№ 703
гр. Шумен, 29.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XI-И СЪСТАВ ( H ), в публично заседание
на осми декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ростислава Янк. Георгиева
при участието на секретаря Илиана Й. Давидкова
като разгледа докладваното от Ростислава Янк. Георгиева Гражданско дело
№ 20213630100700 по описа за 2021 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са три положителни установителни иска с правна квалификация чл.422,
ал.1 от ГПК, във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК по отношение на иска за заплащане на дължими
абонаментни такси, с правна квалификация чл.422, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.124, ал.1 от
ГПК, във вр. с чл.342, ал.2 и 3 от ТЗ, във вр. с чл.345, ал.1 от ТЗ, във вр. с чл.232, ал.2 от ЗЗД
– по отношение на иска за заплащане на дължими лизингови вноски и с правна
квалификация чл.422, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.92 от ЗЗД-по
отношение на претенцията за неустойка.
Производството по настоящото дело е образувано по искова молба от “***” ЕАД, с
ЕИК***, със седалище и адрес на управление: гр.***, ж.к.*** 4, *** ***, сграда 6, съдебен
адрес: гр.***, ж.к. *** ул.“***“ №6, ет.5, чрез адв.З. Й. Ц. от САК срещу А. П. И.., с
ЕГН**********, с постоянен адрес: гр. Шумен, ул.”***” №4А. Ищцовото дружество
твърди, че между “***” ЕАД /с предишно наименование „***“ ЕАД/ и ответника А. П. И..
били сключени няколко договора и допълнителни споразумения, по силата на които на
ответницата били предоставени мобилни услуги и лизингови ислуги по повод предоставени
в лизинг устройства. Ответникът не изпълнил задълженията си по посочените по-горе
договори, като задълженията на абоната по сключените договори били фактурирани в три
фактури, издадени в периода от м.април 2019 год. до м.юни 2019 год. Поради неиздължаване
на претендираните суми от страна на ответника, ищцовото дружество инициирало
производство по чл.410 от ГПК, по което им била издадена заповед за изпълнение. След
издаване на същата от страна на длъжника било депозирано възражение, което поражда
задължение за ищеца да установи претенцията си по съдебен ред.
1
С настоящата искова молба претендират сумата от 631.35 лева, от която: 192.91 лева
– главница, представляваща дължими суми за предоставени далекосъобщителни и мобилни
услуги; 288.26 лева – дължими лизингови вноски и 150.18 лева – претендирана неустойка.
С настоящата искова молба предявяват три положителни установителни иска, като
молят съда да признае за установено, че ответникът дължи на “***” ЕАД общо сумата от
631.35 лева, за която били издадени фактури №**********/15.04.2019 год.,
№**********/15.05.2019 год. и №**********/15.06.2019 год., от която 192.91 лева,
представляваща дължима сума за незаплатени далекосъобщителни и мобилни услуги за
периода от 15.03.2019 год. до 14.06.2019 год., 288.26 лева – незаплатени лизингови вноски и
150.18 лева – неустойка, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане
на сумите. Молят също съдът с решението си да осъди ответника да им заплати разноските
по заповедното и настоящото производство.
В съдебно заседание за ищцовото дружество не се явява представител. От тяхно име е
депозирана писмена молба на 07.12.2021 год., в която излагат становище по съществото на
спора, като молят предявените искове да бъдат уважени изцяло.
Препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея са били редовно връчени на
ответника. В законоустановения едномесечен срок от негова страна е бил депозиран писмен
отговор, в който заявява, че счита предявените искове за допустими, но неоснователни. Не
оспорва факта, че между страните са били сключени посочените договори, но счита, че не
дължи посочените по-горе суми. Заявява, че желае да заплати претендираните лизингови
вноски, както и че многократно е правила постъпки в тази насока, но й е било отказана
възможността за заплащане на дължимите лизингови вноски, без заплащане на останалите
задължения. По отношение на останалите претендирани суми счита, че не ги дължи, тъй
като не е ползвала предоставените то мобилния оператор услуги. Във връзка с първата
фактура твърди, че не е изпращала посочените 47 броя кратки текстови съобщения, поради
което и не дължи сумата от 235.00 лева без ДДС. В тази връзка подала жалба до мобилния
оператор, на която й било отговорено, че на датите 27.03 и 28.03.2019 год. от мобилен
номер ++359********* били изпращани кратки текстови съобщения към кратък номер
121712, както и че начислените суми се дължат на включването й в „чат услуга“. Счита, че
не дължи и претендираната неустойка, тъй като операторът сам е преустановил доставянето
на услуги към мобилни номера ********** и **********, което е станало причина и самата
тя да поиска пренос на номерата към мрежата на друг оператор. Счита, че договорите не
съдържат уговорка за заплащане на неустойка в посочения размер, като освен това счита, че
клаузата за неустойка противоречи на „добрите нрави“ и като такава се явява нищожна. С
оглед на подробно изложени в отговора правни съображения моли предявените искове да
бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказан и да му бъдат присъдени направените по
делото разноски.
В съдебно заседание ответникът не се явява лично. За него се явява упълномощен
представител – адв.С. Е. от ШАК.
2
ШРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на
страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите
на закона, намира за установено от фактическа страна следното:
Между “***” ЕАД /с предишно наименование „***“ ЕАД/ и ответника А. П. И.. били
сключени следните договори:
1.Договор за мобилни услуги №********* от 20.07.2013 год. за предоставен мобилен
номер **********;
2.Договор за мобилни услуги №********* от 01.08.2017 год. за предоставен мобилен
номер **********;
3.Допълнително споразумение №********* от 21.05.2018 год. към договор за лизинг
от 21.05.2018 год., съгласно който му е бил предоставен мобилен номер ********** със
стандартен месечен абонамент в размер на 20.99 лева с ДДС и 17.49 лева без ДДС, а на
потребителя било предоставено мобилно устройство SAMSUNG Galaxy J7 2017 Dual Gold.
Предоставянето на устройството е уговорено от страните с отделен договор за лизинг,
съгласно който общата цена на лизинговата вещ е 473.57 лева с ДДС. Във връзка с
ползването й лизингополучателят се задължил на основание чл.3, ал.1 от договора да
заплати двадесет и три месечни лизингови вноски в размер на 20.59 лева с включен ДДС
всяка, като същите следвало да бъдат фактурирани, заедно с месечните сметки за ползваните
през отчетния период мобилни услуги чрез номера.
4.Допълнително споразумение №********* от 19.01.2019 год. към договор за
мобилни/фиксирани услуги за мобилен номер **********, за който влязъл в сила нов
абонаментен план със стандартна месечна абонаментна такса от 12.99 лева с включен ДДС
или 10.82 без включен ДДС.
Във връзка със сключените договори на абоната в периода от м.април 2019 год. до
м.юни 2019 год. били издадени следните фактури:
-фактура №**********/15.04.2019 год., издадена за периода от 15.03.2019 год. –
14.04.2019 год., която включвала месечна абонаментна такса за мобилен номер ********** –
17.49 лева; ползвани услуги – 235.19 лева; лизингова вноска за мобилно устройство – 20.59
лева; месечна абонаментна такса за мобилен номер ********** – 10.82 лева; ползвани
услуги – 13.06 лева. Общата сума по фактурата била в размер на 336.86 лева, като след
приспадане на надвнесено плащане ищецът заявява, че претендира сума в размер на 196.86
лева.
-фактура №**********/15.05.2019 год., издадена за периода от 15.04.2019 год. –
14.05.2019 год., която включвала месечна абонаментна такса за мобилен номер ********** –
17.49 лева; ползвани услуги – 2.85 лева; лизингова вноска за мобилно устройство – 20.59
лева; месечна абонаментна такса за мобилен номер ********** – 10.82 лева. Общата
претендира сума по фактурата е в размер на 57.98 лева.
-фактура №**********/15.06.2019 год., издадена за периода от 15.05.2019 год. –
14.06.2019 год., която включвала месечна абонаментна такса за мобилен номер ********** –
3
10.72 лева; ползвани услуги – 0.06 лева; месечна абонаментна такса за мобилен номер
********** – 6.63 лева. Излагат, че претендираната сума по фактурата е с отрицателна
величина, тъй като са били приспаднати таксите за посочения период. В същото време във
фактурата била начислена неустойка в размер на 150.18 лева за предсрочно прекратяване на
договорите, както и предсрочно изискуем остатък по договора за лизинг в размер на 247.08
лева с ДДС.
