№ 561
гр. София , 31.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ в публично заседание
на двадесет и пети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Теодора Кръстева
Членове:Ивайло Младенов
Светлин Михайлов
при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова
като разгледа докладваното от Теодора Кръстева Въззивно търговско дело №
20201001002244 по описа за 2020 година
С решение № 591/21.04.2020 г. по т. д. № 1533/2017 г. на Софийски
градски съд, ТО, 10 състав е отхвърлил предявените от А. Д. и К. М., в
качеството им на синдици на „КТБ“ АД /н./, ЕИК ********* срещу „Банка
ДСК“ ЕАД, ЕИК ********* главен иск с правно основание чл. 59, ал. 5 ЗБН,
съединен при евентуално отхвърляне на главния иск с иск по чл. 59, ал. 3
ЗБН, евентуално с иск по чл. 3, ал. 3 във вр. с ал. 2 ЗБН, за признаване за
установено, че е недействително по отношение на кредиторите на „КТБ“ АД
/н./, прихващането от „Банка ДСК“ ЕАД, извършено с SWIFT съобщение с
номер МТ299 DSK23062014 от 23.06.2014 г. на вземане по овърнайт депозит
от 19.06.2014 г. с размер 17 000 000 лв. със задължение по силата на депозит
от 20.06.2014г., с падеж на задължението 23.06.2014 година в размер на 17
000 000 лева.
Решението е обжалвано от синдиците на „КТБ“ АД /н./ с оплаквания за
неправилност и незаконосъобразност. Подробни съображения са изложени с
жалбата.
Въззиваемата страна „Банка ДСК“ ЕАД оспорва жалбата и моли
1
решението да бъде потвърдено. Подробни съображения са изложени в
отговора по чл. 263 ГПК.
Софийският апелативен съд, след като обсъди изложените с жалбата
съображения и доказателствата по делото, намира следното:
Жалбата е допустима. Подадена е своевременно, от страна имаща
право и интерес от обжалването и срещу подлежащ на въззивно обжалване
съдебен акт, поради което, следва да бъде разгледана по същество.
Преценявайки основателността на жалбата, съдът взе предвид от
фактическа страна, следното:
На 20.06.2014г., „Корпоративна търговска банка“ АД е отправила
уведомление до Българската народна банка, в което е посочила, че е
изчерпана ликвидността и се преустановява разплащанията, както и всички
видове банкови операции, което обстоятелство е станало известно на
обществеността от публикации в медиите.
С решение № 73 от същата дата на Управителния съвет на БНБ,
ищцовата банка е поставена под особен надзор за срок от три месеца,
назначени квестори, спряно е било изпълнението на всички задължения,
забранено е било извършването на дейностите, съгласно лиценза за
извършване на банкова дейност, отстранени са били от длъжност членовете
на Управителния съвет и Надзорния съвет, както и са били лишени за срок от
три месеца от право на глас акционерите в банката, притежаващи повече от
10% от акциите й. Така оповестеното решение е изменено и допълнено с
решение № 74 от 22.06.2014 г., като същите решения са обявени в ТР на
23.06.2014 г. и са станали публично достояние, вкл. и от публикации.
В Търговския регистър е вписано и решение № 82 от 30.06.2014 г. на
Управителния съвет на БНБ за намаляване на лихвените проценти по
депозити до средния пазарен размер за банковата система, както и решение №
104 от 15.08.2014 г. за разрешаване извършването на някой банкови дейности
за целите на погасяване на кредитите.
2
С решение № 94 от 31.07.2014 г. на Управителния съвет на БНБ е приет
докладът за текущото състояние на „КТБ“ АД към 30.06.2014 г., в изпълнение
на изискването по чл. 121 от ЗКИ, както и са изпълнени предписания,
съгласно писмо вх. № БНБ-105551/05.09.2014 г., като на дружествата „Ърнст
и Янг Одит“ ООД, „Делойт Одит“ ООД и „Афа“ ООД са възложени
първоначално частична (на 25.06.2014 г.), а в последствие цялостна оценка на
активите на „КТБ“ АД, като в медиите са направени публикации.
С решение № 114 от 16.09.2014г. на Управителния съвет на БНБ,
вписано в търговския регистър, действията на квесторите са обобщени и за
приключване на цялостната оценка на активите е определен срок до
20.10.2014 г„ а след представяне на оценката и извършване на съответните
счетоводни операции за отразяването й в баланса на банката, в срок най-
късно до 31.10.2014 г. квесторите са задължени да представят в БНБ отчет за
капиталовата адекватност на „КТБ“ АД. С решението е продължен срокът на
специалния надзор на банката поради констатиран остър недостиг на
ликвидност за възстановяване на банковата дейност и за изпълнение на
задълженията към депозантите и другите кредитори.
Докладът на „Ърнст и Янг Одит“ ООД, „Делойт Одит“ ООД и „Афа“
ООД е внесен в БНБ на 20.10.2014 г. (Информация за основните балансови
позиции на „КТБ“ АД към 30.09.2014г. и за резултатите от оценките на
активите на банката, изготвени от одиторските фирми), който доклад е
публично оповестен и е станал достояние на обществеността, чрез медиите.
Видно от същият в резултат на анализ и оценка на основни балансови
позиции и издадени банкови гаранции към 30.09.2014 г. е направен извод за
необходимост от обезценка на активи в общ размер на 4 222 млн. лева.
С решение № 133 от 21.10.2014 г. на Управителния съвет на БНБ, след
приемане на доклада, е указано на квесторите в срок до 31.10.2014 г. да
предприемат необходимите действия за осчетоводяване в баланса на банката
на резултатите на оценката и анализа на активите към 30.09.2014 г.
На 27.10.2014 г. в Народното събрание е внесен доклад “Събитията и
предприетите действия, свързани с „КТБ“ АД и ТБ “Виктория ЕАД“ от името
на Управителния съвет на Българската народна банка“, в които е посочено, че
на основа на данните от анализа, оценката и заключението на одиторските
3
фирми за размера на необходимите обезценки, се очаква КТБ да отчете пред
Управление „Банков надзор“ на БНБ отрицателен собствен капитал.
Посочено е, че в резултат на това за БНБ възниква законовото задължение за
отнемане на лиценза на банката, която има отрицателен собствен капитал,
като решението за отнемане на лиценза се вземе в срок от 5 работни дни от
установяване на неплатежоспособността. Посочена е възможност за
оздравяване на банката, след взимането на съответни решения за изменение
на законодателството. Видно от доказателствата това предложение е
отхвърлено с решение от 31.10.2014 г.
На 04.11.2014г. квесторите на „КТБ“ АД са внесли в БНБ с писмо вх. №
БНБ - 127892/04.11.2014 г. финансови и надзорни отчети в КТБ към
30.09.2014 г. - Капиталови изисквания (COREP) - Индивидуален, Обща рамка
за финансово отчитане (ОРФО/FINREP) - Индивидуален. Установена е
отрицателна стойност на собствения капитал на банката в размер на минус 3
745 313 хил. лева, определени според Регламент (ЕО) № 575/2013 относно
пруденциалните изисквания за кредитните институции и инвестиционните
посредници, както и че банката не отговаря на капиталовите изисквания
съгласно Регламент (ЕС) № 575/2013.
С решение № 138 от 06.11.2014 г. на Управителния съвет на
Българската народна банка, на основание чл. 36, ал. 2, т. 2 от ЗКИ, лицензията
за банковата дейност на „Корпоративна търговска банка“ АД е била отнета,
като за решението е имало прессъобщение още на 06.11.2014 г., след
вземането му, а на следващия ден - 07.11.2014 г., решението е било
обявено в търговския регистър по партидата на „КТБ“ АД.
С Решение № 664 от 22.04.2015г. по т. д. № 7549/2014 г., СГС, VI-4
състав по реда на чл. 8 и сл. от ЗБН е обявил неплатежоспособността на
„КТБ“ АД, открил е производство по несъстоятелност и е обявил банката в
несъстоятелност, прекратил е дейността на предприятието на банката и е
прекратил правомощията на нейните органи.
С решение № 1 443 от 03.07.2015 г., постановено по т.д. № 2 216/2015 г.
по описа на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 3- ти състав,
4
решението за откриване на производство по несъстоятелност на Софийски
градски съд е било отменено единствено в частта относно началната дата на
неплатежоспособността, като е била определена - 20.06.2014 г. Видно от
същото съдът е приел, че това е най-ранната дата, на която се установява
неплатежоспособност на банката, тъй като констатациите за финансово-
икономическото състояние на банката макар да са към 30.09.2014 г., се
потвърждават като такива и към 30.06.2014 г., а след 20.06.2014 г., когато
банката е била поставена под особен надзор от БНБ, банката не е извършвала
дейност. Решението е влязло в сила.
Между страните не се спори, че на 19.06.2014 г. /с вальор 20.06.2014г./
„Банка ДСК“ АД е предоставила на „КТБ“ АД овърлайн депозит в размер на
17 000 000 лв. Депозитът е направен по сметка на „КТБ“ АД в БНБ със SWIFT
съобщение с референтен № CORP 18635. В съобщението е посочено, че
„КТБ“ АД трябва да възстанови депозита на 23.06.2014 г. ведно с начислената
лихва или сумата в размер на 17 000 283, 33 лв.
Не се спори, че на 20.06.2014 г. „КТБ“ АД е предоставила на „Банка
ДСК“ ЕАД депозит в размер на 17 000 000 лв. Депозитът е направен със
SWIFT съобщение с референтен № FIN 20217/00361/0001.
Не се спори, че със SWIFT съобщение с референтен №
MT299DSK23062014 получено на 23.06.2014 г. в „КТБ“ АД, „Банка ДСК“
ЕАД във връзка с настъпили падежи на депозити с дата на падеж 23.06.2014
г., уведомява „КТБ“ АД, че като отчита, че двата депозита са с еднакъв
размер на главниците и падежират в един и същи ден, ще счита двете
насрещни задължения за главници за погасени.
Не се спори, че с писмо от 16.12.2014 г., квесторите на „КТБ“ АД са
потвърдили извършеното прихващане и са изразили становище, че приемат
двете насрещни вземания за взаимно , като „КТБ“ АД дължи на „Банка ДСК“
ЕАД сумата в размер на 94, 45 лв.
При така установените факти, САС намира от правна страна следното:
По главния иск с правно основание чл. 59, ал. 5 ЗБН:
С нормата на чл. 59 ЗБН е дадена специална уредба на действието,
5
респективно недействителността на прихващанията, извършени от или по
отношение на банка в несъстоятелност.
Нормата на чл. 59 ЗБН е материалноправна, доколкото урежда
отношенията по валидно извършване на извънсъдебно прихващане в
хипотезата на ал. 1 на същата разпоредба, респективно по прогласяване
недействителността на действията по извършени извънсъдебни прихващания
в хипотезите на ал. 3 и ал. 5 на същата разпоредба.
Предвид установения основен принцип на правото новите
материалноправни разпоредби се прилагат спрямо настъпили при тяхното
действие юридически факти. Обратна сила на нормативен акт може да се даде
само по изключение и то с изрична законова разпоредба – чл. 14 ЗНА.
Гореустановеният принцип на правна сигурност е производен на
принципа на правовата държава и принципът за закрила на законно
придобити права, гарантирани от основния закон – Конституцията на 7
Република България.
В последния смисъл са и мотивите на Конституционния съд по решение
№ 4 от 11.03.2014г. по конституционно дело 12/2013г., с което е прието, че
поначало законът действа занапред и се прилага само по отношение на факти
и обстоятелства, които възникват след влизането му в сила. Всеки нов
граждански закон заварва и възникнали при действието на отменения закон
юридически факти, които не са погасени, и в тези случаи се поставя въпросът
за т. нар. обратно действие на новия граждански закон. Законодателят е
овластен да определи свободно въпроса за границите на действие на законите
във времето и по отношение на правоотношенията, които са възникнали при
действието на отменения закон, но ще бъдат решени при действието на новия
закон. Когато на новия закон се придава действие спрямо възникнали и
съществуващи правоотношения, които са "заварени", е налице несъщинско
обратно действие или незабавно действие на новия закон. За да действа
новият граждански закон спрямо възникналите преди влизането му в сила
правоотношения, е необходимо законодателят изрично да им придаде обратна
сила. Законодателят може по изключение да придаде на новия граждански
закон обратно действие, като предвиди той да се прилага спрямо правно
релевантни юридически факти, които са настъпили преди влизането му в сила
6
и по отношение на които са настъпили окончателните правни последици, но
новият закон ги преурежда по начин да настъпят нови правни последици.
Същинско обратно действие новият закон има само тогава, когато той засяга
придобити вече права или погасени задължения. Конституционният съд се е
произнесъл, че когато новият закон преурежда вече настъпили правни
последици от юридическите факти, е налице хипотезата на обратно действие
на закона.
Безспорно между страните е, че спорното прихващане, извършено от
ответника с изявление достигнало до банката на 23.06.2014г. е осъществено,
преди изменението на разпоредбата на чл. 59 ЗБН с параграф 9 от Закон за
изменение и допълнение на държавния бюджет на Република България за
2014г., обнародван с ДВ бр. 98 от 28.11.2014г. С разпоредбата на параграф 12
от ПЗР на същия закон е предвидено законът да влиза в сила от
обнародването му в ДВ /28.11.2014г./. С параграф 8 от ПЗР към Закон за
изменение и допълнение на ЗБН обн. 8 ДВ, бр. 22 от 2018г., допълнен с ДВ,
бр. 33/2019г., законодателят изрично е предвидил чл. 59, ал. 5, ал. 6 и ал. 7 да
се прилагат от 20.06.2014г.
Предвид избрания от законодателя подход, изрично разписан в нормата
на параграф 8 от ПЗР на ЗИДЗБН, обн. в ДВ бр. 22 от 2018г., на приетите
изменения в материалноправната норма на чл. 59 ЗБН с параграф 9 от Закон
за изменение и допълнение на държавния бюджет на Република България за
2014г., обнародван с ДВ бр. 98 от 28.11.2014г., е придадено обратно действие
по смисъла на чл. 14, ал. 1 ЗНА от 20.06.2014г.
С решение № 8 от 27.05.2021г. по к.д. 9/2020г. по описа на
Конституционния съд на република България нормата на параграф 8 от ПЗР
на ЗИДЗБН, обн. в ДВ бр. 22 от 2018г., е обявена за противоконституционна.
На основание чл. 151, ал. 2 КРБ решението на КС влиза в сила три дни
след обнародването му, или решение № 8/27.05.2021г. по к.д.91/2020г.,
обнародвано в ДВ бр. 48 от 08.06.2021г., е в сила от 12.06.2021г.
Между страните е налице правен спор досежно правните последици на
обявяването на закона за противоконституционен с цитираното решение на
Конституционния съд и как последното рефлектира върху правната сфера на
7
ответника.
Отговор на този въпрос е даден с решение № 3 от 28.04.2020г. по к.д.
5/2019г. по описа на Конституционния съд, което е задължително за
съдилищата на основание чл. 14, ал. 6 от ЗКС.
С решението КС приема, че за изясняването на поставените
тълкувателни въпроси, предмет на делото, следва да има за изходна позиция
върховенството на Конституцията, тъй като именно този принцип е
определящ за правните последици от решенията на Конституционния съд,
постановени по реда на чл. 149, ал. 1, т. 2 от Основния закон. Съгласно чл. 5,
ал. 1 от Основния закон, Конституцията е върховен закон и другите закони не
могат да й противоречат. С тази разпоредба се утвърждава върховенството на
Конституцията, като ядро на принципа на правовата държава и на
конституционната демокрация. Принципът на правовата държава е
универсален конституционен принцип. На него се основава цялата правна
система на Р България и нарушаването на върховенството на Конституцията
означава, нарушаване на този основополагащ конституционен принцип.
Прието е, че контролът за конституционност е един от основните механизми
на конституционната правова държава и, че правовата държава не търпи
законодателство, което противоречи на Конституцията. Отчетено, е че
Конституционният съд не може да изпълни основното си предназначение, ако
неговите актове не пораждат правни последици за постигането на тази
основна за конституционната правова държава цел. Чрез своите актове той
упражнява власт, за да осигури върховенството на Конституцията. Това не би
било възможно, ако се допусне решенията на Конституционния съд за
противоконституционност на актове на Народното събрание и на президента
да имат единствено характер на декларация без правни последици, правещи
ефективно върховенството на Основния закон. С решението
Конституционният съд приема прилагането на обявения за
противоконституционен закон към висящо производство да е в противоречие
с принципа на върховенството на Конституцията и да нарушава забраната на
чл. 5, ал. 1 - никой закон не може да противоречи на Конституцията, ако
противоречи, той не е част от правната система, а следователно не е
приложимо право - което единствено има значение за решаването на правни
спорове. По тези мотиви и е възприето, че спрямо правоотношения, предмет
8
на висящи съдебни производства, обявеният за противоконституционен закон
не се прилага. Целта е да се осуети постановяване на съдебни решения в
противоречие с решението на Конституционния съд и следователно уронващи
върховенството на Конституцията. Противното разбиране е несъвместимо с
върховенството на Конституцията, с нейното непосредствено действие, с духа
и принципите на правовата държава.
При зачитане на задължителното за съдилищата решение № 3 от
28.04.2020г. по к.д. 5/2019г. по описа на Конституционния съд, настоящият
състав на съда приема, че няма да прилага обявената за
противоконституционна разпоредба на параграф 8 от ПЗР на ЗИДЗБН, обн. в
ДВ бр. 22 от 2018г., а следва да разреши правния спор, съобразно точния
смисъл на закона без последната противоконституционна норма.
Безспорно между е страните, че спорното, извършено от ответника
прихващане с изявление, достигнало до банката на 23.06.2014г., е
осъществено преди изменението на разпоредбата на чл. 59 ЗБН с параграф 9
от Закон за изменение и допълнение на държавния бюджет на Република
България за 2014г., обнародван с ДВ бр. 98 от 28.11.2014г. С разпоредбата на
параграф 12 от ПЗР на същия закон е предвидено законът да влиза в сила от
обнародването му в ДВ /28.11.2014г./. Предвид избраният от законодателя
подход, изрично разписан в нормата на параграф 12 от ПЗР на закона, на
приетите нови материалноправи норми не е придадено обратно действие по
смисъла на чл. 14 ЗНА, и напротив разписаното законодателно решение е
законът да влиза в сила от датата на публикуването му в ДВ, и предвид
гореустановените основни принципи на правото да намира приложение само
за възникналите след влизането му в сила правоотношения и факти, но не и
по отношение на заварените като вече възникнали такива от закона, както и
по отношение на вече настъпили правни последици от юридическите факти –
в случая осъщественото, чрез прихващането погасяване на насрещните
вземания до размера на по-малкото. По горните мотиви на съда при преценка
действителността на процесното прихващане, извършено с едностранно
изявление от ответника, съдът следва да приложи действалият към датата на
извършването на прихващането материален закон, или нормата на чл. 59 ЗБН
в редакцията и преди изменението и с ДВ бр. 98/2014г. в сила от 28.11.2014г.
9
Предвид разпоредбата на чл. 59, ал. 5 ЗБН, в приложимата и по горните
мотиви на съда редакция, недействително по отношение на кредиторите на
несъстоятелността, освен за частта, която кредиторът би получил при
разпределението на осребреното имущество, е прихващането, извършено от
длъжника след началната дата на неплатежоспособността, независимо от това
кога са възникнали двете насрещни задължения.
Нормата на чл. 59, ал. 5 ЗБН е ясна и недвусмислено сочи, че
относително недействителни са само онези прихващания, извършени от
длъжника /който по специалния Закон за банкова несъстоятелност е винаги
банка/ след началната дата на неплатежоспособност. По приложението на
законовата разпоредба на чл. 59, ал. 5 ЗБН, в тази и редакция, няма
задължителна съдебна практика, но доколкото нормата изцяло възпроизвежда
правилото на чл. 645, ал. 4 ТЗ, по което има постоянна и непротиворечива 11
съдебна практика, която се споделя и от теорията, а именно, че последният
състав урежда недействителността единствено на прихващания извършени от
длъжника в производството по несъстоятелност, настоящият състав на съда
приема, че последните изводи следва да бъдат отнесени и към действителния
смисъл на нормата на чл. 59, ал. 5 ЗБН, преди изменението и с ДВ бр.
98/2014г.
Процесното прихващане не са извършени от длъжника – банката в
несъстоятелност, а от ответника „Банка ДСК“ ЕАД с едностранно изявление
на последното лице, предвид на което и по отношение на същото правно
действие не е налице фактическият състав на нормата на чл. 59, ал. 5 ЗБН за
прогласяване на относителната му недействителност, доколкото е налице
разлика в субекта, извършил атакуваното изявление за прихващане и
субектът, по отношение на чиито действия последната норма е предвидила
възможността да бъдат прогласени за относително недействителни. Предвид
вече цитирания принцип на диспозитивното начало в гражданския процес
съдът може да разгледа сезиралият го иск единствено на заявените с исковата
молба обстоятелства и доколкото с процесната искова молба на синдиците на
„Корпоративна търговска банка“ АД - в несъстоятелност, единственото
основание, на което са основани исковете е извършване на прихващане от
ответника след началната дата на неплатежоспособност, и действието не е
недействително на същото основание по горните мотиви на съда, иска като
10
неоснователен следва да бъдат отхвърлен.
Без значение за правилното разрешаване на спора е датата, на която е
открито производство по несъстоятелност по отношение на банката ищец,
противно доводите на жалбоподателя, доколкото последната не е въведена
като елемент на фактическия състав на чл. 59, ал. 5 ЗБН, нито е от значение за
настъпването на правните последици от извършеното извънсъдебно
прихващане. Единственото придадено й правно значение е досежно теченето
на преклузивния срок по чл. 62, ал. 1 ЗБН, който по отношение на процесните
искове е спазен.
По горните мотиви на съда и на заявеното с исковата молба основание
предявения иск по чл. 59, ал. 5 ЗБН е неоснователен и следва да бъде
отхвърлен.
Отхвърлянето на главния иск обуславя процесуалното задължение на
съда, да се произнесе по предявените като евентуални искове и първият
предпочитан от тях е иска по чл. 59, ал. 3 ЗБН:
По евентуалния иск с правно основание чл. 59, ал. 3 ЗБН:
Съобразно чл. 59, ал. 3 ЗБН, прихващането може да бъде обявено за
недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността, ако
кредиторът е придобил вземането и задължението си преди датата на
решението за откриване на производство по несъстоятелност, но към момента
на придобиване на вземането или задължението е знаел, че е настъпила
неплатежоспособност или че е поискано откриване на производство по
несъстоятелност. По правилото на ал. 4, счита се, че кредиторът е знаел, че е
настъпила неплатежоспособност, ако вземането или задължението му е
придобито след датата на вписване на решението на Централната банка за
отнемане на лицензията за извършване на банкова дейност на основание чл.
36, ал. 2 от ЗКИ. В случая, извършеното прихващане предхожда тази дата,
поради което и предвидената в чл. 59, ал. 4 ЗБН необорима презумпция за
знание на извършилия прихващанията кредитор за настъпила
неплатежоспособност на банката, не е налице.
С исковата молба ищецът обосновава иска си с доводи за знание,
основано на взетото и общоизвестно – огласено в медиите, решение 73 по
11
протокол от 20.06.2014 г., с което УС на БНБ поставя "Корпоративна
търговска банка" АД под специален надзор, допълнено с решение 74 от
22.06.2014 г., с които банката е оставена под специален надзор поради
опасност от неплатежоспособност, и затварянето на офисите на банката. С
исковата молба са въведени и твърдения за изнесен на 22.10.2014 г. на сайта
на БНБ доклад за икономическото състояние на "Корпоративна търговска
банка" АД, който дава заключение, че капиталът на банката е отрицателна
величина, и който е бил известен на ответника, като засегнато лице от лице от
последната информация.
Предвид нормата на чл. 116 ЗКИ, БНБ поставя банка под специален
надзор в случаите на чл. 115 ЗКИ, когато банката не е изплатила влогове,
които са изискуеми и ликвидни, БНБ е започнала процедура по чл. 20, ал. 1, т.
2 ЗГВБ и банката не отговаря на изискванията за преструктуриране по
ЗВПКИПП. С оглед на така очертаните законови предпоставки за издаване от
УС на БНБ на решение за поставяне на банката под специален надзор същите,
дори да се приемат за известни на ответника, са различни от състоянието на
неплатежоспособност на банката, предвид на което и издаденото от БНБ
решение 73 на УС на БНБ по протокол от 20.06.2014 г. и известността му на
ответника, не обосновават извод за недобросъвестност на същия като
кредитор при придобиване на цедираните му на 29.10.2014 г. и на 04.11.2014
г. вземания към "КТБ" АД по смисъла на чл. 59, ал. 3 ЗБН, доколкото сочи
само на вероятност за състояние на неплатежоспособност, но не и за наличие
на последната.
В този смисъл са и мотивите по постановените по реда на чл. 290
ГПК решение 239 от 15.05.2018 г. по т. д. 986/2017 г., ТК, I ТО на ВКС и
решение 160 от 04.07.2018 г. по т. д. 1164/2017 г., ТК, II ТО на ВКС.
По делото не са представени каквито и да е доказателства за знание у
ответника на цитирания от ищеца доклад за икономическо състояние на
"КТБ" АД /н./, качен на сайта на БНБ, като последният факт не е обявен от
съда за безспорен, нито законова норма презумира обявени на последния сайт
данни за общоизвестни, предвид на което и не може да бъде обоснован извод,
че ответникът е бил в известност/знаел е/ за включените в последния доклад
данни за икономическото състояние на "Корпоративна търговска банка" АД,
включително, че капиталът на последната банка е отрицателен.
12
С постановените по реда на чл. 290 ГПК решение № 51 от 21.07.2020 г.
по т. д. 3109/2018 г. по описа на ВКС, ТК, II ТО, решение № 112 от 28.10.2020
г. по т. д. 1721/2019 г. по описа на ВКС, ТК, II ТО, решение № 161 от
17.12.2020 г. по т. д. 3089/2018 г. по описа на ВКС, ТК, II ТО, и др., се приема,
че знание за неплатежоспособност по смисъла на чл. 59, ал. 3 ЗБН не може да
се обоснове със знание за решението на УС на БНБ за поставяне на банката
под специален надзор, като оздравителна принудителна административна
мярка по чл. 115, ал. 1 ЗКИ нито със спирането на плащанията по чл. 116, ал.
2 , т. 2 ЗКИ. Прието е, че под "знание за неплатежоспособност" в хипотезата
на чл. 59, ал. 3 ЗБН следва да се разбира узнаване на обективирано от БНБ, в
качеството й на компетентен за това надзорен орган, становище за
неплатежоспособност на банката по чл. 3, ал. 2 ЗКИ /редакция преди изм. обн.
ДВ бр. 62 от 2015 г./, преди то да бъде формализирано в акт за отнемане на
лиценза за банкова дейност. Именно недобросъвестното възползване от
достъп до тази информация се санкционира от закона. Съобразно цитираната
практика на ВКС предвиденият от законодателя субективен елемент от
фактическия състав на чл. 59, ал. 3 ЗБН подлежи на пълно и главно доказване
от ищеца чрез всички допустими доказателствени средства.
САС напълно споделя дадения отговор на относимите и поддържани и
пред настоящият състав на съда правни въпроси с цитираната практика на
Върховния касационен съд и като отчита недоказаността на субективния
елемент от нормата на чл. 59, ал. 3 ЗБН приема предявения иск с последното
правно основание за неоснователен, поради което и иска следва да бъде
отхвърлен. Това обуславя процесуалното задължение на съда, да пристъпи
към разглеждане на предявения като втори евентуален иск по чл. 3, ал. 3 вр. с
ал. 2 ЗБН.
По евентуалния иск с правно основание чл. 3, ал. 3 вр. с ал. 2 ЗБН:
По приложението на чл. 3, ал. 2 ЗБН е налице постановена практика по
реда на чл. 290 ГПК по решение № 239 от 15.05.2018 г. по т. д. 986/2017 г. по
описа на ВКС, ТК, I TO, която изцяло се споделя от настоящия състав на
съда.
Нормата на чл. 3, ал. 2 ЗБН предвижда от датата на решението за
отнемане на лицензията за извършване на банкова дейност на основание чл.
13
36, ал. 2 ЗКИ, да не могат да се извършват разпоредителни сделки и действия
с имущество на банката, с изключение извършването на обичайни разноски,
насочени към неговото запазване и управление. Според предложение второ
на същата разпоредба, от същата дата не могат да се извършват действия и
сделки, насочени към събиране, предоговаряне или обезпечаване на вземания
срещу банката, както и към изпълнение на нейни парични задължения,
независимо от начина на изпълнение. С разпоредбата на чл. 3, ал. 2 ЗБН са
прогласени за нищожни по отношение кредиторите на несъстоятелността
всички действия и сделки, извършени в нарушение на ал. 2.
С цитираната постановена по реда на чл. 290 ГПК съдебна практика е
даден отговор, че систематичното тълкуване на разпоредбата на чл. 3, ал. 2
ЗБН във връзка със специалния иск по чл. 59, ал. 3 ЗБН налага извода за
наличието на различни, уредени в закона фактически състави, предвид на
което и в хипотеза като процесната на осъществени прихващания от длъжник
на банката, нормата на чл. 3, ал. 2 ЗБН не може да намери приложение, а
приложим да е специалния състав на чл. 59, ал. 3 ЗБН. Прието е, че нормата
на чл. 3, ал. 3 вр. ал. 2 ЗБН като уреждаща последицата нищожност на
действия и сделки не може да се тълкува разширително.
В този смисъл и използваният в последната термин изпълнение на
задължение не може да се възприеме като събирателен израз, включващ и
прихващането, което в общите облигационни разпоредби е визирано като
способ за погасяване на задължения, наред с подновяването и опрощаването,
а не като изпълнение на задължение. Прието е и нормата на чл. 3, ал. 2 ЗБН
видно от съдържанието и, да има за обект действия и сделки, осъществими от
банката, като участник в атакуваното правоотношение. По тези доводи е
даден и отговор на поддържания с жалбата на синдиците правен въпрос в
смисъл, че прихващането, извършено от кредитор на банка в
несъстоятелност, не попада сред действията и сделките, визирани в чл. 3, ал. 2
ЗБН и подлежи на атакуване само на основание чл. 59, ал. 3 и чл. 59, ал. 5
ЗБН, в качеството им на специални за този погасителен способ норми, и на
това основание предявения, като евентуален иск по чл. 3, ал. 3, вр. с ал. 2 ЗБН
следва да бъде отхвърлен.
В обобщение на изложеното, поради съвпадане на крайните правни
14
изводи на въззивния съд с тези, изложени от първоинстанционният съд,
решението е правилно и следва да бъде потвърдено.
По направените по делото разноски:
При този изход на спора, „КТБ“ АД /н./ следва да заплати от масата на
несъстоятелността сторените от въззиваемия „Банка ДСК“ АД разноски за
адвокатско възнаграждение пред САС в размер на 5 940 лв. с ДДС, както и на
основание чл. 62, ал. 2 ЗБН дължимата по сметка на САС държавна такса в
размер на 340 000 лв. за въззивното производство.
Водим от горното, съдът,
РЕШИ:
РЕШИ:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 591/21.04.2020 г. по т. д. № 1533/2017 г.
на Софийски градски съд, ТО, 10 състав.
ОСЪЖДА „КТБ“ АД /н./, ЕИК ********* да заплати от масата на
несъстоятелността на „Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК ********* сумата в размер на
5 940 лв. с ДДС, разноски пред САС.
ОСЪЖДА „КТБ“ АД /н./, ЕИК ********* да заплати от масата на
несъстоятелността на основание чл. 78 ГПК, вр. с чл. 59, ал. 7 ЗБН в полза на
Софийски апелативен съд сумата в размер на 340 000 лв., държавна такса
за въззивното производство.
15
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от съобщаването му на страните, при
наличието на основанията по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
16