Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 68
гр.Свищов, 24.06.2020г.
Свищовският районен
съд в публично заседание на 19.05.2020 година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: СТЕЛА
БЪЧВАРОВА
при секретаря Василка Лалова,
като разгледа докладваното от съдията гр.д.№756 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе
предвид:
Производството е с правна квалификация чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. 79 ЗЗД
и чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът „К.с.п.“ ЕООД *** твърди, че с разпореждане по ч.г.д. №
476/2019 г. по описа на РС-Свищов е уважено искането му и е издадена заповед за
изпълнение срещу длъжника – ответник Г.Б.Б. за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК за незаплатени парични суми за доставка на
водоснабдителни услуги за питейно-битови нужди и канализационни услуги за
отвеждане на отпадни води от имота, който длъжника ползва. Със съобщение до ищеца съдът му е указал
възможността да предяви иск, тъй като заповедта е връчена на основание чл.47,
ал.5 от ГПК. В предвидения от закона срок е депозиран настоящия иск. В
обстоятелствената част на исковата си молба навежда доводи, че ответника като
ползвател на имот- в гр.Свищов, ***** е абонат № ***** на "Водоснабдяване
и канализация - Свищов" ЕАД. Твърди, че последното дружество е
преобразувано в „К.с.и п.“ ЕООД и ищецът е негов правоприемник. Твърди, че като
абонат ответникът е подчинен и на Общите условия на "К.с.и п." ЕООД,
одобрени от ДКЕВР на основание чл. 6, ал. 1, т. 5 от Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги, публикувани във вестник “Новинар”
на 30.06.2006г. и вестник “Дунавско дело” бр. 25/23.06.2006г. („ОУ“), както и
на Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи
(„Наредбата“). Навеждат се доводи, че съгласно разпоредбата на чл. 32 от
Наредбата (съответстващ на чл. 32 от ОУ), заплащането на изразходената и
отведена вода се извършва въз основа на измереното количество изразходвана вода
от водоснабдителната система на оператора, отчетено чрез монтираните водомери
на всяко водопроводно отклонение, а когато такива липсват - по начините,
подробно описани в чл. 39, ал. 5 от Наредбата. Заявява, че сроковете на плащане
са уредени в чл. 40 от Наредбата, вр. с чл. 33, ал. 2 от ОУ - потребителите са длъжни да заплащат дължимите
суми за ползваните от тях В и К услуги в 30-дневен срок след датата на фактуриране.
При забавено плащане, абонатът заплаща и законоустановената лихва, съгласно чл.
44 от ОУ, вр. с чл. 40, ал. 1, вр. с чл. 86 от Закона за задълженията и
договорите. Твърди, че е предвидена възможност потребителят да възрази срещу
начислените суми, с писмено възражение пред В и К оператора в срока за плащане.
В настоящия случай в определените срокове ответникът не е подал възражение.
Заявява, че тези правила са залегнали и в индивидуалния договор на ответника.
Видно било от справка-извлечение за неплатени фактури за абонат № ***** от
09.05.2019 г., че за периода от м. юни 2016 г. до м. май 2017 г. неизплатеното
задължение на ответника е в размер на: 334,09 лева — главница и 82,84 лева —
натрупана лихва или общо 416,93 лева. От тази справка ставало ясно, че
главницата е сумирана, а лихвите са изчислени поотделно, спрямо падежа на всяка
дължима сума. Цените, по които ищецът извършвал В и К услуги били утвърдени от
Комисията за енергийно и водно регулиране и оповестени на интернет страницата
й.
Твърди, че Г.Б.Б. е абонат на оператора "К.с.и п." ЕООД, предоставящо услуга - В и К на крайни потребители, в съответствие със Закона за водите. Тя е потребител по смисъла на този закон, като ползвател на водоснабдения имот - по силата на Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №192, том I, peг. № 1107, дело № 81/2015 г. и като такава, дължи заплащането на сумите за консумираната вода по силата на Закона за водите, Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги и Наредбата. Процесната сума представлявала неизпълнено парично задължение по договора между ищеца и ответника за потребени В и К услуги в ползвания от последния имот, за периода от м. юни 2016 г. до м. май 2017г. В тази връзка е издадена и заповед за изпълнение по ч.гр.дело № 476/2019г. на PC - Свищов. Поради изложеното моли съда да уважи предявените обективни кумулативно съединени искове за признаване в отношенията между страните, че ответницата Г.Б. дължи сумата от 334,09лв. главница за периода от м.юни 2016г. до м.май 2017г.и 82,84лв. мораторна лихва от 05.06.2016 до 09.06.2017г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане. Претендират се сторените в настоящето и в заповедното производство разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК,
особения представител на ответника адв. И.И., е депозирал отговор на исковата
молба. Счита исковете неоснователни. Не оспорва обстоятелството, че ответницата
е била абонат на праводателя на ищцовото дружество и за процесния период между
тях е имало валидно сключен договор за отчитането на питейна вода. Заявява, че
от доказателствата не се установява конкретното количество консумирана вода,
тъй като в представения като доказателство карнетен лист за процесните месеци липсва
подпис на абоната, а за месеците, където подпис, не е установено на кого са
тези подписи. За последния месец липсва запис на потребеното количество вода.
Ето защо налице е некоретно отчитане на изразходваното количество вода.
Представената справка-извлечение е частен свидетелстващ документ и не доказва
вземането на ищеца. Поради това оспорва иска по основание и размер и моли съда
да го отхвърли.
В съдебно заседание ищецът
редовно призован не се явява и не се
представлява. В писмено становище поддържа исковата молба, като моли съда да
постанови решение в полза на дружеството ищец.
В проведеното съдебно заседание,
ответника не се явява, представлява се от назначения особен представител, който
поддържа отговора на исковата молба. Намира предявените искове за допустими, но
за неоснователни като оспорва същите по основание и размер. Оспорва обстоятелството,
че ищцовото дружество е предоставило услугите в обема, за който претендира
заплащане, респективно че не дължи паричното вземане, защото не била предоставена
услугата. В писмено становище развива доводи , че не е доказано дружеството
ищец да е доставяло процесните услуги. Обстоятелството, че партидата е записана
на името на ответницата не доказвало качеството й на потребител на такива
услуги. Счита за недоказана исковата претенция не само по основание, но и по
размер. В тази връзка сочи, че в представения като доказателство карнетен лист
липсва в няколко месеца подпис на абоната. Освен това за последния претендиран
месец – м. май 2017г., за който е издадена последната фактура липсвал въобще
запис за потребено количество вода. От друга страна представените писмени
документи – справка –извлечение на неплатени фактури и справка за консумация на
абонат били частни документи, които нямат обвързваща доказателствена сила.
Карнетния лист , който по правния си характер представлявал частен свидетестващ
документ, имащ само формална доказателствена сила, не отразява, че данните от
него са верни, още повече, че липсвал за някои месеци подпис на абоната. В този
смисъл моли съда да отхвърли така предявените искове.
Съдът, като взе предвид
ангажираните от страните фактически твърдения и правните им доводи, и след като
прецени събраните по делото гласни и писмени доказателства и писмени
доказателствени средства, прие за установено
следното от фактическа и от правна страна:
На 10.05.2019г. ищецът в
настоящото производство е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК против ответника, във връзка с което е образувано ч.гр.д. № 476/19г.
по описа на СвРС, по което е издадена заповед № 311 от 13.05.2019г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, с която е разпоредено
длъжникът – Г.Б.Б. с ЕГН **********, да заплати на кредитора сумата от 334,09
лв. (триста тридесет и четири лева и 09ст.) - главница, 82,84 лв. ( осемдесет и
два лева и 84ст.) - лихва от 29.07.2016 г. до 09.05.2019 г., както и законна
лихва от датата на подаване на заявлението в съда – 10.05.2019 г. до изплащане
на вземането, както и сумата 25 лв. (двадесет и пет лева и 00ст.) за държавна
такса. Заповедта за
изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК чрез залепване
на уведомление. Във връзка с горното е даден срок на заявителя да предяви иск
за установяване на вземането си. Настоящият иск е предявен в изпълнение на
указанията на съда в законния срок по чл. 422 от ГПК.
Не се спори по делото, че
дружеството ищец - „К.с.п.“ ЕООД ***
предоставя услуга - Ви К на крайни потребители, в съответствие със Закона за
водите. Безспорно е и, че „К.с.п.“ ЕООД ***
е правоприемник на "ВИК - Свищов" ЕАД, което се установява от
приложените справки от Търговския регистър. Видно от договор за доставка на
питейна вода и отвеждане на отпадни води от 16.03.2015 г. между страните е сключен
договор за предоставяне на ВиК услуги. В чл.1 от него страните се договорили, че предмет на
договора е доставка на водоснабдителни услуги за питейно-битови нужди и
канализационни услуги за отвеждане на отпадни води от имота на потребителя - гр.Свищов,
*****. Имотът е собственост на ответницата, видно от представения Нотариален
акт №***, том I, рег.№ *****, дело № **/****г. за
покупко-продажба на недвижим имот от 12.03.2015г. на нотариус И.А., рег.№ 295
на Нот. камара.
Ищецът е представил справка-извлечение
за дължими към него суми от Г.Б.Б. ***, издадени за процесния период – 05.06.2016г.
до 05.05.2017г. по издадени 11 бр. фактури,
видно от които е начислено потребление на вода на обща стойност 334,09 лева,
като върху това задължение е начислена и лихва за забава в размер на 82,84 лева.
От представената справка за
консумация на абонат Г.Б.Б. за адрес *** се установява хронология на плащанията
на ответницата, както и че ищецът е издал 11 бр. фактури за доставена вода за
отчетен период от 05.06.2016г. до 05.05.2017г. Видно от нея е, че по издадени
фактури за период, предхождащ процесния има заплащане на потребеното количество
вода от този абонат. Отчитането от ищеца за този абонат се води редовно.
В представеното заверено копие на
карнетен лист като клиент е записано името на Г.Б.Б. за адрес ***, за водомер №***.
В него са правени отбелязвания в колоните : дата, показания, консумирана вода и
подпис. В колоните „дата“ има попълнение, като видно от него е, че попълването
е редовно водено, започва от м. март 2015 г. и приключва през м. април 2017г. В
графата „подпис“ в повечето случаи е наличен такъв, с изключение на четири
месеца. За процесния период липсва подпис за месеците юни, август и септември
2016г. и м.април 2017г. За процесния м.май 2017г. липсва каквото и да е отбелязване
във всички графи.
Представени са общи условия за
предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор „Водоснабдяване и
канализация“ ЕАД гр. Свищов (преобразувано в „К.с.и п.“ ЕООД), одобрени от
ДКЕВР на основание чл. 6, ал. 1, т. 5 от Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги, както и доказателство, че са
публикувани във вестник “Новинар” на 30.06.2006г. и вестник “Дунавско дело” бр.
25/23.06.2006г.
Въз основа на така приетото за
установено от фактическа страна, съдът намира, че следва да бъдат изведени
следните изводи от правна страна:
Исковете с правна квалификация по
чл.422, ал.1 от ГПК във връзка с чл. 79 ал. 1 и чл. 86 от ЗЗД са предявени от „К.с.п.“
ЕООД *** по реда и в срока по чл. 415, ал. 4 от ГПК, на основание чл. 422, ал.
1 от ГПК, след издаване по негово заявление в качеството му на кредитор срещу
ответника Г.Б.Б. в качеството ѝ на длъжник, на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК №311 от 13.05.2019г. по ч.гр.д. № 476/2019
г. на РС-Свищов. Налице е идентичност на страните по заповедното и по
настоящото исково производство. Претендира се установяване на вземания,
съответни на задълженията, посочени в заповедта за изпълнение. Предвид на това
исковете са допустими.
В тежест на ищеца е да докаже, че
са налице облигационни правоотношения между него и ответника, фактът на
реалното предоставяне на услугите за посочения период, както и размера на
задължението. В тежест на ответника е да докаже погасяване на вземането или насрещните си възражения за недължимост.
По делото ищцовото дружество
доказа, че ответницата е абонат на ищцовото дружество и потребител на вода.
Възражението на особения представител на ответницата, че същата не е потребител
на В и К услуги не бе подкрепено с доказателства, а и се опровергава от
представения договор за В и К услуги, според който е налице облигационно
правоотношение по повод доставка на вода до имот с адрес гр.Свищов, *****, собственост на
ответницата. По силата на § 1, ал. 1, т. 2, б. "а" от ЗРВКУ, както и
на основание чл. 3 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи, в които е прието, че потребители на услугите Ви К са
собствениците на водоснабдявани имоти, ответницата има качеството потребител на
водоснабдителни и канализационни услуги през процесния период за посочения
обект, за който има партида с абонатен № *****.
С оглед на това се налага извода,
че за ответницата е възникнало задължението да заплаща на ищцовото дружество
количеството потребена вода в процесния обект. Съгласно разпоредбата на чл. 32
от Наредбата (съответстващ на чл. 32 от ОУ), ВиК услугите се заплащат въз
основа на измереното количество изразходвана вода от водоснабдителната система
на оператора, отчетено чрез монтираните водомери на всяко водопроводно
отклонение. Съгласно чл. 33, ал. 2 от ОУ -
потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях
В и К услуги в 30-дневен срок след датата на фактуриране. При забавено плащане,
абонатът заплаща и законоустановената лихва, съгласно чл. 44 от ОУ.
Ответната страна оспорва
представените по делото справка-извлечение за абонат и справка за
предоставените услуги с довода, че представляват частни документи и като такива
нямат обвързваща доказателствена сила. Относно последния довод съдът намира, че
действително представените доказателства представляват частни писмени
документи, които не се ползват с материална доказателствена сила, но имат
доказателствена стойност, която следва да се цени в съвкупност с другите
доказателства по делото. Ответната страна оспорва също и представения карнетен
лист с довода, че същият е частен свидетелстващ документ, имащ само формална
доказателствена сила. Действително частният свидетелстващ документ не се ползва
с обвързваща съда доказателствена сила относно данните, за които този документ
свидетелства, ако с него издателят му удостоверява изгодни за себе си факти. В
настоящият случай, представения карнетен лист има качеството на частен
свидетелстващ документ, който се ползва с формална доказателствена сила по
отношение на подписалата го страна - ответницата, доколкото материализира неизгодни
за издателката си факти - потребеното количество Ви К услуги. Автентичността на
посоченият документ не бе оспорена по реда на чл. 193 от ГПК, поради което се
предполага, че същият носи подпис на страната, съответно на неин представител и
съставлява пълно доказателствено средство на материализираното изявление.
Освен това данните от
карнетния лист съответстват на тези в представената справка за потребление на
ВиК услуги. В заключение се съдът намира, че
процесния карнетен лист, удостоверя количествата реално потребени В и К услуги
от ответника, поради което същия дължи тяхната стойност. В този смисъл
оспорването на ответника, че карнетният лист, не може да му бъде
противопоставен, се явява неоснователно.
Относно размера на претенцията
съдът намира следното: Както бе посочено, видно от представения като
доказателство карнетен лист е, че за процесния период в имота на абоната Г.Б.Б.
е била начислявана вода. В него са вписани показанията на водомера за периода
от м. март 2015 г. до м.април 2017 г., като срещу снетите показания на водомера
от обекта са пологани подписи, с някои изключения. Последният запис е от 05.04.2017
г., като липсва подпис на абоната. Няма и отчитане за м.май 2017г. Съобразно последното
отразяване в карнетния лист, срещу което стои подпис на потребител, т.е. към 06.03.2017.,
водомерът отчитащ потреблението в процесния имот е с отчетено показание от 496
куб.м. Обстоятелството, че част от отчетите предхождащи посочената дата, не
носят подпис на потребителят, не води до извод за недоказаност на
потреблението, тъй като отчитането на консумираната вода е хронологично
последователен процес, при който отразяването на текущото потребление,
представлява добавяне на стойности към вече ползвани количества, като крайният
резултат е общото потребление до този момент. С положените подписи се
удостоверява верността не само на текущите, но и на всички предходни показания,
т.к. се отчита цялото количество потребена до този момент вода и нейната цена
се дължи при всяко положение. Съдът приема за доказано потреблението на
ответницата до последния отчетен месец срещу който стои подписа на абоната или
негов представител, а претендираното количество консумирана вода за месец април
и месец май 2017г. съдът намира за недоказано.
Поради горното искът се явява частично
доказан и следва да се уважи за периода от м. юни 2016г. до м. март 2017г. за
предоставената услуга в размер на общо 271,04 лева, като за горицата от тази
сума до претендираната от 334,09 лева искът следва да се отхвърли като
недоказан.
С оглед на установените срокове
за заплащане на уважената главница, следва да се приеме, че ответницата е
изпаднала в забава с изтичането им и дължи обезщетение за забавено плащане от
падежа на всяко едно периодично задължение датата на депозиране на заявлението
по чл.410 от ГПК, както и законна лихва върху главницата до окончателното
плащане. След приспадане на лихвата, дължима върху неуважената главница,
ответницата дължи мораторана лихва в
размер общо на 70,65 лева за периода от 05.06.2016г. до 09.05.2019г., като
искът за горицата от тази сума до претендираната от 82,84 лева следва да се
отхвърли като неоснователен.
Съобразно т. 12 от Тълкувателно
решение №4 / 2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва да се произнесе и по
отговорността за разноските в заповедното производство, като ги присъди с оглед
уважаване на иска. Съобразно изхода от делото, ответника следва да бъде осъден
да заплати направените разноски в хода на заповедното производство в размер 20,49
лева за държавна такса съобразно уважената част от иска.
На основание чл.78,ал.1 от ГПК в
тежест на ответника съобразно уважената част от иска следва да се възложат и
направените от ищеца разноски в настоящото производство, в размер на 143,42лева,
представляващи разходи на ищеца за държавна такса и депозит за особен представител. Доколкото
по делото не е представен списък по чл.80 от ГПК и липсва представен документ,
удостоверяващ платено адвокатско възнаграждение, последното, макар и
претендирано от страна на ищеца, съдът не присъди.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на Г.Б.Б. с ЕГН ********** ***, че дължи на "К.с.и
п." ЕООД с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от Т.А.Т. – Управител, следните суми: 271,04 лв. (двеста седемдесет и един
лева и 04ст.) - главница, представляваща потребени ВиК услуги за периода от
м.юни 2016г. до м. март 2017г.; 70,65 лв. (седемдесет лева и 65ст.) – мораторна
лихва за периода 05.06.2016г. до
09.05.2019г., както и законна лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението в съда – 10.05.2019 г. до изплащане на вземането, за което вземане
е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение №311 от 13.05.2019г. по
ч. гр. дело № 476/2019г. по описа на Районен съд град Свищов, като отхвърля иска
за главница за разликата от 271,04лв. до претендираният размер от 334,09 лв. и
по иска за мораторна лихва за разликата от 70,65 лв. до претендираният размер
от 82,84 лв.
ОСЪЖДА Г.Б.Б. с ЕГН **********
*** ДА ЗАПЛАТИ на „К.с.и п.“ ЕООД с ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от Т.А.Т. – Управител, на основание чл. 78, ал.
1 ГПК, СУМАТА от 20,49 лева (двадесет лева и 49ст.) -направени разходи в
заповедното производство за държавна такса.
ОСЪЖДА Г.Б.Б. с ЕГН **********
*** ДА ЗАПЛАТИ на „К.с.и п.“ ЕООД с ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от Т.А.Т. – Управител, на основание чл. 78, ал.
1 ГПК, СУМАТА от 143,42 (сто четиридесет и три лева и 42ст.) - направени разноски в исковото производство за
държавна такса и особен представител.
Решението подлежи на
въззивно обжалване пред Окръжен съд Велико Търново, в двуседмичен срок, от
съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: