№ 493
гр. П., 07.12.2021 г.
РАЙОНЕН СЪД – П., X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито
заседание на седми декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Таня Петкова
като разгледа докладваното от Таня Петкова Административно наказателно
дело № 20215220201356 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63 ал.3 от ЗАНН във вр. с чл.143 и чл.144 от
АПК във вр. с чл.248 от ГПК.
Образувано е по искане инкорпорирано в частна касационна жалба от юрк.
М.Ш. в качеството й на пълномощник на Дирекция „Инспекция по труда“- П., а
именно за изменение на постановеното по делото протоколно Определение от
01.11.2021 г., в частта с която ИА „ГИТ“- София е осъдена да заплати на С.М.С.
(жалбоподател по настоящето АНД) разноски в размер на 300 лева за заплатено
адвокатско възнаграждение. Иска се това определение, постановено от въззивния съд
да бъде отменено. Изложени са и съображения, че представителят на АНО е направил
възражения за прекомерност на претендирания хонорар чрез искането си разноски да
не бъдат присъждани в полза на жалбоподателя.
Препис от касационната частна жалба, в която е инкорпорирано искането за
ревизия на съдебното определение в частта за разноските, е връчен на насрещната
страна- С.М.С. чрез неговия пълномощник адв. П.М. от ПзАК, която в предоставения
едноседмичен срок е депозирала отговор по допустимостта и основателността на
същата, в който излага съображения, че не следва да се уважава направеното искане,
излагайки аргументи в тази насока. С отговора се претендират разноски в размер на
200 лева сторени по касационното производство.
Съдът, като взе предвид данните по делото и доводите посочени в касационната
жалба и отговора на двете страни, намира следното:
Заявлението за изменение на крайния съдебен акт изхожда от лице, за което е
налице правен интерес- въззиваемата страна- Дирекция „ИТ“- П., чрез процесуалния й
представител, който е надлежно упълномощен и е депозирано преди изтичането на
1
преклузивния срок по чл.248 ал.1 от ГПК, а именно в срока за обжалване на
постановеното съдебно определение. Поради това и съдът намира, че заявлението е
процесуално допустимо.
Съдът намира, че направеното с молбата искане за изменение на
горепосоченото съдебно определение в частта за разноските, за неоснователно.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция, жалбоподателят е бил
представляван от адвокат, на който е било изплатено възнаграждение в брой в размер
на 300 лева, за което са били ангажирани надлежни доказателства. Възражение за
прекомерност на така претендираните разноски в с.з. от страна на представителя на
АНО не е било направено, като за такова не би могло да се приеме направеното искане
за неприсъждане на разноски.
С оглед изхода на делото- прекратяване на производството по АНД № 1356/21 г.
по описа на ПзРС, поради това, че процесното НП не е било предмет на обжалване с
депозираната от санкционираното лице жалба, в която конкретно са били изброени и и
посочени обжалваните от него НП. С оглед на това, че НП не е било обжалвано от
Станислав Стоянов, то липсва предмет на делото и производството по същото е било
прекратено.
Тъй като жалбата е била депозирана чрез АНО, който неправилно е отделил
материали и е изпратил въпросната жалба ведно с необжалваното НП в съда, е било
образувано съдебно производство, по което е било насрочено открито съдебно
заседание. Във връзка с това производство Станислав Стоянов е упълномощил адвокат,
който да защитава неговите права и интереси и е осъществил процесуално
представителство по делото. При това положение въззивника има право на разноски в
своя полза, което произтича от разпоредбата на чл.143 ал.3-4 от АПК, тъй като в
случая тази страна със своето поведение не е дала повод за завеждане на делото, като
изрично законодателят е предвидил в тези случаи, че ответната страна има право на
разноски. Неоснователно е възражението на представителя на АНО, че съдът
неправилно е образувал делото и насрочил о.с.з. по същото, тъй като е следвало да
констатира, че е сезиран неправилно. Съгласно ПАС сезирането на съда с изпратената
от АНО жалба, ведно с приложенията към същата, е дало повод за образуване на
настоящето АНД. Вярно е, че съдията докладчик е могъл още в разпоредителното
заседание да прецени дали да насрочи делото в о.с.з. или да прекрати производството,
но това не е абсолютно задължен да го стори, още повече че може да направи това в
о.с.з., където ще изслуша становищата на страните и ще се произнесе със своя акт.
Прекратяването на производството по делото е в резултат от това, че съдът е
бил сезиран неправилно без да е било налице обжалване на процесното НП и това
сезиране е довело до неправилното образуване на АНД, като последица от действията
на АНО. Хипотезата по своето естество и правни последици е аналогична на уредената
2
в чл.143 ал.2 от АПК във вр. с ал.4. Въззиваемата страна- Директорът на Дирекция
„ИТ“- П. с изпращане на жалбата и АНП е дал повод за образуване на делото, с което е
причинил извършването на разноски от страна на санкционираното лице. В този
смисъл е и практиката на върховната инстанция, като за пример могат да се посочат
Определение № 3818 от 25.03.2021 г. по адм. д. № 2638/2021 на ВАС, Определение №
230 от 08.01.2021 г. по адм. д. № 3904/2020 на ВАС, Определение № 2973 от 08.03.2021
г. по адм. д. № 1723/2021 на ВАС, Определение № 8461/13.07.2021 г. по адм. д. №
6024/2021 г. на ВАС.
Искането за разноски е направено своевременно от процесуалния представител
на въззивника- в хода на съдебното производство, преди делото да бъде прекратено и
същият е бил надлежно упълномощен да представлява жалбоподателя. Затова и
въззиваемата страна е осъдена да заплати на жалбоподателя разноски в претендирания
минимален размер от 300 лева, при липса на възражение за прекомерност от ответната
страна.
По отношение на искането на въззивника с депозирания отговор по частната
касационна жалба за присъждане на разноски в размер на 200 лева пред касационната
инстанция, съдът счита, че първоинстанционният съд не разполага със законова
възможност да се произнесе по това искане. С такава възможност разполага
единствено съдът по образуваното касационно производство.
С оглед на изложеното съдът намира, че не са налице законовите предпоставки
за изменение на цитираното съдебно решение в частта за разноските, а именно да се
отмени осъждането на въззиваемата страна да заплати разноски в размер на 300 лева на
въззивника за адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран и на основание чл.248 ал.3 от ГПК във вр. с чл.144 и чл.143 от
АПК във вр. с чл.63 ал.3 от ЗАНН, Районен съд гр. П., в настоящия състав
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Дирекция „Инспекция по труда“- П.
чрез пълномощника юрк. М.Ш. за изменение на протоколно определение от 01.11.2021
г. постановено по АНД № 1356/21 г. на ПзРС в частта за разноските.
Определението може да се обжалва в четиринадесетдневен срок от съобщението
за изготвянето му пред Административен съд гр. П..
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
3