Поради неиздължаване на претендираните суми от страна на ответника, ищцовото
дружество инициирало производство по чл.410 от ГПК, по което им била издадена заповед
за изпълнение. След издаване на същата от страна на длъжника било депозирано
възражение, което поражда задължение за ищеца да установи претенцията си по съдебен
ред.
Тъй като ответникът не изплатил дължимите суми ищцовото дружество на основание
чл.410 от ГПК подало в Районен съд – гр.Шумен заявление за издаване на заповед за
изпълнение срещу ответника, в резултат на което било образувано ЧГД №2948/2020 год. по
описа на ШРС. Тъй като след издаване на заповедта за изпълнение ответникът е депозирал
възражение срещу издадената заповед за изпълнение, за ищцовото дружество на основание
разпоредбата на чл.415, ал.1 от ГПК е възникнало задължение да установи претенцията си
по съдебен ред.
С настоящата искова молба претендира сумата от 631.35 лева, от която: 192.91 лева –
главница, представляваща дължими суми за предоставени далекосъобщителни и мобилни
услуги; 288.26 лева – дължими лизингови вноски и 150.18 лева – претендирана неустойка.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по
делото писмени доказателства и по-специално от: Пълномощни, Договор за правна защита и
съдействие, Фактура, Договор за мобилни услуги от 20.07.2013 год., Договор за мобилни
услуги от 01.08.2017 год., Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с
мобилен номер +359********* от 21.05.2018 год., Договор за лизинг от 21.05.2018 год.,
Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер
+359********* от 19.01.2019 год., фактури, Платежни нареждания за заплатена държавна
такса, както и от материалите, приложени по ЧГД №2948/2020 год. по описа на ШРС,
Възражение, Известие за доставяне, Писмо до ответникът, Договор за правна защита и
съдействие, ведно с адвокатско пълномощно.
Изложената фактическа обстановка се изяснява и от изготвената в хода на съдебното
производство съдено-счетоводна експертиза, по която вещото лице дава заключение, че
издадените и посочени в исковата молба фактури са били осчетоводени от ищцовото
дружество, че размерът на неизплатените задължения както към датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 23.12.2020 год., така също и към
15.07.2021 год. е общо 631.35 лева, че на 29.03.2019 год.ответницата е заплатила сума в
размер на 140.00 лева, която е била приспадната от общите задължения на длъжника, като е
била погасена част от задължението по фактурата от 15.04.2019 год., както и че лизинговите
4
вноски са начислени съгласно условията на договора за лизинг.
За изясняване на фактическата обстановка е била допусната и изготвена съдебно-
техническа експертиза, по която вещото лице дава заключение, че на ответника е бил
предоставен достъп до съобщителната мрежа на ищеца, посредством телефонен номер
**********, както следва: от 15.03.2019 год. до 28.03.2019 год. и от 29.03.2019 год. до
02.05.2019 год. в рамките на договорените условия, като в периодите от 28.03.2019 год. до
29.03.2019 год. и от 02.05.2019 год. до 27.05.2019 год. са били ограничени изходящите
повиквания и SMS поради надвишаване на кредитния лимит; че в периода 27.03.2019 год. –
28.03.2019 год. към кратък номер 121712 са били изпратени 47 броя съобщения, които са
били таксувани от мобилния оператор на единична цена от 5 лева без ДДС. Вещото лице
дава отговор, че от страна на ищцовото дружество не му е предоставена конкретна
информация за търговеца, осигуряващ услугата посредством кратък номер 121712 в
процесния период, както и информация, позволяваща детайлно възпроизвеждане на
механизма на активиране на горепосочената услуга в конкретния случай, че е налице
техническа възможност за генериране и изпращане на кратки съобщения без директно
участие на абоната, като действията могат да бъдат извършени от приложение, инсталирано
на мобилното устройство, притежаващо „разрешение за SMS“, като по принцип действията
би следвало да са под контрола на потребителя. В предоставените от ищцовото дружество
данни е липсвала информация за съобщения, получени от номер **********, в това число,
изпратени от кратък номер 121712, като са посочили, че не разполагат с данни за
нотификации към клиенти от търговеца, който е доставчик на услуга с добавена стойност.
При така установената фактическа обстановка по отношение на първия
обективно съединен положителен установителен иск с правно основание чл.422, ал.1 от
ГПК, във вр. с чл.124 от ГПК съдът приема от правна страна следното:
От материалите по делото се установява по безспорен начин, че страните са били в
облигационни отношения по силата на сключените между “***” ЕАД /с предишно
наименование „***“ ЕАД/ и ответника А. П. И.. договори за мобилни услуги и
допълнителните споразумения към тях. От представените като писмени доказателства по
делото фактури се установява, че в периода от м.април 2019 год. до м.юни 2019 год.
ответникът е ползвал мобилни услуги посредством използвания от него мобилен номер
**********. В същата насока е и заключението на изготвената в хода на съдебното
производство съдебно-счетоводна експертиза. Предмет на претенцията на ищцовото
дружество в настоящото производство по отношение на първия обективно съединен иск е
сумата от 192.91 лева, представляваща главница за дължими суми за предоставени
далекосъобщителни услуги. В посочената сума, видно от фактура №**********/15.04.2019
год. са включени 47 броя SMS на обща стойност 235.19 лева.
По отношение на тази претенция съдът намира същата за неоснователна и
недоказана. Видно от заключението на изготвената по делото съдебно-техническа
експертиза действително в периода 27.03.2019 год. – 28.03.2019 год. към кратък номер
121712 са били изпратени 47 броя съобщения, които са били таксувани от мобилния
5
оператор на единична цена от 5 лева без ДДС. В същото време обаче вещото лице дава
отговор, че от страна на ищцовото дружество не му е предоставена конкретна информация
за търговеца, осигуряващ услугата посредством кратък номер 121712 в процесния период,
както и информация, позволяваща детайлно възпроизвеждане на механизма на активиране
на горепосочената услуга в конкретния случай, че е налице техническа възможност за
генериране и изпращане на кратки съобщения без директно участие на абоната, като
действията могат да бъдат извършени от приложение, инсталирано на мобилното
устройство, притежаващо „разрешение за SMS“, като по принцип действията би следвало да
са под контрола на потребителя. В предоставените от ищцовото дружество данни е липсвала
информация за съобщения, получени от номер **********, в това число, изпратени от
кратък номер 121712. Следователно от изложеното не може да бъде установено какъв е бил
механизма на изпращане на съобщенията, дали същото е станало с активното участие на
потребителя или не, както и дали от последния са били извършени действия по активиране
на някаква услуга, довела до автоматично изпращане на съобщенията или същото е станало
без намесата и извън волята на ответника. В тази връзка съдът съобрази и обстоятелството,
че във връзка с указаното на ищцовото дружество задължение на основание разпоредбата на
чл.190 от ГПК да представи цялата кореспонденция, водена между страните във връзка със
спора, от тяхна страна не е представено каквото и да е доказателство в тази насока. В тази
връзка непредставянето на посочените документи следва да бъдат преценявани, съгласно
чл.161 от ГПК, като с оглед на обстоятелствата по делото съдът приема за недоказани
фактите, относно които страната е създала пречки за събиране на допуснати доказателства.
А с оглед на изложеното съдът намира първия предявен от ищцовото дружество
положителен установителен иск за неоснователен и недоказан, поради което същият следва
да бъде отхвърлен изцяло.
При така установената фактическа обстановка по отношение на втория
обективно съединен положителен установителен иск с правно основание чл.422, ал.1 от
ГПК, във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.342, ал.2 и 3 от ТЗ, във вр. с чл.345, ал.1
от ТЗ, във вр. с чл.232, ал.2 от ЗЗД съдът приема от правна страна следното:
Както бе посочено и по-горе от материалите по делото се установява по безспорен
начин, че страните са били в облигационни отношения и по отношение на сключените
между “***” ЕАД и ответника А. П. И.. Допълнително споразумение №********* от
21.05.2018 год. към договор за лизинг от 21.05.2018 год., съгласно който му е предоставено
мобилно устройство SAMSUNG Galaxy J7 2017 Dual Gold. Предоставянето на устройството
е уговорено от страните с отделен договор за лизинг, съгласно който общата цена на
лизинговата вещ е 473.57 лева с ДДС. Във връзка с ползването й лизингополучателят се
задължил на основание чл.3, ал.1 от договора да заплати двадесет и три месечни лизингови
вноски в размер на 20.59 лева с включен ДДС всяка, като същите следвало да бъдат
фактурирани, заедно с месечните сметки за ползваните през отчетния период мобилни
услуги чрез номера.
Не се спори между страните по договорите, че устройството е било предадено на
6
ответника, че същият е заплатил част от лизинговите вноски и че не е изпълнил
задължението си по договора да заплати останалите уговорените между страните лизингови
вноски. В същото време сключените между страните договори са били предсрочно
прекратени по инициатива на потребителя. С оглед на изложеното ищцовото дружество е
реализирало предвиденото си право в разпоредбата на чл.12 от ОУ към договора за лизинг
да обяви оставащите лизингови вноски по договорите за предсрочно изискуеми.
По делото липсват данни длъжникът да е бил уведомен от кредитора за обявената
предсрочна изискуемост на процесните лизингови вноски преди завеждане на иска, но с
оглед на трайно установената практика на ВКС, според която, в хипотезата на обективирано
в исковата молба волеизявление на кредитора за обявяване на предсрочна изискуемост,
следва да се приеме, че с връчването на препис от исковата молба на длъжника /респективно
на негов упълномощен или особен представител/ това волеизявление стига до него, т. е. това
е и моментът на настъпване на предсрочната изискуемост. Следователно следва да се
приеме извода, че ответникът е узнал за изявлението на ищеца за обявяване на вземането за
предсрочно изискуемо с получаване на препис от исковата молба по делото. Връчването на
препис от исковата молба обаче е станало след изтичане крайния срок на действие на
договорите за мобилни услуги и лизинг, от което следва, че претендираните лизингови
вноски са били с настъпил краен падеж и поради това изискуеми преди завеждане на иска,
който факт следва да бъде съобразен от съда. От страна на ответника не са представени
доказателства или наведени твърдение за извършени плащания от негова страна, поради
което съдът намира, че вторият обективно съединен положителен установителен иск се
явява основателен и следва да бъде уважен изцяло, като се приеме за установено в
отношенията между страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от
288.26 лева, представляваща незаплатени лизингови вноски, които били включени в
издадени фактури №**********/15.04.2019 год., №**********/15.05.2019 год. и
№**********/15.06.2019 год.
С оглед изпадането си в забава ответникът дължи и законната лихва върху дължимата
главница, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение до окончателното изплащане на сумата.
При така установената фактическа обстановка по отношение на третия
обективно съединен положителен установителен иск с правно основание чл.422, ал.1 от
ГПК, във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.92 от ЗЗД съдът приема от правна
страна следното:
Ищцовото дружество претендира неустойка в размер на 150.18 лева. Съгласно
разпоредбата на чл.92 от ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на задължението и
служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват.
Следователно същата се дължи от страна на длъжника в случай на виновно неизпълнение
на поето с договора задължение. За да е осъществен фактическия състав на неустойката е
необходимо наличието на изрично уоворена между страните валидна клауза за неустойка,
неизпълнение от страна на длъжника и виновно поведение от страна на последния, като
7
вината се презюмира до доказване на противното. Неустойката се дължи в уговорения
размер без оглед на конкретните вреди, ако са настъпили такива, т. е. в тежест на кредитора
е да докаже фактът на неизпълнение на задължението от страна на лицето, от което я
претендира. В настоящия случай, от материалите по делото се установява по безспорен
начин, че ищецът претендира неустойка за предсрочно прекратяване на договора на
основание разпоредбата на раздел IV, т.3 от Допълнително споразумение към договор за
мобилни/фиксирани услуги. Посочената разпоредба предвижда в случай на прекратяване на
договора преди изтичане на срока, посочен в него по вина или инициатива на потребителя
или при нарушение на задълженията му по договора или други документи, свързани с него,
в това число приложимите ОУ, че последният дължи за всяка СИМ карта, по отношение на
която е налице прекратяване, неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаменти
за периода от прекратяване до изтичане на уговорения срок, като максималния размер на
неустойката не може да надвишава трикратния размер на стандартните месечни абонаменти.
В същото време в допълнение на неустойката по предходното изречение потребителят
дължи и възстановяване на част от ползваната стойност на отстъпките от абонаментните
планове, съответства на оставащия срок на договора, както и съответна част от разликата
между стандартната цена на устройството, съгласно ценовата листа, действаща към момента
на сключване на договора и заплатената от него при предоставянето му, каквато съответства
на оставащия срок на договора.
Доколкото ответникът е физическо лице, на което по силата на сключените договори
са били предоставени различни мобилни и лизингови услуги, които не са предназначени за
извършване на търговска или професионална дейност, то същият се явява потребител по
смисъл на §13, т.1 от ДР на ЗЗП. С оглед на изложеното следва да приемем, че ответникът, в
качеството си на получател на услугите в отношенията, възникнали между него и ищеца по
силата на сключените договори се ползват от защитата на потребителите, предвидена в ЗЗП,
които в частта, касаеща регламентацията на неравноправните клаузи в потребителските
договори въвежда разпоредбите на Директива 93/13/ЕИО НА СЪВЕТА от 5 април 1993 год.
относно неравноправните клаузи в потребителските договори.
Съгласно разпоредбата на чл.143 от ЗЗП Неравноправна клауза в договор, сключен с
потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на
търговеца или доставчика и потребителя. В тази връзка съдът намира за неравноправна и
съответно недействителна клаузата, визирана в раздел IV, т.3 от Допълнително
споразумение към договор за мобилни/фиксирани услуги, която предвижда неустойка за
неизпълнение на договорно задължение на потребителя или при настъпване на
предвидените в посочената разпоредба случаи. Тази уговорка създава задължение за
потребителя да заплати неустойка, която е прекалено висока, както спрямо задължението,
което не е изпълнено, така и с оглед вида и предмета на договора. Действително неустойката
винаги е форма на договорна отговорност. В този смисъл е Тълкувателно решение №1 от
15.06.2010 год. на ОСТК на ВКС по тълк. дело №1/2009 год.. В същото време обаче
8
автономията на волята на страните да определят свободно съдържанието на договора и в
частност да уговарят неустойка е ограничена от разпоредбата на чл.9 от ЗЗД в две посоки:
съдържанието на договора не може да противоречи на повелителни норми на закона и на
добрите нрави. Добрите нрави са морални норми, на които законът е придал правно
значение, защото правната последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази на
противоречието със закона. Преценката за нищожност на неустойката поради накърняването
на добрите нрави следва да се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване
на договора, а не към последващ момент. В настоящия случай приемането на условията на
кредитора по процесните договори и по-конкретно клаузата за неустойка, която се явява
прекалено висока, е несъвместимо с целта на предоставената услуга, нарушава добрите
нрави и се явява нищожна по смисъла, вложен в разпоредбата на чл.26, ал.1, предл.трето от
ЗЗД. Соченото води до значително неравновесие между правата и задълженията на
доставчика и потребителя. В случая неустойката е извън присъщите й обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции. Задължението за заплащане цена на услуга, която
въобще няма да се доставя, не обезщетява някаква претърпяна загуба и пропусната полза, а
води единствено до неоснователно разместване на блага. Съобразявайки размера на
неустойката с размера на главното задължение, съдът стига до извода, че в случая така
договорената компенсаторна неустойка позволява на мобилния оператор да реализира
значителен приход, без последният да полага допълнително каквито и да било усилия за
изпълнение на насрещното си задължение. Ето защо се налага извода, че в случая
неустойката не цели да задоволи имуществения интерес на доставчика, като кредитор,
обезщетявайки го за вредите при неточно изпълнение от длъжника, а води до неговото
неоснователно обогатяване.
С оглед на изложеното третият обективно съединен положителен установителен иск
се явява неоснователен и недоказан и като такъв следва да бъде отхвърлен изцяло за сумата
от 150.18 лева.
С оглед изхода на спора ответникът дължи на ищцовото дружество направените по
заповедното и настоящото производство разноски в общ размер на 415.49 лева, включващи
заплатена държавна такса, адвокатско възнаграждение и възнаграждение за вещи лица,
съразмерно с уважената част от исковете и съгласно представен списък.
В същото време на основани разпоредбата на чл.78, ал.3 от ГПК ответникът също
има право на разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска в размер на 163.03 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че А. П. И.., с ЕГН**********, с постоянен адрес:
гр. Шумен, ул.”***” №4А ДЪЛЖИ НА “***” ЕАД, с ЕИК***, със седалище и адрес на
управление: гр.***, ж.к.*** 4, *** ***, сграда 6, съдебен адрес: гр.***, ж.к. *** ул.“***“ №6,
ет.5, чрез адв.З. Й. Ц. от САК сумата в размер на 288.26 лева /двеста осемдесет и осем лева
9
и двадесет и шест стотинки/, представляваща незаплатени лизингови вноски по Договор за
лизинг от 21.05.2018 год. и Допълнително споразумение №********* от 21.05.2018 год. към
Договор за лизинг от 21.05.2018 год., които били включени в издадени фактури
№**********/15.04.2019 год., №**********/15.05.2019 год. и №**********/15.06.2019 год.,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение – 29.12.2020 год. до окончателното изплащане на сумата.
ОТХВЪРЛЯ ИСКА ЗА ПРИЗНАВАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО, че А. П. И.., с
ЕГН**********, с постоянен адрес: гр. Шумен, ул.”***” №4А ДЪЛЖИ НА “***” ЕАД, с
ЕИК***, със седалище и адрес на управление: гр.***, ж.к.*** 4, *** ***, сграда 6, съдебен
адрес: гр.***, ж.к. *** ул.“***“ №6, ет.5, чрез адв.З. Й. Ц. от САК сумата в размер на
192.91 лева /сто деветдесет и два лева и деветдесет и една стотинки/, представляваща
главница за дължими суми за предоставени далекосъобщителни услуги, които били
включени в издадени фактури №**********/15.04.2019 год., №**********/15.05.2019 год. и
№**********/15.06.2019 год., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 29.12.2020 год. до
окончателното изплащане на сумата.
ОТХВЪРЛЯ ИСКА ЗА ПРИЗНАВАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО, че А. П. И.., с
ЕГН**********, с постоянен адрес: гр. Шумен, ул.”***” №4А ДЪЛЖИ НА “***” ЕАД, с
ЕИК***, със седалище и адрес на управление: гр.***, ж.к.*** 4, *** ***, сграда 6, съдебен
адрес: гр.***, ж.к. *** ул.“***“ №6, ет.5, чрез адв.З. Й. Ц. от САК сумата в размер на
150.18 лева /сто и петдесет лева и осемнадесет стотинки/, представляваща претендирана
неустойка, която била включена в издадена фактура №**********/15.06.2019 год., ведно
със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение – 29.12.2020 год. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК А. П. И.., с ЕГН**********, с постоянен
адрес: гр. Шумен, ул.”***” №4А ДА ЗАПЛАТИ НА “***” ЕАД, с ЕИК***, със седалище и
адрес на управление: гр.***, ж.к.*** 4, *** ***, сграда 6, съдебен адрес: гр.***, ж.к. ***
ул.“***“ №6, ет.5, чрез адв.З. Й. Ц. от САК направените в хода на заповедното и настоящото
производство разноски в общ размер на 415.49 лева /четиристотин и петнадесет лева и
четиридесет и девет стотинки/, представляваща заплатена държавна такса, адвокатско
възнаграждение и възнаграждение за вещи лица, съразмерно с уважената част от исковете и
съгласно представен списък.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК “***” ЕАД, с ЕИК***, със седалище и
адрес на управление: гр.***, ж.к.*** 4, *** ***, сграда 6, съдебен адрес: гр.***, ж.к. ***
ул.“***“ №6, ет.5, чрез адв.З. Й. Ц. от САК ДА ЗАПЛАТИ НА А. П. И.., с ЕГН**********,
с постоянен адрес: гр. Шумен, ул.”***” №4А направените в хода на настоящото
производство разноски в размер на 163.03 лева /сто шестдесет и три лева и три стотинки/,
представляваща заплатено адвокатско възнаграждение, съразмерно с отхвърлената част от
исковете и съгласно представен списък.
Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок
10
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
11