РЕШЕНИЕ
№ 550
гр. Плевен, 21.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шести април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Христо Ст. Томов
при участието на секретаря РУМЯНА ИЛК. КОНОВА
като разгледа докладваното от Христо Ст. Томов Гражданско дело №
20234430100736 по описа за 2023 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Постъпила е искова молба от „ИЗИ ФИНАНС“ ЕООД гр. София против
П. Х. В. от ***. В молбата се твърди, че на 31. 08. 2021 год. между ищеца като
кредитодател и ответницата като кредитополучател е бил сключен договор за
предоставяне на кредит от разстояние № 352434 по правилата на ЗПФУР.
Твърди се, че по силата на сключения договор на ответницата е бил отпуснат
кредит в размер на 1 500 лв. Твърди се, че сумата е била преведена по
банковата сметка на ответницата в „Първа инвестиционна банка“ АД. Твърди
се, че вземането за главница е следвало да бъде погасено с 24 ежемесечни
вноски, всяка от които в размер на 62, 50 лв., за периода от 30. 09. 2021 год.
до 21. 08. 2023 год. Твърди се, че поради неизпълнение от страна на
ответницата на същата е бил изпратен имейл, чрез който от датата на
получаването му- 05. 10. 2022 год.- надлежно е обявена предсрочна
изискуемост на цялото вземане. Твърди се, че ищцовото дружество е
депозирало пред *** районен съд заявление за издаване на заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК и е било образувано ч. гр. дело № ***/
1
2023 год. Твърди се, че съдът е издал заповед за изпълнение, срещу която в
законоустановения срок е постъпило възражение от длъжника, което обуславя
правния интерес от предявяване на настоящия установителен иск. В
заключение ищецът моли съда да признае за установено по отношение на
ответницата, че последната му дължи сумата от 62, 50 лв., представляваща
вноска за главница с падежна дата 22. 06. 2023 год. по договор за
предоставяне на кредит № 352434/ 31. 08. 2021 год., ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното
изплащане на сумата. Претендира се присъждане на направените в
заповедното и исковото производство деловодни разноски.
Ответницата ангажира становище, че исковата молба е неоснователна.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства, намира за установено следното:
Претенцията на ищеца намира своето правно основание в разпоредбата
на чл. 422 от ГПК. Налице е спор между страните относно дължимостта на
вземането по издадена в полза на ищеца заповед за изпълнение по ч. гр. д. №
***/ 2023 год. по описа на *** районен съд. Предявеният иск е допустим, тъй
като във всички случаи, когато заповедта за изпълнение е издадена въз основа
на предвиден в закона несъдебен акт /несъдебно изпълнително основание/ и е
постъпило възражение от длъжника в установения срок, заявителят
/кредиторът/ разполага с възможността да реализира правата си,
предявявайки претенцията по чл. 422 от ГПК.
Разгледан по същество, искът е неоснователен. По делото е безспорно
наличието на облигационно правоотношение между страните, произтичащо
от сключения между тях договор за предоставяне на кредит № 352434/ 31. 08.
2021 год. Касае се за договор за предоставяне на кредит от разстояние, при
който освен общият закон- Закона за задълженията и договорите- намират
приложение и три специални закона- Закона за предоставяне на финансови
услуги от разстояние, Закона за платежните услуги и платежните системи и
Закона за електронния документ и електронния подпис. Легалното
определение на този вид договори се съдържа в разпоредбата на чл. 6 ал. 1 от
ЗПФУР, според която договор за предоставяне на финансови услуги от
разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част
от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана
2
от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването
на договора страните използват изключително средства за комуникация от
разстояние- едно или повече. Безспорно по делото е, че по силата на
сключения договор на ответницата П. Х. В. е бил предоставен кредит от 1 500
лв., който е следвало да се върне на общо 24 месечни погасителни вноски.
Видно е, че лихвеният процент е фиксиран за срока на договора и е в размер
на 40. 15 %. В договора е посочено, че годишният процент на разходите е в
размер на 48. 44 %. Съгласно чл. 3 ал. 1 от договора потребителят се
задължава в 3- дневен срок от усвояване на сумата по договора да предостави
на кредитора едно от следните обезпечения, а именно: 1/ Банкова гаранция в
полза на кредитора за сумата по чл. 2 ал. 1 т. 4 със срок на валидност 30 дни
след крайния срок на плащане на задълженията по договора или 2/ Две
физически лица- поръчители, които да отговарят на определени изисквания
/да имат нетен осигурителен доход в размер над 1 000 лв., да работят по
трудов договор без определен срок, да не са потребители или поръчители по
друг договор за паричен заем, сключен с „ИЗИ ФИНАНС“ ЕООД и т. н./.
Съгласно чл. 4 от договора общата дължима сума е 2 118, 60 лв,. а при
непредставяне на обезпечение по чл. 3 ал. 1- 2 899, 74 лв. В чл. 3 ал. 2 от
договора е посочено, че страните се съгласяват, че в случай на неизпълнение
на задължението за предоставяне на обезпечение, посочено в ал. 1,
потребителят дължи неустойка в размер на 781, 14 лв., като уговорката е тя да
се разсрочи и да се заплаща на части към всяка от погасителните вноски.
Основателен е доводът на ответницата, че така въведената клауза за
неустойка е нищожна и като такава не е породила своите правни последици.
Процесната неустойка по чл. 3 ал. 2 от договора за кредит е предвидена за
неизпълнение на задължение за осигуряване на обезпечение на кредита чрез
поръчители или банкова гаранция, като е въведен изключително кратък срок
за представяне на тези обезпечения- 3- дневен от сключване на договора,
както и са въведени редица сложни условия, на които да отговарят
поръчителите, в голямата си част несъобразени с конкретния размер на
предоставения кредит. При съобразяване на тези характеристики следва, че
неустойката очевидно не съответства на въведените й функции да служи за
обезпечение, обезщетение и санкция в случай на неизпълнение на
договорните задължения. На първо място горното следва от това, че на
потребителя е отпуснат кредит в размер на 1 500 лв., а уговорената и
3
начислена неустойка за неизпълнение на задължението за предоставяне на
обезпечение е в размер на 781, 14 лв., т. е. в размер доближаващ се до
половината от главницата по кредита. Освен това неустойката се начислява
еднократно и за неизпълнение на непарично задължение /компенсаторна
неустойка/, т. е. неустойката не е уговорена за забава за неизпълнение на
вноските по кредита и за периода на неизпълнението, поради което е
изключено да се приеме, че размерът й се получава твърде висок в сравнение
с дължимата сума и с реалните вреди и това се дължи на периода на
неизпълнение от страна на ответника. На практика неустойка би се дължала и
при редовно, точно и в срок изпълнение на задължението за внасяне на
договорените вноски. Основното задължение на длъжника по договора за
потребителски кредит е да върне предоставените му в заем парични средства,
да заплати уговореното възнаграждение за ползването им и съответно
реалните разходи по събирането на задължението, но с процесната неустойка
възстановяване на тези вреди не се гарантира, поради което с неустойката не
се осъществява обезщетителната й функция. Липсва и обезпечителният
елемент, тъй като изначално не е ясно какви вреди на кредитора би покрила
тази неустойка. В интерес на кредитора е да подсигури длъжник, който да
бъде надежден и от когото да очаква точно изпълнение на договорните
задължения, като проверката за кредитоспособността на потребителя следва
да предхожда вземането на решението за отпускане на кредита, за което на
кредитора са предоставени редица правомощия да изисква и събира
информация /чл. 16 и сл. от ЗПК/ и едва след анализа й да прецени дали да
предостави заемната сума. С така въведеното задължение за представяне на
обезпечение следва, че кредиторът не е извършил предварителна проверка за
възможностите за изпълнение от потенциалния си клиент, а вместо това
прехвърля изцяло в тежест на последния последиците от неизпълнението на
това свое задължение. Не може да се приеме, че изпълнява и санкционната
функция, тъй като задължението на кредитополучателя отнасящо се до
осигуряване на поръчители не е определено като предварително условие за
сключване на договора, а регламентираните изисквания към поръчителите
съдът преценява като утежнени и затрудняващи получаването на информация
за тях, чието реално изпълнение е невъзможно в предвидения 3- дневен срок
от подписване на договора за заем, като по този начин се нарушава и
принципът за добросъвестност и равнопоставеност на страните. Това цели да
4
създаде предпоставки за начисляване на неустойката, като във всяка от
периодичните вноски е включена част от нея, т. е. води до оскъпяване на
кредита. Неустойката не е обоснована от вредите за кредитора при
неизпълнение на задължението за връщане на дълга, от размера на
насрещната престация, от която кредиторът би бил лишен при неизпълнение,
а произтича от неприсъщо за договора за кредит задължение на длъжника,
което не е свързано с изпълнение на основното задължение на длъжника по
договора, а възниква впоследствие от липса на обезпечение чрез
поръчителство. Претендираната неустойка противоречи и на чл. 143 ал. 2 т. 5
от ЗЗП, който предвижда забрана за уговаряне на клауза, задължаваща
потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати
необосновано високо обезщетение или неустойка. По тези съображения съдът
приема, че посочената клауза на чл. 3 ал. 2 от процесния договор за кредит се
явява нищожна и като такава не поражда права и задължения за страните по
облигационното правоотношение. Поради гореизложеното с влязло в сила в
тази му част решение по гр. дело № ***/ 2022 год. по описа на *** районен
съд е било признато за установено по отношение на „ИЗИ ФИНАНС“ ЕООД,
че П. Х. В. от *** не му дължи сумата от 781, 14 лв., представляваща
неустойка по договор за предоставяне на кредит № 352434/ 31. 08. 2021 год.
Със същото решение са били отхвърлени предявените от „ИЗИ ФИНАНС“
ЕООД против П. Х. В. осъдителни искове за сумата от 62, 50 лв.,
представляваща вноска за главница с падежна дата 23. 05. 2023 год. по
договор за предоставяне на кредит № 352434/ 31. 08. 2021 год., и за сумата от
30, 92 лв., представляваща договорна лихва за периода от 28. 05. 2022 год. до
27. 06. 2022 год., като погасени чрез прихващане със сумата от 781, 14 лв.,
представляваща недължимо платена неустойка по договор за предоставяне на
кредит № 352434/ 31. 08. 2021 год. След извършената компенсация на
насрещни вземания остава остатък от недължимо заплатена неустойка в
размер на 687, 72 лв. Няма процесуална пречка да се извърши прихващане на
горната сума със сумата- предмет на настоящия установителен иск, в каквато
насока са и разясненията, дадени в т. 11в от тълкувателно решение от 18. 06.
2014 год., постановено по тълк. дело № 4/ 2013 год., ОСГТК. При това
положение и предвид направеното от ответницата с отговора на исковата
молба правопогасяващо възражение предявеният от „ИЗИ ФИНАНС“ ЕООД
иск следва да се отхвърли като погасен чрез прихващане.
5
При този изход на делото и на основание чл. 38 ал. 2 от ЗА във вр. с чл.
7 ал. 2 т. 1 и чл. 7 ал. 7 от Наредба № 1 от 09. 07. 2004 год. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения ищцовото дружество следва да бъде
осъдено да заплати на процесуалния представител на ответницата адвокатско
възнаграждение за защита в заповедното и исковото производство в размер
общо на 800, 00 лв.
По така изложените съображения Плевенският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ИЗИ ФИНАНС“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, район „Триадица“, ул.
„Балша“ № 17, ап. 1, представлявано от Б. И. Н., против П. Х. В. от ***, ЕГН
**********, иск по чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК за установяване на
вземането на ищеца за сумата от 62, 50 лв., представляваща вноска за
главница с падежна дата 22. 06. 2023 год. по договор за предоставяне на
кредит № 352434/ 31. 08. 2021 год., като погасен чрез прихващане със сумата
от 687, 72 лв., представляваща остатък от недължимо платена неустойка по
договор за предоставяне на кредит № 352434/ 31. 08. 2021 год.
ОСЪЖДА „ИЗИ ФИНАНС“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, район „Триадица“, ул. „Балша“ № 17, ап. 1,
представлявано от Б. И. Н., да заплати на ***. Д. В. М. от *** адвокатска
колегия адвокатско възнаграждение по чл. 38 ал. 2 от ЗА в размер на 800, 00
лв.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенския окръжен съд в 14-
дневен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
6