№ 4
гр. Разград, 05.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на двадесет и втори
декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:НЕЛИ ГЕНЧЕВА
при участието на секретаря СРЕБРЕНА СТ. РУСЕВА
като разгледа докладваното от НЕЛИ ГЕНЧЕВА Гражданско дело №
20213330101091 по описа за 2021 година
Производството е с правно основание чл.422 от ГПК във вр. с чл. 79 и чл.86 от ЗЗД и
Закона за потребителския кредит.
Депозирана е искова молба от “Ти Би Ай Банк”ЕАД , с която са предявени обективно
съединени искове срещу ОГН. СТ. П. за установяване, че ответникът дължи на ищеца
сумата 4480 лв. главница, ведно със законната лихва от датата подаване на заявлението по
чл.410 от ГПК 1 684,52 лв. договорна лихва за периода 25.12.2018 г. – 19.06.2020 г., сумата
590,50 лв. обезщетение за забава за периода 25.12.2018 г. – 03.07.2018 г. Сочи, че за същите
суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№920/2020 г. по описа на РзРС, че на
19.11.2018 г. между ответника и “Ти Би Ай Кредит”ЕАД е сключен договор за
потребителски кредит №********** за сумата 4480 лв., като част от сумата –2 549 лв. са
преведени за погасяване на предходно задължение по договор **********, а останалата част
са преведени по сметка на ответника, че е уговорена и начислена еднократна такса за оценка
на риска в размер на 480 лв., която се финансира от кредитора и се възстановява от
потребителя, че цялото задължение по договора за кредит е в размер на 6598,53 лв. , която
сума е разсрочена на 32 погасителни месечни вноски. Твърди, че лихвения процент по
договора е 30,48%, че ответникът е преустановил плащането на 15.12.2018 г., като
неплатения остатък от задължението бил 4480 лв. главница и 1 684,52 лв. договорна лихва,
върху които било начислено и обезщетение за забава в размер на 2 119,06 лв. Иска съдът да
разпредели отговорността за разноските в заповедното производство и да присъди на ищеца
направените в това производство разноски.
Назначеният му особен представител оспорва исковете. Сочи, че договорът, представен по
1
делото е сключен в нарушение на Закона за задълженията и договорите и Закона за
потребителския кредит, че в договора не е посочено кой и на какво основание представлява
дружеството, доказателства за усвояването на кредита и за извършените плащания, че
клаузите в договора нарушават принципа на справедливост и създават условия за
неоснователно обогатяване на ищеца, че договорената лихва значително надхвърля
законовата такава, , че таксата по чл.7.1 от договора не съответства на изискванията на
чл.10А, ал.1 от ЗПК, , че липсва ясна, разбираема и недвусмислена информация по какъв
начин е формиран ГПР, с което са нарушени чл.11, ал.1 т.10 от ЗПК.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, като прецени събраните по делото
доказателства по вътрешно убеждение и съобрази приложимия закон, прие за установено от
фактическа страна следното:
На 19.11.2018 между ответника ОГН. СТ. П. и “Ти Би Ай Банк”ЕАД е сключен договор за
потребителски кредит №**********. В чл.7 от договора е записано, че кредита е в размер на
4 000 лв. със срок за връщане – 25.07.2021 г. В чл.7.1 е вписана и еднократна такса за оценка
на риска в размер на 480 лв., както и това, че таксата е дължима в деня на подписване на
договора за кредит, че се финансира от кредитора и се възстановява от потребителя с
дължимите месечни вноски съгласно погасителния план. В общия раззмер на кредита е
включена и тази такса, а именно 4480 лв. В чл.9.1. е посочен годишния лихвен процент, с
който се олихвява предоставения кредит – 30,48%, в чл.9.4 – че при просрочие потребителят
дължи и лихва за просрочие в размер на законната лихва върху просрочената сума за
периода на просрочието. В чл.10 е посочен годишен процент на разходите в размер на
48,05%, без да се посочва по какъв начин е формиран същия, както и общата дължима от
потребителя сума – 6 598,53 лв. Погасителния план към договора е в т.11.2 от същия и в
него са посочени размерите на съответните вноски, без да се посочва каква част от тях се
отнасят за главницата, за таксата за оценка на риска и за възнаградителната лихва по
договора. Вноските са записани като ежемесечни в размер на 206,20 лв. Към договора са
приложени заявление-декларация от ответника за установяване на договорни отношения,
искане за откриване на банкова сметка и рамков договор за платежни услуги и декларация за
предоставяне на общи условия.
Според представеното извлечение от банкова сметка ответникът е получил сумата 1450 лв.,
изплатени на каса, а сумата 2 549 лв. е преведена чрез вътрешно банков превод за
рефинансиране на друго задължение. В тази връзка ответникът е подписал заявление за
рефинансиране на задължение /л.16/.
В т.16.2 в договора е записано, че при допуснато от потребителя пълно или частично
просрочие при изплащането на три поредни месечни вноски, цялото му непогасено
задължение става предсрочно и незабавно изискуемо, считано от датата на падежа на
последната от трите вноски. От приложеното извлечение от сметка е видно, че ответникът е
просрочил още първата от вноските – тази с падеж 25.12.2018 г. Няма доказателства за
заплащане на задължението и след срока, вкл. и по време на настоящото производство.
С уведомление от 28.02.2020 г. , връчено на ответника на 19.06.2020 г. същият е уведомен,
2
че кредитът е обявен за предсрочно изискуем поради неизпълнение на задълженията му по
същия. Със заявление от 154.07.2020 г. “Ти Би Ай Банк”ЕАД е поискал издаване на заповед
за незабавно изпълнение срещу ОГН. СТ. П. по ч.гр.д.№920/2020 г. състав на Районен съд –
Разград е издал заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ за
сумата 4480 лв. главница, ведно със законната лихва от 14.07.2021 г., 1684,52 лв. договорна
лихва за периода 25.12.2018 г. – 19.06.2020 г., 590, 50 лв обезщетение за забава за периода
25.12.2018 г. – 03.07.2020 г. и 185,10 лв. разноски по делото. Заповедта е връчена на
длъжника по реда на чл.47 от ГПК и на основание чл.415, ал.1, т.2 от ГПК Съдът е дал
едномесечен срок на кредитора за предяви искове за установяване на вземанията.
Анализът на установената фактическа обстановка, налага следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл.422 от ГПК и в това производство ищецът следва
да установи дали вземането, за което е издадена заповед за изпълнение съществува, дали
неговият размер е този, посочен в заповедта и дали той е титуляр на вземането.
Облигационното правоотношение е възникнало между страните и в изпълнение на същия
ответникът е получил сумата, посочена като главница в договора. Процесният договор за
кредит е сключен при действието на Закона за потребителския кредит. Разпоредбата на
чл.10а, ал.1 от ЗПК регламентира възможността кредиторът да събира от потребителя такси
и комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, при
ограничението на ал.2 на същия член, че не може да иска заплащане на такси и комисиони
за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Записаната в договора
еднократна такса за оценка на риска в размер на 480 лв. по същество е прикрита такса за
управление на кредита и цели заобикаляне на забраната, регламентирана в чл.10а, ал.2 от
ЗПК, поради което уговорката за същата е нищожна на основание чл.21, ал.1 от ЗПК,
следователно не поражда права и задължения за страните по процесното облигационно
отношение. Съдебната практика категорично приема, че съдът има задължение служебно да
преценява неравноправния характер на договорните клаузи по потребителските договори,
дори и страните да не са направили искане или възражение за това. Следователно в случая
дължимата от ответника на ищеца главница е в размер на 4000 лв., като в останалата част до
първоначално предявения размер от 4480 лв. искът е неоснователен и недоказан.
Погасителния план в договора съдържа информация единствено относно падежната дата и
размера на всяка вноска, но не и посочената в чл.10, ал.1 т.12 от ЗПК информация, както и
разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата и
допълните разходи. В договора не е посочен и начина на формиране на ГПР, така както е
регламентиран в чл.19, ал.1 от ЗПК а само стойността на същия. Всичко това води до
недействителност на договора за кредит на основание чл.22 от ЗПК.
Ето защо в съответствие с разпоредбата на чл.23 от ЗПК ответникът дължи единствено и
само чистата стойност на кредита, т.е. сумата, получена от длъжника, без да се дължи лихва
и други разходи. Ето защо исковете за установяване на задължението за заплащане на
възнаградителна лихва и на обезщетение за забава са неоснователни, поради което следва да
3
бъдат отхвърлени.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответницата следва да заплати на ищеца направените от
него разноски и юрисконсултско възнаграждение, съразмерно на уважената част от иска.
Общо направените по делото разноски са в размер на 511,48 лв. Съответно
юрисконсултското възнаграждение на ищеца следва да бъде определено в посочения размер
от 300 лв. Така съразмерно на уважената част от исковете ответника следва да заплати на
ищеца сумата 302,87 лв. разноски и 177,65 лв. юрисконсултско възнаграждение. Съответно
по ч.гр.д.№1089/2018 г. тези суми са 80 лв. за разноски и 29,60 лв. за юрисконсултско
възнаграждение.По гореизложените съображения, Съдът:
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ОГН. СТ. П., ЕГН ********** с постоянен
адрес с.Т., общ. Разград, ул.***, че същият дължи на „Ти Би Ай Банк“ЕАД със седалище
гр.София и адрес на управление ул.“***, представлявано от Н. Г. С. и А. Ч. Д. връщане на
сумата 4000 лв. /четири хиляди лева/ получени в изпълнение на договор
№**********/19.11.2018 г.,ведно със законната лихва от 14.07.2020 г. до окончателното
изплащане на главницата и ОТХВЪРЛЯ иска за установяване на главница в останалата му
част до първоначално предявения размер от 4480 лв., както и исковете за установяване на
задължение за заплащане на сумата 1684,52 лв. договорна лихва за периода 25.12.2018 г. –
19.06.2020 г. и на задължение за заплащане на сумата 590,50 лв. обезщетение за забава за
периода 25.12-2018 г. – 03.07.2020 г., за които задължения е издадена заповед за изпълнение
№2471/16.07.2020 г. по ч.гр.д.№920/2020 г. по описа на РС Разград.
ОСЪЖДА ОГН. СТ. П., ЕГН ********** с постоянен адрес с.Т., общ. Разград, ул.*** ДА
ЗАПЛАТИ на „Ти Би Ай Банк“ЕАД със седалище гр.София и адрес на управление ул.“***,
представлявано от Н. Г. С. и А. Ч. Д. сумата 80 лв. /осемдесет лева / за разноски и 29,60 лв.
/двадесет и девет леви и шестдесет стотинки юрисконсултско възнаграждение по ч.гр.д.
№920/2020 г., както и 302,87 лв. /триста и два лева и осемдесет и седем стотинки/
разноски и 177,65 лв. /сто седемдесет и седем лева и шестдесет и пет стотинки/
юрисконсултско възнаграждение по настоящото дело.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Разград в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
След влизане в сила на решението делото да се докладва на съдията докладчик по ч.гр.д.
№920/2020 г. по описа на РС Разград.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
4