посочи, че ГПР е величина, чийто алгоритъм е императивно заложен в ЗПК и приемането на методика, налагаща изчисляване на разходите по кредита по начин, различен от законовия е недопустимо.

Съобразно гореизложеното, кредитното правоотношение между страните се явява недействително на основание чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и като такова не е в състояние да породи присъщите за този тип сделка правни последици. Съобразно нормата на  чл. 23 ЗПК, при недействителност на договора за кредит, длъжникът дължи да възстанови на кредитора чистата стойност на предоставения финансов ресурс.

От доказателствата по делото се установява, безспорно, че между страните е сключен договор за кредит за сумата от 1500 лв., като сумата е преведена с преводно нареждане за кредитен превод от *** г.

Основанието на което са заявени претенциите е твърдяна предсрочна изискуемост. Съгласно чл. 10.3,1 от подписаните между страните общи условия (ОУ) при просрочие на една месечна вноска повече от 30 календарни дни настъпва автоматично прекратяване на договора за потребителски кредит и обявяване на неговата предсрочна изискуемост, без да необходимо изпращане на уведомление, покана, предизвестие или други. В чл. 10.3.4 е уговорено при прекратяване на договора по чл. 10.3 от ОУ, кредитополучателят да дължи остатъчните непогасени вноски по погасителния план, както и неустойка в размер на 50 % върху всички дължими суми.

При действието на т. 18 от ТР № 4/18.06.2014 г. по ТД № 4/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС вземането става изискуемо, след обявяване на предсрочната изискуемост на длъжника. Неоснователно е възражението за неприложимост на ТР по отношение на небанковите кредитни институции, каквато е и въззивното дружество. Съгласно практиката на ВКС (решение № 200/18.01.2019 г. по т. д. № 665/2018 г. на ВКС, решение № 3/17.04.2019 г. по т. д. 1831/2017 г. на ВКС) предсрочната изискуемост следва да бъде обявена на длъжника и съгласно чл. 240, вр. чл. 71 от ЗЗД, за да породи действие.

В конкретния случай от приложените доказателства не се установява обявяването на предсрочната изискуемост на длъжника, тъй като няма данни да е изготвяно уведомление и то да е достигнало до него.

Няма пречка обаче да бъдат присъдени падежиралите вноски съгласно чл. 235, ал. 3 от ГПК, т. 9 от ТР № 4/18.06.2014 г. по ТД № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС и т. 1 ТР № 8/02.04.2019 г. по ТД № 8/2017 г. на ОСГТК на ВКС. Видно от представените доказателства месечната вноска по кредита с падеж второ число от месеца е 136 лв..

Предвид датата на сключване на договора – *** г. и датата на приключване на устните състезания пред въззивната инстанция – 29.07.2020 г. всички погасителни вноски са падежирали. Видно от приложените доказателства по делото, неоспорени от ответната страна, изискуемата и незаплатена главница за този период е в размер на 1047.13 лв. (1500 лв. отпуснат кредит, намален с 452.87 лв. заплатени вноски от кредитополучателя).

Предвид тези съображения претенцията за главница е основателна и доказана до размер на сумата от 1047.13 лв.

Втората заявена претенция е за неустойка за предсрочно прекратяване на договора поради просрочие на месечни вноски. Договорената неустойка за забава е акцесорно вземане за обезщетяване на вреди от неточно изпълнение на главното вземане, предвидено в процесния договор, като размерът й е определяем по посочен в договора начин, а именно 50 % върху всички дължими суми. Съдът намира, че клаузата на чл. 10.3.4 от ОУ към договора за револвиращ заем е неравноправна клауза с оглед наличието на предпоставките, визирани в  чл. 143, т. 5 от ЗЗП, като с нея се задължава заемателя като потребител при неизпълнение на задълженията му по договора да заплати необосновано висока неустойка като обезщетение за вреди.

Неустойката по договора е предвидена за неизпълнение задължението за срочно погасяване на месечните вноски и е в размер на 1691.15 лв., като надвишава размера на отпуснатия кредит дължим по договора. Освен това е посочено, че неустойката се дължи върху всички неплатени суми включително и върху договорната лихва, която е 2701.67 лв. С въвеждането на тази неустойка заемодателят се освобождава от задължението си по ЗПК да извърши оценка на кредитоспособността на заемателя, съответно от правото си да откаже отпускане на заем. В случая с оглед начина на попълване на договора и обстоятелството, че полетата се попълват от представител на ищеца-търговец говори, че ответникът не е имал възможност да изрази воля и съгласие по отношение на клаузата за неустойка, така че не може да се приеме, че е налице индивидуално уговорена клауза между страните. Съдът намира, че заплащането на претендираната от ищеца неустойка би довело до наличието на обективна неравностойност на насрещните задължения, а това от своя страна поражда условия за неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на физическото лице – потребител, който е икономически по-слабата страна. В случая начислената неустойка за неизпълнение е в отклонение на основния принцип за добросъвестност и справедливост в търговските отношения, като излиза извън присъщите й обезщетителна, обезпечителна и санкционна функция с оглед постановката на т. 3 от ТР№ 1/09 г. на ВКС. Като накърняваща добрите нрави клаузата за неустойка се явява нищожна и по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД и не поражда права и задължения за страните.

При тези съображения искът относно неустойка за предсрочно прекратяване на договора поради просрочие на месечни вноски в размер на сумата от 1691.15 лв. се явява неоснователен и недоказан като такъв правилно е отхвърлен от Районният съд.

На основание чл. 86 от ЗЗД следва да бъде присъдена и претендираната законова лихва върху главницата от 1047.13 лв. от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК – 30.07.2018 г. до окончателното плащане.

Предвид изложените мотиви атакуваното Решение № 1372 от 14.10.2019 г. по гр.д. № 8706 по описа на Районен съд – Перник за 2019 г. следва да бъде частично отменено, в частта, с която е отхвърлен искът, предявен от „Профи Кредит България“ ЕООД, против Р.Г.З. и К.А.Й., за заплащане на възникнало на основание Договор за потребителски кредит № ***, задължение за плащане на падежирали вноски по главница в размер на сумата от 3748.80 лв., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК – 30.07.2018 г., до окончателното плащане, като вместо него следва да бъде постановено уважаване на претенцията до размера посочен по-горе в мотивите на настоящото Решение, а именно 1047.13 лв. В останалата отхвърлителна част решението е правилно и следва да бъде потвърдено.

При този изход на процеса на основание чл. 78 от ГПК въззиваемата следва да бъде осъдена да заплати направените от въззивника разноски за заповедното и исковото производство съразмерно уважената част. На основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 от ЗПП и чл. 25, ал. 1, чл. 25а, ал. 2 и 26 от Наредбата за заплащане на правната помощ определя юрисконсултско възнаграждение общо в размер на 300 лв. (100 лв. за въззивната инстанция, 150 лв. за първата инстанция и 50 лв. за заповедното производство). С оглед размера на уважената част Р.Г.З. и К.А.Й. следва да бъдат осъдени да заплатят солидарно на „Профи Кредит България“ ЕООД, юрисконсултски разноски в размер на 300 лв. За държавни такси ищцовото дружество е внесло общо 436.39 лв. (110 лв. за въззивната инстанция, 217.59 лв. за първата инстанция и 108.80 лв. за заповедното производство). С оглед уважената част от иска ответниците следва да заплатят на ищцовото дружество и сумата от 82.91 лв.

Воден от гореизложените мотиви, Окръжен съд Перник

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 1372 от 14.10.2019 г. по гр.д. № 8706 по описа на Районен съд – Перник за 2019 г., в частта, с която е отхвърлен искът, предявен от „Профи Кредит България“ ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: *** против Р.Г.З. от ***, с ЕГН: ********** и К.А.Й. от ***, с ЕГН: **********, за възникнало на основание Договор за револвиращ заем № ***, задължение за плащане на падежирали вноски за главница в размер на сумата от 3748.80 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 30.07.2018 г., до окончателното плащане, като вместо него постанови:

ОСЪЖДА Р.Г.З. от ***, с ЕГН: ********** и К.А.Й. от ***, с ЕГН: **********, на основание чл. 415, ал. 3, вр. ал. 1, т. 3 от ГПК във вр. с чл. 240 от ЗЗД, да заплатят солидарно на „Профи Кредит България“ ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: ***, сумата от 1047.13 лв. (хиляда четиридесет и седем лв. и тринадесет стотинки), представляваща падежирали вноски за главница по Договор за револвиращ заем № *** г., ведно със законната лихва върху главницата от 1047.13 лв. от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК – 30.07.2018 г., до окончателното плащане.

ПОТВЪРЖДАВА Решението в останалата му част.

ОСЪЖДА Р.Г.З. от ***, с ЕГН: ********** и К.А.Й. от ***, с ЕГН: **********, да заплатят солидарно на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на „Профи Кредит България“ ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: *** сумата от 382.91 лв. (триста осемдесет и два лева и деветдесет и една стотинки), разноски по делото съразмерно с уважената част.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:_____________ЧЛЕНОВЕ: 1._____________2.____________