№ 136
гр. Бургас, 07.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и втори
януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Дарина Анг. Костова
при участието на секретаря Ани Р. Цветанова
като разгледа докладваното от Дарина Анг. Костова Гражданско дело №
20222100101463 по описа за 2022 година
Производството по настоящото дело е образувано по повод искова молба на Т. А. Ж.,
ЕГН: ********** от гр. *** ул. *** №*, с адрес за връчване, гр.Бургас, ул.”Княз Борис I” №
6, вх. А, ет.2 - чрез адв. Петър Димитров против Б. Б. Т., ЕГН: **********, с адрес: гр.***
ул.*** №** за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми: сумата от 35 000
/тридесет и пет хиляди/ лева - представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, в резултат на причиненото му от ответника непозволено увреждане на 07.05.2021г. в
гр. Поморие, изразяващо се в причиняването на болки, страдания, негативни усещания и
неблагоприятни промени в личния живот, ведно със законната лихва, считано от момента на
извършване на деянието, до окончателното изплащане на главницата, както и сумата от
137,40 /сто тридесет и седем лв. и четиридесет ст./ лева - представляваща обезщетение за
претърпени имуществени вреди, в резултат на причиненото му от ответника непозволено
увреждане на 07.05.2021г. в гр. Поморие, изразяващи се в заплащането на такси и
закупуването на лекарства. Претендират се и направените по делото разноски.
Съдът е изпратил препис от исковата молба и приложенията към нея на ответника, на
когото е указана възможността за подаване писмен отговор в законния едномесечен срок,
задължителното съдържание на отговора и последиците от неподаването му и
неупражняването на права. В определения от съда едномесечен срок, ответникът е
депозирал писмен отговор на исковата молба.
Твърди се, че с протоколно определение за одобряване на споразумение № 51 от
11.11.2021г., по НОХД № 243/2021г. по описа на PC - Поморие, ответникът Б. Т., е признат
за виновен и осъден, за това, че на 07.05.2021г., около 00.15часа, в гр.Поморие, на ул.“Княз
Борис I“ № 77, в близост до манастир „Свети Георги“, причинил на ищеца средна телесна
повреда, изразяваща се във фрактура на радиусите /лъчевите кости/ на двете ръце в
проксималните им части, довело до трайно затруднение на движението на двата горни
крайника за срок от 2-4 месеца, за всеки един от тях, при обичайно протичане на
оздравителния процес - престъпление по чл.129, ал.2, вр. ал.1, от НК.
Сочи се от ищеца, че в наказателното производство е установено, че на 06.05.2021г. той
бил на работа, като охранител в жилищен комплекс в гр.Поморие. Около 00.00 часа на
1
07.05.2021г. решил да отиде до близката бензиностанция „Лукойл“, за да си купи цигари с
велосипеда си. Когато тръгнал да се връща обратно, след като преминал кръговото
движение, непосредствено пред манастир „Свети Георги“, бил застигнат в гръб и блъснат с
две ръце от ответника Б. Т.. В следствие на блъскането Т. Ж. загубил равновесие, политнал
на пред и паднал от велосипеда на земята върху двете си ръце. Изпитал силна болка в тях,
както и в областта на лявото бедро. Опитал се да стане, но не успял, като тогава осъзнал, че
дръжката на спирачката на велосипеда се е забила в лявото му бедро. Непознати лица му
оказали помощ. На място на инцидента пристигнала и ***** на ищеца - Ж.Г.. Пристигнали
полицейски служители и линейка с екип за спешна медицинска помощ. Ищецът бил
транспортиран до УМБАЛ - Бургас, където било установено, че двете му ръце са счупени и
има дълбока прободно-разкъсна рана на ляво бедро, получена в следствие на забилата се
дръжка на спирачката на велосипеда.
Твърди се в исковата молба, че в резултат на нанесените му телесни повреди, ищецът
понесъл силни физически болки и страдания. За един продължителен период от време имал
затруднения да се грижи за себе си, тъй като не можел да си служи с двете счупени ръце и се
налагало да ползва чужда помощ. Не е можел да се облича, да се къпе, да се храни, както и
да извършва други дейности. Преустановил ходенето си на работа до края на 2021г. Заявява
се, че и към настоящия момент, ищецът продължава да изпитва болки в двете ръце, при
промяна на времето.
След проведеното му първоначално лечение, на ищеца било назначено извършването
на физиотерапия, която протекла в два курса. На 23.09.2021г. ищецът постъпил в
„Специализирана болница за рехабилитация - Национален комплекс“ ЕАД - Филиал
Поморие, където пролежал 7 дни в периода от 23.09.2021г. до 3 0.09.2021г. Заявява се, че
ищецът търпи болки и страдания и към настоящия момент, а и ще продължава да търпи за в
бъдеще.
Ищецът се позовава на разпоредбата на чл. 300 от ГПК, относно задължителността на
влязлата в сила присъда на наказателния съд за съда, който разглежда гражданските
последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца. Твърди се, че причинените му телесни повреди са
пряка последица от престъпното деяние на ответника. Позовава се на разпоредбата на чл.
84, ал. 3 от ЗЗД и претендира обезщетение за забава от датата на противоправното деяние –
07.05.2021 г. Счита, че справедливият размер на обезщетение за причинените му
неимуществени вреди възлиза в размер на 35 000 лева. Заявява, че е претърпял и
имуществени вреди, които възлизат в общ размер на 137,40 лева.
С отговора на исковата молба ответникът е направил възражение за недопустимост на
предявения иск, тъй като на ищеца е платено обезщетение в пълен размер за твърдените
вреди от неговия работодател. Възражението е неоснователно. Отговорността на
работодателя при трудова злополука е различна и отделна от тази на деликвента при деликт.
Наред с изложеното, не се сочат доказателства за така направеното твърдение, нито
поискано събирането на такива. Дори при наличието на такива доказателства, това е въпрос
по същество на спора, а не на неговата допустимост.
Съдът, като прецени, че са налице процесуалните предпоставки и липсват процесуални
пречки за разглеждане на спора, намира, че предявеният иск е допустим.
Съдът като взе пред вид представените по делото доказателства, преценени поотделно
и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание в чл. 45 вр. с чл. 52 и чл. 86 от ЗЗД от Т. А. Ж.,
ЕГН: ********** от гр. *** ул. *** №*, с адрес за връчване, гр.Бургас, ул.”Княз Борис I” №
6, вх. А, ет.2 - чрез адв. Петър Димитров против Б. Б. Т., ЕГН: **********, с адрес: гр.***
ул.*** №** за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми: сумата от 35 000
/тридесет и пет хиляди/ лева - представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
2
вреди, в резултат на причиненото му от ответника непозволено увреждане на 07.05.2021г. в
гр. Поморие, изразяващо се в причиняването на болки, страдания, негативни усещания и
неблагоприятни промени в личния живот, ведно със законната лихва, считано от момента на
извършване на деянието, до окончателното изплащане на главницата, както и сумата от
137,40 /сто тридесет и седем лв. и четиридесет ст./ лева - представляваща обезщетение за
претърпени имуществени вреди, в резултат на причиненото му от ответника непозволено
увреждане на 07.05.2021г. в гр. Поморие, изразяващи се в заплащането на такси и
закупуването на лекарства. Претендират се и направените по делото разноски.
Ответникът оспорва иска по основание и размер. Твърди, че искът е недопустим, тъй
като на ищеца е платено обезщетение в пълен размер за твърдените вреди от неговия
работодател., както и че размерът на претенцията е завишен.
Наказателното производството срещу Б. Б. Т. е приключило със споразумение,
одобрено от съда с протоколно определение № 51 от 11.11.2021г., по НОХД № 243/2021г.
по описа на PC – Поморие. Ответникът Б. Т., е признат за виновен и осъден, за това, че на
07.05.2021г., около 00.15часа, в гр.Поморие, на ул.“Княз Борис I“ № 77, в близост до
манастир „Свети Георги“, причинил на ищеца средна телесна повреда, изразяваща се във
фрактура на радиусите /лъчевите кости/ на двете ръце в проксималните им части, довело до
трайно затруднение на движението на двата горни крайника за срок от 2-4 месеца, за всеки
един от тях, при обичайно протичане на оздравителния процес - престъпление по чл.129,
ал.2, вр. ал.1, от НК.
В наказателното производство е установено, че около полунощ на 06.05.2021г. ищецът,
който работел, като охранител в жилищен комплекс в гр.Поморие,, решил да отиде до
близката бензиностанция „Лукойл“, за да си купи цигари с велосипеда си. По обратния път
към работното му място, след като преминал кръговото движение, непосредствено пред
манастир „Свети Георги“, бил нападнат и блъснат от ответника Б. Т., в следствие на
нападението и множеството нанесени удари от ответника, Т. Ж. загубил равновесие,
политнал на пред и паднал от велосипеда на земята върху двете си ръце. Опитал се да
стане, но не успял, като тогава осъзнал, че дръжката на спирачката на велосипеда се е забила
в лявото му бедро. Ищецът е получил помощ от минувачи, в последствие на мястото на
инцидента пристигнала и ***** на ищеца - Ж.Г.. Пристигнали полицейски служители и
линейка с екип за спешна медицинска помощ. Ищецът бил транспортиран до УМБАЛ -
Бургас, където било установено, че двете му ръце са счупени и има прободно-разкъсна рана
на ляво бедро, получена в следствие на забилата се дръжка на спирачката на велосипеда.
