Решение по дело №881/2019 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: 1203
Дата: 26 юни 2019 г. (в сила от 26 юни 2019 г.)
Съдия: Ралица Ангелова Маринска
Дело: 20194430100881
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 11 февруари 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

26.06.2019г., гр. Плевен

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ДВАНАДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в открито съдебно заседание на трети юни две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА МАРИНСКА

 

           При секретаря Петя Иванова и прокурора.........................., като разгледа докладваното от председателя гр.д.№ 881/2019г. по описа на ПлРС, за да се произнесе, намери за установено следното:

Искове с правно основание чл.422, вр.чл.415, ал.1 от ГПК, вр.чл.79, ал.1, вр чл. 150 от ЗЕ, вр. чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Пред ПлРС е депозирана искова молба от “ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЛЕВЕН”, ЕАД, чрез юрк. В. ***, против Д.В.Й.,***, с която се твърди, че въз основа на заявление по чл. 410 от ГПК, е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 7676/2018г по описа на ПлРС. Твърди се, че ответникът е собственик/ползвател на топлоснабден имот- апартамент, на адрес гр. ***. Твърди се, че ответникът, е клиент на топлинна енергия за битови нужди, по смисъла на чл.153, ал.1 от ЗЕ, и е ползвал предоставената му ТЕ, като не е погасил задълженията си. Твърди се, че на основание чл. 150 от ЗЕ, продажбата на ТЕ се извършва по публично оповестени Общи условия, като договор между страните не е сключван. Твърди се, че Общите условия са публикувани във в-к „Нощен труд”, от дата 13/14.12.2007г и във в-к Посоки, бл. 239/13.12.2007г. Твърди се, че от страна на ищеца, ежемесечно са издавани фактури, задължението по които не е плащано от ответника. Твърди се, че абонатите са длъжни да заплащат потребената от тях ТЕ, в 30- дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, като при неизпълнение държат лихва за забава. Твърди се, че от страна на ищеца, ежемесечно са издавани фактури, задължението по които не е плащано от ответника. Твърди се, че дяловото разпределение на ТЕ, в сградата, в която се намира имота на ответника, се извършва от „НЕЛБО” ЕАД, въз основа на сключен договор, с ЕС, в която се  намира имотът на ответника, като сумите са начислявани на база реален отчет на уредите за дялово разпределение. Моли съдът да конституира „НЕЛБО” ЕАД, като трето лице – помагач в процеса, на негова страна. Моли съдът да постанови решение, с което да признае за установено спрямо ответника Д.В.Й., че дължи, сумата от 1116,27лв.- главница, за периода 01.04.2017-31.08.2018г съставляваща стойността на потребена и незаплатена ТЕ, за посоченият по- горе имот, с аб. №21272 , както и сумата от 74,32лв.- лихва за забава., за периода 02.06.2017-17.10.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата заявлението по чл. 410 от ГПК, до окончателното й изплащане. Претендират се разноски.

В срока за отговор, ответникът Д.В.Й., ред. ув, не изразява становище по предявените исковете.

Съдът, като съобрази становищата на страните, на основание събраните по делото доказателства и закона, намира за установено следното:

Безспорно е по делото, че  въз основа на  заявление по чл. 410 от ГПК, е издадена заповед за изпълнение № 4845/26.10.2018г.,по ч. гр.д.№7676/2018г на ПлРС, връчена по реда на чл. 47, ал.5 от ГПК. В указаният срок, по реда на чл. 415, ал.1, т.2 от ГПК, е предявен настоящия установителен иск.

 С определение № 1554/12.04.2019г, по делото, като трето лице – помагач в процеса на страната на ищеца, е конституирано „НЕЛБО” ЕАД. В срок, същото е представило изисканите пислеми доказателства, приети по делото.

В първото по делото о.с.з. на 03.06.2019г., ответникът Д.В.Й.,  редовно призован, при условията на чл. 41, ал.2 от ГПК, не се явява, не изпраща представител, и не прави искане делото да се гледа в негово отсъствие. Ответникът е предупреден за последиците от своето бездействие, с разпореждане №2738/28.02.2019г. редовно връчено на страната., но по делото няма депозиран отговор на ИМ, в даденият за това срок. Изрично в цитираното разпореждане, съдът е указал на ответника, възможността против него да бъде постановено неприсъствено решение и предпоставките за това. По делото, от страна на ответника няма заявено становище и по изготвеният с определение №1554/12.04.2019г.., проекто-доклад по делото, в който е разпределена доказателствената тежест между страните.

По делото, в ход по същество в с.з. на 03.06.2019г, процесуалният представител на ищеца, е направил искане за  постановяване на неприсъствено решение против ответника.

 Като взе предвид гореизложеного, съдът намира, че са налице предпоставките по чл.238, ал.1 от ГПК, за постановяване на неприсъствено решението против ответника. Предявените искове с правно основание искове с правно основание чл.422, вр.чл.415, ал.1 от ГПК, вр.чл.79, ал.1 вр. чл.86, ал.1 от ЗЗД, предмет на делото са вероятно основателни, с оглед твърденията в ИМ и представените по делото писмени доказателства, които безспорно установяват качеството на ползвател на ответника, по симата на учредено право на ползване, обективирано в нот. акт за  прехвърляне на имот слещу издръжка и гледане, № 106/17.11.1995г. по н.д.№ 2706/1995г на Нотариус Р. Илиева. По делото безспорно се устави и факта на ползване на ТЕ за процесния период, за имота, като от страна на ответника не се представиха доказателства за  плащане.

Съобразно посочената разпоредба- чл.238, ал.1 от ГПК, съдът постановява неприсъствено решение, което не се мотивира по същество, при кумулативна даденост на следните предпоставки: страната да е предупредена за последиците от своето бездействие и искът да е вероятно основателен, съобразно заявените в ИМ обстоятелства и приетите по делото доказателства.

С оглед на гореизложеното, следва да постанови неприсъствено решение, с което  бъде да признато за установено спрямо отв. Д.В.Й., че дължи, сумата от 1116,27лв.- главница, за периода 01.04.2017-31.08.2018г съставляваща стойността на потребена и незаплатена ТЕ, за посоченият по- горе имот, с аб. №21272 , както и сумата от 74,32лв.- лихва за забава., за периода 02.06.2017-17.10.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата заявлението по чл. 410 от ГПК- 25.10.2018г., до окончателното й изплащане, за които суми има издадена заповед за изпълнение № 4845/26.10.2018г. по ч. гр.д.№7676/2018г на ПлРС.

При този изход на производството и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените от него разноски, в размер на 125лв..- настоящето производсво, вкл. 100лв. -юрк.- възнаграждение, определено от съда по реда на чл. 75, ал.8 от ГПК, в минимален размер и 25лв.- държавна такса.

Ответникът следва да понесе и направените разноски в заповедното производство, в размер на 75лв.

 Следва  ответникът да бъде осъден да внесе държимата държавна такса от  50лв. по сметка на ПлРС.

           Водим от горното и на основание чл.239 от ГПК, съдът

Р Е Ш И :

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, вр.чл.415, ал.1 от ГПК, вр.чл.79, ал.1, вр. чл.86, ал.1 от ЗЗД, че Д.В.Й., с ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, ДЪЛЖИ НА „ТОПЛОФИКАЦИЯ- Плевен”, ЕАД, гр. Плевен, ЕИК114005624, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от ***, сумата от 1116,27лв.- главница, за периода 01.04.2017-31.08.2018г съставляваща стойността на потребена и незаплатена ТЕ, за имот, с аб. №21272 и сумата от 74,32лв.- лихва за забава., за периода 02.06.2017г.-17.10.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата заявлението по чл. 410 от ГПК- 25.10.2018г., до окончателното й изплащане, за които суми има издадена заповед за изпълнение № 4845/26.10.2018г. по ч. гр.д.№7676/2018г на ПлРС.

ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1, вр. ал.8 от ГПК, Д.В.Й., с ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ НА „ТОПЛОФИКАЦИЯ -Плевен”, ЕАД, гр. Плевен, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от ***, сумата от 125лв. -направени разноски по настоящето дело и сумата от 75лв.-разноски по ч. гр.д.№ 7676/2018г на ПлРС.

ОСЪЖДА Д.В.Й., с ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ПлРС, сумата от 50лв.- държавна такса и 5лв.- държавна такса в случай на служебно издаване на  ИЛ.

 

Решението се постановява с участието на третото лице – помагач, на страната на ищеца: „НЕЛБО” ЕАД.

 

Решението се постановява при наличие на предпоставките по чл.238 и чл.239 от ГПК.

 

           РЕШЕНИЕТО Е ОКОНЧАТЕЛНО И НЕ ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ. 

 

          Препис от решението да се връчи на страните, за сведение.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