Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Плевен, 04.08.2016г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен съд, Х-ти гр.състав, в публичното
заседание на шести юли през две хиляди и
шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ТОДОРОВА
при секретаря М.Г.
като разгледа докладваното от съдията ТОДОРОВА гр.дело № 6727 по описа за 2015г.
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Иск с правно основание чл.127, ал.2 СК.
Производството по делото е образувано по подадена искова
молба от Й.Г.К., ЕГН**********,*** против В.Ц.Д., ЕГН**********,***, в която се
твърди, че с ответницата са живели на съпружески начала около 5 години и са
родители на малолетното дете В.Й.К.,
род. на ***г. Твърди, че в началото с майката и детето живеели в едно
домакинство - в собствения на ищеца апартамент в ***. Твърди, че още от раждането
на детето обаче, грижи за него е полагал основно ищеца. Твърди, че след
навършване на 6-месечна възраст на детето, майката започнала работа. Твърди, че
последните две години по нейно желание работела само нощна смяна, като през
деня прекарвала изцяло с приятелки в гр.Плевен, а детето ходело на ясла.
Твърди, че в началото на м.юли 2015г. В. неочаквано напуснала жилището им
и заминала за ***. Твърди, че в продължение на месец /до края на
м.август 2015г/ се обаждала на Скайп, но единствено във връзка със собствените
й въпроси /уреждане на кредитите й в банките/, а от тогава досега - не. Твърди,
че още след заминаването си тя заявила, че не я интересуват нито ищеца, нито
детето и не желае да живее с тях, а иска да живее в чужбина. Твърди, че обяснила,
че си има приятел в *** и не желае да се връща при тях. Евентуално в
последствие можела да вземе детето, тъй като няма постоянна работа и по този
начин ще получава поне детски добавки. Твърди, че за целия период от около 6
месеца тя е говорила един път с детето за съвсем кратко, а от месец август
2015г. е сменила телефона си и нямат никаква връзка с нея, а тя самата не се
обажда. Твърди, че понастоящем, ищеца и детето живеят в апартамента на ищеца в ***,
като грижи за детето полага единствено той, а при нужда му помага неговата
майка /баба на детето/. Твърди, че е осигурил на детето оптимални условия за
живот, а то е изключително много привързано към него и баба си. Твърди, че
непосредствено след заминаването й, при разговор на Скайп В. заявила на детето,
че ще дойде да го вземе, но детето и отговорило, че няма да живее с нея, а иска
да живее с бащата в Ясен. Твърди, че от тогава -при редките обаждания на В.
детето изпада в паника и започва да повтаря да не я дава бащата, че не иска на
ходи да живее там, че ако майка й дойде да я вземе насила - ще избяга. Моли, да
бъде предоставено на бащата упражняването на
родителските права върху малолетното дете В.Й.К., род. на *** г.,
майката В.Ц.Д. да бъде осъден да заплаща издръжка за малолетното си дете в
размер на 110лв. месечно, платими до 5-то число на съответния месец. Да бъде
определен режим на
личните контакти между ответницата и детето В.Й.К., род. на ***г.
както следва: всяка първа и трета неделя от месеца без преспиване, по
местожителството на детето в ***, от 9.00 до 18.00ч., както и по един месец
през лятото, който не съвпада с платения годишен отпуск на бащата.
В
срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от особения представител на
ответницата по делото, в който не взема становище по допустимостта на
претенцията, а по основателността твърди, че посочената в исковата молба правна
квалификация не съответства на петитума на иска. Счита, че е в тежест на ищеца
да докаже възможностите си за даване на издръжка на детето.
Съдът,
като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и съобрази
доводите на страните, намира за установено следното от фактическа страна:
Страните по делото нямат сключен
граждански брак, но от съвместното им съжителство, видно от представеното по
делото Удостоверение за раждане, по акт за раждане № 2094/07.11.2011г. на
Община-Плевен са родители на детето В.Й.К., ЕГН**********.
Видно от НА за дарение на
недвижим имот Й.К. е собственик на ***, находящ се в *** ***, състоящ се от 2 стаи, кухня, баня с клозет със застроена
плок 67,75 кв.м.
Видно от удостоверение № 655/03.12.2015г., Й.К. получава следно месечно трудово възнаграждение
в размер на около 580 лева.
От представения по делото
социален доклад се установява, че Й.К. е мотивиран и има необходимите битови и
финансови възможности да отглежда детето В.. Може да разчита на подкрепа в
отглеждането на детето от своята майка, която е пенсионер и живее в ***.
Съдът кредитира показанията на
св. *** и *** като еднопосочни и в съответствие с останалите събрани по делото
доказателства. От тях се установява, че родителите на детето са живели заедно в
жилището, собственост на ищеца в ***, където са отглеждали заедно детето В.. В
грижата за детето сега му помага неговата майка, която също живее в ***.
Майката на детето е напуснала семейното жилище през лятото на 2015г. и от
тогава грижа за детето полага бащата. След заминаването си за *** майката не
проявява интерес към детето и не е изплащала средства или подаръци за детето.
При така
установената фактическа обстановка, съдът направи следните изводи:
По искът с правно основание
чл.127, ал.2 СК
Съгласно чл. 123 от СК родителските права и задължения се упражняват в
интерес на детето от двамата родители заедно и поотделно. При разногласие между
тях, спорът се решава от районния съд след изслушване на родителите, а ако е
необходимо, на детето. С този иск се цели да се разреши спор за конкретни права
по отношение на децата, а не спор относно упражняването на родителските права
цялостно. Този иск е спор между родители, които са в брак.
Различно е положението на децата,
родителите на които не са в брак, какъвто е настоящият случай. Страните не са в
брак и са разделени. При разделеното живеене на родителите, те нямат възможност
ежедневно да вземат решения, относно упражняването на конкретно право на
детето, както и относно цялостното упражняване на родителските права. Това
неудобство, засягащо пряко интереса на детето, се разрешава с иск по чл. 127,
ал. 2 от СК. В такъв случай възниква спорът, при кого ще живее детето. След като
се определи при кой от двамата родители ще живее то, този родител ще упражнява
и родителските права, тъй като нуждите му ще налагат това.
Съдебният акт, с който съдът разрешава спора за мерките относно
упражняването на родителските права, дължимата издръжка и определяне
местоживеенето на детето, е проява на съдебна администрация на гражданските
правоотношения, при която съдът разполага с оперативна самостоятелност при
разрешаването на съответните отношения, изхождайки от правилото за защита
интересите на детето, което е най-важното, съществено и определящо при
разрешаването на такъв спор.
При решаването на настоящия спор следва винаги да се изхожда от интересите
на детето, преценени с оглед на следните обстоятелства: родителски качества,
полагане на грижи и умения за възпитание на детето, възраст и пол на детето,
привързаност между детето и родителите.
Всички тези обстоятелства следва да се преценят съвкупно и с оглед на
събраните по конкретното дело доказателства.
Досежно това, кому да бъде предоставено упражняването на родителските права
върху родените от съжителството им деца, съдът следва да съобрази, множество
обстоятелства от разнообразно естество, по-важните от тях съгласно ППВС №1 ОТ
12.11.1974 Г. ПО ГР. Д. № 3/1974 Г., са:а) Възпитателски качества на
родителите. б) Морален лик на родителите, в) Грижи и отношение на родителите
към децата. г) Желанието на родителите, д) Привързаност на децата към
родителите, е) Полът на децата. Майката
е по-пригодна от бащата да отглежда и възпитава децата от женски пол и наравно
да отглежда и възпитава момчетата ,ж) Възраст на децата. Възрастта на децата е
от значение, когато наред с другите обстоятелства детето се нуждае от
определени родителски грижи.,з) Помощта на трети лица, и) Социално обкръжение, к)
Жилищно-битови и други материални условия на живот.
Установи се, че детето се отглежда в семейната среда на бащата, където до
напускане на жилището от майката е отглеждано съвместно от двамата родители. Детето
е привързано към бащата, което е важна предпоставка както за съвместното им
живеене, така и за самото упражняване на родителските права, тъй като по-лесно
се осъществяват възпитанието и родителските грижи по отглеждането на детето, когато
в основата им лежи взаимна привързаност между възпитател и възпитаник. Майката не
претендира да упражнява родителските права по отношение на детето. При тези
данни и в съответствие със заключението на социалната институция, съдът приема,
че с оглед най-добра защита интереса на детето, е необходимо упражняването на
родителските права да бъде предоставено на бащата Й.К., като се определи
подходящ режим на лични отношения на майката с детето. В интерес на децата е да
не се прекъсват биологичната, социалната и емоционалната връзка дете-родител с майката,
поради което трябва да се осигури възможност същата да осъществява и поддържа
контакти с него. С оглед на това, на основание чл. 127, ал.2 от СК следва да
бъде определен режим на лични отношения на майката с детето, който да даде
възможност да се укрепи емоционалната привързаност на детето към майката, както
и да има възможност тя да упражнява влияние върху неговото развитие. По тези
съображения следва да бъде определен следния режим на лични контакти между майката
В.Д. и детето В.К. както следва: всяка
първа и трета неделя от месеца от 9,00 часа
до 18.00 часа по местоживеене на детето, както и 30 дни през лятото
когато не съвпада с годишния отпуск на бащата.
С оглед становището на съда за предоставяне на упражняването на
родителските права на бащата, майката следва да бъде осъдена да осигурява
месечна издръжка за малолетното дете В.. Съгласно разпоредбата на чл.143, ал.2
от СК родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца
независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си,
а съгласно нормата на чл.142, ал.1 и ал.2 от СК пък предвижда, че размерът на
издръжката се определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка, и
възможностите на лицето, което я дължи, като минималната издръжка на едно дете
е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата. По делото не се събраха доказателства за
реализираните от майката доходи, поради което, няма основание да бъде определен
размер на издръжката по-голям от минималния такъв. Поради изложеното ответницата
следва да бъде осъдена да заплаща на детето В. ежемесечна издръжка в размер от 105 лв. месечно, като тази издръжка следва да
бъде платима до 25 – то число на съответния месец, за който се отнася
издръжката, считано от датата на подаване на исковата молба/18.12.2015г./, до
настъпване на законни причини за нейното изменяне или прекратяване, ведно със
законната лихва върху всяка просрочена вноска, за разликата до предявения
размер от 110 лв., следва искът да бъде отхвърлен като неоснователен и
недоказан.
При
този изход на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК, ответника следва да бъде
осъден да заплати на ищцата направените деловодни разноски за ДТ и адвокатско
възнаграждение и депозит за особен представител в размер на 601,36 лв съразмерно с уважената част на
исковата претенция.
При този изход на делото, ответника следва да
бъде осъден да заплати на РС-Плевен, ДТ върху
присъдената издръжка в размер на 151,20 лв., както и 5.00 лв. в случай
на служебно издаване на изпълнителен лист.
Воден от горното съдът
РЕШИ :
ПРЕДОСТАВЯ
УПРАЖНЯВАНЕТО НА РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА по отношение на малолетното дете В.Й.К.,
ЕГН********** на бащата Й.Г.К., ЕГН**********,***.
ОПРЕДЕЛЯ РЕЖИМ НА ЛИЧНИ КОНТАКТИ на
майката В.Ц.Д., ЕГН********** с детето В.Й.К., ЕГН********** - всяка първа и
трета неделя от месеца от 9,00 часа до
18.00 часа по местоживеене на детето, както и 30 дни през лятото когато не
съвпада с годишния отпуск на бащата.
ОСЪЖДА В.Ц.Д., ЕГН**********, да
заплаща на малолетното дете В.Й.К., ЕГН**********, чрез неговия баща и законен представител Й.Г.К., ЕГН**********,
ежемесечна издръжка в размер на 105,00
лв /сто и пет лева/, платими до 25–то
число на съответния месец, за който се отнася издръжката, считано от 18.12.2015г.
до настъпване на законни причини за нейното изменяне или прекратяване, ведно
със законната лихва върху всяка просрочена вноска, а за разликата до предявения
размер от 110 лв., отхвърля иска като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА В.Ц.Д., ЕГН********** да
плати на Й.Г.К., ЕГН********** сумата от 601,36 лв. за направени по делото разноски за ДТ,
адвокатско възнаграждение и депозит за особен представител.
ОСЪЖДА В.Ц.Д., ЕГН**********,*** ДТ
върху присъдената издръжка в размер на 151.20 лв., както и 5.00 лв. – в случай
на служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението
подлежи на обжалване пред Плевенски ОС в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: