Р Е Ш Е Н И Е
№ 260127
гр. Кюстендил, 26.10.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Кюстендилският
районен съд, в публично съдебно заседание на двадесет и първи октомври, две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АНДРЕЙ РАДЕВ
при
секретаря ЯНКА АНГЕЛОВА, като разгледа
докладваното от съдия РАДЕВ гр.д. № 379 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано след отмяна по реда на чл. 303, ал.1, т.5 от ГПК с решение №
27/14.02.2020 г. на ВКС по гр.д. № 3042/2019 г. ВКС, IV г.о. на Решение № 2/03.01.2019г. по гр.д. № 667/2018г. на КРС.
В.С.К., ЕГН: **********,***, ветеринарен
кабинет № 1, съдебен адрес:***, чрез адв. А.Т.,***, е предявил против И.Б.М.,
ЕГН: **********,***, „********“, иск да
бъде признато за установено по отношение на ответника, че в полза на ищците
съществува вземане за сумата от 4819.32 лв., представляващ невърнат след
поискване паричен заем, предоставен на ответника на 18.02.2013 г. по устен
договор за паричен заем, ведно със законната лихва, считано от 21.09.2017г. до
окончателното изплащане на сумата, за което вземане в полза на ищеца е издадена
заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 2013/2017 г. на КРС.
Досежно
иска за горницата над 4500.00 лева до пълно предявения размер от 4819.32 лв. е
формирана сила на пресъдено нещо с влязло в законна сила Решение №
2/03.01.2019г. по гр.д. 667/2018г. на КРС, с което искът, в тази си част е
отхвърлен като неоснователен и недоказан. По отношение на посочената разлика от
319.32 лв. съдебният акт по гр.д. 667/2018г. на КРС се ползва със стабилитет,
тъй като решението, в тази си част не е било предмет на разглеждане от ВКС в
производството, съставляващо извънреден способ за контрол на съдебните актове
(чл. 303 и сл. от ГПК). Ето защо, предмет на настоящото дело е единствено сумата
от 4500.00 лв. представляваща невърнат след поискване паричен заем, предоставен
на ответника на 18.02.2013 г. по устен договор за паричен заем, ведно със
законната лихва, считано от 21.09.2017г. до окончателното изплащане на сумата.
В срока за отговор ответната страна е
депозирала такъв, чрез процесуалния си представител адв. Й. - КАК, в който се
оспорват обстоятелствата, на които се основава искът.
В открито съдебно заседание исковата молба се поддържа от ищцовата страна и
оспорва от ответната такава.
Съдът, след като взе предвид доводите на
страните, и като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
От материалите по приложеното ч.гр.д. № 2013/2017
г. на КРС се установява, че в полза на ищеца била издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение № 1101/2017 година, като длъжникът бил
задължен да му плати сумата в размер на 4819.32 лева –
главница по договор за заем, сключен между тях на 18.02.2013 г. в устна форма,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от 21.09.2017 г. до изплащане
на вземането, както и сумата в размер на 546.38 лева – разноски по делото.
Съгласно заповедта, обстоятелствата, на които се основава вземането се изразявали
в следното: на 18.02.2013г. между В.С.К. и И.Б.М. бил сключен договор за заем в
устна форма, по силата на който К. предоставил на М. в заем сумата в размер на
4819.32 лева, а последният се задължил да върне същата при поискване. М. не е
върнал дължимата сума, въпреки неколкократно отправяните до него покани за това
от страна на К..
Заповедта е връчена на длъжника при
условията на чл. 47 от ГПК на 03.01.2018 г.
С оглед на това заповедният съд е указал на
заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен
срок, при спазването на който заявителят по заповедното производство е предявил
иск за установяване на вземането си.
От събраните в хода на съдебното дирене
гласни доказателствени средства се установява следното: показанията на св. Т.,
които не се опровергават в хода на производството, свидетелстват, че около
средата на февруари 2013 г. във ветеринарния кабинет на ищеца, последният, в
присъствието на свидетеля, предоставил в заем, в брой, на ответника сума в
размер на 4500 лв., с уговорка същата да бъде върната при поискване. Свидетелят
сочи, че е присъствал на случаи, в които ищецът е звънял на ответника да си
поиска парите, дадени в заем или част от тях, но ответникът не вдигал. Имало и
случай, в който К. лично поискал парите си от М. (на който разговор свидетелят
присъствал), но последният „отговори
уклончиво“.
Показанията на св. Л., които съдът счита за
логични и непротиворечиви и които не се опровергават от останалия
доказателствен материал, също установяват предаването от ищеца на ответника, в
заем, на сумата в размер на 4500.00 лв., което станало в „кабинета на доктора“
(ищеца в настоящото), на която среща свидетелят присъствал. Последният сочи, че
уговорката за връщане на парите, или част от тях била „при поискване“.
Горната фактическа обстановка съдът прие за
безспорно установена след преценка поотделно и в съвкупност на всички събрани
по делото доказателства.
При така
установените фактически обстоятелства по делото, съдът приема от правна страна
следното:
По допустимостта: предявени са специални установителни искове по реда на
чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 415, с предмет установяване
съществуването на вземане, заявено по реда на чл. 410 ГПК, за което е било
образувано ч.гр.д. № 2013/2017 г. по описа на КРС.
При извършената служебна проверка за допустимост на
исковата претенция се установи, че в полза на ищеца е
била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за
вземането, предмет на настоящата искова молба. ( с уточнението, че поради
горепосочените мотиви, предмет на настоящото производство е претенцията единствено
за сумата в размер на 4500.00 лв., само за която съдебният акт, постановен по
гр.д. № 667/2018г. На КРС не се ползва със стабилитет). Заповедта е била
връчена в хипотезата на чл. 47 от ГПК, заради което съдът е разпоредил
процедура по чл. 415 от ГПК. Указанията на заповедния съд до заявителя са съответни
на установените предпоставки за това, като е спазен и срокът за предявяване на
установителния иск. При
посочените съображения претенцията е допустима.
По основателността: по
смисъла на чл. 240 ал. 1 от ЗЗД с договора за паричен заем заемодателят предава
в собственост на заемателя определена сума пари, срещу насрещното задължение на
заемателя да ги върне. Договорът се счита за сключен от момента на предаване на
съответната сума, а не от постигане на съгласието на страните за това, поради
което, независимо от формата на договора - писмен акт или устна уговорка, само
с предаването на съответната сума е завършен фактическият състав на
съглашението. (в т.см. Решение №524/28.12.2011 г., по гр.д.№ 167/2011 г., ІV
г.о.). Именно предвид реалния характер на договора, за да се приеме, че такъв е
съществувал, трябва безспорно да се установи, че търсената сума действително е
получена от задълженото в заем лице.
В конкретиката на казуса, от събраните
гласни доказателствени средства, несъмнено се доказа, че ответникът на
18.02.2013 г. е получил от ищеца паричен заем в размер на 4 500 лева, със срок
на връщане на сумата „при поискване“. Предприемането от ищцовата страна на
соченото „поискване“ се установява и от двамата разпитани свидетели, чиито
показания са безпротиворечиви и необорени чрез насрещно доказване от ответната
страна. Нещо повече, независимо от гореустановеното, исковата молба,
респективно подаденото заявление по чл.410 от ГПК, играят ролята на покана по
смисъла на чл. 240, ал.4 ЗЗД.
С оглед горното съдът прие за
доказано наличието на облигационна връзка между страните, изправна страна по
която е ищцовата такава, доколкото, с оглед правилата за разпределение на
доказателствената тежест, ответникът не успя да докаже своите правопогасяващи
възражения, в т.ч. изпълнение на задължението да върне сумата от 4500,00 лв.,
за която се установи, че получил в заем от ищеца.
Като законна последица от горното
съдът следва да установи в отношенията между страните и дължимостта на законна
лихва за забава, считано от депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК до
окончателното изплащане на вземането – т.е. от 21.09.2017г.
С оглед изхода от спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответната страна следва да бъде осъдена да заплати на ищеца направените разноски в производството по гр. д.
667/2018г. на КРС, а именно: 96.38 лв. държавна такса, 350.00 лв. адвокатско
възнаграждение, 567,35 лв. възнаграждение за особен представител,
както и на сторените такива в заповедното производство по ч.гр.д. 2013/2017г.
от описа на КРС в размер на 96,39 лв. държавна такса и 450.00 лв. адв.
възнаграждение съобразно задължителните
указания по т. 12 от ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО
в отношенията между страните, че ответникът И.Б.М.,
с ЕГН **********, с адрес *** ДЪЛЖИ И СЛЕДВА ДА ЗАПЛАТИ на ищеца В.С.К., с ЕГН **********,
с адрес *** Ветеринарен кабинет № 1, сумата от 4500,00 лв. (четири хиляди и петстотин лева нула стотинки),
представляваща непогасени задължения по
сключен на 18.02.2013 г. устен договор за заем,
ведно със законната лихва върху тази сума от 21.09.2017 г., за
която сума в хода на заповедното производство по ч.гр. д. № 2013/2017 г.
на КРС била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 1101/25.09.2017 г.
ОСЪЖДА И.Б.М., с ЕГН **********, с адрес *** да заплати В.С.К.,
с ЕГН **********, с адрес *** Ветеринарен кабинет № 1, сумата от 1013,73 лв. (хиляда
и тринадесет лева и седемдесет и три стотинки),
както и сумата в размер на 546,39 лв. (петстотин
четиридесет и шест лева и тридесет и девет стотинки) - деловодни разноски направени в хода на производството по ч.гр.д.
№ 2013/2017 г. на КРС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчването му, пред Окръжен съд - Кюстендил.
Препис
от настоящия съдебен акт да се връчи на страните по делото, заедно със
съобщението за постановяването му – арг. от чл. 7, ал. 2 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: