Р
Е Ш Е
Н И Е
№…….
Димитровград,
30.10.2015 г.
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Районен
съд-Димитровград в публично заседание на двадесет и девети септември през две
хиляди и петнадесета година в състав
:
Съдия:
Огнян Гълъбов
Съдебни заседатели:
при секретаря
С.Д.
и в присъствието на
прокурора
като разгледа
докладваното от съдия Гълъбов гр.д. № 270 по описа
за 2015
год., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.422 от ГПК – установителен за вземане.
Ищецът „Топлофикация София” ЕАД, с ЕИК *********, твърди, че в заповедно производство по чл.410 ГПК по гр.д. № 20185/2013 г. на СРС, ответникът Н.Б.Х. възразил срещу издадената заповед за изпълнение. Поддържа, че ответникът бил потребител на топлинна енергия за битови нужди на топлоснабден имот, находящ се в гр.София, ж.к.“Младост 1“ ***+, абонатен номер 079166, за периода м.07.2010 г. до м.04.2013 г. Ответникът имал качеството „потребител на енергия и природен газ за битови нужди” по см. на § 1, т.42 ДР Закона за енергетиката (ЗЕ), а съгл. чл.150 ал.1 от същия, продажбата на топлинна енергия за битови нужди се осъществявала при Общи условия, приети от ответника, поради липса на възражение. В сила били съответно ОУ от 2005 и 2008 г. Ответникът, видно от приложените към исковата молба извлечения за абонатен №079166 бил използвал доставяната от дружеството топлинна енергия през процесния период и не бил погасил задължението си. „Топлофикация София“ЕАД изпратила покана за доброволно изпълнение на задължението до длъжника, с която същия бил уведомен за размера на дължимите суми, както и че ако те не бъдат платени доброволно в 7-дневен срок, ще бъдат предприети действия за събирането им по съдебен ред. Въпреки така отправената писмена покана, ответника не погасил задълженията си. Съгласно разпоредбата на чл.112г ал.1 от ЗЕЕЕ /чл.139б от ЗЕ/, сградата етажна собственост, в която се намира топлоснабдения имот, е сключила договор за извършване на услугата „дялово разпределение на топлинна енергия“ с фирма „Бруната“ООД. Разпределението на топлинна енергия между потребителите в сграда- етажна собственост, се извършвало по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице вписано в публичния регистър по чл.139а ЗЕ. Сумите за топлинна енергия за топлоснабдения имот били начислявани от ищеца по прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния период били изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово разпределение на топлинна енергия в сградата, на база реален отчет на уредите за дялово разпределение. Ответникът бил длъжен да заплати месечните дължими суми за ТЕ в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят те. Същият дължал за горепосочения период 1588,56 лева, като бил изпаднал в забава по отделните фактури, поради което дължал мораторна лихва по чл.86 върху всяка просрочена сума общо в размер на 203,26 лева за периода от м.07.2010г. до м.04.2013г. Моли, на основание чл.219 ал.1 от ГПК, като трето лице- помагач да бъде привлечено „Бруната“ООД, което извършвало дяловото разпределение на топлинна енергия на процесния имот. Предвид изложеното иска съдът да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата от 1588,56 лева главница и лихва за забава 203,26 лева за топлоснабден имот, находящ се в гр.София, ж.к.“Младост 1“, ***+ за периода от м.юли 2010г. до м.април 2013г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК до окончателното изплащане на сумите. Прави искане за присъждане на направените деловодни разноски.
Ответникът Н.Б.Х. депозира отговор на предявения иск, като поддържа, че той е допустим, но неоснователен. Твърди ,че през периода от м.07.2010г. до м.04.2013г. не е ползвал топлинна енергия в процесния имот и няма качеството на потребител на такава. През този период топлинна енергия в апартамента не била ползвана и поради пломбирането на радиаторите, поради неподписване на протокола от събрание на съсобствениците на етажната собственост от 15.09.2001г., който не бил подписан от Б.Н. Х. и В.А.Х.. Наред с това, наследодателя на ответника- Б.Н. Х. не бил живял в апартамента след 1991г., когато настъпила фактическата му раздяла с В. Х., с която се развел през 2007г. След раздялата до смъртта си през 2011г. Б. Х. живял в с.Крепост, като през процесния период топлинна енергия в апартамента ползвал единствено А.Б.Х.. На следващо място ответникът оспорва предявения иск по размер, като твърди ,че не е собственик на ½ ид.ч. от процесния апартамент, предвид това ,че с решение на РС-Димитровград от 2014г. завещателното разпореждане на неговия баща било намалено до 2/9 ид.ч. от наследството. Поради това счита, че с намаляването на завещателното разпореждане в полза на А.Б.Х. последния бил пасивно легитимиран да отговаря по предявения иск до размера на квотата му от собствеността върху апартамента и то в случай, че не се уважи възражението той да отговаря за целия размер на предявения иск като ползвател на жилището. Моли, на основание чл.219 ал.1 от ГПК, в качеството на трето лице-помагач да бъде привлечен ползвателя на апартамента и негов съсобственик А.Б.Х.. Предвид изложеното иска съдът да отхвърли предявения срещу него установителен иск, както и присъждане на направените по делото разноски.
Третото лице -помагач на страната на ищеца „Бруната“ООД, не подава отговор и не взема становище по делото.
Третото лице-помагач на страната на ответника, А.Б.Х. не подава отговор и не взема становище по делото.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Видно от приетия като доказателство по делото Договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти, на 23.04.1986г. Б.Н. Х. /баща на ответника Н.Б.Х./ и съпругата му В.А.Х. са закупили жилище, представляващо апартамент в гр.София, ж.к.“Младост 1“ ***+.
Съгласно Протокол, изготвен от „Топлофикация София“ЕАД ТР“София –изток“, на 06.11.2001г. в дружеството са били приети 36бр.споразумителни протоколи, сключени между него и потребителите от адрес ж.к.“Младост 1“, *** за общ брой абонати 38 за дялово разпределение на топлинната енергия, извършвана от фирма „Бруната България“ООД.
От приетия като доказателство по делото Протокол от 15.09.2001г. се установява, че е било проведено общо събрание на собствениците, потребители на топлинна енергия на адрес в София, ж.к.“Младост 1“, ***, като на същото е взето решение за сключване на договор с фирма „Бруната България“ ООД за ежемесечно отчитане на водомерите за топла вода и индивидуалното разпреД.е на топлинната енергия по апартаменти. Изрично в протокола е записано, че апартаментите с номера 107-142, които са потребители на топлинна енергия, но в момента са с пломбирани радиатори и не ползват отопление, ще монтират индивидуални разпределители при разпломбиране на радиаторите. Приложен е и списък с имената на собствениците-потребители на топлинна енергия, декларирали писменото си съгласие по решенията, отразени в протокола. Видно от този списък е, че в него фигурират имената на Б. Х. и В. Х., но срещу тях няма положен подпис.
Представя се договор №ТС521 от 27.09.2001 г. между представител на собствениците на блок №25, в ж.к.“Младост 1“ ,гр.София и помагача на ищеца „Бруната България” ООД за доставка и монтаж на индивидуални разпределители и термостатни вентили, както и за извършване на услугата „топлинно счетоводство” .
От третото лице помагач на ищеца по делото са представени индивидуални справки за използвана топлинна енергия по партида №79166 на името на Б.Н. Х., изготвени от „Бруната“ООД за периодите: м.май 2010г.- м.април 2011г.; м.май 2011г.- м.април 2012г. и м.май 2012г.- м.април 2013г., неоспорени от страна на ответника, от които се установява, че за абоната е начислявано отопление на база кубатура на жилището и топла вода.
С Решение №182/18.05.2007г. по гр.д.№1253/2006г. по описа на РС-Димитровград, бракът между Б.Н. Х. и В.А.Х. е бил прекратен по вина на двамата съпрузи. Семейното жилище,находящо се в гр.София, ж.к.“Младост 1“ ***, било предоставено от съда за ползване на Б.Н. Х..
Съгласно представеното по делото копие от саморъчно завещание от 28.07.2011г., Б.Н. Х. завещал в полза на ответника Н.Б.Х. всички свои движими вещи и недвижимо имущество, в т.ч. и ½ ид.ч. от апартамент, находящ се в гр.София, ж.к.“Младост 1“ ***+. Въпросното завещание било обявено съгласно Протокол от 12.10.2011г. в присъствието на нотариус Х.К., в нейната кантора в гр.Хасково.
Видно от приетото като доказателство Удостоверение за наследници изх.№68/30.05.2014г., издадено от Кметство-с.Крепост, община Димитровград, Б.Н. Х. е починал на 18.09.2011г.. След смъртта си той оставил за свои наследници по закон синовете си Н.Б.Х. /ответник по делото/ и А.Б.Х. /трето лице- помагач по делото/. Доколкото третия син на наследодателя – Д. Б.Х. бил починал преди своя баща, а именно на 25.11.2006г., неговите деца Л. Х. и К. Х. наследили дела му от наследството, оставено от Б.Н. Х.. Последното се установява от Удостоверение за наследници на Д. Б.Х.,изх.№999999/26.05.2014г., издадено от Столична община.
С Нотариална покана от 22.02.2012г. ответникът Н.Б.Х. поканил В.А.Х. и А.Б.Х. да уредят доброволно отношенията си като прекратят извънсъдебно съсобствеността върху процесния апартамент. В нотариалната покана ответникът твърди също, че В. и А. Х. му отказвали достъп до съсобствения имот, като той се ползвал изцяло от тях, поради което иска да му заплащат обезщетение за правото на ползване, от което бил лишен, в размер на 300 лева месечно, считано от 18.09.2011г.- датата на смъртта на неговия баща.
От приетото като доказателство по делото Решение №243/09.06.2014г. по гр.д.№114/2013г. по описа на РС-Димитровград е видно, че съдът, на основание чл.30 от ЗН, е намалил завещателното разпореждане, извършено на 28.07.2011г. от Б.Н. Х. под формата на саморъчно завещание, с което изразил воля след смъртта му цялото негово имущество- недвижими и движими имоти, в т.ч. и ½ ид.ч. от апартамент находящ се в гр.София, ж.к.“Младост 1“ ***+ да се получат от Н.Б.Х., до размер на 2/9 ид.ч., като възстановил запазените части на А.Б.Х. в размер на 2/9 ид.ч. за него от наследството на Б.Н. Х..
Същевременно на 21.03.2013г. ищцовото дружество изпратило до В. Х. и Н.Х. писмо относно смяна на титуляра на партида с абонатен №79166 за заплащане на топлинна енергия. С него двамата били уведомени, че са клиенти на топлинна енергия и като собственици на процесния апартамент не са предприели действия за откриване на партида за него. Поради това Н.Х. бил вписан, като титуляр на партида с абонатен №79166. Уведомени са също, че за процесния апартамент има натрупани задължения за доставена топлинна енергия, като им е даден срок да ги заплатят.
Поради неизпълнение на тези задължения в указания срок, на 06.12.2013г. ищцовото дружество депозирало в Софийски Районен съд Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. Във връзка с него там било образувано ч.гр.д.№20185/2013г., по което на 11.12.2013г. съдът издал Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК. С тази заповед било разпоредено на длъжниците В. А. Б. и Н.Б.Х. да заплатят разделно на кредитора всеки от тях сумата от 1558,88 лева, ведно със законна лихва за периода от 06.12.2013г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 203,26 лева за периода от 31.08.2010г. до 12.11.2013г. и деловодни разноски в размер на 158,11 лева. В законоустановения 14-дневен срок от получаване на заповедта В. Б. не възразила срещу нея, поради което по отношение на този длъжник тя влязла в сила. От своя страна Н.Х. възразил срещу заповедта за изпълнение, поради което за заявителя възникнал правен интерес от предявяване на настоящия установителен иск срещу него.
За изясняване на делото от фактическа страна съдът допусна и изслуша показанията на двама свидетели, посочени от страна на ответника. Според показанията на свид.К. И. Х., тя живеела в съседство с Б. Х. в с.Крепост. Той се завърнал в селото през 1993г. от София, за да гледа възрастните си родители. След като те починали, от 1997г. Б. Х. останал да живее постоянно в с.Крепост, където работел в къщата си. Със съпругата си в София били разделени. Свидетелят поддържа ,че познавала и сина на Б. Х.- ответника Х.,***. След смъртта на своя баща той също се преселил в с.Крепост. Върнал се там преди Б. Х. да почине, тъй като трябвало да се грижи за него. Свидетелят твърди ,че ответникът от няколко години вече живеел в с.Крепост. Не й било известно той да е живял в апартамента на баща си в София, още повече че го виждала постоянно да пребивава в селото. Знаела, че в процесния апартамент живеел другия син на Б. Х.- А., а също така жилището било отдавано и под наем от неговата майка.
Според показанията на втория свидетел З. Г. З.ов, той живеел в с.Крепост, където имал къща. Познавал бащата на ответника Б. Х., който също имал къща в селото и живеел в нея. Твърди ,че последния почти не ходел в София през последните 10 години от живота си. Споделял със свидетеля, че жена му живее в София с другия им син. Ответникът също не бил живял в София, като след смъртта на баща си също се преселил в с.Крепост.
При така установената фактическа обстановка, се налагат следните правни изводи:
По делото не се спори, че процесния апартамент, находящ се в гр.София, ж.к.“Младост 1“ ***+ е бил собственост на Б.Н. Х. и В.А.Х., като след прекратяване на брака им с Решение №182/18.05.2007г. по гр.д.№1253/2007г. на РС-Димитровград, те са станали съсобственици на имота и всеки от тях е имал по ½ ид.ч. от него. Видно от същото решение е и обстоятелството, че въпросното жилище е било предоставено за ползване на Б.Н. Х.. Безспорно установено по делото е, че последния е починал на 18.09.2011г. в с.Крепост, община Димитровград, като е оставил за свои наследници по закон синовете си Н.Б.Х. /ответник/ и А.Б.Х. /трето лице-помагач/, а също така и своите внуци Л. Х. и К. Х.- деца на починалия преди него друг син Д. Б.Х.. Също така, не се спори, че със саморъчно завещание от 28.07.2011г. Б.Н. Х. е завещал на своя син Н.Б.Х. собствената си ½ ид.ч. от процесния апартамент в гр.София. На последно място, безспорно по делото се установи, че с Решение №243/09.06.2014г. по гр.д.№114/2013г. по описа на РС-Димитровград, завещателното разпореждане на Б.Н. Х., на основание чл.30 от ЗН, е било намалено с 2/9 ид.ч., които съдът възстановява, като запазени такива, на А.Б.Х..
Спорно по делото е има ли ответникът качеството на потребител на топлинна енергия и ако да, какъв е размера на задължението му за доставена топлинна енергия към ищцовото дружество, съобразно на получения от него по наследство и завещание дял от процесния апартамент, находящ се в гр.София.
На първо място, съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни Общи условия.
В настоящия случай по делото са приложени и Общите условия на "Топлофикация София” ЕАД за продажба на топлинна енергия за битови нужди на потребителите в гр. София , валидни през процесния период, от които е видно, че не се предвижда писмена форма за сключване на договор между продавача на топлинна енергия и потребителите за битови нужди. Следователно, в нормативната уредба не съществува задължение за сключване на изрични писмени договори между топлопреносното предприятие и отделните потребители на топлинна енергия за битови нужди като условие за възникване на облигационно отношение във връзка с продажбата на топлинна енергия. Такова правоотношение възниква по силата на самия нормативен акт и Общите условия и обвързва потребителя с въведените в тях права и задължения.
Предвид представените и приети по делото писмени доказателства- Протокол от 15.09.2001г. от проведено общо събрание на собствениците от гр.София, ж.к.“Младост 1“, бл.25, вх.Г, потребители на топлинна енергия от Топлофикация София ЕАД, Договор ТС521/27.09.2001г., сключен между пълномощниците на потребителите на топлинна енергия към Топлофикация София ЕАД в гр.София, ж.к.“Младост 1“ бл.25 и Бруната“ООД, 3бр.Договори при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия по чл.139в ал.2 от ЗЕ, сключени между „Топлофикация София“АД и „Бруната“ООД, безспорно се установи, че след проведено общо събрание, етажните собственици в процесната сграда са взели решение за сключване на договор с „Бруната“ООД за индивидуално разпреД.е на топлинната енергия доставяна от „Топлофикация София“ЕАД по апартаменти, съгласно системата за индивидуално измерване, прилагана от фирмата. Решението за сключването на договора е взето от етажните собственици и няма данни да е отменено от съда. То се явява задължително за всички тях, включително и за неприсъствалите на събранието, респ. и за несъгласните с взетото решение.
На следващо място, съдът намира, че както ответника Н.Б.Х., така и преди него наследодателя му Б.Н. Х., са се явявали потребители на топлинна енергия за битови нужди на топлоснабден имот. След прекратяването на брака му с В.А.Х. през 2007г., бащата на ответника- Б. Х. е станал собственик на ½ ид.ч. от семейното жилище, находящо се в гр.София, ж.к.“Младост 1“ ***+. В този смисъл той се явява потребител на енергия за битови нужди, доколкото съгласно §1 т.42 /отм.17.07.2012г./ от ДР на ЗЕ, това качество има физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване. След неговата смърт- на 18.09.2011г., синът му Н.Б.Х. също е придобил качеството на потребител на топлинна енергия, доколкото съгласно саморъчното завещание на неговия баща той е станал собственик на дела му от горепосоченото жилище. Последното обстоятелство не се е променило и след като с решение от 09.06.2014г. по гр.д.№114/2013г. на РС-Димитровград придобития по завещание дял от ответника е бил намален с 2/9 ид.ч., представляващи запазената част от наследственото имущество за другия жив син на Б. Х.- А.Х.. Доколкото Н.Б.Х. е продължил да бъде съсобственик на процесния жилищен имот, то същия е потребител на топлинна енергия. Обстоятелството, че §1 т.42 от ДР на ЗЕ е бил отменен, считано от 17.07.2012г. не прекратява това качество на ответника, тъй като съгласно действащата от същата дата разпоредба на чл.153 ал.1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. В този смисъл ответникът е придобил качеството на потребител на топлинна енергия по силата на закона, с придобиването на право на собственост върху процесния апартамент, находящ се в сграда, за която вече е сключен договор за топлоснабдяване, без значение дали на негово име е била надлежно открита партида или не.
Съобразно горните съображения следва да се приеме, че за процесния период страните са били в облигационни отношения по повод доставяната от ищеца топлинна енергия за процесния имот.
Предвид изложеното, неоснователно е твърдението на ответника, че не дължи исковата сума, тъй като не е живял в процесния апартамент, в който е ползвана топлинна енергия. Същият е съсобственик в това жилище, поради което като наследник на своя баща дължи всички тежести за този наследствен имот, съобразно припадащия му се в собственост дял от наследството, в т.ч. и разходвана топлинна енергия, независимо кой от съсобствениците е живял него.
По делото не се оспорва от страна на ответника, че към момента същия не е плащал изцяло или частично задълженията за доставена до процесния апартамент топлинна енергия за периода от м.юли 2010г. до м.април 2013г. Действително за времето от м.юли 2010г. до 18.09.2011г. съсобственик на жилището е бил Б. Х., а не сина му Н.Х.. Въпреки това, по делото не се представиха доказателства, че задълженията за доставена топлинна енергия натрупани до датата на смъртта на бащата на ответника са били платени. Поради това и приелия наследството по завещание Н.Х. освен придобитото право на собственост върху частта от жилището има и задължението да заплати направените до този момент от наследодателя му разходи за доставена топлинна енергия в апартамента.
Поради изложеното и предявения срещу ответника иск за установяване на задължението му да плати доставената до процесния имот, на който той се явява съсобственик, топлинна енергия за периода от м.юли 2010г. до м.април 2013г. се явява основателен.
Предвид основателността на главния иск, основателен се явява и акцесорния иск за присъждане на обезщетение за забава върху всяка една неплатена месечна дължима сума за доставена до имота топлинна енергия. В тази насока съдът взе предвид разпоредбата на чл.32 ал.1 от ОУ в сила от 13.02.2008г., където е определен редът и срока, по който купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ, а именно в 30-дневен срок след изтичане на периода ,за който се отнасят. В настоящия случай ответникът не твърди и не сочи доказателства, че е плащал задълженията си за доставена до апартамента топлинна енергия за периода от м.юли 2010г. до м.април 2013г., поради което същия дължи обезщетение за забава за периода от 31.08.2010г. до 12.11.2013г. в размер съответстващ на частта му от главното задължение.
Съгласно разпоредбата на чл.29 ал.1 от Закона за наследството, запазената част на низходящи, когато наследодателя не е оставил съпруг е: при едно дете или низходящи от него- ½ , а при две и повече деца или низходящи от тях- 2/3 от имуществото на наследодателя.
В настоящия случай, наследодателя Б.Н. Х. към момента на смъртта си е имал двама живи сина и двама внуци от трети починал син, поради което и запазената част за неговите низходящи е в размер на 2/3 от имуществото му. Въпреки това, със саморъчното си завещание от 28.07.2011г. той се е разпоредил с цялото си имущество, като е завещал същото, в т.ч. и собствената си ½ ид.ч. от процесния апартамент, на ответника Н.Б.Х.. В тази връзка и на основание чл.30 ал.1 от ЗН, вторият жив син на наследодателя- А.Б.Х. е поискал съдът да намали размера на завещанието до размера, необходим за допълване на неговата запазена част. Доколкото запазената част на низходящите наследници на Б. Х. е в размер на 2/3 от имуществото му, то частта която е запазена за неговите преживели го двама сина и децата на починалия преди него син, е в размер на 6/9 / 2/3 / или по 2/9 за Н.Б.Х. и А.Б.Х. и 2/9 за децата на третия син на наследодателя –Л. Х. и К. Х.. Поради това и с Решение №243/09.06.2014г. по гр.д.№114/2013г. по описа на РС-Димитровград, завещателното разпореждане на Б.Н. Х. от 28.07.2011г., с което той е прехвърлил цялото си имущество единствено на сина си Н.Б.Х. е било намалено с 2/9 ид.ч., като съдът е възстановил същите на другия наследник и ищец по това дело А.Б.Х.. В този смисъл след така постановеното съдебно решение ответникът Н.Б.Х. е останал наследник по завещание на 7/9 ид.ч. от имуществото на Б.Н. Х., в т.ч. и от ½ ид.ч. от процесния апартамент в гр.София.
Предявеният от ищцовото дружество установителен иск е за сумата от 1558,88 лева главница- представляваща неплатено задължение за доставена до процесния апартамент топлинна енергия през периода от м.юли 2010г. до м.април 2013г. и обезщетение за забава в размер на 203,26 лева за периода от 31.08.2010г. до 12.11.2013г., като така претендираните суми са определени с оглед на обстоятелството, че ищеца приема ответника за собственик на ½ ид.ч. от жилището, съгласно представеното по делото саморъчно завещание от 28.07.2011г. на Б.Н. Х.. Доколкото по делото безспорно се установи, че с решение на РС-Димитровград, на основание чл.30 ал.1 от ЗН, съдът е намалил това завещателно разпореждане с 2/9, които се явяват запазена част от наследството на Б. Х. и се полагат на третото лице-помагач А.Х., то ответникът дължи на ищцовото дружество главница и лихва за забава в размер, който съответства на придобитите по завещание 7/9 ид.ч. от собствената на починалия му баща половина от апартамент, находящ се в гр.София, ж.к.“Младост 1“ ***+.
Предвид изложеното съдът намира ,че предявения иск с правно основание чл.422 от ГПК се явява основателен и доказан за сумата от 1212,46 лева главница и 158,09 лева лихва за забава за периода от 31.08.2010г. до 12.11.2013г., като в останалата му част над тези суми, до пълния предявен размер на главницата от 1588,88 лева и на лихвата за забава от 203,26 лева, за които суми е била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 11.12.2013г. по ч.гр.д. №20185/2013г. по описа на СРС, иска следва да се отхвърли като неоснователен.
При този изход на делото ответникът Х. следва да бъде осъден да заплати направените от ищеца разноски в заповедното и настоящото производство за платена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, съобразно уважената част от иска, а именно по 125,04 лева за всяко от двете производства.
На основание чл.78 ал.3 от ГПК, ищецът следва да заплати на ответника направените от него разноски съобразно отхвърлената част от иска, а именно сумата от 83,65 лева за адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по отношение на Н.Б.Х.,***, с ЕГН **********, че дължи на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.София, район Красно село, ул.”Ястребец” № 23Б, представлявано от С.П.Ц. - изп.директор, по Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 11.12.2013г. по ч.гр.д. №20185 на СРС, сумата в размер на 1212,46 лева (хиляда двеста и дванадесет лева и четиридесет и шест стотинки) главница- неплатено задължение за доставена топлинна енергия за периода от м.07.2010 г. до м.04.2013 г. за обект с абонатен №079166, находящ се в гр.София, ж.к.“Младост 1“ ***+, сумата от 158,09 лева (сто петдесет и осем лева и девет стотинки) – законна лихва за забава за периода от 31.08.2010 г. до 12.11.2013 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 06.12.2013г. до окончателното изплащане на задължението, като иска над тези суми до пълния предявен размер от 1588,88 лева главница и 203,26 лева лихва за забава, ОТХВЪРЛЯ като неоснователен.
ОСЪЖДА Н.Б.Х.,***, с ЕГН **********, да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.София, район Красно село, ул.”Ястребец” № 23Б, представлявано от С.П.Ц. -изп.директор, направените в заповедното и настоящото производство деловодни разноски в размер на общо 150,08 лева /сто и петдесет лева и осем стотинки/.
ОСЪЖДА „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ”
ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.София, район Красно
село, ул.”Ястребец” № 23Б, представлявано от С.П.Ц. -изп.директор,
да заплати на Н.Б.Х.,***, с ЕГН **********,
направените деловодни разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска, в
размер на 83,65 лева /осемдесет и три лева и шестдесет и пет стотинки/.
Делото е разгледано и решено с участието на третото лице „БРУНАТА”ООД, с ЕИК *********, със съдебен адрес за връчване на документи и книжа в гр.София, бул.“Братя Бъкстоун“ №85, представлявано от управителя Н.Г.Ж., като помагач на страната на привлеклия го ищец, както и с участието на третото лице А.Б.Х., с ЕГН **********,*** като помагач на привлеклия ги ответник Н.Б.Х., с ЕГН **********.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред ОС-Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ:
Съдебният акт е обявен на
30.10.2015г.
Съдебен секретар:
Валентина Господинова
Подпис: ……………………..