Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

№              /                           2020г.,  гр.София

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в открито съдебно заседание проведено на деветнадесети февруари, през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ХРИСТОВА

 

При участието на секретаря Ива Иванова,

като разгледа докладваното от съдията МАРИАНА ХРИСТОВА

гражданско дело № 3721 по описа за 2017г. на СГС,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 365 от ГПК. Образувано е по иск на Н.В.Д. чрез своята майка и законен представител М.Т.В., предявен срещу З. „А.Б.“ АД, с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, в сила от 01.01.2016г., във връзка с чл. 45 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД и чл. 411, ал. 1 КЗ.

В исковата молба Н.В.Д. чрез своята майка и законен представител М.Т.В. твърди, че на 04,10,2016г., около 18.20ч, по път II-81 с посока от гр.Лом към гр.Монтана, около км. 138+500, И. Й.Т.при управление на л.а. „Форд Фиеста“, с рег. № *******, нарушил правилата за движение по пътищата и движейки се с несъобразена с пътните условия скорост загубил контрол над автомобила, навлязъл в лентата за насрещно движение и реализирал ПТП с насрещно движещия се л.а. „Опел Астра“, с рег. № *******с водач И.Д.Л., в който като пътник се намирала ищцата, в резултат на което причинил на ищцата травматични увреждания подробно описани в исковата молба. Отговорността на водача И. Й.Т.била застрахована със задължителна застраховка Гражданска отговорност с № ВG/01/116001961500, валидна от 19.07.2016г. до 18.07.2017г., сключена със З. „А.Б.“ АД. 

Твърди, че в резултат на ПТП и получените травматични увреждания търпяла и търпи силни болки и дискомфорт, претърпяла и множество медицински интервенции и била поставена в невъзможност да се обслужва сама, преживяла и силен психически стрес, който продължава и към момента.

За ПТП бил съставен констативен протокол и образувано досъдебно производство, което и към момента е висящо.

Депозирал пред застрахователя претенция за обезщетение на неимуществени вреди на 21,11,2016г. но в установеният тримесечен срок застрахователно обезщетение не било изплатено.

Претендира присъждане на сумата 50000,00лв., представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху главницата считано от 22.02.2017г., когато изтича тримесечният срок за произнасяне на застрахователя, до окончателното изплащане на задължението.

В отговора на исковата молба З. „А.Б.“ АД не оспорва наличието на валидно към датата на ПТП застрахователно правоотношение по отношение водача И. Й.Т.на л.а. „Форд Фиеста“, с рег. № *******.

Оспорва механизма на ПТП, че ищеца е участва в ПТП, а в евентуалност и наличието на причинна връзка между ПТП и твърдяните за настъпили травматични увреждания.

В отношение на евентуалност прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, респ. за независимо съизвършителство от страна на водачът на л.а. „Опел Астра“, с рег. № *******И.Д.Л., в който пътувала ищцата, т.к. водачът не е осигурил необходимата система за безопасност на деца и е управлявал автомобила без такава при наличието на пътник – дете в автомобила.

В отношение на евентуалност оспорва претенцията по размер.

Претендира като трето лице помагач на страната на ответника да бъде привлечен ЗД „Б.И.“ АД – застраховател на водача на л.а. „Опел Астра“, с рег. № *******с водач И.Д.Л.. Интересът си от привличането обоснована с предявяване на регресни права срещу водача, за присъждане на половината от сумата, претендирана като застрахователно обезщетение.

В допълнителната искова молба ищецът възразява, че страда от детска церебрална паралица, поради което не може да бъде поставяна и транспортирана в системи за обезопасяване на деца.

В допълнителният отговор не са наведени нови възражения.

С определение е корституирано ЗД „Б.И.“ АД като трето лице помагач на страната на ответника.

Приет е за съвместно разглеждане обратният иск на З. „А.Б.“ АД ***“ АД предявен в условията на евентуалност в случай, че бъде уважен главният иск, за присъждане на сумата 25000.00лв., представляваща половината от сумата, която З. „А.Б.“ АД е осъдено да заплати в полза на Н.В.Д. чрез нейната майка и законен представител М.Т.В., представляваща обезщетение за неимуществени вреди претърпени в резултат на ПТП от 04,10,2016г., около 18.20ч, по път II-81 с посока от гр.Лом към гр.Монтана, около км. 138+500, където И. Й.Т.при управление на л.а. „Форд Фиеста“, с рег. № *******, нарушил правилата за движение по пътищата и движейки се с несъобразена с пътните условия скорост загубил контрол над автомобила, навлязъл в лентата за насрещно движение и реализирал ПТП с насрещно движещия се л.а. „Опел Астра“, с рег. № *******с водач И.Д.Л., в който като пътник се намирала ищцата, в резултат на което причинил на ищцата травматични увреждания подробно описани в исковата молба, като отговорността на водача И. Й.Т.била застрахована със задължителна застраховка Гражданска отговорност с № ВG/01/116001961500, валидна от 19.07.2016г. до 18.07.2017г., сключена със З. „А.Б.“ АД. 

Третото лице помагач на страната на ответника ЗД „Б.И.“ АД в отговора по обратният иск депозиран в срока по ГПК изразява становище за недопустимост на обратният иск, поради липса на виновно, противоправно поведение от страна на водача на л.а. „Опел Астра“, с рег. № *******- И.Д.Л.. Дори да се приеме, че е следвало ищцата да пътува с обезопасителна система то това е основание за наличие на съпричиняване на вредоносния резултат, т.к. не се дължи на виновно поведение на водача Л..

В отношение на евентуалност изразява становище за неоснователнот на иска. Възразява, че водачът Л. няма вина за настъпилото ПТП. Оспорва претенцията по главният иск по размер.

В евентуалност оспорва обратният иск по размер с възражението, че в полза на З. „А.Б.“ АД следва да се присъди 1/10 от обезщетението за неимуществени вреди присъдено в полза на ищцата Н.В.Д. чрез своята майка и законен представител М.Т.В., съответна на приносът му за настъпване на ПТП. 

В допълнителната искова молба по обратният иск З. „А.Б.“ АД не навежда нови твърдения. 

Съдът, като взе предвид становището на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно в тяхната съвкупност, и въз основа законовите норми регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:

Видно от КП от 04,10,2016г. на РУ Лом, ОДП на Монтана, Обвинителен акт по преписка вх. № 1439/2016г. по описа на ЛРП ДП № 642/2016г. на РУ Лом, на РП Лом и Протокол от 19.09.2017г. по НОХД № 344/2017г. РС Лом, НОХД образувано по повдигнатото на И. Й.Т., водач на л.а. „Форд Фиеста“, с рег. № *******, обвинение за това, че на 04.10.2016г., около 18.20ч, по път II-81 с посока от гр.Лом към гр.Монтана, около км. 138+500, нарушил правилата за движение по пътищата и движейки се с неъобразена с пътните условия скорост загубил контрол над автомобила, навлязъл в лентата за насрещно движение и реализирал ПТП с насрещно движещия се л.а. „Опел Астра“, с рег. № *******с водач И.Д.Л., в който като пътник се намирала ищцата, в резултат на което причинил на ищцата травматични увреждания – счупване на дясна бедрена кост в долната част, представляващо трайно затруднение на движението на десен долен крайник, е прекратено на основание чл. 343, ал. 2 НК, по искане на пострадалия.

Не е спорно и от събраните доказателства се установява, че отговорността на водача И. Й.Т.била застрахована със задължителна застраховка Гражданска отговорност с № ВG/01/116001961500, валидна от 19.07.2016г. до 18.07.2017г., сключена със З. „А.Б.“ АД. 

Не е спорно и от събраните доказателства се установява, че отговорността на И.Д.Л. водач на л.а. „Опел Астра“, с рег. № *******била застрахована със задължителна застраховка Гражданска отговорност валидна към датата на ПТП при ЗД „Б.И.“ АД.

От заключението по приетата СМЕ се установява следното:

Вследствие ПТП, като пряка и непосредствена последица, като пасажер в л.а. Н.В.Д. е получила следните травматични увреждания: Счупване на долния край на дясната бедрена кост.

Предпието е оперативно лечение – открито наместване на фрактура с поставяне на Щайнманов пирон. Поставена е гипсова имобилизация и дадени указания за двигателен режим и назначени контролни преледи.

Общата продължителност на лечението с последващата рехабилитация е била около 3-4 месеца. Имобилизацията е била около 6-7 седмици.

Настъпило е пълно възстановяване на пострадалата, без данни за усложнения или наличие на последващи оплаквания. Следва да настъпи пълно възстановяване на засегнатата функция на долен, десен крайник, без последици за здравето на ищцата.

Съгласно заключението независимо дали е поставен предпазен колан на седалката на автомобила той фиксира тялото, а крайниците са свободно подвижни и могат да достигнат и да се травмират от удар или от притискане от деформирали се части на автомобила. Това не позволява теоретично да се изключи възможността от получаването на установената травма и при обезопасяване в столче с поставен колан.

От заключението по приетата САТЕ се установява следното:

На 04.10.2016г., около 18.20ч, по път II-81 с посока от гр.Лом към гр.Монтана, около км. 138+500, нарушил правилата за движение по пътищата и движейки се с неъобразена с пътните условия скорост загубил контрол над автомобила, навлязъл в лентата за насрещно движение и реализирал ПТП с насрещно движещия се л.а. „Опел Астра“, с рег. № *******с водач И.Д.Л., в който като пътник, седяща в скута на пътничката на задна, лява седалка и придържана от нея се намирала ищцата, в резултат на което причинил на ищцата травматични увреждания.

Преди ПТП скоростите на движение на автомобилите са били: л.а. „Опел Астра“ – 55км/ч, л.а. „Форд фиеста“ – 89км/ч., които скорости са в рамките на разрешената за пътния участък скорост.

Технически причини за настъпване на ПТП не са налице. ПТП е настъпило по субективни причини – действията на водача на л.а. „Форд фиеста“ с органите за управление на автомобила на пътния участък, при което е допуснал отклоняването му в насрещната пътна лента, по която в момента се е движил л.а. „Опел Астра“.

Съгласно заключението към момента на ПТП детето е седяло в скута и придържано с ръце от пътуващата на задна, лява седалка В.. Това придържане на изключва движение на тялото на пострадалото дете при настъпилата ротация на автомобила след ПТП и предизвикана от него. В случай, че пострадалото дете беше поставено в детско обезопасително устройство – столче по време на ПТП, същото не би позволило на долния десен крайник да влезе в съприкосновение с близко стоящи части от интериора на автомобила – предна лява седалка, при липса на деформации по нея или на задната седалкана атомобила, както и от друти деформирани и навлезли в купето части от автомобила, респ. да получи телесни увреждания.

От показанията на свидетеля Е.Б.К.се установява следното:

 Познава Н. от раждането и, като съсед на семейството. Връзката между семейството и социалните по повод заболяването на Н. – детска церебрална парализа в тежка форма била чрез нея, предвид служебното и положение. Видяла я веднага след като излязла от болница след ПТП-то, което претърпели на път за ежедневните рехабилитации в гр.Лом. Родителите и я водели в дома на свидетелката по няколко пъти на ден за социални контакти, защото била с изостанало психично развитие. Имала гипс на едното краче. И до днес детето не можело да говори. Емоциите си изразявало с усмивка и плач. След ПТП изключително много плачела. Не можела да изрази болката по друг начин. Преди ПТП се усмихвала. Пак понякога плачела, но не толкова много. Като тръгнали отново на рехабилитации след свалянето на гипса детето изпитвало страх, болка, гняв, но не можело да каже. Всеки допир и свиване на крачето предизвиквало болка. Изостанало с рехабилитациите заради болката.

От показанията на свидетеля Е. И. Г. се установява, че е бил на оглед и е подписал протокол за отглед на ПТП от 04.10.2016г. Не си спомня дали в л.а. „Опел Астра“ е имало детско столче.

При така установеното съдът намира следното:

Предявеният иск  с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, в сила от 01.01.2016г., във връзка с чл. 45 от ЗЗД е допустим. Разгледан по същество същият е частично основателен.

Отговорността на застрахователят е функционално обусловена и по правило тъждествена по обем с отговорността на деликвента. За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка "Гражданска отговорност", между прекия причинител на вредата и застрахователя. Наред с това в тежест на ищеца е да установи главно и пълно всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.

Съдът намира заключението по приетата СМЕ и САТЕ за обективни и компетентно дадени и като съответстващи на останалите доказателства по делото им дава вяра изцяло.

Намира показанията на свидетелите за обективни, дадени в резултат на преки, непосредствени впечатления, вътрешно непротиворечиви и във връзка едни с други и с останалите доказателства по делото. Затова ги кредитира изцяло.

Въз основа заключението по САТЕ и СМЕ, писмените доказателства и показанията на свидетеля Г. приема за установено наличието на кумулативно изискуемите елементи на непозволеното увреждане. На първо място - деяние, виновно и противоправно, извършено от водача И. Й.Т.при управление на л.а. „Форд Фиеста“, с рег. № *******, който поради неправомерно действие с органите за управление на автомобила на пътния участък допуснал отклоняването му в насрещната пътна лента, по която в момента се е движил л.а. „Опел Астра“. Приема за установено и наличието на вреда - причинени телесни увреждания на ищеца, в пряка причинна връзка с последното. Травматичните увреждания на ищеца са с доказан произход. Получени са във вида и с интензитета описан в СМЕ: Счупване на долния край на дясната бедрена кост.

Въз основа заключението по СМЕ и показанията на св. Е.Б.К.съдът приема за доказани твърдяните отрицателни физически и психически изживявания на ищеца в резултат на ПТП.

Общата продължителност на лечението с последващата рехабилитация е била около 3-4 месеца. Имобилизацията е била около 6-7 седмици. Настъпило е пълно възстановяване на пострадалата, без данни за усложнения или последващи оплаквания. След връщане от болницата и поставяне на имобилизацията и заради болката детето много плачело при всяко свиване на крачето или допир, изпитвало страх, болка, гняв, но не можело да каже.

Поради изложеното предявеният иск е доказан по основание.

По отношение размера на предявеният иск за неимуществени вреди:

При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът се ръководи от принципите на справедливостта и от своето вътрешно убеждение. Неимуществените вреди, макар да имат стойностен еквивалент, са в сферата на субективните преживявания на пострадалия, затова за тяхното определяне имат значение различни обстоятелства.

Съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и за да се реализира справедливо възмездяване на претърпени от деликт болки и страдания, е необходимо да се отчете действителният размер на моралните вреди, като се съобразят характерът и тежестта на уврежданията, интензитетът, степента, продължителността на болките и страданията, дали същите продължават или са приключили, както и икономическата конюнктура в страната и общественото възприемане на критерия за "справедливост" на съответния етап от развитие на обществото в държавата във връзка с нормативно определените лимити по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.

Претърпените от ищеца неимуществени вреди съдът определя в размер на сумата от 20 000,00лв.

При определяне размера на дължимото обезщетение за причинени неимуществени вреди настоящият съдебен състав взема предвид характера, силата, интензитета и продължителността на търпените от ищеца болки и страдания, отчита степента на преживяваните от него отрицателни емоции, а именно: касае се за дете на възраст 3 години и 7 месеца към датата на произшествието, претърпяло увреждания, доказани съобразно заключението на СМЕ: Счупване на долния край на дясната бедрена кост. Поставена е имобилизацията за около 6-7 седмици, през което време и след свалянето и детето е търпяло страх, болка, гняв. Настъпило е пълно възстановяване на пострадалата, без данни за усложнения или последващи оплаквания. Следва да се съобрази и, че не са налице трайни последици за здравословното състояние на ищцата, както и трайни белези.

На 21,11,2016г. ищецът е предявил извънсъдебно претенцията си пред ответното дружество, като в законоустановения тримесечен срок по чл. 496, ал. 1 от КЗ застрахователно обезщетение не е изплатено. Не е постановен и мотивиран отказ.

Възражението за принос от страна на ищцата е останало недоказано. Предвид възрастта и теглото си и на основание чл. 137б ЗДвП ищцата следва да пътува в автомобила ползвайки определен тип система за обезопасяване на деца. Безспорно е, че ищцата страда от заболяване – детска церебрална парализа, но липсва изключение предвидено в нормативен акт или изрично лекарско предписание същата да пътува в автомобил без обезопасителна система. Безспорно е и от събраните доказателства се установява, че ищцата е пътувала в скута на възрастен придружител, на задна лява седалка зад шофьора, придържана от него. Въз основа заключенията по приетите СМЕ и САТЕ съдът приема, че дори да бе поставена в обезопасителна система за деца ищцата би претърпяла процесните вреди, поради специфичността на удара и доколкото системата придържа фиксирано тялото, а крайниците са свободно подвижни и могат да достигнат и да се травмират от удар или притискане от деформирали се части от автомобила.

Поради изложеното съдът приема, че предявеният иск следва да бъде отхвърлен за сумата 30000.00лв. която е горница над присъдените 20000.00лв., до общо претендираните 50000.00лв.

Предвид основателността и доказаността на главната претенция до размер на 20000.00лв., основателен и доказан е акцесорният иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на законна лихва, считано от 21,11,2016г.

Поради изхода от спора по главният иск следва да се разгледа предявеният в условията на евентуалност обратен иск с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ.

Съдът намира,  че независимо съизвършителство от страна на водачът на л.а. „Опел Астра“, с рег. № *******И.Д.Л. не е налице предвид вече изложените мотиви във връзка с настъпване на процесните вреди за ищцата независимо дали е била поставена в обезопасителна система за деца, поради специфичността на удара и доколкото системата придържа фиксирано тялото, а крайниците са свободно подвижни и могат да достигнат и да се травмират от удар или притискане от деформирали се части от автомобила.

Изложеното обезмисля обсъждане на останалите предпоставки за основателност на иска и е достатъчно да се приеме, че неоснователен и подлежи на отхвърляне.

По разноските в процеса:

При този изход на делото разноски се дължат на двете страни съобразно уважената и отхвърлената част от исковете.

Ищеца е освободен от държавна такса и разноски в производството на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК, но е сторил такива поради което следва да му се присъдят. Претендираният размер е 865.00лв.

Адв. Й.Д. – САК,  в качеството на процесуален представител на ищеца претендира адвокатско възнаграждение определено по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата. Определено по правилата на чл. 7, ал. 2, т. 4 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения същото възлиза на 2030.00лв.

Ответникът е представил списък за извършени разноски, които са в претендиран размер от 3436,00лв., формирани от платен за защита от адвокат хонорар и разноски в производството.

Третото лице помагач на страната на ответника претендира присъждане на разноски в размер на 1800.00лв. с включен ДДС, представляващи сторените разноски за защита от адвокат.

Съобразно уважената част от главният иск ответникът З. „А.Б.“ АД следва да бъде осъден да заплати на ищеца Н.В.Д. чрез своята майка и законен представител М.Т. В. сумата 346.00лв., представляваща сторените в производството пред СГС съдебни разноски.

Съобразно уважената част от главният иск ответникът следва да бъде осъден да заплати на в полза на Адв. Й.Д. – САК,  в качеството на процесуален представител на ищеца Н.В.Д. чрез своята майка и законен представител М.Т.В., сумата 812.00лв., представляваща възнаграждение за защита от адвокат, определено по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, определено по правилата на чл. 7, ал. 2, т. 4 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Съобразно отхвърлената част от главният иск ищецът Н.В.Д. чрез своята майка и законен представител М.Т.В. следва да бъде осъден да заплати на ответника З. „А.Б.“ АД сумата 2062,00лв., представляваща възнаграждение за защита от адвокат.

Поради отхвърляне на обратният иск З. „А.Б.“ АД следва да бъде осъдено да заплати на ЗД „Б.И.“ АД сумата 1800.00лв. с включен ДДС, представляваща сторените в производството съдебни разноски за защита от адвокат.

На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът З. „А.Б.“ АД следва да бъде осъден да заплати по сметка на Софийски градски съд държавна такса в размер на 320,00лв., съобразно уважената част от иска. Разноски от бюджета на съда не са сторени.

Воден от изложеното, съдът

 

Р   Е   Ш   И   :

 

ОСЪЖДА З. „А.Б.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, ДА ЗАПЛАТИ на Н.В.Д., ЕГН **********, чрез своята майка и законен представител М.Т.В., ЕГН **********, двете със съдебен адрес: ***, партер, чрез Адв. Й.Д. – САК,  сумата 20000,00  /двадесет хиляда/лв., представляващи застрахователно обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания,  претърпени вследствие на ПТП настъпило на 04,10,2016г., около 18.20ч, по път II-81 с посока от гр.Лом към гр.Монтана, около км. 138+500, където И. Й.Т.при управление на л.а. „Форд Фиеста“, с рег. № *******, нарушил правилата за движение по пътищата, загубил контрол над автомобила, навлязъл в лентата за насрещно движение и реализирал ПТП с насрещно движещия се л.а. „Опел Астра“, с рег. № *******с водач И.Д.Л., в който като пътник се намирала ищцата, в резултат на което причинил на ищцата травматични увреждания - Счупване на долния край на дясната бедрена кост, чиято отговорност била застрахована със задължителна застраховка Гражданска отговорност с № ВG/01/116001961500, валидна от 19.07.2016г. до 18.07.2017г. при З. „А.Б.“ АД, КАТО ОТХВЪРЛЯ искът за заплащане на неимуществени вреди – болки и страдания за сумата 30000.00 /тридесет хиляди/лв., която е горница над присъдените 20000.00 /двадесет хиляда/лв., до общо претендираните 50000.00 /петдесет хиляди/лв., ведно със законната лихва върху главницата считано от 21,11,2016г., до окончателното и изплащане, на основание  чл. 226, ал. 1 от КЗ /Обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005г., отм., считано от 01.01.2016г./ вр. с §22 от ПЗР на КЗ, в сила от 01.01.2016г., вр.с чл. 45 и чл. 86 от ЗЗД.

ОТХВЪРЛЯ искът на З. „А.Б.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:*** предявен срещу ЗД „Б.И.” АД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление ***, за присъждане на сумата 25000.00 /двадесет и пет/лв., представляваща половината от сумата, която З. „А.Б.“ АД е осъдено да заплати в полза на Н.В.Д., ЕГН **********, чрез своята майка и законен представител М.Т.В., ЕГН **********, двете със съдебен адрес: ***, партер, чрез Адв. Й.Д. – САК, представляваща обезщетение за неимуществени вреди претърпени в резултат на ПТП от 04,10,2016г., около 18.20ч, по път II-81 с посока от гр.Лом към гр.Монтана, около км. 138+500, където И. Й.Т.при управление на л.а. „Форд Фиеста“, с рег. № *******, нарушил правилата за движение по пътищата, загубил контрол над автомобила, навлязъл в лентата за насрещно движение и реализирал ПТП с насрещно движещия се л.а. „Опел Астра“, с рег. № *******с водач И.Д.Л., в който като пътник се намирала Н.В.Д., ЕГН **********, действаща чрез своята майка и законен представител М.Т.В., ЕГН **********, в резултат на което причинил на ищцата травматични увреждания - Счупване на долния край на дясната бедрена кост, като отговорността на водача И. Й.Т.била застрахована със задължителна застраховка Гражданска отговорност с № ВG/01/116001961500, валидна от 19.07.2016г. до 18.07.2017г. при З. „А.Б.“ АД. 

ОСЪЖДА З. „А.Б.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:*** ДА ЗАПЛАТИ на Н.В.Д., ЕГН **********, чрез своята майка и законен представител М.Т.В., ЕГН **********, двете със съдебен адрес: ***, партер, чрез Адв. Й.Д. – САК, сумата 346.00 /триста четирдесет и шест/лв., представляваща сторените в производството пред СГС съдебни разноски.

ОСЪЖДА З. „А.Б.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:*** ДА ЗАПЛАТИ на Адв. Й.Д. – САК,  в качеството на процесуален представител на ищеца Н.В.Д., ЕГН **********, действаща чрез своята майка и законен представител М.Т.В., ЕГН **********, сумата 812.00 /осемстотин и дванадесет/лв., представляваща възнаграждение за защита от адвокат, определено по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, определено по правилата на чл. 7, ал. 2, т. 4 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

ОСЪЖДА Н.В.Д., ЕГН **********, чрез своята майка и законен представител М.Т.В., ЕГН **********, двете със съдебен адрес: ***, партер, чрез Адв. Й.Д. – САК ДА ЗАПЛАТИ на З. „А.Б.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:*** сумата 2062,00 /две хиляди шестдесет и два/лв., представляваща сторените пред СГС разноски включително за защита от адвокат.

ОСЪЖДА З. „А.Б.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:*** ДА ЗАПЛАТИ на ЗД „Б.И.” АД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление *** сумата 1800,00 /хиляда и осемстотин/лв. с включен ДДС, представляваща сторените пред СГС разноски по обратният иск за защита от адвокат.

ОСЪЖДА З. „А.Б.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:*** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД сумата 320,00 /триста и двадесет/лв., представляваща държавна такса върху уважения размер на главният иск.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис от същото на страните.

 

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: