Решение по дело №1752/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на М. Д. П., [ЕГН], [населено място], [община], [област], [улица], чрез адв.И. А., против Решение № 773/13.06.2024г. на Районен съд – Варна, V-ти състав, постановено по НАХД № 1811/2024г. по описа на същия съд, с което е потвърден Електронен фиш /ЕФ/ Серия К № ***на ОДМВР – Варна, с който за нарушение на чл.21, ал.2, вр. чл.21, ал.1 ЗДвП и на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.4, вр. ал.2, т.2 ЗДвП, й е наложена глоба, в размер на 100,00лв. Със същото решение в полза на ОДМВР - Варна е присъдено юрисконсултско възнаграждение, в размер на 80,00лв.

Жалбоподателката твърди неправилност на обжалваното решение по съображения за допуснати съществени процесуални нарушения и за неправилно приложение на материалния закон - касационни основания по 348, ал.1, т.1 и т.2 НПК. Конкретно сочи, че без всякакъв мотив въззивният съд е оставил без уважение възражението й за липса на доказателства относно мястото и времето на извършване на нарушението, в т.ч., че същото не е безспорно установено. Твърди и че неправилно ВРС е приел, че нарушението е извършено в условията на повторност, т.к. ЕФ К/***не е влязъл в законна сила. Независимо че същият е отразен в представената справка за нарушител, същата не е годно доказателствено средство, т.к. вписването в справката на АИС АНД не може да се приравни на надлежно връчване срещу разписка и отразената в системата дата.

В съдебно заседание жалбоподателката не се явява и не се представлява. С молба С.д. № 13857/03.10.2024г. поддържа твърдението, че не е доказано нарушението да е „повторно“. Позовава се на представени с молбата писмени доказателства – „Данни за плащане от БНБ“, справка от АИС АНД и Удостоверение от Централна Кооперативна банка /ЦКБ/, представени по НАХД № 1906/2024г. на ВРС с писмо рег.№ 819000-30645/08.06.2024г. на н-к Сектор „Пътна полиция“, и твърди, че от издаденото от ЦКБ удостоверение се доказва, че не е била клиент на банката до посочената дата, поради което не може да се дава вяра на представената справка относно обстоятелството, че електронният фиш, станал причина за повторност, е влязъл в сила. Иска отмяна на обжалваното решение и на потвърдения с него електронен фиш.

Ответната страна – ОДМВР-Варна, чрез гл.юрк.К. Л. – А., оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмени бележки С.д. № 13785/02.10.2024г. Счита, че обжалваното решение е постановено при правилно установени факти, без допуснати процесуални нарушения и при правилно приложение на материалния закон. Нарушението е описано в достатъчна степен с всички съставомерни признаци, приспадната е допустимата техническа грешка от 3%, посочени са нарушените разпоредби, размера на глобата, място, начин и срок на плащане, индивидуализирано е в пълна степен техническото средство, с което е извършено видеозаснемането и е засечена превишената скорост. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и на основание чл.63д, ал.4 ЗАНН претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В случай че касационната жалба бъде уважена, моли разноските за адвокатско възнаграждение да се присъдят в минимален размер.

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението е правилно, постановено при спазване на процесуалните правила и закона, и моли да бъде оставено в сила.

Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок, поради което е ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

От фактическа страна пред ВРС е установено, че на 12.12.2022г. в 19:45 часа, обл.Варна, [община], по път първи клас 1-9 /извън населено място/ посока от гр.Варна към [населено място], преди кръстовището за к.к. Камчия, с автоматизирано техническо средство – дигитална стационарна радарна установка SITRAFFIC Lynx ERS 400, било заснето движение на лек автомобил марка Мерцедес Ц 180 с рег.№ [рег. номер], със скорост от 81 км./час – над максимално разрешената за движение в пътната отсечка от 60км./ч., сигнализирана с пътен знак В-26 – нарушение на чл.21, ал.2, вр. ал.1 ЗДвП. Като собственик на автомобила била установена М. Д. П. и срещу същата, въз основа на заснемането, бил издаден ЕФ Серия К № ***, с който на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.4, вр. ал.2, т.2 ЗДвП, й е наложена глоба, в размер на 100,00лв. Нарушението било квалифицирано като повторно, тъй като е извършено в едногодишния срок от влизане в сила на електронен фиш серия К № ***на ОДМВР Варна - влязъл в сила на 26.04.2022г.

От правна страна ВРС е приел, че от събраните доказателства безспорно се установява извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина, доколкото жалбоподателката – собственик на автомобила, в нито един момент не е направила възражение, че не тя, а друго лице го е управлявало в процесния ден. От субективна страна деянието е осъществено при пряк умисъл, тъй като жалбоподателката, като правоспособен водач, е следвало да съобрази поведението си с изискванията на закона и да се движи с разрешената скорост от 60 км/час, но е неглижирала настъпването на общественоопасните последици (застрашаване на безопасността на движещите се по пътя лица), при пряката си цел да управлява собственото си МПС с избрана от нея самата скорост, независимо от наличното ограничение. Превишаването на скоростта в такъв участък би поставило в пряка опасност преминаващи през пътното платно пешеходци и други участници в движението. Нарушението е с формален характер и е безспорно доказано, субективният елемент се съдържа в превишаването на скоростта и следва да се санкционира в определения от закона размер. ВРС е съобразил, че в описателната част на електронния фиш посочената скорост на движение 78 км/час не отговаря на отразеното в приложената фотоснимка за измерена скорост 81 км/час, но това се дължи на допустимото отклонение от ± 3 км./ч. П. не е представила декларация по чл.189, ал.5 ЗДвП и не отрича, че на посочените в ЕФ дата, час и място, е управлявала автомобила, с който е регистрирано нарушението, поради което правилно е ангажирана отговорността й като собственик на същия. Правилно нарушението е квалифицирано като „повторно“ по смисъла на § 6, т.33 ЗДвП, т.к. от приложеното заверено копие от електронен фиш серия К №***на ОДМВР-Варна и разпечатка от автоматична информационна система на Сектор „Пътна полиция“ е видно, че той е съставен на 31.01.2022г., връчен на 11.04.2024г., влязъл в сила на 26.04.2022г. Нарушението е заснето с автоматизирано техническо средство - дигитална стационарна радарна установка SITRAFFIC Lynx ERS 400, за което е представено Удостоверение за одобрен тип средство за измерване, издадено от Български институт по метрология. Спазени са изискванията на чл.189, ал.4 ЗДвП и Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. за условията и реда за използване на АТСС за контрол на правилата за движение по пътищата, като в случая нарушението е установено със стационарна система и не е необходимо изготвяне на задължителния в случаите на използване на мобилно АТСС протокол по чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. Изпълнена е и разпоредбата на чл.165, ал.2, т.6 и т.7 ЗДвП и контролът е осъществен в обхвата на средството за видеонаблюдение. Правилно и законосъобразно, прилагайки разпоредбата на чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.2 т.2 ЗДвП, наказващият орган е наложил наказание глоба в размер на 100 лева, която е фиксирана по размер.

За неоснователно е прието възражението, че не са налице доказателства за мястото и времето на извършване на нарушението, с какво АТСС е заснето, посока на движение, ограничение на скоростта, т.к. в електронния фиш ясно са посочени дата, час и място на извършване и установяване на нарушението, както и идентификационния номер на автоматизираното техническо средство, с което е установено. Относно възражението, че не е ясно на какво разстояние е била радарната система от знак В-26, ВРС е приел, че от доказателствата по делото се установява, че нарушението е установено със стационарна АТСС, която предварително е настроена, установено е разстоянието от пътен знак В-26 до мястото, където е разположена, а именно 171,9 метра, поради което скоростта на движение на автомобила е засечена в зоната на действие на знака и няма допуснато нарушение. За неоснователно е прието и възражението за липса на доказателства за „повторност“ на нарушението, т.к. от служебно изисканото от съда копие от електронен фиш серия К № ***и справката за наложените наказания на П. като водач на МПС, се установява, че този електронен фиш е за нарушение на чл.21, ал.2, вр. ал.1 ЗДвП и е влязъл в сила на 26.04.2022г. За неоснователни са приети и възраженията, че АТСС е технически негодно, т.к. по делото е прието Удостоверение за одобрен тип средство за измерване, издадено от Български институт по метрология на производителя на АТСС и позволява да бъде използвано по силата на чл.4 от Наредбата. Относно срока на валидност на одобрението - 06.10.2019г., който е изтекъл към датата на извършване на нарушението - 12.12.2022г., ВРС е съобразил разпоредбата на чл.30, ал.5 от Закона за измерванията /ЗИ/, според която когато срокът на валидност на одобрения тип средство за измерване е изтекъл, намиращите се в употреба средства за измерване, които отговарят на одобрения тип, се считат за одобрен тип и могат да бъдат използвани за контрол на правилата за движение по пътищата, ако отговарят на изискванията на чл.43 ЗИ. Техническото средство е преминало периодична проверка на 06.10.2022г., а съгласно чл.43 ал.4 ЗИ и Заповед №А-616/11.09.2018г. на Председателя на ДАМТН (налична и общодостъпна на интернет страницата на ДАМТН), е определена периодичност на последващите проверки на средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол, като по т.31, е определен срок от една година по отношение на средствата за измерване - скоростомери, каквото е процесното техническо средство. Същото е подлежало на последваща проверка на дата 06.10.2023г., т.е. към датата на нарушението - 12.12.2022г. е било технически изправно и одобрен тип средство за измерване. За неоснователно е прието оплакването, че служителите, работили с АТСС, не притежават необходимата компетентност, т.к. в случая нарушението е установено със стационарна АТСС, която предварително е настроена и не се налага присъствие на служители, които да я обслужват, отделно, няма и законови изисквания за квалификация на служителите, които да работят с автоматизираните технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата. Прието е, че приложението на чл.28 ЗАНН не следва да се обсъжда, т.к. изрично в разпоредбата на чл.189з ЗДвП е предвидено, че за нарушенията по този закон не се прилага чл.28 и чл.58г ЗАНН.

Така постановеното решение е правилно.

ВРС е установил вярно фактическата обстановка по случая, обсъдил е поотделно и в съвкупност събраните доказателства и доводите на страните, и е стигнал до обоснован от закона и доказателствата извод за законосъобразност на електронния фиш.

Неоснователно жалбоподателката поддържа, че въззивният съд, без всякакъв мотив, е оставил без уважение възраженията й за липса на доказателства относно мястото и времето на извършване на нарушението, както и че същото не е установено. Данните за време и място на извършване на нарушението се потвърждават от приложения по преписката снимков материал, с надлежно прихванати от системата GPS координати. Безспорно е установено и че нарушението е установено със стационарна АТСС, предварително настроена за съответната скорост, както и мястото, на което същата е позиционирана спрямо знака В-26, поради което неоснователно се твърди, че нарушението не е доказано.

Всички възражения в жалбата за допуснати в производството съществени процесуални нарушения – за липсата на доказателства за мястото и времето на извършване на нарушението, с какво АТСС е заснето, за посоката на движение и въведеното ограничение на скоростта, за годността на техническото средство, с което е установено нарушението – са обсъдени от ВРС и за отхвърлянето им като неоснователни са изложени ясни и подробни мотиви, които изцяло се споделят от касационната инстанция и на основание чл.221, ал.2 АПК настоящото решение препраща към тях.

Неоснователно жалбоподателката поддържа, че не е доказано, че нарушението е „повторно“. В тази връзка следва да се посочи, че ВРС е проявил дължимата процесуална активност и е изискал цитирания ЕФ К/***, ведно с доказателства за влизането му в сила.

От събраните доказателства безспорно се установява, че П. е санкционирана с влязъл в сила ЕФ за нарушение от същия вид в едногодишен срок от датата на процесното нарушение, а именно с ЕФ Серия К № ***на ОДМВР – Варна. От представените в касационното производство справка от АИС „АНД“ и „Данни за плащане от БНБ“ е видно, че този ЕФ е връчен на 11.04.2022г. и е платен по банков път на 13.04.2022г., т.е. в срока за обжалване, респ. за доброволно плащане по чл.189, ал.9, вр. ал.8 ЗДвП. Обстоятелството, че ответната страна не е представила разписка за връчване на ЕФ е ирелевантно, т.к. този въпрос е относим към датата на узнаване за издадения фиш. След като при плащането на глобата е ползвана отстъпката по чл.189, ал.9 ЗДвП, безспорно плащането е извършено в 14-дневния срок за обжалване и отбелязаната в справката дата на връчване обосновано може да се приеме за достоверна.

Неоснователно жалбоподателката се позовава на представеното Удостоверение от Централна кооперативна банка АД, според което към 16.08.2024г. (датата на издаването му), П. не фигурира в клиентската картотека на Банката и няма активни/закрити банкови сметки. От справката от АИС АНС се установява, че глобата по фиша е заплатена на 13.04.2022г. online, а от „Данни за плащане от БНБ“ – че наредител по генерираното платежно е М. Д. П..

Оспорването на плащането на глобата по фиша е направено едва в касационното производство, като настоящият състав преценява, че представеното удостоверение от ЦКБ не опровергава ангажираните доказателства за извършено плащане от сметка на П. В самото удостоверение от ЦКБ е посочено, че се издава с информативна цел и без ангажименти от страна на Банката.

Във въззивното производство са наведени единствено доводи, че справката от АИС АНС не е годно доказателствено средство за удостоверяване датата на връчване, както и че санкционираните с двата ЕФ нарушения не са от един и същи вид. В нито един момент от въззивното и касационното производство, жалбоподателката не ангажира доказателства, че е обжалвала ЕФ Серия К № ***, поради което изводът, че процесното нарушение се явява „повторно“ е правилен и обоснован от събраните по делото доказателства.

Съгласно § 6, т.33 от ДР ЗДвП, „повторно“ е нарушението, извършено в едногодишен срок, а в случаите по чл.174, ал.2 – в двугодишен срок, от влизането в сила на наказателното постановление, с което на нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение, включително и когато първото наказание му е било наложено като нов водач. След като ЕФ К/***е влязъл в сила на 26.04.2022г., правилно е прието, че нарушението, извършено на 12.12.2022г., за което е съставен процесния ЕФ, се явява „повторно“ по смисъла на § 6, т.33 ДР ЗДвП и подлежи на санкциониране по реда на чл.182, ал.4 ЗДвП.

Неоснователно пред въззивната инстанция П. е поддържала и че липсва повторност, т.к. ЕФ К/***не касае същото по вид нарушение – глобата е наложена на основание чл.182, ал.1, т.3 ЗДвП, т.е. за превишение от 21 до 30 km/h, а с процесния ЕФ е наложена глоба на основание чл.182, ал.2, т.2 ЗДвП за превишение извън населено място от 11 до 20 km/h, т.е. различното превишение на скоростта, попада в различни хипотези на чл.182, ал.2 и обуславя липсата на идентичност между нарушенията, а това препятства квалификацията на нарушението като „повторно“.

„Същото по вид нарушение“ в контекста дефиницията по § 6, т.33 ДР ЗДвП, означава да е извършено деяние, което противоречи на едни и същи материалноправни забрани и задължения на правилата за движение по пътищата, чието извършване може да бъде обявено за наказуемо и с повече от един санкционен състав - основен, квалифициран или привилегирован. В разпоредбата на чл.182, ал.4, вр. с ал.1 и ал.2 ЗДвП, са съобразени правилата за спазване на ограниченията на скоростта за движение в населеното място и извън него, въведени с чл.21, ал.1 и ал.2 ЗДвП. Изпълнителното деяние, осъществяващо състав на административно нарушение по чл.21, ал.1 или ал.2, вр. ал.1 ЗДвП, се изразява в превишаване на разрешената скорост, независимо дали нарушението е извършено в населено място или извън него, респ. дали ограничението на скоростта е въведено с пътен знак, или следва да се спазват общите ограничения по чл.21, ал.1. Разпоредбите на чл.182, ал.1 и ал.2 ЗДвП само диференцират размера на наказанието според стойността на превишението – т.е. според обществената опасност на деянието. Главното фактическо обстоятелство, което определя извършеното в условията на повторност нарушение, не е дали предходното нарушение представлява превишение на скоростта в населено или извън населено място, а дали представлява неспазване на правилата на чл.21 ЗДвП. Именно от нарушената материална разпоредба се определя дали нарушението е същия вид или не.

Противно на тезата на касатора и на предишна практика на състава (цитирана в молба вх.№ 44578/04.06.2024г.), дали нарушението е от същия вид, се определя от нарушаването на общото правило за поведение – чл.21 ЗДвП, чието спазване е охранено с въздигане на деянието в наказуемо административно нарушение, независимо от предвидените отделни състави. Вида на нарушението се определя от защитения обект и това в случая са обществените отношения, свързани със задължението за спазване на разрешената скорост по чл.21, ал.1 ЗДвП, като посоченото в чл.21, ал.2 ЗДвП няма значение на самостоятелна норма без хипотезата на първата алинея - спазват се ограниченията на скоростта навсякъде по пътищата, отворени за обществено ползване - в населено място и извън него, установени от закона или указани с пътен знак.

Това е съдържанието на разпоредбата на чл.21 ЗДвП и именно за неспазване на правилата на чл.21 ЗДвП е предвидено административно наказание, чрез административнонаказателната разпоредба на чл.182 ал.1 и ал.2 ЗДвП. Едно деяние може да осъществява повече от един състав на същото по вид нарушение, а примерът е именно чл.182, ал.4 ЗДвП, който съдържа квалифициращо обстоятелство и съответно по-висок по размер административна санкция – двоен размер на глобата за съответното (повторното) нарушение. Нормата, чието нарушаване се санкционира е една и е тази на чл.21 ЗДвП, поради което нейното неспазване е един и същи вид административно деяние, съгласно признаците на § 6, т.33 ДР ЗДвП.

Като е стигнал до същите правни изводи, ВРС е приложил правилно материалния закон и е постановил правилно решение, което като валидно и допустимо, следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора, на основание чл.63д, ал.1 и 3 ЗАНН, вр. чл.37, ал.1 от Закона за правната помощ, вр. чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, в полза на ответника следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева.

Водим от горното и на основание чл.221, ал.2 АПК, вр. чл.63в ЗАНН, Варненският административен съд, I-ви тричленен състав

 

РЕШИ:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 773/13.06.2024г. на Районен съд – Варна, V-ти състав, постановено по НАХД № 1811/2024г.

ОСЪЖДА М. Д. П., [ЕГН], [населено място], [община], [област], [улица], да заплати на Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи – Варна разноски за касационното производство в размер на 80 /осемдесет/ лева.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване!