Решение по дело №1883/2022 на Административен съд - Варна

Номер на акта: 1368
Дата: 28 октомври 2022 г.
Съдия: Красимир Русев Кипров
Дело: 20227050701883
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 12 август 2022 г.

Съдържание на акта

                                 Р Е Ш Е Н И Е

 

                                                2022 г., гр.Варна

 

                В    ИМЕТО    НА     НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД                               

 Х-ти касационен състав,

в публично заседание на  13.10. 2022 г., в състав :

                               Председател :  Красимир Кипров                                                    Членове    :       Ралица Андонова

                                                        Стоян Колев

при секретаря   Добринка Долчинкова

с  участието на прокурора  Мирослав Георгиев

като разгледа докладваното от съдия  Кипров

        касационно дело № 1883  по описа на съда за 2022  г.,

        за да се произнесе взе предвид следното :

 

 

          Производството  е  по реда на чл.63в от ЗАНН във вр. с глава ХІІ от АПК.

          Образувано е по жалба на  Директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“-Варна ,  против решение № 860/ 23.06.2022 г. по НАХД № 1681/2022 г. по описа на  ВРС, с което е  отменено издаденото от същият наказващ орган    НП № 23-0001807/ 24.11.2021 год.  и  РД „АА“-Варна е осъдена да заплати на „Е.Т.“ ЕООД разноски в размер на 580 лв.   С развити в жалбата доводи за  постановяване на обжалваното решение  в нарушение на материалния закон при квалифициране на деянието като нарушение общо извършено от превозвача с това по НП № 23-0001806/24.11.2021 г. , се иска   отмяната му  и присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, а в условията на евентуалност се иска присъждане на разноски на противната страна за адвокатско възнаграждение при условията на чл. 63д, ал.2 от ЗАНН. В съдебно заседание  не се явява представител на касатора.   

        Ответникът „Е.Т.“ ЕООД не изразява становище по касационната жалба.  

          Представителят на Варненска окръжна прокуратура дава заключение за оставяне в сила на обжалваното решение.

          След преценка на изложените от страните доводи  и  извършената по реда на чл.218 от АПК проверка , съдът намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срок от надлежна страна , против подлежащ на касационен контрол съдебен акт, а разгледана по същество тя е   неоснователна.

          С   обжалваното НП  е   наложена   на  основание чл. 97, ал.1, пр. последно  от ЗАвП на настоящият   ответник имуществена санкция  в размер на 5000 лв.  за нарушение  по чл. 91б, ал.1, т.1 от ЗАвП, а именно :  затова, че на 22.09.2021 г.  в гр. Варна, превозвачът притежаващ удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров  превоз  на пътници, не е спазил законоустановения 7-дневен срок изтичащ на 21.09.2021 г. , да предостави на служителите на РД „АА“-Варна за проверка изисканите с покана № 84-00-51-905/13.09.2021 г. , получена на дата 14.09.2021 г. , всички пътни книжки на автомобилите , с които е извършван таксиметров превоз за периода на проверката 1.01.2021 г. -  31.08.2021 г. , като не е предоставена пътна книжка за автомобил „Дачия“ с рег. № **, с който е извършен таксиметров превоз на пътници с водач И.Г.И. на дата 21.06.2021 г. – представени са 59 бр.  пътни книжки на други автомобили, видно от регистър на издадените пътни книжки.

          За да  отмени   НП , районният съд  е приел, че  наказващият орган е допуснал съществено процесуално нарушение като е санкционирал превозвача за всяка отделна непредставена пътна книжка посредством отделно НП – в случая, освен с обжалваното такова и с НП № 23-0001806/24.11.2021 год.

          Касационният съд намира, че не е налице изложеното  в жалбата основание по чл.348, ал.1, т. 1  от НПК за отмяна на въззивното решение, но по съображения различни от приетите от въззивния съд.   

          Неправилен  и несъответен на разпоредбата на чл. 18 от ЗАНН е правния извод на въззивния съд за допуснато от наказващия орган съществено процесуално нарушение поради това, че превозвача бил санкциониран за всяка отделна непредставена пътна книжка. Описаните в НП по извършване на деянието  факти не са спорни, при което противно на приетото от ВРС, правилното приложение спрямо тях на нормата на чл.18 от ЗАНН предполага налагане на отделни наказания, тъй като всяко едно непредставяне на пътна книжка осъществява самостоятелен и отделен състав на адм. нарушение по чл.97, ал.1, пр. последно от ЗАвП. Същевременно, при положение , че превозвачът е предоставил за проверка от контролните органи 59 бр.  пътни книжки и установените по делото факти сочат, че не са представени само 2 бр.  пътни книжки, то  предвид въведеният съгласно чл. 11 от ЗАНН във вр. с чл. 93, т.9 от НК критерий за незначителност  на вредните последици, така извършеното адм. нарушение се явява такова с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на адм.  нарушения от същият вид , т.е. същото представлява маловажен случай на адм. нарушение по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Прилагането на действащата към момента на извършване на нарушението /чл.3 от ЗАНН/ разпоредба на чл. 28 от ЗАНН не предполага издаване на НП и   налагане на  адм. наказание, поради което наложеното такова прави обжалваното НП материално незаконосъобразно. Материално незаконосъобразните НП подлежат на отмяна, т.е. като е постановил същият правен резултат, ВРС не е допуснал нарушение на материалния закон.

          Възражения за допуснати от районния съд съществени процесуални нарушения не са повдигнати с касационната жалба , съответно съгласно чл. 218, ал.1  от АПК служебната проверка за наличието на такива касационни основания е недопустима, т.е. освен материално законосъобразно, обжалваното решение следва да бъде прието и за процесуално законосъобразно. Същевременно, при допустимата  служебна проверка относно допустимостта и валидността на обжалваното решение, такива пороци не се установиха, поради което същото следва да бъде оставено в сила, включително в частта му относно присъдените разноски.

          При този изход на делото, претенцията на касатора за разноски по  чл. 63д, ал.1 от ЗАНН се явява неоснователна и не следва да бъде уважена, а от страна на ответника претенция за разноски не е повдигана и съответно такива не следва да се присъждат.

           Предвид изложеното , съдът

                                                                                                                                                                   Р Е Ш И  :

 

ОСТАВЯ   сила решение № 860/ 23.06.2022 г. по НАХД № 20223110201681/2022 г. по описа на ВРС.

Решението не подлежи на обжалване.

                                                                                                                                                                           

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ  :

                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                      

 

 

ЧЛЕНОВЕ  :