РЕШЕНИЕ
№ 260071
гр. Русе, 08.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД, гражданска колегия, в открито заседание на девети февруари две хиляди двадесет
и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ВЕЛКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА МАГАРДИЧИЯН
БОЯН ВОЙКОВ – мл. съдия
при участието на секретаря НЕДЯЛКА
НЕДЕЛЧЕВА, като разгледа докладваното от мл. съдия Войков в.гр. дело № 776 по описа за 2020 год., за се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от
Община Ветово, със седалище в гр. Ветово, обл. Русе,
ул. „Трети март“ № 2, чрез адв. М.К., със съдебен
адрес ***, срещу Решение № 260339/30.10.2020 г. по гр.д. № 7144/2019 г. на РС –
Русе, с което е било признато за установено, че въззивникът
Община Ветово дължи на ищеца "АРТА 2005" ООД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление в гр. Пловдив, ул. Лъджене
№ 21, ет. 5, сумата от 23 400 лв. с ДДС по Договор за проектиране от
08.04.2013 г., ведно със законната лихва, считано от 10.10.2019
г. до окончателното ѝ изплащане, като сумата е предмет на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 3015/14.10.2019 г. по ч.гр.д.
№ 6137/2019 г. на РС – Русе.
Жалбоподателят счита решението за
неоснователно и недоказано. Твърди, че при постановяване на решението си първоинстанционният съд не е съобразил правилно
разпоредбите на ЗЗД относно погасителната давност, както и тези, касаещи
договора за изработка. Моли за отмяната на атакуваното решение и за присъждане
на сторените в производството разноски.
Въззиваемата страна "АРТА 2005"
ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление в гр. Пловдив, ул. Лъджене № 21, ет. 5, чрез адв. Е.Г.
***, със съдебен адрес ***, в законоустановения
двуседмичен срок е подала писмен отговор, в който взема становище за
неоснователност на въззивната жалба и моли за потвърждаване на решението на
Русенския районен съд в обжалваната му част като законосъобразно и правилно. Сочи,
че жалбата не отговаряла на изискването на чл. 260, т. 3 ГПК. Същата била бланкетна, тъй като не се посочвали конкретни пороци, а
разпоредбите относно погасителната давност били споменати общо. Липсвало
посочване на нови доказателства както и аргументи, защо Община Ветово не била съгласна
с обжалваното решение. Общината не била представила доказателства, че е подала
документи за участие в проекта, по който бил сключен договора с въззиваемия. Твърденията, че договорът бил недействителен
поради липса на подпис върху него от главния счетоводител са несъобразени със
закона. Падежът е бил определяем от бъдещо несигурно събитие (постъпване на
плащане по оперативна програма), а до сключване на договора се е стигнало като
резултат от събиране на оферти по ЗОП. Налице е възлагане на договорно
задължение, поради което е недопустимо държавни и общински институции да не
извършват плащания по сключените договори с аргумент, че на тях не им е било
платено. Моли за отхвърляне на въззивната жалба и за потвърждаване на
обжалваното решение, като иска присъждането на разноски съобразно приложения
договор за правна помощ.
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна,
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално
допустима и като такава, следва да се разгледа по същество.
При изпълнение правомощията си по
чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав намира
обжалваното решение за валидно и допустимо.
Разгледана по същество,
въззивната жалба се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съдът намира, че установената от
първоинстанционния съд фактическа обстановка е пълна, изчерпателна и
съответства на доказателствата по делото, поради което я възприема изцяло.
По делото е установено, а не е и
спорно между страните, че на 08.04.2013 г. между Община Ветово, в качеството
ѝ на възложител, и "АРТА 2005" ООД, в качеството му на
изпълнител, бил сключен договор за проектиране относно обект: „Рехабилитация на
общински околовръстен път на гр. Ветово от км 0+000 (III-2001 Русе-Глоджево) до
км 3+300 (III-2302 Червена вода-Ветово-Сеново)
и строителство на нов път в участъка от км 1+460 до 1+780“. Изпълнителят, като
проектант, приемал да извърши срещу възнаграждение проектиране на горепосочения
обект. До сключването на договора се стигнало след подадена от изпълнителя
по-рано на 25.03.2013 г. оферта, с предложена цена за извършване на проекта
19 500 лв. без ДДС. В чл. 17, ал. 1 от Договора било посочено, че
заплащането на изпълнителя ще се извърши в срок от 5 „банкови дни“ след превеждане
на авансовото плащане по подписания Договор за изпълнението на проекта с
администратора на мярка 321 на Оперативна програма „Развитие на селските райони
2007-2013 г.“ На 03.09.2013 г. бил подписан приемо-предавателен
протокол, с който изпълнителят предал на възложителя изготвената от него
проектна документация – Технически инвестиционен проект, като с това
извършената от изпълнителя работа се считала за приета. Въпреки извършената
работа плащане не последвало, затова на 03.09.2018 г. въззиваемият
изпратил покана за доброволно плащане до въззивника, ведно с проформа фактура № **********/31.08.2018 г. Поради
непостъпило плащане, въззиваемият ищец е подал
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Община
Ветово, като е било образувано ч.гр.д. № 6137/2019 по описа на РС – Русе.
Длъжникът е подал възражение срещу заповедта, което е обусловило правния
интерес на ищеца от предявяването на настоящия иск по чл. 422 ГПК.
Във въззивната жалба е въведено
едно единствено твърдение и то засяга само въпроса относно изтеклата
погасителна давност. От доказателствата е видно, че страните са уговорили, че
задължението на възложителя да плати на изпълнителя цената по договора за
проектиране ще зависи от настъпването на едно бъдещо несигурно събитие, а
именно осъществяване на плащане към възложителя от администратора на Оперативна
програма „Развитие на селските райони 2007-2013 г.“ Съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД
давността почва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. Денят,
в който вземането е следвало да стане изискуемо според Договора в настоящия
случай, е трябвало да бъде моментът на получаване на плащане от страна на
възложителя по горецитираната Оперативна програма. По
делото не са събрани доказателства дали това събитие действително е било
настъпило, поради което давността е нямало как да започне да тече.
На основание чл. 269 ГПК по
въпросите за правилността на първоинстанционното решение въззивният
съд е ограничен само до посоченото в жалбата. В настоящия случай въззивникът е посочил като порок, засягащ правилността на
решението, неправилното приложение на института на погасителната давност от
страна на районния съд. Това твърдение за давност, макар и общо и
неконкретизирано, е в съответствие със заетата от въззивника позиция на
ответник пред първата инстанция, където в отговора на исковата молба е въвел
твърдението, че изискуемостта е настъпила от момента на приемането на работата
– 03.09.2013 г., поради което въззивникът приема, че
именно от този момент е почнал да тече давностният
срок, който при подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на
09.10.2019 г. вече е бил изтекъл. Това твърдение на жалбоподателя е
неоснователно, доколкото според доказателствата по делото се установява, че
този падеж не е настъпил и давността не е започнала да тече.
Действително, ако бъде прието, че
падежът не е настъпил, това би било основание за отхвърляне на иска, тъй като
при защита на притезателни права ищецът е страната,
която следва да докаже, че вземането ѝ е станало изискуемо. Въпреки това
според съдебната практика и в частност Решение № 670/ 27.12.2010 г. по гр.д. №
1728/2009 г., III г. о. на ВКС, при въззивното
обжалване порокът следва да е указан чрез посочване в какво се изразява, за да
извърши въззивният съд проверка за правилността на
първоинстанционното решение съобразно посоченото. За това, което не е посочено,
ефектът на първоинстанционното решение се запазва, поради което въззивният съд не може да формира собствени изводи по
съществото на спора и за правилността на първоинстанционното решение, а следва
да го потвърди. Във въззивната жалба не са релевирани
други твърдения, включително и такова за неизискуемост на вземането,
следователно за настоящата инстанция е невъзможно да разгледа поставения за
решаване пред нея казус в тази хипотеза. Отделно в тежест на ответника и въззивник в настоящото производство е било да докаже, че
давността е изтекла, а това става при установяването на две предпоставки –
началния момент, от който давността започва да тече, и изминалия период от
време. В разглеждания случай въззивникът
неоснователно счита, че давността е почнала да тече от момента на приемането на
работата, което се опровергава от уговорения в чл. 17, ал. 1 от Договора за
проектиране от 08.04.2013 г. падеж.
Поради гореизложените съображения
първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено като правилно, а
въззивната жалба – оставена без уважение.
С оглед изхода на спора въззиваемата страна има право на разноски. Същата е представила
договор за правна защита и съдействие, в който е отразено, че е договорено
възнаграждение за процесуално представителство пред Окръжния съд в размер на
1 000 лв., които са заплатени в брой. Липсва направено възражение за
прекомерност на основание чл. 78, ал. 5 ГПК от другата страна, поради което на въззиваемия следва да бъде присъдено заплатеното от нея
адвокатско възнаграждение в пълен размер.
Мотивиран така, Русенският
окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260339/30.10.2020 г. по гр.д. № 7144/2019 г. на РС – Русе.
ОСЪЖДА Община Ветово, със седалище в гр. Ветово, обл. Русе, ул. „Трети март“ № 2, ДА ЗАПЛАТИ на "АРТА 2005" ООД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление в гр. Пловдив, ул. Лъджене
№ 21, ет. 5, сумата от 1 000 лв. –
адвокатско възнаграждение за въззивно производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на касационно обжалване при условията на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от
връчването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1)
2)