О П Р Е Д Е
Л Е Н И Е
№ 475
гр. Шумен, 15.07.2019г.
Шуменски окръжен съд, в закрито
заседание на петнадесети юли през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: М.
Маринов
ЧЛЕНОВЕ: 1. Р. Хаджииванова
2. С. Стефанова
като разгледа докладваното от окръжния
съдия М. Маринов, в.ч.гр.д. № 250 по описа за 2019г. на ОС – Ш., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производство е образувано по частна
жалба с вх. № 8828 от 16.05.2019г. депозирана от Х.И.Х. от с ЕГН ********** ***,
чрез адв. Д. С. *** срещу разпореждане за незабавно изпълнение обективирано в
Заповед № 422 от 08.03.2019г. за изпълнение на парично задължение издадена по
ч. гр. д. № 744/2019г. на Районен съд – Ш. на осн. чл. 417, т.2 от ГПК. В
жалбата се прави възражение за недопустимост на заповедното производство, тъй
като нямало надлежно упражнено право на предсрочна изискуемост. Излага, че предсрочната изискуемост била обявена на
длъжника от трето лице – адв. З. с приложено пълномощно, което било нищожно,
тъй като на пълномощника не били дадени изрични правомощия по чл. 60, ал. 2 от
ЗКИ, нито на служител на банката. Твърди, че правото да обяви кредита за
предсрочна изискуемост не било упражнено надлежно, тъй като съгл. т. 18 от ТД №
4/2013 на ОСГТК заявлението за предсрочна изискуемост следвало да има
определени реквизити, а именно размер на непогасени вноски и да е упражнено с
изрично пълномощно или лично от представител на банката. Оспорва на осн. чл.
164 от ГПК съдържанието, верността, истинността и датата на приложения частен
диспозитивен документ Пълномощно на стр. 25-27 от делото, тъй като трето лице,
без представителна власт е упражнил правото на предсрочна изискуемост. Твърди,
че изявлението за обявяване на кредита за предсрочна изискуемост било изменение
на договора, която настъпвала по волята на една от страните при наличието на
предпоставките за това и по арг. от чл. 60, ал. 2 от ЗКИ, било банкова дейност и не можело да се
делегира, като правомощие на трето лице – адв. З., който не бил служител на
банката. Позовава се на нищожност на волеизявлението в приложеното пълномощно
на адв. З. поради заобикаляне на закона. Отделно от това твърди, че заявлението
за предсрочна изискуемост не съдържало реквизитите по ТД № 4/2013 на ОСГТК – не
били посочени колко са падежиралите неизплатени вноски, а извлечението от
счетоводните книги на Банката, било съставено 1 месец след връчване на
уведомлението за предсрочната изискуемост, което било недопустимо. С оглед
всичко изложено, моли съда да обезсили разпореждането обективирано в Заповедтта за
незабавно изпълнение, както и да му бъдат присъдени направените разноски.
Ответната страна по жалбата, заявителя – "ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ" АД - гр. С., е депозирала отговор на жалбата, в който моли
същата да бъде отхвърлена, като неоснователна. Твърди, че предсрочната
изискуемост на кредита, е надлежно съобщена на длъжника, с уведомление връчено
чрез „Български пощи“ на 23.01.2019г. при спазване на условията на чл. 14 от
договора за банков кредит, които обстоятелства първоинстанционния съд е
съобразил, приел е, че представените към заявлението документи са редовни и е
издал Заповедта за незабавно изпълнение.
С представени "Писмени бележки"
вх.№3692/10.07.2019г., жалбоподателя е изложил допълнителни мотиви към жалбата
си, като сочи че заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение
било подписано от адв.Николов, упълномощен от представителя на ответното
дружество М.И., която към датата на подаване на заявлението, вече не е
представител на банката. Също такова било положението и с обявяване на
предсрочната изискумост.
Съдът след като се запозна с жалбата и материалите по
делото, приема за установено следното:
Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и
е процесуално допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна, поради
следните съображения:
Производството по ч.гр.дело № 744
по описа за 2019 год. на Районен съд – Ш., е образувано по заявление на "ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ" АД, чрез процесуалния си представител адв. С.З. ***, за издаване
на заповед за изпълнение и изпълнителен лист въз основа на документ по чл. 417,
т. 2 от ГПК срещу Х.И.Х. ***, за сумите, както следва: 5 168.00 лева -
главница по договор за потребителски кредит № FL888275/04.01.2018г.; 361.85
лева – възнаградителна лихва от 04.04.2018г. до 23.01.2019г.; 64.56лева – мораторна
лихва от 04.05.2018г. до 26.02.2019г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението в съда (07.03.2019г.), до
окончателно изплащане на вземането, както и направените разноски в размер на
622.86 лева, от които 111.89лева – държавна такса и 510.97 лева – адвокатско възнаграждение.
Със заявлението е представено и пълномощно с нотариална заверка на подписите от
01.02.2013г., с което Димитър Борисов Шумаров, в качеството му на изпълнителен
директор, и М.И. Ванева, в качеството и на прокурист, заедно представляващи
"ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД, са упълномощили заедно и поотделно всеки един
от трима адвокати, сред които и адвокат С. Г.З., подал настоящото заявление.
Представено е и платежно нареждане, с което "ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД е
заплатила държавна такса по сметка на Районен съд Ш. в размер на 111,89 лева за
процесното заповедно производство срещу Х.Х.. С разпореждане от 08.03.2019г. по
ч. гр. д. № 744/2019г. на Районен съд – Ш., заявлението е уважено изцяло, като
въз основа на същото са издадени Заповед за незабавно изпълнение № 422 от 08.03.2019г.
за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417, т. 2 от ГПК и изпълнителен лист.
Разпоредбата на чл.419, ал. 2 от ГПК предвижда, че частната жалба срещу
разпорежданията за незабавно изпълнение може да се основе само на съображения,
извлечени от актовете по чл.417 от ГПК, което по своята същност предполага
навеждане на твърдения от страна на длъжника, че актът по чл. 417 от ГПК, въз
основа на който е издадена заповедта, не е основание за незабавно изпълнение. В
настоящия случай, искането за издаване на заповед за изпълнение се основава на
извлечение от счетоводните книги на банката – заявител, като единственото
възражение на жалбоподателя по отношение на него е, че същото е издадено 1
месец, след обявяване на кредита за предсрочно изискуем. Останалите възражения
на жалбоподателя, изнесени в жалбата касаят уведомлението, отправено до
длъжника за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, като се твърди, че
същото е ненадлежно, доколкото било изготвено и връчено от ненадлежна страна и
не съдържало изискуемите реквизити, позовавайки се на ТД № 4/2013 на ОСГТК –
досежно непосочване на размера на падежиралите и неизплатени вноски, че кредита
е счетен за предсрочно изискуем преди да бъде изготвено извлечението от
счетоводните книги, както и ненадлежно представителство.
Следва да се има предвид, че актът въз основа на който
се издава заповедтта за незабавно изпълнение е извлечението от счетоводните
книги на банката – заявител, а не уведомлението за обявяване на кредита за
предсрочно изискуем и сочените от жалбоподателя изискуеми реквизити по
цитираното ТР №4/2013г. на ОСГТК се отнасят именно за извлечението, а не за
уведомлението отправено до длъжника за обявяване на кредита му за предсрочно
изискуем. Извлечението съдържа, всички изискуеми от закона реквизити, но независимо
от това, е необходимо да се отбележи, че уведомлението предхожда по време
извлечението от счетоводните книги (а не както жалбоподателя твърди, че в
нарушение извлечението било издадено 1м. след уведомлението за предсрочна
изискуемост), и доколкото същото е задължителен реквизит, съдържащ се в
извлечението от счетоводните книги и обуславящ предсрочната изискуемост на
задължението, то съда следва да провери редовността му. Задължение на
банката е да уведоми длъжника - кредитополучател, че упражнява правото си да
обяви предсрочна изискуемост, като кредитът се счита за предсрочно изискуем от датата на достигане на волеизявлението до
длъжника, в настоящия случай банката е изплатила уведомлението си до длъжника,
като от представената обратна разписка е видно, че то е връчено на 23.01.2019г..
От представеното към заявлението пълномощно на адв. З., с нотариална заверка на
подписите е видно, че освен с правата по чл. 32, т. 1 от ГПК, за процесуално
представителство пред съдилищата, същият в т. 5 от пълномощното (л. 25-27 от
ч.гр.д. № 744/2019г. на РСШ), е изрично упълномощен от Банката, чрез нейните законни представители, да
изготвя, подписва и изпраща от името на банката, уведомления за обявяване на
предсрочна изискуемост на кредити, поради което съда намира, че не е налице
сочената в жалбата порочност на упълномощаването, водеща и до недопустимост на
издадената заповед. С оглед редовността на уведомяването е необходимо от съдържанието на уведомлението да е ясна
волята на банката, че упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно
изискуем и в тази връзка е необходимо да е индивидуализиран и договорът за
кредит, от който произтича вземането. В
настоящия случай договорът за кредит е индивидуализиран и уведомлението
надлежно подписано от представител по пълномощие, и съдържа недвусмислена воля
за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, с посочване на конкретно
дължимите суми.
От изложеното следва, че длъжникът кредитополучател е
редовно уведомен за обявената от банката
предсрочна изискуемост, преди датата на подаването на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение (07.03.2019г.). Също така, следва да се има предвид,
че според трайната и последователна практика на ВКС, извлечението по чл. 417, т. 2 от ГПК,
а не уведомлението за предсрочна изискуемост трябва да съдържа освен, данни за падежиралите
и неизплатени вноски, данни за договора за кредит, за кредитополучателя, за
поетото задължение и размера на кредита, за начина и срока на издължаване, за
непогасения размер на вземането - главница и лихви, и за момента на неговата
изискуемост, а когато заявителят се позовава на предсрочна изискуемост на целия
кредит или на част от него, фактът на
предсрочната изискуемост също трябва да е удостоверен в извлечението. От съдържанието на представеното към
заявлението Извлечение от счетоводните
книги на "ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД, с дата 26. 02. 2019 г. съдът прави извода, че то
отговаря напълно на изискванията по чл. 60, ал. 2 от ЗКИ.
В извлечението
са посочени страните по договорното правоотношение - кредитора и
кредитополучателя. Посочен е договора за кредит, размерът на отпуснатия кредит,
датата на усвояването му, срокът на кредита, месечната падежна дата, краен
падеж, брой, размер и падеж на просрочените вноски, общият размер на
просрочената сума, датата на настъпването на предсрочната изискуемост, общият
размер на непогасената част от дълга, размерът
на дължимата главница, договорни (възнаградителни) лихви, размер на
обезщетението за забава. Документът е изготвен и подписан от компетентни длъжностни лица, редовно
упълномещени от Банката да изготвят и подписват извлечения от счетоводните
книги на банката (пълн. л. 23-24 от ч.гр.д. № 744/2019г. на РСШ).
Горното съдържание на извлечението обуславя извода,
че то представлява редовен от външна
страна документ по смисъла на чл. 418, ал. 2 от ГПК, и длъжника е уведомен за
предсрочната изискуемост преди подаване на заявлението. Неоснователно е и
позоваването за липса на надлежна представителна власт на подалия заявлението
за издаване на заповед, както и при обявяване на предсрочната изискуемост. От
една страна, следва да се посочи, че правен интерес от позоваване на липса на
представителна власт има единствено мнимо представляваната страна. Разгледано по
същество възражението е недоказано. По делото не са представени доказателства
за оттегляне на упълномощаването. Дори и да има промени в управителните органи
на юридическите лица, такава промяна не води до автоматично отпадане на
представителната власт, а е необходимо изричното ѝ оттегляне. От друга
страна, с плащането на държавната такса по подаденото заявление банката
фактически е потвърдила действията на представителя си, още повече че съобразно
чл.301 от ТЗ при действие от името на търговец без представителна власт,
се смята, че търговецът потвърждава действията, ако не се противопостави
веднага след узнаването.
Предвид изложеното, обжалваното разпореждане, с което
е постановено незабавно изпълнение въз основа на документ по чл.417, т.2 от ГПК, следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане за незабавно изпълнение обективирано в
Заповед № 422 от 08.03.2019г. за изпълнение на парично задължение издадена по
ч.гр.д.№744/2019г. на Районен съд – Ш. на осн. чл.417, т.2 от ГПК.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.