МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА ПО НОХД №761/2015г., по описа на РРС, ХІ н.с.
Варненска Районна прокуратура е обвинила М.И.Ж. ***, с ЕГН – **********, в това, че на 27.09.2012 г. в гр.Варна, в кабинет 204 на СИС
при Районен съд – гр.Варна, находящ се на ул.”А. Кънчев”№12, ет.2, в качеството си на
длъжностно лице -държавен съдебен
изпълнител при Районен съд-гр.Варна, при и по повод изпълнение на службата си, причинил лека телесна повреда - оток
по лява буза, охлузване по десен лакът и ограничен оток по кожата на дясното
коляно, изразяваща се в причиняване на болка и страдание, без разстройство на
здравето, на държавен съдебен изпълнител при
Районен съд – гр.Варна - Л.С.С.,
при и по повод изпълнение на службата
му - престъпление по чл.131,
ал.2, пр.6, т.4, вр. ал.1 т.2, вр. чл.130, ал.2 от
НК.
Прокурорът поддържа обвинението. По делото е конституиран като частен обвинител Л.С.С., който с упълномощения повереник – адв.Г.
К. – АК – Варна поддържат обвинението и желаят съдът за постанови осъдителен
съдебен акт.
В
хода на досъбедното и съдебно производство подсъдимият М.Ж. дава обяснения и заедно със защитниците си – адв.П.Н. *** и адв.А. С. – АК - Русе желаят съдът да се
постанови оправдателен съдебен акт.
Съдът приема
за установена
следната фактическа обстановка по делото,
въз основа на събраните гласни и писмени доказателства:
Подсъдимият М.И.Ж. е роден на ***г***,
български гражданин, с висше образование, женен, работи, неосъждан.
І.С трудов договор № ЛС-И-627/21.04.2008г.,
подписан от Министъра на Правосъдието подс. М.И.Ж. бил назначен на длъжност държавен съдебен изпълнител в Районен съд - гр.Варна. Подсъдимият
Ж. бил назначен на длъжността за
неопределено време при пълно работно
време. Като държавен съдебен изпълнител той имал качеството на длъжностно лице по смисъла на чл.93, т.1, б.”а” от НК, тъй като изпълнявал служба в държавно
учреждение на съдебната власт и дейността му не била свързана само с материално
изпълнение.
С трудов договор № ЛС-И-625/21.04.2008г., подписан
от Министъра на Правосъдието ч.о.Л.С.С. бил назначен на длъжност държавен съдебен
изпълнител в Районен съд - гр.Варна. С. бил назначен на длъжността за неопределено време при пълно работно време. Като държавен съдебен изпълнител той имал
качеството на длъжностно лице по
смисъла на чл.93, т.1, б.”а” от НК, тъй като изпълнявал служба в държавно учреждение на съдебната власт и
дейността му не била свързана само с материално изпълнение. Поради отсъствие на ръководителя на
държавните съдебни изпълнители при Районен съд - гр.Варна - Х. К. през мес.09.2012г., ч.о.Л.С. бил определен от Председателя на Варненски
районен съд да я замества като ръководител на Съдебно изпълнителна служба /СИС/ при Районен съд - гр.Варна.
І.1.Според внесеният обвинителен акт в съдебната фаза на производството от
Варненска районна прокуратура, която изцяло е дала вяра на свидетелските
показания от ДП на ч.о.Л.С., е налице следната
фактическа обстановка :
В качеството си длъжностно лице, което осъществявало
ръководна дейност по заместване на ръководителя на ДСИ при РС – гр. Варна и във
връзка с искане на Агенцията за финансов
надзор от 26.09.2012г., ч.о.Л.С. се разпоредил чрез деловодството всеки един от
държавните съдебни изпълнители при РС -гр.Варна да изготви справка, относно висящи изпълнителни дела на производство срещу „Полимери” АД. Справките
следвало да бъдат му бъдат предоставени
за обобщаване на данните и изготвяне на обща справка за делата. Първоначално с разпореждането не бил
запознат подс.М.Ж., тъй като неговото деловодителка му
представила лично писмото от КФН във вариант без писмена резолюция от ч.о.С., поради което и подс.Ж. изпратил справката си чрез неговата
деловодителка индивидуално до Агенцията
за финансов надзор. След като разбрал действията на подс.Ж.,
ч.о.С. разпоредил на деловодителката на подс. Ж. да изготви нова обобщена справка,
която да му бъде предоставена. Според обвинителната теза на ВРП, около 15:30
часа 27.09.2012 г. в кабинета на ч.о.С., който се намирал на втория етаж, ст.204 в сградата на Съдебно изпълнителна служба при РС - Варна, находяща се на ул.”А.
Кънчев”№12 в гр.Варна, влязъл подс.М.Ж., който бил
видимо нервен, пребледнял и потрепервал. Подс. Ж. се
приближил до ч.о. С. и го попитал дали свидетелят има проблем с Втори район, който бил
районът, който бил обслужван от подс. Ж.. След това подсъдимият попитал какъв е проблемът
със справката, която бил изготвил. Ч.о.С. отговорил,
че справката трябвало да бъде обобщена и
затова поискал да се представи нова в деловодството.
Тогава подс. Ж. се надвесил над ч.о. С. и с груб тон
му казал: „Ти на мен казал ли си ми
какво искаш?” /според показанията на ч.о.С. в с.з. от 25.06.2015г. думите на
подс.Ж. били /цит./ : „Ти имаш ли проблеми с
втори район ?”/. С.
отговорил, че върху искането от КФН е поставил резолюция, от която е видно как
следва да се действа. След това подсъдимият
заплашил ч.о.С., че ще го размаже, на което последния отговорил, че желае подс. Ж. да
напусне кабинета му /според показанията на ч.о.С. в с.з. от 25.06.2015г. репликите на
подс.Ж. били /цит./: „Ей,
момченце, внимавай какво ще ти се случи!”, на което ч.о.С.
отвърнал /цит./ : „Напусни веднага кабинета ми!”/. В следващия момент подс. Ж. замахнал с
дясната си ръка и нанесъл удар в челюстта в ляво, близо до лявото ухо на ч.о. С.. После подс.Ж. връхлетял върху ч.о.С.,
който бил седнал на стол с колелца и започнал да му нанася удари с ръце и крака по цялото тяло, а ч.о.С. си
вдигнал ръцете и си свил коленете, за да се предпази от ударите на подсъдимия, като в резултат на нападението от
страна на подсъдимия,
столът на ч.о.С. се отдръпнал назад към прозореца, а ч.о.С.
паднал на земята отново със свити ръце и крака от коленете за да се предпази от
ударите на подсъдимия, като успял с крака, да избута
тялото на подс.Ж. назад и зъпочнал да се изправя. Все още не бил
успял да се изправи напълно, когато подс.Ж. отново
връхлетя отгоре му. С. започнал да бута с
ръце подс.Ж., дакато не бил напълно изправен,
като същевременно подс.Ж. успял да избута ч.о.С. вдясно до стената към
вратата, където го притиснал. С.
бил опран така с гръб кам стената и имал опора, протегнал напред ръце и успял да го хване в областта
на врата и шията на подс.Ж., като скискал така с двете си ръце, а
същевременно
успял да избута подс.Ж. върху един от двата фотьойла,
които се намирали до входната вратата на
кабинета
вдясно, и същите се разместили към един шкаф. След
това ч.о.С.,
отворил вратата на
стаята, пускайки за момент подс.Ж.. При
отворена врата, подс.Ж. и ч.о.С.
отново се били хванали с ръце един друг. В този момент и
предвид вдигнатия шум от боричкането и местенето на
мебелите, както били застанали и хванали се един за друг, свидетел на случилото
се станали св.М., която излязла от кабинета си, който се намирал срещу кабинета
на ч.о.С.,
както и свидетели станали св.К. и св.Р.,
които излезли от кабинета на св.К.,
като същевременно двамата се пуснали един друг, а ч.о.С.
казал на висок
глас /цит./:
„Колеги, Ж. ме нападна, аз отивам в полицията!”, на което подс. Ж.
отвърнал според ч.о.С. /цит./ „Отиди, ще
видиш какво ще стане!”, като се отправил към третия етаж, а св. С. решил да отиде и да уведоми за случилата се
Председателя на Районен съд - Варна, като слизайки по стълбите от втория етаж
видял служител на съдебната охрана – св.И.И., който го
попитал какво е станало, на който въпрос ч.о.С. му
отговорил, че бил нападнат от подс.Ж. и отивал да
уведоми полицията, посетил кабинета на Председателя на Районен съд - Варна – Е.
Я., съобщил й за случилото се, като не й разказал подробности, подал сигнал по
телефон до Първо РУП-ОД-МВР – Варна,
които образували досъдебно производство
№2726/2012г., по описа на Първо РУП-ОД-МВР – Варна, на основание чл.212, ал.2
от НПК, тъй като непосредствено след инцидента били
извършени в последователност от полицейски служители следните следствени
действия : оглед на местопроизшествието, за което бил съставен протокол от
27.09.2012г. на л.53 от ДП и Разпит на свидетел /ч.о.С./, за
който е приложен протокол от 27.09.2012г. на л.64 от ДП, както и
освидетелстване /оглед на лице/, за което е приложен протокол от 27.09.2015г.
на л.55 от ДП. На същия ден и с постановление на разследващ полицай била
назначена и СМЕ на ч.о.С., която да установи
характера и степента на травматичните му увреждания. В последствие в хода на ДП била назначена и допълнителна СМЕ по
отношение на ч.о.С..
І.2.Според обясненията на подс.Ж. дадени в съдебната фаза
на производството е налице следната фактическа обстановка по отношение на
престъплението за което му е повдигнато обвинение :
В ранния
следобяд на 27.09.2012г. /четвъртък/ подс.Ж. се
намирал в сградата на СИС – Варна и отишъл при деловодителката си - св.В.З. на ет.4,
като я
попитал дали има някаква дейност
за вършене,
тъй като
на следващия ден щял да ползва отпуск. Св.З. го
уведомила, че
следва да се изготви справка от КФН по отношение на
„Полимери”АД, като му дала копие от искането на Комисията,
което не било резолирано от ч.о.С.. Тъй като подобна
справка подс.Ж.
бил извръшил преди
известно време по повод същото такова искане от ОС-гр.Варна по
образувано дело за несъстоятелност срещу „Полимери”АД
и имал такава бланка в компютъра си на работното място, подс.Ж. редактирал
текстово исканата информация и предал справката на св. В.З., след което си
изготвил молба за
отпуск, в която посочил за свой заместващ по време на
отсътвието си своя колежка – СИ М. и отишъл да депозира молбата си
за отпуск на административния секретар при РС-гр.Варна. Върнал се
в сградата на СИС и когато се изкачвал по стълбите към неговия
кабинет, находящ се на третия етаж, на междустълбищната площадка на втория етаж, го срещнах св.Л.С., който му махнал с ръка и му казал : „М., ела при мен
за малко!”. Двамата влезли в кабинета на ч.о.С., като последния седнал на стола на
който работил /офис стол с колелца/, а подс.Ж. се
намирал
отдясно спрямо ч.о.С., който задал
въпрос на подс.Ж. дали е
изготвил
справката отнасяща се до неговия съдебен район за „Полимери”АД. Подс.Ж. му отговорил,
че я е изготвил и я е предал в деловодството на
ет.4 чрез деловодителлката си. Веднага след като научил
тази информация ч.о.С. видимо се раздразнил и задал въпроси относно това,
дали подс.Ж. е разбрал,
че тази справка е трябвало да бъде обобщена за всички съдебни райони. Подс.Ж.
попитал ч.о.С.
: „Какъв
е проблема, след като справката за неговия
район е
изготвена и е предадена в деловодството?”, след което ч.о.С. го реплекирал : „Вие докога няма
да изпълнявате заповедите ми като административен ръководител!?”. Подс.Ж. отново попитал ч.о.С. какъв е проблема с тази справка, след като е изготвена, но ч.о.С.
продължавал да настоява, че подс.Ж. не бил изготвил
справката по надлежния ред. Подс.Ж. казах на ч.о.С. да се
успокои и, че нищо не е станало. Същевременно ч.о.С. продължавал да напада устно подс.Ж., като му казвал, че не му изпълнявал
заповедите и щели да му се случат разни неща, че
знаел как стават тези неща, ползвал се с протекциите на влиятелни
прокурори, ръководителя на СИС и от МП, тъй като бил бивш полицай. Подс.Ж.
отново казал на ч.о.С. да се успокои и, че нищо не се е случило, след което ч.о.С. станал от стола и посегнал да удари подс.Ж.
с
дясната си ръка с юмрук в лицето. Подс.Ж. инстинктивно и
за да отблъсне удара избутал с ръце ч.о.С. към стола и
прозореца,
при което ч.о.С. залитнал към прозореца,
където до неговия служебен компютър, намиращ се на пода под прозореца, се
намирала кафява табуретка с колелца. Ч.о.С. се
покачил на нея
и извършил движение с тялото, така че да отскочи от
табуретката
върху подс.Ж., при което табуретката се
приплъзнала, подс.Ж. се отдръпнал назад, а ч.о.С. паднал на земята
подпрян на колене, лакти и длани пред подс.Ж..
Тъй като ситуацията предвид действията на ч.о.С. била
необичайна и не очаквал такава реакция от колега, подс.Ж.
се засмял и попитал ч.о.С. какво точно е искал да
направи с действията си, при което ч.о.С.,
както бил подпрян на колене и подпирайки се в предната
част на дланите на ръцете си погледнал ядосано за няколко секунди подс.Ж., който междувременно бил приклекнал над ч.о.С.. Изведнъж ч.о.С. се изправил,
тръгнал срещу подс.Ж., хванал го с двете си ръце в
областта на шията и гръкляна и започнал да го души. За
да отблъсне удара, подс.Ж. избутал ч.о.С.
към стената
на кабинета вляво, като се помъчил да се освободи от захвата
на ръцете на ч.о.С., като същевременно изпитал болка в областта на
гърлото
и се затруднил да диша. Сед това подс.Ж. направил опит с
едната си ръка да отмести лявата ръка на ч.о.С. от шията си, като не му бил нанасял удари по тялото. Когато подс.Ж. успял да освободи едната ръка на
ч.о.С., която стискала шията му, ч.о.С. продължавал да посяга с
нея към главата му, като същевременно ч.о.С. започнал да прави опити да ритне /подсече/ с десния си крак
левия крак в долната част на подс.Ж.. В резултат на
гореописаните действия, подс.Ж. и ч.о.С.
загубили равновесие и подс.Ж. инстинктивно хванал ч.о.С. за горната му дреха, след
което двамата паднали на земята вкопчени един за друг, претърколили се няколко
пъти и се озовали непосредствено
зад
вратата на кабинета на ч.о.С.. Подс.Ж., след падането на пода
на двамата, се намирал от горната страна на ч.о.С.,
който отново правил опити да стисне в областта на шията с двете си ръце подс.Ж., като в един момент успял да стори това, а подс.Ж. с дясната си
ръка притиснах лявата ръка на ч.о.С. към
земята
за да се освободи от стискането за шията, а с лявата
си ръка
натиснал лицето на ч.о.С., с което си
действие се освободил от
стискането на шията си от дясната ръка на
ч.о.С.. Веднага след гореописаните действия, подс.Ж. успял да стане и се помъчил да излезе от кабинета на ч.о.С.,
но последния натискал вратата на
кабинета с
крак - в долната й част, за да не може да се
отвори.
Същевременно ч.о.С. се изправил рязко и пак тръгнал към подс.Ж.
с намерение да го души, а когато вече двамата се намирали под
касата на вратата, която вече била отворена, за да възпре опитите на ч.о.С.
да посяга да го души, подс.Ж. хванал с неговите две ръце ръцете на
ч.о.С.
в областта на бицепсите и го опрял на стената до касата на
вратата.
Тогава ч.о.С. започнал да вика в коридора „Елате да видите, М. ме
нападна!”. В същия този момент св.М. излязла от кабинета си, намиращ се срущу кабинета на ч.о.С.,
като видяла как ч.о.С. и подс.Ж.
се държали един друг в близост до вратата на кабинета на ч.о.С.,
двамата се пуснали един друг, а същевременно св.К. и св.Р. излезли от кабинета
на св.К.,
който
се намирал
диагонално на същия етаж срещу кабинета на ч.о.С.. Ч.о.С. казал на подс.Ж., че ще
извика полиция, на което подс.Ж. не възразил и
последния отишъл на третия етаж в тоалетната да се измие,
след което слязъл отново на втория етаж, за да разбере
какво ще правят със ч.о.С. и дали последния е извикал
полиция, но него го нямало. Слизайки по стълбите от
втория етаж подс.Ж. срещнал
служител от
охраната на съдебната власт – св.И.И., който
не познавал лично и не знаел кой го е уведомил за инцидента.
Служителят попитал подс.Ж. какво се
е случило, на
което подс.Ж. отговорил, че нищо не
се е случило. Подс.Ж. излязъл пред входа на сградата на СИС и стоял там около
10-15 минути, за да изчака евентулно полиция,
когато по телефона му се обадила Е. Я. –
Административен ръководител на РС-Варна и му казала да отиде в
кабинета й в сградата на РС - Варна, което подс.Ж. и сторил. В кабинета й, Я.
го попитала
какво се е случило, а подсъдимия й казал, че ч.о.С.
го е
нападнал, като не били обсъждали с подробности какво точно се е случило.
След като
излязъл от сградата на РС - Варна, тъй като
изпитвал много силна болка в гърлото, решил да посети ЦСМП
намиращ се в МБАЛ „Св.Анна”-Варна, като същевременно се обадил по телефона на
св.Е.М.,
на когото разказал, че колега го е нападнал и го попитал за
съвет какво
да направи, а св.М. го посъветвал да се прегледа при лекар и да му издадат СМО,
след което да отиде са се срещнат в заведение, находащо се в
кв.„Левски”, гр.Варна.
Подс.Ж. отишъл пеша до МБАЛ”Св
Анна”,
тъй като не се чувствал
добре за да шофира автомобил,
където в ЦСМП го прегледал лекар, който го препратил за нов
преглед при специалист уши, нос, гърло. Подсъдимият посетил
в 16.30ч. кабинет на Д-р К., специалист УНГ, който констатирал в лист за
преглед на пациент нараняванията на подс.Ж. и поради това, че същият се бил
оплакал, че бил душен в областта на шията и гърлото му предписал и приложил
чрез инжекция лекарство „урбазон”. След
посещението му в болницата, подс.Ж. отишъл
в заведението при св.М., където била и св.Н., на които
разказал случилото се. На следващия
ден сутринта - 28.09.2012г., подс.Ж. посетил
отделение съдебна медицина, където след преглед от съответно медицинско лице –
Д-р Д. му било изготвено съдебно-медицинско удостоверение. Въз
основа на СМО, в последствие на досъдебното производство била назначена СМЕ по
отношение на подс.Ж., която да установи характера и
степента на травматичните му увреждания. По искане на страните в съдебната фаза на производството бе
назначена повторна комплексна СМЕ по
отношение на подс.Ж..
ІІ. Съгласно приетите по делото в съдебна фаза
заключения на първоначалната, а в последствие и на допълнителната СМЕ по
отношение на ч.о.С., при инцидента на 27.09.2012г. са налице следните увреждания
: травматичен оток по лявата буза ; охлузване по кожата на десния лакът и ограничен оток по кожата на дясното коляно.
Установените увреждания са резултат от удари с или върху твърди, тъпи предмети.
Същите съответстват да са получени в
указаното време и по начин, посочен от пострадалия - удари с ръка и върху околни предмети при падане. За да се
прецени дадено увреждане по
медико-биологичния показател временно разстройство на здравето, неопасно за живота е необходимо да е налице един от двата
критерия - нарушена анатомична цялост
и/или нарушена функция. Описаните в конкретния случай травматични увреждания -
охлузване и ограничени оточни участъци по кожата на бузата и коляното не
изпълват тези условия. Няма данни за възникнали усложнения в последствие. В тази връзка травматичните увреждания при ч.о.С. са обусловили чувство на болка и страдание, без да е
налице разстройство на здравето -
лека телесна повреда по смисъла на чл.130, ал.2 от НК.
Съгласно приетото по делото заключение на СМЕ
изготвена по досъдебното производство, по отношение на подс.Ж.,
при инцидента на 27.09.2012г. са налице следните увреждания :
ожулване с диаметър 5-6 мм в областта на носа ; кръвонасядания с
диаметър от по 1,5-2см в областта на шията. Получените увреждания са в в
резултат на тангенциално действие на твърд тъп предмет по отношение на
ожулванията, а кръвонасяданията по шията са в резултат от действието на твърди
тъпи придмети и е възможно да се получат при краткотрайно стискане с ръце в
тази област. В тази връзка травматичните увреждания при подс.Ж. са обусловили
чувство на болка и страдание, без да е налице разстройство на здравето - лека телесна повреда по
смисъла на чл.130, ал.2 от НК.
Съгласно
приетото по делото заключение на комплексна тройна СМЕ, изготвена в хода на
съдебното производство по искане на страните, по отношение на подс.Ж., при инцидента на 27.09.2012г. са налице следните увреждания : кръвонасядания в областта на шията двустранно,
затруднено преглъщане, зачервена и оточна лигавица на гълтача. Наличието на
кръвонасядания свидетелства за разкъсани кръвоносни съдова в кожа и подкожие в
областта на шията, получени при реално и значимо стискане на шията двустранно.
Установените клинични симптоми – затруднено преглъщане, зачервяване и оток на
лигавицата на гълтача, свидетелстват за контузия на гръкляна.Актът на гълтане е
основна функция в човешкия организъм и нейното затруднение определя временно
разстройство на здравето неопасно за живота– лека телесна повреда по смисъла на
чл.130, ал.1 от НК.
По делото е назначена и изготвена съдебно-психиатрична и психологична експертизи на ч.о.С.. В
заключението на същата се приема, че подс. С. в момента на инцидента на
27.09.2012 г. не е бил в състояние на физиологичен афект. Той
е могъл да разбира свойството и значението
на извършеното деяние ей е могъл да ръководи постъпките си. Психичното състояние на подсъдимия му дава възможност
правилна да възприема, запаметява и
възпроизвежда факти и събития, имащи отношение към делото, да дава достоверни показания за тях, като може да
участва адекватно в наказателното производство.
По делото е назначена и изготвена съдебно-психиатрична и психологична експертиза на подс. Ж.. В
заключението на същата се приема, че подс. Ж. в момента на инзидента на
27.09.2012 г. не е бил в състояние на физиологичен афект. Той
е могъл да разбира свойството и значението
на извършеното деяние ей е могъл да ръководи постъпките си. Психичното състояние на подсъдимия му дава възможност
правилна да възприема, запаметява и
възпроизвежда факти и събития, имащи отношение към делото, да дава достоверни показания за тях, като може да
участва адекватно в наказателното производство.
Гореизложената
фактическа обстановка се установява от обясненията на подс.Ж.,
показанията на ч.о.Л.С., св.св.Д.К., Д.М., П.Р., И.И., В.С., И.Т., В.З., Е.М., М.Н.,
В. Н., както и от писмените доказателства и доказателствени средства
– протокол за очна ставка, протокол за оглед на местопроизшествие и снимков
материал към него,
протокол за оглед на лице и освидетелстване и снимков материал
към него, заключения на СМЕ и СППЕ, лист за преглед на пациент, уведомителни
писма от ОС – Варна и КФН, справки за дела на „Полимери”АД, трудови договори, заповеди на Председателя на
РС – Варна, молба за отпуска, докладни записки, жалби, справка за съдимост, автобиография, декларация за
семейно и материално положение и
имотно състояние, адвокатски пълномощни.
Анализ на доказателствата и правни изводи
Съгласно
чл.102 от НПК в наказателното производство подлежи на доказване извършеното
престъпление и участието на подсъдимия в него. Съдът
счита, че от всички събрани по делото доказателства, не се установи факта на несъмнено и безспорно извършено
престъпление, за което е
обвинен подс. М.Ж..
Доказателствата, имащи за източник всяко от доказателствените средства по
делото не са
съответстващи си на
фактическата обстановка на деянието, за което е предаден на съд подсъдимия,
видно от гореописаната фактическа обстановка. В събрания доказателствен
материал по делото съществуват
множество противоречия, а от събраните доказателства, Съдът е
достигнал до единствено възможният извод за недоказаност по несъмнен и безспорен начин на виновността на подс.Ж. и за
постановяване на оправдателна присъда
спрямо него.
Съдът намира за недоказано по несъмнен и безспорен
начин, че с деянието си подсъдимият М.И.Ж. е осъществил
от обективна и субективна
страна състава на престъплението по чл.131, ал.2 пр.6, т.4, вр. ал.1 т.2, вр.чл.130, ал.2 от НК, тъй като на 27.09.2012 г. в гр.Варна, в кабинет 204 на СИС при Районен съд –
гр.Варна, находящ се на ул.”А.
Кънчев”№12, ет.2, в качеството си на длъжностно лице -държавен съдебен изпълнител при Районен
съд-гр.Варна, при и по повод изпълнение на службата си, причинил лека телесна повреда - оток по лява буза,
охлузване по десен лакът и ограничен оток по кожата на дясното коляно,
изразяваща се в причиняване на болка и страдание, без разстройство на здравето,
на държавен съдебен изпълнител при
Районен съд– гр.Варна - Л.С.С.,
при и по повод изпълнение на
службата му.
Основанията за това са
следните :
1.
По делото е безспорно установено, че на инцидента на 27.09.2012г., между ч.о.С.
и подс.Ж., състоял се в кабинет 204 на СИС при РС –
Варна – работно място на ч.о.С. и св.Р.,
не е имало други очевидци освен участващите в него – С.
и Ж.. От разпита на св.М., св.К.
и св.Р. в съдебното производство става ясно, че същите
не са били очевидци на множоствето действия с оглед двете противополжни версии
които излагат ч.о.С. и подс.Ж. случили се в кабинета
на С.. Единствен свидетел, но на последните им
действия пред вратата на кабинета на ч.о.С., където
двамата са се държали взаимно с ръце, но не са извършвали агресивни дествия
един спрямо друг, е станала св.М., която в показанията
пред съда свидетелства /цит./ : „… Това, което ми направи
впечатение бе много силния шум. Моята стая е срещу стаята,
където се случи това нещо. Стори ми се, че шумът се
засилва. Като излязох от стаята си, видях двамата колеги.
Колегата С. каза „виж, стани ми свидетел, той ме нападна”.
Колегата Ж. каза „той ме нападна”. Това, което видях
на метър и половина – два от мен, бяха срещу мен застанали, като на колегата Ж.
дясната ръка беше на дясната част на врата на колегата С. и съответно обратно-
лявата ръка на С. беше от лявата страна на Ж. …..
Струва ми се, че преди инцидента имаше някакво напрежение
между тях, не съм чувала да е имало конфликт. На
мен ми се струва, че са били сами по време на инцидента в стаята. Точно под касата на вратата бяха и двамата, когато ги видях.
Гледайки отвътре към коридора, от лявата страна беше М.,
от дясната страна беше С.. И двамата бяха един до друг с гръб
към вратата, ако вратата е затворена. Аз бях на вратата
на моята стая. Вратата беше отворена. Тя се отваря навътре. С. беше
по-близко до вратата, до пантите на вратите, съответно от другата страна беше Ж..
Излизайки от моята стая, те бяха точно срещу мен с лице към
мен, т.е. с гръб към вратата, ако е затворена. Бяха като прегърнати един
до друг…” . Св.К. също не е била очевидец на инцидента /цит./ : ”…. с
колегата П.Р. в моя кабинет си разговаряхме тихо и кротко. По
време на нашия разговор лично аз чух един трясък, по-скоро шум, който оприличих
на бутилките вода от диспенсъра в архива и помислих, че падат тези бутилки.
Тя стана, отвори вратата, погледна към коридора. Шумът
в този момент се чу по-осезаемо като приближаващ и аз й казах да затвори
вратата и да сложи райбера…..Когато тя отново отвори
вратата след около минута или не знам точно видях колегата Ж.,
който мина покрай стаята, погледна и излезе през стъклената врата, която е
точно до моята стая. В този момент С. не го видях. Когато Ж. излезе, излязох в коридора. Тогава видях С. и от
него разбрах, че е бил нападнат от Ж.. На Ж. отляво имаше червено петно на врата. На С. не помня да съм видяла нищо, не помня по дрехите му да е
имало нещо. От бюрото ми имам видимост и към
стъклената врата, и хората, които минават по кориора. Така
видях на Ж. червеното петно. Много ясно, че е бил
притеснен С. щом казва, че е бил нападнат. Ж. според
мен с нормален ход мина по коридора, на мен нищо не е казвал, не чух да говори
с другите. Никой от двамата не ми е казвал „стани ми свидетел”, защото нищо не
съм видяла само чух, че нещо се случва …..”.
Не била свидетел на инцидента и св.Р. /цит./ : „….Инцидентът беше през
2012г. м.септември следобяд около 15 ч. Аз бях при колегата К.
на същия етаж. Чухме някакъв шум, отворихме вратата, в
коридора нямаше никой. Повтори се шума по-силно от
блъскане на мебели. К. звънна в деловодството
да извикат охрана. През това време аз излязох. Преди
да стигна до средата на коридора видях, че от нашата стая /с Л.С. сме в една
стая/, вратата беше отворена, излезе Ж. и непосредствено след това на вратата
застана С., като колегата С. каза „Той ме нападна, вие
сте ми свидетели!”. Срещу нашата врата вече беше отворено и колежката М. беше
също отворила вратата на нейната стая…..”.
По гореизложеното според съда са възможни както версията за случилото се на ч.о.С., така и тази на подс.Ж..
2.
Уврежданията посочени в изготвените СМЕ, както на ч.о.С.,
така и на подс.Ж. могат да бъдат реализирани и по
двата начина, за които свидетелстват двамата участници в инцидента на
27.09.2012г. Възможно е уврежданията на ч.о. С. от
една страна - травматичен оток по лявата буза ; охлузване
по кожата на десния лакът и ограничен оток
по кожата на дясното коляно, и тези на подс.Ж. от друга страна - кръвонасядания в областта на шията двустранно,
затруднено преглъщане, зачервена и оточна лигавица на гълтача, да са причинени
по всеки един от начините за които ч.о.С. и подс.Ж. излагат две взаимоизключващи се версии – посочени
по-горе. Тук следва да се подчертае, че версията за инцидента, която посочва
подс.Ж. в обяснениеята си пред съда в никакъв случай не следва да се неглижира
и да се възприева като защитна такава, тъй като въз основа на комплексната СМЕ,
изготвена в съдебната фаза на производството по искане на страните, вещите лица
са категорични, че уврежданията по шията и гърлото /гълтача/ на подс.Ж. са значителни и по своята същност представляват
временно разстройство на здравето неопасно за живота– лека
телесна повреда по смисъла на чл.130, ал.1 от НК,
което съответства на начина по който описва събитията и интензитета им по време
на инцидента на 27.09.2012г. подс.Ж..
3.
Първото действие с което е счетено, че се започва разследване и образуване на
ДП по реда на чл.212, ал.2 от НПК – оглед на местопроизшествие е опорочено,
поради което и процесния протокол с която е документирано следва да се изключи
от доказателствения материал по делото. Това е така, тъй като не е изпълнена
процедурата поемните лица вписани в него – св.И.Т. и св.Ж.П. да бъдат запознати с
правата и задълженията си в това им процесуално качество при извършване на
горепосоченото процесуално действие. Св.И.Т. в съдебно
заседани дава следните показания /цит./ : „….Когато влязох
в стаята, вече имаше нещо положено на листа, който ми предявихте. Ние се разписахме като поемни лица с колежката. Не мога да кажа дали съм присъствала, когато се изписваше втората
страница. Подписът е мой. Не
съм прочела съдържанието на протокола. Следователят
просто ни каза да се подпишем. Не са ни обяснявали
каква е функцията на поемното лице. Към момента знам какво е поемно
лице, тогава не знаех….. Колежката ми, която беше с
мен, нямаше никакво понятие какво е поемно лице и много се притесни. Не знам дали в протокола са отразени повредите по вратата, не съм
го чела. Видях, че човекът пише протокола, но не знам
коя страница пишеше. По време на попълването на
протокола никой не е местил мебели. Аз като влязох в
стаята С. беше прав и обясняваше на следователя „снимай тук”. Човекът беше седнал и пишеше, после стана и снима. Впоследствие ни каза да се подпишем. С. все
още беше в стаята, след това каза „отивам да си вадя медицинско” и тръгна, ние
останахме още….”. Св.Ж.Ж. в съдебно заседание
дава следните показания /цит./ : „…..Както стоях на работното си
място, не помня кой ми каза да се кача на втория етаж в кабинета на съдия Л.С.. Вратата беше отворена. Аз стоях до
вратата. Бях в коридора пред вратата. Никой не ми каза какво да правя, само ми казаха „подпиши тук и
тук”. Не знам какви бяха, бяха двама цивилни непознати ….Правата ми по чл.137, ал.4 НПК
не са ми обяснявани. Накрая един непознат ми каза да
се подпиша. Не прочетох написаното на листа. Казаха ми да се подпиша на второ място. Показаха
ми само страницата, където се подписах. По същия начин
се подписа и колежката. И двете бяхме едновременно там
и си тръгнахме непосредствено след като се подписахме……Не съм видяла някой да пише нещо. Видях в какво състояние беше кабинетът – две бюра, насреща един
стол с облегалка на колелца до прозореца до парното. Нямам
спомен за разхвърляни вещи. Спомням си само стола до парното. Подписах протокол. След като видяхме тези
неща, тогава ни казаха да подпишем. Не мога да кажа
кога е бил изготвен протоколът. Просто ни извикаха
двете, за да видим какво става. Нямам спомен дали някой е писал нещо,
просто ни казаха „И., подпиши на първо място, Ж.,
подпиши на второ място”. Мисля, че имаше много малко написано
на страницата. Не съм го прочела ….. Не
съм виждала първата, както и втората страница на протокола. Вторият подпис е мой. Само тази трета
страница ми показаха, където е подписът ми. Другите
две не съм ги виждала. Аз втора подписах след И..
Бях до нея, когато тя подписа. Тя също не е гледала
другите страници…..”. В тази връзка следва да се
отбележи, че снимковия материал, който е следвало да се приложи и да е
неразделна част от този протокол /л.53 от ДП/ е приложен по ДП едва на
05.06.2013г. /л.147-л.150 от ДП/, като информативно следва да се отбележи, че
двата фотьола на снимката която следва да е кам приложението на този протокол
не са разместени, както е посочено в текстовата част на протокола, а подредени
един до друг. Същото процесуално нарушение важи и за протокол от 27.09.2012г. /л.55
от ДП/ за освидетелстване
/оглед на лице/, като снимковия материал набавен с процесуално действие също е
приложен към ДП на 05.06.2013г. /л.152 от ДП/. Макар и в това второ
процесуално-следствено действие – освидетелстване /оглед на лице/ да не са
налице свидетелски показания от поемните лица, от които да се направи извод за
съществено процесуално нарушение при осъществяване на това действие, следва да
се отбележи, че от снимковия материал, приложен към него, по лицето на ч.о.С. не се забелязва нараняване /зачервяване/ от дясната му
страна, а е налице идинствено охлузване/зачервяване на единия му лакът; липсват
и многобройни зацапвания по дрехите му, както ч.о.С.
твърди в показанията си в съдебна фаза на производството.
3.
По делото е безспорно установено чрез
обясненията на подс.Ж. и сведетелските показания на св.В.Н., че в началото при
постъпване им на работа в СИС при РС- Варна, ч.о.С., подс. Ж.
и св.В.Б.Н.
са имали много добри отношения, както лични, така и служебни. Тримата сравнително
често са били виждани от колеги, че са ходели по обяди,
гостували са си и празнували по различни поводи. Добрите
отношения между тримата са продължили до един момент, в който
ч.о.С. неприкрито е започнал
да изразява интимни симпатии към колежката си
– св.Н.,
видно от нейните показания в с.з., проведено на 25.06.2015г., като кулминацията на поведението му
в тази насока било държанието на ч.о.С. спрямо св.Н. на проведен
семинар в гр.Хисаря,
къдато
се е стигнало до пряк
конфликт между двамата по повод заявени интимни намерения от страна на ч.о.С.
към св.Н.. Същевременно св.Н. след този конфликт заживява на семейни начала с подс.Ж., обстоятелства които
несъмнено водят на извода за оформяне на негативно отношение на личностна
основа между
ч.о.С. и подс.Ж. от този
момент нататък. В следствие на гореизложените обстоятелства, съдът приема, че
ч.о.С. е започнал да извършва действия на работното им място, които са
конфликтни както между него и подс. Ж., така и между него и св.Н.,
като това му отношение към тях се реализира най – вече, чрез въведената
в СИС практика от него за изготвяне на „докладни
записки” до различни институции и най-вече до Председателя на
ВРС и изпълняващия ръководител на СИС към ВРС, каквато практика
не
е съществувала преди постъпването му на работа в тази служба. Горепосочените
обстоятелства според съда, не изключват, а напротив правят до голяма степен
вероятно, инцидента състоял са на 27.09.2012г. в кабинета на ч.о.С. да е иницииран от някой от участниците в него по повод
извън служебните отношения между подс.Ж. и св.Н. от една страна и между ч.о.С.
и подс.Ж. и св.Н. от друга
страна. Гореизложеното подлага на значителна критика и съмнение достоверността
на версията в обвинителният акт на наблюдаващия прокурор от ВРП, че инцидента
състоял се на 27.09.2012г. е насочен от подс.Ж. към ч.о.С. при и по
повод изпълнение на
службата му - престъпление по чл.131, ал.2 пр.6, т.4, вр. ал.1 т.2, вр.чл.130, ал.2 от НК.
4. Недоказаност
и незаконосъобразност на така повдигнатото обвинение спрямо подс.Ж.
е налице и поради следното :
Действително
на
инкриминираната дата – 27.09.2012. е получено
писмо от КФН, с което се иска държавните съдебни
изпълнители да предоставят информация за незавършени изпълнителни
производства
срещу търговско дружество „Полимери”АД. Според показанията на св. З., /цит./ : „писмото беше достатъчно общо и всеки съдебен
изпълнител можеше да преценява как да си изготви справката, имаха право на
избор”. Копие от това писмо е било представено от св.З. ***/ на подс.Ж., като видно от показанията на
св.З., към момента на първоначалното представяне на
писмото от КФН касаещо „Полимери”АД на подс.Ж., върху него не
е имало поставена каквато и да е резолюция от ч.о.С. или от
друго ръководно длъжностно лице. В последствие въз основа на
това искане подс.Ж. изготвил веднага индивидулна
справка за 2-ри район СИС-Варна, тъй като разполагал с готова бланка за това
предприятие, а и на следващия ден е следвало да ползва платен отпуск от няколко
дни, която справка предал на св.З., която я приготвила
за изпращане по пощата на следващия ден.
Първоначално такава индивидуална справка за друг район изготвила и друг
СИ – М..
В
ранния следобяд на инкриминираната дата - 27.09.2012г., ч.о.С. разбрал, че двама СИ – Ж. и М. са изтълкували
процесното писмо от КФН
без конкретни указания по него.
Тъй като ч.о.С. тълкувал процесното писмо по различен от Ж. и М. начин, същият
се афектирал и провел разговор с деловодителките в служба деловодство в СИС –
Варна, като за това свидетелства св.З. – деловодителка
на подс.Ж.. В последствие ч.о.С. на
същия ден изготвил резолюция как следва да се тълкува писмото от КФН, която
стигнала в този й вид до подс.Ж., след изготвяне от
негова страна на индивидуалната справка и, към 15.30ч. са се случили събитията
в стая 204, която била работен кабинет на ч.о.С.. Според съдът, тезата в хода по
същество на защитата на подс.Ж. е правилно
аргументирана и законосъобразно са изведени изводите във връзка с конструкцията
на повдигнатото обвинение от ВРП спрямо подс.Ж.. Съгласно чл.264, ал.1 от ЗСВ в
районните съдилища има ДСИ, като в ал.2 на същата норма е посочено, че те осъществяват принудително
изпълнение на наказанията. Държавата
съответно може да възлага събирането и на публични такива, а в ГПК са уредени способите, с които тези действия се извършват. В чл.273, ал.1 от ЗСВ се
посочва, че в
съдебните райони с повече от двама съдебни изпълнители, единият от
тях с доказани професионални качества се назначава за ръководител за срок от 5г.,
който
получава допълнително възнаграждение. В ЗСВ няма конкретизирани
права
или задължения в повече от останалите съдебни изпълнители на
лицето изпълняващо ръководна длъжност, така както изрично са изброени такива за
Председателя на Районния съд в чл.80 от ЗСВ. Именно в чл.80, ал.1, т.6 от ЗСВ е
посочено, че
председателят на РС ръководи и контролира дейността на съдебните изпълнители.
Законодателят не регламентира на ръководителя на СИС да се възлагат права и
задължения в повече, които имат останалите съдебни изпълнители,
като действията на всеки един държавен съдебен изпълнител се свеждат до
принудително изпълнение на съответните частни или публични притезания, които в
резултат на депозирана молба, с която е сезиран съдебния изпълнител по
начините, въз основа на която той започва да
предприема съответните действия да реализира тези свои задължения. В
конкретния случай е налице като официален повод за възникване на инкриминирания
инцидент едно разпореждане на заместващ ръководителя на СИС към ВРС – ч.о.С. /макар и поради посочените по-горе мотиви да не е
регламентирано такова действия законово като дейност/, което разпореждане не е
доказано по делото първоначално да е било сведено до знанието на всички ДСИ по
райони /напр. ДСИ М. също е изготвила първоначално индивидуална справка/, а в
последствие е реализирано от ч.о.С. в писмен вид върху процесното писмо от КФН.
От гореизложеното, съдът приема за незаконосъобразно и недоказано обвинението
на ВРП в обстоятелствената и диспозитивната част на обвинителния акт, а именно,
че престъплението е извършено от подс.Ж. спрямо ч.о.С. при и по повод
служебните му задължения, която незаконосъобразност се извежда и от тълкуването
на правната норма на чл.131, ал.2 от
НК, където възможностите за повдигане на обвинение са дадени от законодателя
при условията на алтЕ.тивност, а не кумулативност,
което води на несъставомерност от обективна страна на деянието по повдигнатото
обвинение на подс.Ж. по чл.131, ал.2, пр.6, т.4, вр. ал.1, т.2, вр. чл.130, ал.2 от НК.
По
гореизложените мотиви, Съдът намира за недоказано по безспорен и несъмнен начин,
че престъплението за което подс.Ж. са предаден на съд,
е извършено от обективна и страна от него, като деянието е и несъставомерно от
обективна страна, поради което и съдът го е оправдал изцяло по повдигнатото му
обвинение по чл.131, ал.2, пр.6, т.4, вр. ал.1, т.2, вр. чл.130, ал.2 от НК, на
основание чл.304 от НПК
Разноските остават за сметка на
държавата, на основание чл.190, ал.1 от НПК.
Мотивиран така, Съдът постанови присъдата
си.
Районен съдия: