Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, 11.07.2022 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, III въззивен брачен състав, в открито
съдебно заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: КЛАУДИЯ МИТОВА
ЯНА ВЛАДИМИРОВА
при участието на секретар Ирина Василева, като разгледа докладваното от
съдия Луканов въззивно гр. дело № 4996 по описа за 2021г. на Софийски градски
съд, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по реда на Част втора, Дял
втори, Глава двадесета от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Образувано е по въззивна жалба с вх. №
25181775/08.12.2020 г., подадена от ищците Е.Й.П.-Л., действаща лично и като
законен представител на малолетния си син И.Л.Л. срещу съдебно решение № 20259062
от 24.11.2020г., постановено по гр. дело № 34042/2020г. по описа на СРС, 117
с-в, поправено с решение № 20059862 от 08.03.2021г., в частта, с която е
отхвърлен иска по чл. 140, т. 1, пр. 2 от СК за разликата над 100 лева до 300
лв., в частта, в която съдът не е уважил исковете за присъждане на издръжката
на майката и детето от 01.01.2020 г. до 12.07.2020 г., в частта, в която съдът
е намалил издръжката на детето след 29.12.2021 г. и в частта, в която съдът не
е присъдил издръжката на майката след 29.12.2021 г.
В жалбата се твърди, че решението е
неправилно, незаконосъобразно, необосновано и несправедливо. Сочи се, че
месечният наем на жилището, в което живее жалбоподателката е в размер на 550
лв. Поддържа се, че след раждането на детето на страните, баща му се изнесъл от
него и тя сама се е грижела за новороденото. Жалбоподателите поддържат, че
съдът не е изложил мотиви, а исковете не са уважени в пълен размер. Твърди се,
че неоправдано съдът е намалил размера на издръжката след 29.12.2021 г., без да
отчита, че след навършването на две години, нуждите на детето ще нарастват.
Възражението на бащата, че след този момент детето може да посещава детска ясла
било неоснователно, тъй като това подлежало на преценка от самия родител
особено предвид актуалната към подаването на въззивната жалба епидемична
обстановка в страната. Изложени са твърдения, че предвид доказаният месечен
доход на бащата на детето от 2 619 лв. съдът е следвало да уважи иска за
месечната издръжка в целия размер. Въз основа на изложеното се иска отмяна на
решението в обжалваните му части и постановяване на ново, с което исковете да
бъдат уважени в цялост.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК ответникът Л.И.Л.,
чрез адв. П.А.Т. от САК, е подал отговор на въззивната жалба, с който я
оспорва, като неоснователна. Твърди, че е продължил да плаща издръжката на
малолетното си дете в размер на 200 лв. дори и след напускане на семейното
жилище. Сочи, че в посочената служебна бележка от работодателя му трудовото
възнаграждение е формирано от брутния му размер и командировъчни суми.
Поддържа, че част от наема на апартамента следвало да се поеме и от майката на
жалбоподателката, тъй като тя също живеела в него. Твърди, че наемът е намален
на 500 лв. Оспорва правото на майката да получава издръжка поради възможността
ѝ да се върне на работа предвид навършването на двугодишна възраст на
детето. Счита, че при уважаване претенцията ѝ за лична издръжка би се стигнало
до положението самият платец да остане без доходи, с които да се издържа. Не са
заявени доказателствени искания.
Предявена е и насрещна въззивна жалба от Л.И.Л.,
чрез упълномощената адв. Т. от САК, срещу съдебно решение № 20259062 от
24.11.2020г., постановено по гр. дело № 34042/2020г. по описа на СРС, ІІІ ГО,
117 с-в, поправено с решение № 20059862 от 08.03.2021г., в частта, с която
ответникът е осъден иска по чл. 143, ал. 1 от СК за издръжка на И.Л.Л. за
периода от 12.07.2020г. до 29.12.2021г., както и в частта, с която е уважен
иска по чл. 140, т. 1, пр. 2 от СК за присъдената издръжка на Е.Й.П.-Л. от 100
лв. за периода 12.07.2020г. до 29.12.2021г. В жалбата се твърди, че решението в
обжалваната част е неправилно и незаконосъобразно, поради нарушение на
материалния закон. Сочи, че в решението липсват мотиви. Не е взето предвид
обстоятелството, че бащата доброволно заплаща на детето си месечна издръжка в
размер по-висок от минимално изискуемият при месечен доход съизмерим с
минималната месечна работна заплата, каквато получава жалбоподателя. Счита, че
заплащаната на детето издръжка в размер на 200 лв. е достатъчна. Въз основа на
изложеното иска отмяна на процесното решение в обжалваната част и постановяване
на ново, с което искът на ищцата за лична издръжка да бъде отхвърлен изцяло, а
този за издръжка на детето за разликата над 200 лв. до пълния уважен размер от
300 лв. Претендира разноски.
В открито съдебно заседание страните, редовно
призовани, поддържат въззивните си жалби. Сочат нови доказателства.
Софийският градски съд, в настоящия си
състав, участвал в заседанието, в което е завършено разглеждането на делото,
като прецени относимите доказателства и доводите на страните, приема за
установено следното:
Производството по гр. дело № 34042/2020 г. по
описа на Софийския районен съд, 117 състав, е образувано по искова молба на Е.Й.П.-Л.
в лично качество и като майка и законен представител на И.Л.Л., в която се
твърди, че на 06.10.2018 г. ищцата сключила с ответника Л.Л. граждански брак, а
на *** г. се родил синът им И.. След раждането на детето бащата загубил интерес
към него и майката и не давал пари за закупуване на необходимото. Въз основа на
изложеното е поискано ответникът да бъде осъден да заплаща по 300 лв. месечна
издръжка на сина си И.Л., чрез неговата майка и законен представител – Е.П.-Л.,
считано от 01.01.2020 г. до настъпване на законна причина за нейното изменение,
ведно със законна лихва върху всяка просрочена вноска, както и осъждането на
ответника да заплаща на ищцата месечна издръжка в размер на 300 лв., считано от
01.07.2020 г., до настъпване на законна причина за нейното изменение или
прекратяване, ведно със законна лихва за всяка просрочена вноска.
В отговора на исковата молба ответникът Л.И.Л.
е посочил, че не е напускал семейното жилище по собствено желание, а е бил
прогонен от него поради некоректното поведение от майката на ищцата, която също
живеела в това жилище. Напускането му било на 12.07.2020 г. и оттогава е давал
по 200 лв. месечна издръжка за детето си. Излага, че част от наема следва да се
заплаща от майката на ищцата като живуща в същото.
По делото от първата инстанция са приети като
неоспорени писмени доказателства:
Удостоверение за раждане №
**********/31.12.2019 г. на Столична община, район Люлин, от което се
установява, че Е.Й.П.-Л. и Л.И.Л. са родители на И.Л.Л., роден на *** г. Представен
е договор за наем от 02.04.2019 г., сключен между Е.М.от една страна в
качеството му на наемодател и Е. и Л. Л. от друга страна, като наематели, с
предмет отдаване под наем на тристаен апартамент в гр. София, ж.к. Л.3 срещу
месечен наем от 550 лв.
Според трудов договор № 88/11.09.2017 г.,
сключен между „Х.Т.“ ЕООД в качеството му на работодател и Л.И.Л., като
работник на длъжност „шофьор на товарен автомобил“, последният е с месечно
възнаграждение за изпълняваната работа в размер на 463 лв. В представените
разходно-оправдателни документи се съдържа информация, че Л. Л.е заплатил на
05.08.2020 г., 16.09.2020 г., 13.10.2020 г. и 05.11.2020 г. суми в размер на
200 лв. в полза на Е.Й.П.-Л. за издръжка на детето им. От удостоверение с изх.
№ 2209-94Е-00-2233-1/27.10.2020 г. на дирекция „Социално подпомагане“ – Л.се
установява, че за периода 01.01.2020 г. – 30.09.2020 г. на Е.Й.П.-Л. е
изплатена помощ/добавки в общ размер от 530 лв.
С обжалваното решение № 20259062/24.11.2020
г., поправено с решение № 20059862/08.03.2021 г., първоинстанционният съд е
приел, че исковете са основателни, но частично доказани. Приел е, че ответникът
Л.И.Л. следва да изплаща месечна издръжка от 300 лв. на сина си И.Л. с начална
дата 12.07.2020 г. до 29.12.2021 г. (навършването на двегодишна възраст на
детето), а след тази дата по 200 лв., ведно със законна лихва за забава, като е
отхвърлил иска в останалата му част. С решението си съдът е осъдил ответника да
заплаща на ищцата месечна издръжка от 100 лв. за периода 12.07.2020 г. –
29.12.2021 г., като е отхвърлил иска в останалата му част. Ответникът е осъден
да заплати на ищцата 300 лв. – разноски по делото и 305 лв. държавна такса.
Пред въззивната инстанция са приети нови
доказателства - споразумения към съдържащия се по делото трудов договор с
предмет изменение на брутното трудово възнаграждение, като от представените
документи е видно, че с последното изменение от 01.01.2021 г. е определено
брутното трудово възнаграждение на работника да е в размер на 610 лв. Според удостоверение
с изх. № 001/15.01.2021 г., издадено от работодателя „Х.Т.“ ЕООД за периода
10.10.2019 г. – 23.12.2020 г. на Л.И.Л. са изплащани командировъчни средства
ежемесечно, като сумите варират от 159 лв. до 1423 лв. За периода от 01.10.2019
г. до 01.12.2020 г. общо изплатените на Л.И.Л. брутни трудови възнаграждения са
в размер на 7 808.24 лв., което се установява от удостоверение с изх. №
501/15.01.2021 г., издадено от „Х.Т.“ ЕООД. От приетите разходно-оправдателни
документи се установява, че на 22.01.2021 г. от Л.И.Л. е изплатена сумата от
400 лв. и на 10.12.2020 г. са изплатени 200 лв. - издръжка на детето И.Л., чрез
неговата майка.
От удостоверение № 60-01-04-5950/28.02.2022
г. на Агенция по заетостта се установява, че Е.Й.П. е безработна от 14.01.2022
г., а паричното ѝ обезщетение за безработица за 2022г. е 12 лв. дневно. В
удостоверение от 28.02.2022 г. на ТД на НАП - София е посочено, че от
06.08.2013 г. Е.П.-Л. е прекъснала дейността си като едноличен търговец.
Според социален доклад с изх. №
ПР/Д-Е-С/108-001/07.01.2022 г. на дирекция „Социално подпомагане“ – Сандански
детето И. има усвоени навици и умения, но все още не може да се обслужва само.
Не страда от хронични заболявания, има личен лекар в гр. Сандански. На детето е
осигурена добра и разнообразна храна има свое лично просТ.тво, а по сведения от
майката бащата помага с 300 лв. месечно. В грижите за детето участва и бабата
по майчина линия. Живеят в жилище собственост на последната, намиращо се във
фамилна кооперация. Трудовият договор на Е.П.-Л. е с „Х.Т.“ ЕООД и към момента
на изготвяне на социалния доклад е в платен отпуск след изтичане на две
годишния отпуск за отглеждане на дете. Получавала месечна издръжка от бащата за
детето в размер на 300 лв., а за себе си 100 лв. месечно. Детето има силна
емоционална връзка с бабата, тъй като то прекарва много време с нея, защото не
може да бъде записано в ясла без съгласието на бащата за промяна на настоящия
адрес. Бащата се интересува от сина си и има изградена силна емоционална връзка
с него.
По делото е представена служебна бележка №
107/06.06.2022 г. издадена от детска градина „Дора Габе“, гр. Сандански, в
която е посочено, че дететоИ.Л.Л. е записано в нея и от м. 09.2022 г. ще я
посещава.
Според разпореждане № 214-00-788-1/21.01.2022
г. на Териториално поделение на НОИ, гр. София на Е.Й.П.-Л. е отпуснато парично
обезщетение за безработица считано от 10.01.2022 г. поради прекратяване на
трудов договор на основание чл. 326, ал. 1 от КТ в размер на 12 лв. дневно до
09.05.2022 г.
Видно от определение № 20011171/07.02.2022 г.
по гр. дело № 48771/2020 г. на Софийския районен съд, 92 състав, са постановени
привременни мерки по отношение родителските права над детето И.Л.Л., които са
предоставени на майката Е.Й.П.-Л. и е определено местоживеенето му при неговата
майка.
Към 06.11.2021 г. основното брутно трудово
възнаграждение на Л.И.Л. е в размер на 650 лв., което се установява от т. 4 на
Трудов договор № 115/06.11.2021 г. За периода от 01.12.2021 г. до 01.04.2022 г.
получените от Л.И.Л. брутни трудови възнаграждения са в размер на 3 158.11
лв. - съгласно удостоверение № 504/26.05.2022 г., издадено от „Х.Т.“ ЕООД. Към
месец февруари 2022 г. осигурителният доход на бащата е бил в размер на 661.70
лв., което се установява със справка от ТД на НАП, гр. София. Л.И.Л. има и
неиздължен паричен кредит възлизащ към 15.04.2022 г. на 8 328.08 лв. – видно
от банково удостоверение № 0285-64-005063/15.04.2022 г., издадено от „У.К.Б.“
АД. На 01.02.2021 г. наемодателят Е.М.е отправил до Е.П.-Л. и В.С.едномесечно
предизвестие за прекратяване на наемния договор.
При така установеното от фактическа страна, настоящият
въззивен състав приема от правна страна следното:
Въззивната и насрещната въззивна жалби са
подадени в срока по чл. 259, ал. 1 и чл. 263, ал. 2 от ГПК, от страни, имащи
правен интерес от обжалването и са насочени срещу подлежащ на въззивно
обжалване по силата на чл. 258 от ГПК валиден и допустим съдебен акт. По
изложените съображения съдът приема, че въззивните жалби за редовни и
допустими, поради което следва да ги разгледа по същество.
Съгласно нормата
на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното
първоинстанционно решение е валидно, тъй като не е постановено в нарушение на
правни норми, които регламентират условията за валидност на решенията –
постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в
необходимата форма и с определеното съдържание. Решението в обжалваните части е
и допустимо, тъй като са били налице положителните предпоставки и са липсвали
отрицателните за предявяване на исковата молба, а съдът се е произнесъл именно
по исковата молба с която е бил сезиран, поради което няма произнасяне в повече
от поисканото.
По
правилността на решението в обжалваните части въззивния съд приема следното:
Жалбите са неоснователни.
Пред
първоинстанционния съд са предявени кумулативно субективно съединени иска – от
детето и от майка му, с искането бащата, съответно съпругът, да бъде осъден да заплаща
на собствено основание на всеки от ищците месечни издръжки.
Доводите на въззивниците касаят противоречие с
материалния закон и необоснованост на
решението, в обжалваните части, поради неправилни изводи въз основа на
доказателствата по делото.
Наведените доводи за неправилност на
решението са неоснователни.
По отношение издръжката на детето И.Л.Л.
съдът приема, че при определяне размера на дължимата месечна издръжка се
съобразява с нуждите на детето и с възможностите на задължения родител. Това са
двете кумулативни изисквания от които съдът следва да формира изводите си по
основателността на иска за определяне издръжката на малолетното дете на
страните.
Доходите на двамата родители са базата за
установяване на финансовите възможности на родителите да участват в издръжката
на детето си, т.е. доход по смисъла на т. 5 от ППВС № 5/1970 г., а в същия
смисъл е и ТР № 34 от 05.12.1973 г. по гр. д. № 11/1973 г., ОСГК на ВС.
Целта на
издръжката е да се даде на получаващото я лице възможност да задоволи своите
потребности и ежедневни нужди, когато е нетрудоспособно или няма имущество от
което би могло да получи доходи. Изключение от това принципно правило е
предвидено за ненавършилите пълнолетие деца, които независимо от наличието или
не на имущество или възможност да работят, имат право на издръжка – чл. 143,
ал. 1 от СК, чийто минимум е ¼ от минималната работна заплата – чл. 142,
ал. 2 от СК. Преценката за размера на издръжката се прави не само с оглед на
нуждите на претендиращото я лице, но и с оглед на възможностите на дължащия издръжката.
От
признанията и на двете страни раздялата между тях е настъпила на 12.07.2020 г.,
когато въззивникът по насрещната въззивна жалба се е изнесъл от жилището на
страните и от този момент липсата на участие в домакинството и ежедневните
грижи за малолетното му дете и ищцата обуславя правото им на ежемесечна парична
издръжка. Относно определяне размера на издръжката за детето И.Л.Л., съдът съобрази критериите, установени в
постоянната практика на ВКС и в частност тези по т. 4 и т. 7 от Постановление №
5/1970 г. на ВС, ОСГК. Потребностите на детето са обичайни за дете на
съответната възраст – осигуряване на нормални условия на живот, включващи закупуване
на храна, дрехи, хигиенни консумативи и т.н. и липсва нужда от допълнителни
грижи. За периода от раздялата на родителите - 12.07.2020г., до
навършване на двегодишна възраст от детето - 29.12.2021 г. съдът определя обща
месечна издръжка на детето в размер на 400 лева, като от нея бащата следва да
поеме частта от 300 лв., а разликата, ведно с непосредствените грижи по
отглеждането и възпитанието на детето, както и с оглед по-ниските ѝ
материални възможности, следва да се поеме от майката Е.Й.П.-Л.. Издръжката,
дължима от бащата на детето И.Л.Л. за посочения период следва да бъде в размер
на 300 лв., като при определянето ѝ съдът взе предвид, че липсват
специални нужди на детето, а все още е във възраст, в която нуждата му от
издръжка не обуславя повече разходи, а по признание на ищцата тя е подпомагана
в отглеждането му, както от ответника, така и от майка си. Същевременно съдът
съобрази, че в този период въззивницата - майката на детето, е била обективно
възпрепятствана да полага труд и да получава доход, тъй като е била изцяло
ангажирана с непосредствените грижи по отглеждане на детето, за което е
получавала социално плащане, което не може да покрие изцяло нуждите ѝ и
тези на детето. Последното е основанието за присъждане и на лична издръжка за Е.Й.П.-Л.
за същия период, която следва да е в размер от 100 лева, доколкото съдът дължи
да съобрази, че не се установи ответникът да получава месечен доход от трудово
правоотношение, който да надвишава минималната работна заплата. За този вид задължение за издръжка
важи общото правило, че то се поражда, когато лицето е неработоспособно и не
може да се издържа от имуществото си. Доходите
от трудова дейност на ответника са с постоянен характер, предвид безсрочното трудово
правоотношение, но в минимален размер.
Въззивната
жалба на ищцата Е.Й.П.-Л. е неоснователна. Недоказано е възражението на въззивницата, че
заплатата на ответника е в по-голям размер с оглед получаваните от него командировъчните
суми. Целта на последните е правно установена в Кодекса на труда и Наредбата за
командировките и специализациите в чужбина. Командировъчните суми имат характер
на обезщетения за направени или очаквани разходи, а не са трудови възнаграждения.
Имат непостоянен характер, обусловен от възможността лицето да пътува извън
населеното място на неговата месторабота, без да е сигурно, че това се случва
ежемесечно.
В обжалваното решение липсва подробна правна
обосновка на приетото, че в първите две години от живота си детето има по-големи нужди, за което
ответникът да дължи 300 лв. месечна издръжка, а впоследствие издръжката следва да
бъде намалена от 300 лв. на 200 лв. Следва да се приеме, че определеният размер
от 200 лв. месечна издръжка за детето И., за периода след 29.12.2021 г. не е свързан с намаляване разходите
за детето, а единствено с възможността и другият родител – майката, да полага
труд и реализира по-висок месечен доход. Същевременно за другия родител –
бащата, доказателствата установяват трудов доход, в размер на минималната
работна заплата, включително и след 29.12.2021 г.
Въззивният
състав приема за основателно възражението в насрещната въззивна жалба, че
възможностите на ищеца са за заплащане на издръжка от 200 лв. По делото липсват
данни бащата да изпълнява алиментни задължения към друго лице, а представеното
удостоверение за запор на негова банкова сметка ***ование да се присъди
по-малка по размер издръжка. Облигационното задължение по договор за кредит може
да се погаси на друго основание, различно от плащането, а нуждата от издръжка
на малолетното дете е постоянна, ежедневна и неотложна. Задължението за
издръжка винаги има приоритет пред останалите задължения на дължащия издръжка,
което законодателното разбиране е отразено в редица законови разпоредби - чл.
242, чл. 243, ал. 1, изр. 2, чл. 392, чл. 432, ал. 2, чл. 445, ал. 2, т. 1, чл.
446, ал. 3, чл. 446а, ал. 2 и ал. 3 от ГПК.
Основателно е
възражението на жалбоподателя Л.И.Л., заявено в насрещната въззивна
жалба за недължимост по отношение издръжката на Е.Й.П.-Л., но само за периода след 29.12.2021
г., когато детето И. е навършило двегодишна възраст. От доказателствата по делото се
установи, че ищцата е работила на безсрочен трудов договор. Прекратеният
договор за наем е бил по инициатива на наемодателя, а не поради невъзможност Е.Й.П.-Л. да заплаща облигационното задължение по договора за наем на имота. Следва
да се прави разлика между нетрудоспособност, която се дължи на външни за
работника или служителя сили, които са нежелани от него и указват негативен
ефект върху способността му да бъде активен в трудовия процес и оставането без
работа, като временно състояние на работната сила. От справката от Бюрото по
труда се установява, че прекратяването на трудовия договор е било с правно
основание чл. 326, ал. 1 от КТ, т.е. то е настъпило по инициатива на Е.Й.П.-Л.,
която е отправила писмено предизвестие до работодателя. Следва, че за периода
след 29.12.2021 г. въззивницата – въззиваемата по
насрещната въззивна жалба, като работоспособно лице може да реализира доход от труд и да се издържа
от имуществото си, респ. не се нужда от издръжката на ответника.
Поради
липсата на законови предпоставки за заплащане на издръжка на съпругата Е.Й.П.-Л.
решението в частта, с която е отхвърлен искът ѝ срещу Л.И.Л. да ѝ
заплаща 100 лв. месечна издръжката след
29.12.2021 г. следва да
бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно. Неоснователно е и
възражението, че следва да се присъди издръжка на въззивницата и за времето от 01.01.2020 г. до 12.07.2020 г. Страните не спорят,
че фактическата раздяла между съпрузите Е.Й.П.-Л. и Л.И.Л. е настъпила на 12.07.2020 г. Въззивният съдебен състав приема, че до
раздялата им страните са живели в едно домакинство и заедно (всеки от двамата
съпрузи) са поемали всички разходи, включително и за личните си издръжки и тези
на общото им дете.
Насрещната въззивна
жалба за размера на издръжката на детето И.Л. следва да бъде отхвърлена по
изложените мотиви в настоящото решение.
Предвид, че
допуснатата в решение № 20259062/24.11.2020 г. фактическа грешка в началната
дата на дължимата издръжка е поправена с решение № 20059862/08.03.2021 г.,
възражението в насрещната въззивна жалба е неоснователно и не следва да се
обсъжда.
При така изложените съображения и поради съвпадане на приетите от двете
инстанции изводи, в обжалваните части първоинстанционното решение следва да се
потвърди.
При този
изход на делото не се дължат разноски на страни и съдът оставя без уважение
искането за присъждане на разноски на въззиваемия - въззивник по насрещната
въззивна жалба, като неоснователно.
Така
мотивиран, Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ въззивен брачен
състав
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА съдебно решение № 20259062/24.11.2020 г., поправено с решение № 20059862/08.03.2021 г. по гр. дело № 34042/2020 г. на Софийския районен съд, 117 състав, в обжалваните части.
В останалите части съдебно решение № 20259062/24.11.2020 г., поправено с решение № 20059862/08.03.2021 г. по гр. дело № 34042/2020 г. на Софийския районен съд, 117 състав, е влязло в сила.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Л.И.Л., ЕГН **********, за присъждане на разноски по въззивно гр. дело № 4996/2021г. по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ въззивен брачен състав, като неоснователно.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.