№ 148
гр. **** , 02.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ****, V-ТИ СЪСТАВ в публично заседание на осми юли,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Никола Д. Дойчев
при участието на секретаря Н.Т.С.
в присъствието на прокурора Тихомир Михайлов Тихов (РП-Варна)
като разгледа докладваното от Никола Д. Дойчев Гражданско дело №
20213130100543 по описа за 2021 година
Производството се образува по искова молба на АЛ. ОСМ. АЛ. срещу Прокуратурата
на Република България с искане ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца парично
обезщетение в размер на 10000.00 лева за претърпени от ищеца неимуществени вреди,
изразяващи се в психически стрес, пряка последица от незаконно образувано наказателно
досъдебно производство № 84/2019 г. по описа на РУ ****-ОД на МВР-Варна, пр.преписка
№ 348/2019 г. по описа на РС-Варна, ТО ****, което е било прекратено поради това, че
извършеното от ищеца деяние не е престъпление.
Ищецът претендира и съдебно-деловодни разноски.
Ответникът, Прокуратата на Република България, депозира писмен отговор в срока
по чл. 131 от ГПК.
Ищецът твърди, че на 07.04.2019 г. е бил привлечен като обвиняем от органите на
досъдебното производство за извършено от него престъпление – опит за кражба при
условията на опасен рецидив на 07.04.2019 г. в гр. ****, за което му била наложена МНО
„подписка“. Посочва, че по-късно на 22.04.2019 г. отново бил привлечен като обвиняем с
изменено обвинение относно предмета на престъплението, като постановената до този
момент МНО била потвърдена. Заявява, че на 15.06.2020 г. бил задържан и отведен в ареста,
а с определение на съда постановената МНО „Подписка“ била изменена в по-тежка –
„задържане под стража“, поради което останал в ареста до 29.10.2020 г., когато бил
освободен, поради прекратяване на ДП спрямо него, поради липса на извършено
престъпление. Предвид това, ищецът твърди, че е получил неимуществени вреди,
1
изразяващи се в претърпени негативни психически преживявания – стрес, безпокойство от
това, че е привлечен като обвиняем и поради лошите условия в ареста по време на
неоснователното си пребиваване, невъзможност да заспи в ареста, влошаване на
здравословното състояние, липса на вещи от първа необходимост и дрехи в ареста, загуба на
работа, както и невъзможност да си намери такава.
По същество ищецът моли за уважаване на предявената осъдителна претенция.
Ответникът в депозирания писмен отговор оспорва изцяло предявените искове по
основание и размер. Оспорва претърпяването на каквито и да е неимуществени вреди от
ищеца, както и че наведените такива в исковата молба са общи и декларативни. Допълва се,
че част от посочените негативни психически преживявания, за които се търси обезщетение,
са претърпени от трети лица, а не от ищеца. Навежда се възражение, че ищецът с
поведението си е дал повод за започване на ДП, влизайки на 07.04.2019 г., в магазина за
китайски стоки. Прави се възражение, също така, че наложената МНО „задържане под
стража“ е изключително по вина на ищеца, тъй като не е бил намерен на известните му
адреси с оглед призоваването му и извършването на процесуални-следствени действия с
негово участие. В тази връзка се заявява, че ищецът е бил търсен от разследващия орган,
включително по телефона, но опитите са останали без резултат. В заключение се оспорва и
размера на претендираното парично обезщетение, като се посочва, че същият е прекомерен.
Оспорва се и наличието на причинно-следствена връзка между дейността на ответника и
настъпилите вреди.
По същество ответникът моли за отхвърляне на предявения иск, евентуално в случай,
че исковата претенция е доказана по основание, размерът на обезщетението да бъде
намален.
В открито съдебно заседание ищецът чрез своя процесуален представител поддържа
предявените искове. Моли за уважаването им. Претендира разноски. Представителят на
прокуратура на Република България поддържа писмения отговор. Оспорва исковете. Моли
за отхвърляне на исковите претенции.
Фактическа обстановка:
По делото се установява, че ищецът се осъжда многократно през последните 30
години за престъпления, повечето против собствеността и за по-голяма част от които
изтърпява ефективно наказание „лишаване от свобода“.
На 07.04.2019 г. АЛ. ОСМ. АЛ. се привлича като обвиняем по ДП № 84/2019 г. по
описа на РУ ****, при ОД МВР-Варна, пр. пр. № 348/2019 г. по описа на РП-Варна, ТО ****,
за това, че на 07.04.2019 г. в гр. **** от търговски обект – магазин за китайски стоки при
условията на опасен рецидив прави опит да отнеме чужди вещи на неустановена стойност от
владението на Ч.М., без нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като
2
деянието остава недовършено по независещи от него причини – престъпление по чл. 196, ал.
1, т. 1, вр. с чл. 194, ал. 1, вр. 29, ал. 1, б. „а“ и „б“, вр. с чл. 18, ал. 1 от НК.
С постановлението за приличане на обвиняем се взема спрямо ищеца и мярка за
неотклонение „подписка“, по силата на която се задължава да не променя местоживеенето
си без уведомяване съответния орган за новия си адрес и да се явява при всяко призоваване.
Обвиняемият се предупреждава и за последиците от неизпълнение на задълженията,
свързани с мярката за неотклонение, а именно, че ако наруши мярката без уважителна
причина, същата се заменя с по-тежка по реда на НПК.
В последствие на 22.04.2019 г. ищецът се привлича отново като обвиняем по същото
досъдебно производство, като се изменя част от фактическия състав на обвинението относно
предмета на престъплението, като се допълва, че ищецът прави опит да отнеме
неустановени по количество и вид чужди движими вещи, собственост на „Чихан 777“
ЕООД. С новото привличане се потвърждава взетата по рано на 07.04.2020 г. спрямо
обвиняемия А. мярка за неотклонение „подписка“.
В хода на разследването обвиняемият се търси на адресите за призоваване в страната,
включително по телефона за назначаване на съдебно-психиатрична експертиза, повдигане
на обвинение и разпит на 23.01.2020 г. и 16.03.2020 г., но не е открит, поради което на
05.06.2020 г. се обявява за общодържавно издирване с мярка „принудително водене“.
Ищецът се задържа на 15.06.2020 г., привлича се отново като обвиняем на тази дата и
се задържа за 72 ч. от прокуратурата за довеждането му пред съда, с оглед подаване на
искане за изменение на наложената му мярка за неотклонение „подписка“ в „задържане под
стража“. На 18.06.2020 г. съдът приема искането на прокуратурата за основателно и изменя
мярката за неотклонение в „задържане под стража“, което подлежи на незабавно
изпълнение. Протоколното определение на съда не се обжалва от защитника на обвиняемия.
Така ищецът престоява в ареста от 15.06.2020 до 29.10.2020 г., когато образуваното
досъдебното производство се прекратява от прокуратурата, поради липса на извършено от
ищеца престъпление.
Фактическите констатации на съда почиват изцяло на представените по делото
официални диспозитивни документи, намиращи се в приложеното ДП № 84/2019 г. по описа
на РУ-**** и ЧНД № 173/2020 г. по описа на РС-**** и имащи връзка с предмета на делото,
а именно: постановления за привличане на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение от
07.04.2019 г., 22.04.2019 г. и 15.06.2020; докладни записки с УРИ № 442р-9117/2020 г. от 04
РУ-Варна, УРИ № 1873р-2175/2020 г. и рег. №321р-21480/19 г. постановление от 05.06.2020
г. за обявяване на ищеца за ОДИ с мярка „принудително водене“; постановление от
15.06.2020 г. за задържане на ищеца за 72 ч.; искане на прокуратурата от 18.06.2020 г. за
вземане на мярка за неотклонение „задържане под стража“; протоколно определение на съда
от 18.06.2020 г. за изменение на мярката за неотклонение; справка съдимост на ищеца,
3
приложена към писмения отговор на ответника.
Правни изводи на съда относно основанието и размера на предявения
осъдителен иск:
Исковата претенция на ищеца е с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ. Съдът
намира за необходимо да отбележи, че в случая не се предявява кумулативен иск с правно
основание чл. 2, ал. 1, т. 1 от ЗОДОВ, в каквато насока са изявленията на процесуалния
представител в ищеца, дадени пред съда във фазата на устните състезания. Касае се за два
отделни фактически състава, предвидени в т.1 и т. 3 на чл. 2 от ЗОДОВ, чиито разлики са
разграничени в т. 13 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. по тълк. д. № 3 / 2004 г.
на Върховен касационен съд, ОСГК. Съгласно разясненията на върховния съд държавата
отговаря за вреди по чл. 2, т. 1 ЗОДВПГ (сега ЗОДОВ), когато задържането под стража е
отменено като незаконно, независимо от развитието на досъдебното и съдебно
производство. В тези случаи обезщетението се определя самостоятелно. Ако лицето е
оправдано или образуваното наказателно производство е прекратено, държавата отговаря по
чл. 2, т. 2 от ЗОДВПГ (сега т. 3 от ЗОДОВ). В последния случаи обезщетението за
неимуществени вреди обхваща и вредите от незаконното задържане под стража.
Следователно, пострадА.т може да ангажира отговорността на държавата по реда на чл. 2, т.
1 от ЗОДОВ, когато задържането му под стража се отменя от горната инстанция, поради
нарушения на закона, дори когато наказателното преследване се прекратява впоследствие
или подсъдимият се признава за виновен за извършено престъпление. Докато предвидената
в чл. 2, т. 3 от ЗОДОВ отговорност се отнася за случаите, когато лицето се оправдава или
наказателното производство (независимо от фазата му) се прекратява. В този случай, ако
лицето е с мярка за неотклонение „задържане под стража“ същата се отменя, но не поради
незаконосъобразност след проведен инстанционен контрол, а като последица от
признаването му за невиновен или прекратяването на наказателното производство. В тези
случаи, съдът, при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди, взема
предвид и вредите, настъпили от задържането под стража. В случая ищецът навежда
твърдения за осъществяването на следните юридически факти: 1. Образуване на наказателно
производство и привличането му в качеството му на обвиняем; 2. налагане на МНО
„задържане под стража“; 2. Прекратяване на образуваното наказателното производство; 3.
Отмяна на наложената мярка мярката за неотклонение, поради прекратяване на
наказателното преследване. При тези твърдения исковата претенция за присъждане на
обезщетение за нанесени неимуществени вреди следва да се квалифицира по чл. 2, ал. 1, т. 3
от ЗОДОВ.
По същество на спора, по делото се установяват всички елементи от фактическия
състав на отговорността на държавата, предвидена в чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ. Ищецът се
привлича в качеството му на обвиняем по образувано досъдебно производство, което
впоследствие се прекратява. Ето защо, настоящият съдебен състав приема, че искът е
основателен само с доказването на този сложен юридически факт. Това е така, тъй като
4
ищецът търпи обичайните стрес и неудобства, които всеки човек би претърпял, ако е в
същото положение, без да е необходимо да се провежда изрично доказване на техния
конкретен вид и интензитет – вж. Р № 70/01.08.2017 г. по гр.д. № 2433/2016 г. на ВКС, Р №
480/23.04.2013 г. по гр. д. № 85/2012 г. на ВКС.
По отношение на размера на обезщетението за неимуществени вреди:
Съгласно чл. 4, ал. 1 от ЗОДОВ държавата дължи обезщетение за всички
имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице.
Прокуратурата на Република България навежда възражение, че ищецът сам дава
повод за започване на досъдебно производство, влизайки в магазина на 07.04.2019 г., при
което се задейства алармената сигнализация на обекта. Съдът намира това възражение за
неоснователно, от гледна точка на това, че не може да се вмени вина на ищеца, грешната
преценка на органите на досъдебното производство да образуват на досъдебно производство
за деяние, което впоследствие се оказва, че не представлява престъпление. В този смисъл е и
Решение № 183 от 02.12.2016 г. по гр.д. № 2224/2016 г. на ВКС, което посочва, че действия
или бездействия, дали основание за предявяване на обвинението, могат да са
недобросъвестни в гражданскоправен смисъл, да са административно нарушение или
деликт, което не означава, че с осъществяването им гражданинът има принос в това да бъде
обвинен, ако не е извършил престъпление. При повдигане на обвинение Прокуратурата на
РБ носи пълна отговорност престъпленията да бъдат различавани от други укорими
действия.
Според константната съдебна практика дължимото обезщетение за неимуществени
вреди според законовия критерий за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД се определя от
установените във всеки отделен случай релевантни за спора обстоятелства - личността на
увреденото лице, данните за наличието на предишни осъждания, начина на живот и
обичайната среда, какви процесуални действия са предприети по отношение на обвинения в
престъпление, тежестта на обвинението, броя и вида на повдигнатите обвинения,
постановената мярка за неотклонение, продължителността на наказателното производство,
отражението на производството върху личния, обществения и професионалния живот,
разгласяването и публичността на производството. От значение за определяне на
конкретния размер на обезщетението са също и дали се влошава здравословното състояние
на лицето, видът и тежестта на отделните негативни изживявания на пострадА. и
създадените при наказателното преследване неудобства и притеснения върху неговия живот
– в личен и професионален план – вж. напр. Р № 227/02.12.2016 г. по гр.д. №2229/2016 г. на
ВКС, Р № 70/01.08.2017 г. по гр.д. № 2433/2016 г. на ВКС;
Ищецът неименуемо претърпява вреди, изразяващи се в обичайните притеснения,
неудобства и несигурност от незаконното обвинение. В какъв размер е дължимото за тях
парично обезщетение съдът ще разгледа особеностите на конкретния случай.
5
Ищецът се привлича като обвиняем за престъпление кражба по чл. 196, ал. 1, т. 1 от
НК при условията на опасен рецидив, за което се предвижда наказание „лишаване от
свобода“ от две до десет години. Престъплението е тежко по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК.
Наказателното преследване срещу ищеца е от 07.04.2019 г. до 28.10.2020 г., или за период от
1 г. и 6 м., който съдът счита, че не е кратък, но въпреки това е в рамките на разумния срок.
През този период, обаче ищецът се привлича три пъти като обвиняем, съответно на
07.04.2019 г., 22.04.2019 г. и 15.06.2020 г.
Същевременно, по делото се установява, че ищецът е осъждан през последните 30
години многократно за престъпления против собствеността, за по-голяма част от които
изтърпява ефективно наказание „лишаване от свобода“. Съдебното минало характеризира
личността на ищеца с особена престъпна упоритост и склонност към извършване на
престъпления, което обуславя по-нисък размер на обезщетението за претърпяваните
обичайни неимуществени вреди, в сравнение с лицата, които са неосъждани и за първи път в
живота си са субект на наказателно преследване. Също така, няма данни за влошаване на
здравословното или психическото състояние на ищеца, както и за загуба на семейство и/или
работа и др.
Предвид горното, съдът счита, че за претърпените от ищеца стрес и неудобства
следва да се определи обезщетение в размер на 2000.00 лева. Тази сума следва да бъде
редуцирана, тъй като съдът намира за основателно възражението на ответника, че ищецът с
поведението си допринася за увреждането си. По делото се установява, че ищецът се
задържа под стража за периода от 18.06.2020 г. до 28.10.2020 г., поради неизпълнение на
задълженията му, свързани с наложената МНО „подписка“. Постановената мярката
задължава ищеца да не променя местоживеенето си без да уведоми писмено съответния
орган за новия си адрес и да се явява при всяко призоваване. Това задължение не се
изпълнява – ищецът не се намира на известните на органите на реда адреси и телефон за
връзка за призоваването му и извършването на процесуално-следствени действия с негово
участие. Поради тази причина прокуратурата го обявява за общодържавно издирване, а след
задържането му за 72 ч., по искане на прокуратурата, съдът изменя мярката в най-тежката,
предвидена в закона – „задържане под стража“. Следва да се посочи, че определението не се
обжалва от ищеца и неговия защитник пред по-горна инстанция, която да прецени
окончателно законосъобразността му. Ето защо, съдът приема, че ищецът виновно
допринася за настъпването на неимуществени вреди в неговата сфера с нарушаването на
правилата, свързани с изпълнението на наложената му най-лека мярка за неотклонение.
Така мотивиран, съдът, като взема предвид, че ищецът е в ареста за периода от
18.06.2020 г. до 28.10.2020 г., счита, че претърпените през този период вреди представляват
30 % от общо претърпените неимуществени вреди в периода на цялото наказателно
преследване, тъй като в останА. период ищецът е на свобода. Това има за резултат
редуциране на окончателно обезщетение на сумата от 1400.00 лева. Прокуратурата следва да
6
бъде осъдена да заплати тази сума, като за разликата до претендирания размер от 10 000.00
лева искът следва да се отхвърли. Законна лихва от датата на подаване на исковата молба не
следва да се присъжда, тъй като такава не е поискана.
По разноските:
Ищецът няма право на разноски, тъй като не се представят доказателства за
извършването им. В представения договор за правна защита и съдействие липса уговорено
договорно възнаграждение, начин и срок на плащане. На следващо място, искането на
процесуалния представител на ищеца за присъждане на възнаграждение от бюджета на съда
не почина на закона. По реда на чл. 38, ал. 2 от ЗА съдът осъжда насрещната страда да
заплати възнаграждение в полза на адвоката в размер определен от съда. Също така, съдът е
в невъзможност да присъди възнаграждение по реда на чл. 38 от ЗА, тъй като в
представения договор за правна защита и съдействие липса вписана уговорка между
страните, че ще се осъществява безплатна адвокатска помощ и съдействие на основание
някоя от хипотезите в чл. 38, ал. 1, т. 1, т. 2 или т. 3 от ЗА. Основанието на оказаната
безплатна помощ следва да бъде конкретно установено в процеса.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България ДА ЗАПЛАТИ на АЛ. ОСМ. АЛ.
ЕГН:********** парично обезщетение в размер на 1400.00 лева за претърпени от ищеца
неимуществени вреди, изразяващи се в психически стрес, пряка последица от незаконно
образувано наказателно производство № 84/2019 г. по описа на РУ ****-ОД на МВР-Варна,
пр.преписка № 348/2019 г. по описа на РС-Варна, ТО ****, което е прекратено поради това,
че извършеното от ищеца деяние не е престъпление, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от
ЗОДОВ, като ОХВЪРЛЯ иска за разликата над сумата от 1400.00 лева до предявения размер
от 10 000.00 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок,
считано от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – ****: _______________________
7