№ 969
гр. гр. Добрич, 15.11.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в закрито заседание на петнадесети
ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Георги М. Павлов
Членове:Павлина Н. Паскалева
Деница Б. П.
като разгледа докладваното от Деница Б. П. Въззивно частно гражданско
дело № 20223200500737 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.413, ал.2 във връзка с чл.275 от ГПК:
Образувано е по частна жалба, подадена от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ
НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК *********, адрес на управление: гр. София, бул.
„Д-р Петър Дертлиев” №25, офис – сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, против
Разпореждане, инкорпорирано в Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК №1237 от 03.10.2022г. по ч.гр.д.№2813 по
описа за 2022г. на РС-Добрич, с което е отхвърлено заявлението на кредитора
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника П.
Г. Т. ЕГН **********, гр. Д., в частта за разликата над 2101,27 лева до
претендираните 3459,10 лева – обезщетение за забава в размер на законната
лихва за периода от 03.11.2018г. до датата на подаване на заявлението в съда
(28.09.2022г.), без периода от 13.03.2020 г. до 14.07.2020 г.
Жалбоподателят намира, че обжалваният съдебен акт е неправилен.
Излага съображения, че при наличие на твърдения за изпадане на длъжник в
забава по договор за паричен заем, безспорно се дължи обезщетение за
забавено плащане в размер на законната лихва, като заповедният съд няма
правомощия служебно да проверява дали размера на претендираната законна
лихва е правилно изчислен. Според него този въпрос не подлежи на
изследване в заповедното производство, чиято основана цел е да провери
дали вземането е спорно. Позовава се на практика на Бургаския окръжен съд.
Моли за отмяна на обжалваното разпореждане, като вместо него да се
постанови разпореждане за издаване на заповед изпълнение по чл.410 от ГПК
за горницата над присъдената сума от 2101,27 лева до претендираната
3459,10 лева.
Съгласно разпоредбата на чл. 413, ал. 2 от ГПК препис от частната
жалба не е представен за връчване на насрещната страна.
Частната жалба е процесуално допустима като подадена от лице с
правен интерес, в срока по чл. 275, ал.1 от ГПК и срещу подлежащ на
1
обжалване акт по смисъла на чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК
За да се произнесе по основателността на жалбата, настоящият
съдебен състав обсъди доказателствата по делото, във връзка с доводите
на жалбоподателя, при което приема от фактическа и правна страна
следното:
Частно гражданско дело №2813 по описа за 2022г. на Добричкия
районен съд е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение
по чл.410 от ГПК, подадено от АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ”
ЕАД, ЕИК *********, адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър
Дертлиев” №25, офис – сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, срещу длъжника П. Г.
Т. ЕГН **********, гр. Д., за следните суми: - 5801,35 лева – главница, ведно
със законната лихва от 28.09.2022г. до окончателното изплащане; - 2614,74
лева - договорна лихва от 02.11.2018г. до 05.05.2021г.; - 3459,10 лева -
обезщетение за забава за периода от 03.11.2018г. до датата на подаване на
заявлението в съда (28.09.2022г.), като за периода 13.03.2020г. - 14.07.2020г.
не е начислявана лихва за забава или неустойка, в изпълнение на
разпоредбата на чл. 6 ЗМДВИПОРНС.
В т.9, б.“г“ от заявлението е посочено, че паричното вземане
представлява изискуемо вземане по договор за потребителски кредит №
**********, сключен на 26.04.2018г. между длъжника Пл. Т. и кредитора „Ти
Би Ай Банк“ ЕАД , което е прехвърлено изцяло с всички привилегии,
обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви на дружеството
– кредитор (АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД) по силата на
Приложение № 1 към Договор за покупко-продажба на вземания (цесия) от
дата 31.08.2018г. между „ТИ БИ АЙ Банк" ЕАД, ЕИК ********* и „Агенция
за събиране на вземания" ЕАД, ЕИК *********. В т.12 като документ, от
който произтича вземането, е отразен договорът за потребителски кредит №
**********, сключен на 26.04.2018г. Същият е представен и като
доказателство по делото.
От приложения договор за потребителски кредит, Част I, се установява,
че на 26.04.2018г. „Ти Би Ай Банк“ ЕАД е предоставила на длъжника П. Г. Т.
с постоянен и настоящ адрес в град Добрич в качеството на кредитополучател
потребителски кредит в размер на 5000 лева. Срокът за издължаване на
кредита е уговорен за 36 месеца, Погасителният план е инкорпориран в самия
договор (чл. 11.2), от който се установява, че кредитополучателят се е
задължил да върне сумата по кредита в срок до 5.05.2021г., на 36 броя
месечни погасителни вноски, като първите 35 броя вноски са в размер на
271,49 лв., а последната погасителна вноска е изравнителна и е в размер на
271,39 лева. Между страните по договора е уговорен фиксиран годишен
лихвен процент в размер на 30,11 % и годишен процент на разходите в размер
на 45,77 %. Уговорено е и заплащане на застраховка Bank Живот Агент в
размер на 702 лв. и на еднократна такса за оценка на риска в размер на 684,24
лв., която се финансира от кредитора и е дължима от ответника заедно с
месечните вноски. Съгласно клаузите към договора за кредит (чл. 9.4), при
забава на плащанията кредитополучателят дължи обезщетение за забава в
размер на действащата законна лихва върху неплатената главница.
2
Заявлението е подадено след настъпване на уговорения краен падеж на
задължението. Заповедният съд е приел, че искането не е в противоречие със
закона или добрите нрави, съгласно изискването на чл. 411, ал. 2, т. 2 от ГПК
в частта за главницата от 5801,35 лв. и договорната лихва от 2614,74 лв.
(30,11% годишна лихва). С обжалваното разпореждане районният съд
служебно е изчислил, че обезщетението за забава върху претендираната и
присъдена главница от 5801,35 лв., определено в заявения размер на
законната лихва (пресметнато с помощта на лихвен калкулатор), възлиза на
сумата от 2101,27 лева. Именно до този размер заявлението в съответната
част е уважено, а за горницата до претендираните 3459,10 лева е отхвърлено.
Настоящата съдебна инстанция намира обжалваното разпореждане за
правилно. Неоснователни са изложените в жалбата доводи, че заповедният
съд няма правомощия служебно да проверява дали размера на
претендираното обезщетение за забава е правилно изчислен. Касае за вземане,
основано на неизпълнено задължение по договор за потребителски кредит,
поради което длъжникът има качеството на „потребител”, като съдът е
задължен да провери дали договорът съответства на разпоредбите на ЗПК в
приложимата редакция. Доводите на жалбоподателя са и в пряко
противоречие с разпоредбата на чл.411, ал.2, т.3 от ГПК, предвиждаща, че
заповед за изпълнение се издава, след като се извърши преценка относно
наличието на неравноправни клаузи в договора с потребителя или относно
обоснована вероятност за това и при наличие на подобен извод съдът трябва
да откаже издаването на такава. Освен това, в текста на чл. 9.4 от процесния
договор ясно и недвусмислено е посочено, че при просрочие потребителят
дължи лихва за просрочие в размер на законната лихва върху просрочената
сума. Договореното е в съответствие и с императивната разпоредба на чл. 33,
ал. 2 от ЗПК, предвиждаща, че когато потребителят забави дължимите от него
плащания по кредита, обезщетението за забава не може да надвишава
законната лихва (който размер, доколкото е определен с Постановление №
426 на МС от 18.12.2014г., в сила от 01.01.2015г., не е спорен). Позоваването
от страна на жалбоподателя на определение на друг окръжен съд е лишено от
основание, тъй като посоченият съдебен акт е неотносим към предмета на
настоящия правен спор и няма задължителен характер.
Използвайки общодостъпен онлайн лихвен калкулатор, заповедният
съд правилно е изчислил, че за периода от 03.11.2018г. до датата на подаване
на заявлението в съда (28.09.2022г.), без времето от 13.03.2020г. до
14.07.2020г., обезщетението за забава върху претендираната и присъдена
главница от 5801,35 възлиза на 2101,27 лева, която сума значително
надвишава претендираната от жалбоподателя. С присъждането на по-високо
обезщетение за забава от нормативно установеното (в случая 3459,10 лв.) би
се стигнало до заобикаляне на забраната на чл. 33, ал. 2 от ЗПК.
Поради гореизложените съображения обжалваното разпореждане като
правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран, ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД
3
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане, инкорпорирано в Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК №1237 от 03.10.2022г.
по ч.гр.д.№2813 по описа за 2022г. на Добричкия районен съд, с което е
отхвърлено заявлението на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ”
ЕАД, ЕИК *********, адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър
Дертлиев” №25, офис – сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника П. Г. Т. ЕГН **********,
гр. Д., в частта за разликата над 2101,27 лева до претендираните 3459,10 лева
– обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от
03.11.2018г. до датата на подаване на заявлението в съда (28.09.2022г.), без
периода от 13.03.2020 г. до 14.07.2020 г. в изпълнение на разпоредбата на чл.
6 от ЗМДВИПОРНС.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4