ПРОТОКОЛ
№ 229
гр. Пловдив, 14.10.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ в публично заседание на
четиринадесети октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Нестор Сп. Спасов
Членове:Милена Б. Рангелова
Мария П. Петрова
при участието на секретаря Мариана Н. Апостолова
и прокурора Атанас Георгиев Янков (АП-Пловдив)
Сложи за разглеждане докладваното от Милена Б. Рангелова Въззивно частно
наказателно дело № 20215000600511 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 10:55 часа се явиха:
Производството е по реда на чл. 64, ал. 6 и 7 от НПК.
Образувано е по частна жалба на адв. С., защитник на обвиняемия Н. К.
Р., срещу определението по ч.н.д. № 2089/21г. на ПОС, с което по отношение
на него е взета мярка за неотклонение „задържане под стража“.
Осъществена е видеоконферетна връзка със Следствения арест в гр.П. с
добър звук и картина с помощта на системен администратор на съда – В. Н.,
която присъства в съдебната зала.
На именното повикване в 10.55 часа на линията се намира обвиняемият
Н. К. Р..
В залата се явява защитникът на обвиняемия Р. адв.Г. С. от АК – П..
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
Адв.С.: Да се даде ход.
ОБВИНЯЕМИЯТ Р.: Да се даде ход.
СЪДЪТ, след съвещание, счита, че няма процесуални пречки за даване
ход на делото, предвид което
1
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА се делото от съдията-докладчик.
РАЗЯСНИХА се правата по чл. 274 и чл.275 от НПК.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания за отводи и доказателства.
Адв.С.: Поддържам жалбата. Нямам искания за отводи и доказателства.
ОБВИНЯЕМИЯТ Р.: Поддържам жалбата. Нямам искания за отводи и
доказателства.
С оглед становищата на страните, СЪДЪТ, след съвещание, счита, че
следва да бъде даден ход на делото по същество, предвид на което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО
Адв. С.: Уважаеми апелативни съдии, ще бъда съвсем кратък.
Подробно в жалбата си, дотолкова, доколкото е възможно, с оглед събрания
доказателствен материал, съм изложил тезата си защо според мен
определението на окръжния съд е неправилно. Не отричам, няма как да бъде
отречено, че в полза на разследването до този момент са установени
определени факти и обстоятелства, които са безспорни.
Безспорно е, че лицето Ж.Г., едноличен собственик и управител на три
дружества „***“ ЕООД, „***“ ЕООД и „***“ ЕООД при осъществяване на
търговската си дейност не е изпълнявал определени свои задължения и в
частност задължението да подава декларации, годишни за печалбите на
дружествата си, както и ежемесечни справки-декларация по ЗДДС. В резултат
на това негово неизпълнение на законови изисквания са проведени данъчни
ревизии, установяващи, че трите дружества дължат около 170 000 лева на
фиска. До тук нещата са ясни.
Спорен обаче е въпросът Ж. Г. ли е лицето, което реално управлява
петте еднолични дружества или някой друг. Прокуратурата твърди в
обвинението си, че именно Н.Р. е фактическият собственик на дружествата,
той е фактически управител, той е човекът, който чрез който петте дружества
извършват търговска дейност, поради което Р. следвало да отговаря за
задължения към фиска, респ. за осъществяване на престъпление по чл. 255 от
НК. Аз лично с това виждане и с тази теза на ОП не съм съгласен и ще ви
обясня защо.
Ж. Г. е разпитан като свидетел в хода на ДП и същият много подробно,
ясно и точно обяснява кое е лицето, което е накарало Ж. Г.да регистрира
петте дружества и това лице не е Н.Р.. Това лице се казва Д. Б. и Д. Б. е
2
човекът, който е намерил Ж. Г. на пазара в Д.. Д. Б. е този, който е платил на
Ж. Г. за учредяването на дружествата. Д. Б. е този, който е намирал странична
работа на Ж. Г., за да му плаща допълнително, и с Д. Б. Ж. Г.е контактувал
единствено и само във връзка с тези дружества. Между другото, тази теза,
която споделям пред вас, първоначално е споделена и от ОП П. и ще
забележите в исканията, които са направени от ОП до ПОС, за разрешаване за
претърсване и изземване на определени адреси, прокуратурата точно това
обяснява - как Ж. Г. е регистрирал дружествата под давлението на Д. Б., как
Д. Б. е този, който и според прокуратурата е наказателно отговорното лице.
Всичко това е до момента, когато Д. Б. се появява в „Икономическа полиция“
и започва да дава показания ли, обяснения ли, за мен е още неясно какво е. И
виждането на прокуратурата се обръща на 180 градуса, единствено и само
заради думите на Д. Б.. Д. Б. казва – „Да, аз контактувах с Ж. Г., обаче мен
това ме накара да направя Н.Р.“, и на тази база в момента ПОС прие, че са
налице достатъчно данни да се направи обосновано предположение, че Н.Р. е
извършил престъплението по чл. 255 от НК, за което е привлечен към
наказателна отговорност.
Аз не отричам, а и от данните по делото става безспорно ясно, че може
би Н.Р. е някъде в тази схема, но в никакъв случай според мен данните по
делото не установяват Н.Р. да е организатор на тази схема, да е основното
действащо лице в тази схема и човекът, който черпи блага от тази схема.
Забележете, че в хода на претърсването и изземването в дома му и в колата му
не са намерени нито пари, нито печати на петте дружества. Такива печати на
дружествата на Ж. Г. са намерени в дома на Д. Б., само че странно защо Д. Б. е
единствено и само свидетел, а Н.Р. е обвиняем, и то с най-тежката мярка за
неотклонение „задържане под стража“.
Останалият доказателствен материал на този етап е крайно бегъл, става
въпрос за разпитите на няколко свидетели, и същият няма как да бъде
коментиран пълноценно в контекста на обвинението поради простата
причина, че показанията на тези свидетели на този етап няма как да бъдат
проверени, но дори и да коментираме показанията с оглед мярката за
неотклонение на Н.Р., същите в никакъв случай не утежняват неговото
положение.
Ето защо аз съм на мнение че, че въпреки разследването е на ранен
етап, въпреки че действително има още много какво да се прави, данните по
делото не установяват Н.Р. като основен извършител в тази престъпна
деятелност, поради което за мен е нецелесъобразно и неправилно мярката му
за неотклонение да бъде „Задържане под стража“. Според мен една мярка за
неотклонение „Парична гаранция“ от 5 – 10 000 лева би изиграла същата
роля, каквато е исканата от прокуратурата и определена към настоящия
момент. Останалото съм описал подробно в жалбата си. Моля да я уважите,
моля да отмените определението на първата инстанция и вземете по
отношение на Р. по-лека мярка за неотклонение, а именно „парична
гаранция“.
3
ОБВИНЯЕМИЯТ Р. /за лична защита/: Ако може да бъде в по-лека
мярката ми за неотклонение, по преценка на съда.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми съдии, моля да оставите жалбата за
изменение на мярката за неотклонение без уважение.
Считам, че анализът на фактите, който е направен от страна на
окръжния съд, е напълно коректен и кореспондира на тяхната обективна
стойност. Интерпретацията им, която беше днес направена от защитата, е
леко казано избирателна. Фактът, че Б. е накарал свид. Г. да регистрира
дадени фирми на свое име, не води автоматично до извода, че именно Б. е
фактическия управител на тези фирми, най-малкото защото това твърдение не
намира опора сред останалите факти по делото. В тази връзка съвсем уместно
от страна на окръжния съд са били отчетени и някои конкретни действия по
намиране на стоките в складове, ползвани от самия Р., че Р. е извършвал
тегления на суми, постъпващи по сметките на фирмите. И не на последно
място, изключително важни са показанията на свид.Х., в които описва, че
лицето контролиращо онлайн търговията, не е някой друг, а именно
задържаният обвиняем.
Без повече да преповтарям анализа на фактите, който е бил направен от
страна на първата инстанция считам, че техният обективен прочи сочи, че
обоснованото предположение не само по никакъв начин не е разколебано, то е
безспорен факт, съществуващо е, и отделно от това опитът за омаловажаване
на ролята на обв. Р. в престъпната дейност, в принизяването му до някакъв
едва ли не незнаещ какво се случва сътрудник, не кореспондира на
обективната стойност на доказателствата.
В заключение, солидарен съм и с извода на съда за съществуване на
реалната опасност от извършване на престъпление. Видно е, че се касае за
мащабна престъпна дейност, извършвана в продължителен период от време,
сочеща за трайност на престъпния умисъл, на фона на едно усложнено
съдебно минало, отчитайки, че тя е извършвана в изпитателния срок на едно
друго престъпление.
ДАДЕ СЕ ПОСЛЕДНА ДУМА НА ОБВИНЯЕМИЯ Р.: Моля да ми
измените мярката в по лека.
Съдът се оттегли на съвещание.
Съдебното заседание продължава в 11.10 ч. в същия съдебен състав,
страни и секретар.
Съдът, след съвещание, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите и съображенията на страните, прие, че
искането за отмяна на обжалваното първоинстанционно определение и за
определяне на мярка за неотклонение, различна от задържане под стража, не е
основателно.
4
Споделят се съображенията на съда, който е взел атакуваната мярка за
неотклонение, че наличната доказателствена маса, състояща се от гласни,
писмени и веществени доказателствени материали, обосновава според
изискванията на закона предположение за причастност на обвиняемия Р. към
инкриминираните умишлени престъпления от общ характер. Оплакването за
липса на сигурни доказателства за авторството не държи сметка, че
обоснованото предположение се изследва в производство, което се развива по
реда на чл. 64 НПК, т.е. не е редно да се приравнява на по-високия стандарт,
който съдът прилага при решаване на въпросите за вината и отговорността по
реда на чл. 303, ал. 2 НПК – за доказаност на обвинението по несъмнен начин
при постановяване на осъдителна присъда. Все пак ПАС държи да отбележи,
че дори на развиващия се ранен процесуален етап обвинението има добра
доказателствена обезпеченост, като напълно споделя изложения от първия
съд доказателен анализ. Правилно е акцентирано на показанията на св. Д. Б.,
който ясно и категорично сочи жалбоподателя като инициатор и организатор
на плана по регистриране на дружествата, с помощта на които са сторени
данъчните престъпления, на социално слаби граждани (нямащи нищо общо с
търговската им дейност), а също като лице, опериращо със средства по
техните банкови сметки. Неговите показания комуникират със съдържанието
на записите от охранителните камери на АТМ, от което устройство именно Р.
е осъществил част от инкриминираните тегления на суми от сметките.
Показанията на служителя в ***св. В. и извършеното от него разпознаване по
снимки също информират за причастността на обв. Р. – той бил завел при
него собственика на част от инкриминираните дружества св. Г. и му
съдействал за изпращане на пратки. Според показанията на св. Б. това били
онлайн-продаваните стоки на Р.. Св. Х. също сочи жалбоподателят като лице,
контролирало онлайн търговията. Изброените доказателства кореспондират с
факта на извършените изземвания на голямо количество стока (търгувана
онлайн) от складовете на Р.. Всички тези сведения оборват лансираната от
защитата теза, че водещият престъпното дело е бил св. Б., а жалбоподателят
бил „брънка“ в създадената и провежданата от него организация. Най-
малкото св. Б. не е развивал онлайн търговска дейност, т.е. не е разполагал със
стоката, данъчното облагане на продажбите на която е избегнато. Иначе
казано, не е имал мотив да организира схема, крайният резултат от която да е
съставомерният по чл. 255 НК.
Вярно е, че при извършените претърсвания в дома и на автомобила на Р.
не са открити данни, че е оперирал с дружествата, данъчните задължения на
които се твърди, че е укрил. Този факт, изтъкван от адв. С., не е достатъчен да
компрометира обвинителната постановка.
Пък и въззивният съд не разбира с какво оспорването на водещата роля
на Р. в престъпната схема би облекчило неговия процесуален статут.
Всъщност, ако в разрез с доказателствата се приеме, че не Б. е подпомагал Р.,
а обратното, това не би изключило определянето на най-тежката мярка за
неотклонение на последния.
5
Защото специално по отношение на него съществува, и то отчетливо,
опасността от извършване на престъпление. Тя правилно е изведена от
данните за добре структурирана, продължително осъществявана и перфектно
прикривана престъпна дейност, в която жалбоподателят е участвал. Освен
това той е правел това в изпитателния срок, за който е било отложено
изпълнението на наказание лишаване от свобода за престъпление против
интелектуалната собственост. Този факт говори, че дори официално
предупреждение да се въздържа от престъпни посегателства не е успяло да
му окаже необходимото поправително-превъзпитателно въздействие. На свой
ред това означава, че личността на Р. разкрива степен на обществена
опасност, която надвишава типизираната. С оглед на тези съображения се
явява коректно опасението на първата инстанция, че на свобода
жалбоподателят може да се включи в поредния престъпен акт, а също
мнението й, че опасността за това е действителна и сериозна.
Данните за семейното положение на г-н Р. (женен, с две деца) и за
неговия установен социален статус, на които се позовава защитата, не могат
да мотивират извод, обратен на направения.
Казано накратко, към настоящия процесуален момент обвинителната
теза за извършване на инкриминираните посегателства има нужната
доказателствена подкрепа, а опасността от извършване на престъпление, ако
г-н Р. е на свобода, е съвсем реална (и съществена). Това означава, че
единствено обжалваната мярка за неотклонение е подходящата в случая.
В заключение – най-тежката мярка за неотклонение е взета при
споделимо мотивиране на изискуемите предпоставки за това, като са
съобразени обстоятелствата по чл. 56, ал. 3 от НПК и следователно точно тя
би била годна да обслужи целите по чл. 57 НПК.
Ето защо съдът в настоящия състав
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение № 786/08.10.2021 г.,
постановено по ЧНД № 2089/2021 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, с
което по отношение на обвиняемия по ДП № 398/21 г. по описа на Отдел ИП
при ОДМВР-П. Н. К. Р. е взета мярка за неотклонение „задържане под
стража“.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Протоколът се изготви в съдебно заседание.
Заседанието се закри в 11.16 часа.
Председател: _______________________
6
Членове:
1._______________________
2._______________________
Секретар: _______________________
7