Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, 29.07.2022
г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГК, ІV- Е въззивен състав, в публично съдебно заседание на трети юни през две
хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Рени Коджабашева
ЧЛЕНОВЕ: Йоана Генжова
мл. съдия Мирослав Стоянов
при участието на секретаря Капка Лозева, като
разгледа докладваното от съдия Коджабашева гр. дело № 5960 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по
реда на чл.258 и сл. ГПК.
С
Решение от 20.03.2020 г., постановено по гр.д.№ 80739/ 2018 г. на Софийски
районен съд, ГО, 118 състав, ЗД „Б.И." АД- гр. София /ЕИК *********/ е осъдено
да заплати на Р.С.А. /ЕГН **********/- в качеството й на
родител и законен представител на сина си И.Р.А. /ЕГН **********/ сумата 500 лева-
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска на
21.12.2018 г. до окончателното й изплащане; и сумата 70.98 лв.- обезщетение за
забава за времето от 28.07.2017 г. до 20.12.2018 г., като исковете са
отхвърлени: относно главницата- за разликата над сумата 500 лв. до пълния
предявен размер от 10 000 лв., и относно мораторната лихва- за сумата 1 422.22
лв. На основание чл.78, ал.3 ГПК Р.С.А., действаща като родител и законен
представител на малолетния И.Р.А. /р. 2016 г./ е осъдена да заплати на ЗД „Б.И." АД сумата 190
лева- разноски по делото. На основание чл.38, ал.2 ЗАдв ответникът ЗД „Б.И."
АД е осъден да заплати на адв. Д. Н.сумата
300 лева- адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на Р.С.А.- в качеството й на
родител и законен представител на ищеца И.Р.А. /р. 2016 г./. На основание
чл.78, ал.6 ГПК ответникът ЗД „Б.И." АД е осъден да заплати по сметка на СРС сумата
100 лв.- държавна такса.
Подадена е въззивна жалба от И.Р.А. /ищец по делото/- малолетен, действащ чрез своята
майка и законен представител Р.С.А., в която са изложени оплаквания за
неправилност и необоснованост на постановеното от СРС решение в отхвърлителната
му част- за горницата над сумата 500 лв. до размер на сумата 5 000 лв., и
в частта относно разноските, с искане да бъде постановена отмяната му и да бъде
постановено решение за присъждане на посочената част от претендираното
застрахователно обезщетение- в размер на 4 500 лв., ведно със законната лихва
и разноските по делото.
Въззиваемата страна ЗД "Б.И." АД-
гр. София /ответник по делото/ оспорва жалбата и моли постановеното от СРС
решение като правилно в обжалваната отхвърлителна част да бъде потвърдено.
Предявен
е иск с правно основание чл.432, ал.1 КЗ /искът по чл.86 ЗЗД не е предмет на
въззивното производство/.
Софийски
градски съд,
като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на
страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата
е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е допустима, а разгледана по същество
е неоснователна.
Съгласно
чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
Атакуваното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо- в обжалваната част.
Спорен
в настоящото въззивно производство е единствено въпросът за размера на
дължимото на ищeца И.А. за претърпените в следствие настъпилото на 28.07.2018
г. ПТП неимуществени вреди /болки и страдания/ застрахователно обезщетение.
Съобразно нормата на чл.269 ГПК въпросът за наличието на законовите
предпоставки за ангажиране отговорността на ответното дружество като
застраховател по риска „Гражданска отговорност” на виновния за ПТП водач не може
да бъде пререшаван от въззивния съд.
При
определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди въззивният
съд взе предвид характера и тежестта на увреждането на здравето на
жалбоподателя- ищец, изхождайки от характера на получените травматични
увреждания- контузия на задно-теменната и тилна области на главата с хематом
тилно в дясно и контузия на тялото, представляващи повърхностни мекотъканни
травми на главата и тялото, причиняващи временно разстройство на здравето,
неопасно за живота; продължителността на понесените във връзка с травмите болки-
около 2 до 3 седмици след инцидента, според заключението на вещото лице по
изслушаната в първоинстанционното производство съдебно- медицинска експертиза; липсата
на трайни последици за здравето на ищеца; начинът на причиняване на телесните
увреждания и възрастта на пострадалия /р. 2016 г./- на 1 година и 3 месеца при
настъпване на ПТП. При съобразяване на горните обстоятелства и при отчитане на
обстоятелството, че от страна на застрахователя- ответник е признато правото на
обезщетение на ищеца в размер на 300 лв. /което не се твърди да не му е било
заплатено/, за претърпените болки и страдания от физическо естество съобразно
диспозитивното начало, по преценка на настоящия съд на ищеца И.А. следва да
бъде определено обезщетение за неимуществени вреди в размер на 500 лева /при общ размер на обезщетението
за обезвреда от 800 лева, включващ и определеното извънсъдебно застрахователно
обезщетение/, т.е. в определения с обжалваното решение размер, отговарящ на
принципа на справедливостта, прогласен в чл.52 ЗЗД.
Следва
да се отбележи, че тъй като възражението за съпричиняване не се поддържа от
ответника в подадения по делото отговор на въззивната жалба, въззивният съд не
дължи излагането на самостоятелни мотиви в тази насока и съответно зачитане на
принос на малолетния ищец за настъпване на деликта /имащ обективен характер-
според ППВС № 17/ 1963 г.- т.7, като чл.51, ал.2 ЗЗД се прилага и в случаите,
при които малолетно дете или невменяемо лице допринесе за настъпване на
резултата, независимо от неспособността на тези субекти да действат разумно и
да предвиждат евентуалните негативни последици от своите действия и бездействия/.
При
тези съображения, поради съвпадане изводите на двете съдебни инстанции по
съществото на спора и неоснователност на релевираните във въззивната жалба
доводи, постановеното от СРС решение като правилно в обжалваната отхвърлителна
част следва да бъде потвърдено.
При
този изход на въззивното производство право на разноски- съгласно чл.273 вр.
чл.78, ал.3 ГПК има въззиваемото дружество, но искане за присъждането на
разноски от същото не е заявено, поради което и такива с настоящото решение не
следва да бъдат присъдени.
Водим от горното, СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение от 20.03.2020
г., постановено по гр.д.№ 80739/ 2018 г. на Софийски районен съд, ГО, 118
състав, в обжалваната част, в която
предявеният от И.Р.А.
/ЕГН **********/- малолетен, действащ чрез своята майка и законен представител Р.С.А. /ЕГН **********/*** /ЕИК *********/
иск с правно основание чл.432, ал.1 КЗ е отхвърлен за сумата 4 500 лв.,
представляваща горница над сумата 500 лв. /присъдено от СРС обезщетение/ до
размер на сумата 5 000 лв. /главница/, претендирана като обезщетение за
неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени във връзка с настъпило на 28.07.2017
г. в гр. София ПТП болки и страдания, ведно със законната лихва от 21.12.2018
г. /дата на подаване на исковата молба/ до окончателното й изплащане, а също и в частта относно присъдените на
основание чл.78, ал.3 ГПК на ЗД „Б.И." АД разноски от 190 лева.
Решението по гр.д.№ 80739/ 2018 г. на СРС,
ГО, 118 състав, като необжалвано е влязло
в сила в останалата му част.
Решението не подлежи на касационно обжалване-
съгласно чл.280, ал.3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.