Събраните гласни доказателства потвърждават твърденията на ищеца за механизма на
причиняване на увреждането. От приетото заключение на съдебно-медицинска експертиза
също се установява, че получените две средни телесни повреди – счупване на лъчевите
кости на двете ръце е възможно да бъдат причинени по описания от пострадалия начин.
Съгласно чл. 300 от ГПК влязлата в сила присъда е задължителна за гражданския съд,
относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца,
поради което съдът приема, че извършването на деликта от ответниците по отношение на
ищеца е доказано, както е доказана и причинените средни телесни повреди, така, както е
описана в цитирания по-горе съдебен акт и в подписаното от ответника споразумение.
С оглед на последното, съдът намира за неоснователно твърдението на ответника, че не
е доказано безспорно наличието на описаните в споразумението травми на ищеца.
С горните аргументи съдът приема, че нанесените на ищеца травми и причинно-
следствената им връзка с действията на ответника са доказани по убедителен за съда начин.
Страните спорят по отношение на обема на претърпените от ищеца болки, страдания и
дискомфорт, а като следствие и по размера на претендираното обезщетение за
неимуществени вреди.
3
За уважаване на иска за обезщетение за неимуществени вреди по чл. 45 ЗЗД е
необходимо да се налице следните предпоставки: с виновното си противоправно поведение
ответникът да е причинил на пострадалия – ищец вреди, да са доказани твърдените
неимуществени вреди, с оглед определяне на справедливо обезщетение по смисъла на чл. 52
от ЗЗД.
Съгласно чл. 300 от ГПК влязлата в сила присъда е задължителна за гражданския съд,
съответно са доказани извършването на деянието, неговата противоправност и виновността
на дееца и причинената тежка телесна повреда, така, както е описана в цитирания по-горе
съдебен акт.
По отношение на предявения иск за заплащане на обезщетение за неимуществени
вреди в размер на 35000 лв., съдът намира същия за основателен до размер от 25 000 лв. със
следните аргументи :
Страните не спорят по фактическата обстановка по време на извършване на деянието,
същата е описана в определението , с което е одобрено споразумението на Районен съд –
Поморие. От констатациите на съда е видно, че ответникът е нанесъл многократни удари по
тялото на ищеца, които са довели до настъпване на средните телесни повреди.
Съдът кредитира отчасти събраните гласни доказателства относно психическото
състояние на ищец след инцидента, за изпитваните болки и страдания, със следните
аргументи :
Видно от представените и неоспорени писмени доказателства ищецът е прегледан в
Центъра за спешна медицинска помощ в гр.Бургас около час след побоя – в един часа
сутринта, като са констатирани контузии на двете ръце и разкъсно–контузна рана на лявото
бедро. След проведено лечение ищецът е изписан. След отстраняване на гипса е започната
физиотерапия , която е продължила / с прекъсвания/ до 30.09.2021 година. Следователно
претърпените болки и страдания от ищеца за продължили за срок от четири – пет месеца,
след което е настъпило почти пълното му възстановяване, който извод е логичен както с
оглед на претърпените травми и вида на лечението – неоперативно, но и с оглед на
възрастта и общото здравословно състояние на ищеца.
Претърпените две травми представляват средни телесни повреди и само по себе си
деянието не е с висока степен на травматичност в здравословен план, поради факта, че
причинява временно разстройство на здравето, неопасно за живота и ищецът е почти
напълно възстановен, според заключението на вещото лице д.р С..
Въпреки горното, съдът преценява , че с оглед възрастта на ищеца и предвид
обстоятелството , че са били счупени и двете му ръце , периодът на възстановяване е бил
особено мъчителен за ищеца, който в продължение на два-три месеца е бил неспособен да се
грижи сам за себе си и се е нуждаел от постоянна помощ. Дори след възстановяване на
основните функции на ръцете се е наложила продължителна физиотерапия и въпреки
значителното подобрение ищецът и занапред ще изпитва слабост при използване на ръцете
си в степен , която е по-висока от присъщата за възрастта му.
По отношение на правеното оспорване на периода за извършване на физиотерапията,
съдът намира , че фактът дали е лечението е било правилно оформено с оглед отчетността
пред НЗОК е без значение за спора , дотолкова, доколкото , ако лечението е проведено , но
не е отчетено, това води до последици за болничното заведение, но не опровергава
събраните гласни доказателства за продължителността на лечението , нито обстоятелството,
че съгласно представените писмени доказателства, физиотерапията е проведена двукратно –
през месеците юни и септември, следователно лекуващият лекар е преценил, че четири
месеца след увреждането ищецът все още се е нуждаел от физиотерапия.
С горните аргументи, съдът приема, че претенцията на ищеца за неимуществени вреди
е доказана и основателна в размер от 25 000 лв.
4
По отношение на претенцията за имуществени вреди , съдът намира същата за доказана
на основание представените и неоспорени писмени доказателства за извършените разходи за
лечение на ищеца в размер на 137,40 лв.
Претенцията за мораторна лихва е основателна, като функционално свързана с
претенцията за главница и на основание чл.84, ал.3 от Закона за задълженията и договорите
, предвид основанието на възникване на задължението на ответника , той изпада в забава и
без покана , следователно претенцията за заплащане на мораторна лихва върху главниците
следва да бъде уважена за целия претендиран период.
По отношение на претендираните от страните разноски, съдът намира следното:
Ищецът е освободен от задължение за внасяне на държавна такса и разноски, а в
представения договор за правна помощ е посочено възнаграждение в размер на 3500 лв. ,
което следва да бъде присъдено съобразно размера на уважената част от претенцията в
размер на 2598 лв.
По отношение на направените от ответника разноски на съдът е представен договор за
правна помощ, в който е посочено, че е сключен в хипотезата на чл.38, ал.1, т.2 от Закона за
адвокатурата , поради което се претендира адвокатско възнаграждение по този ред.
Оспорено е наличието на основание по чл.38, ал.1 т.2 от Закона за адвокатурата,
поради което съдът, с оглед на съдебната практика – Определение № 163 от 13.06.2016 год.
на Първо Г.О. на ВКС намира , че не следва да уважи искането в тази част. В допълнение ,
съдът констатира , че ответникът е представляван от адвокат само в едно съдебно заседание,
като представените пълномощно и договор са от датата на съдебното заседание. Съдът
намира също , че въпросът за наличието на основание по чл.38, ал.1, т. 2 от Закона за
адвокатурата е повдиган от ответника и пред Апелативен съд Бургас , при направено искане
за освобождаване от задължение за внасяне на държавна такса, когато ответникът, въпреки
дадените му изрични и ясни указания да представи доказателства в подкрепа на твърденията
си, че е материално затруднено лице, не го е сторил. По тази причина и предвид
направеното оспорване, като констатира, че по делото не са представени никакви
доказателства за затрудненото материално състояние на ищеца, че същият е в
работоспособна възраст и е работоспособен и че от извършената служебна проверка се
установи, че ответникът е трудово зает и е получавал трудово възнаграждение пред
последните три години, следва, че не може да се приеме , че същият е материално
затруднено лице и не са налице основанията по чл.38, ал.1 , т.2 от Закона за адвокатурата.
С горните аргументи и предвид липсата на доказателства за извършени разноски по
делото , съдът намира, че не следва да присъжда такива в полза на ответника.
В тежест на ответника е да заплати дължимата държавна такса върху уважената част
от претенцията, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, като същият следва да бъде осъден да
заплати разноски и държавна такса в размер на съответно на 350 лв. и 1005.50 лв.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Б. Б. Т., ЕГН: **********, с адрес: гр.*** ул.*** №** да заплати на Т. А.
Ж., ЕГН: ********** от гр. *** ул. *** №*, с адрес за връчване, гр.Бургас, ул.”Княз Борис I”
№ 6, вх. А, ет.2, сумата от 25137,40 лева, от които 25000лв. - представляващи обезщетение
за претърпени неимуществени вреди, в резултат на причиненото му от ответника
непозволено увреждане на 07.05.2021г. в гр. Поморие, изразяващо се в причиняването на
болки, страдания, негативни усещания и неблагоприятни промени в личния живот, ведно
със законната лихва, считано от момента на извършване на деянието 07.05.2021 год., до
5
окончателното изплащане на главницата, както и сумата от 137,40 лева - представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди, в резултат на причиненото му от ответника
непозволено увреждане на 07.05.2021г. в гр. Поморие, изразяващи се в заплащането на
такси и закупуването на лекарства, както и направените разноски в размер на 2598 лв., като
отхвърля предявения иск над уважения размер, като неоснователен.
ОСЪЖДА Б. Б. Т., ЕГН: **********, с адрес: гр.*** ул.*** №** да заплати на
съдебната власт по сметка на Окръжен съд – Бургас , разноски в размер на 350 лв. и
държавна такса в размер на 1005.50 лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд Бургас в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________
6