РЕШЕНИЕ
№ 1535
гр. В., 19.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., 7 СЪСТАВ, в публично заседание на девети май
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Галя Алексиева
при участието на секретаря Ивелина Ат. Атанасова
като разгледа докладваното от Галя Алексиева Гражданско дело №
20213110111112 по описа за 2021 година
Предявени са обективно кумулативно съединени иск с правно основание чл. 422
ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено между страните, че
в полза на ищеца „Водоснабдяване и канализация – В.” ООД, гр. В. съществува вземане
срещу ответника М. В., ЕГН ********** с адрес гр. В., ул. „*** ***“ № **, ет.*, ап.* в
размер на сумите, както следва: 603,65лева, представляваща незаплатена цена за ползвани
ВиК услуги за периода 19.10.2016г. до 08.12.2020г. за обект на потребление, находящ се в
гр. В., ул. „****“ бл. ***, ап.**, отчитани по партида 1774356 за което вземане са издадени
фактури в периода 17.11.2017г. до 11.12.2020г., ведно със законната лихва, считано от датата
на подаване на заявлението в съда- 12.04.2021г. до окончателното изплащане на
задължението и 79,61лева, представляваща сбор от обезщетенията за забава за заплащане на
горното задължение, начислено за периода от 17.12.2017г. до 13.03.2020г. и от 09.04.2021г.
до 08.04.2021г., за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК № 982/13.04.2021г. по ч.гр.д. № 5213/2021г. по описа на ВРС.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения
изложени в обстоятелствената част на исковата молба: Ответникът има качество на
потребител на водоснабдителни и канализационни услуги доставяни от ищцовото дружество
в качеството му на В и К оператор, в обект находящ се в гр. В., ул. „****“ бл.***, ап.** за
периода от 19.10.2016г. до 08.12.2020г., отчитани по партида 1774356, на която е титуляр.
Съгласно чл. 5, т. 6 и чл. 33, ал. 2 ОУ задължение на потребителя е да плаща потребените
услуги в 30-дневен срок след датата на фактуриране. Твърди, че в периода от 19.10.2016г. до
08.12.2020г. е предоставил на ответника услуги, цената, на които той не е заплатил. По
1
партидата му била натрупана като дължима главница в размер на 603,65лева и лихва за
забава от 79,61лева. Посочва, че задължението касае реално доставено и потребено
количество вода. Поради неплащане на горните суми, ищецът се снабдил със заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 ГПК по ч.гр. д. № 5213/2021г. по описа на ВРС. Заповедта
била връчена на длъжника при условията на чл. 47 ГПК. Предвид на това за ищеца се е
породил правният интерес да предяви настоящия иск за установяване дължимостта на
задължението по заповедта по чл. 410 ГПК. Искането отправено до съда е за уважаване на
исковата претенция така, както е била заявена. Претендират се направените по делото
разноски, както и тези по заповедното производство.
В срока по чл. 131 ГПК по делото не е постъпил отговор от ответника.
В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа исковата
молба.
В съдебно заседание ответникът се представлява от процесуален представител
назначен по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК, чрез който искът се оспорва.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено от
фактическа страна следното:
Предявен е положителен установителен иск с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК.
Предмет на исковата претенция са суми, представляваща неплатени главница и лихва
за забава, дължими за ползвани и неплатени В и К услуги. Правният интерес от търсената
защита се извежда от предходно развило се заповедно производство по ч.гр.д. № 5213/2021г.
по описа на ВРС, по което е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК с №
982/13.04.2021г. връчена на ответника по реда на чл. 47 ГПК. Вземането по заповедта е
съответно на заявеното с настоящия иск.
Предметът на спора възлага в доказателствена тежест на ищцовото дружество да
установи пълно и главно, че ответникът има качество на потребител на водоснабдителни и
канализационни услуги за процесния период като титуляр на партида с аб. № 1774356 на
адрес гр. В., ул. „****“ бл.***, ап.**, бидейки собственик на водоснабдения имот; че
количеството вода, за което се търси заплащане на цена е реално доставено и потребено; че
падежът за плащането му е настъпил и размер на мораторната лихва върху главниците.
От ангажираните по делото писмени доказателства се установява следното: Съгласно
справка за недобора на партида с абонатен номер 1774356, партидата се води на името на
ответника М. В.. Общото задължение за консумирана вода по фактури за периода
17.11.2017г. до 11.12.2020г. възлиза в размер на 603,65лева- главница и 79,61лева –
обезщетение за забава. От представената декларация по чл. 14 ЗМДТ и приложенията й е
видно, че ответницата е придобила собствеността върху водоснабдения имот с договор за
покупко- продажба от 19.10.2017г., а през м.09.2020г. партидата й е била закрита поради
продажба на имота.
Представени са опис на отчети за периода от 17.12.2018г. до 09.10.2020г., съобразно
които отчетите за потребени услуги са отразявани на електронен карнет, съдържащ
2
вписвания на показания от 14.12.2018г. до 08.10.2020г., където е отразено последно
показание- 195куб.м.
За установява размера на исковата претенция по делото бе изслушано и прието
заключението на в.л. по изготвена съдебно- счетоводна експертиза. Същото като обективно
и компетентно дадено на база проверка в счетоводството на ищеца, и като неоспорено от
страните, бива възприето от съда в цялост. В.лице не е успяло да отчете показанията на
водомера на място, тъй като не е получило достъп до имота. В таблица е отразило всички
фактури издавани от дружеството за периода 19.10.2016г. до 11.12.2020г., на обща стойност
603,65лева. Лихвата за забава за този период върху така посочените главници, вещото лице е
посочило, че възлиза в размер на 79,61лв., със забележка че за периода 13.03-13.05.2020г.
лихва не е начисявана. Плащания не са установени. Към 30.03.2022г. ответницата е титуляр
на партидата в базата данни на ищеца. Начислената стойност на услугите по фактурите е
съответна на вписванията по карнетите.
Съобразно ангажираните по делото доказателства, налага се извод, че ответницата
има качество на потребител на ВиК услуги за процесния имот, но не и за целия заявен
период. В чл. 59 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребители от ВиК
оператор е предвидено, че откриването на партидата на абоната става по заявление по
образец подадено от потребителя, в което се посочват изрично посочени идентификационни
данни. Съгласно легалното определение на понятието „потребител" дадено в пар. 1, ал. 1, т.
2 б. „б” от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационни услуги за този
обект и чл. 2, ал. 1, т. 2 от ОУ на дружеството е: юридически или физически лица-
собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят В и К услуги,
собственици или ползватели на имоти в етажната собственост. В случая, ответницата е
придобила качество на потребител с придобиването на собствеността върху имота на
19.10.2017г. и го е загубила през м.09.2020г. /при неяснота на точна дата/, когато са е
разпоредила с него чрез покупко- продажба. Следователно, като собственик в периода
19.10.2017г.- м.09.2020г., съгласно Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на
потребители от ВиК оператор „Водоснабдяване и канализация- В.” ООД регламентиращи
договорните отношения между страните, нейно задължение е да заплаща ползваните услуги,
отчетени по предвидения в цитираните Общи условия ред. С влизане в сила на ОУ, с оглед
липсата на твърдения и доказателства, че ответникът се е възползвал от правата по чл. 71,
ал.2 ОУ, същите са станали част от договорните им отношения. Съобразно разпоредбата на
чл. 11, ал.7 ЗРВКУ одобрените от ДКЕВР Общи условия на договорите за предоставяне на
В и К услуги стават част от договорните отношения между страните в едномесечен срок от
публикуването им. Видно от приложените разпечатки от страници на печатни издания,
Общите условия на дружеството са влезли в сила и важат за всички потребители,
включително и за ответницата, като собственик на водоснабден имот. Т.е сключване на
индивидуален договор не е предпоставка за възникване на договорното правоотношение с
обществения доставчик. Аргумент за това е и разпоредбата на чл. 60 ОУ регламентираща
правото на доставчика да открива, променя или закрива партида на потребител служебно въз
3
основа на данни от домова книга, управителя на ЕС или друг документ удостоверяващ
качество на потребител по см. на чл. 2.
Както се посочи, отчитането на потреблението в имота е извършвано електронно чрез
таблет. Представено е извлечение от извършваните по този начин отчети за периода от
17.12.2018г. до 09.10.2020г. От експертното заключение стана ясно и че записванията в
карнетите съответстват на остойностяваните количества в издаваните от ВиК оператора
фактури. Ответникът не е оспорвал, че процесните количества услуги са му били
предоставени и че ги е потребил, поради което при липса на спор, съдът приема този факт за
осъществен.
Доколкото съдът прие, че ответницата има качество на потребител само за периода
19.10.2017г. до м.09.2020г., то претенцията се явява основателна само касателно
задълженията възникнали в този период. Видно е от заключението на в.л., че първата
фактура от процесния период е издадена на 17.11.2017г. за сумата от 2,74лева, но касае
потребление в периода от 19.10.2016г. до 17.11.2017г., когато ответницата все още не е
имала качество на потребител, поради което и тази сума не се дължи от нея. В процесния
период са включени и вземания по фактури от дата 13.10.2020г. за сумата от 9,65лева с
потребление от 06.09-08.10.2020г. и от дата 11.12.2020г. за сумата от 3,22лева с потребление
от 08.10-08.12.2020г. За тези периоди ответницата няма качество на потребител, поради
което и тези задължения са недължими от нея.
В заключение исковата претенция се явява основателна за потреблението в периода
17.11.2017г. до 06.09.2020г. по издадени фактури от 24.04.2018г. до 21.09.2020г., т.е за
сумата от 588,04лева. За разликата до пълния заявен размер от 603,65лева и за периодите
19.10.2016г. до 17.11.2017г., 06.09-08.12.2020г. претенцията следва да се отхвърли като
неоснователна.
Главницата следва да се присъди, ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 12.04.2021г. до
окончателното изплащане на задължението.
По претенция за установяване съществуването на вземане за лихва за забава върху
горните задължения съдът намира следното: на основание чл. 84, ал. 1 ЗЗД, когато денят за
изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му.
Съгласно чл. 33, ал. 2 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребители от
ВиК оператор „Водоснабдяване и канализация- В.” ООД, потребителите са длъжни да
заплащат дължимите суми за ползваните от тях ВиК услуги в 30-дневен срок след датата на
фактурирането. Ответникът е изпаднал в забава за заплащане на цената на доставените му
ВиК услуги по издадените фактури за процесния период, считано от деня, следващ
изтичането на 30- дневния срок от издаване на съответната фактура.
Неоснователната част от иска за главница, обосновава неоснователност на иска за
мораторна лихва върху него. Следователно, обезщетението за забава по отношение на
приетия за доказан размер на дължимата главница по фактури от 17.11.2017г. до
06.09.2020г. възлиза в размер на сумата от 78,28лева, съобразно заключението на в.л. В този
4
размер претенцията следва да бъде уважена, а за разликата до пълния заявен размер от
79,61лева отхвърлена.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на поискани и доказани разноски.
Представен е списък по чл. 80 ГПК, съобразно който реализираните такива в настоящото
производство са: 200лева юк.възнаграждение, 75лева допълнителна ДТ, 200лева за особен
представител, 5лева за платена д.т. за съд.удостоверение и 200лева депозит за вещо лице. На
основание чл. 25 от Наредбата за заплащане на правната помощ вр. чл. 78, ал.8 ГПК, съдът
определя юк.възнаграждение в полза на ищеца от 100лева, преценявайки липсата на
фактическа и правна сложност на спора. Съобразно уважената част на исковата претенция в
полза на ищеца следва да се присъдят разноски в размер на 565,62лева.
Съобразно т.12 ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, следва да се присъдят в полза на
ищеца и сторените от него разноски в заповедното производство. Претендират се в общ
размер на 75лева, от които 25лева платена ДТ и 50лева юк. възнаграждение, като съобразно
уважената част на претенцията следва да се присъдят 73,14лева.
На основание чл. 78, ал.3 ГПК ответникът има право на разноски, но е представляван
в процеса от особен представител и такива не се присъждат.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че в полза на
ищеца „Водоснабдяване и канализация- В.” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. В., ул. „Прилеп”, № 33 съществува вземане срещу ответника М. В., ЕГН
********** с адрес гр. В., ул. „*** ***“ № **, ет.*, ап.* в размер на сумите, както следва:
588,04лева, представляваща незаплатена цена за ползвани ВиК услуги за периода
17.11.2017г. до 06.09.2020г. за обект на потребление, находящ се в гр. В., ул. „****“ бл. ***,
ап.**, отчитани по партида 1774356, за което вземане са издадени фактури в периода
24.04.2018г. до 21.09.2020г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението в съда- 12.04.2021г. до окончателното изплащане на задължението и 78,28лева,
представляваща сбор от обезщетенията за забава за заплащане на горното задължение,
начислено за периода от 24.05.2018г. до 13.03.2020г. и от 13.05.2020г. до 08.04.2021г., за
което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК №
982/13.04.2021г. по ч.гр.д. № 5213/2021г. по описа на ВРС, като ОТХВЪРЛЯ иска за
главница за разликата над 588,04лева до пълния предявен размер от 603,65лева дължима за
периода от 19.10.2016г. до 17.11.2017г. и от 06.09.2020г. до 08.12.2020г., а иска за
обезщетение за забава за разликата над 78,28лева до пълния предявен размер от 79,61лева,
представляваща лихва за забава за периода от 17.12.2017г. до 08.04.2021г. начислявана
върху главница за периода от 19.10.2016г. до 17.11.2017г. и от 12.11.2020г. до 08.04.2021г.
върху главница за периода от 06.09.2020г. до 08.12.2020г., на основание чл. 422, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА М. В., ЕГН ********** с адрес гр. В., ул. „*** ***“ № **, ет.*, ап.* да
5
заплати на „Водоснабдяване и канализация- В.” ООД, ЕИК ********* сумата от 73,14лева,
представляваща направени в производството по ч.гр.д. № 5213/2021г. по описа на ВРС,
съдебно- деловодни разноски, съобразно уважената част на иска на основание чл.78, ал.1 и
ал. 8 ГПК.
ОСЪЖДА М. В., ЕГН ********** с адрес гр. В., ул. „*** ***“ № **, ет.*, ап.* да
заплати на „Водоснабдяване и канализация- В.” ООД, ЕИК ********* сумата от
565,62лева, представляваща направени в настоящото производството съдебно- деловодни
разноски, съобразно уважената част на иска на основание чл.78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
6