Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 28.01.2021г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-18,
в публично заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и първа
година в състав:
СЪДИЯ: МИРОСЛАВА КАЦАРСКА
При участието на секретаря ИРЕНА АПОСТОЛОВА и като разгледа докладваното от
съдията търг. дело № 1609 по описа за 2020г. и за да се произнесе взе предвид
следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 517, ал. 3 от ГПК.
Ищецът „Л.Ф.“ ЕАД
твърди, че е взискател
по изп. дело № 2549/2013г. по описа на ЧСИ К.П., рег. № 852 КЧСИ, с длъжници “К.НБ
Т.” ЕООД, ЕИК ****** и Н.Й.Й., като изпълнителното дело е за събиране на
вземания по няколко изпълнителни листа, а именно: 1/по изпълнителен лист,
издаден на 03.07.2013г. по гр.д. № 19083/2013г. на СРС, за сумата от 1802.51
евро - главница по ДФЛ № 04417-001/20.08.2008г., сумата от 606.63 евро -
договорна лихва за периода от 01.10.2010г. до 31.03.2012г., законна лихва върху
главницата от 30.04.2013г. и 94.36 лева - разноски по делото; 2/ по
изпълнителен лист, издаден на 10.05.2013г. по гр.д. №18973/2013 СРС, за сумата
от 4651.07 евро - главница за периода от 01.06.2010г. до 31.03.2011г. по
споразумение към ДФЛ № 2416-001/2007г„ 4417-001/2008г., 4436-001/2008г., 4682 -
001/2008г.; сумата от 195.91 евро - договорна лихва за периода от 01.09.2010г.
до 31.03.2011 г., законна лихва върху главницата от 30.04.2013г., 189.60 лева -
разноски по делото.; 3/ по изпълнителен лист, издаден на 10.05.2013г. по
гр.д.№19081/2013г. на СРС за сумата от 9754.07 евро - главница, представляваща
непогасена част от парично задължение по издаден 33 на 28.11.2007г., законна
лихва върху главницата от 30.04.2013г. и 381.56 лева - разноски по делото.; 4/
по изпълнителен лист, издаден на 18.05.2013г. по гр.д.№19080/2013г. на СРС, за
главница 2545.75 евро - по ДФЛ 4682 - 001/2008г., 1408.06 евро - договорка
лихва за периода от 01.07.2010г. до 30.11.2011г., законна лихва върху главницата от
30.04.2013г. и 154.66 лева - разноски по делото. 5/ по изпълнителен лист,
издаден на 20.05.2013г. по гр.д. №19082/2013 СРС за сумата от 33806.75 евро -
главница, представляваща лизингови вноски за периода 01.06.2009г. -
31.08.2011г.; договорна лихва за периода от 01.07.2009г. до 31.08.2011г. -
2566.99 евро;разноски по делото - 1422.83 лева; 6/ по изпълнителен лист,
издаден на 13.08.2013г. по гр.д. №18972/2013г. на СРС за главница - 1723.12
евро, договорна лихва 592.24 евро за
периода от 01.09.2010г. до 31.03.2011г., законна лихва върху главницата от
30.04.2013г. и разноски по делото - 90.57 лева. Твърди, че задължението по
изпълнителното дело не е платено, въпреки предприетите действия. Сочи, че е
установено, че длъжникът Н.Й.Й. е ограничено отговорен съдружник в „К.И.” ООД,
ЕИК *******. Поради това на основание чл. 517, ал. 1 от ГПК, на 30.11.2015г. е
наложен запор върху дружествените дялове на Н.Й.Й., представляващи 50% от
капитала на „К.И.” ООД, който запор е надлежно вписан в ТР при АВ по партида на
ответника, а на 14.11.2019г., на „К.И.” ООД, ЕИК ******* е връчено изявление по
чл. 517, ал. 3 ГПК. Твърди, че след изтичането на законоустановения тримесечен
срок, на 31.10.2019г. е издаден акт, с който на основание чл. 517, ал. 3 от ГПК, ЧСИ К.П., рег. № 852 КЧСИ овластил ищеца да предяви иск за прекратяването
на „К.И.” ООД, ЕИК *******. Предвид горното ищецът претендира прекратяване на
ответното дружество.
Ответникът „К.И.” ООД е получил препис от исковата молба на
02.10.2020г. и в законоопределения срок, изтекъл на 16.10.2020г., включително и
след изчакване на пощата, не е подал отговор на исковата молба.
Съдът като обсъди доводите на
страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
намира за установено от фактическа страна следното:
Съгласно представеното на стр. 5
от делото постановление на ЧСИ К.П., ищецът е овластен да предяви иск за
прекратяване на ответното дружество. В постановлението е посочено, че на
длъжника Н.Й.е връчена покана за доброволно изпълнение на 23.07.2015г., на
30.11.2015г. е вписан запор на дяловете му, а на 14.11.2019г. е връчено на
ответното дружество изявление по чл. 517, ал.3 от ГПК. Представено е
удостоверение с изх.№01193/18.08.2020г., че към посочената дата изпълнителното
дело е активно. Представени са изпълнителните листа, на които се основава
вземането, както и доказателства за активната легитимация на ищеца, както и
извадка от ТР, от която е видно, че са вписани няколко запора по партидата на
дружеството, сред които и този на ищеца на 30.11.2015г. Представени са молбите
за образуване на изпълнителното дело и за присъединяване.
При
така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни
изводи:
Предмет на предявения по реда на чл. 517 ал. 3 ГПК иск за прекратяване
на търговското дружество и процесуална предпоставка за предявяването му е наличието
на висящо изпълнително производство, по което ищецът има качеството на
взискател, а ответното търговското дружество - на трето задължено лице, осуетило
изпълнението върху стойността на припадащата се на длъжника в изпълнителното
производство стойност на дружествения му дял, в който смисъл е и практиката на ВКС
по реда на чл. 290 от ГПК, а именно решение № 60/10.07.2012 г. по т. д. №
134/2012 г. ВКС, ТК, І отд. и др. Абсолютни положителни процесуални
предпоставки за предявяване на иска във всяка от хипотезите на чл. 517, ал. 3
и, ал. 4 ГПК са наличието на висящо изпълнително производство, в което ищецът
се явява взискател, а дружеството - ответник по иска по чл. 517 ГПК - трето
задължено лице, осуетило изпълнението върху стойността на припадащата се на
длъжника в изпълнителното производство стойност от дружествения му дял, както и
наличието на изрично овластяване на взискателя за предявяване на иска, от
съдебния изпълнител. Изричният протокол за овластяване има самостоятелно
доказателствено значение за останалите обстоятелства, на които се основава
иска: наложен запор върху дела на съдружника - длъжник, респ. върху всички
дружествени дялове, изявление за прекратяване участието на длъжника -
съдружник, връчено на дружеството-ответник / изискуемо само в хипотезата на чл.
517, ал. 3 ГПК/, и осуетено удовлетворяване на вземането от страна на
дружеството - трето задължено лице - така в реш. № 347 по т.д. № 631/2004 г. на
ІІ т.о. и реш. № 614 по т.д. № 115/2006 г. на ІІ т.о. на ВКС / макар по
прилагането на чл. 398б ГПК/отм./, съдържащ идентична правна уредба. Погасяването
на задължението по изпълнителния лист е единствения релевантен към спора
факт, наличието на който би довело до неоснователност на иска, като в доказателствена тежест на
ответника е да установи удовлетворяването на взискателя по изпълнителното дело. Моментът, в
който настъпва прекратяването на участието на съдружника в ООД не е фиксиран в
законовите разпоредби, но в съдебната практика / решение № 77
от 16.06.2012 г. по т. д. № 573/2011 г., II т. о. на ВКС и решение № 101
от 25.06.2012 г. по т. д. № 877/2011 г., II т.о. на ВКС и мн.др/ е константна, че
прекратяването настъпва от момента на връчване на изявлението на взискателя на
дружеството, от който момент взискателят е легитимиран да получи доброволно изпълнение
в размер на "припадащата се на съдружника длъжник част имуществото,
определена съобразно чл. 125, ал. 3 ТЗ." Липсата на доброволно плащане е
основание за пораждане единствено на потестативно право на кредитора да
претендира овластяване от съдебния изпълнител и последващо съдебно прекратяване
на дружеството.
В случая по делото не се спори, че ищецът е неудовлетворен взискател по
процесното изпълнително дело. Погасяването на вземането е фактът,
който следва да бъде установен от ответника в настоящото производство, в която
насока е налице и практика на ВКС, а именно решение от 06.06.2012
г. по т. д. № 573/2011 г. на ВКС, решение № 114/2009 г. на ВКС, I т.о. е прието, искът се отхвърля единствено ако се установи, че
дружеството е платило на взискателя равностойността на дружествения дял на
длъжника, или че вземането е било удовлетворено по друг начин. Всички други доводи и възражения, включително и оспорване на
законосъобразността на постановлението на ЧСИ за овластяване на взискателя са
ирелевантни. В този смисъл, а именно, че предмет на иска по чл. 517 от ГПК не е подлежащото на
принудително изпълнение вземане на кредитора-ищец, а упражняването на
потестативно право за прекратяване на търговското дружество и откриването на
производство по ликвидация, като способ за събиране на задължението по реда на
чл. 266 и сл. ТЗ, поради което например е недопустимо възражение за
прихващане, има и съдебна практика на ВКС, обективирана в решение
№60/10.07.2012г. по т.д.№134/2012г., І т.о. и др. По настоящото дело ответникът
не само не твърди, че е изпълнил задължението, но и не е подал дори отговор и
не оспорва нито легитимацията, нито предпоставките за уважаване на молбата на
ищеца. Видно от данните по ТР е вписан запор, представени са доказателства за
наличие на изискуемо вземане, предмет на висящото изпълнително дело, като е
налице и неоспорено постановление за овластяване, инкорпориращо данни от
изпълнителното дело за отправеното изявление и връчването му на дружеството.
Предвид горното съдът намира, че искът е основателен и следва да бъде уважен
като се постанови прекратяване на ответното търговско дружество. Ликвидатор
следва да бъде назначен от АВ, тъй като тя разполага със списък на лицата с
данните по тях.
С оглед изхода на спора и искането по исковата молба на ищеца следва да
бъдат присъдени направените по делото разноски, които в случая се явяват
заплатената държавна такса от 50 лв. Доказателства за други разноски не са
представени, като ищецът е представил пълномощно за адвокат, но не и данни за
изплатено адвокатско възнаграждение.
Воден от тези съображения съдът
Р Е Ш И:
ПРЕКРАТЯВА по иска с правно
основание чл. 517, ал. 3 от ГПК, предявен от „Л.Ф.“ ЕАД, ЕИК **********, със
седалище и адрес на управление *** и съдебен адрес ***З., търговското дружество
„К.И.” ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***.
ОСЪЖДА на основание чл. 78
от ГПК „К.И.” ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, да заплати на „Л.Ф.“
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** и съдебен адрес ***З.,
сумата от 50 лв. / петдесет лева/ - съдебно-деловодни разноски.
Да се
изпрати препис от решението на АВ – ТР за откриване на производство по
ликвидация и назначаване на ликвидатор след влизането му в сила.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: