Р Е Ш Е Н И Е № 56
гр. Видин, 20.02.2020
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Видинският районен съд, гражданска
колегия, в публичното заседание на двадесети януари две хиляди и двадесета
година в състав:
Председател: ДАНИЕЛ ДИМИТРОВ
при секретаря Оля П. и в присъствието на прокурора
....................., като разгледа докладваното от съдия Димитров гр. дело №
575 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по исковата молба
на О.К.Ц. ***, ЕГН ********** против В.С.П. ***,ЕГН
**********, с която е предявил иск с правно основание чл. 45 ЗЗД .
В исковата си молба ищецът е посочил, че
като кмет на Община Видин е участвал в заседанията на Общинския съвет съгласно
ЗМСМА и Правилника за организация дейността на ОС - Видин.
Твърди, че на 28.12.2018 г. е
проведено поредното редовно заседание на
Общинския съвет - гр. Видин, като на
него са присъствали 33-ма от общо 37 общински съветници, лично ищеца като кмет
на Общината, служители от общинската администрация, кметове, граждани и
журналисти.
Посочено е, че заседанието е ръководено
от Г. В. - Председател на Общинския съвет и всички извършени действия и
изказвания са записани в Протокол № 12/28.12.2018 г.
Излага се, че по време на заседанието
на 28.12.2018 г., извън предварително утвърдения дневен ред (стр. 9 от протокола),
общинският съветник от групата на „Единни за промяна" - ответникът В.С.П. е
прочел Декларация, подписана от името на В.П., М. Г., С. П., П.
Т., А. И., М. М. и Ц.Ц., които са общински съветници от групата, както и че прочетената
декларация е депозирана в Деловодството
на Общината с вх. № РД-01-10-398/28.12.2018 г.
Твърди се, че с публичното прочитане на
декларацията с вх. №
РД-01-10-398/28.12.2018 г. ответникът П. е нанесъл на ищеца множество обиди, приписал
му е престъпления и е накърнил честта и достойнството му, което го е накарало да се чувства публично унизен и наклеветен, като
действието е станало пред десетки общински съветници, служители на общинската
администрация, граждани, медии.
Посочва се от ищеца,че в процесната
декларация, прочетена от ответника В.П. и подписана от него и още шестима
общински съветници от „Единни за промяна", ответника е заявил, че вместо да се грижи за
подобряването живота на местното население ищеца е проявил престъпна
незаинтересованост,както и че не вижда проблем в път Е -79 и не проявява
заинтересованост към факта, че по него загиват хора,включително и че ищеца има нагло, арогантно отношение към видинските
граждани, че е некомпетентен, несъпричастен и не желае да ползва властта, която
му е дадена от гражданите, за развитие на региона.
Посочва се, че думите на ответника за
проявената от ищеца „престъпна
незаинтересованост" означават приписване на престъпление - злепоставяне,
безстопанственост и др., че не е положил
изискуемата добра грижа по опазване на общинското имущество и защита
живота и здравето на видинските
граждани.
Сочи, че прочетеното от ответника, че „за него (ищеца,) явно главен път Е-79 в сегашното му
състояние, не е проблем. Път, който се е превърнал в гробница, и по който
продължават да загиват хора", квалифицира ищеца като
незаинтересован и несъпричастен към проблемите чак до степен на престъпление
човек (който не предприема действия за решаване проблема с пътя, въпреки че по
него загиват хора).
Излага, че думите „престъпник"
или „престъпен", се
използват по отношение на лице, срещу което има влязла в сила осъдителна
присъда съгласно НК, каквато спрямо ищеца не е налице, поради което употребата по негов адрес на квалификацията „престъпен" по смисъла на
българското законодателство представлява клеветническо твърдение.
Сочи се, че още по-невярно и
несправедливо е твърдението, че ищецът носи лична вина за загиващите на пътя
хора, доколкото причините за пътнотранспортни произшествия далеч не са само в
състоянието на пътя, а най-често в субективното поведение на водачите,както е невярно
и твърдението, че ищеца лично,едва ли не , е пряко отговорен за това, че
магистрален път София - Видин към момента няма, при положение, че строежът на
един такъв голям инфраструктурен обект е дълъг и сложен процес, в който са
заети множество органи на държавно и местно ниво.
Твърди се, че горецитираните думи са нанесли
на ищеца тежка обида и публично се опитват да обезценят стореното от него до
момента в рамките на мандата му като кмет.
Ищецът посочва, че е възпитан като
човек, който винаги поставя на първо място принципа да бъде полезен на
обществото и който принцип е отстоявал
досега навсякъде в професионалния си път, като в тази връзка за него е особено
тежко да бъде квалифициран по подобен начин и то публично - пред хората, с
които работи в Общинския съвет и пред хората, които са му гласували доверие да
оглавя Община Видин.
Сочи, че думите по отношение на ищеца (и
на народния представител В. Т.) „безотговорно",
„нагло", „арогантно" отношение към видинските граждани, „войнстващата им
некомпетентност" и „липса
на съпричастие" водят до несъмнения и категоричен извод за крайно
негативни и низки човешки качества и действия, които го характеризират като
личност, която не е достойна да заема публичната длъжност.
Ищецът посочва, че негативното значение
на тези квалификации е напълно еднозначно и безспорно,както и че личната му
самооценка напълно се различава от това, което е прочетено в декларацията, включително
и че е изградил име в обществото,като уважаван, отговорен и честен човек.
Излага, че епитетите „безотговорен“,
„нагъл“, „арогантен“, „некомпетентен“ и „несъпричастен“ го характеризират
крайно негативно като човек, но още по-силно и с оглед на длъжностното му качество, кмет на
Община Видин,поради което публичното му
характеризиране с подобни епитети точно на заседание на Общинския съвет са го засегнали
и в лично, и в професионално качество.
Посочва, че през годините е изградил
много добра лична и професионална репутация, и нито близките му, нито колегите
и гражданите на Общината го познават като такъв човек, какъвто е описан в
Декларацията. Посоча, че тези епитети дълбоко не отговарят на чисто човешка му същност и е крайно
несправедливо и обидно да ги чуе публично на работното си място точно преди
Новогодишните празници.
Твърди, че уважава правото на критика и
правото на изразяване на мнение, но не може да приеме подобно поведение и думи,
които представляват обиди, личностни нападки и пряко накърняват доброто му име,
честта и достойнството.
Посочва, че още по време на публичното
прочитане на процесната декларация се почувствал оклеветен, обиден, разочарован
от случващото се, както и че веднага след това е разговарял със съпругата си И.
Ц., като й е споделил, че му е било крайно неприятно и трудно да слуша публично
пред Общинския съвет, пред колегите от
администрацията, пред граждани и медии как ответникът изброява едни след други
клевети и обидни епитети по негов адрес „престъпен",
„безотговорен", „нагъл", „арогантен", „некомпетентен",
„несъпричастен"...
Сочи, че изговорените от ответника
обидни квалификации по негов адрес създават трайна негативна обществена оценка
за ищеца като личност и за работата му, както и води до негативни асоциации при
споменаване на името, независимо от немалкото позитивни неща, случили се в
Общината през последните години.
Твърди, че отзвукът от обидите е голям сред Видинската общественост,
като седмици наред след случая го спират граждани и разговарят за случилото се,което допълнително му създава негативни емоции.
Подържа, че прочетеното на 28.12.2018
г. от ответника в декларация вх. № РД-01 -10-398/28.12.2018 г. го е наранило и
обидило като човек, ползващ се с добро име сред близките си и в обществото, като
човек с висок морал и отговорност, който заема публичен пост, както и че границата
на политическия дебат и професионалната критика е прескочена.
Ищецът излага, че е човек, вярващ в
моралните ценности, отговорен, честен и прям,като тези свои качества е
проявявал много преди да стане кмет и ги отстоява и на публичната си позиция,както
и че се е отнасял с грижа и внимание към проблемите на хората.
Посочва,че непрестанните атаки на
ответника към него, неумело прикрити зад дебата по важен за общината въпрос,
като строежа на път Е79, имат за цел да хвърлят трайно петно върху доброто му
име, върху работата му, върху човешките ценности и морални устои, които
изповядва.
Излага, че са налице кумулативно всички предпоставки за
ангажиране на деликтна отговорност на ответника/ 1. Деянието
се изразява в подписване и публично прочитане на Декларация
вх. №
РД-01-10-398/28.12.2018 г., която
съдържа обидни квалификации и клеветнически твърдения по
адрес на ищеца, 2. Противоправността се
обуславя с нарушение
на конституционно гарантираното
право на защита срещу посегателство върху честта, достойнство и добро име на ищеца,
3. Вреда: след публичното изслушване на
декларацията, поради съдържащите се в нея обиди и клевети, ищецът е изпитал психически
и физически дискомфорт:-психическият дискомфорт се изразява в негативни емоции, накърнени чест и
достойнство като човек и професионалист, физическите страдания се изразяват в
повишено кръвно налягане, главоболие и безсъние в
дните след прочитане
на декларацията, съвпадащи с Новогодишните празници. Публично е опетнено
името на ищеца, станало обект на позорящи и неверни твърдения и квалификации, 4.
Причинно - следствена връзка: Описаните вреди
са възникнали непосредствено след публичното прочитане текста на Декларация вх.
№ РД-01-10-398/2 8.12.2018 г. и са в пряка връзка с него, 5. Вина: - на основание чл. 45 от ЗЗД, при
непозволено увреждане,вината се предполага до доказване на противното, като от
изложените обстоятелства и приложените към исковата молба доказателства е
видно, че ответникът е прочел и
подписал декларацията, съдържаща
обидите, клеветите и
позорящите обстоятелства за ищеца.
Иска се от
Съда да бъде постановено решение, с което ответника да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 15 000 (петнадесет
хиляди) лева, за причинените му неимуществени вреди от противоправното
и виновното поведение, описано в исковата молба, ведно със законната
лихва,считано от подаване на исковата молба.
Претендират се направените разноски.
В срока по чл. 131, ал.1 ГПК по
делото е постъпил писмен отговор на исковата молба, с който исковете се
оспорват. В отговора се застъпва становище, че исковата претенция е
неоснователна и недоказана.
Не се оспорва, че на заседанието на
Общински съвет-Видин, проведено на 28.12.2018г., ответникът е прочел декларация
вх. № РД-01-10-298/ 28.1.2018г., приета от групата общински съветници от
„ЕДИННИ ЗА ПРОМЯНА", като говорител на групата.
Сочи се, че декларацията не е насочена
срещу личността на кмета О.К.Ц., а представлява оценка и е израз на възмущение
на действията или бездействието му, както и че отразеното в декларацията
представлява политическо слово на група общински съветници, които са опозиция в
Общински съвет Видин, а не обиди и клевети,включително и че всяка критика към
политици е политическо слово, което е още по-силно защитено от Европейското
законодателство от т.нар свобода на изразяването,която не е само в безобидните
и неутрални мнения, но и такива, които шокират и смущават.
Излага се, че подобни дела, като това
са изключение и карат гражданите на Видин да почувстват като застрашена свобода
на словото, като преди всичко трябва да се защити правото на гражданите да
вземат отношение по важни обществени въпроси.
Подържа се, че за клевета може да се
приемат конкретни факти за извършено престъпление от дадено лице, а не общи
твърдения като „престъпна незаинтересованост". Думите „некомпетентно,
безотговорно, нагло, арогантно отношение, некомпетентност, липса на
съпричастност " с оглед на цялостната речева ситуация, изразява по-скоро
оценъчно съждение, мнение на гражданите, които са и общински съветници за
политическата и управленска дейност, която е осъществил в рамките на своите правомощия
управникът, а не за неговата личност.
Посочва се, че когато се водят дебати
от обществен интерес, се допускат
критики в много по-широки граници по отношение на държавни служители,
управници, политици, спрямо тяхната дейност и това, което реализират като
политики,като това е залегнало делото в „Лингенс
срещу Австрия" от изхода на което става ясно, че политиците и обществените
личности се ползват с по-ниска степен на обществена защита".
Твърди се, че по това дело Европейският
съд по правата на човека отсъжда, че „политикът
съзнателно и неизбежно се излага на близко наблюдение на всяка негова дума и
действие, както от журналистите, така и от цялото общество. Следователно, той
трябва да проявява по-висока степен на толерантност".
Сочи се, че когато става дума за
политици, съдът в Страсбург гледа дали изразеното мнение е насочено самоцелно
за да се обиди и накърни авторитета и достойнството на политика като личност, както
и че декларацията, приета от общинските
съветници от ГО „ЕДИННИ ЗА ПРОМЯНА" и прочетена от ответника не е имала такава цел, като мнението в нея по-скоро изразява отношение към неговия
принос към общността, която управлява, а дори и мнението да е в известна степен
обидно, то се ползва с по-висока степен на закрила.
Излага се, че в чл. 44 от ЗМСМА са
посочени правата, но едновременно с това и задълженията на кмета на общината.
Съгласно чл.,44, ал. 1, т. 1 той ръководи цялата изпълнителна дейност на
общината, а това означава и, че отговаря за тази дейност. Съгласно чл. 44, ал. 1,
т. 13 „възлага или разрешава изработването на устройствени планове и техни
изменения за територията на общината или за части от нея и одобрява определени
устройствени планове при условията и по реда на Закона за устройство на
територията, както и организира изпълнението им".
Подържа се, че поводът за приемането на
декларацията е интервюто на ищеца във вестник „ Капитал" от 02.09.2018г.,
забавянето на процедурите, отнасящи се до магистрала от Видин до София и
изказването на народният представител В. Т. в НС на 29.11. 2018г. в което той
заявява, че Видин няма нужда от допълнително финансиране, защото просперира и е
в изключително добро финансово състояние, като дори надминава София по размер
на инвестиции, а за трасето на магистралата „се изготвят парцеларни
планове и се променят ПУП-вете, ако някой не
знае",както и неизпълнението на
предизборните обещания на ищеца и В. Т. за изграждане на магистрала,
интермодален терминал, привличане на големи инвеститори, намаляване на
безработицата и увеличаване на доходите на населението и др.
Подържа се, че изграждането на магистрала между Видин и София
е въпрос от значителен обществен интерес за хората живеещи в цялата Видинска
област, както и че пътят от Монтана до Видин е най-опасният за шофиране и
най-натовареният в България, с множество пътно-транспортни произшествия и
жертви, поради което е изключително важен за всички граждани на Община Видин.
Сочи се, че изграждането на магистрала
е обещавано преди всички избори за народни представители, кметове и общински
съветници и това изграждане само формално е влизало в приоритетите на
правителството и било предвидено за след 2027г.
Излага се, че за това от 27.01.2018г.
ГО „ЕДИННИ ЗА ПРОМЯНА" е започнало протести, подкрепени от хиляди видински
граждани, с искане за приемане на решение от МС с ясно посочени срокове за
придвижване на процедурите и изграждане на магистралата, както и че от Министър
- председателят Б. е обещано приемането на такова решение.
Посочва, че на проведена среща в МС в
присъствието на Министър Н. Н. и Министър Председателя Б. Б. са уточнени
сроковете за оставащите процедури и бяха определени сроковете за реализирането
им, както и за съответните етапи по строителството.Поет е ангажимент за
гласуване на тези срокове в заседание на МС оформянето на Решение, с което да
бъде ангажирано българското правителство и всички органи на местната и държавна
власт за реализиране на новото трасе между Видин и Ботевград в определените
срокове. На оперативно заседание на МС, проведено на 07.03.2018г., в
присъствието на представители на ГО „Единни за промяна" и „Гражданска инициатива за магистрала до София
и тунел под Петрохан" е прието решение за: Започване на процедурите
по изграждане на магистрален път до Видин и тунел под Петрохан. Уточнени са срокове
за процедурите и срокове за етапите за изграждане. Лично от г-н Б. Б. е указано
на ръководещите АПИ и МРРБ да уведомяват сдружението за етапите и процедурите
всеки месец с оглед осъществяването на граждански контрол за спазване на
посочените срокове.
Твърди се, че в изпълнение на решението
от 7ми март, 2018 г. са проведени
множество срещи с представители на МРББ и АПИ, разменя на кореспонденция и
телефонни разговори, за да бъде проследено спазването на заложените срокове,като
е била извършвана и постоянна
кореспонденция с тях, като от сдружението са
редовно запознавани включително и с кореспонденцията между АПИ и Кмета
на Община Видин.
Посочва се, че от приложените писма е
видно становището на МРРБ и АПИ, че на
18.04.2018г. на Кметовете на Община Видин и Димово е изпратено готовото по
проект трасе на магистралата,като им е указано, че съгласно чл. 134, ал. 1, т.
3 от ЗУТ могат да се изменят ОУП, когато възникнат инвестиционни инициативи,
които ще се реализират със средства, осигурени по международни договори или от
държавния бюджет.
Сочи се, че това е и задължение на
кмета на съответната община съгласно чл. 44, ал. 1, т. 13 от ЗМСМА, както и че
за да може държавата да стартира обявяването и по-нататъшното процедиране на
ПУП-ПП на обекта от АПИ най-учтиво молят ищеца да предприеме всички необходими
действия по реда на ЗУТ за изменение на ОУП, действащ в момента за Община
Видин, съгласно изпратените му изходни данни от проекта - трасе на магистралата,но
същия е отказал да изпълни тяхното
искане и да изпълни изискванията на ЗУТ и задълженията си по чл. 44, ал. 1, т.
13 да внесе искането в ОбС за промяна на ОУП.
Твърди се ,че в резултат на създадената
пречка за придвижване на процедурата МРББ и АПИ внасят предложение в НС за
промяна в ЗУТ, с което се предвижда промяна в условията и реда за одобряване на
ПУП за обекти на техническата инфраструктура, разположена на територията на
повече от една община и за отразяване на техните предвиждания в действащия на
територията на общината ОУП, без да е необходимо неговото предварително
изменение. Към 06.07.2018г. предложенията са приети на първо четене от
депутатите. До месец януари 2019г., когато измененията са приети на второ
четене Кметът на Община Видин отказва да внесе в Общински съвет искане за
промяна на ОУП по действащия ЗУТ. Повече от 8 (осем) месеца от страна на Община
Видин не се предприемат действия за изменение на ОУП и съответно обявяването на
изработения от АПИ ПУП - ПП е невъзможно,като
процедурите са забавени на практика с 8
месеца. Това е и причината, поради
която МРББ и АПИ не могат да процедират ПУП-ПП в предвидените срокове, тъй като
действащия ЗУТ предвижда това да стане след изменението на ОУП на Община Видин
и нанасяне на изпратеното от АПИ през месец април 2018г. на кмета на Видин трасе,
като през тези 8 месеца е установено, че
никой от видинските депутати, както и кметът, не са направили искане до НС за
ускорено разглеждане на изменението в ЗУТ на второ четене, и нито веднъж не са
направили усилие като заинтересована страна да въздействат за спазване на
приетите на 7ми Март, 2018 г. срокове.
Посочва се, че след като от ГО „ЕДИННИ
ЗА ПРОМЯНА" са запознати с цялата кореспонденция и с оглед на правомощията
на кмета по чл. 44, ал. 1, т. 13 от ЗМСМА стигат до извода, че ищеца, като кмет
на Община Видин със своето бездействие създава пречки за реализирането на
процедурите за магистрала.
Излага се, че на 25ти Януари 2019 г. МС
е осъществена среща на представител на гражданското сдружение с Министър -
председателя г-н Б. Б.. Срещата е проведена по негова покана и е във връзка с
исканията на видинските граждани за определяне на виновника за забавените до
онзи момент процедури. Г-н Б., след като се запознава с кореспонденцията между
АПИ и кмета на Видин и след като проведе разговор с министър А. за допълнителна
информация изразява възмущението си от бездействието на администрацията на
община Видин и по-точно от липсата на заинтересованост от страна на кмета О.Ц..
Министър председателя са ангажира да вземе мерки за спазване на поетия към
гражданите на Видин ангажимент и разпореди на Министъра на Регионалното
развитие и благоустройство да направи всичко необходимо за бързото разрешаване
на проблема със забавените процедури. Неговата оценка е, че вината за
забавянето на процедурите е в администрацията на Община Видин, а не в пътната
агенция. Същото е потвърдено и от П.Ц. А. - Министър на регионалното развитие и
благоустройството,като в резултат на проведените срещи още в началото на месец
февруари бяха обявени в ДВ изработените ПУП-ПП за трасето Видин - Димово.
Подържа се, че отношението на кмета О.К.Ц.
към проблема, касаещ изграждането на новото трасе между Видин и Ботевград
определено не съвпада с очакванията и приоритетите на видинските граждани, както
и че като потвърждение на този извод е и интервюто на ищеца във вестник „
Капитал" от 02. 09. 2018г., в
който заявява, че „ пътят до Видин не е никакъв проблем и пътят от Видин
до Ниш през Зайчар и Княжевац е много по-лош",и
в което признава, че в Община Видин до
момента няма големи инвеститори, които да са разкрили работни места, но във
Видин „има сериозна икономика", като безработицата е по-голяма от средната за
страната.
Излага се, че изложеното е една от
причините да се изрази недоволството от
бездействието на ищеца с
Декларацията, както и че други
причини са изказването на В. Т. в НС и интервюто на ищеца и основно
думите му, посочени по-горе, както и неизпълнение на обещанията му по време на
предизборната кампания през 2015г., подробно посочени в 6 позиции в отговора.
Подържа се, че не е осъществен
фактическият състав на непозволено увреждане, каквото е правното основание на
предявения иск, като се посочва, че в тежест на ищеца е да докаже положителните
факти, от които извлича благоприятни за себе си последици, т.е. положителните
елементи от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД - противоправно деяние, вреди,
пряка и непосредствена причинна връзка между деянията и вредите, а също и
размера на претендираните обезщетения, а в тежест на ответника е да опровергае
презумпцията по чл. 45, ал. 2 ЗЗД, като установи, че деянието не е извършено
виновно, както и наличието на факти, които изключват твърденията в исковата
молба, като докаже и възраженията си в отговора.
Сочи се, че за да бъде осъществен
фактическият състав на непозволеното увреждане по чл. 45 от ЗЗД следва да се
установи при условията на комулативност, че е налице: противоправно деяние,вина,вреда и причинно-следствена
връзка.
В писмения
отговор по отношение елементите от съставомерния
състав се посочва следното:
1. Осъществено противоправно деяние /действие или бездействие/.
Не е противоправно поведението при
изказани мнения с негативна оценка, пряко или косвено засягащи конкретно лице,
когато името му се коментира във връзка с обществен въпрос, свързан с неговия
пост, дейност или занятие / срв. Решение на ВКС, III г.о. по гр.дело № 5059/2008 г./.
Твърди се, че противоправно действие не
е извършено от ответника, а той като говорител на групата общински съветници от
„ЕДИННИ ЗА ПРОМЯНА" прочита декларация вх. № РД-01-10-298/ 28.1.2018г.,
приета от групата. Използването на думите „престъпна незаинтересованост" в
декларацията не могат да бъдат квалифицирани, като клевета, както се твърди от
ищеца в исковата молба и основно в допълнение вх.№ 3898/02.04.2019г.
Според текста на чл. 147 НК, клеветата е разгласяване на позорно
обстоятелство за другиго или приписването му на неизвършено от него
престъпление. За да е налице клевета трябва ответникът да е изложил конкретни
факти за извършено престъпление, а не общи твърдения, като „престъпна
незаинтересованост". На стр. 2 от допълнението към исковата молба ищецът
твърди, че В.П. „публично приписва на ищеца престъпление - злепоставяне,
безстопанственост и др.". Никъде в декларацията тези престъпления не са
посочени, както и не са изразени от него при прочитането й в ОбС Видин и са едно свободно тълкуване от страна на ищеца
или някакъв въпрос на гузна съвест.
Думите „некомпетентно, безотговорно,
нагло, арогантно отношение, некомпетентност, липса на съпричастност" с
оглед на цялостната речева ситуация, изразява по-скоро оценъчно съждение,
мнение на гражданите, които са и общински съветници за политическата и
управленска дейност, която е осъществил в рамките на своите правомощия управникът,
а не за неговата личност.
2. Вина.
Гореизложените факти и доказателства
доказват, че Декларацията не е насочена срещу личността на кмета О.Ц., а
представлява оценка и е израз на възмущение на действията или бездействието му.
3. Вреда.
Размерът на неимуществените вреди се
определя по правилата на чл. 52 ЗЗД. Въпреки липсата на възможност за
съпоставяне на претърпените болки и страдания и паричната престация,
законодателят е дал възможност на съда да прецени във всеки конкретен случай
какъв е справедливият размер на това обезщетение: с оглед характера, степента и
броя на уврежданията, интензивността на причинените болки и страдания,
продължителността на възстановителния процес, възрастта, физическото и
психическо състояние на ищеца, както и възможностите му за възстановяване и
адаптация. Следва да се посочи, че съгласно разясненията, дадени в ППВС № 4/64
г., понятието справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно, а е
свързано с преценка на редица обективно съществуващи обстоятелства, които следва
да се вземат предвид при определяне размера на обезщетението. Такива
обстоятелства са например характера на извършеното, начина и обстоятелствата,
при които е осъществено и последиците от него. Следва да се отчетат не само
болките и страданията, понесени от конкретното увредено лице, но и всички онези
неудобствата - емоционални, физически и психически, които ги съпътстват и които
зависят не само от обективен, но и от субективен фактор - конкретния психо - емоционален статус на пострадалия /субективното отношение
към случилото си и отражението му върху психиката с оглед степента на
психическа и емоционална зрялост на лицето/.
Претенциите на ищеца в исковата молба и
допълнението са, че още с прочитането на декларацията „се е почувствал
оклеветен, обиден, разочарован от случващото се", „ засегнати са честта и
достойнството му", че е изпитал и физически и психически дискомфорт - негативни емоции, повишено кръвно налягане,
главоболие, безсъние, съвпадащи точно с
новогодишните празници,като оценява претърпените от него неимуществени
вреди в размер на 15 000лв., които иска да му бъдат заплатени, ведно със
законната лихва от предявяване на исковата молба.
Твърди се, че ищецът не е претърпял
тези неимуществени вреди, поради следните съображения, изложени в писмения
отговор:
3.1. Заседанието на ОбС Видин,
когато е прочетена декларацията е на 28.12.2018г. сутринта.
След заседанието ищецът е
бил на работното си място, не е
посещавал личният си лекар и не е ползвал отпуск по болест. Такъв не е ползвал
и през следващите работни дни.
3.2. На
31.12.2018г. е празнувал настъпващата Нова година на пл. „Бдинци"пред сградата
на Общината. В своята реч пред гражданите заявява, че "се чувства безкрайно
щастлив и че за него това е едно незабравимо преживяване". Играе хоро, както
и яде от баницата и пие от червеното вино, подсигурени от Община Видин. Прави
си снимки усмихнат, доволен и щастлив. След това продължава да празнува.
На 01.01.2019г.
продължава с празненствата, този път на Василов ден в
кв. "Нов път". Човек, който е болен и страда от хипертония,
главоболие и безсъние би трябвало да се лекува в болнично заведение или в къщи,
а не да играе хора, да яде баница и пие червено вино.
3.3. В
следващите дни и месеци празненствата за ищеца продължават: На 14.01.2019г. празнува в кв.
"Нов път" Ромската нова година, като след като е подсигурил общински
средства за провеждане на конкурса „Мис
Василица" и награждава победителката. Трапезите са богати с храна и вино и
ищеца ги уважава, ката представител на видинските граждани, които със своите
данъци са подсигурили празненствата.
3.4. На 03.02.2019г. празнува рожденият
си ден, като отново няма признаци на хипертония, главоболие и безпокойство.
3.5. Празнува Трифон Зарезан на лозята,
„БОНОНИЯ ЕСТЕЙТ" заедно със собствениците А. и И. Й., на които след
проведен търг Община Видин продава около 1200 дка общински земи.
4. Причинна
връзка между противоправното
и виновно поведение на дееца и настъпилите вреди, като вината се предполага до
доказване на противното. Липсва, каквато и да било причинна връзка между
прочетената декларация, която е срещу действията и бездействията на кметът О.Ц.,
а не срещу неговата личност и претендираните от него вреди.
Иска се от Съда да отхвърли предявените
искове и да се присъдят направените разноски.
Като прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намери за установено
следното: между страните не се спори относно факта, че на 28.12.2018 г., на
редовно заседание на Общински съвет - гр. Видин, ответникът прочита декларация
вх. № РД-01-10-398/28.12.2018 г. и съдът го приема за установен и ненуждаещ се
от доказване. Безспорен е и фактът, че декларацията е подписана, както от ответника, така и от още шест лица. Не се
спори и по отношение съдържанието и текста на цитираната декларация, който дословно
е следният: „… Уважаеми дами и господа. Ние представляващите тук гражданско
обединение Единни за промяна и Гражданска инициатива за магистрала до Видин и
Тунел под Петрохан, Изразяваме острото си възмущение и осъждаме грозното,
арогантно поведение на народния представител В. Т. във връзка с изказването му
от трибуната на 44тото НС, изказване, в което г-н Т. заяви, че община като
Видин няма нужда от допълнително финансиране, тъй като просперира и е в изключително
добро финансово състояние и надминава дори София по размер на инвестиции на
глава от населението.
Осъждаме също и поведението на г-н О.Ц.,***.
Човекът, който би трябвало да защитава интересите на града и общината и да се грижи
за подобряване живота на местното население, вместо да проявява престъпна
незаинтересованост към трайното решаване на основните проблеми на Видин. За
него явно главен път Е-79, в сегашното му състояние, не е проблем. Път, който
се е превърнал в гробница, и по който продължават да загиват хора. Странно е,
че той също вижда икономически тласък в община Видин в това, че видинчани
търсят прехрана и работа в съседна Румъния и Сърбия. И независимо, че наскоро в
свое интервю пред вестник Капитал г-н Ц. направи откритието, че във Видин
съществува предприятие "Кнауф", той така и не успя да разбере
значението на думата "интермодален", но затова пък успешно
"изгради" такъв терминал във Видин и "разкри" десетки хиляди работни места, спазвайки
предизборните си партийни обещания. С тази декларация осъждаме безотговорното
им, нагло, арогантно отношение към видинските граждани. Осъждаме войнстващата им некомпетентност и липсата на съпричастност
и желание да използват властта, която им е дадена от гражданите за развитие на
региона“.
Обстоятелството,че декларацията е прочетена
изцяло и в този си вид се установява от
ангажирания протокол от заседание на Общински съвет - Видин № 12/28.12.2018 г.
По делото от ответната страна са
представени следните доказателства:
1. Писмо до Кмета на Община Видин- О.Ц. от
Агенция „Пътна инфраструктура, с изх.№08-00-503/18.04.2018г
2.
Писмо до Кмета на
Община Димово- Л. Л. от Агенция „Пътна инфраструктура, с
изх.№08-00-504/18.04.2018г
3.
Отговор от Кмета
на Община Видин-О.Ц. до Агенция „Пътна инфраструктура", с вх.
№08-00-579/04.05.2018г.
4.
Писмо до Кмета на
Община Видин- О.Ц. от
Агенция „Пътна инфраструктура, с изх.№08-00-692/29.05.2018г
5.
Писмо до Кмета на
Община Димово- Л. Л. от Агенция „Пътна инфраструктура, с
изх.№08-00-694/29.05.2018г.
6.
Отговор от Кмета
на Община Видин-О.Ц. до Агенция „Пътна инфраструктура", с изх.
№РД-02-09-435(3) /15.06.2018г.
7.
Писмо от
Министерство на регионалното развитие и
благоустройство до Председателя на Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура"
с изх. №АУ 10-1/05.07.2018г.
8.
Писмо от Кмета на
Община Видин- О.Ц. до
Министъра на регионалното развитие и благоустройство г-жа П.А. с вх.№АУ 10-1/6/04.10.2018г.
9.
Писмо-Уведомление
до ГО „Единни за промяна" от
Агенция „Пътна инфраструктура" с изх.№49-00-85/24.10.2018г.
10.Кметът на Община Видин О.Ц. в интервю за в-к„Капитал"
11.Извадка от Стенограма от двеста и трето заседание на НС - изказване на Видинския депутат В. Т.
12.Интервю с О.Ц. пред КМЕТА.bg
13.Индикатори за бедност и социално включване през
2017г. от Национален статистически институт
14.Статия на Българско народно радио на тема „Регионът се топи, област Видин намалява с над 4000 души на година.
15.Решение №117/28.09.2016г., на Административен съд- Видин
16.Решение №118/28.09.2016г., на Административен съд-Видин
17.Решение №49/22.05.2018г. на Административен съд-Видин
18.Решение
№3634/13.03.2019г., на Върховен Административен
съд
19.Заповед №РД-02-11-617/19.05.2017г.от Заместник Кмета на Община Видин,- инж. Ц. А.
20.Констативен протокол от 28.12.2016г., от Министерство на културата
21.Решение №68/27.06.2018г., на Административен съд-Видин
22.Решение №3910/18.03.2019г.на Върховен Административен
съд.
23.Разрешение за строеж №31/11.05.2012г., и Заповед №РД-02-11-760/26.06.2017г., на
Главния архитект на Община Видин А. Н. за презаверяване
на Разрешителното за още 5 годишен срок
24.Статия от сайта на община Видин „Кметът на Видин честити на хората Новата 2019 година на площад
„Бдинци""
25.Посрещане на Новата 2019 година - участие на кмета в тържеството в новогодишната нощ -
текст и снимки от сайта на Актуално
26.Кметът празнува в ромската махала Мис
Василица на 15януари 2019 г. текст и снимки в
БНР радио "Видин"
27.Кметът коронясва Мис
Василица (текст и снимка в БТА)
28.Кметът празнува Трифон Зарезан на лозята, „БОНОНИЯ ЕСТЕЙТ" заедно със собствениците А. и И. Й. -
Статия в.“ Ние“.
Към делото е приобщен и протокол № 1 от заседание на Общински съвет-
Видин,проведено на 31.01.2019 г., където на стр. 7 е отразено изказване на ищеца по делото, в част от което
е взето отношение във връзка с прочетените
от ответника и свид. К. декларации, което дословно е
следното:“ Г-да общински съветници от „Единни за промяна.Вие излязохте с две
декларации на предишното заседание ,в които си задавахте риторични въпроси. Уважаеми
общински съветници от „Единни за промяна“, декларацията е документ, акт, който
изразява категорична позиция, а не задаване на риторични въпроси, за да се
избегне отговорност в последствие от търсене
на правата на този, който е засегнат. Така, че аз ще ви повторя вашия риторичен
въпрос, насочен точно към вас. Кой е лъжецът и къде е истината? В случая този
един месец намерихте ли отговор на въпроса?“.
На основание чл. 176 ГПК ищецът е
отговорил на поставените от ответника в
писмения отговор и допуснати от съда въпроси, а именно тези от 3.1 до т.3.8 ,с изключение на последния
подвъпрос от т.3.7.по следния начин:
Въпрос 3.1 – Бил ли е на работа на
28.12.2018 г. след приключване на заседанието на ОбС
Видин и при работните дни след това? Ползвал ли е отпуск по болест в резултат
на влошено здравословно състояние след заседанието на ОбС
или постъпвал ли е на болнично лечение?
ИЩЕЦ: Бях на работа на 28.12.2019 г. и
в последствие в работните дни. Позволявал съм си да отсъствам, само когато съм
бил в командировка или в отпуск, не съм ползвал нито един ден по болнични
причини. Не съм постъпвал на болнично лечение нито съм ползвал отпуск по болест
за целия си четиригодишен мандат.
Въпрос 3.2 – Къде е празнувал ищецът на
31.12.2018 г. посрещането на Нова година до 24.00 часа? Бил ли е след това на
пл. „Бдинци“ и до колко часа? Танцувал ли е на площада и след това? Ял ли е
баница, месо и употребявал ли е вино и друг алкохол в новогодишната нощ? След
като си е тръгнал от площада, къде е продължил да празнува и до колко часа? На
площада и след това имал ли е високо кръвно, чувствал ли е главоболие?
ИЩЕЦ: Празнувахме с приятели, след това
дойдохме на пл. „Бдинци“, участвахме в тържественото посрещане на Нова година
заедно с много граждани. Почерпихме се с баници и червени вина и играхме хора
заедно с приятелите, с които посрещахме Нова година и заедно с гражданите,
които бяха на площада. Употребявал съм алкохол в новогодишната нощ. Прибрахме
се в къщи след като си тръгнахме от площада и не съм празнувал повече. Високо
кръвно имам от над петнадесет години, родителите ми също бяха с високо кръвно,
имам назначена постоянна терапия с медикаменти, често усещам такива състояния,
когато ми е високо кръвното. Имах усещане за главоболие на площада и
световъртеж, каквото имах и след заседанието на 28.12.2019 г.
Въпрос 3.3 – На 01.01.2019
г. ищецът бил ли е на тържество по случай Василов
ден, къде и от колко до колко часа? Употребявал ли е алкохол, консумирал ли е
месо, баница и солени храни? Имал ли е високо кръвно и главоболие?
ИЩЕЦ: Не си спомням, мисля, че не съм
бил на тържество по случай Василов ден. Мисля, че не
съм употребявал алкохол, нямам спомен да съм употребявал в този ден.
Състоянието на първи януари беше подобно както вечерта на 31.12.2018 г., имах
главоболие, замаяност, предполагам, че кръвното ми е било високо. Не съм
употребявал алкохол, не си спомням да съм ял месо, баници и солени храни в този
ден.
Въпрос 3.4 – Ищецът участвал ли е в
тържествата по повод на Йорданов ден и Иванов ден и къде? Имал ли е високо
кръвно и главоболие? Консумирал ли е месо и алкохол?
ИЩЕЦ: Йорданов ден е много голям
християнски празник, който се чества тържествено всяка година в Община Видин.
Участвал съм в официалното тържество заедно с Видинската Митрополия. За Иванов
ден нямам спомен да съм участвал в някакво тържество. Нямам спомен какво съм
консумирал. Спомням си, че тогава вече се чувствах по-добре, нямах главоболие и
световъртеж.
Въпрос 3.5 – Участвал ли е ищецът на
тържествата на 14.01.2019 г. в кв. „Нов път“ за ромската нова година? Наградил
ли е победителката в конкурса „Мис Василица“?
Консумирал ли е тежки храни и алкохол на тържеството? Имал ли е високо кръвно и
главоболие? Колко средства Община Видин е дала за провеждането на конкурса и
тържествата?
ИЩЕЦ: Участвал съм в това тържество
всяка година от моя мандат заедно с колеги от общинската администрация. Всяка
година съм награждавал победителката в този конкурс, а подгласничките бяха
награждавани от колеги от общината. На 14.01.2019 г. също участвах. Тежки храни
не съм консумирал, почерпихме се със сладки, вкл. и алкохол в малки количества.
Не съм усещал във въпросния ден да имам високо кръвно и главоболие. Между 500 и
1000 лева бяха заложени в културния календар за провеждането на конкурса и
тържествата, различните години различни средства са отделяни, не мога да кажа
конкретно.
Въпрос 3.6 – Къде е празнувал ищецът
рожденият си ден на трети февруари 2019 г.? Консумирал ли е тежки храни и
алкохол на тържеството? Имал ли е високо кръвно и главоболие?
ИЩЕЦ: Мисля, че празнувах рождения си
ден в ресторант „Бонония”. Консумирал съм храни и
алкохол, но не мога да определя дали храните са били тежки. Не съм имал високо
кръвно и главоболие предполагам.
Въпрос 3.7 – Празнувал ли е ищецът
Трифон Зарезан на лозята на „Бонония Естейт“ със собствениците А. и И. Й.? Консумирал ли е тежки
храни и алкохол на тържеството? Имал ли е високо кръвно и главоболие?
ИЩЕЦ: Да, празнувал съм ги във всяка
година от мандата, това беше една традиция, в която присъстват много граждани и
представители на институциите. Не съм консумирал тежки храни, алкохол съм
употребил в малки количества. Не съм имал усещане за високо кръвно и главоболие
в този ден.
Въпрос 3.8 – Преди 28.12.2018 г. ищецът
страдал ли е от високо кръвно, главоболие и безсъние?
ИЩЕЦ: Преди 28.12.2019 г. съм имал
такива моменти, когато съм имал главоболие, високо кръвно и безсъние.
Длъжността „кмет“ се характеризира с много голямо натоварване, физическо и
психическо. Разсъждавайки по всички проблеми, които бяха на Община Видин съм
имал такива моменти.
На основание чл. 176 ГПК на въпроса
поставен от ищеца „ Подписвал ли е процесната декларация и дали е запознат със
съдържанието й?“ ответникът е отговорил по следния начин: „Поставил съм
подписа си непосредствено преди заседанието на ОбС
Видин. Със смисъла на съдържанието бях запознат, но със самото съдържание
подробно се запознах след подписа, при самото прочитане на декларацията на
трибуната, защото бях избран за говорител на групата. Предварително знаех
смисъла на декларацията. Тъй като това е колективно решение, сред поставените
подписи на моите колеги, аз имам пълното доверие да поставя и моят подпис. Пак
казвам, че бях запознат със съдържанието в общ смисъл. Няколко минути преди
заседанието на Обс Видин подписах декларацията, тъй
като бях възпрепятстван и се забавих. Докато четох от трибуната декларацията
вече се запознах изцяло със съдържанието й в подробности и именно с нашата
оценка към управлението на г-н Ц..“
По делото са депозирани свидетелски
показания от А., Г., Ц., Н., ангажирани от ищеца.От показанията на свидетеля А. се установява, че
в момента работи като главен секретар на Областна администрация-Видин, а преди
и към 28.12.2018 г. е секретар на Община Видин, в което качество присъства на
всички заседания на Общинския съвет, включително и на заседанието на 28.12.2018 г. Свидетелката
сочи, че от ответника П. е била прочетена в това заседание декларация, но не
си спомня дали е била включена в дневния ред. Свидетелката излага, че след
прочитане на декларацията в залата е
било пълна тишина,както и че от ищеца
към онзи момент не е имало вербална
реакция. Посочва,че на всички заседания на ОбС- Видин
седи до него, както и че той се владее
много добре,като единственото, което е забелязала след прочитане на декларацията от
ответника, че цветът на ищеца е преминал
от червен в много бял, но вербално нищо не изразил,като е останал до последно на тази
сесия.
Свидетелката сочи, че ищецът по принцип
приема лекарства за кръвно и когато видяла промяната в цветовете му се е
притеснила,а така също и че ищеца, в
деня на заседанието я е помолил да
оправят пощата по-рано,която принципно се оправя в края на деня, за да се
прибере в къщи, тъй като не се чувствал добре.
В показанията си свидетелката
посочва,че на заседанието са присъствали граждани и медии, както на всяко
заседание на Общинския съвет, колеги от администрацията, кметове, кметски
наместници,както и че заседанията се заснемат от Видинска телевизия и след това
„Видин вест“ ги излъчва онлайн, на живо.
Излага, че чрез медиите декларацията е станала публично
известна и че ищеца се почувствал обиден от това, което се е случи и искал да потърси правата си,като в
последващ разговор й споделил, че след прочитането на декларацията се е
почувствал обиден от съдържанието й.
Свидетелката сочи, че на 31.12.2018 г.,
вечерта е била заедно с ищеца на площад
„Бдинци“и визуално той е изглеждал нормално,като не е забелязала да е употребявал вино или храни, имало е наздравици, но дали е отпил от чашата не е
видяла.
Свидетелката е категорична,че в заседанието на 28.12.2018 г. е имало и
камери, и микрофони, граждани, кметове, кметски наместници, медии,
но дали са излъчвали декларацията не
знае,като посочва в началото на мандата е имало предложение от групата на „Единни за
промяна“ за излъчване на живо на заседанията на Общинския съвет, което не се е приело. Излага,че медиите са присъствали
с оглед публичността на заседанията, но не може да каже дали със сигурност „Видин вест“ е излъчило
това заседание.
Свидетелката Г. посочва, че познава О.Ц.
от около седем години. Колеги са, работили са заедно и в доброволна организация
и като колеги в държавна институция,както и че не е присъствала на заседанието на Общински съвет
Видин на 28.12.2018 г. Излага, че е областен управител на област Видин съм и за
това служебно е информирана за заседанията на Общинските съвети, като твърди, че
за заседанието на 28.12.2018 г. се е информирала
от регионалните медии,от където е
разбрала, че на това заседание е прочетена декларация с много обиди по
отношение на тогавашния кмет О.Ц.. Сочи, че в последствие се е запознала и с подробния протокол, в който описано абсолютно цялата хронология на
заседанието. Излага, че познава ищеца като отговорен, справедлив човек, противопоставящ се на подобно поведение, на
несправедливост, както и че той самия е
бил обиден и огорчен от това, което се е случило на заседанието.
Сочи, че е разговаряла с ищеца, може би
ден след заседанието,като той е бил ядосан, изключително обиден, и че е
споделил, че мисли да си потърси правата по съответния ред. Посочва,че ищеца емоционално не е бил добре и че не са коментирали
здравословното му състояние, а случилото се на сесията,като той й е казал, че е
присъствал на заседанието и лично е възприел прочитането на декларацията.
В показанията свидетеля Ц., която е
съпруга на ищеца, сочи, че той й е разказал за заседанието на 28.12.2018 г.
и за неприятните за него моменти,като е
разбрала от него, че е прочетена декларация от ответника г-н П., в която съпругът й е бил наречен с обидни за изрази, определения като: „безотговорен,
нагъл, арогантен в изпълнение на служебните си задължения, престъпен“, които са го
разстроили, ядосали и е бил под
влияние на силни емоции.Свидетелката сочи,че съпругът й има проблеми с кръвното
и от доста години го регулира с постоянен прием на медикаменти,а когато се случи нещо, което го разстройва,
тогава получава криза.
Свидетелката сочи, че от разговора,
който са провели на 28.12.2018 г.,е разбрала,че случилото се на сесията е повлияло на заболяването му. Излага, че е широко отразено в медиите, като акцентът е бил
върху обидните квалификации в декларациите, а те имат две големи деца, които са му се обаждали
и са го питаха за това, което допълнително го затормозило,както и че е имал нужда от допълнителни лекарства.
Посочва, че съпругът й е изпълни всичките си професионални ангажименти
във връзка с новогодишните празници и празниците през януари,както и че това не
е първият случай, когато ответникът П. използва обидни изрази спрямо него,като
е бил и осъден.
Свидетелката излага, че след толкова
години прием на лекарства, съпругът й знае кога да завиши дозата на лекарствата
си, като редовно си пие лекарствата за
кръвно, както и че когато й получи
криза, променя цвета си.
В показанията си сочи, че когато са се видели на 28.12.2018 г. във фоайето на
Общината той не й е казал, че се чувства зле, обаче по неговите действия е преценила, че има проблем, което е личало и
от поведението му. Посочва, че след работа, същия ден когато се прибрал в къщи е подчертал, че не се чувства добре, измерил си е
кръвното и казал, че го боли
главата.
Излага данни, че съпругът й внимава с
храненето си, като на местата по повод тържествата, на които е бил, е вдигал
наздравици, като не е могъл да обяснява на всички, че не се чувства добре, както
и че на 31.12.2018 г. вечерта са били на
площада и съпругът й не се е чувствал добре.
Споделя, че съпругът и също смята, че е прекрачена границата на
политическото говорене с тази декларация, чувствал се обиден и унизен.
Свидетелката посочва, че съпругът й е
председател на партия „Герб“ за Видин, А. Г. е член на партия Герб, тя също е член
на тази партия, както и свидетелят на
ответника - М. М., а по отношение свид. А. не може да
каже със сигурност.
В показанията си свидетеля Н. сочи, че
е главен архитект в Община Видин и познава страните по делото, както и с ищеца
е имал ежедневни контакти и са в служебни отношения. Посочва, че е бил на
заседанието на 28.12.2018 г., когато е прочетена декларацията от ответника, като
не си спомня дали е била включена в дневния ред, както и че му се е
сторила крайна като квалификации.
Свидетелят излага, че е участвал в
процеса за пътя Е 79 и знае много добре, кое как се случва, и по тази причина
смята, че нещата в декларацията са неотносими към кмета, безкрайно са пресилени
и незаслужени. Посочва,че това е държавен обект, а не общински, както и че след
сесията веднага си е тръгнал и не се е
виждал с ищеца, но след това са коментирали с него и той приема, че направените
в декларацията квалификации са незаслужени. Излага, че веднага след нова година
са говорили с ищеца и той е казал, че се чувства
персонално обиден и ще си търси правата, че обвиненията и квалификациите към него са несправедливи. Свидетелят сочи, че
не знае дали декларацията е публикувана в медиите и че не е член на партия „Герб“. Излага, че ищецът
не му се оплаквал от здравословното си състояние, както и че по никакъв начин не
е отговорил на ответника П., като е бил малко стреснат и учуден. Посочва, че в
залата е имало граждани и медии.
От показанията на посочените свидетели
са установява, че прочитането на декларацията от ответника е засегнала ищеца и
че същият се е почувствал обиден, ядосан, унизен, огорчен.
Отделно от изложеното от свидетелите А. и Ц. се установява и че прочитането на
декларацията е довело до здравословен проблем на ищеца, който в случая е
обусловен от съществуваща хипертония, данни за която сочат и двете свидетелки. Свидетелката
А. сочи следното: „….По принцип той се владее много добре, единственото, което
забелязах след прочитане на декларацията от ответника П. у г-н Ц. беше, че
цветът му премина от червен в много бял, но вербално нищо не изрази. Г-н Ц.
остана до последно на тази сесия. Знам, че ищецът по принцип приема лекарства
за кръвно и когато видях тази промяна в цветовете му не ми беше безразлично, а
се притесних.
В края и след края на работния ден по
принцип оправяме поща, но в деня на заседанието г-н Ц. ме помоли да оправим
пощата по-рано, за да се прибере в къщи, тъй като каза, че не се чувства
добре….“
Свидетелката Ц. излага следното: „…Съпругът
ми има проблеми с кръвното и от доста години го регулира с постоянен прием на
медикаменти, когато се случи нещо, което го разстройва, тогава получава нещо,
което ние наричаме криза. След разговора, който проведохме, същия ден на
28.12.2018 г., след тази сесия определено имаше повлияване на заболяването
му…... Имаше нужда от допълнителни лекарства и от моята твърда подкрепа да се
обърнем към съда...
След толкова години прием на лекарства,
съпругът ми знае кога да завиши дозата на лекарствата си, редовно си пие
лекарствата за кръвно. Когато съпругът ми има някакъв конкретен случай като
този, в който се чувства обиден и унизен е нормално да получи главоболие и
безсъние. Когато той получи криза, променя цвета си…. Когато се видяхме на
28.12.2018 г. във фоайето съпругът ми не ми каза, че се чувства зле, той е
човек, който рядко се оплаква, обаче по неговите действия прецених, че има
проблем, личеше му и от поведението му. След работа същия ден когато се прибра
в къщи се отпусна, отпусна душата си както се казва.
След това в къщи подчерта, че не се чувства добре, измери си кръвното, каза, че
го боли главата.
Моят съпруг твърде внимава с храненето
си. Без съмнение на местата, на които е бил, е вдигал наздравици, все пак не
може да обяснява на всички, че не се чувства добре…..“
По делото са разпитани и свидетелите на
ответника - М. и К..
В показанията си свидетелят М. посочва,
че към датата на прочитане на декларацията от ответника 28.12.2018 г. е бил общински съветник, както и че тя е подписана
от цялата група на гражданско обединение „Единни за промяна”, включително и от
него. Излага, че е участвал в съставянето й и че декларацията е била политически акт на несъгласие с политиката на ищеца,
като кмет на Община Видин и на депутата В. Т. Сочи, че е инициирана и създадена
вследствие на множество сигнали в офиса на гражданското обединение от граждани
на Видин, симпатизанти и членове, а самият повод са създаването и интервю във вестник „Капитал“ на ищеца, както
и изказването от трибуната на Народното събрание на г-н В. Т., в които двамата са
обявили колко е цветущ животът във
Видин, което според гражданското обединение не кореспондира с действителността,
което ги е мотивирало като опозиционна формация в Общински съвет Видин да реагират с политически акт, какъвто
представлява самата декларация. Свидетелят
излага, че не са имали за цел да
накърняват личното его на когото и да било, а да дадат реална политическа
оценка на конкретни действия и най-вече да отговорят на конкретно изказване, с
което не са били съгласни - интервюто
във вестник „Капитал“, което е предхождало декларацията с около месец и
половина, както и на изказването в
Народното събрание.
Свидетелят посочва, че със сигурност
декларацията е била публикувана в сайта на гражданско обединение „Единни за
промяна“, в почти всички техни профили в социалните мрежи също е публикувана,
за други медии не знае, както и че не е сигурен дали на заседанието от
28.12.2018 г. са присъствали граждани и медии.
Сочи, че ответникът не е присъствал на
съставянето на самата декларация, тъй като е закъснял, подписал е същата в
залата на Общинския съвет, както и че я прочел по решение на групата.
Свидетелят е категоричен, че декларацията
е била колективно решение, като под нея стоят всички подписи на общинските
съветници, които са взели това решение.
Свидетелят излага, че на следващото
заседание на Общинския съвет ищецът се опитал да каже, че с тази декларация не са
отправени конкретни обвинения, а са зададени риторични въпроси „Кой е лъжецът?”,
както и че в заседанието на 28.12.2018 г. са прочетени две декларации, изразяващи волята на
„Единни за промяна“, едната е прочетена от ответника, а другата от Р. К., която
е председател на групата, както и че нямат длъжност „говорител“ на групата.
В показанията си свидетелката К. сочи, че
е била общински съветник в Общински съвет Видин в периода 2015 – 2019 г., като
е била и на сесията на 28.12.2018 г., когато ответника П. е прочел декларация, която е била
изготвена от гражданско обединение „Единни за промяна“ във връзка с постъпилите
много питания от граждани по различни въпроси, касаещи управлението на Община
Видин.
Свидетелката подчертава, че декларацията
е изготвена в резултат и на редовни срещи с видинските граждани, които прави
обединението, поради неизпълнени предизборни обещания според гражданите,
изграждане на интермодален терминал във Видин, привличане на чуждестранни и
български инвеститори в града, прекъсване на славата на Видин като най-беден
регион в страната и започване изграждането на пътя Видин - София, което е следвало
са стане в този мандат. Сочи, че декларацията
е следствие на обща воля, и е подписана от
представителите на „Единни за промяна“ в Общинския съвет, като уточнява, че може
би само един от членовете на групата не я е подписал, тъй като е бил чужбина.
Посочва, че изготвянето на декларацията
е предшествано от изказване от народен
представител от Видин от управляващата партия – В. Т. в Народното събрание,
който заявил, че Видин не се нуждае от допълнително финансиране от държавния
бюджет, т.е. от по-голяма субсидия и че
сме първенци по усвояване на европейски средства.
Излага, че сутринта преди заседанието
се е взело решение ответника П. да прочете едната декларация, а тя самата другата
декларация.
Сочи, че част от декларацията има
съдържание, което е в отзвук и реакция, освен от изказването на В. Т. е реакция,
така и от едно интервю във вестник „Капитал“ на тогавашния кмет на Община Видин
– ищецът Ц., в което интервю в качеството си на кмет на Общината отново е
подчертано проспериращото състояние на Общината. Посочва,че в интервюто той е
казал, че пътят до Видин не е проблем, направил е аналогии и е казал, че има
доста по-лоши пътища, сравнява пътя Зайчар – Ниш.
Посочва,че един от мотивите да бъде
изготвена декларацията са били и
редицата случаи, в които бе демонстрирано отношението на общинската
администрация и на тези, които я управляват към различни членове и симпатизанти
на гражданското обединение, като това отношение е демонстрирано с
административни актове, които са отменяни от съда, както и че те са причинили дискомфорт на всички потърпевши, на всички членове на
гражданското обединение.
Излага, че съдържанието на декларацията
представлява политически акт и изразява отношението им към управлението на Общината,а не е
персонално към съществото на О.Ц..
Посочва, че е общински съветник вече
трети или четвърти мандат, и е научила
каква е целта на една декларация, а тя е да изрази позиция, свързана с
някакъв политически акт.
Твърди, че интервюто на ищеца във
вестник „Капитал“ не е било ясно дали е непознаване на ситуацията или е грешка,
или някакво недоразумение това да бъде описано колко е добра бизнес средата и
как са привлечени инвестиции като „Кнауф“ и „Кошава“, които определено не са привлечени от управляващите
от настоящия мандат. Посочва се ,че са били възмутени, както и че са възмутени
и от декларациите за блестящо финансово състояние на Община Видин, което не отговаря на истината, като единственото, което са могли да направят е да изготвят
декларация.
В показанията си свидетелката излага
данни за проведени срещи с управляващите, във връзка с проекта за път, като
казва следното:“…. След решението на Министерски съвет на 07 март, до което се
стигна вследствие на гражданските протести беше приета една схема, един график
за това как да бъдат ускорени процедурите по придвижване на проектите, свързани
с изграждане на пътя Видин - Ботевград. Някъде до юни месец процедурите бяха
задвижени, но в един момент започна забавяне и това забавяне беше във връзка с
кореспонденция между АПИ и Община Видин кой трябва да измени подробния
устройствен план. От АПИ ни информират за всичко свързано с изграждане на този
път по искане на министър председателя, след като прочетохме една папка с
документи в която АПИ казва „Г-н Ц., Вие трябва да възложите изготвянето на
устройствения план…“, г-н Ц. им отговаря, че те трябва да възложат изготвянето
на устройствения план.
При последната ми среща с министър
председателя, ние бяхме поканени както гражданска инициатива, свързана с
протестите, последната среща беше официална и тя беше във връзка със
забавянето, срещата беше след прочитане на декларацията, но предварително бяхме
водили разговори, аз изпратих документите на г-н Б. преди това и той посочи кой
според него не си е свършил работата, обади се на министър А., тя проведе
пресконференция във Видин, установи се, че АПИ са си свършили работата. Изразът
беше поради липса на административен капацитет в Община Видин и непознаване на
процедурите, няма да цитирам точните думи, защото някой може да се обиди….“.
Свидетелката посочва: „… Не мога да
кажа кога точно О.Ц. се е почувствал обиден от въпросните декларации, на
сесията на 28.12.18 г. не съм забелязала подобно нещо. На следващото заседание
един месец по-късно, видно от протокола на Общинския съвет, ищецът заявява, че
в двете декларации, тази прочетена от ответника и тази прочетена от мен са
задавани риторични въпроси и същият ни отправи упътвания как да изготвяме декларации,
от което мога да си направя извода, че един месец по-късно той не се е чувствал
обиден, а не разбрах да е бил обиден и на самата сесия на 28.12.2018 г., мисля,
че десетина месеца по-късно се е обидил….“
Свидетелката излага,че на всяко
заседание на Общинския съвет присъстват медии, че заседанията са публични ,но
на заседанието на 28.12.2018 г. не помни дали са присъствали от „Видин вест“.
Посочва, че интервюто на ищеца във вестник „Капитал“ е предхождало
прочитането на декларациите и сесията на 28.12.2018 г.,както и че е имало предизборно обещание от ищеца да
започне строителството на пътя Видин - София във въпросния мандат.
От показанията на свидетелите М. и К.
се установява,че изготвената и прочетена от ответника декларация е общо дело на
членове на гражданско обединение „Единни за промяна“,които са общински
съветници,както и че същата е изготвена във връзка с нереализирани от ищеца,в
качеството си кмет, предизборни обещания/ изграждане на интермодален терминал
във Видин, привличане на чуждестранни и български инвеститори в града,
прекъсване на славата на Видин като най-беден регион в страната, започване строителството на пътя Видин – София/, включително
и във връзка с изказване на народния представител В. Т. пред Народното събрания и интервю във
вестник „Капитал“ на ищеца,с които не са били съгласни. В показанията си посочените свидетели са категорични, че
декларацията е политически акт и следствие на взето общо решение, както и че е
подписана от членове на гражданско
обединение „Единни за промяна“, включително и от ответника.
Ангажираните свидетелски показания са
непротиворечиви, кореспондират по между си и на доказателствата по делото, поради
което Съдът им дава вяра и ги кредитира.
При установеното от фактическа страна,
съдът прави следните правни изводи:
За да бъде ангажирана отговорността на
ответника по реда на чл. 45 ЗЗД,
следва да се установи осъществяването на съставомерно,
виновно противоправно деяние по отношение на ищеца, в резултат на което са
причинени неимуществени вреди и причинно-следствената връзка между тях и
деянието.
В случая от събраните и обсъдени доказателства се установи
осъществяването на всички елементи от сложния правопораждащ
фактически състав.
Съгласно чл. 146, ал.1 НК обидата
се изразява в казване или извършване на нещо унизително за честта или
достойнството на другиго. Унизителният характер на казаното следва да се
преценява на основата на приетите в обществото морални норми за нормално
човешко общуване, като без значение е обстоятелството дали казаното отговаря на
действителността, дали направената от дееца оценка е основателна. Обидата може
да се осъществи, както устно, така и писмено, като е необходимо обидните думи
да се възприемат от пострадалия.
Само по себе си, обаче, мнението, ако
не е неприлично, непристойно отнасяне срещу някого, не осъществява престъпния
състав на обидата.
В този смисъл следва да бъде направено
разграничението между отрицателното мнение, което по същество представлява
критика на някого и обидата. За да е налице обида, следва да бъдат казани думи,
обективно годни да накърнят достойнството на пострадалия, които според
господстващия морал са неприлични, вулгарни и цинични.
В тази връзка обидата е лично унизяващо
отнасяне към някого,докато мнението представлява лично становище, с което се
изразява позиция или оценка на личности и събития.
Отговорността по чл. 45 ЗЗД накърнена
чест и достойнство от поведение или изрази, възприети от пострадалия като
унизителни и позорящи го, е деликтна, като обидата по
смисъла на гражданския закон не е напълно аналогична на престъпния състав по
НК, съставляващ „обида“,като в съдебната практика няма съмнение, че увреденото
(обиденото, оклеветеното) лице може да е посочено от автора на изявлението и по
всякакъв друг начин, който не оставя никакво съмнение относно неговата личност/.
решение № 439/20.01.2016 г. по гр.д. № 2773/2015 г. на IV г.о. на ВКС/.
От ищеца се сочат като обидни следните думи,съдържащи се в прочетената от ответника
декларация на 28.12.2018 г: - „безотговорен“, „нагъл“, „арогантен“,
„некомпетентен“ и „несъпричастен“.
В случая е безспорно, че същите се
съдържат в следното изречение на декларацията : „… С тази декларация осъждаме
безотговорното им, нагло, арогантно отношение към видинските граждани. Осъждаме
войнстващата им некомпетентност и липсата на
съпричастност и желание да използват властта, която им е дадена от гражданите
за развитие на региона…“,както и че са адресирани до споменатите в декларацията
две лица,едно от които е именно ищеца.
Съгласно чл. 39, ал. 1 и ал. 2 КРБ всеки има право
да изразява мнение и да го разпространява чрез слово - писмено или устно, чрез
звук, изображение или по друг начин, но това право не може да се използва за
накърняване на правата и доброто име на другиго и за призоваване към
насилствена промяна на конституционно установения ред, към извършване на
престъпления, към разпалване на вражда или към насилие над личността.
Свободата на изразяване на мнение е
изключена в случаите, визирани в чл. 39, ал. 2 КРБ (решение на ВКС, І г.о по гр.д. № 5059/2008
г.), но във всеки друг случай разпространяването на свои или чужди оценъчни
съждения, стига те да почиват на достоверни факти, е правомерно. Негативните
оценки за определена личност, открояваща се по една или друга причина в
обществения живот, не пораждат отговорност, ако не засягат достойнството на
личността (т.е. ако не осъществяват състав на престъплението обида).
Свободата на изразяването на мнения,
включително свободата да отстоява своето мнение, да получава и разпространява
информация и идеи без намесата на държавните власти са регламентирани и в
чл.10, ал. 1 КЗПЧОС. Пределите, до които се простира тази свобода, се определят
от възможността да бъдат засегнати неоправдано честта и достойнството на
гражданите.
При така очертаната правна рамка се
налага изводът, че когато не се касае за превратно упражняване на
горепосочените права, или свободата на мнение не е използвана, за да вреди на
доброто име, правото на свободно изразяване на мнение, както и на разпространяване
на информация се упражнява надлежно и съответно не е налице противоправност
при изразеното мнение или разпространена информация.
Значението на употребените в
декларацията изрази,съгласно речника на българския език на БАН, е следното:
Безотговорен - ,, който
няма съзнание за отговорност за това, което върши".
Нагъл - „крайно нахален, безочлив, безсрамен".
Арогантен - „който проявява безочливост, дързост, който се
държи безочливо, дръзко, грубо, нахално".
Некомпетентен - „който не е
компетентен, няма
необходимите познания в дадена област".
Несъпричастен - „който не е ангажиран, не участва в нещо,
незаинтересован“.
Изразите следва да се възприемат като
цяло, а не в тяхната отделност и обособеност, като цялостното внушение на изразите води до негативно и отрицателно охарактеризиране на
ищеца, именно с посочените думи.
С оглед негативното значение на думите
и изразите, които са инкорпорирани в процесната декларация и са възприети лично
от ищеца, то същите могат да се приемат като обективно позорящи думи и изрази,
които могат да засегнат честта и достойнството на лицето, спрямо което са
насочени.
Употребените думи и изрази не представляват
мнение, т.е. чрез тях не се дава оценка на събития, а се квалифицира личността
на ищеца. Използваните изрази, преценени
на основата на приетите в обществото морални норми за нормално човешко общуване
са изцяло негативни и не може да се приемат за неутрална квалификация, която
илюстрира обективна оценка или мнение.
В тази връзка може да се направи извод,
употребените думи са възприети и са
засегнали личната самооценка, честта и достойнството на ищеца.
В конкретния случай и в това отношение
са изложили факти свидетелите А., Г., Ц.,
Н., от чиито показания се установява, че ищецът след прочитане на декларацията
се е почувствал обиден, ядосан, унизен, огорчен.
В исковата молба и в допълнителната
такава се посочва, че с декларацията е изказано и клеветническо твърдение, като
се приписва престъпление, в частност с израза „престъпна незаинтересованост“ в следното
изречение : „…. Осъждаме също и
поведението на г-н О.Ц.,***. Човекът, който би трябвало да защитава интересите
на града и общината и да се грижи за подобряване живота на местното население,
вместо да проявява престъпна незаинтересованост към трайното решаване на
основните проблеми на Видин. За него явно главен път Е-79, в сегашното му
състояние, не е проблем. Път, който се е превърнал в гробница, и по който
продължават да загиват хора….“.
Съгласно разпоредбата на чл. 147 от НК клеветата е разгласяването на несъществуващо позорно
обстоятелство за другиго или приписването на престъпление.
Разграничителния критерий между обидата
и клеветата е изяснен от съдебната
практика, и това е характерът на информацията, отнасяща се до пострадалия.
В първия случай деецът дава своя
негативна оценка за личността на пострадалия под формата на епитети,
квалификации, сравнения и пр., които по своето съдържание засягат честта и
достойнството на адресата на същата информация и се обективират
с такава цел.
При клеветата не се дава личностна
оценка на пострадалия, а се разпространяват позорни обстоятелства за честта му,
които не са истински или му се преписва престъпление, което не е извършил.
При клеветата изложените фактическите
твърдения,подлежат на проверка и ако са
верни, авторът им не носи отговорност, дори и в случай когато позорят адресата.
Предмет на клеветата могат да бъдат
само твърдения с конкретно съдържание, които носят информация за точно
определено обстоятелство, време, място, лице, като тези обстоятелства трябва да
са позорни или да се приписва
престъпление .
За да бъдат клеветнически, твърдените
изрази следва да бъдат обективно съобщени, а не да се извеждат чрез
предположения, асоциации и интерпретации или други форми на субективна
психическа дейност.
Във връзка с изложеното съдът приема, че
с израза „престъпна незаинтересованост“,фигуриращ в цитираното по-горе изречение
не е приписано твърдяното от ищеца престъпление „злепоставяне“ и
„безстопанственост“, с чиито фактически състави се регулират конкретни
обществени отношения, за които в изречението няма данни, нито пък е разгласено
конкретно позорно обстоятелство по смисъла на чл. 147, ал. 1 НК. В тази връзка ангажираните
от ответника доказателства, касаещи установяване липсата на клевета, от т. 1 до т. 23 на писмения отговор не следва
да се обсъждат.
Съгласно последователната и
непротиворечива съдебна практика в понятието неимуществени вреди се включват
всички телесни и психически увреждания на пострадалия, претърпените болки и
страдания, които в своята цялост представляват негативни емоционални
изживявания на лицето, намиращи не само негативно отражение в психиката, но и
социален дискомфорт в определен период от време.
При горните съображения и във връзка с изложеното следва да се
приеме, че от страна на ищеца са доказани вреди от изказването на обидните думи
и изрази от страна на ответника,
изразяващи се в притеснение за доброто
му име и достойнство, притеснение от общественото мнение и за негативния облик и дискредитация,
който създават изявленията, като вредите са нанесени чрез употреба на епитетите
„безотговорен“, „нагъл“, „арогантен“, „некомпетентен“ и „несъпричастен“, с които са накърнени доброто
име, честта и достойнството.
В случая са доказани и неимуществени
вреди, свързани с влошаване на здравословното състояние на ищеца, след прочитането
на декларацията. Установено бе по делото, че макар и за сравнително кратък
период от време /няколко дни/ е било налице влошаване на общото здравословно състояние на ищеца,
изразяващо се в хипертонична криза/повишено кръвно налягане/, главоболие, безсъние.
Неоснователни са възраженията на ответника,
че неимуществените вреди, претърпени от ищеца, не са доказани в процеса, тъй
като в тази насока са ангажирани гласни
доказателства, които установяват претърпените от ищеца болки и страдания във
връзка с прочетената от ответника декларация.
Употребените и доказани обидни изрази
не са част от риторичен въпрос, поради което
възражението в тази посока е неоснователно.
Тезата на ответната страна, че
ответника не следва да носи деликтна отговорност, тъй
като процесната декларация е политически акт, изразяващ обща воля е
несъстоятелна с оглед изложеното по-горе, както и с оглед обстоятелство, че макар и документът да
притежава твърдените характеристики ответникът, с подписването на декларацията
се е идентифицирал, отъждествил и приел
съдържанието й, като с прочитането на същата е осъществил
противоправното деяние, предмет на делото.
Твърдението на ответника, че се е
запознал изцяло със съдържанието на декларацията едва при прочитането й се
възприема от съда като защитна теза, която в случая не е доказана и се компроментира, както от твърдението му, че е знаел
съдържанието й в общ смисъл, така и от подписа на ответника, който е на първо място.
Основателни са доводите на ответника, че допустимата
критика по отношение на публичните личности е в по – широки граници, в какъвто
смисъл е и задължителната съдебна практика (решение № 369/26.11.2015 г. по гр.
д. № 2098/2015 г. на ВКС, ГК, ІV ГО; решение № 129 от 29.06.2015 г. по гр. д. №
7040/2014 г. на ВКС, ГК, ІІІ ГО, постановени по реда на чл. 290 ГПК и др.).
При доказана по основание искова
претенция за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за претърпените от
ищеца психически страдания /притеснение, раздразненост, стрес/ и телесни
такива, определянето на неговия размер следва да бъде извършено от съда "по
справедливост" /чл. 52 ЗЗД/.
Съобразно задължителните указания,
дадени в ППВС № 4/ 1968 г., т. 2, при преценка на понятието
"справедливост" съдът дължи съобразяване на редица конкретни
обстоятелства, които следва да се имат предвид при определяне размера на
обезщетението - брой на уврежданията, наличието на особени качества на
страните, продължителност на търпяните вреди.
Безспорно в случая е, че тези,които са
във връзка с причинения психически дискомфорт /негативни
емоции,накърнени чест и достойнство/ са с продължителен характер и се отличават
с висока степен на притеснения,а вредите на общото здравословно състояние са с краткотраен
характер/няколко дни/ и са преодолени с взимането на медикаменти.
В случая като утежняващо обстоятелство
следва да се отчете възможността обидните думи и изрази да се възприемат от голям брой лица.
Следва да се отчете и особеното
качество на страните по делото - и двамата са публични личности /кмет и
общински съветник/, съответно политици и представители на свои привърженици,като притежаването
на това качество предполага завишен морал и зачитане правата на личността.
В случая обаче балансът между правото
на политика да поставя въпроси, да информира обществото, да критикува и
достойнството и честта на политическия опонент, е нарушен.
Използваните изрази съдържат не само
негативна оценка на личността и поведението на ищеца , но и целенасочено са
използвани за накърняване на правата и доброто му име, което не може да се оправдае,
предвид конкретните обстоятелства и техния контекст, с обществения интерес и
необходимост.
Обстоятелството, че ищеца, като
публична личност, следва да понася по - висока степен на обществена критика не
изключва правото му на защита, а е от значение за размера на обезщетението.
Реципрочно, качеството на политик при
осъществяване на деликта от ответника , макар и да му
дава по-голяма свобода в критикуване дейността на друга обществена и
политическа личност, също, в случая, не го освобождават от отговорност по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, а
следва да се вземе предвид при приложението на чл. 52 ЗЗД.
Предвид естеството на причинените
неимуществени вреди, вида и характера им, тяхната продължителност и
интензивност, степента на преживените от ищеца тревоги и притеснения, както и
тяхното неблагоприятно отражение върху ищеца в психически и физически план,и
съобразявайки се с принципа на справедливост, залегнал в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, задължителните
указания, дадени с ППВС № 4/23.12.1968 г., както и конкретните икономически
условия в страната през разглеждания период,включително и посочените по-горе
обстоятелства,настоящия състав намира, че справедливият паричен еквивалент на
понесените неимуществени вреди,определен глобално, вследствие на нанесените
обиди се равнява на сумата от 1500.00 лева.
Видно от исковата молба обезщетението е
претендирано с лихва, считано от подаване на молбата.
Искането не противоречи на разпоредбата на 84, ал. 3 от ЗЗД, поради което
следва да бъде уважено.
Във връзка с изложеното ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 1500.00 лева,
представляващи причинените му неимуществени вреди, от противоправното
му и виновно поведение, считано от 28.02.2019 г.
По разноските:
От двете страни се претендира
присъждане на разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, като и двете страни
са направили възражение за прекомерност, което следва да се разгледа преди
произнасяне по разноските.
В случая платените адвокатските
възнаграждения от страните са в размер на 1000.00 лв.
С оглед цената на иска минималното
адвокатско възнаграждение съгласно Наредба № 1 от 09.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения,възлиза на 980 лв.,поради
което не може да се приеме,че е налице прекомерност. В тази връзка и оглед
фактическата и правна сложност на делото
същите не следва да намаляват.
От страните по делото се претендират
разноски.
Ищцовата страна е направила разноски в общ размер от 1600.00 лв., от които 1000.00 лв. за
адвокатско възнаграждение и 600.00 лв. за държавна такса.
В тази връзка и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца
следва се присъдят разноски, но съразмерно с уважената част от исковете, а
именно за сумата от 160.00 лв.
Ответната страна е направила разноски в
производството за адвокатско възнаграждение в размер на 1000.00 лв.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответната
страна се дължат разноски, но с оглед отхвърлената част от исковете, а именно за
сумата в размер на 900.00 лв. за
заплатено адвокатско възнаграждение.
Във връзка с изложеното и при
компенсация ищцовата страна следва да
бъде осъдена да заплати на ответна
страна сумата от 740.00 лева.
Водим от горното ,Съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА В.С.П. ***, ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на О.К.Ц. ***, ЕГН ********** сума в размер на 1500.00 /хиляда и
петстотин/ лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени
от изказването на обидни думи и изрази, съдържащи се в прочетената на 28.12.2018 г. от В.С.П.
декларация, а именно: „безотговорен“, „нагъл“, „арогантен“, „некомпетентен“
и „несъпричастен“, ведно със законната
лихва, считано от 28.02.2019 г. /датата на подаване на исковата молба/ до
окончателното изплащане на сумата, като в останалата част на иска до пълният му
размер от 15000.00 /петнадесет хиляди/ лева ОТХВЪРЛЯ същия.
ОСЪЖДА О.К.Ц. ***, ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на В.С.П. ***, ЕГН *********
сумата в размер от 740.00 лв., представляваща
разноски при компенсация.
Решението може да бъде обжалвано пред
Окръжен съд-Видин в двуседмичен срок от
съобщаването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: