Решение по дело №8139/2018 на Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

гр.София, 13.05.2019г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГО, 11-ти с-в, в открито заседание на дванадесети март през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                                                        Съдия Вергиния Мичева-Русева

при секретаря Диана Борисова като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 8139 по описа за 2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

            Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.557 ал.1 т.2 б.“а“ от КЗ във вр. с чл.45 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.

            Ищецът Ц.В.Г. от гр.Враца твърди, че в резултат на ПТП, настъпило на 05.01.2017г. в гр.София са му причинени телесни повреди. Срещу водача на МПС е образувано наказателно производство. Увреждащият автомобил не е имал ЗЗГОА. Ищецът счита, че е налице хипотезата на чл.288 ал.1 т.2 от КЗ, поради което моли съда да осъди ответника да му присъди обезщетение за болките и страданията причинени от увредата от ПТП в размер на 35 000лв. Сочи, че е предявил извънсъдебно претенция пред ответника обезщетение за причинени неимуществени вреди, но фондът е отказал изплащане на обезщетение.  Моли съда да уважи предявената претенция, ведно с лихвата за забава от 12.09.2017г. до окончателното изплащане. Претендира за разноски.

            Ответникът Г.Ф.оспорва исковете по основание и размер. Оспорва изложеното в исковата молба, вкл. и описания механизъм на ПТП. Оспорва иска за неимуществени вреди като завишен по размер. Оспорва претенцията за мораторна лихва , като посочва, че фондът се е произнесъл в срок  по предявената претенция. Моли съда да отхвърли исковете. Претендира за разноски.

            Третото лице помагач К.Л.В. оспорва предявените искове и моли съда да ги отхвърли.

            Съдът, като взе предвид представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

            От констативен протокол за ПТП на СДВР ОПП се установява, че на 5.01.2017г. в гр.София, на бул.“Симеоновско шосе“ е настъпило ПТП между л.а.“Тойота Ярис“, управляван от К.Л.В., и л.а.“БМВ 525Д“, управляван от И. И.К.. Пострадали от ПТП са водачите на двата автомобила, както и пътника в л.а.БМВ Ц.В.Г., на когото е поставена работна диагноза – фрактура на 4 и 5-та метакарпална кост на дясна ръка. Образувано е досъдебно наказателно производство срещу водача К.В., което по искане на пострадалия ищец е прекратено.

              За л.а. Тойота Ярис няма сключена задължителна застраховка ГО към момента на ПТП.

 На 12.06.2017г. ищецът е предявил претенция пред ответника за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 35 000лв. С писмо от 31.08.2017г. ответникът е отказал да заплати такова. 

Назначената и изслушана съдебна автотехническа експертиза установява следния механизъм на процесното ПТП: Процесното ПТП е настъпило в гр. София на бул. „Симеоновско шосе”, на прав пътен участък. Бул. „Симеоновско шосе” се състои от две платна, разделени с двойна непрекъсната линия и е предназначен за двупосочно движение на автомобилите, като за всяка посока има по две пътни ленти. ПТП е настъпило в светлата част от денонощието с добра метеорологична видимост. Процесният лек автомобил „БМВ” се е движил по бул. „Симеоновско шосе” в лявата пътна лента с посока от бул. „Н. Габровски“ към бул. Г.М. Димитров. Приближавайки към мястото на настъпилото ПТП, в дясната пътна лента, за посоката на л.а. БМВ, успоредно на пътя е бил спрял процесния л.а. Тойота. Преди да премине л.а. БМВ от лявата страна на л.а. Тойота, водачът на л.а. Тойота е предприел изпълнение на маневра обратен завой. Л.а. Тойота е навлязъл върху лявата пътна лента, като с предната си част е достигнал до двойната непрекъсната линия. Реализирало се е ПТП. Л.а. БМВ, с предната си част челно, е ударил л.а. Тойота в предната му лява част в зоната на преден ляв калник странично. След удара л.а. Тойота е бил изтласкан в посоката на движение на л.а. БМВ и под малък ъгъл на дясно за посоката на движение на същия автомобил. След като се е завъртял на дясно и се е плъзнал върху платното за движение, л.а. Тойота се е установил на мястото, където е бил намерен при огледа от компетентните органи. След удара л.а. БМВ е продължил движението си в първоначалната му посока и под ъгъл наляво, до мястото на установяването му. Мястото на удара между л.а. БМВ и л.а. Тойота по широчина на платното за движение на бул. „Симеоновско шосе” е на около 5 - 6 м. вляво от десния бордюр по посока на движението на л.а. БМВ и по дължина на платното за движение е на около 190 м след линията на ориентира по посока на движението на същия автомобил. Ударът е настъпил изцяло върху пътната лента, по която се е движил л.а. БМВ. Скоростта на движение на л.а. БМВ непосредствено преди настъпването на удара е била около 60 км/ч. Преди настъпването на ПТП, скоростта на л.а. Тойота е била 0 км/ч, т.е. той е бил спрял. Към момента на удара с л.а. БМВ скоростта на движение на л.а. Тойота е била около 15 км/ч. Преди да предприеме изпълнение на обратен завой, водачът на процесния л.а. Тойота е имал възможност да забележи приближаващият го отзад л.а. БМВ. Той е имал възможност да предотврати настъпването на удара и ПТП, като не навлиза върху лявата пътна лента в момент, в който го е приближавал отзад л.а. БМВ. Според вещото лице от техническа гледна точка, причината за настъпилото ПТП са субективните действия на водача на лекия автомобил Тойота със системите за управление на автомобила, който е предприел изпълнение на маневра обратен завой, като е навлязъл върху пътната лента, по която се е движил л.а. БМВ и е навлязъл в опасната му зона за спиране.

Във връзка с твърдяните телесни увреждания, съдът назначи и изслуша съдебна медицинска експертиза. Съгласно заключението на вещото лице при процесното ПТП, ищецът е получил:   Счупване на четвърта предкиткова кост на дясната ръка, пукване на пета предкиткова кост на дясната ръка, охлузвания и оток в областта на дясната ръка. Предприето е консервативно лечение с поставяне на гипсова имобилизация на дясна длан. Вещото лице посочва, че по делото няма приложени документи за това как и колко дълго е продължил лечебния процес. По принцип, при нормално протичане на лечебния процес, без усложнения, периодът на възстановяване при такива травми е около 2-3 месеца. През периода на лечение, ищеца е търпял болки и страдания, като първите двадесет дни, болките са били с по голям интензитет. Вещото лице е установило, че по делото няма приложени документи за прием на медикаменти от страна на ищеца. По принцип при такъв вид увреждания се приемат обезболяващи медикаменти. При извършения личен преглед на ищеца на 22.02.2019г. вещото лице не е установило функционален дефицит на дясна ръка. Ищецът е съобщил за болки в областта на счупванията при натоварване и лошо време.

Във връзка с твърдяните неимуществени вреди съдът събра гласни доказателства. Св. И.Г., майка на ищеца, установява, че ръката на ищеца е била гипсирана и тя се грижела за сина си, помагала му да се облича и съблича. Синът й се оплаквал от болки в ръката. Приемал обезболяващи. Отсъствал от работа около месец и половина. След като му отстранили гипса, ищецът не могъл да движи ръката си две-три седмици. Раздвижвал я с гумено кръгче. Свидетелката установява, че към настоящия момент ищецът изпитва болки при вдигане на тежки предмети, при смяна на времето. Увреждането се отразило на ищеца и емоционално, притеснявал се да шофира.

Св.П.Г. установява, че ищецът е бил уплашен и травмиран след инцидента, станал по-плах. В момента се е възстановил, но изпитва болка при смяна на времето и при натоварване на ръката.  

Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави следните правни  изводи:

            Съгласно разпоредбата на чл. 557  ал. 1  т. 2 б.а от Кодекса за застраховането, безвиновната отговорност на ГФ за изплащане на обезщетения на пострадали от ПТП лица се ангажира когато ПТП е настъпило на територията на Република България, на територията на друга държава членка или на територията на трета държава, чието национално бюро на застрахователите е страна по Многостранното споразумение, от моторно превозно средство, което обичайно се намира на територията на Република България и за което няма сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. В случая водачът на лекия автомобил „Тойота“ К.В. към датата на ПТП не е била валидно застрахована по задължителния риск „гражданска отговорност” при застраховател. Поради изложеното фондът е материално-правно легитимиран да отговаря по предявените искове На общо основание важи изискването по отношение на водача на увреждащото МПС да са налице елементите от фактическия състав на деликта, включително негово виновно противоправно поведение, което да е в пряка причинна връзка с нанесените вреди. Вината се предполага до доказване на противното, съгласно чл.45 от ЗЗД.

Противоправността на деянието на водача на лекия автомобил „Тойота“ К.В. е безспорно установена от събраните по делото доказателства /САТЕ/. Същата е нарушила разпоредбата на чл.38 ал.1 и ал.3 от ЗДвП -  ал.1 „Завиването в обратна посока се извършва наляво от най- лявата пътна лента по посока на движението“, ал.3

 

„При недостатъчна широчина завиването в обратна посока може да започне и от друга част на платното за движение, но водачът на завиващото пътно превозно средство е длъжен да пропусне и попътно движещите се от лявата му страна пътни превозни средства“. Водачът В. е следвало да изчака л.а. БМВ да премине по пътя от лявата й страна и едва тогава да предприеме маневра „обратен завой“. Вместо това, от лявата лента за движение водачът е предприела маневра обратен завод без да пропусне попътно движещия се от лявата му страна л.а. БМВ , в резултат на което е реализирано ПТП. Деянието на водача В. е противоправно и виновно. Вината на водача се предполага до доказване на противното. Доказателства за липса на виновно поведение у същата не са ангажирани. От СМЕ се установиха твърдяните от ищеца телесни увреди, както и причинно следствената връзка между тях и противоправното и виновно деяние    на водача В..

Налице са елементите на сложния фактически състав на непозволеното увреждане: деяние от водача на увредилия автомобил, извършено виновно и противоправно, вреда за ищеца по делото и наличие на причинна връзка между деянието и вредата, ответникът не е заплатил обезщетение. На основание чл. 557  ал. 1  т. 2 от Кодекса за застраховането следва да се ангажира безвиновната отговорност на ГФ за изплащане на обезщетение на ищеца за претърпените от него неимуществени вреди - болки и страдания.

            Съдът следва да определи обезщетението за търпените неимуществени вреди  от ищеца по справедливост – чл. 52 ЗЗД. Съгласно практиката на ВКС понятието „неимуществени вреди” включва всички онези телесни и психически увреждания на пострадалия и претърпените от него болки и страдания, формиращи в своята цялост негативни емоционални изживявания на лицето, ноторно намиращи не само отражение върху психиката, но и създаващи социален дискомфорт за определен период от време. Критерият за справедливост по см. на чл.52 от ЗЗД не е абстрактен, а винаги се определя от съществуващата в страната икономическа конюнктура и от общественото му възприемане на даден етап от развитието на самото общество в конкретната държава.  Преценявайки събраните по делото доказателства за преживяното от ищеца страдание от претърпенитe телесни повреди във вр. с критериите в ППВС №4/68г., конюнктурата в страната към момента на увреждането, съществуващите размери на лимитите в отговорността на застрахователите към 2017г. по КЗ, съдът намира, че справедлив размер на обезщетение е такова в размер на 15 000лв. Към момента на ПТП ищецът е бил на 22г., отсъствал е от работа за период от месец и половина, не е бил хоспитализиран, поставена му е била гипсова имобилизация на дясна длан, възстановил се е за около месец и половина /по-бързо от средностатистическия показател/, през първите 20 дни болките и спаданията са били в по-висок интензитет, като в последствие са намалели. Към настоящия момент ръката на ищеца е с възстановени функции, като съдът отчита продължаващите спорадични болки при натоварване на ръката и при промяна на времето. Съдът съобрази търпените неудобства и ограничения през първия месец след инцидента заради обездвижването на дясната ръка. Съдът отчита също и преживения от ищеца стрес от ПТП, уплахата и притеснението му отново да пътува в лек автомобил и да шофира такъв.

            Искът за разликата до първоначално предявения размер от 35 000лв. следва да се отхвърли като неоснователен. 

            Съгласно  чл. 558 ал. 1 вр. чл. 497 от КЗ фондът  дължи лихва за забава от датата, на която изтича срокът за произнасяне по претенция, предявена от увреденото лице, който не може да бъде по-дълъг от три месеца от датата на завеждане на претенцията, в случая 12.06.2017г. Видно от писмо изх. № 24-01-388/31.08.2017 г., ответникът е постановил отказ по искането за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, поради което от тази дата – 31.08.2017 г.  се следва лихва за забава. Ищецът претендира лихва за забава от 12.09.2017г., датата , когато изтича тримесечния срок на ответника за отговор по претенцията му. С оглед на диспозитивното начало, искът по чл.86 от ЗЗД следва да се уважи както е поискан.

            По разноските

И двете страни претендират разноски.

Ищецът е освободен от заплащането на държавна такса и разноски по делото и не е правил такива. Процесуалният му представител претендира адвокатско възнаграждение на основание чл.38 ал.2 от ЗА.   

Ответникът е представил списък за 300лв. юрисконсултско възнаграждение по чл.78 ал.8 от ГПК.

Съобразно присъдената сума и на основание чл.7 ал.2 т.4 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /договорът за правна защита и съдействие при условията на чл.38 ал.1 т.2 от ЗА е приложен на л.39/, на адв. Ч.  се следва адвокатско възнаграждение в размер на 815 лв.    

            На ответника се следват разноски на основание чл.78 ал.3 и ал.8 от ГПК съобразно отхвърлената част от иска /57% от 300лв. присъдено адвокатско възнаграждение/ в размер на 171лв. 

            Ответникът дължи 600лв. държавна такса по сметка на съда, както и 245лв. разноски по делото.  

            Водим от горното, Софийски градски съд

 

РЕШИ:

           

ОСЪЖДА Г.Ф., Булстат *******със седалище *** да заплати на Ц.В.Г., ЕГН ********** ***, сумата от 15 000 (петнадесет хиляди) лв., ведно с лихвата за забава от 12.09.2017г до окончателното изплащане на сумата, представляваща обезщетение за причинени от ПТП на 05.01.2017г в гр.София неимуществени вреди - болки и страдания в резултат на телесни повреди, причинени виновно от водача на МПС марка "Тойота", модел "Ярис" , К.Л.В., ЕГН **********, като ОТХВЪРЛЯ иска за неимуществени вреди ведно с лихвата за забава за разликата до първоначално предявения размер от 35 000 лв.  като неоснователен.

            ОСЪЖДА Ц.В.Г., ЕГН ********** да заплати на Г.Ф.разноски в размер на 171лв.   

            ОСЪЖДА Г.Ф.да заплати на адв.С. С.Ч., ЕГН **********, САК адвокатско възнаграждение в размер на  815 лв.    

            ОСЪЖДА Г.Ф.да заплати на Софийски градски съд държавна такса и разноски в размер на  845лв.

Решението е постановено с участието на К.Л.В., ЕГН ********** като трето лице помагач на ответника.

            Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните и на третото лице.

 

 

Съдия