№ 8496
гр. София, 23.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:КИРИЛ СТ. ПЕТРОВ
при участието на секретаря БОЖИДАРА П. КУБАДИНОВА
като разгледа докладваното от КИРИЛ СТ. ПЕТРОВ Гражданско дело №
20221110155010 по описа за 2022 година
Предявена е искова молба от А. И. И. срещу С. Г. Д., с която се иска да бъде признато
за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата 9 000,00 лева -
представляваща главница за предоставена в заем сума по договор за заем от 02.06.2017 г.,
ведно със законна лихва за период от 10.06.2022 г. до изплащане на вземането, за които суми
е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. №
31152/2022 г. по описа на СРС, 88 състав.
В исковата молба се поддържа, че на 02.06.2017 г. между ищеца и ответника е
сключен безсрочен договор за заем. Позовава се на ЗМДВИП. Моли за уважаване на иска.
Претендира разноски.
В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК по делото не е постъпил отговор на
исковата молба от ответника. С подаденото възражение по чл. 414 ГПК се прави възражение
за настъпила погасителна давност.
Съдът, съобразно чл. 235, ал. 2 ГПК във връзка с наведените в исковата молба
доводи и възраженията на ответника, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Правна квалификация на иска – чл. 422 ГПК вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД;
Видно от приложеното ч. гр. д. № 31152/2022 г. на СРС, 88 състав, вземането по
настоящото производство, съобразно петитума на исковата молба съответства на това по
заповедта за изпълнение. Възражение за недължимост е подадено в срока по чл. 414, ал. 2
ГПК. Искът е предявен в едномесечния срок по чл. 415, ал. 1 ГПК.
За да се уважат исковете с правна квалификация чл. 240 ЗЗД ищецът следва да докаже
възникването на валидни заемни правоотношение и предаване на процесните суми, както и
1
настъпила изискуемост на задължението за връщането им. Докато ответникът следва да
докаже възраженията си свързани с погасяването на получените суми.
Договорът за заем за потребление е неформален, реален и безвъзмезден. В
приложеното ч. гр. д. е представен договор за заем от 02.06.2017 г. /л. 14-15/ сключен между
А. И. И. и С. Г. Д., с размер на заема – 9000 лв. Срок на договора – безсрочен, като е
уговорено сумата от 9000 лв. да бъде предадена на заемополучателя на 02.06.2017 г. – л. 14-
15 от делото. Представена е и разписка от 02.06.2017 г. /л. 16/, подписана от ответника С. Г.
Д. за получаване на сумата от 9000 лв. на 02.06.2017 г.. в изпълнение на договора за паричен
заем от 02.06.2017 г.
При тази фактическа обстановка, съдът намира, че елементите от фактическия състав,
които са в тежест на ищеца са доказани по несъмнен начин. Установява се предаване на
заемната сума по сключения договор, подписаната и неоспорена от ответника разписки имат
материална доказателствена сила, досежно признатия извънсъдебно неизгоден факт от
ответника, че е получил сумата. Разписката, в съвкупност с представения заем, доказват
заемното правоотношение. Ако е съставена разписка за предаване на суми, съдържаща
подпис на получателя с означено основание, тя е доказателство за получаването на сумата
на означеното в документа основание /виж решение № 219/18.06.2014 г., по гр. д. № 1319/
2014 г. на IV г. о. на ВКС, решение № 150/ 25.06.2012 г. по гр.д.№ 574/ 2011 г., IV г. о./. Още
повече, че ответникът не оспорва наличието на заемно правоотношение по договора от
02.06.2017 г., респ. получаването на сума по договора за заем. Исковата молба има характер
на покана за връщане на сумата по договора за заем. Препис от исковата молба е връчен на
ответника на 21.11.2022 г., срокът по чл. 240, ал. 4 ЗЗД е изтекъл, като това обстоятелство
следва да се съобрази от съда по реда на чл. 235, ал. 3 ГПК.
Липсват твърдения и ангажирани доказателства от ответника за погасяване на
дължимата сума по договора за заем от 02.06.2017 г., която е предмет на настоящото
производство. Единствено във възражението по чл. 414 ГПК е направено възражение за
погасителна давност. По исковото производство не е подаден отговор на исковата молба, но
с докладвана в с. з. на 09.05.2023 г. молба ответникът поддържа направеното възражение, а
и съдът в производството по чл. 422 ГПК е длъжен да се произнесе по възраженията,
постъпили в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК.
Възражението за давност е неоснователно. Доколкото в договора за заем е уговорено,
че сумата се предоставя безсрочно, то погасителната давност е започнала да тече от датата
на предаване на сумата – 02.06.2017 г. Когато не е уговорен срок за връщане на заема,
съгласно чл. 69, ал. 1 ЗЗД заемодателят може да иска връщане на заема веднага, а съгласно
чл. 240, ал. 4 ЗЗД, заемателят трябва да върне заетите пари или вещи в течение на един
месец от поканата. Тези разпоредби обаче не променят момента, от който започва да тече
погасителната давност за изпълнение на задължението за връщане на заема по
горепосочения договор. Този момент е определен изрично в специалната норма на чл. 114,
ал. 2 ЗЗД, според която срокът за погасителна давност за изпълнение на задължение, което
става изискуемо след покана /какъвто е и настоящият случай/, започва да тече не от
2
поканата, а от деня на възникване на задължението – виж решение № 389 от 21.04.2009 г.
на ВКС по гр. д. № 102/2008 г., I г. о. и определение № 985 от 24.07.2013 г. на ВКС по гр. д.
№ 1438/2012 г., IV г. о.
Приложим е общият петгодишен давностен срок по чл. 110 ЗЗД – виж решение № 28
от 5.04.2012 г. на ВКС по гр. д. № 523/2011 г., III г. о., решение № 261 от 12.07.2011 г. на
ВКС по гр. д. № 795/2010 г., IV г. о. и др. Въпреки това срокът на погасителната давност не е
изтекъл на 02.06.2022 г. В тежест на ищеца е да докаже спиране или прекъсване на срока на
погасителната давност. Още със заявлението по чл. 410 ГПК са релевирани твърдения, че в
случая приложение намира Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение /ЗМДВИП/ и по точно чл. 3, ал. 2 от същия. В периода 13.03.2020 г. – 20.05.2020
г. давностният срок е спрял да тече на основание чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и
действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното
събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, във връзка с § 13 от ПЗР на
ЗИД на Закона за здравето /обн. ДВ, бр. 44/2020 г., в сила от 14.05.2020 г./. Давността е
започнала да тече от 02.06.2017 г., но при отчитането на спирането на срока по ЗМДВИП, то
вземането не е погасено по давност. Давностният срок е спрял да тече за период от 2
месеца и 7 дни, поради което давността за процесното вземане е следвало да изтече през м.
08.2022 г., но срокът в настоящия случай е бил прекъснат с подаването на заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на 10.06.2022 г., от която дата
установителният иск се счита предявен – арг. чл. 422, ал. 1 ГПК и чл. 116, б. „б“ ЗЗД.
По изложените съображения искът за заплащане на претендираната сума се явява
основателен за пълния предявен размер, поради което следва да бъде уважен изцяло.
Законна последица е присъждането на законната лихва от 10.06.2022 г. до окончателното
изплащане.
По разноските:
При този изход на спора, разноски се дължат единствено на ищеца.
Представени са доказателства за заплатена държавна такса в заповедното
производството в размер на 180 лв., както и за заплатена държавна такса в настоящото
производство в размер на 180 лв. Представени са доказателства за заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 450 лв. по заповедното производство и адвокатско
възнаграждение в размер на 800 лв. по настоящото производство. Направено е в срок
възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.
Разноските претендирани за заплатено адвокатско възнаграждение по ч. гр. д. са
съобразени с минималните размери по Наредбата - чл. 7, ал. 2, т. 2 във вр. с ал. 7 от
Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения. В тази част възражението е
неоснователно.
Относно заплатеното адвокатско възнаграждение в исковото производство, то
приложение не намира редакцията на Наредбата за минималните адвокатски
възнаграждения от м.11.2022 г. В бр. 88 на ДВ от 04.11.2022 г. са обнародвани промени в
3
Наредбата. Съгласно чл. 5, ал. 5 от Конституцията - всички нормативни актове се
публикуват. Те влизат в сила три дни след обнародването им, освен когато в тях е определен
друг срок. Според чл. 41, ал. 3 ЗНА, когато нормативният акт влиза в сила в определен срок
след деня на неговото обнародване, денят на обнародването не се брои в този срок.
Следователно промените в Наредба № 1 от 09.07.2004 г., публикувани в ДВ, бр. 88 – са
влезли в сила на 08.11.2022 г. При промени в чл. 7, ал. 1 от Наредбата се приема, че
относимата редакция на чл. 7 от Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения е тази към момента на сключване на договорите за правна защита и
съдействие /момента на направата на разходите – определение № 416/04.12.2014 г. по гр. д.№
3178/2014 г. на ВКС, ІV г. о., определение № 108 от 25.03.2015 г. по гр. д. №1298/2014 г. на
ВКС, ІІІ г. о., определение № 127/09.05.2016 г. по ч. гр. д.№ 564/2016 г. на ВКС, ІV г. о.,
определение № 131 от 23.02.2018 г. по ч. т. д. .№ 342/2018 г. на ВКС, II т. о., определение №
534 от 08.12.2016 г. по ч. т. д. № 1135/2016 г. на ВКС, I т. о . При направено възражение за
прекомерност на заплатено адвокатско възнаграждение по смисъла на чл. 78 ал. 5 ГПК с
искане за неговото намаляване, съдът следва да извърши преценката си към момента на
договарянето му - изрично определение № 230 от 24.06.2020 г. по ч. т. д. № 660/2020 г. на
ВКС, II т. о. Договорът за правна защита и съдействие е от 03.10.2022 г. – л. 5 от делото, на
която дата е и заплатено адвокатското възнаграждение, поради което приложение намира чл.
7, ал. 2, т. 3 от Наредбата в старата редакция, според която разпоредба при интерес от 5000
до 10 000 лв. минималното адвокатско възнаграждение е 580 лв. + 5 % за горницата над 5000
лв. В случая минималното адвокатско възнаграждение е 780 лв., а делото не се отличава с
правна и фактическа сложност, поради което и заплатеното от ищеца адвокатско
възнаграждение в размер на 800 лв. следва да се намали до 780 лв., с оглед възражението по
чл. 78, ал. 5 ГПК.
Оттук и в тежест на ответника ще се възложи сумата от общо 1590 лв. за направени
разноски от ищеца по производството.
Водим от горното, СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от А. И. И., ЕГН **********, с
адрес на управление [адрес], против С. Г. Д., ЕГН **********, с адрес [адрес], положителен
установителен иск с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД, че С. Г. Д.
ДЪЛЖИ на А. И. И., сумата от 9 000 лева - представляваща главница за предоставена в заем
сума по договор за заем от 02.06.2017 г., ведно със законна лихва за период от 10.06.2022 г.
до изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 31152/2022 г. по описа на СРС, 88 състав.
ОСЪЖДА С. Г. Д., ЕГН **********, с адрес [адрес], да заплати на А. И. И., ЕГН
**********, с адрес на управление [адрес], на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от общо
1590 лв. – разноски в настоящото производство и в производството по ч. гр. д. №
4
31152/2022 г. по описа на СРС, 88 състав.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването на съобщението на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5