М
О Т И
В И
Към присъда по НОХД № 148/2015 год.на АРС-ІІ н.с .
Районна прокуратура–А.град е повдигнала обвинение против подсъдимите:
І. Й.Г.К. за това ,че: В периода средата на месец декември 2014 г. –
началото на месец януари 2015 г. в с. ***,
обл. Пловдивска, в условията на продължавано престъпление, в условията на
опасен рецидив, като е извършил престъплението, след като е бил осъждан за
тежко умишлено престъпление на „лишаване от свобода” не по-малко от една
година, изпълнението на което не е отложено по чл.66 от НК, и след като е бил осъждан два или повече пъти
на „лишаване от свобода“ за умишлени престъпления от общ характер, ако поне за
едно от тях изпълнението на наказанието не е отложено по чл.66 от НК, чрез
разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот, след предварително
сговаряне, в немаловажен случай, с Д.И.Х. и Л.Н.К., е отнел чужди движими вещи:
в средата на месец декември 2014 г. в с. ***, обл. Пловдивска, чрез разрушаване
на прегради, здраво направени за защита на имот, след предварително сговаряне,
в немаловажен случай, с Д.И.Х. е отнел чужди движими вещи - два топа медна тел,
с общо тегло 0,500 кг. на стойност 3,50 лв., и меден казан с размери 60 см.
диаметър и 40 см. дълбочина на стойност 50,00 лв.; в средата на месец декември
2014 г. в с. ***, обл. Пловдивска е отнел чужди движими вещи - моторна резачка
за дърва „М-К“ на стойност 65,00 лв. и лозарска медна пръскачка на стойност
50,00 лв.; на 30.12.2014 г. в с. ***, обл. Пловдивска, след предварително
сговаряне, в немаловажен случай, с Л.Н.К., е отнел чужди движими вещи -
самоходна метална пръскачка на стойност 25,00 лв.; в началото на месец януари 2015
г. в с. ***, обл. Пловдивска, след предварително сговаряне, в немаловажен
случай, с Д.И.Х. е отнел чужди движими вещи -
метална печка за огрев с твърдо горива, марка „Балкан“ на стойност 15,00
лв.; стар електромотор /скрап/ на стойност 10,00 лв.; 5 кг. желязо /различни
парчета – скрап/ на стойност 2,00 лв., или вещи на обща стойност 220,50 лв. от
владението на М.Н.П., без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги
присвои - престъпление по чл. 196, ал.1, т.2, вр. чл.195, ал.1, т. 3 и т.5 вр.
чл.194, ал.1 вр. чл.29, ал.1, б. „а” и „б“ вр. чл.26 ал.1 от НК.
ІІ. Д.И.Х. за това,че : В периода средата на месец
декември 2014 г. – началото на месец януари 2015 г. в с. ***, обл. Пловдивска,
в условията на продължавано престъпление, повторно, в немаловажен случай, като
е извършил престъплението, след като е осъден с влязла в сила присъда за друго
такова престъпление, чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита
на имот, след предварително сговаряне, в немаловажен случай, с Й.Г.К., е отнел
чужди движими вещи: в средата на месец декември 2014 г. в с. ***, обл.
Пловдивска, чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот,
след предварително сговаряне, в немаловажен случай, с Й.Г.К. е отнел чужди
движими вещи - два топа медна тел, с общо тегло 0,500 кг. на стойност 3,50 лв.,
и меден казан с размери 60 см. диаметър и 40 см. дълбочина на стойност 50,00
лв.; в началото на месец януари 2015 г. в с. ***, обл. Пловдивска, след
предварително сговаряне, в немаловажен случай, с Й.Г.К. е отнел чужди движими
вещи - метална печка за огрев с твърдо
горива, марка „Балкан“ на стойност 15,00 лв.; стар електромотор /скрап/ на
стойност 10,00 лв.; 5 кг. желязо /различни парчета – скрап/ на стойност 2,00
лв., или вещи на обща стойност 80,50 лв. от владението на М.Н.П., без нейно
съгласие с намерение противозаконно да ги присвои - престъпление по чл.195, ал.1, т.3, т. 5 и т.7 вр. чл.194, ал.1 вр.
чл.28, ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК.
ІІІ.
Л.Н.К. , за това че:
В средата на месец декември 2014 г. в с. ***, обл. Пловдивска, с цел да
набави за себе си имотна облага е придобил чужда движима вещ – моторна резачка
за дърва „М-К“ на стойност 65,00 лв., за която е знаел, че е придобита от
другиго – Й.Г.К., чрез престъпление – такова по чл.196 ал.1 т.1 вр. чл. 194
ал.1 вр. чл.29 ал.1 б. „ и „б“ от НК - престъпление
по чл. 215, ал.1 от НК.
и за
това че: На 30.12.2014 г. в с. ***, обл.
Пловдивска, след предварително сговаряне в немаловажен случай с Й.Г.К., е отнел
чужди движими вещи – метална пръскачка, самоходна, на стойност 25,00 лв. от
владението на М.Н.П., без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги
присвои - престъпление по чл.195, ал.1,
т.5 вр. чл.194, ал.1 от НК.
Съдебното
производство протече по реда на гл. ** от НПК при условията на съкратено
съдебно следствие.
Прокурорът
поддържа така повдигнатите обвинения спрямо тримата подсъдими и предлага на всеки от тях за извършеното
престъпление да бъде наложено наказание при условията на чл. 58А ал.1 от НК , а именно: По отношение на подсъдимият К.
- Лишаване от свобода за срок от две
години, което да бъде изтърпяно ефективно. По отношение на подсъдимия Х. се пледира за наказание Лишаване от свобода за
срок от една година ,чието изпълнение да бъде отложено на основание чл. 66 ал.1
от НК за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила. По отношение
на подсъдимия К. прокурорът предлага за всяко от двете престъпления предмет на
обвинението на същия да бъде наложено наказание от една година лишаване от
свобода. Пледира се и за приложение на разпоредбата на чл. 23 ал.1 от НК ,като
на подсъдимия К. бъде определено едно общо най-тежко наказание за двете
престъпления в размер на една година лишаване от свобода , чието изпълнение
също да бъде отложено на основание чл. 66 ал.1 от НК за срок от три години
,считано от влизане на присъдата в сила.
В
наказателния процес не бе предявен
граждански иск от пострадалата и не бе
депозирано искане за конституиране като частен обвинител.
Всеки от
тримата подсъдими се признава за виновен
, съжалява за извършеното и прави самопризнания , като при условията на чл. 371
т.2 от НПК изцяло признава фактите посочени в обстоятелствената част на
обвинителния акт и лично и чрез защитника си – адв. К. заявява,че е съгласен с предложените от прокурора
като вид и размер наказания за всеки от тях , редуцирани съобразно правилото на
чл. 58А ал.1 от НК.
Съдът на
базата и след анализ на събраните по делото доказателства, намира за установено
следното от фактическа страна.
Подсъдимият Й. Г. К.
е роден на *** ***, обл.
Пловдивска, ул. „***” № 25, българин,
български гражданин, с начално образование, неженен, безработен, осъждан, ЕГН **********. Подсъдимият
К. е осъждан многократно , като от значение за определяне квалификацията
на престъплението, предмет на обсъждане в настоящия обвинителен акт са следните
съдебни актове: С определение, с което е
одобрено споразумение по НОХД № 414/2008 г. по описа на Районен съд гр. А.град,
за престъпление по чл.195, ал.1, т. 4,5 и 7 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.28, ал.1 от НК му е наложено
наказание „лишаване от свобода” в размер на три години, като на основание чл.66
ал.1 от НК съдът е постановил изпълнението на наказанието да се отложи за срок
от пет години. Съдебният акт е влязъл в законна сила на 09.10.2008 г.; С
определение, с което е одобрено споразумение по НОХД № 41/2009 г. по описа на
Районен съд – А.град, за престъпление по
чл.195, ал.1, т. 4,5 и 7 вр. чл.194,
ал.1 вр. чл.28, ал.1 от НК му е наложено наказание „лишаване от свобода“
в размер на девет месеца, като съдът е постановил да се изтърпи реално при
първоначален „общ“ режим. Съдебният акт е влязъл в законна сила на 30.01.2009
г. С определение по същото дело от 30.01.2009 г., влязло в законна сила на
16.02.2009 г., на основание чл.68 ал.1 от НК съдът е постановил обв. Й.К. да
изтърпи отделно и изцяло и наказанието „лишаване от свобода“ в размер на три
години, наложено му по НОХД № 414/2008 г., реално, при първоначален „общ“
режим. Наказанията са изтърпени до 26.10.2012 г.
Подсъдимият Д. И. Х. е роден на *** ***, обл.
Пловдивска, ул. „***” № **, българин, български гражданин, с начално образование,
неженен, безработен, осъждан, ЕГН **********. Подсъдмият Х. е осъждан съответно: С определение, с което е одобрено споразумение по
НОХД № 354/2011 г. по описа на Районен съд – А.град, за престъпление по чл.
195, ал.1, т.3 и 5 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК му е наложено
наказание „лишаване от свобода“ в размер на десет месеца, чието изпълнение на
основание чл.66 ал.1 от НК е отложено за срок от три години. Съдебният акт е
влязъл в законна сила на 13.06.2011 г. и е от значение за определяне
квалификацията на престъплението, предмет на обсъждане в настоящия обвинителен
акт.
Подсъдмият Л.Н.К. е роден на *** ***, обл.
Пловдивска, ул. „***” № 6, българин, български гражданин, с начално
образование, неженен, безработен, осъждан, ЕГН **********. Подсъдмият К. е осъждан със съдебни актове, влезли в законна сила през 2007 г.,
като същите не са от значение за определяне квалификацията на престъплението,
извършено от този обвиняем, предмет на разследване по делото.
Подсъдимите Й.Г.К., Д.И.Х. и Л.Н.К. *** и са познати. Св. М.Н.П. ***. Тя е
собственик на къща с дворно място, които се намират в с. ***, обл. Пловдивска.
Посочената свидетелка сравнително рядко посещавала имота си в селото.
В средата на месец декември 2014 г. в
с. ***, обл. Пловдивска, се срещнали подс. Й.Г. и подс. Д.Х.. Двамата провели
разговор, в хода на който решили да отнемат метални предмети от къщата на св. М.Н.П..
Те знаели, че тази свидетелка живее в
друго населено място и посещавала имота си периодично. Знаели също така, че тя
не се е намирала там същия ден. След като взели това решение посочените двама подсъдими
изчакали да се стъмни. Когато това се случило те се приближили до имота на св. М.П..
Влезнали в него през място, където оградната мрежа била съборена. После се
приближили до входната врата на избеното помещение.Тази врата се намирала от
външната страна на сградата и била заключена. Двамата подсъдими установили, че не могат да отворят тази врата.
Поради това подс. Й.К. я ритнал силно с единия си крак. В резултат на това
негово действие заключващия механизъм на вратата се счупил и тя се отворила.
След това подс. Й.К. и подс. Д.Х. влезнали в избеното помещение. Двамата взели
оттам два топа медна тел, с общо тегло 0,500 кг. на стойност 3,50 лв., и меден
казан с размери 60 см. диаметър и 40 см. дълбочина на стойност 50,00 лв. Тези
вещи подсъдимите пренесли до дома на св.
А.И.А, който също живее в с. ***, обл. Пловдивска. Подсъдимите познавали св. А.А. и поискали от него да ги
превози с лекия автомобил „***“, който ползвал, до пункт за изкупуване на
метални отпадъци, който се намирал в кв. „Столипиново“ в гр. Пловдив. Подсъдимите
обяснили, че са намерили метални
предмети и искат да ги предадат в пункта. Св. А. се съгласил да ги
транспортира. Малко след това подсъдимите натоварили отнетите вещи в описания
автомобил и с него се придвижили до съответния пункт за изкупуване на метални
отпадъци, който се стопанисвал от св. М.А.А.. Там двамата подсъдими предали
инкриминираните вещи, за което получили съответна сума. Част от нея дали на св.
А.А. и с него се върнали в с. ***, обл. Пловдивска.
Два
– три дни по-късно, пак в средата на месец декември 2014 г. подс. Й.К. решил сам да влезе в имота на св. М.П. и да отнеме оттам
метални предмети. Вечерта на същия ден подс.Й.К. отново влезнал в избеното
помещение от къщата на св. М.П.. Оттам взел моторна резачка за дърва „М-К“ на
стойност 65,00 лв. и лозарска медна пръскачка на стойност 50,00 лв. С тези вещи
К. напуснал имота на св. М.П.. С тях се прибрал в дома си в с. ***, обл.
Пловдивска. На следващия ден подс. Й.К. се срещнал с подс. Л.К. и му обяснил,
че предходната вечер е взел от къщата на посочената свидетелка моторна резачка
за дърва „М-К“, без нейно знание и съгласие. След това подс.К. предложил на подс.
К., да му продаде резачката за сумата от 50,00 лв. Подс. Л.К. се съгласил и
купил инкриминираната вещ, въпреки, че знаел, че тя е придобита от Й.К. чрез
престъпление – кражба.Същия ден, по-късно, подс. Й.К. предал медната лозарска
пръскачка в пункта за метални отпадъци, стопанисван от св. М.А..
На
30.12.2014 г. подсъдимите Й.К. и Л.К.
*** и провели разговор, в хода на който решили да отидат в имота на св. М.П. и
да отнемат оттам метални предмети. По-късно, вечерта двамата влезнали в имота
през горепосоченото място. Св. М.П. не се намирала там. На двора, близо до
къщата те забелязали самоходна метална пръскачка на стойност 25,00 лв. Двамата
дейци я взели и с нея напуснали имота. Подсъдимите пренесли инкриминираната вещ до дома на единия
от тях. Впоследствие предали този предмет в пункта за метални отпадъци,
стопанисван от св. М.А..
В началото на месец януари 2015 г. подсъдимите
Й.К. и Д.Х. се срещнали. Двамата разговаряли и решили отново да отнемат метални
предмети от имота на св. М.П.. По-късно на същия ден те влезнали имота и отишли
до стопанска постройка, която се намирала близо до къщата. Двамата дейци
влезнали в постройката и взели оттам метална печка за огрев с твърдо горива, марка
„Балкан“ на стойност 15,00 лв.; стар електромотор /скрап/ на стойност 10,00
лв.; 5 кг. желязо /различни парчета – скрап/ на стойност 2,00 лв. Подс. Й.К. и Д.Х.
събрали тези вещи в чували и с тях напуснали имота. После се придвижили до гр.
Пловдив с автомобила , описан по-горе, който се управлявал от св. А.А.. На
същия обяснили, че са намерили предметите. Там предали инкриминираните вещи в
описания пункт за метални отпадъци.
След това, на 02.01.2015 г. св. М.П. посетила
имота си в с. ***, обл. Пловдиска и установила, че оттам са отнети
гореописаните вещи. Същата сезирала за случая РУП – А.град. Впоследствие били
предприети действия по издирване извършителите на престъплението. Като такива
били установени тримата подсъдими, които направили пълни самопризнания пред
полицаи при РУП – А.град и описали механизма на извършване на деянията. В хода
на разследването подс. Л.К. предал доброволно резачката за дърва, която закупил
от подс. Й.К., а св. М.А. предал гореописания меден казан. Тези вещи са
предадени на полицаи при РУП – А.град, като след това са върнати на св. М.П..
От заключението на изготвената
съдебно - стокова експертиза се установява, че
общата стойността на отнетите вещи предмет
на престъплението е 220,50 лв.
Горната
фактическа обстановка,Съдът приема за безспорно установена на базата на самопризнанията на
подсъдимите по чл.371 т.2 от НПК , които бяха приети от съда по реда посочен в чл. 372 ал.4
от НПК , както и на доказателствата
събрани в досъдебната фаза , които ги подкрепят и
които на основание чл. 373 ал.3 от НПК съдът ползва , а това са
именно показанията на свидетелите: М.П., М.А., А.А. и Г.П. , а също и от приложените по делото
писмени доказателства и от заключението на изготвената ССЕ-за . Съдът кредитира
показанията на свидетелите като обективни, логични, съответстващи на събрания
по делото доказателствен материал и кореспондиращи си със самопризнанията
на подсъдимите. Те се потвърждават и от факта на намирането на част от инкриминираните вещи
от органите на разследването , а също и последващото им доброволно предаване и
връщане на пострадалата.
При
така установената по несъмнен начин в хода на настоящото производство
фактическа обстановка Съдът намира , че с деянието си всеки от подсъдимите е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението , както следва:
Подсъдимият Й. Г. К. - престъпление по чл. 196 ал.1,т.2, във вр. с чл.195 ал.1, т. 3 и т.5 във вр.с чл.194, ал.1, във вр. с
чл.29, ал.1, б. „а” и „б“, във вр. с
чл.26 ал.1 от НК .
Подсъдимият Д. И. Х.-
престъпление по чл.195, ал.1, т.3, т. 5 и т.7, във вр. с чл.194, ал.1 ,във вр. с чл.28, ал.1,
във вр. с чл.26, ал.1
Подсъдимият
Л.Н.К. – престъпление по чл. 215, ал.1 от НК и по чл.195, ал.1, т.5,във вр. с чл.194, ал.1 от НК.
От субективна страна престъплението е
извършено от всеки от подсъдимите умишлено – при
форма на вината пряк умисъл ,с
целени и настъпили общественоопасни последици.
При определяне вида и размера на наказанието
и индивидуализирането му за всеки един от подсъдимите съобразно
предвиденото в особената част на НК съдът отчете сравнително високата
степен на обществена опасност на деянията с оглед негативните обществени настроения против този вид
престъпления в региона, поради
значителния им интензитет и степента, в която те засягат този вид правно
защитени обществени отношения. От друга страна прецени, че подсъдимите К., Х. и К. са личности със завишена степен на обществена опасност с оглед предишните им осъждания отново за
престъпления против собствеността. По отношение на всеки от тях е видно, че
приложената до момента наказателна репресия не е оказала своя поправителен и превъзпитателен ефект.
Горните обстоятелства обуславят извода, че във всеки от подсъдимите е налице
траен престъпен умисъл и упоритост при извършването на престъпленията. При индивидуализиране на наказанията Съдът отчете като смекчаващи вината
обстоятелства направените от подсъдимите
пълни самопризнания, които в значителна степен спомогнаха за изясняване на обективната
истина по делото и изразеното съжаление
за извършеното. Като смекчаващи вината
обстоятелства съдът прие и невисоката
стойност на вещите - предмет на престъплението, възстановяването на част от
вредите и декларираната готовност от страна на подсъдимите в бъдещ момент да
възстановят в пълен размер вредите на пострадалата П..
С
оглед диференцираната процедура по която протече съдебното производство при определянето на наказанието съдът се
съобрази с препратката на чл.372 ал.2 от НК, относно специалните правила при определяне на наказанието , според която
норма при постановяване на осъдителна присъда наказанието се определя при
условията на чл. 58А от НК. Ето защо ръководейки се от разпоредбите на общата
част на НК и след преценка на
смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства и степента на
обществена опасност на деянието и дееца , съдът определи на подсъдимия
Й.Г.К. наказание от три години
лишаване от свобода . Прилагайки правилото на чл. 58А ал.1 от НК и
намалявайки така определеното наказание от три
години лишаване от свобода с една трета съдът наложи на подсъдимия Й.Г.К. наказание от две години лишаване от свобода.
Тъй като се касае за рецидивно
престъпление , и подсъдимият до настоящия момент неколкократно е осъждан на
лишаване от свобода , приложението на чл. 66 ал.1 от НК е изключено в случая ,
а и съдът намира ,че за поправянето на подсъдимия е наложително същият да изтърпи ефективно така
наложеното му наказание . Ето защо на
основание чл. 61, т. 2 от ЗИНЗС съдът
определи СТРОГ режим за изтърпяване на
така наложеното на подсъдимия Й.Г.К. наказание Лишаване от свобода за срок
от две години, като на основание чл. 60,
ал. 1 от ЗИНЗС определи същото да бъде изтърпяно в затворническо заведение - затвор или затворническо
общежитие от ЗАКРИТ тип. На основание чл.59, ал.1, т.1 и
ал.2 от НК при изпълнението на наказанието лишаване от свобода по отношение на
подсъдимия К. съдът приспадна , времето, през което същият е бил
задържан по реда на ЗМВР и по реда на НПК с мярка за неотклонение “Задържане
под стража”, считано от 09.01.2015г., като един ден задържане зачете за един ден лишаване от свобода.
По отношение на
подсъдимият Д.И.Х. , Съдът прилагайки
общите правила оразмери наказанието на една
година и шест месеца лишаване от свобода, като след редукцията с една трета
съгласно чл. 58 А ал.1 от НК , наложи на подсъдимия Д.И.Х. наказание от една
година лишаване от свобода. Тъй като подсъдимия Х. до
настоящия момент е осъждан на лишаване от свобода, а и престъплението за което съдът го призна за виновен е извършено при условията на
специален рецидив – повторност,
приложението на чл. 66 ал.1 от НК по отношение на него е изключено в случая , а и съдът намира ,че
за поправянето на подсъдимия е
наложително същият да изтърпи ефективно така наложеното му наказание .
Ето защо на основание чл. 61, т. 2 от ЗИНЗС съдът определи СТРОГ режим за изтърпяване на така
наложеното на подсъдимия Д.И.Х. наказание Лишаване от свобода за срок от една
година , като на основание чл. 60, ал. 1
от ЗИНЗС определи същото да бъде изтърпяно в
затворническо заведение - затвор
или затворническо
общежитие от ЗАКРИТ тип.
По
отношение на подсъдимият Л.Н.К. съдът определи наказания съответно за
престъплението по чл. чл.
215, ал.1 от НК в размер на една година
и три месеца лишаване от свобода и за престъплението по чл.195, ал.1,
т.5,във вр. с чл.194, ал.1 от НК ,също в
размер на една година и три месеца лишаване от свобода. След прилагане на
правилото на чл. 58А ал.1 от НК по отношение на всяко от тези наказания съдът
наложи на подсъдимия К. наказание за всяко от горните две престъпление в размер
на десет месеца лишаване от свобода. На основание чл.23 ал.1 от НК съдът наложи на подсъдимия Л.Н.К. едно
общо най-тежко наказание за горните две престъпления в размер на десет месеца лишаване от свобода. Съдът прецени ,че
по отношение на него са налице кумулативните предпоставки на чл. 66 ал.1 от НК за отлагане на
изтърпяването на така наложеното му наказание ,тъй като по отношение на
предходните му осъждания е настъпила реабилитация по право , поради което
отложи изпълнението на така
наложеното му общо най-тежко наказание
от десет месеца лишаване от свобода за
срок от три години считано от влизане на присъдата в сила
Според
преценката на Съда именно тези наказания като вид и размер се явяват съответни
на степента на обществена опасност на деянията и дейците и най –добре биха изпълнили целите на наказанието посочени в
разпоредбата на чл. 36 от НК.
Причините за извършване на престъпленията са незачитане от
страна на подсъдимите на установения и
утвърден в страната правов ред и в
частност незачитане на установените правила и норми охраняващи правото на собственост, ниска правна култура , както и желание за лично облагодетелстване по
непозволен от закона начин.
С оглед изхода на делото съдът възложи на подсъдимите и направените
по делото разноски в размер на на 8,33 лв. за
всеки от тях.
По
изложените мотиви Съдът постанови
присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: