№ 42105
гр. София, 23.11.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско
дело № 20231110119527 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Образувано е по молба от 01.11.2023г. на адв. Н. И. - процесуален представител
на ответника, с която е поискал изменение на постановеното по делото решение в
частта за разноските чрез увеличаването му с още 427,12лв. Счита, че му се дължи
адвокатско възнаграждение за всеки от предявените искове.
Насрещната страна е подала отговор, в който излага съображения за
неоснователност.
Съдът, като съобрази доказателствата по делото и доводите на страните,
намира следното:
Молбата е подадена от легитимирано лице в законоустановения срок, като в
случая списък не е необходим, доколкото се иска изменение на адв. възнаграждение,
присъдено от съда по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв., но такъв е и инкорпориран в отговора
на исковата молба, поради което се явява допустима.
Разгледана по същество, съдът я намира за неоснователна по следните
съображения:
С постановеното по делото решение съдът е отхвърлил частично исковете за
главница за топлинна енергия и мораторна лихва върху нея и изцяло иска за мораторна
лихва върху главницата за дялово разпределение в размер от 10,48лв. Присъдил е на
адв. И. сумата от 62,80лв. за извършено безплатно процесуално представителство на
ответника. Този размер на възнаграждението е определен съразмерно на отхвърлената
част от исковете, тоест при общ размер на исковете от 2545,91лв. и отхвърлена част от
тях от 288,27лв., пропорционално на тази част се дължи адв. възнаграждение от
62,80лв. при съобразяване на Наредба № 1/2004г. и общият материален интерес по
делото.
В Решение от 28.07.2016г. по дело C-57/2015 Съдът на ЕС дава принципни
тълкувания и разяснения относно приложението на института на съдебните разноски в
светлината на правото на ЕС. В пар. 21 е припомнено, че член 14 от Директива 2004/48
прогласява принципа, че направените от спечелилата делото страна разумни и
пропорционални съдебни разноски по принцип се поемат от загубилата делото страна,
освен ако това е недопустимо поради съображения за справедливост. В пар. 23 и 24
изрично е посочено, че от съображение 17 от Директива 2004/48 се установява, че
1
предвидените в нея мерки, процедури и средства за защита следва да се определят във
всеки случай по такъв начин, че да отчитат надлежно специфичните особености на
случая, при все това член 14 от Директива 2004/48 налага на държавите членки да
гарантират възстановяването единствено на „разумни“ съдебни разноски. Правната
уредба следва да цели да гарантира разумния характер на подлежащите на
възстановяване разноски, като се вземат предвид фактори като предмета на спора,
неговата цена или труда, които следва да понесе загубилата делото страна, трябва да
бъдат "пропорционални". Въпросът дали тези разноски са пропорционални обаче не би
могъл да се преценява отделно от разноските, които спечелилата делото страна
действително е понесла. Съответстваща на правото на ЕС е уредба, която допуска
съдът да може във всеки случай, в който прилагането на общия режим в областта на
съдебните разноски би довело до резултат, който се счита за несправедлив, да се
отклони по изключение от този режим.”
В Решение от 23.11.2017г. по съединени дела C‑427/16 и C‑428/16 Съдът на ЕС,
излагайки сходни съображения, достига до крайния извод, че член 101, параграф 1
ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че
национална правна уредба като разглежданата в главните производства, съгласно
която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат — под страх от
дисциплинарно производство срещу адвоката — да договорят възнаграждение в по-
нисък от минималния размер, определен с наредба, приета от професионална
организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет (България), и от друга
страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в по-нисък от
минималния размер, би могла да ограничи конкуренцията в рамките на вътрешния
пазар по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС.
Съдът намира, че в настоящия случай се е съобразил именно с горецитираната
практика на СЕС, която има превес над националната такава, като на процесуалния
представител на ответника са присъдени разумни, пропорционални и справедливи
разноски за адв. възнаграждение съобразно отхвърлената част от исковете. При
определяне на размера им съдът е съобразил наличните обективни фактори, че делото
не се отличава с процесуални усложнения, както и реално извършените действия от
процесуалния представител. Производството по делото се е развило в минимални
рамки.
При горните конкретни данни и особености, настоящият съдебен състав счита,
че при цена на един акцесорен иск от 10,48лв. да се претендира адв. възнаграждение от
400лв. се явява необосновано, неразумно и несправедливо и подобно поведение може
да се квалифицира като злоупотреба с права съгласно чл. 3 ГПК, с която злоупотреба
се нарушават установените граници за упражняване на субективните права и
основните принципи на гражданския процес. Съдът не е длъжен да съдейства, а е
длъжен да осуети такава злоупотреба, в който смисъл е и националната съдебна
практика на ВКС - Определение № 174/26.04.2021г. по ч. гр. д. № 560/2021г., III ГО на
ВКС, Определение № 466/01.12.2020г. по ч. гр. д. № 2980/2020г., III ГО на ВКС и др.
Разноските по делото не следва да бъдат източник на неоснователно обогатяване за
страната, в чиято полза е крайният съдебен акт, респ. за неоснователно обедняване на
загубилата страна, а следва да възстановят сторен в разумни граници разход за защита
на правата на страните.
По изложените съображения, съдът намира, че следва да се съобрази с правото
на ЕС и съдебната практика на СЕС, които имат превес над националното право и
съдебна практика, и да остави молбата без уважение.
Воден от горното, съдът
2
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата от 01.11.2023г. за изменение на основание чл.
248 ГПК на постановеното по делото решение в частта за разноските.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3