№ 1316
гр. София, 14.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 7-МИ СЪСТАВ, в публично заседание
на девети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ИВАН АЛ. СТОИЛОВ
при участието на секретаря Стефани М. Матoва
като разгледа докладваното от ИВАН АЛ. СТОИЛОВ Административно
наказателно дело № 20211110211002 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН
С НП № СО-Ч-С-19-02-091/18.12.2019 г., издадено от заместник-кмет на СО,
направление „Зелена система, екология и земеползване“, на СТ. Т. МЛ., с ЕГН **********,
за това, че при извършена проверка от служители на Столичен инспекторат (СИ) на
27.06.2019 г., около 14.33 часа в гр.София - район ********, СТ. Т. МЛ., в качеството си на
„домоуправител“ на етажната собственост, е допуснала отвеждането на отпадъчни води
(фекални) извън уличната канализация, вследствие на което е било замърсено уличното
платно на безименната улица на горепосочения адрес, с което виновно нарушила чл. 71, т.
14 от Наредба за управление на отпадъците и поддържане и опазване на чистотата на
територията на Столична община (НУОПОЧТСО), поради което на основание чл. 78 и чл.
82, ал. 1 от НУОПОЧТСО, й е наложена глоба в размер на 200 (двеста) лева.
Постъпила е жалба от СТ. Т. МЛ., в която същата изразява възмущение от факта, че
не й било връчено горепосоченото НП, а същевременно била получила съобщение за
доброволно изпълнение на основание чл. 221 от ДОПК. За с.з., редовно призована,
жалбоподателката не се явява.
Административно наказващият орган изпраща представител, който моли атакуваното
НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Подчертава се, че нарушението и
вината на домоуправителя на блока били доказани.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, приема за установено следното:
1. По допустимостта на жалбата.
По своята същност, макар и депозирана до АНО и по повод получено съобщение за
доброволно изпълнение на основание чл. 221 от ДОПК, жалбата на С.М. е с
1
характеристиките на жалба по чл. 59, ал. 1 от ЗАНН и насочена срещу горепосоченото НП
№ СО-Ч-С-19-02-091/18.12.2019 г. В този смисъл, същата е допустима.
Доколкото не се установява противното, жалбата е подадена в срок. Следва да се
посочи, че АНО неправилно е осъществил отбелязване (на 08.01.2020 г. чрез ***** – гл.
експерт), че атакуваното НП е било влязло в сила съгласно чл. 58, ал. 2 от ЗАНН („Когато
нарушителят или поискалият обезщетение не се намери на посочения от него адрес, а
новият му адрес е неизвестен, наказващият орган отбелязва това върху наказателното
постановление и то се счита за връчено от деня на отбелязването“). Смисълът на
посочената разпоредба не е лицето да не е намерено при посещението на длъжностното лице
на адреса, а да са налице неопровержими данни, че това лице вече не живее на този адрес, а
новият му е неизвестен. Такива факти не са налице, още повече, че за нуждите на
настоящото въззивно производство жалбоподателката М. бе редовно призована от същия
адрес, посочен и в НП. Тоест, налице са недостатъчно адекватни усилия от страна на АНО
по връчване на атакуваното НП.
2. Относно нарушението на процесуалния закон.
Разглеждайки обжалваното наказателно постановление и актът, въз основа на който
същото е било издадено, съдът намира, че са налице съществени нарушения на
процедурата по издаването на НП по ЗАНН. Аргументите на въззивната инстанция са
следните:
На първо място, липсва материална компетентност на заместник-кмета на СО,
ръководещ направление „Зелена система, екология и земеползване“, да издава НП за
нарушения на НУОПОЧТСО. В случая АНО се позовава на разпоредбата на чл. 78 от
НУОПОЧТСО, съгласно която кметът на СО или упълномощени от него длъжностни лица (в
първата редакция) или упълномощен от него заместник-кмет (в последващата редакция)
могат да издават НП за нарушения на НУОПОЧТСО. Посочената разпоредба на чл. 78 е
била отменяна последователно и в двете си редакции с Решение № 6149 от 10.10.2016 г. по
адм. дело № 7802/2015 г. на АССГ, XIV тр. състав, потвърдено с Решение № 5922 от
8.05.2018 г. по адм. дело № 13606/2016 на ВАС, Шесто отделение, както и с Решение №
1660 от 6.03.2020 г. на АССГ по адм. д. № 2670/2019 г., XX тричленен състав, оставено в
сила с Решение № 1558 от 5.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 7823/2020 г. Обявяването на
нищожността на разпоредбата на чл. 78 от НУОПОЧТСО изключва изцяло възможността
длъжностни лица от СО да издават НП за нарушения на НУОПОЧТСО.
На следващо място, както е залегнало и в мотивите на горепосочените решения на
административния съд, НУОПОЧТСО е приета на основание чл. 22, ал.1 ЗУО. Последната
законова разпоредба делегира правомощия на общинските съвети да приемат наредби, с
които да определят реда и условията за изхвърлянето, събирането, включително
разделното, транспортирането, претоварването, оползотворяването и обезвреждането
на битови и строителни отпадъци, включително биоотпадъци, опасни битови отпадъци,
масово разпространени отпадъци, на територията на общината, разработена съгласно
изискванията на този закон и подзаконовите нормативни актове по прилагането му,
както и заплащането за предоставяне на съответните услуги по реда на Закона за
местните данъци и такси. Редът и условията, при които се налагат наказания за нарушения,
свързани с изхвърлянето, събирането и разделното събиране на битови и биоотпадъци обаче
се съдържат в ЗУО. Правомощието на Общинския съвет да регламентира правопорядък с
местно значение, чрез употреба на правомощия, свързани с определяне на реда и условията
за изхвърлянето, събирането, включително разделното, транспортирането, претоварването,
оползотворяването и обезвреждането на битови и строителни отпадъци, включително
биоотпадъци, опасни битови отпадъци, масово разпространени отпадъци, на територията на
съответната община (в случая СО), разработена съгласно изискванията на ЗУО и
подзаконовите нормативни актове по прилагането му, както и заплащането за предоставяне
2
на съответните услуги по реда на ЗМДТ, не предоставя правомощия на Столичният
общински съвет (СОС) да преурежда обществени отношения, уредени с нормативен акт от
по-висока степен, какъвто е ЗУО.
В конкретния случай СОС, извън делегираните му правомощия по чл. 22, ал.1 ЗУО, е
приел в НУОПОЧТСО санкционни разпоредби, които в нарушение на чл. 8 от ЗНА уреждат
обществени отношения, които вече са уредени в нормативен акт от по-висока степен – ЗУО.
В чл. 22, ал. 1 от ЗУО липсва законова делегация общинските съвети да регламентират
въпроси, свързани с административно-наказателна дейност във връзка с установени
административни нарушения, след като тези въпроси вече са уредени в ЗУО. Съгласно чл.
15, ал. 3 от ЗНА ако постановление, правилник, наредба или инструкция противоречат на
нормативен акт от по-висока степен, правораздавателните органи прилагат по-високия по
степен акт. Вярно е, че СОС е орган на местното самоуправление и като такъв решава
самостоятелно всички въпроси от местно значение, които не са от изключителната
компетентност на други органи (по аргумент от чл. 21, ал. 2 ЗМСМА), но само ако
нормативен акт от по-висока степен не урежда съответните обществени отношения. В
случая не е така, защото е налице ЗУО, който въвежда административно-наказателни
разпоредби, свързани с контрола по изпълнение на дейностите по управление на отпадъците
и определя административно наказващите органи. Същевременно липсва законова делегация
СОС да регламентира въпросите, свързани с административно-наказателната дейност, във
връзка с установени административни нарушения по ЗУО. В този смисъл са Решение №
6149 от 10.10.2016 г. на АдмС - София по адм. д. № 7802/2015 г. и Решение № 441 от
11.04.2018 г. на РС - Бургас по а. н. д. № 759/2018 г.
3. Относно приложението на материалния закон.
Горепосочените съществени процесуални нарушения при издаване на НП, свързани с
липсата на материална компетентност на АНО, обезсмислят обсъждането на правилното
приложение на материалния закон. Независимо от това и за пълнота, съдът следва да се
посочи, че на жалбоподателката С.М. е вменено административно нарушение при условията
на допустителство в качеството й на домоуправител на етажната собственост.
Допустителството е уредено в чл. 88 от НУОПОЧТСО („За нарушения, извършени при
осъществяване дейности на предприятия, учреждения, заведения, организации и търговски
дружества, административно-наказателна отговорност носят работниците или
служителите, които са ги извършили, както и ръководителите, които са наредили или
допуснали да бъдат извършени“). Иначе казано на жалбоподателката М. може да бъде
търсена административно-наказателна отговорност за нарушение на чл. 71, т. 14 от
НУОПОЧТСО при условията на допустителство само ако се касае за нарушение, извършено
от предприятие, учреждение, заведение, организация или търговско дружество, на които
същата е ръководител. Етажната собственост не е юридическо лице и не спада към кръга на
предприятията, заведенията, организациите, учрежденията или търговски дружества. По
смисъла на чл. 25 от Закона за управление на етажната собственост, юридическо лице е само
сдружението на собствениците от етажната собственост. По делото няма данни за подобно
сдружение на собствениците от етажната собственост, на която М. е била домоуправител.
Отделно от горното, видно от показанията на разпитаните в рамките на съдебното
следствие свидетели Н.Н. и Ц.М., отвеждането на фекални води от мазето на кооперацията
до дъждоприемната шахта е било осъществено от двама работници, което са се оправдали
3
пред проверяващите, че така им било наредено от домоуправителя, а след това са напуснали
самото място. Доколкото М. не може да отговаря за допустителство при нарушение на чл.
71, т. 14 от НУОПОЧТСО, административно-наказателната отговорност е следвало да бъде
поета от конкретните физически лица, които са осъществили отвеждане на отпадъчни води
извън уличната канализация. Последното е самостоятелно основание за отмяна на
атакуваното НП.
На въззивното производство страните не са претендирали разноски по чл.63, ал.3 от
ЗАНН.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № СО-Ч-С-19-02-091/18.12.2019 г., издадено от заместник-кмет на СО,
направление „Зелена система, екология и земеползване“, на СТ. Т. МЛ..
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Административен Съд –
София-град в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4