РЕШЕНИЕ
№ 10498
гр. София, 03.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА
ПЕТКОВА
при участието на секретаря БОЖИДАРА П. КУБАДИНОВА
като разгледа докладваното от ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА ПЕТКОВА
Гражданско дело № 20231110135860 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 235 ГПК.
С искова молба от 28.06.2023 г. са предявени от [фирма] срещу М. Д. Б. обективно
съединени установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр.
чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за признаване на установено спрямо ответната страна, че дължи на
ищцовото дружество следните суми: 3 199, 78 лв., представляваща цената на доставена от
дружеството топлинна енергия за абонатен номер *** периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021
г., ведно със законната лихва от 28.07.2022 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в
размер на 464, 81 лв. за периода от 15.09.2020 г. до 16.06.2022 г., сумата от 56, 36 лв.,
представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.06.2019
г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва от 28.07.2022г. до изплащане на вземането,
мораторна лихва в размер на 10, 85 лв. за периода от 31.07.2019 г. до 16.06.2022 г., за които
суми спрямо М. Д. Б. е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 40862/2022по описа на
СРС, 88 състав. Претендира се и разноски.
Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответника
въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито
клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното
им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил до имот,
собственост на ответника топлинна енергия, като купувачът не е заплатил дължимата
цена, формирана по система за дялово разпределение. Сочи, че съгласно
1
публикуваните общи условия за продажба на топлинна енергия купувачът е изпаднал в
забава, поради което и дължи мораторна лихва. Твърди, че купувачите дължат и суми
за услугата дялово разпределение, както и претендира обезщетение за забава върху
всяка една от двете главници.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от М. Д. Б., в който искът се
оспорва по размер. Ответницата твърди, че от 2016 г. живее сама в апартамента и
неправомерно топлопреносното предприятие й е начислило консумация за трима души
за сезона 2019 г. – 2020 г. Оспорва дължимостта на претендираните суми за мораторна
лихва, дялово разпределение и мораторната лихва върху дяловото разпределение.
Третото лице-помагач на страната на ищеца – [фирма] /с предишна фирма [фирма]/,
конституирано по делото с определение от 09.01.2024 г., твърди, че отчитането и
разпределянето на топлинна енергия за имота е извършено в съответствие с действащата
нормативна уредба.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 235, ал.
2 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявените субективно съединени искове намират правната си квалификация в чл.
чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ вр. чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86,
ал. 1 ЗЗД.
По допустимостта:
Видно от приложеното ч. гр. д. № 40862/2022по описа на СРС, 88 с-в вземанията по
настоящото производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение от 14.11.2021 г.
Заповедта е връчена на длъжника М. Д. Б. и в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК от длъжника е
постъпило възражение, поради което са дадени указания по чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК.
Исковете, по които е образуван настоящият процес, са предявени в едномесечния срок по
чл. 415, ал. 1 ГПК. Налице е пълна идентичност между страните и предмета на образуваното
заповедно производство и настоящото дело, като предявените искове са допустими и
подлежат на разглеждане по същество.
По основателността:
Основателността на исковете за цена на потребена топлинна енергия и цена на услуга
за дялово разпределение предполага установяване от ищеца наличието на облигационно
правоотношение по договор за продажба между него и ответника, по силата на което е
доставил топлинна енергия в твърдените количества и за него е възникнало насрещно
задължение за заплащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че през
исковия период в сградата, в която се намира процесният имот, е извършвана услугата
дялово разпределение от лице, с което ищецът има сключен договор, при което е
възникнало задължение за заплащане на възнаграждение за предоставената услуга в
претендирания размер.
2
Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима
редакция след 17.07.2012 г., а с това и в рамките на процесния период) потребител, респ.
клиент на топлинна енергия за битови нужди е физическо лице – ползвател или собственик
на имот, които ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или
пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за
домакинството си. Следователно, тази законова уредба сочи за купувач (страна) по договора
за доставка на топлинна енергия собственикът на топлоснабдения имот или лицето, на което
е учредено ограничено вещно право на ползване, като законодателят е обвързал това
качество с реалното ползване на съответния вид енергия. В случая ответницата М. Д. Б. не
оспорва, че живее в **, както и че е собственик на процесния имот. Това обстоятелство се
установява и при съвкупна преценка на писмените доказателства по делото – нотариален акт
за собственост на апартамент /жилище/ по чл. 55 ЗПИНМ от 13.03.1972 г., от който се
установява, че имотът е придобит т А. Д. М. и М. Д. Б., протокол от 1984 г., в който е
обективирана сключена съдебна спогодба и имотът е предоставен в дял на М. Д. Б.,
нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот № 164, том I, дело
№ 2458/1994 г. и молба за заличаване на договорна ипотека, подадена от М. Д. Б.,
Постановление за налагане на възбрана по изп.д. № 20198580400860 на имота. По делото е
прието като доказателство и Удостоверение от [фирма], от което се установява, че на стария
адрес **** се отнася за жилищна сграда със седем входа с адрес ***, вх. А, Б, В, Г, Д , Е, Ж.
Ето защо съдът приема, че М. Д. Б. има качеството потребител на топлинна енергия по
отношение на процесния имот и се явява страна по облигационното правоотношение с
топлофикационното дружество във връзка с доставката на топлинна енергия, чието основно
задължение е да заплаща цената на същата, както и цената на извършената в тази връзка
услуга за дялово разпределение, като сключването на изричен писмен договор с ищеца не е
било необходимо.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ облигационните отношения между страните се
регламентират от публични известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от ДКЕВР. Тези общи условия се публикуват наи-малко в един
централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и според
изричната разпоредба на чл. 150, ал. 2 ЗЕ влизат в сила 30 дни след първото им публикуване,
без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите. Следователно,
приемането на общите условия от абоната става по силата на закона, след изтичане на срока
за възражения и/или отправено искане към ищеца за уговаряне на индивидуални такИ.. По
делото нито се твърди, нито се доказва ответната страна М. Д. Б. да е възразила срещу
прилаганите от ищеца общи условия или да е предложил сключването на индивидуално
споразумение с него, поради което и с оглед изложените по-горе съображения, че в рамките
на исковия период ответницата е била собственик на процесния недвижим имот съдът прави
извод, че между нея и ищеца е възникнало договорно правоотношение по продажба на
топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на страните,
съгласно ЗЕ и Общите условия.
3
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ, разпределението на топлинна енергия в
сграда - етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение, а дяловото
разпределение на топлинна енергия между страните в сградата се осъществява от
топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или
чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Топлинната енергия
за отопление на сграда – етажна собственост се разделя на топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия
за отопление на имотите в сграда – етажна собственост – арг. чл. 142, ал. 2 ЗЕ. Съгласно чл.
145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда – етажна
собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се
определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти. В случая, видно от
протокол от общо събрание на етажната собственост от 19.08.2002 г., списък към него и
договор от 23.08.2002 г., а и с оглед изложеното от вещото лице по съдебно-техническата
експертиза, по делото се установява, че в рамките на исковия период услугата по
индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение
на разходите за отопление и топла вода е била възложена и извършвана от [фирма].
Приложен е договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия,
сключен между [фирма] и [фирма], в който е уговорено, че възложителят изплаща
извършената услуга съгласно ценоразпис.
За установяване на факта на предоставяне на топлинна енергия в обема,
съответстващ на претендираната цена, по делото е прието без оспорване от страните
заключение на вещото лице по съдебно-техническата експертиза, според което абонатната
станция захранва два входа Е и Ж, като общият топломер се отчита по електронен път в
началото на всеки месец и от отчетеното количество се приспадат технологичните разходи,
като разликата се разпределя между всички потребители за отопление /имот и сградна
инсталация/ и за битова гореща вода. За процесния период в имота на М. Д. Б. е имало 4
броя отоплителни тела с монтирани индивидуални разпределители на разход за отопление и
щранг-лира в банята без техническа възможност за монтаж на уред. За периода е осигурен
достъп за отчет на уредите на 16.06.2020 г. и на 01.06.2021 г., като протоколите съдържат
подпис на потребител. За щранг-лирата е служебно начислена стойност на база инсталирана
мощност. През процесния период топлинна енергия за отопление, отдадена от сградната
инсталация е изчислена по формула приложена в Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. на
база пълната отопляема кубатура 188 кв.м., съгласно акт за разпределение на кубатурата,
представен на вещото лице. Не е изчислявана топлинна енергия за отопление на общите
части, тъй като радиаторите са демонтирани през 1997 г. Вещото лице е посочило, че за
периода м. 05.2019 г. м. 04.2021 г. начислените суми за топлинна енергия са по прогнозно
потребление, като в края на отоплителния сезон фирмата за дялово разпределение изчислява
реалното потребление на топлинна енергия и извършва изравняване между начислената и
дължимата сума, като според експерта от техническа гледна са спазени всички относими
нормативни изисквания за начисляване на топлинна енергия.
4
Вещото лице изрично е посочило, че за периода по данни на [фирма] има монтиран
водомер за топла вода на 07.02.2020 г., а до тази дата има служебно начислена топлинна
енергия за битова гореща вода на база 3 броя потребители при служебно определен разход
на денонощие от 140 л. за един потребител. След поставяне на водомера за топла вода до
края на м. 04.2021 г. начисленията за по отчет на водомера. Експертът е изискал
информация въз основа на какви данни е начислявана топлинна енергия за топла вода за три
лица и е получил сведения от третото лице-помагач, че така е заявено от потребителя и
последният протокол, който съдържа сведения относно лицата, живеещи на адреса е от 2018
г. и носи подпис на потребителя. Други документи относно броя на лицата, живеещи в
имота не били подавани според фирмата за дялово разпределение. Протоколът от 2018 г., за
който се твърди да носи подпис на потребителя не е представен по делото. В приетите като
доказателство индивидуални отчети за процесния период съответно от 2020 г. и 2021 г. не е
отразено топлинната енергия за топлата вода, доставена до жилището на М. Д. Б., да е
отчитана според броя на лицата, които живеят там. Начислената топлинна енергия за битова
гореща вода за периода от. 01.05.2019 г. до 07.02.2020 г. за три лица е за 115, 91 кубика,
чиято цена е 957, 57 лв. –
Деистващата през процесния период нормативна уредба – чл. 155, ал. 1 ЗЕ,
предвижда, че потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна собственост заплащат
доставената топлинна енергия по един от следните начини: 1) на 11 равни месечни вноски и
една дванадесета изравнителна вноска, респ. на 10 равни вноски и 2 изравнителни – след
изменението на ЗЕ от ДВ, бр. 74/2006г.; 2) на месечни вноски, определени по прогнозна
консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3) по реална месечна консумация.
Следователно, при определяне стоиността на деиствително потрбената през процесния
период топлинна енергия, следва да бъдат взети предвид резултатите от изравнителните
сметки в края на отчетния период, които показват дали фактурираните през този период
суми са били завишени или занижени, като отразяват реално доставеното количество
енергия след проверка на място на показанията на индивидуалните уреди за измерване. В
случая, при съобразяване на резултата от изравнителните сметки, изготвяни в края на всеки
отчетен период, експертизата е приела, че реално доставеното до имота на ответника
количество топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2021 г. възлиза на 3 199,
78 лв., представляваща разлика между начислените суми по фактури (4649, 17 лв.) и сумите
за възстановяване на абоната по изравнителните сметки (1449, 42 лв.), като посочената
стоиност е без предишни неплатени и просрочени суми и без начисляване на лихви по тях.
Спорно по делото е количеството топлинна енергия, доставено за битова гореща вода за
периода от 01.05.2019 г. до 07.02.2020 г., когато е поставен водомер. Ответницата твърди, че
от 2016 г. е живяла сама в процесния имот, за което е уведомила топлопреносното
дружество и поради това неправилно й е и начислена топлинна енергия за БГВ по формула
за трима души. По делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетелката С.
В. С., съседка на отвтеницата, които съдът кредитира с доверие като безпристрастни и
обективно дадени. Лично и непосредствено съседката е възприела, че от 2016 г. до май 2021
г. ответницата е живеела сама в апартамента си. Ето защо съдът приема, че за периода от
5
01.05.2019 г. до 07.02.2020 г. неправилно на ответницата е начислена топлинна енергия за
битова гореща вода на база трима потребители, доколкото в имота е живеела единствено тя.
По делото не са представени доказателства, че действително ответницата е заявила, че
енергията следва да бъде начислявана на база три лица, а напротив събраха се писмени
доказателства, че ответницата за процесния период е живеела сама в апартамента и освен
това видно от приетата като доказателство жалба е възразила срещу начислената й сума.
Следва да се отбележи, че количеството топлинна енергия, доствено до процесния период,
чиято цена претендира ищецът подлежи на пълно главно доказване в процеса и
доказателствената тежест на [фирма]. В случая не само, че се събраха данни, че не е
изчислено коректно доставеното количество топлинна енергия за битова гореща вода, а и се
установи, че след поставяне на водомер за топла вода на 07.02.2020 г. отчетеното
количество драстично се различава. Според изчисленията в СТЕ за периода м. 05.2019 г.
м.04.2021 г. се претендира битова гореща вода за сумата от 1050, 91 лв. , а за периода от м.
05.2021 г. до 04.2022 г. /когато има водомер за топла вода/ се претендира 160, 03 лв. Ето
защо настоящият състав намира, че доколкото по делото се установи, че за периода от
01.05.2019 г. до 07.02.2020 г. е насилена сумата от 957, 57 лв. на базата на три броя
потребители, то същата следва да бъде коригирана и начислена за един брой потребител, а
именно за сумата от 319, 19 лв.
Въз основа на изложеното и данните от заключението по съдебно-техническата
експертиза съдът намира за установено, че доставената и потребена в имота топлоенергия е
за цената от 2 561, 40 лв., формирана както следва сборът от сумата 1 513, 66 лв. – дължима
сума за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г., представляваща сбора от 1101,13 лв. /ТЕ за
сградна инсталация и отопление на имот/ и 412, 53 лв. / за битова гореща вода/ и сумата
1 047, 74 лв. – дължима сума за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2021 г., представляваща
сбора от 886, 81 лв. /ТЕ за сградна инсталация и отопление на имот/ и 160, 93 лв. / за битова
гореща вода/.
Към стоиността на задължението за цена на топлинна енергия следва да се добавят и
дължимите годишни такси за извършваната услуга за дялово разпределение. В случая
ответната страна оспорва дължимостта на претендирамите вземания, но както вече беше
изяснено при прилагане на разпоредбите на чл. 139 ЗЕ и с оглед сключения договор между
топлофикационното дружество и фирмата за дялово разпределение е уговорено
възнаграждение, платимо от [фирма]. Сумите обаче не могат да се предполагат. Видно от
извлечението от счетоводната система на [фирма] приложена към исковата молба в случая
са начислени девет такси за дялово разпределение за периода от юни 2019 г. до февруари
2020 г. всяка в размер на 2, 27 лв., т.е. начислена е общо сумата от 20, 43 лв. и до този
размер искът следва да се уважи. Липсва основание за заплащане на сума в по-голям размер,
липсват доказателства за други суми начислени в тежест на потребителя на топлинна
енергия. По изложените съображения искът следва да бъде уважен за сумата 20, 43 лв. и за
периода м. 06.2019 г. – м. 02.2020 и да бъде отхвърлен до пълния предявен размер от 56, 36
лв. и за периода от м. 03.2020 г. дом. 04.2021 г.
6
Всяка една от посочените по-горе суми следва да се присъди ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 28.07.2022 г. до окончателното
им заплащане.
По искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Основателността на исковете за обезщетение за забава предполага установяване от
ищеца наличието на главен дълг; изпадане на ответника в забава и размера на
обезщетението за забава.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от общите условия на ищеца от 2016 г., в сила от 10.08.2016 г.,
клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32,
ал. 1 и ал. 2 в 45 – дневен срок от изтичане на месеца, за които се отнасят. Ето защо, за
вземанията за цена на топлинна енергия не е необходимо отправянето на покана или
предприемането на други деиствия от страна на ищеца, за да се поставят клиентите в забава.
В случая лихвата за забава следва да бъде изчислена върху сумите по общите фактури за
2020 г. и 2021 г., в размерът, който съдът намери за установен. По изложените съображения,
определена по реда на чл. 162 ГПК, съдът счита, че размерът на лихвата за забава върху
главното задължение /1513, 66 лв./ за цена на топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г.
до 30.04.2020 г., попадащ в обхвата на общите условия от 2016 г., се равнява на сумата от
269,09 лв., начислена за претендирания период от 15.09.2019 г. до 16.06.2022 г., а размерът
на лихвата за забава върху главното задължение /1047, 74 лв./ за цена на топлинна енергия за
периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2022 г., попадащ в обхвата на общите условия от 2016 г.,
се равнява на сумата от 80, 03 лв., начислена за претендирания период от 15.09.2021 г. до
16.06.2022 г. Съдът намира, ч дължимото обезщетение за забава е в размер на 349, 12 лв., до
които размер предявеният акцесорен иск за лихва за забава върху задължението за цена на
топлинна енергия е основателен и следва да бъде уважен, като се отхвърли за разликата до
пълния предявен размер от 464, 81 лв.
По отношение на задължението за цена на услуга за дялово разпределение липсва
предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което
длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. В случая, по делото не са
представени доказателства за отправена покана от кредитора за плащане на това задължение
от дата, предхождаща подаването на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 28.07.2022 г. и
касаеща процесния период, поради което предявеният акцесорен иск за лихва за забава
върху задължение за цена на услуга за дялово разпределение в размер на 10.85 лв.,
начислена за периода от 31.07.2019 г. до 16.06.2022 г. е неоснователен и следва да се
отхвърли изцяло.
По отговорността за разноски:
В съответствие със задължителните разяснения, дадени с т. 12 на ТР No 4/18.06.2014
г. по тълк. дело No 4/2013 г., ОСГТК, ВКС, съдът следва да се произнесе по
разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство. При
този изход на спора – частична основателност на предявените искове, право на разноски има
7
всяка от страните, съразмерно с уважената, респ. отхвърлената част.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на заявителя - ищец се следват направените
разноски в производството по ч. гр. дело No 40862/2022 г. по описа на СРС, 88 състав, както
и в исковото производство, съразмерно с уважената част от исковете, които съответно
възлизат на 96, 29 лв. - платена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение и на 339,
01 лв. - платена държавна такса, депозит за СТЕ и юрисконсултско възнаграждение. Съдът
определи в минимален размер юрисконсултското възнаграждение на заявителя - ищец в
двете съдебни производства на основание чл. 78, ал. 8 ГПК (изм. ДВ, бр. 8 от 2017 г.), като
съобрази вида и обема на извършената деиност от процесуалния му представител, както и
липсата на фактическа и правна сложност на делото, приключило в рамките на едно открито
съдебно заседание.
Така мотивиран, СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че М. Д. Б., ЕГН **********, с адрес в *** дължи
на [фирма], ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, на основание чл. 422, ал. 1
ГПК вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 422 във вр. с чл. 86 ЗЗД, следните суми:
сумата от 2 561, 40 лв. – главница за топлинна енергия за периода 01.05.2019 – 30.04.2021 г.,
за имот, находящ се в в ***, с абонатен номер ***, сумата 20, 43 лв. – главница за
извършена услуга дялово разпределение за периода 01.06.2019 г. – 29.02.2020 г., ведно със
законната лихва върху двете главници от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК
– 28.07.2022 г.. до окончателното изплащане, както и сумата от 349, 12 лв. обезщетение за
забава върху вземането за топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. – 16.06.2022 г., за
които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. №
40862/2022по описа на СРС, 88 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за стойността на доставена
топлинна енергия за разликата над уважения размер от 2 203, 65 лв. до пълния предявен
размер от 3 199, 78лв., иска за стойността на услугата дялово разпределение над уважения
размер от 20, 43 лв. до пълния предявен размер от 56, 36 лв., иска за обезщетение за
забава върху главницата за топлинна енергия над уважения размер от 349, 12 лв. до
пълния предявен размер от 464, 81 лв.., както и иска за обезщетение за забава върху
таксата за дялово разпределение иска за сума в размер на 10, 85 лв. и за периода
31.07.2019 г. до 16.06.2022 г.
ОСЪЖДА М. Д. Б., ЕГН **********, с адрес в *** да заплати на основание чл. 78, ал.
1 ГПК на [фирма], ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ****, сумата от 339, 01
лв. – разноски в исковото производство по съразмерност, както и сумата от 96, 29 лв. –
разноски в заповедното производство по съразмерност.
Решението е постановено при участието на [фирма], ЕИК **** като трето лице-
помагач на страната на ищеца.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
8
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9