Р Е Ш Е Н И Е
град
Бургас, № 257 / 14.02.2020г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, в съдебно заседание на шестнадесети
януари, през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ:
СТАНИМИР ХРИСТОВ
ДИАНА ГАНЕВА
при секретар Кристина Линова, изслуша докладваното от съдия Л.АЛЕКСАНДРОВА
по КАНД № 2863/2019г. за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63, ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.208
и сл. от АПК.
Касаторът Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ с адрес в
гр.София, ул.“Св.Г.Софийски“ № 3, представлявана от изпълнителния директор Р.И.,
е оспорил решение № 1177/02.10.2019г. по АНД № 2730/2019г. по описа на Районен
съд Бургас, с което е отменено наказателно постановление № НП-27-222/29.01.2019г.,
издадено от изпълнителния директор на ИА „Медицински одит“ - София. С
наказателното постановление за нарушение на чл.86, ал.1, т.3 от Закона за
здравето, във връзка с чл.81, ал.2, т.1 и т.4 от същия закон и на основание чл.229,
ал.1 от Закона за здравето на д-р Е.В.Г. е наложено наказание глоба в размер на
300 лв.
Касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилно поради
нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и
необоснованост. Счита, че разпоредбата на чл.86, ал.1, т.3 от Закона за
здравето структурно е в Глава трета „Медицинско обслужване“, раздел ІІ „Правила
и задължения на пациента“, а районния съд при постановяване на решението е
нарушил императивната норма на чл.46, ал.1 от Закона за нормативните актове. Иска
обжалваното решение да бъде отменено, а по съществото на спора - да бъде потвърдено
наказателното постановление.
В съдебно заседание касаторът, редовно уведомен, не изпраща
представител.
Ответникът по касация д-р Е.В.Г., редовно призован, не изпраща
представител. Преди заседанието пълномощникът – адв. Ш. е депозирала писмено
становище, с което иска обжалваното решение да бъде оставено в сила.
Представителят на Окръжна прокуратура Бургас – прокурор Колев,
счита, че касационната жалба е неоснователна, а обжалваното решение предлага да
бъде оставено в сила.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства, доводите
и възраженията на страните намира следното:
Касационната жалба е подадена в срок от надлежно легитимирано
лице, поради което е допустима за разглеждане. Разгледана по същество е
неоснователна.
Д-р Е.В.Г. е наказана затова, че като не е назначила и не е
провела всички назначени в кардиологичната консултация изследвания и като не е
приложила изцяло препоръчаната терапия, като не е хоспитализирала пациентка с
животозастрашаващо състояние в лечебното заведение, е нарушила правото на
пациентката да получи качествена здравна помощ, гарантирано и обезпечено от
спазване и прилагане на принципите на своевременост, достатъчност и качество и
зачитане правата на пациента, с което е нарушила изискванията на чл.86, ал.1,
т.3 от Закон за здравето, във връзка с чл.81, ал.2, т.1 и т.4 от Закона за
здравето.
Съгласно чл.86, ал.1, т.3 от Закона за здравето като пациент
всеки има право на достъпна и качествена здравна помощ.
Съгласно чл.81, ал.2, т.1 и т.4 от Закона за здравето правото
на достъпна медицинска помощ се осъществява при прилагане на следните принципи:
1.своевременност, достатъчност и качество на медицинската помощ; 4. зачитане
правата на пациента.
Съгласно чл.229, ал.1 от Закона за здравето който наруши
разпоредбите на този закон или нормативните актове по прилагането му извън
случаите по чл. 209 - 228в, се наказва с глоба от 100 до 600 лв., а при
повторно извършване на същото нарушение - от 500 до 3 000 лв.
Районният съд е приел, че актосъставителят и АНО не са
изпълнили задължението си да опишат конкретно, точно и ясно извършеното
нарушение, с всички съставомерни признаци и да му дадат коректна правна
квалификация. Счел е, че посочените като нарушени разпоредби на чл.86, ал.1,
т.3 от ЗЗ, във вр. с чл.81, ал.2, т.4 от ЗЗ установяват принципи, които следва
да се спазват при осъществяване на медицинска помощ на пациента, но същите са
от категорията на несамостоятелнтите норми и не вменяват конкретни задължения
за лицата, предоставящи медицинска помощ, а очертават само правната рамка, в която
следва да вместват конкретните задължения гарантиращи правата на пациентите в
пълен обем. Съдът сочи, че като се е позовал на обща норма, която не
регламентира правила, АНО е нарушил правото на защита на нарушителя, което от
своя страна е самостоятелно основание за отмяна на НП като незаконосъобразно.
Обжалваното решение е правилно.
Районният
съд в обжалваното решение е отговорил подробно и изчерпателно на всички
наведени възражения. Пред настоящата инстанция касаторът няма нови възражения,
които да навежда за първи път. Настоящият съдебен състав изцяло споделя
мотивите на районния съд, изложени в обжалваното решение, и на основание
чл.221, ал.2, предл.втора от АПК препраща към тях.
Районният
съд правилно е тълкувал нормите, съобразно изискванията на Закона за
нормативните актове, като е приел, че посочените от административнонаказващия
орган разпоредби на чл.86, ал.1, т.3 и чл.81, ал.2, т.1 и т.4 от Закона за
здравето установяват принципите, които следва да се спазват при реализиране
правата на пациента и предоставяне на здравна помощ за него. Те не вменяват
конкретни задължения за лицата, а очертават обща правна рамка, общ принцип,
който следва да се спазва, но който детайлно е разработен като правила за
поведение в други конкретни норми. В процесния случай районният съд е посочил
на наказващия орган къде са уредени тези норми, които имат отношение към
фактите, установени в административнонаказателното производство, а именно в Наредба
№3/06.10.2017г. за утвърждаване на медицински стандарт „Спешна медицина”. За да
бъде ангажирана административнонаказателната отговорност на конкретно лице,
следва да бъде посочена като нарушена норма от закон или подзаконов нормативен
акт, която има ясно и конкретно предписание на задълженията, които са вменени
на това лице. Затова, както правилно е посочил районният съд в решението си,
наказващият орган, след като е описал факти, които счита за съставомерни, е
следвало да посочи конкретните разпоредби от медицинския стандарт, които са
нарушени, а не да се позовава на общи правни принципи.
Следва
да се подчертае с оглед възражение на касатора, че не са налице предпоставките
на чл.28 от ЗАНН, както и че районният съд в обжалваното решение никъде не се е
позовал на тази разпоредба и не е приел, че нарушението е маловажно. Настоящият
съдебен състав също счита, че описаното в наказателното постановление нарушение
не е маловажно, но наказателното постановление е издадено при съществено
нарушение на процесуалните правила, тъй като не съдържа конкретни норми, които
са били нарушени, а вместо тях са посочени общи принципи за достъпна и
качествена здравна помощ.
По
изложените съображения обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно
следва да бъде оставено в сила.
На
основание чл.221, ал.2 във вр. с чл.218 от АПК, във вр. с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, Административен съд Бургас,
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1177/02.10.2019г. по АНД № 2730/2019г. по описа на
Районен съд Бургас.
Решението не
подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: