Определение по дело №473/2013 на Специализиран наказателен съд

МОТИВИ към ПРИСЪДА по НОХД № 473/ 2013г. по описа на СпНС, 1 състав

Специализираната прокуратура е внесла обвинителен акт, с който са предадени на съд следните лица:

1. За периода от месец януари 2011 г. образувал и до 09.04.2012 г. в гр. С. е ръководил организирана престъпна група – структурирано трайно сдружение с участници: И.Д.Д., ЕГН: **********, Г.Й.Н., ЕГН: **********, С.Т.К., ЕГН: ********** и Й.Л.Й., ЕГН: **********, с цел да вършат съгласувано в страната престъпления, за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години, като групата е създадена с користна цел и с цел извършване на престъпления по чл. 354а, ал. 1 и ал. 2 от НК и чл. 242, ал. 2 от НК – престъпление по чл. 321, ал. 3, предл. 2 и предл. 3 алт. 10, вр. ал. 1 от НК.

2. През месец януари 2011 г. в гр. С., в съучастие като подбудител с Г.Й.Н., умишлено склонил Г.Й.Н. да извърши престъпление – на 09.04.2012г. в гр. С., в заведение „,,,,,,“, находящо се на бул. „М.“ № *, без надлежно разрешително, съгласно Регламент (ЕО) 273/2004 на Европейския парламент и на Съвета и Приложение № 1 към чл. 3, ал. 2 от Закона за контрол на наркотичните вещества и прекурсорите /ДВ, бр. 30/1999 г., изм. бр. 63 от 2000 г., бр. 74, 75 и 120 от 2002г. и бр. 56 от 2003г./ „растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от злоупотреба с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина“, да държи с цел разпространение високорискови наркотични вещества – кокаин с общо нето тегло 66.85 грама – 6 бр. топчета /капсули/, както следва: 1. „Кокаин“– с нето тегло 10.04 гр., със съдържание на активен компонент 48,5%, на стойност 1606.40 /хиляда шестстотин и шест лева и 0.40/ лева; 2. „Кокаин“ – с нето тегло 9.48 гр., със съдържание на активен компонент 50.8%, на стойност 1516.80 /хиляда петстотин и шестнадесет лева и 0.80/ лева; 3. „Кокаин“ – с нето тегло 9.81 гр., със съдържание на активен компонент 42.2%, на стойност 1226.25 /хиляда двеста двадесет и шест лева и 0.25/ лева; 4. „Кокаин“ – с нето тегло 6.89 гр., със съдържание на активен компонент 44.7%, на стойност 861.25 /осемстотин шестдесет и един лева и 0.25/ лева; 5. „Кокаин“ – с нето тегло 9.27 гр., със съдържание на активен компонент 49.00%, на стойност 1483.20 /хиляда четиристотин осемдесет и три лева и 0.20/ лева; 6. „Кокаин“ – с нето тегло 6.22 гр., със съдържание на активен компонент 52.3%, на стойност 995.20 /деветстотин деветдесет и пет лева и 0.20/ лева – престъпление по чл. 354а, ал. 1, предл. 4 вр. чл. 20, ал. 3 вр. ал. 1 от НК.

3.***, в съучастие като извършител с И.Д.Д. е държал огнестрелни оръжия, както следва:

- автомат конструкция „КалашН.“ кал. 7.62 мм., без номер, ведно с 2 бр. пълнители, лентовани с патрони – първият пълнител с вместимост 30 броя патрони, вторият пълнител с вместимост 5 броя патрони и 1 брой заглушител; в двата пълнителя лентовани – 25 броя патрони кал. 7.62х39 мм., предназначени за стрелба с пушки, автомати и картечници кал. 7.62х39 мм.

- пистолет конструкция „Макаров“ кал. 9х18 мм. със заличен номер, предназначен за стрелба с патрони кал. 9х18 мм., ведно с пълнител с вместимост 8 броя патрони, съдържащ лентовани 7 броя патрони в него кал. 9х18 мм., предназначени за стрелба с пистолети кал. 9 мм. – „Макаров“, „Стечкин“ и др. и боеприпаси в голямо количество:

- 56 броя патрони кал. 9х18 мм. /от които 8 броя стоп-патрони/, предназначени за стрелба с пистолети кал. 9 мм. „Макаров“, „Стечкин“ и др.,

- 101 броя патрони кал. 7.62х39 мм., предназначени за стрелба с пушки, автомати и картечници кал. 7.62х39 мм.,

без да има за това надлежно разрешение, съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 3, т. 1 от ЗОБВВПИ „За граждански цели – самоотбрана, лов, спортни дейности, учебни стрелби, колекциониране и като реквизит за театрални, филмови и други постановки, могат да се придобиват и съхраняват: 1. огнестрелни оръжия за самоотбрана – късоцевни огнестрелни оръжия – пистолети и револвери с дължина на цевта до 30 сантиметра и до 50 броя боеприпаси за всяко огнестрелно оръжие“ и издадено съгласно Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия - чл. 50, ал. 1 и ал. 3 от ЗОБВВПИ. чл. 50, ал. 1: „Физически и юридически лица, регистрирани като търговци по смисъла на Търговския закон, и културни организации по смисъла на Закона за закрила и развитие на културата могат да придобиват взривни вещества и пиротехнически изделия, с изключение на фойерверки от категория 1, чрез закупуване, по наследство, чрез дарение или замяна, след получаване на разрешение за придобИ.е, издадено от директора на ГДОП на МВР или от оправомощено от него длъжностно лице или от началника на РУ на МВР по местонахождение на обекта за съхранение“; ал. 3: „Лицата по ал. 1 и 2 могат да придобиват огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях чрез закупуване, дарение, замяна или по наследство след получаване на разрешение за придобИ.е, издадено от директора на ГДОП на МВР или от оправомощено от него длъжностно лице, или от началника на РУ на МВР по местонахождението на обекта за съхранение или по постоянния адрес на физическото лице“; чл. 56, ал.1 от ЗОБВВПИ: „Лицето по чл. 50, ал. 1 – 3, получило разрешение за придобИ.е, може да съхранява и/или употребява взривните вещества и пиротехническите изделия, с изключение на фойерверки от категория 1, или да съхранява, носи и/или употребява огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях след получаване на разрешение за съответните дейности от директора на ГДОП на МВР или от оправомощено от него длъжностно лице, или от началника на РУ на МВР по местонахождението на обекта за съхранение или по постоянния адрес на физическото лице.“ – престъпление по чл. 339, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 от НК.

II. И.Д.Д., обвинена в това, че:

1. 3а периода от месец януари 2011 г. до 09.04.2012 г. в гр. С. е участвала в организирана престъпна група – структурирано трайно сдружение с участници: Й.Л.Й., ЕГН: **********, Г.Й.Н., ЕГН: **********, С.Т.К., ЕГН: ********** и ръководител – К.И.Д., ЕГН: **********, с цел да вършат съгласувано в страната и чужбина престъпления, за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години, като групата е създадена с користна цел и с цел извършване на престъпления по чл. 354а, ал. 1 и ал. 2 от НК и по чл. 242, ал. 2 от НК – престъпление по чл. 321, ал. 3, предл. 1, алт. 2 и предл. 3, алт. 10, вр. ал. 2 от НК.

2. В условията на съучастие като извършител с К.И.Д., на 09.04.2012 г. в гр. С., ул. ,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,, е държала огнестрелни оръжия, както следва:

- автомат конструкция „КалашН.“ кал. 7.62 мм., без номер, ведно с 2 бр. Пълнители, лентовани, с патрони – първият пълнител с вместимост 30 броя патрони, вторият пълнител с вместимост 5 броя патрони и 1 брой заглушител; в двата пълнителя лентовани – 25 броя патрони кал. 7.62х39 мм., предназначени за стрелба с пушки, автомати и картечници кал. 7.62х39 мм.;

- пистолет конструкция „Макаров“ кал. 9х18 мм., със заличен номер, предназначен за стрелба с патрони кал. 9х18 мм., ведно с пълнител с вместимост 8 броя патрони, съдържащ лентовани 7 броя патрони в него кал. 9х18 мм., предназначени за стрелба с пистолети кал. 9 мм. – „Макаров“, „Стечкин“ и др. и боеприпаси в голямо количество:

- 56 броя патрони кал. 9х18мм. /от които 8 броя стоп-патрони/, предназначени за стрелба с пистолети кал. 9 мм. „Макаров“, „Стечкин“ и др.,

- 101 броя патрони кал. 7.62х39 мм., предназначени за стрелба с пушки, автомати и картечници кал. 7.62Х39 мм.,

без да има за това надлежно разрешение, съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 3, т. 1 от ЗОБВВПИ: “За граждански цели – самоотбрана, лов, спортни дейности, учебни стрелби, колекциониране и като реквизит за театрални, филмови и други постановки, могат да се придобиват и съхраняват: 1. огнестрелни оръжия за самоотбрана – късоцевни огнестрелни оръжия – пистолети и револвери, с дължина на цевта до 30 сантиметра и до 50 броя боеприпаси за всяко огнестрелно оръжие“ и издадено съгласно Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия – чл. 50, ал. 1 и ал. 3 от ЗОБВВПИ чл. 50, ал. 1: „Физически и юридически лица, регистрирани като търговци по смисъла на Търговския закон, и културни организации по смисъла на Закона за закрила и развитие на културата могат да придобиват взривни вещества и пиротехнически изделия, с изключение на фойерверки от категория 1, чрез закупуване, по наследство, чрез дарение или замяна след получаване на разрешение за придобИ.е, издадено от директора на ГДОП на МВР или от оправомощено от него длъжностно лице, или от началника на РУ на МВР по местонахождение на обекта за съхранение“; ал. 3: „Лицата по ал. 1 и 2 могат да придобиват огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях чрез закупуване, дарение, замяна или по наследство след получаване на разрешение за придобИ.е, издадено от директора на ГДОП на МВР или от оправомощено от него длъжностно лице, или от началника на РУ на МВР по местонахождението на обекта за съхранение или по постоянния адрес на физическото лице“; чл. 56, ал. 1 от ЗОБВВПИ: „Лицето по чл. 50, ал. 1 – 3, получило разрешение за придобИ.е, може да съхранява и/или употребява взривните вещества и пиротехническите изделия, с изключение на фойерверки от категория 1, или да съхранява, носи и/или употребява огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях след получаване на разрешение за съответните дейности от директора на ГДОП на МВР или от оправомощено от него длъжностно лице, или от началника на РУ на МВР по местонахождението на обекта за съхранение или по постоянния адрес на физическото лице.“ – престъпление по чл. 339, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 от НК.

III.Г.Й.Н., обвинен в това, че:

1. 3а периода от месец януари 2011 г. до 09.04.2012 г. в гр. С. е участвал в организирана престъпна група – структурирано трайно сдружение с участници: Й.Л.Й., ЕГН: **********, С.Т.К., ЕГН: **********, И.Д.Д., ЕГН: ********** и ръководител – К.И.Д., ЕГН: **********, с цел да вършат съгласувано в страната и чужбина престъпления, за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години, като групата е създадена с користна цел и с цел извършване на престъпления по чл. 354а, ал. 1 и ал. 2 от НК и по чл. 242, ал. 2 от НК – престъпление по чл. 321, ал. 3, предл. 1, алт. 2 и предл. 3, алт. 10, вр. ал. 2 от НК.

2. В условията на съучастие като извършител с К.И.Д. /последният подбудител/ на 09.04.2012 г. в гр. С., бул. „М.“ № *, в кафе „,,,,,,“ без надлежно разрешително, съгласно Регламент (ЕО) 273/2004 на Европейския парламент и на Съвета и Приложение № 1 към чл. 3, ал. 2 от Закона за контрол на наркотичните вещества и прекурсорите /ДВ, бр. 30/1999 г., изм. бр. 63 от 2000 г., бр. 74, 75 и 120 от 2002 г. и бр. 56 от 2003 г./ „растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от злоупотреба с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина“, държал с цел разпространение и в изпълнение на решение на организирана престъпна група високорискови наркотични вещества – 6 бр. топчета /капсули/, както следва:

1. „Кокаин“– с нето тегло 10.04 гр., със съдържание на активен компонент 48,5% на стойност 1606.40 /хиляда шестстотин и шест лева и 0.40/ лева;

2. „Кокаин“ – с нето тегло 9.48 гр., със съдържание на активен компонент 50.8% на стойност 1516.80 /хиляда петстотин и шестнадесет лева и 0.80/ лева;

3. „Кокаин“ – с нето тегло 9.81 гр., със съдържание на активен компонент 42.2% на стойност 1226.25 /хиляда двеста двадесет и шест лева и 0.25/ лева;

4. „Кокаин“ – с него тегло 6.89 гр., със съдържание на активен компонент 44.7% на стойност 861.25 / осемстотин шестдесет и един лева и 0.25/ лева;

5. „Кокаин“ – с нето тегло 9.27 гр., със съдържание на активен компонент 49.00% на стойност 1483.26 /хиляда четиристотин осемдесет и три лева и 0.20/ лева;

6. „Кокаин“ – с нето тегло 6.22 гр., със съдържание на активен компонент 52.3% на стойност 995.20 /деветстотин деветдесет и пет лева и 0.20/ лева. Всичко на обща стойност 7689.10 /седем хиляди шестстотин осемдесет и девет лева и 0.10/ лева – престъпление по чл. 354а, ал. 2, т. 1, предл. 2, вр. ал. 1, предл. 4, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК.

IV. С.Т.К., обвинен това, че:

1. 3а периода от месец януари 2011 г. до 09.04.2012 г. в гр. С. е участвал в организирана престъпна група – структурирано трайно сдружение, с участници: Й.Л.Й., ЕГН: **********, Г.Й.Н., ЕГН: **********, И.Д.Д., ЕГН: ********** и ръководител – К.И.Д., ЕГН: **********, с цел да вършат съгласувано в страната и чужбина престъпления, за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години, като групата е създадена с користна цел и с цел извършване на престъпления по чл. 354а, ал. 1 и ал. 2 от НК и по чл. 242, ал. 2 от НК – престъпление по чл. 321, ал. 3, предл. 1, алт. 2 и предл. 3, алт. 10, вр. ал. 2 от НК.

2. На 09.04.2012 г. в гр. С., ж.к. „,,,,,,,,,,,,,,,,, е държал огнестрелно оръжие – пистолет „Смит и Уесън“ калибър 38 специал, с № ,,,,,,,,,,, петзаряден, предназначен за стрелба с патрони кал. 38 специал, който е огнестрелно оръжие по смисъла на чл. 4, ал. 2 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия /ЗОБВВПИ/ „Огнестрелно оръжие е преносимо цевно оръжие, което произвежда, проектирано е да произведе или може да бъде видоизменено, така че да произведе, изстрел с куршум или снаряд чрез действието на взривно вещество“ и пет броя патрони кал. 38 специал, които са боеприпаси по смисъла на чл. 7, ал. 1 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия /ЗОБВВПИ/ „Боеприпаси за огнестрелни оръжия по смисъла на този закон са патрони или изстрели или техните компоненти - снарядени гилзи, капсули или снаряди, които се използват в огнестрелно оръжие.“ без да има за това надлежно разрешение, съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 3, т. 1 от ЗОБВВПИ: „За граждански цели - самоотбрана, лов, спортни дейности, учебни стрелби, колекциониране и като реквизит за театрални, филмови и други постановки, могат да се придобиват и съхраняват: 1. огнестрелни оръжия за самоотбрана – късоцевни огнестрелни оръжия – пистолети и револвери с дължина на цевта до 30 сантиметра и до 50 броя боеприпаси за всяко огнестрелно оръжие и издадено съгласно Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия - чл. 50, ал. 1 и ал. З от ЗОБВВПИ; чл. 50, ал. 1: „Физически и юридически лица, регистрирани като търговци по смисъла на Търговския закон, и културни организации по смисъла на Закона за закрила и развитие на културата могат да придобиват взривни вещества и пиротехнически изделия, с изключение на фойерверки от категория 1, чрез закупуване, по наследство, чрез дарение или замяна след получаване на разрешение за придобИ.е, издадено от директора на ГДОП на МВР или от оправомощено от него длъжностно лице, или от началника на РУ на МВР по местонахождение на обекта за съхранение“; ал. 3: „Лицата по ал. 1 и 2 могат да придобиват огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях чрез закупуване, дарение, замяна или по наследство след получаване на разрешение за придобИ.е, издадено от директора на ГДОП на МВР или от оправомощено от него длъжностно лице, или от началника на РУ на МВР по местонахождението на обекта за съхранение или по постоянния адрес на физическото лице.“; чл. 56, ал. 1 от ЗОБВВПИ: „Лицето по чл. 50, ал. 1 – 3, получило разрешение за придобИ.е, може да съхранява и/или употребява взривните вещества и пиротехническите изделия, с изключение на фойерверки от категория 1, или да съхранява, носи и/или употребява огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях след получаване на разрешение за съответните дейности от директора на ГДОП на МВР или от оправомощено от него длъжностно лице, или от началника на РУ на МВР по местонахождението на обекта за съхранение или по постоянния адрес на физическото лице.“ – престъпление по чл. 339, ал. 1 от НК.

V. Й.Л.Й., обвинен в това, че за периода от месец януари 2011 г. до 09.04.2012 г. в гр. С. е участвал в организирана престъпна група – структурирано трайно сдружение с участници: Г.Й.Н., ЕГН: **********, С.Т.К., ЕГН: **********, И.Д.Д., ЕГН: ********** и ръководител – К.И.Д., ЕГН: **********, с цел да вършат съгласувано в страната и чужбина престъпления, за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години, като групата е създадена с користна цел и с цел извършване на престъпления по чл. 354а, ал. 1 и ал. 2 от НК и по чл. 242, ал. 2 от НК – престъпление по чл. 321, ал. 3, предл. 1, алт. 2 и предл. 3, алт. 10, вр. ал. 2 от НК.

В съдебно заседание от 27.02.2014г. представителят на прокуратурата измени обвиненията спрямо подсъдимите К.Д. и Г.Н. по реда на чл. 287, ал. 1 от НПК, поради наличието на основания за съществени изменения в обстоятелствената част на обвинението, касаеща формата на съучастие и времето на извършване на престъплението по чл. 354а от НК.

По отношение на подсъдимия К.И.Д. повдигнатото в пункт 2 от обвинителния акт обвинение е изменено, както следва:

За това, че в съучастие като помагач с Г.Й.Н., за времето от месец март 2012 година до 9 април 2012 година в гр. С., умишлено улеснил Г.Й.Н. да извърши престъпление - на 09.04.2012 година в гр. С., в заведение „,,,,,,“, находящо се на бул. „М.“ № *, без надлежно разрешително, съгласно Регламент (ЕО) 273/2004 година на Европейския парламент и на Съвета и Приложение № 1 към чл. 3, ал. 2 от Закона за контрол на наркотичните вещества и прекурсорите /ДВ, бр. 30/ 1999г., изм. бр. 63 от 2000г., бр. 74, 75 и 120 от 2002г. и бр. 56 от 2003г./ „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотреба с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина“, да държи с цел разпространение високорискови наркотични вещества – кокаин с общо нето тегло 66.85 грама – 6 бр. топчета /капсули/, както следва:

1. „Кокаин“– с нето тегло 10.04 гр., със съдържание на активен компонент 48,5%, на стойност 1606.40 лева /хиляда шестстотин и шест лева и четиридесет стотинки/;

2. „Кокаин“ – с нето тегло 9.48 гр., със съдържание на активен компонент 50.8%, на стойност 1516.80 лева /хиляда петстотин и шестнадесет лева и осемдесет стотинки/;

3. „Кокаин“ – с нето тегло 9.81 гр., със съдържание на активен компонент 42.2%, на стойност 1226.25 лева /хиляда двеста двадесет и шест лева и двадесет и пет стотинки/;

4. „Кокаин“ – с нето тегло 6.89 гр., със съдържание на активен компонент 44.7%, на стойност 861.25 лева /осемстотин шестдесет и един лева и двадесет и пет стотинки/;

5. „Кокаин“ – с нето тегло 9.27 гр., със съдържание на активен компонент 49.00%, на стойност 1483.20 лева /хиляда четиристотин осемдесет и три лева и двадесет стотинки/;

6. „Кокаин“ – с нето тегло 6.22 гр., със съдържание на активен компонент 52.3%, на стойност 995.20 лева /деветстотин деветдесет и пет лева и двадесет стотинки/ –

престъпление по чл. 354а, ал. 1, предл. 4, вр. чл. 20, ал. 4, вр. ал. 1 от НК.

По отношение на подсъдимия Г.Й.Н. повдигнатото в пункт 2 от обвинителния акт обвинение е изменено, както следва:

За това, че в условията на съучастие като извършител с К.И.Д. (последният – помагач), на 09.04.2012 година в гр. С., бул. „М.“ № *, в кафе „,,,,,,“, без надлежно разрешително, съгласно Регламент (ЕО) 273/2004 година на Европейския парламент и на Съвета и Приложение № 1 към чл. 3, ал. 2 от Закона за контрол на наркотичните вещества и прекурсорите /ДВ, бр. 30/ 1999г., изм. бр. 63 от 2000г., бр. 74, 75 и 120 от 2002г. и бр. 56 от 2003г./ „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотреба с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина“, държал с цел разпространение и в изпълнение на решение на организирана престъпна група високорискови наркотични вещества – кокаин с общо нето тегло 66.85 грама – 6 бр. топчета /капсули/, както следва:

престъпление по чл. 354а, ал. 2, т. 1, предл. 2, вр. ал. 1, предл. 4, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК.

В хода на съдебните прения, прокурорът поддържа изцяло повдигнатите обвинения спрямо всеки от подсъдимите. Представителят на държавното обвинение изразява становище, че описаната в обвинителния акт фактическа обстановка до голяма степен намира потвърждение от събраните и проверени в хода на досъдебното и съдебното производство гласни и писмени доказателства.

На първо място посочва показанията, дадени в хода на досъдебното производство и хода на съдебното следствие от свидетелите М.Б. и А.В., бивши служители на ГД БОП, отдел трафик на наркотични вещества. Прокурорът намира показанията им за ценен източник на доказателства. Същият счита, че показанията им са непротиворечиви, не са изолирани и се подкрепят от други, контролни доказателства, като показанията на свидетелите К. и А., както и от писмените доказателства, като справки за задгранични пътувания, закупени билети и протоколи за претърсване и изземване по отношение на подсъдимия Н..

На следващо място, представителят на обвинението посочва аргументи относно доказателствената стойност на показанията на св. К., както и на св. Е.А., дадени на досъдебното производство и приобщени към доказателствения материал по делото чрез прочитането им по реда на чл. 281, ал. 4 от НПК. Прокурорът изразява становище, че дадените от св. А. показания в хода на съдебното следствие не следва да бъдат ценени, като източник на доказателства, тъй като счита, че същите се опровергават от изисканите справки за посещения в ареста, както и от липсата на оплакване от страна на свидетеля до администрацията на ареста или жалби до съответни компетентни органи. Представителят на държавното обвинение изтъква, че показанията на посочените свидетели потвърждават тези на двамата полицейски служители.

Прокурорът сочи като решаващи доказателства и събраните писмени такива: протоколите за обиск и претърсване, с които са иззети инкриминирано количество кокаин, огнестрелни оръжия и боеприпаси, бележки съдържащи информация за полети, летища, описание на наркотични вещества и парични суми, както и множество документи за самоличност на различни лица. Същият счита, че тези действия са извършени по законосъобразен начин, от компетентни органи и няма причина да не бъдат ценени.

На следващо място, прокурорът счита, че следва да бъдат кредитирани заключенията на изготвените и приети по делото експертизи, от които се установява инкриминираното количество на наркотичното вещество, неговия грамаж, неговата стойност, вида и количеството на огнестрелните оръжия и боеприпаси, предмет на обвинението по чл. 339 от НПК.

Представителят на обвинението намира изложените версии, в обясненията на подсъдимите, за израз на защитна позиция, тъй като счита, че не намират опора в събраните по делото доказателства.

Според прокурора, при реализиране на наказателната отговорност на подсъдимите Д., Н., К. и Й., следва да бъдат отчетени като отегчаващи вината обстоятелства завишената обществена опасност на деянията, трансграничния характер на създаденото престъпно сдружение, вида и количеството на наркотичните вещества, иззети от подсъдимия Н., установените по вид и предназначение автоматични оръжия, количество боеприпаси, както и обремененото съдебно минало по отношение на подсъдимите Н. и К.. Същият счита, че по отношение наказателната отговорност на подсъдима Д. е налице превес на смекчаващи вината обстоятелства, а именно чистото й съдебно минало и факта, че се грижи за две деца.

Представителят на държавното обвинение моли съда да признае подсъдимия Д. за виновен по така повдигнатите му обвинения, като за престъплението по чл. 321 от НК му определи наказание „Лишаване от свобода“ в размер на 8 години, за престъплението по чл. 354а от НК – наказание „Лишаване от свобода“ в размер на 6 години и „Глоба“ в размер на 15 000 лева, за престъплението по чл. 339 от НК – наказание „Лишаване от свобода“ в размер на 4 години и при условията на чл. 23 от НК да му бъде наложено общо най - тежкото наказание, а именно 8 години „Лишаване от свобода“ и „Глоба“ в размер на 15 000 лева.

Прокурорът счита, че подсъдимата И.Д. е осъществила от обективна и субективна страна съставите на престъпленията по чл. 321, ал. 3, вр. ал. 2 от НК и по чл. 339, ал. 2, вр. ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 от НК. Същият моли съда да постанови съдебен акт, с който да бъде призната за виновна, като отправя предложение, за всяко от престъпленията, на последната да бъде наложено наказание „Лишаване от свобода“ в размер на 2 години, което да бъде отложено при условията на чл. 66 от НК, за срок от 4 години и при условията на чл. 23 от НК, да бъде наложено едно общо най-тежко наказание „Лишаване от свобода“ в размер на 2 години, отложено по чл. 66 от НК, при изпитателен срок от 4 години.

По отношение на подсъдимия Г.Н., прокурорът изразява становище, че същият е осъществил от обективна и субективна страна съставите на престъпленията по 321, ал. 3, вр. ал. 2 от НК и по чл. 354а, ал. 2, т. 1, предл. 2, вр. ал. 1, предл. 4, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК. Моли съда да го признае за виновен по горните обвинения, като счита за подходящи да изпълнят целите на чл. 36 от НК, следните наказания: „Лишаване от свобода“ в размер на 5 години – за престъплението по чл. 321, ал. 3, вр. ал. 2 от НК и „Лишаване от свобода“ в размер на 10 години и „Глоба“ в размер на 30 000 лева – за престъплението по чл. 354а от НК, като при условията на чл. 23 от НК, да бъде наложено най-тежкото от тях, а именно 10 години „Лишаване от свобода“ и „Глоба“ в размер на 30 000 лева.

Прокурорът поддържа изцяло обвинението по отношение на подсъдимия С.К. – за извършени от обективна и субективна страна, престъпления по чл. 321, ал. 3, вр. ал. 2 от НК и по чл. 339, ал. 1 от НК. Моли последният да бъде признат за виновен, като за престъплението по чл. 321, ал. 3, вр. ал. 2 от НК, да му бъде наложено наказание в размер 4 години „Лишаване от свобода“, а за престъплението по чл. 339, ал. 1 от НК – наказание в размер на 1 година „Лишаване от свобода“ и при условията на чл. 23 от НК, да бъде наложено най-тежкото от тях, а именно „Лишаване от свобода“ в размер на 4 години.

За подсъдимия Й.Й., представителят на държавното обвинение намира, че е извършил престъплението по чл. 321, ал. 3, вр. ал. 2 от НК. Отправя искане до съда, Й. да бъде признат за виновен, като за соченото престъпление да му бъде наложено наказание „Лишаване от свобода“ в размер на 4 години.

В заключение прокурорът моли със съдебния акт да бъдат отнети в полза на държавата установените и иззети наркотични вещества, огнестрелни оръжия и боеприпаси.

Защитникът на подсъдимия К.Д. адв. С. счита, че обвиненията срещу подзащитния му не са доказани. Същият излага твърдение, че доказателственото средство, което лежи в основата на обвинението по чл. 354а от НК на подсъдимите К.Д. и Г.Н., а именно протокол за обиск и изземване не е издържано от процесуална гледна точка, тъй като пликът с инкриминираните наркотични вещества неколкократно е бил изваждан и поставя в джоба на Н., което според адв. С. опорочава последващото съставяне на протокол за извършеното действие. Същият изразява мнение, че твърдението на свидетелите Б. и В., за това че Г.Н. е пренасял в стомаха си наркотични вещества, не се потвърждава от доказателствата по делото. Защитникът на подс. Д., счита че показанията на тези свидетели, по отношение на сочените събития, не могат да се ценят, като достоверен източник на информация. Според него същите са заинтересовани от гледна точка на своите служебни задължения.

Адв. С. посочва, че не е доказано, по безспорен и категоричен начин, подс. Н. да е подпомаган от подзащитния му в пренасянето на наркотични вещества от Бразилия. Съобразно посоченото изложение, адв. С. моли съда да оправдае подсъдимия К.Д. по повдигнатото му обвинение по чл. 354а от НК.

На следващо място в пледоарията си, адв. С. изразява становище, че по делото не са установени действително трайни връзки между подсъдимия К.Д. и останалите членове на групата, включително отношения на ръководител и подчинен, във връзка с осъществяването на инкриминираната престъпна дейност. Същият счита, че не са обективирани всички елементи на престъплението по чл. 321 от НК.

Защитникът на подс. Д. сочи, че веществените доказателствени средства, изготвени на база експлоатирани специални разузнавателни средства, в по-голямата си част не могат да бъдат ценени по настоящото производство като годно доказателствено средство. Като аргумент за това изтъква, че разрешенията за прилагането им са получени от некомпетентен към момента на издаването им съд.

Що се касае до последното обвинение, по чл. 339 от НК, адв. С. счита, че дадените от подсъдимите Д. и Н. обяснения относно съхраняването на сак, в който се твърди, че са намерени огнестрелни оръжия, не са оборени от други факти и обстоятелства по делото. Поради това същият изразява становище, че сочените обяснения следва да бъдат приети за достоверни, в частта им касаеща начина по който, въпросният сак с оръжия и боеприпаси е попаднал в касата на К.Д.. Защитникът на подс. К.Д. изтъква, че подсъдимата И.Д. не е знаела за съществуването на инкриминираните огнестрелни оръжия, тъй като не е имала достъп до касата.

Защитникът на подсъдимата И.Д., адв. К. моли подзащитната й да бъде призната за невиновна за деянията, за които е предадена на съд и да бъде оправдана по тези обвинения, а именно по чл. 321, ал. 3 от НК и чл. 339, ал. 2 от НК.

По отношение обвинението по чл. 321, ал. 3 вр. ал. 2 от НК, защитникът счита, че е налице невъзможност да се направи извод, както за съществуването на организирана престъпна група, така и за участие на И.Д. в нея.

Адв. К. твърди, че експлоатираните специални разузнавателни средства и изготвените въз основа на тях веществени доказателствени средства са негодни и не могат да породят предвидените от закона правни последици, тъй като разрешенията за експлоатирането им са предоставени от Софийски градски съд, а не от Специализирания наказателен съд, който с оглед настъпилата към дадения момент законодателна промяна е бил компетентен орган.

Адв. К. излага мнение, че обвинението за престъпление по чл.321 от НК е несъставомерно от обективна и субективна страна, тъй като няма доказателства членовете на групата да са осъществявали дейност, координирано с всички останали, или да са знаели за съществуването им. В подкрепа на това сочи представените писмени доказателства, установяващи здравословното състояние на И.Д., пътуванията на съпруга й във връзка с консултация с хирург за провеждане на операция, която не може да бъде проведена в България, консултации в други държави като Великобритания и САЩ, както и тези, касаещи осъществяваната търговска дейност с акцизни стоки и внос на пури от Бразилия. В тази връзка адв. К. счита, че подсъдимата И.Д. следва да бъде оправдана по отношение на обвинението за участие в организирана престъпна група.

По отношение на обвинението за престъпление по чл. 339, ал. 2 вр.ал.1 вр.чл.20, ал.2 от НК, защитникът на подс. Д. твърди, че претърсването, при което са иззети процесните огнестрелни оръжия и боеприпаси е опорочено, тъй като поемните лица В.М. и С.К. не са присъствали лично при извършването на самото действие и не са видели какво точно и от къде са изземва от жилището на Д.. Адв. К. изтъква, че подсъдимата Д., от обективна и субективна страна, не е осъществила състава на престъплението по чл. 339 от НК. Аргументите на защитата в тази насока са, че подсъдимата не е осъществила изпълнителното деяние, понеже не е имала достъп до касата, в която са открити оръжията. Според защитникът не са налице доказателства нито за знание относно съдържанието на касата, нито за общност на умисъла за съучастие като извършител с К.Д..

Защитникът на подсъдимия Г.Н., адв. П. се присъединява към становището на адв. С. и адв. К., като допълва, че твърдението, че подзащитният й е активен член на престъпното сдружение, не се потвърждава от доказателствата по делото, а се опровергава от свидетелските показания, дадени в хода на съдебното следствие на двамата основни свидетели – Б. и В.. Адв. П. посочва, че твърдението на обвинението, че Н. има роля на „куриер“, „гълтач“ в ОПГ, както и изложените факти относно социалния му статус, не са достатъчни за обосноваването на извод за активното му участие в инкриминираната група. Сочи за наличието на разминаване между обстоятелствената част на обвинителния акт и гласните доказателства по делото във връзка с фактите по установяването на инкриминираните наркотични вещества, а именно твърдяното им дефекиране при задържането на Н. в тоалетната на кафене „,,,,,,“ на 09.04.2012 година.

Защитата твърди, че обясненията на Г.Н. по отношение на неговото пътуване и причините за него не се опровергават, поради което следва да се кредитират. Адв. П. допълва, че при завръщането си на територията на Република България, подс. Н. е преминал през 4 гранични пункта – Парагвай, Бразилия, Испания и България, като при тези проверки не е установено нищо, което да потвърждава твърденията за трансграничен пренос на наркотични вещества. Същата счита, че не е доказано по безспорен и категоричен начин съществуването на организирана престъпна група и активна дейност на Г.Н. в нея, поради което същият следва да бъде оправдан по този пункт на обвинението.

Що се отнася до обвинението по чл. 354а от НК, защитата твърди, че по делото действието по обиск и изземване на наркотични вещества е опорочено, тъй като държаните от Г.Н. вещи са били вадени и поставяни обратно в джобовете му няколко пъти, докато са чакали пристигането на разследващите полицаи, понеже същият е имал физиологични нужди. С оглед на това, адв. П. счита извършените процесуално следствени действия за невалидни и ги определя като инсценировка. Поради това защитата изразява становище, че подсъдимият Г.Н., следва да бъде оправдан по повдигнатото му в пункт втори на обвинителния акт обвинение.

Адв. П. излага съображения за недоказаност на наличието на квалифициращия признак – държане в изпълнение на решение на организирана престъпна група, тъй като счита, че от материалите по делото не става ясно кога е взето това решение, от кои членове е взето, кога е сведено до знанието му и той се е съгласил.

Предвид изложените съображения, адв. П. счита, че обвинителната теза и в двата пункта не е доказана по безспорен и категоричен начин, поради което намира, че спрямо подзащитния й, най-справедлива присъда би била оправдателната такава.

Защитникът на подсъдимите С.К. и Й.Й., адв. С. моли настоящия състав да се произнесе със съдебен акт, с който да признае подзащитните му за невиновни.

В тази насока излага съображения, че от проведеното съдебно следствие и досъдебно производство, категорично става ясно, че липсва извършено престъпление по смисъла на чл. 321, ал. 3 от НК, от двамата подсъдими, както и че не се доказва наличието на извършена вторична престъпна дейност от инкриминираното сдружение, което според защитата е задължителен съставомерен белег от състава на чл. 321 от НК.

Адв. С. изразява становище, че сочената в обвинителния акт фактическа обстановка, не се доказва, както и че не се подкрепя с никакви годни доказателства. По отношение на приложените веществени доказателствени средства адв. С. изразява мнение, че същите за изготвени на база негодни и незаконно експлоатирани специални разузнавателни средства. Поради това защитникът счита, че липсват годни възприятия и доказателства, които да могат да се ползват от разпитите на двамата свидетели – Б. и В., които да обосноват наличието на данни за извършени престъпления, както от двамата му подзащитни, така и от всички подсъдими по настоящото наказателно производство. Адв. С. излага становище, че показанията на свидетеля А., дадени на досъдебното производство, категорично не следва да се кредитират, тъй като твърдените от него факти са недоказани.

Защитникът изразява становище, че процесуално-следствените действия по претърсване и изземване са извършени в нарушение на процесуалните правила, като изтъква, че това негово твърдение се потвърждава от разпитаните по настоящото производство поемни лица.

По отношение на подзащитния му Й., защитникът изразява позиция, че същият е попаднал в кръга на привлечените към наказателна отговорност лица въз основа на проведения от него телефонен разговор със съпругата на С.К., във връзка със задържането на последния, без да са били налице доказателства, че е извършил престъпление.

Във връзка с обвинението на подсъдимия С.К. по чл. 339 от НК, защитникът заявява, че липсват безспорни доказателства, че процесното оръжие е държано от подзащитния му. Счита, че от показанията на свидетеля А.Й. по категоричен начин се доказа, че този пистолет е бил собственост на покойния тъст на подсъдимия – Н.А.. От друга страна, адв. С. излага аргументи за несъставомерност на обвинението от субективна страна. Същият посочва, че по делото липсват доказателства за това К. да е знаел, че оръжието от газов пистолет е преправено и пригодено да стреля с бойни патрони, които от своя страна да навеждат за наличието на умисъл за извършено престъпление по смисъла на чл. 339 от НК.

Предвид гореизложените съображения, адв. С. моли съда да оправдае изцяло подсъдимите Й.Й. и С.К. по всички повдигнати им обвинения.

Подсъдимият К.Д. се ползва от правото си да даде обяснения по повдигнатите му обвинения и заявява, че не се признава за виновен по нито едно от тях. Признава, че познава своите съпроцесници, като пояснява, че подсъдимата И.Д. е негова съпруга, а подсъдимият Й.Й. е негов приятел от детинство. Твърди, че с последния се познават от повече от 35 години, тъй като имат общо село - село ***** ***, област М., в което са израснали заедно. Отрича да е имал, каквито и да било, бизнес отношения с подс. Й., като заявява, че поради ангажираността на всеки от тях, двамата рядко са поддържали отношения. Отрича да познава св. Е.А..

За познанството си с подс. С.К., подс. Д. заявява, че същото датира отпреди 26-27 години, тъй като в ранните им юношески години двамата били съседи в ж.к. „******“ в град М.. Подс. Д. посочва, че отношенията му с К. не са изградени на бизнес основа, а контактите помежду им били по-редки от тези с Й., поради това че К. дълго време живял в чужбина.

Подсъдимият К.Д. твърди, че подс. К. го запознал с подс. Г.Н. в началото на месец март 2012 година, по повод пътуване на последния до Парагвай, където същият смятал да започне работа с помощта на свой приятел. Пояснява, че подс. Н. го помолил да му окаже съдействие, тъй като щял да пътува със самолет за първи път, не знаел езика и се опасявал, че няма да се справи с връзките на полети. Подс. Д. заявява, че отговорил на Н., че планирал пътуване до Бразилия и ако последният успеел да се организира за датата, на която смятал да замине Д., двамата щели да пътуват заедно и щял да му окаже исканото съдействие. На следващо място подс. Д. посочва, че с подс. Н. се уговорили да пътуват заедно до Бразилия, като там подс. Д. щял да го упъти как да стигне до Парагвай.

За плануваното пътуване до Бразилия, подс. Д. заявява, че същото е било насочено към постигането на две цели – консултация с местен специалист по отношение на здравословен проблем на съпругата му и финализиране на преговорите за закупуване и внос на пури. Подсъдимият Д. дава подробни обяснения в какво се състои процесът, свързан с внасянето на пури на територията на Република България.

Подс. Д. заявява, че в края на месец март 2012 година, съвместно с подс. Н. осъществили пътуването до Бразилия. Разяснява, че са кацнали в град Сао Пауло, слезли от самолета, отишли до офиса на транспортна фирма, находящ се на терминала на летището, откъдето подс. Н. закупил билет за директна автобусна линия по направление Сао Пауло – Асунсион, Парагвай. Подс. Д. обяснява, че след това е дал указания на Н. за мястото на заминаване на автобуса и двамата са се разделили.

Подсъдимият Д. отрича да е ръководил организирана престъпна група, като заявява, че през инкриминирания период се е намирал извън пределите на Република България. Допълва, че се е завърнал от Бразилия на 11.04.2012г., по най-бързия начин, след като е разбрал за задържането на съпругата си на 09.04.2012г.

За пребиваването на подсъдимата И.Д. в района на кафе „,,,,,,“, последният заявява, че същото е абсолютна случайност и тя не е познавала Г.Н.. Д. отбелязва, че е помолил съпругата си да отиде на 09.04.2012г. пред магазин „Ф.“, който се намира на бул. „М.“, да се срещне с подсъдимия С.К. и да му услужи със сумата от 500 лева във връзка с погребението на бащата на неговата съпруга.

По отношение на обвинението по пункт трети от обвинителния акт, подсъдимият К.Д. заявява, че притежава разрешително за носене на ловно оръжие, а именно пушка „Иж“, както и каса, отговаряща на изискванията за съхранение на ловното оръжие, която се намира в семейното му жилище, находящо се на адрес: гр. С., кв. ******, ул. **** *****, № **, ап. *. Също така твърди, че в дома си не е държал боеприпаси за ловно оръжие, и че не е знаел за съществуването на иззетите оръжия – автомат „КалашН.“, пистолет „Макаров“ и множество боеприпаси. В обясненията си, Д. излага твърдение, че непосредствено преди заминаването му с Г.Н., последният му е дал платнена чанта, тъмно-зеленикава на цвят, за съхраняване на ловни приспособления и дрехи. Пояснява, че чантата била затворена с цип с катинарче. Подсъдимият Д. заявява, че подс. Н. го помолил да я съхранява за неопределено време, поради това че нямал постоянно жилище и не знаел колко време ще се забави в Парагвай. Подс. Д. уточнява, че подс. Г.Н. му казал, че посочената чанта му била предадена от сестрата на приятеля му, който щял да го посрещне в Парагвай, като му било обяснено, че съдържа стари вещи. Отрича той или съпругата му да са я отваряли или да са знаели какво има в нея, като заявява, че абсолютно никой, включително и подс. Д., не е имал достъп до касата, тъй като той държал ключовете в себе си.

В своя лична защита, подсъдимият К.Д. заявява, че по никакъв повод, начин, или действие не е извършил деянията по повдигнатите му обвинения и не се признава за виновен. В последната си дума моли настоящия съдебен състав да постанови оправдателна присъда спрямо него и останалите подсъдими.

Подсъдимата И.Д. отказва да даде обяснения. В предоставеното й право на лична защита не се признава за виновна и поддържа казаното от защитника й. С последната си дума моли да бъде оправдана.

Подсъдимият Г.Н. упражнява правото си да даде обяснения. Същият заявява, че познава подс. С.К. от около пет години. Заявява, че е срещал подс. К.Д., покрай познанството си с подс. К.. Отрича да познава подсъдимите Й.Й. и И.Д.. Подсъдимият Н. твърди, че е заминал за гр. Асунсион – столицата на Парагвай, за да потърси работа, като сам е заплатил пътуването си, с парични средства, взети назаем от негови приятели. Подс. Н. обяснява, че е пътувал заедно с подс. Д., в края на месец март 2012г., като изтъква, че тогава за първи път е напуснал Европа и е съвместил пътуването си с последния, с цел същият да го упъти, тъй като владеел португалски език.

Подсъдимият Н. заявява, че двамата с подс. Д. са се разделили на летището в Сао Пауло, Бразилия, след като е закупил билет до Асунсион, Парагвай. Подс. Н. излага твърдение, че в Парагвай е отседнал при свой приятел на име Виктор, който му помогнал да намери работа в плантация, но тъй като не разполагал с необходимите документи, за да бъде назначен, се наложило да се върне в България и да се снабди с тях. Отрича някой да го е карал или да е пренасял каквото и да било, от Парагвай до България, като изтъква, че е преминал през щателна проверка на летището, при която не било установено нищо нередно.

Подс. Н. твърди, че се е прибрал в С. на 6-ти или 7-ми април 2012 година, след което негов приятел на име С. го помолил да пази за няколко дни един плик, в замяна на което щял да му даде сумата от 500 лева. Н. пояснява, че приел да извърши исканата услуга, без да се поинтересува какво е съдържанието на плика, тъй като имал нужда от пари, за да се върне в Парагвай. Подсъдимият Н. допълва, че на 9-ти април 2012 година, неговият приятел му се обадил от фонокарта и му казал, че ще го чака в кафе „,,,,,,“ на бул. „М.“, за да получи посочения плик и да му даде обещаното възнаграждение.

На следващо място, подс. Н. посочва, че сестрата на приятеля му Виктор, го помолила да съхрани брезентова ловджийска чанта, тъмна на цвят, като му обяснила, че същата съдържа антични пистолети. Същият изтъква, че приел дадената му чанта, без да провери съдържанието й, след което я предал на подс. К.Д., понеже нямал къде да я пази. Пояснява, че съобщил на последния за наличните в нея стари пистолети.

Подсъдимият С.К. дава обяснения, като отрича да има нещо общо с повдигнатите му обвинения. На първо място посочва, че познава подс. К.Д. от 25 години, като уточнява, че са добри приятели, но нямат бизнес отношения. К. заявява, че се е запознал с подс. Й.Й. чрез подс. Д.. Същият излага твърдение, че с подс. Й. са намерили общи теми на разговор във връзка с пребиваването им в Испания в различни периоди и са се сприятелили. На следващо място твърди, че двамата са решили да отидат в Италия, за да потърсят работа. Посочва, че съвместното им пътуване се е осъществило през месец февруари или март на 2012 година. Подс. К. обяснява, че са търсили работа като охрана на заведение, бензиностанция или дискотека, но не са намерили такава, при изгодни за тях условия и когато привършили парите, с които разполагали, решили да се приберат. Отрича да познава св. Е.А..

Подсъдимият К. заявява, че познава подсъдимия Г.Н. от заведение, находящо се в ж.к. „*****“. Твърди, че последният му споделил, че ще пътува до Парагвай, за да си търси работа при негов приятел. К. пояснява, че е предложил на Н. да го запознае с К.Д., тъй като имал информация, че последният щял да пътува в тази посока във връзка с бизнес отношения.

Подсъдимият С.К. отрича да е участвал в организирана престъпна група. Заявява, че никога не се е занимавал с наркотици, трафик и контрабанда.

По отношение на обвинението за държане на огнестрелно оръжие, без надлежно разрешително, подс. К. заявява, че същото е иззето от гардероб, който бил използван от покойния му тъст и не е знаел за съществуването му. Твърди, че впоследствие разбрал, че същото принадлежало на тъста му, който се хвалел пред свои приятели и го показвал пред съседи. Заявява, че е казал на разследващите органи, че го е намерил, за да не задържат жена му и тъща му.

Подс. К. отрича да е посещавал кафене „,,,,,,“ на бул. „М.“, както и да е имал среща с подсъдимата И.Д. около кафето. Излага твърдение, че е поискал пари от К.Д., тъй като не разполагал със средства за погребението на тъста му. Пояснява, че последният се съгласил да му услужи, но тъй като не бил в С., му казал, че той или някой друг ще му се обади, да му даде пари, но на 09.04.2012 година, денят на погребението, не получил обаждане. Отрича да се познава с подсъдимата Д..

В предоставеното му право на лична защита подсъдимият С.К. заявява, че не се признава за виновен по повдигнатите му обвинения, и че не е участвал в организирана престъпна група с никой от останалите подсъдими. Уточнява, че не е имал нищо повече от приятелски отношения със същите и моли да бъде оправдан. В последната си дума, подс. К. прави изявление, че няма нищо общо с обвиненията и моли да бъде оправдан.

В дадените от подсъдимия Й.Й. обяснения, същият заявява, че се познава с подс. К.Д., тъй като израснали заедно. Допълва, че впоследствие подс. Д. го запознал с подс. С.К.. Потвърждава изложените от подсъдимия К. обстоятелства относно съвместното им пътуване до Италия. Подс. Й. отрича да е участвал в организирана престъпна група. Пояснява, че при срещите си с подс. Д. не са обсъждали кой с какво се занимава. Отрича да се познава с подсъдимите Г.Н. и И.Д.. Заявява, че се запознал със св. Е.А. ***, като уточнява, че последният е поискал от него съдействие за намиране на работа в чужбина. Подс. Й. твърди, че е казал на св. А., че когато отиде да провери за работа за себе си, ако има нещо подходящо за него, ще му се обади. Отрича да е имал други отношения с него. Заявява, че не си спомня да го е срещал с подс. К.Д..

Подсъдимият Й., в своя лична защита, се придържа към казаното от адв. С.. Категорично заявява, че не е участвал в организирана престъпна група. Допълва, че при извършения му обиск и претърсвания на жилището и автомобила му не е намерено нищо незаконно. Моли за оправдателна присъда. В последната си дума, подс. Й. отрича да е направил нещо нередно и моли да бъде оправдан.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите и съображенията на страните, намира за установено следното

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

Подсъдимият К.И.Д. /с фамилно име А. до сключването на граждански брак с подсъдимата И.Д. през 2010г./ e роден на ***г. в гр. М., българин, български гражданин, женен, със средно образование, неосъждан, управител на две фирми, регистрирани по ТЗ, живущ ***, с ЕГН: **********.

Подсъдимата И.Д.Д. e родена на ***г. в гр. Ч.Ч., българка, български гражданин, омъжена, съпруга на подсъдимия К.Д., с висше икономическо образование, неосъждана, работи в семейна фирма за недвижими имоти, живуща ***, с ЕГН: **********.

Подсъдимият Г.Й.Н. e роден на ***г***, българин, български гражданин, неженен, осъждан, безработен, със средно образование, живущ ***0, с ЕГН: **********.

Подсъдимият С.Т.К. е роден на ***г. в гр. М., българин, български гражданин, неженен, осъждан, безработен, със средно образование, живущ ***, с ЕГН: **********.

Подсъдимият Й.Л.Й. е роден на ***г. в гр. Б., българин, български гражданин, разведен, със средно образование, неосъждан, безработен, живущ ***, с ЕГН: **********.

Подсъдимият К.Д. и подсъдимата И.Д. са съпрузи, сключили граждански през 2010 година. Подсъдимите К.Д. и Й.Й. са приятели от повече от 35 години, тъй като са израснали заедно в село ***** ***, област М.. Подсъдимите К.Д. и С.К., се познават от около 26-27 години, тъй като в ранните им юношески години са били съседи в ж.к. „******“ в град М.. Подсъдимият К.Д. запознал подсъдимите С.К. и Й.Й., тъй като бил приятел и с двамата. Подс. С.К. запознал подс. К.Д. с подс. Г.Н. на неустановена дата в периода от началото на месец януари 2012г. до 21.02.2012г.

В началото на 2011г. подсъдимият Й.Й. се намирал на територията на Кралство Испания. В периода от 03.01.2011г. до 10.01.2011г. на подс. Й. бил определен идентификационен номер на чужденец в Централния регистър на чужденците на Главна дирекция на полицията в Бенидорм, Испания, било издадено решение за определяне на номер в системата за социалното осигуряване или за определяне на номер за зачисляване в нея, както и Удостоверение за регистрация на гражданин на Европейския съюз от отговарящия за Централния регистър на чужденците в местния комисариат на Бенидорм. На 10.01.2011г. подс. Й. сключил договор за издаване на карта и предоставяне на финансови услуги от разстояние, като била открита банкова сметка ***редоставени услуги: спестявания „до поискване“ от банков клон „Спестовна каса за Валенсия, Кастейон и Аликанте“ на „БАНКАХА“. На 04.02.2011г. подс. Й.Й. се завърнал на територията на Република България.

В периода месец януари – месец декември 2011г. в ГДБОП постъпила оперативна информация от международни партньорски служби, че подс. К.Д., с прякор „******“, поддържал контакти с неустановени по делото лица, съвместно с които осъществявал дейност по пренасяне на наркотични вещества от страни в Латинска Америка на територията на Република България и страни-членки на Европейския съюз и последващото им разпространение. В посочения период подсъдимият К.Д. изпращал множество парични суми до лица, намиращи се на територията на Бразилия, както и инцидентни такива до лица в Гърция, Испания и Германия. За целта, последният използвал финансови институции, предлагащи услуги, свързани с парични преводи – Cash Express, Western Union и Money Gram, като сумите варирали между 100 евро и 2000 евро. Съгласно получената в ГДБОП информация, транспортирането на наркотични вещества се осъществявало от наети от подс. Д. лица – куриери, които укривали същите в багажа си – в куфари с „двойно дъно“. В оперативната информация се съдържали данни, че на неустановена дата през 2011г. лицето Е. Т., изпълняващо поръчка на подс. Д. за пренасяне на наркотични вещества, било задържано за притежаването на 1 килограм кокаин, при митническа проверка на летище „Хийтроу“, Лондон, Великобритания. По повод на получената информация в ГДБОП било инициирано разследване.

В края на 2011г., през месец декември, подс. Д. се намирал на територията на Република България в гр. С.. Същият използвал мобилен телефон с номер **********, с който осъществявал връзка с неустановено по делото лице, намиращо се на територията на Република България, използващо мобилен телефон с номер **********. В периода от 12 до 20 декември 2011г., в осъществената комуникация между Д. и посоченото лице, двамата обсъждали процеси, протичащи при наркотични вещества – тяхната консистенция и качество. В разговорите си използвали кодирани названия като „мезе“ и „това“, заместващи наименованието на наркотичните вещества.

В периода от началото на месец декември 2011г. до 03.01.2012г. подс. К.Д. комуникирал също така с лица намиращи се извън пределите на страната – лице, намиращо се на територията на Германия, ползващо мобилен номер 0049 15 736 011 932, към което използвал обръщението “****” и друго, използващо различни телефони с номера на бразилски оператори, към което се обръщал с „колега“. В разговорите си посочените лица се изразявали с недомлъвки, обсъждали вещества „без примеси“, както и начини да изкарат пари. Когато се налагало да коментират обстоятелства, за които не желаели да говорят по телефона, лицата се уговаряли да проведат дискусия посредством приложението за комуникации „Скайп“. В разговорите си с “****” подс. Д. споделял своите планове за дейността, която смятал да развие през следващата година (2012г.), както и разочарованието си от претърпени загуби, като обсъждали проблем, възникнал на летището в Лондон, свързано с техническо средство. Също така коментирали, че “****” трябва да говори с някого в авиокомпания, за да знае кога да пътува подс. Д..

В края на 2011г. у подсъдимия К.Д. се зародила идеята да развие дейност по пренасяне на наркотични вещества от страни в Латинска Америка до територията на Република България и последващото им разпространение на територията на страната. След като обмислил внимателно вариантите за пренасяне през граница на наркотични вещества, подс. К.Д. съобразил, че прикрИ.ето на последните в куфари с „двойно дъно“ е твърде рисковано, поради наличието на прецизни сканиращи устройства в летищните гранични контролно-пропускателни пунктове. С оглед на това, подсъдимият преценил, че най-удачният вариант за безпрепятствено бъдещо транспортиране на наркотични вещества е посредством тяхното укрИ.е в човешкото тяло. За целта, следвало наркотичните вещества да бъдат поставени в пръст от латексова ръкавица, който да бъде добре завързан и поставен във втори пръст от латексова ръкавица, завързан по идентичен начин. Така опаковани, наркотичните вещества следвало да бъдат погълнати от лицето, което щяло да ги пренесе. По този начин щяло да се избегне попадането на наркотични вещества в организма на пренасящото ги лице, както и тяхното засичане при летищните проверки. След пристигането в крайната точка на пътуването, т. нар. „куриер“ следвало да дефекира наркотичните вещества, да ги предаде на Д. или посочено от него лице, с цел последващото им разпространение и да получи парично възнаграждение за извършения трафик, в зависимост от количеството им.

За да осъществи плануваната дейност, подсъдимият Д. преценил, че ще бъде необходимо да привлече доверени лица, които да напътства и финансира, а те от своя страна да му оказват съдействие при набирането и подготовката на лицата – куриери, които да пренасят наркотичните вещества. Затова на неустановена дата в началото на месец януари през 2012 година в гр. С., се срещнал със своя познат – подсъдимия Й.Й.. Пред него подс. Д. изложил в детайли своята идея за развИ.е на доходоносна престъпна дейност. Замисълът на подсъдимия Д. се състоял в следното: Д. щял да урежда финансовите взаимоотношения с лица, намиращи се извън пределите на Република България, от които щял да закупува наркотични вещества, а именно кокаин, а подс. Й. от своя страна, трябвало съгласувано с него да набира лица, които биха се съгласили да осъществят физическото пренасяне на наркотичните вещества от страни в Латинска Америка до България. Подсъдимият Д. трябвало да координира изпълнението на поставените задачи и да поеме всички разходи по подготовката и пътуването на вербуваните за куриери лица и да заплаща възнаграждение за свършената работа, както на последните, така и на подс. Й.. Подсъдимият Й. приел отправеното предложение за осъществяване на съвместна престъпна дейност, като поел ангажимент да се свърже с лица с нисък социален статус, предимно криминално проявени, които наскоро са изтърпели наказание „Лишаване от свобода“.

Непосредствено след постигнатото на съгласие, подс. Й. започнал да търси лица, които да вербува за куриери. Сетил се, че през есента на предходната година се запознал с две лица, които търсели работа в чужбина. Така, на неустановена дата в началото на месец януари 2012г. в гр. С., подс. Й. се срещнал със своя познат С. Р.. За да спечели доверието на последния, му обяснил, че набира лица, желаещи да работят в чужбина като охранители. Р. проявил интерес, като пояснил, че може да намери още едно лице, подходящо за целта, понеже той и св. Е.А., който наскоро бил изтърпял наказание „Лишаване от свобода“, си търсели работа. Р. и св. А. поделяли общо домакинство, тъй като А. живеел на съпружески начала със св. Л.С., а Р. – с нейната дъщеря М.. Била уговорена нова среща, която се провела в заведение „Куба Либре“, до хипермаркет „Европа“ в ж.к. „*****“, непосредствено след първата. На същата присъствали св. А., Р. и подс. Й., който им обяснил, че всъщност предлаганата от него работа в чужбина се състои в пренасянето на укрити в тялото наркотични вещества. Последният разяснил, че се касае за добре платени доставки на кокаин от страни в Латинска Америка до Република България. Мотивирани от имотната облага, Р. и св. А. проявили интерес към отправеното предложение. Тримата се уговорили да проведат допълнителна среща, на която да обсъдят детайлите свързани с инкриминираната дейност.

На неустановена дата в началото на месец януари 2012г. в гр. С., в заведение „Куба Либре“, находящо се в ж.к. „*****“, се състояла определената среща между подс. Й.Й., св. Е.А. и С. Р.. Към тях се присъединил подс. К.Д.. При пристигането си последният огледал потенциалните куриери и след като преценил, че са подходящи за планираната дейност им разяснил в какво ще се състои тяхната роля при доставката на наркотични вещества. Подсъдимият Д. подробно изложил всички детайли свързани с естеството на задачата, начините на укрИ.е на наркотичните вещества, пътуването и линията на поведение, която следвало да спазват лицата. В разговора подс. К.Д. посочил маршрута, като пояснил етапите на полета – от летище С., през летище в град М., Испания, до летище в град Сао Пауло, Бразилия, като в конкретния случай следвало и прекачване от летището в град Сао Пауло, Бразилия до летище в град Лима, Перу. Подс. Д. дал указания на Е.А. и С. Р. през кой терминал на летището следва да минат, като обърнал особено внимание на дължимото от тях поведение - да не се задържат на едно място и да не се оглеждат, за да не се набиват на очи. На следващо място подсъдимият Д. пояснил, че пътуващите трябва да носят със себе си малко багаж, който да се състои само от неупотребявани вещи – дрехи, козметични принадлежности, да бъдат небрежно облечени и късо подстригани. Д. дал наставления, по време на престоя си на летището, лицата да се движат бавно, носейки ръчния си багаж, да влязат в някое кафене и да не употребяват алкохол или наркотични вещества. Също така указал, при проверката да документите, да подадат на служителите на летището паспортите си полуотворени. При пристигането в крайната точка на пътуването лицата трябвало да носят в ръка български ежедневник – „Труд“ или „24 часа“. Това щяло да послужи за ориентир на посрещащите ги лица. Те, от своя страна, следвало да бъдат облечени със зелени жилетки. При мотивирането на потенциалните куриери, К.Д. ги уверил, че ще поеме всички разходи свързани с подготовката и осъществяването на пътуването, а именно: самолетни билети, летищни такси, разходите по престой в съответната държава, включително дрехите, с които лицето ще пътува и таксите за издаване на валиден международен паспорт. В заключение, подс. Д. отправил предложение за заплащане на възнаграждение за пренесените наркотични вещества, в зависимост от количеството на конкретната доставка, с уговорката, че то варира и при транспортирането на по-голямо количество, лицето следва да получи допълнително възнаграждение. Свидетелят Е.А. и С. Р. счели предложените им условия за изгодни и изразили своето съгласие за извършването на посочената престъпна дейност.

С оглед постигнатата уговорка, подсъдимите Д. и Й. разпределили помежду си ангажиментите свързани с осъществяването на пътуването и посрещането на куриерите, при тяхното завръщане на територията на Република България. Започнала активна дейност по подготовката на вербуваните за куриери лица. Подсъдимият К.Д. давал парични суми на подсъдимия Й.Й., за покрИ.е разходите по уреждане заминаването на лицата. Подс. Й. се разпореждал със средствата, които получавал, като закупувал дрехи на потенциалните куриери и им оказвал съдействие при оформяне на необходимите документи. За тази цел подс. Й. придружил Р. и св. А., поотделно, до звено „Български документи за самоличност“ в съответното РУ на МВР, където заплатил вместо тях таксата за издаване или преиздаване на паспорт на всяко от лицата. Документът за самоличност на С. Р. бил издаден на 09.02.2012г. и предаден на подс. Д. за съхранение до осъществяването на уговореното пътуване. Също така подс. Д., поел ангажимент да направи резервация за полетите и да заплати цената на самолетните билети, както и летищните такси. На 14.03.2012г. последният закупил от офис на „Ню травълс ейджънси“, находящ се в близост до бул. “.... ----” в гр. С., самолетен билет на името на Е.А., на стойност 1100,54 лв. Посоченият билет бил за полет FB *** на 19.03.2012г. по направление С. – М. – С. П. - Л.. По неизяснени причини обаче организираното пътуване не се състояло. Поради последвалото задържане на подсъдимите Д. и Й., не било организирано заминаването на С. Р..

Междувременно на неустановена дата в периода между месец януари и 21.02.2012г. подс. К.Д. се срещнал със своя познат подс. С.К. и го помолил да намери лице, което би се съгласило да осъществи нерегламентиран пренос на наркотични вещества от държава в Латинска Америка до България, като за извършената услуга посредникът и куриерът следвало да получат възнаграждение. Подсъдимите К. и Д. били дългогодишни приятели и между тях било установено взаимно доверие. Освен това подсъдимият К. изпитвал материални затруднения, тъй като бил безработен. Затова отправеното предложение го заинтригувало и последният приел да извърши исканата от него услуга.

В изпълнение на молбата на подс. Д., на неустановена дата в периода между месец януари и месец март 2012г. в гр. С., подсъдимият С.К. се срещнал със своя познат - подсъдимият Г.Н. и му предложил да извърши пренос на наркотични вещества – кокаин, от държава в Латинска Америка до Република България. Подс. К. мотивирал подс. Н. да изпълни функциите на „куриер“, който да осъществи нелегалната доставка, като пояснил, че ще получи адекватно възнаграждение за успешната пратка. Подс. Н. проявил интерес към отправеното предложение. След това подс. К. запознал подс. Н. с подс. Д.. При осъществената между тях среща, последният изложил в детайли какви ще бъдат конкретните задължения на подс. Н. при осъществяването на инкриминираната дейност. Същият следвало да пренесе укрити, посредством поглъщане, в тялото си наркотични вещества, а именно кокаин, който щял да бъде закупен от територията на Парагвай и да бъде доставен на територията на Република България. Подс. Д. го уверил, че ще поеме всички разноски по пътуването и престоя му там. Подс. К., от своя страна, щял да координира дейностите свързани с подготовката за неговото заминаване и посрещането му. Подс. Д. подчертал, че Н. ще получи значително заплащане за успешно осъществена доставка. Подсъдимият Г.Н. веднага се съгласил с отправеното предложение, тъй като имал богато криминално минало, занижени морални критерии, значителни финансови затруднения, поради липсата на трудови доходи и страдал от зависимост към алкохола. Последният изразил готовност да извърши инкриминираната дейност, като за него не представлявало трудност поглъщането на наркотични вещества, опаковани по посочения по-горе начин, както и хладнокръвното преминаване през гранично-пропускателни пунктове.

С оглед на постигнатото съгласие, започнала подготовката по заминаването на подс. Г.Н.. Първата стъпка в тази насока била издаването на валиден международен паспорт. Подс. Д. предоставил на подс. К. паричната сума, необходима за заплащането на изискуемата такса. Последният придружил подс. Н. до съответното звено „Български документи за самоличност“, заплатил държавната такса за преиздаване на паспорт и изчакал подс. Н. да извърши всички необходими действия, свързани с процедурата. Документът за самоличност бил издаден на 21.02.2012г. На 12.03.2012г. подс. Н. бил придружен от подсъдимите К. и Д. до МБАЛ „Вита“ ЕООД, където било извършено изследване – рентгенография на стомашно-чревния тракт, при което не били установени патологични промени. Същото било осъществено с цел да се провери годността на подс. Г.Н. да погълне наркотичните вещества и безпроблемно да ги пренесе, укрити в тялото си, през граничните пунктове на летищата.

За всяка конкретна сделка подсъдимият Д. осъществявал контакт с неустановени лица, които се намирали на територията Южна Америка, включително в Бразилия и Парагвай и се договарял с тях да му продадат наркотични вещества, като уговарял параметрите на същата – количество, цена, местоизвършване на предаването им, дата и други детайли във връзка с нея.

Следващият етап от подготовката бил закупуването на самолетен билет. Подсъдимият К.Д. решил да замине заедно с подсъдимия Г.Н., за да реализира сделката с наркотични вещества. Затова на 16.03.2012г. подс. Д. закупил от офиса на „Ню травълс ейджънси“ два самолетни билета – за него и подс. Н. – за полет FB *** на 26.03.2012г. по направление С. – М. – Сао Пауло.

Няколко дни преди заминаването, подс. Д. дал на подс. К. парична сума, за покупката на дрехи за подс. Н., необходими за пътуването и престоя му в уговорената дестинация. Подсъдимите К. и Н. оползотворили предоставените средства, като заедно закупили нужните дрехи.

Докато траели приготовленията за пътуванията, подсъдимите К. и Й. регулярно се срещали с вербуваните от тях лица и поощрявали решимостта им да осъществят плануваната доставка на наркотици, като изтъквали материалните облаги, които ще получат за извършването на предстоящото деяние. Също така ги стимулирали като им давали дребни суми, предоставени им от Д.. За да не будят подозрение, провеждали срещите си в малки квартални заведения, с ограничен кръг посетители, каквито били „Куба Либре“, находящо се в ж.к. „*****“, както и „,,,,,,“ и „М.“, находящи се на бул. „М.“.

Когато била завършена цялостната подготовка, се осъществило пътуването. На 26.03.2012г. около 16.00 часа подсъдимите К.Д. и Г.Н. отпътували с полет FB *** по направление С. – М. – Сао Пауло. На 27.03.2012г. пристигнали на летището в гр. Сао Пауло, Бразилия. Подсъдимият Д. дал указания на подс. Н. по какъв начин да се придвижи до гр. Асунсион – столицата на Парагвай, откъдето следвало да получи наркотичните вещества, предмет на сделката, както и относно маршрута за връщане на територията на Република България, след което двамата се разделили.

Междувременно на 27.03.2012г. подсъдимите С.К. и Й.Й. напуснали пределите на Република България, с автобус на транспортната фирма „Юнион Ивкони“, по направление С. – Милано. На 28.03.2012г. двамата пристигнали в Италия в гр. Милано, където престояли 3 дни. По време на престоя им, подсъдимия Й. закупил предплатена карта за мобилни услуги от оператора „Водафон“. На 31.03.2012г. подсъдимите К. и Й. се качили на автобус на същата фирма, по направление Милано – С., но по неустановени причини слезли в гр. Венеция, където отседнали за още 3 дни. На 04.04.2012г. последните напуснали територията на Италия с автобус на „Юнион Ивкони“, по направление Венеция – С. и на 05.04.2012г. се завърнали в Република България.

На 28.03.2012г. подс. Н. напуснал пределите на Федеративна република Бразилия и продължил с автобус към Парагвай, където пристигнал на същата дата. Там последният се срещнал с неустановени по делото лица, които му предали 6 броя капсули съдържащи желеподобно бяло вещество, представляващи 1. „Кокаин“– с нето тегло 10.04 гр., със съдържание на активен компонент 48,5%, на стойност 1606.40 лева; 2. „Кокаин“ – с нето тегло 9.48 гр., със съдържание на активен компонент 50.8%, на стойност 1516.80 лева; 3. „Кокаин“ – с нето тегло 9.81 гр., със съдържание на активен компонент 42.2%, на стойност 1226.25 лева; 4. „Кокаин“ – с нето тегло 6.89 гр., със съдържание на активен компонент 44.7%, на стойност 861.25 лева; 5. „Кокаин“ – с нето тегло 9.27 гр., със съдържание на активен компонент 49.00%, на стойност 1483.20 лева; 6. „Кокаин“ – с нето тегло 6.22 гр., със съдържание на активен компонент 52.3%, на стойност 995.20 лева.

Подс. Н. спазил указанията на подс. Д., като укрил в тялото си посочените по – горе наркотични вещества, като ги погълнал и след това по този начин безпрепятствено преминал митническия контрол на летищата. Подсъдимият Г.Н. напуснал пределите на Парагвай на 05.04.2012г. Същият пътувал със самолет до М., Испания, откъдето на неустановена дата преди 09.04.2012г. се завърнал на територията на Република България.

След като се прибрал в гр. С., подс. Н. поетапно дефекирал погълнатите от него наркотични вещества – 6 броя капсули съдържащи желеподобно бяло вещество, представляващи 1. „Кокаин“– с нето тегло 10.04 гр., със съдържание на активен компонент 48,5%, на стойност 1606.40 лева; 2. „Кокаин“ – с нето тегло 9.48 гр., със съдържание на активен компонент 50.8%, на стойност 1516.80 лева; 3. „Кокаин“ – с нето тегло 9.81 гр., със съдържание на активен компонент 42.2%, на стойност 1226.25 лева; 4. „Кокаин“ – с нето тегло 6.89 гр., със съдържание на активен компонент 44.7%, на стойност 861.25 лева; 5. „Кокаин“ – с нето тегло 9.27 гр., със съдържание на активен компонент 49.00%, на стойност 1483.20 лева; 6. „Кокаин“ – с нето тегло 6.22 гр., със съдържание на активен компонент 52.3%, на стойност 995.20 лева. Същият използвал мобилния си телефон с номер ***********, за да поддържа връзка с подсъдимия Д., който се намирал на територията на Бразилия и се свързвал с него от мобилен телефон с номер на бразилски оператор, а именно ****************. В разговор между двамата, проведен на 09.04.2012г., подс. Н. докладвал на подс. Д., че е „изпържил последните шест кюфтета от вечерята“, като визирал капсулите с наркотични вещества, които дефекирал.

Тогава Д. му казал да отиде „той знае къде“, където да чака „човека“ да му донесе парите и да му предаде „кюфтетата“. Мястото на срещата било кафене „,,,,,,“, където подсъдимите К.Д., С.К. и Г.Н. периодично се срещали, преди пътуването на подс. Н. до Парагвай.

На 09.04.2012г., по обяд, спазвайки нареждането на подс. Д., подс. Н. се запътил към уреченото място, заедно с приятеля си св. Б.Й., като носел в себе си, в левия вътрешен джоб на якето си шестте броя капсули, съдържащи желеподобно бяло вещество, представляващи 1. „Кокаин“– с нето тегло 10.04 гр., със съдържание на активен компонент 48,5%, на стойност 1606.40 лева; 2. „Кокаин“ – с нето тегло 9.48 гр., със съдържание на активен компонент 50.8%, на стойност 1516.80 лева; 3. „Кокаин“ – с нето тегло 9.81 гр., със съдържание на активен компонент 42.2%, на стойност 1226.25 лева; 4. „Кокаин“ – с нето тегло 6.89 гр., със съдържание на активен компонент 44.7%, на стойност 861.25 лева; 5. „Кокаин“ – с нето тегло 9.27 гр., със съдържание на активен компонент 49.00%, на стойност 1483.20 лева; 6. „Кокаин“ – с нето тегло 6.22 гр., със съдържание на активен компонент 52.3%, на стойност 995.20 лева.

Около 14.00 часа подс. Н. влязъл в кафене „,,,,,,“, находящо се на бул. „М.“ № *, като помолил св. Й. да остане отвън на улицата, пред заведението и да наблюдава за наличието на подозрителни лица. Вътре подс. Н. седнал на бара, поръчал си бира и зачакал. Междувременно подсъдимият К.Д. се обадил на съпругата си – подсъдимата И.Д. и й казал да изтегли от банката сумата от 900 лева, да отиде в заведението и да ги даде на подс. Н., който ще я чака на бара в заведението, в замяна на предадени от него вещи. Подсъдимата Д. изпълнила поръчението на съпруга си и малко след 14.00 часа пристигнала в кафене „,,,,,,“. С влизането си се насочила към бара и седнала до подсъдимия Н.. В това време последният получил предупредително съобщение от приятеля си – св. Й., за присъствието на лица, приличащи на полицаи. С оглед на приетия сигнал, подсъдимите Н. и Д. станали от бара и се насочили към тоалетната на заведението, за да извършат размяната.

Тъй като в ГДБОП имало информация за извършването на описаната по – горе сделка с наркотични вещества /телефоните, ползвани от подсъдимите Д. и Н. се подслушвали/, около кафене „,,,,,,“ били разположени служители на ГДБОП, а вътре в кафене „,,,,,,“, на разстояние от около 1 метър от подсъдимите Г.Н. и И.Д., се намирали служители на ГДБОП – св. М.Б., св. А.В., П. Д. и А. П., които осъществявали наблюдение върху предстоящата сделка. Още преди да успеят да затворят вратата на сервизното помещение, подсъдимите Г.Н. и И.Д. били възпрепятствани от служителите на ГДБОП А. П. и св. А.В..

Подсъдимите Г.Н. и И.Д. били задържани. Спрямо последните били извършени обиски. При процесуално-следственото действие у подс. Н., във вътрешен ляв джоб на яке, били намерени и иззети 6 броя капсули съдържащи желеподобно бяло вещество, с общо нето тегло 66.85 грама, което при направения полеви наркотест реагирало като „кокаин“. Впоследствие била извършена физико-химическа експертиза, с която било установено, че иззетите от Н. веществени доказателства представляват високорискови наркотични вещества – кокаин, като разфасовките на шестте капсули имали маса и съдържание, както следва: 1. „Кокаин“– с нето тегло 10.04 гр., със съдържание на активен компонент 48,5%, на стойност 1606.40 лева; 2. „Кокаин“ – с нето тегло 9.48 гр., със съдържание на активен компонент 50.8%, на стойност 1516.80 лева; 3. „Кокаин“ – с нето тегло 9.81 гр., със съдържание на активен компонент 42.2%, на стойност 1226.25 лева; 4. „Кокаин“ – с нето тегло 6.89 гр., със съдържание на активен компонент 44.7%, на стойност 861.25 лева; 5. „Кокаин“ – с нето тегло 9.27 гр., със съдържание на активен компонент 49.00%, на стойност 1483.20 лева; 6. „Кокаин“ – с нето тегло 6.22 гр., със съдържание на активен компонент 52.3%, на стойност 995.20 лева. Общата стойност на инкриминираните вещества възлизала на 7689.1 лева.

При извършения на подсъдимата Д. обиск, в дамската чанта на последната били открити и иззети 9 броя банкноти с номинал от 100 лева, за които същата заявила, че ги е изтеглила от клон „Хладилника“ на банка „ПИБ“ и е трябвало да ги занесе на неин познат, който да ги предаде на задържания заедно с нея човек – подс. Н..

След задържането, разследващите органи пристъпили към извършването на други процесуално-следствени действия. Така на 09.04.2012г. било реализирано претърсване в жилището на подсъдимите И. и К. Д., находящо се на адрес: гр. С., кв. Витоша, ул. „Ангел Каралийчев“ № 19, ет.2, ап.5. На претърсването присъствали подсъдимата И.Д., поемни лица – свидетелите В.М. и С.К., св. М.Б., св. А.В., разследващ полицай и други служители на ГДБОП. При същото било намерено и иззето от гардероб, подпряно на средната стена на същия, законно притежаваното ловно оръжие на подсъдимия К.Д. - гладкоцевна пушка „ИЖ“ мод. „27ЕМ“, кал. 12, с № ,,,,,,,,. При претърсването било установено, че подс. Д. държал, без да има надлежно разрешително, съгласно разпоредбите на ЗОБВВПИ, огнестрелни оръжия и боеприпаси, чиято изправност и технически характеристики били изследвани и определени с балистична експертиза, както следва: автомат конструкция „КалашН.“ кал. 7.62 мм, без номер ведно с 2 бр. пълнители, лентовани с патрони – първият пълнител с вместимост 30 броя патрони, вторият пълнител с вместимост 5 броя патрони и 1 брой заглушител; в двата пълнителя лентовани - 25 броя патрони кал. 7.62х39 мм, предназначени за стрелба с пушки, автомати и картечници кал. 7.62х39 мм; пистолет конструкция „Макаров“ кал. 9х18 мм със заличен номер, предназначен за стрелба с патрони кал. 9х18 мм., ведно с пълнител с вместимост 8 броя патрони, съдържащ лентовани 7 броя патрони в него кал. 9х18 мм., предназначени за стрелба с пистолети кал. 9 мм. – „Макаров“, „Стечкин“ и др. и боеприпаси в голямо количество: 56 броя патрони кал. 9х18 мм.м /от които 8 броя стоп-патрони/, предназначени за стрелба с пистолети кал. 9 мм. „Макаров“, „Стечкин“ и др.; 101 броя патрони кал. 7.62х39 мм., предназначени за стрелба с пушки, автомати и картечници кал. 7.62х39 мм.

Посочените огнестрелни оръжия и боеприпаси били открити на различни рафтове на каса, поставена в гардероб, находящ се в коридора на жилището. Същите били иззети заедно с други налични в касата вещи, а именно: 1 брой кутия с надпис „Karmela cookies“, съдържаща 4 броя прозрачни полиетиленови плика, съдържащи бяло прахообразно вещество, реагиращо на кокаин. За същото било установено, че представлява субстанция от лекарствени препарати, която може да бъде използвана за разреждане на наркотични вещества, а именно бензокаин, с нето тегло, както следва: 1. 90,95 грама, 2. 29,40 грама, 3. 29,60 грама, 4. 30,02 грама; 1 брой черна везна с електронен дисплей, марка „Tanita“ с № ,,,,,, по която били установени следи от наркотични вещества с активен компонент тетрахидроканабинол и кокаин, както и други субстанции – бензоена киселина, фенацетин, кофеин и лидокаин.

От касата били иззети и множество документи за самоличност на различни лица. За част от тях, а именно: македонска шофьорска книжка с номер на бланката – ,,,,,,,,,, издадена на името на ,,,,,,,,, бланка на паспорт на Белгия със сериен номер ЕВ ,,,,,,, – с частично попълнени персонални данни, бланка на шофьорска книжка на Белгия с частично попълнени персонални данни, шофьорска книжка на Дания, издадена на името на ,,,,,,,,,,,,, било установено, че представляват неистински документи. За друга част – паспорт № ,,,,,,,, на UK, издаден на името на ,,,,,,,,, роден на ***г., паспорт № ,,,,,,,, на Япония, издаден на името на ,,,,,,,,, паспорт на Македония № ,,,,,,,, издаден на името на ,,,,,,,,, роден на ***г., било установено, че представляват истински документи за самоличност. Сред иззетите документи попадали също: български паспорт № ,,,,,,,, на името на К.И. А., роден на ***г., обявен за невалиден; български паспорт № ******** на името на К.И. А., роден на ***г., обявен за унищожен; български паспорт № ,,,,,, издаден на името на С. К.Р., роден на ***г. – валиден, както и дебитна карта Visa electron “Barcleys” № 4,,,,,,,,,,, на името на Mr. SR Pethers.

Сред държаните от подс. Д., иззети от касата, вещи попадали и лист от тефтер с ръкописен текст: „Хитроу – летище на митницата 1 кг. кокаин. Е. – 40 000 паунда → материалния интерес до 1 м. отива на съд. в затвора 150 евр.“; сметка с ръкописен текст: „Е.Р.А. ЕГН ********** Й.Д. К. ЕГН ********** С. В. С. ЕГН **********“; полиетиленов плик съдържащ 2 документа на чужд език – единият със снимка, другият – формат А4, за които било установено, че представляват Определение от заседание за обявяване на решение на Съда за наказателно изпълнение – окръг Тупа, по н.д. № 531.760, пр. пр. № 4007/01 на второ федерално съдебно отделение на гр. Гуарильос, щат Сао Пауло, на 13.09.2005г. за условно освобождаване от изтърпяване на наказание в затворническото учреждение на гр. Жункейрополис на К.И. А. и книжка за предоставяне на права – условно освобождаване по наказателно дело № 531.760, изпълнително дело № 531.760 на 1-во съдебно отделение. А от спалнята на жилището били иззети множество вносни бележки, удостоверяващи парични преводи.

Междувременно на 09.04.2012г. било установено местонахождението на подсъдимия С.К. ***. Същият бил задържан в дома си, като при извършеното претърсване на обитаваното от него жилище, находящо се на адрес: ж.к. „,,,,,,,,,,,,,,,,, били намерени и иззети пистолет „Смит и Уесън“ калибър 38 специал, с № ,,,,,,,,,,, петзаряден, предназначен за стрелба с патрони кал. 38 специал и 5 броя патрони кал. 38 специал. За същите било установено, че представляват огнестрелно оръжие и боеприпаси по смисъла на ЗОБВВПИ, за които К. не притежавал надлежно разрешително по смисъла на същия закон. При проведена ДНК експертиза на посочените веществени доказателства бил открит генетичен материал, произхождащ от подсъдимия С.Т.К..

След проведени оперативно-издирвателни мероприятия, на 11.04.2012г. в гр. С. бил задържан подсъдимият Й.Й., при проведена от същия среща във връзка с ареста на К., с жената, с която съжителствал последният – М.А..

Впоследствие на 11.04.2012г. след като се завърнал на територията на Република България, по повод ареста на съпругата му, подсъдимият К.Д., се свързал със защитника на подсъдимата И.Д. – адв. С. и двамата се уговорили да се срещнат в центъра на гр. С., в близост до Съдебната палата. След проведената среща, подс. К.Д. бил задържан от служители на ГДБОП, на бул. „Витоша“, където бил паркирал автомобила си „Порше Кайен“.

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

Гореизложените факти се установяват по несъмнен начин от събраните по делото доказателствени материали: частично от обясненията на подсъдимите К.Д., С.К. и Й.Й.; показанията, дадени в хода на съдебното следствие от свидетелите М.Б., А.В., Р.К., Б.Й., Г.Р., С.К., Н.И., А.И., Р.Х.; приобщените по реда на чл. 281, ал. 4 от НПК, дадени във фазата на досъдебното производство, показания на свидетелите М.Б. /т. 2, л. 89-91; т. 2, л. 149-151 от ДП/, А.В. /т. 3, л. 11-14 от ДП/, Е.А. /т. 7, л. 159-166; т. 3, л. 54-56 от ДП/, Р.К. /т. 3, л. 21-22 от ДП/, Б.Й. /т. 2, л. 136-137 от ДП/, В.М. /т. 8, л. 126-127 от ДП/; протоколите за извършени процесуално-следствени действия, ведно със съдебните определения за тяхното одобрение: протокол за оглед на местопроизшествие от 09.04.2012г. /т. 1, л. 5-6 от ДП/, протокол за обиск и изземване от 09.04.2012г. /т. 1, л. 8-10 от ДП/, определение от 10.04.2012г. по НЧД № 475/2012г. по описа на СпНС /т. 1, л. 11 от ДП/, протокол за обиск и изземване от 09.04.2012г. /т. 1, л. 13 от ДП/, определение от 10.04.2012г. по НЧД № 474/2012г. по описа на СпНС /т. 1, л. 14 от ДП/, протокол за претърсване и изземване от 09.04.2012г. и приложения към него фотоалбум /т. 1, л. 23-153 от ДП/, определение от 10.04.2012г. по НЧД № 479/2012г. по описа на СпНС /т. 1, л. 154 от ДП/, протокол за претърсване и изземване от 09.04.2012г. /т. 2, л. 10-13 от ДП/, определение от 10.04.2012г. по НЧД № 478/2012г. по описа на СпНС /т. 2, л. 14 от ДП/, протокол за доброволно предаване от 09.04.2012г. /т. 2, л. 21-22 от ДП/, протокол за оглед на веществени доказателства от 14.09.2012г. /т. 2, л. 271 от ДП/, протокол за доброволно предаване от 23.04.2012г. /т. 3, л. 27 от ДП/, протокол за оглед на веществени доказателства от 22.10.2012г. /т. 7, л. 1-6 от ДП/; заключенията на физико-химическа експертиза № 12/ НАР – 389 от 30.05.2012г. /т. 2, л. 220-223 от ДП/, техническа експертиза № ДОК – 285 от 19.07.2012г. /т. 2, л. 236-240 от ДП/, балистична експертиза № 12/ БАЛ – 147 от 07.08.2012г. /т. 2, л. 259-262 от ДП/, техническа експертиза от 24.09.2012г. /т. 3, л. 146-150 от ДП/, балистична експертиза № 12/ БАЛ – 85 от 02.11.2012г. /т. 7, л. 202-210 от ДП/, ДНК експертиза № 12/ ДНК – 116 от 07.11.2012г. /т. 7, л. 215-219 от ДП/, техническа експертиза от 14.11.2012г. /т. 7, л. 222-225 от ДП/, техническа експертиза от 12.11.2012г. /т. 7, л. 231-233 от ДП/, техническа експертиза № 5009/13/11/2012г. от 13.11.2012г. /т. 7, л. 242-244 от ДП/, съдебно-почеркова експертиза № 12/ ДОК – 533 от 01.11.2012г. /т. 7, л. 263-271 от ДП/, съдебно-почеркова експертиза № 13/ ДОК – 543 от 05.12.2013г. /л. 442-454 от НОХД/, всички потвърдени от разпитите на вещите лица в съдебно заседание и приети по реда на чл. 282 от НПК; приетите в хода на съдебното следствие писмени доказателства: справка от началника на Затвора в гр. С. за лицето Е.Р.А. /л. 329-334/; писмените доказателства, събрани в хода на досъдебното производство – резервации на самолетни билети, фактури и кредитни известия от „Ню травълс ейджънси“ /т. 3, л. 30-52 от ДП/, документи на португалски език, касаещи подсъдимия Д., и на испански език и италиански език, касаещи подсъдимия Й. /том 8 от ДП/, както и банкови извлечения, удостоверяващи парични преводи /том 7 от ДП/; приобщените по реда на чл. 283 от НПК, приложени по делото документи: справки за лицата /т. 2, л. 107-118 от ДП/, справка от „Юнион ивкони“ /т. 2, л. 207-208 от ДП/ заявление от Е.А. /т. 2, л. 253 от ДП/; справка от служба „КОС“ при СДВР /т. 3, л. 62-63 от ДП/, справка за задгранични пътувания на лицата /т. 3, л. 64-66 от ДП/, справка /т. 3, л. 72-73 от ДП/, медицински документи /т. 3, л. 123-137 от ДП/, справки от НАП, банки и финансови институции и Служба по вписванията /том 4 от ДП/, справки за извършени парични преводи и справки от Служба по вписванията /том 5 от ДП/, справки от Служба по вписванията и НОИ /том 6 от ДП/, писма до директора на Затвора – гр. С. /т. 7, л. 157; л. 168-169 от ДП/, справки от мобилни оператори, справки за съдимост на подсъдимите и други писмени документи; както и веществените доказателства по делото: 6 броя капсули съдържащи високорискови наркотични вещества – кокаин, както следва: 1. „Кокаин“– с нето тегло 10.04 гр., със съдържание на активен компонент 48,5%, 2. „Кокаин“ – с нето тегло 9.48 гр., със съдържание на активен компонент 50.8%, 3. „Кокаин“ – с нето тегло 9.81 гр., със съдържание на активен компонент 42.2%, 4. „Кокаин“ – с нето тегло 6.89 гр., със съдържание на активен компонент 44.7%, 5. „Кокаин“ – с нето тегло 9.27 гр., със съдържание на активен компонент 49.0%, 6. „Кокаин“ – с нето тегло 6.22 гр., със съдържание на активен компонент 52.3%; 9 броя банкноти с номинал от 100 лева; огнестрелни оръжия и боеприпаси, както следва: гладкоцевна пушка „ИЖ“ мод. „27ЕМ“, кал. 12, с № ,,,,,,,,; автомат конструкция „КалашН.“ кал. 7.62 мм, без номер ведно с 2 бр. пълнители, лентовани с патрони – първият пълнител с вместимост 30 броя патрони, вторият пълнител с вместимост 5 броя патрони и 1 брой заглушител; в двата пълнителя лентовани - 25 броя патрони кал. 7.62х39 мм, предназначени за стрелба с пушки, автомати и картечници кал. 7.62х39 мм; пистолет конструкция „Макаров“ кал. 9х18 мм със заличен номер, предназначен за стрелба с патрони кал. 9х18 мм., ведно с пълнител с вместимост 8 броя патрони, съдържащ лентовани 7 броя патрони в него кал. 9х18 мм., предназначени за стрелба с пистолети кал. 9 мм. – „Макаров“, „Стечкин“ и др. и боеприпаси в голямо количество: 56 броя патрони кал. 9х18 мм.м /от които 8 броя стоп-патрони/, предназначени за стрелба с пистолети кал. 9 мм. „Макаров“, „Стечкин“ и др.; 101 броя патрони кал. 7.62х39 мм., предназначени за стрелба с пушки, автомати и картечници кал. 7.62х39 мм, пистолет „Смит и Уесън“ калибър 38 специал, с № ,,,,,,,,,,, петзаряден, предназначен за стрелба с патрони кал. 38 специал и 5 броя патрони кал. 38 специал; 1 брой кутия с надпис „Karmela cookies“, съдържаща 4 броя прозрачни полиетиленови плика, съдържащи бяло прахообразно вещество, а именно бензокаин, с нето тегло – 1. 90,95 грама, 2. 29,40 грама, 3. 29,60 грама, 4. 30,02 грама; 1 брой черна везна с електронен дисплей, марка „Tanita“ с № ,,,,,, с остатъчни следи от тетрахидроканабинол, кокаин, бензоена киселина, фенацетин, кофеин и лидокаин; неистински документи за самоличност: македонска шофьорска книжка с номер на бланката – ,,,,,,,,,, издадена на името на ,,,,,,,,, бланка на паспорт на Белгия със сериен номер ЕВ ,,,,,,, – с частично попълнени персонални данни, бланка на шофьорска книжка на Белгия с частично попълнени персонални данни, шофьорска книжка на Дания, издадена на името на ,,,,,,,,,,,,; истински документи за самоличност: паспорт № ,,,,,,,, на UK, издаден на името на ,,,,,,,,, роден на ***г., паспорт № ,,,,,,,, на Япония, издаден на името на ,,,,,,,,, паспорт на Македония № ,,,,,,,, издаден на името на ,,,,,,,,, роден на ***г., български паспорт № ,,,,,,,, на името на К.И. А., роден на ***г., обявен за невалиден; български паспорт № ******** на името на К.И. А., роден на ***г., обявен за унищожен; български паспорт № ,,,,,, издаден на името на С. К.Р., роден на ***г. – валиден, български паспорт № *******, издаден на името на Г.Й.Н., роден на ***г. – валиден, както и дебитна карта Visa electron “Barcleys” № 4,,,,,,,,,,, на името на Mr. SR P.; лист от тефтер с ръкописен текст: „Хитроу – летище на митницата 1 кг. кокаин. Е. – 40 000 паунда → материалния интерес до 1 м. отива на съд. в затвора 150 евр.“; сметка с ръкописен текст: „Е.Р.А. ЕГН ********** Й.Д. К. ЕГН ********** С. В. С. ЕГН **********“; полиетиленов плик съдържащ 2 документа на чужд език – Определение от заседание за обявяване на решение на Съда за наказателно изпълнение – окръг Тупа, по н.д. № 531.760, пр. пр. № 4007/01 на второ федерално съдебно отделение на гр. Гуарильос, щат Сао Пауло, на 13.09.2005г. за условно освобождаване от изтърпяване на наказание в затворническото учреждение на гр. Жункейрополис на К.И. А. и книжка за предоставяне на права – условно освобождаване по наказателно дело № 531.760, изпълнително дело № 531.760 на 1-во съдебно отделение, 1 брой визитна картичка на хотел “Alpes”, на гърба на която е изписан ръкописен текст: “TRIP MADRID DIANA HOTEL Galeon 27,21 Barajas 28042 10.45 мадр. време (FB 472) TERMINAL 4S; както и от веществени доказателствени средства, изготвени на база експлоатирани специални разузнавателни средства, с разрешение рег. № RB 401049-001-09/14-5599/01.12.2011г. на ИД Председател на Софийски градски съд, приложени в папка № 4 от секретните материали по ДП.

След като обсъди изброените доказателства и доказателствени средства поотделно и в тяхната съвкупност, настоящият състав прие за установена гореизложената фактическа обстановка.

Съдът подложи на обстоен и критичен анализ показанията на свидетелите М.Б. и А.В., като взе предвид обстоятелството, че същите са били служители на ГДБОП, към момента на задържане на лицата. Действително значителна част от тези гласни доказателствени средства пресъздават информация, добита по оперативен път и съдържаща се във веществените доказателствени средства, изготвени на база експлоатирани спрямо подсъдимите специални разузнавателни средства. От друга страна, не могат да бъдат пренебрегнати техните непосредствени възприятия, добити в течение на полицейската операция по разследване на престъпната дейност на подсъдимите и залавянето им.

В показанията на свидетелите Б. и В., както дадените в хода на съдебното следствие, така и приобщените по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 от НПК, се посочва, че през 2011г. в ГДБОП е получена информация, че в различни страни-членки на ЕС са задържани лица, пренасящи наркотични вещества, които са споменали, че ги е наело лице на име К., с прякор „******“. Св. В. допълва, че това са: П. Б. – задържан в Германия през 2009г. с 5 кг. кокаин; П.Д., М. П. и М. П. – задържани във Франция през 2007г. с 5.5 кг. кокаин; И. – А. М. – задържан през 2011г. за трафик на наркотици; П. И. Х. – задържан във Франция през 2011г. с 2.5 кг. кокаин; Е. Г.Т. – задържан във Великобритания през 2011г. с 1 кг. кокаин.

Двамата свидетели заявяват, че така постъпилата информация e инициирала регистрирането на оперативно дело, с цел нейната проверка и евентуалното пресичане на инкриминираната дейност. Свидетелите Б. и В. твърдят, че в хода на оперативните действия са установили, че лицето К. „******“ е подс. К.И.Д., за който получили информация, че поддържал връзка с неустановени лица на територията на Федеративна република Бразилия, от които закупувал наркотични вещества. В предоставените от международните служби данни се сочело, че подс. Д. финансирал пренасянето на наркотичните вещества, което се осъществявало от наети за куриери лица, които го укривали в куфари с „двойно дъно“ или го камуфлирали в дрехите си или вещи от багажа си. Също така постъпила информация, че подс. К.Д. е бил задържан в Бразилия за трафик на наркотични вещества и е пребивавал в затворнически учреждения там.

Св. В. посочва, че през 2011г. подс. Д. се е намирал извън пределите на Република България. Свидетелите Б. и В. заявяват, че са установили през месец март 2012г., че подс. Д. се намира в България и че същият, чрез свои приближени лица, организира и финансира ангажирането на лица – куриери, които да пренасят наркотични вещества от страни в Латинска Америка до Република България и страни-членки на ЕС. Двамата свидетели заявяват, че при експлоатирането на специални разузнавателни средства по отношение на подс. Д., са установили, че последният поддържа контакти с подсъдимите Й.Й. и С.К., които отговаряли за намирането на куриери, както и за подготовката по организираните пътувания и посрещането на лицата, които следвало да извършат доставките. Двамата свидетели твърдят, че пренасянето на наркотичните вещества следвало да се извърши посредством укрИ.ето им в тялото, чрез поглъщане или набутване в аналното отверстие на съответното лице и последващото им дефекиране в крайната точка на доставката. В показанията на Б. и В. се споменава, че подс. Й.Й. е ангажирал да изпълняват функциите на куриери св. Е.А. и С. Р., а подс. С.К. – подс. Г.Н., като се пояснява, че тези обстоятелства са установени и посредством експлоатирани специални разузнавателни средства спрямо подсъдимите Й. и К.. Свидетелите излагат твърдение, че подс. Д. е предоставял средства на подсъдимите Й. и К., с които последните са заплащали таксите за преиздаване на документи за самоличност на наетите куриери, съдействали са за краткосрочното им издаване, чрез техни познати – служители в съответните звена „Български документи за самоличност“, закупували са дрехи на същите за предстоящите пътувания и са покривали други разходи във връзка с подготовката им. Посочва се още, че подс. Д. е направил резервации за самолетни билети за трима куриери през месец март 2012г. Двамата свидетели са наблюдавали срещи между подсъдимите Д., К. и Н. в кафене „,,,,,,“ находящо се на бул. „М.“ № *, както и среща в близост до паметника „Левски“ между подсъдимите Д. и К., при която подс. Д. е дал на подс. К. плик, съдържащ парична сума за закупуването на дрехи за пътуването на подс. Н., след получаването на който подс. К. се е срещнал с подс. Н. в подлеза на Софийския университет. Св. В. посочва, че подс. Н. е бил придружен от подсъдимите Д. и К. до клиника „Вита“, за да му бъде извършено рентгеново изследване на стомашно-чревния тракт. И двамата свидетели споменават, че при експлоатирането на специални разузнавателни средства спрямо подс. Н. са разбрали, че същият се подготвя да извърши трафик на наркотични вещества посредством поглъщането им, тъй като в разговорите си с подс. К., подс. Н. споменавал, че прави „сухи“ тренировки, като поглъща различни предмети.

В показанията на св. В. се посочва, че подсъдимите С.К. и Й.Й. са заминали за Милано, Италия по поръчение на подс. К.Д., където са посрещнали куриер и са извършили сделка с наркотични вещества на стойност 35 000 евро, с неустановени италиански граждани. И двамата свидетели посочват, че подсъдимите Д. и Н. заедно са отпътували за Сао Пауло, Бразилия с полет FB *** на 26.03.2012г., и че подс. Н. се е завърнал сам на територията на Република България в началото на месец април 2012г. Същите заявяват, че след завръщането си в страната, подс. Н. е докладвал в телефонни разговори на подс. Д., че дефекира капсули с наркотични вещества, като използвал израза, че „пържи кюфтета“. И двамата потвърждават, че на 09.04.2012г. подс. Н. е докладвал на подс. Д., който използвал телефонен номер на бразилски оператор, че е „изпържил последните шест кюфтета от вечерята“, при което подс. Д. му наредил да отиде в кафене „,,,,,,“, като за обозначаване мястото на срещата подс. Д. използвал израза „ти знаеш къде“, където да чака „човека да му донесе парите“.

Свидетелите Б. и В. заявяват, че с оглед на проведения между подсъдимите Н. и Д. разговор, била създадена организация по задържането на лицата. Свидетелите поясняват, че тъй като били наблюдавани срещи между подсъдимите в кафене „,,,,,,“, екипът от оперативни служители на ГДБОП се насочил към заведението. В показанията се сочи, че оперативните служители П. Д., А. П., св. М.Б. и св. А.В. заели позиции в самото заведение, а други служители били позиционирани пред кафене „,,,,,,“, като по този начин наблюдавали подс. Н., който очаквал лицето, което щяло да му донесе парите, които му били обещани като възнаграждение за осъществената доставката, и на което щял да предаде наркотичните вещества. И двамата свидетели заявяват, че са останали изненадани от появата на подс. И.Д. на срещата в кафене „,,,,,,“, тъй като очаквали да дойде някой от подсъдимите К. или Й., тъй като не били налични каквито и да било данни за съпричастност на подс. Д. към инкриминираната дейност.

В показанията на свидетелите Б. и В. се посочват и конкретните обстоятелства по задържането на подсъдимите Н. и Д., при влизането на двамата в тоалетната на заведението, както и относно откритите у подс. Н. веществени доказателства - 6 броя капсули съдържащи високорискови наркотични вещества – кокаин, както следва: 1. „Кокаин“– с нето тегло 10.04 гр., със съдържание на активен компонент 48,5%, 2. „Кокаин“ – с нето тегло 9.48 гр., със съдържание на активен компонент 50.8%, 3. „Кокаин“ – с нето тегло 9.81 гр., със съдържание на активен компонент 42.2%, 4. „Кокаин“ – с нето тегло 6.89 гр., със съдържание на активен компонент 44.7%, 5. „Кокаин“ – с нето тегло 9.27 гр., със съдържание на активен компонент 49.0%, 6. „Кокаин“ – с нето тегло 6.22 гр., със съдържание на активен компонент 52.3% (иззети от подс. Н.) и 9 броя банкноти с номинал от 100 лева, иззети от подс. Д..

Св. Б. пресъздава факти относно поведението на подсъдимата И.Д. по време на задържането й и изявленията на същата относно предназначението на иззетата от нея сума в размер на 900 лева. Св. В. свидетелства за поведението на подс. Н. при задържането му. И двамата свидетели заявяват, че са присъствали при извършването на претърсване на жилището на подсъдимите К. и И. Д., като посочват открИ.ето на процесните оръжия и документи за самоличност. Св. В. отбелязва също и факта на намирането, сред вещите на подс. Д., на бележки с изписани имена и ЕГН на наети от подс. Д. куриери и с имена на задържан куриер в Лондон, Великобритания, в която било написано количеството на задържаните наркотични вещества – 1 кг. кокаин, както и претърпените от подс. Д. загуби – 40 000 паунда. Не на последно място, св. В. изтъква, че откритото и иззето от дома на подс. Д. вещество – бензокаин – представлява субстанция от лекарствени продукти, която служи за разреждане на наркотични вещества.

Св. Б. посочва изявлението, което е направила подс. Д. относно иззетите от дома й оръжия, а именно, че принадлежат на съпруга й – подс. К.Д., който е ловец. И двамата свидетели са категорични, че подс. И.Д. не е участвала в дейността на наблюдаваните от тях лица – подсъдимите К.Д., Й.Й., С.К. и Г.Н.. Свидетелите Б. и В. също така посочват обстоятелствата, при които са задържани подсъдимите К., Й. и Д..

Двамата свидетели излагат своите преки наблюдения върху срещи между подсъдимите Д., К. и Н., свързани с подготовката на последния за осъщественото от него пътуване. В показанията си свидетелите Б. и В. посочват, че са видели подс. К.Д. да дава на подс. С.К. плик, съдържащ парична сума за закупуването на дрехи на „Жорко“ – подс. Н., при тяхна среща до паметник “.... ----”. Същите поясняват, че непосредствено след получаването на парите, подс. К. се е срещнал с подс. Н. в подлеза на Софийския университет. В показанията им се съдържат данни и за други съвместни срещи на тримата подсъдими в кафене „,,,,,,“, находящо се на бул. „М.“ № *. Свидетелят В. споменава и придружаването на подс. Н., от подсъдимите К.Д. и С.К., до клиника „Вита“ за провеждането на рентгенография на стомашно-чревния му тракт, като част от подготовката на същия за инкриминираната доставка. Последното обстоятелство се потвърждава от приложените по делото писмени доказателства – медицински документи, представени от ръководството на МБАЛ „Вита“ ЕООД. Изложените от свидетелите Б. и В. твърдения за направените от подсъдимия Д. резервации за самолетни билети и осъществените от подсъдимите Д., Н., Й. и К. задгранични пътувания също се потвърждавато от приобщените писмени доказателства – извлечения и разходооправдателни документи, представени от „Ню травълс ейджънси“ ЕООД; справка от „Юнион ивкони“ ООД; справка за задгранични пътувания от ГД „Гранична полиция“ при МВР, както и от показанията на св. К..

Показанията на тези свидетели са еднопосочни относно проведения разговор между подс. Д. и подс. Н., при който е уговорена размяната на процесните наркотични вещества – „изпържени кюфтета“, в кафене „,,,,,,“, инициирал реализираната акция по задържане на лицата.

На следващо място, свидетелите Б. и В. излагат в детайли непосредствените си наблюдения върху поведението на подсъдимите Г.Н. и И.Д. при контролираната от тях среща в кафене „,,,,,,“ на 09.04.2012г. И двамата потвърждават обстоятелствата свързани с намирането на инкриминираните наркотични вещества у подс. Н.. Св. Б. споделя възприетото от нея изявление на подсъдимата И.Д., че е била изпратена на мястото на срещата от съпруга си, за да предаде паричната сума от 900 лева на подсъдимия Н. или на лице с малко име С. - подсъд. К..

Също така свидетелите Б. и В. са присъствали при извършването на претърсване в дома на подсъдимите И. и К. Д.. Същите потвърждават обстоятелствата по открИ.ето и изземването на инкриминираните вещи, описани по-горе. Показанията на св. Б. дават яснота върху реакцията на подс. Д., при намирането на процесните оръжия и боеприпаси, като заявила, че същите принадлежат на съпруга й, който е ловец. За пълнота, следва да се отбележи, че твърдяната от св. В. съпричастност на подс. Д. към ареста на лицето Е. Т., с 1 килограм кокаин, при митническа проверка на летище „Хийтроу“, Лондон, Великобритания, макар и ирелевантна към предмета на настоящото производство, косвено се потвърждава от намерена в дома на Д. бележка (лист от тефтер с ръкописен текст: „Хитроу – летище на митницата 1 кг. кокаин. Е. – 40 000 паунда → материалния интерес до 1 м. отива на съд. в затвора 150 евр.“). Изложеното от свидетелите Б. и В. твърдение за оказваното от подс. Й.Й. съдействие при издаването на личните документи на св. Е.А. и С. Р. се подкрепя от показанията на св. А., дадени във фазата на досъдебното производство.

Двамата свидетели са единодушни относно липсата на данни за участие на подсъдимата И.Д. в инкриминираното сдружение. В показанията на свидетелите М.Б. и А.В. са налице незначителни несъответствия, които не будят съмнение и не водят до опровержение на установените факти. Същите се дължат на индивидуалните възприятия на всеки от тях, както и на специфичния им изказ. Поради изложените аргументи настоящият състав кредитира показанията на свидетелите М.Б. и А.В., като обективни, логични, непротиворечиви и житейски правдиви, в частите им, които пресъздават техни непосредствени наблюдения и се подкрепят от останалия доказателствен материал, събран по делото.

В показанията на св. В. е налице твърдение, че подсъдимите Й.Й. и С.К. са осъществили пътуване до Италия, в края на месец март 2012г., по нареждане на подс. К.Д., с цел посрещането на куриер и реализирането на сделка с наркотични вещества на територията на Италия, на стойност 35 000 евро. Действително по делото са налице доказателства, които потвърждават факта на осъщественото от подсъдимите Й. и К. пътуване до Италия, но от друга страна, твърдението на св. В. не намира опора в останалите доказателствени материали, тъй като няма друго доказателство, което да сочи каква е конкретната цел на пътуването. С оглед на това, съдът не кредитира така изложените твърдения на свидетелите.

Също така съдът не кредитира показанията на свидетелите Б. и В. в частта, в която твърдят, че подсъдимите Н. и К. са активни членове на организирана престъпна група, тъй като в тази им част показанията на свидетелите се базират единствено на информация добита чрез експлоатирането на СРС.

Настоящият състав не споделя доводите на защитата, че свидетелите Б. и В. са предубедени и заинтересовани от изхода на делото, тъй като в работата си на служители в сектор „Наркотици“, са получавали заплати, за да изпълняват задълженията си по събиране на доказателства. Напротив, свидетелите Б. и В. са държавни служители, натоварени по силата на закона да реализират своите функции. Тяхното служебно положение предполага завишени критерии за нравствени качества. Същите са предупредени за наказателната отговорност по чл. 290 от НК, за даване на неверни показания и са обещали да изложат само истинни обстоятелства. В настоящия процес не са налице каквито и да било данни, които да внасят съмнения в истинността на заявените от тях обстоятелства, нито такива, навеждащи на предубеденост или нездрав интерес. Показанията на свидетелите Б. и В. са източник на преки доказателства за факти и обстоятелства от предмета на доказване по делото. Същите са обективни, логични и непротиворечиви, поради което съдът счита, че следва да бъдат кредитирани в частите им, разкриващи непосредствените възприятия на двамата свидетели.

Преди да приеме гореописаната фактическа обстановка, съдът обсъди противоречията в показанията на свидетеля Е.А., дадени в досъдебната и съдебната фаза на настоящото производство. В материалите по делото се съдържат три разпита на същия, при които са налице съществени несъответствия.

Първият разпит на св. А. е проведен на 02.05.2012г. /т. 3, л. 54-56 от ДП/, приобщен в хода на съдебното следствие по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 от НПК. В него свидетелят посочва, че подс. Й.Й. го е запознал с подс. К.Д., около 3-4 месеца преди датата на разпита. Уточнява, че се познава с подс. Й. от есента на 2011г., 2-3 седмици след като свидетелят излязъл от затвора на 16.09.2011г. Св. А. твърди, че двамата подсъдими обещали да му окажат съдействие за започване на работа като охранител в Гърция, като подс. Д. заявил, че ще се погрижи да му бъде издаден международен паспорт. Свидетелят пояснява, че срещите му с подсъдимите Й. и Д. ***, до супермаркет „Европа“. Св. А. заявява, че няколко дни след разговора по повод издаването на паспорта му, подс. Й. го придружил до звено „Български документи за самоличност“ в съответното РУ на МВР, попълнил вместо него заявлението, платил таксата за издаването на документа в размер на около 80-90 лева и му казал, че докато замине ще го подпомага финансово, като на 10-15 дни му дава суми между 50 лева и 100 лева – в заем. Отбелязва, че до месец февруари 2012г. подс. Й. два пъти му дал сума в размер на 100 лева.

В проведения на 13.11.2012г. разпит /т. 7, л. 159-166 от ДП/ приобщен в хода на съдебното следствие по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 от НПК, св. Е.А. заявява, че се е запознал с подсъдимия Й.Й. в края на месец септември 2011г., след като е излязъл от затвора. Пояснява, че последният го заговорил и предложил да му намери работа като арматурист в Гърция. А. разказва за проведена следваща среща в края на 2011г., между него, С. Р. и подс. Й.Й., при която подсъдимият предложил да му окаже съдействие за преиздаването на международен паспорт, тъй като имал намерение да помогне на Р., при подаването на документ за самоличност, за да работи зад граница. Свидетелят уточнява, че със С. Р. поделяли общо домакинство, тъй като св. А. живеел на съпружески начала със св. Л.С., а Р. – с нейната дъщеря М.. Свидетелят А. твърди, че Р. му споменал, че подсъдимите Й. и Д. се занимават с внос на наркотични вещества от Латинска Америка. Пояснява, че се е запознал с подс. К.Д. в края на месец декември 2011г. Добавя, че на неустановена дата в началото на месец януари 2012г. в гр. С., била проведена среща в заведение „Куба Либре“, до хипермаркет „Европа“ в ж.к. „*****“, на която присъствали А., Р. и подс. Й., който с шеговит тон попитал Р., „кога ще ходи на Карнавала“, визирайки карнавала в Рио де Жанейро, Бразилия. За същата среща св. А. пояснява, че подс. Й. извадил парична сума и предложил да ги почерпи, като от поведението на двамата разбрал, че работата в чужбина касае пренасянето на наркотични вещества. Свидетелят А. заявява, че непосредствено след тази среща, в началото на месец януари 2012г., била проведена нова среща в гр. С., в заведение „Куба Либре“, находящо се в ж.к. „*****“, между подс. Й.Й., св. Е.А. и С. Р.. Пояснява, че на същата към тях се присъединил подс. К.Д.. Св. А. твърди, че подс. Д. го оглеждал постоянно и говорел тайно на Р. и подс. Й. да го вербуват за „муле“. На следващо място, свидетелят заявява, че подсъдимият Д. показал на присъстващите електронен самолетен билет и им обяснил, че маршрутът им е С. – М.. Същият допълва, че подс. К.Д. дал на него (св. А.) и на С. Р. подробни указания през кой терминал на летището следва да минат, като им обърнал особено внимание да не се задържат на едно място и да не се оглеждат, за да не се набиват на очи, да носят със себе си малко багаж, който да се състои само от неупотребявани вещи – дрехи, козметични принадлежности, да бъдат небрежно облечени и късо подстригани, да се движат бавно, носейки ръчния си багаж, да влязат в някое кафене и да не употребяват алкохол или наркотични вещества. Пояснява, че Д. указал, при проверката да документите, да подадат на служителите на летището паспортите си полуотворени, а при пристигането си в крайната точка на пътуването, да носят в ръка български ежедневник – „Труд“ или „24 часа“, тъй като това щяло да ориентира посрещащите ги лица, които щели да бъдат облечени със зелени жилетки. Свидетелят А. заявява, че срещата продължила около 2 часа, като в заключение на разговора, присъстващите му казали, че би изкарал повече пари, ако работи заедно с тях, отколкото от боксовите двубои, в които участвал. Св. А. твърди, че няколко дни след срещата, подс. Д. и Р. се срещнали и закупили куфар, който пригодили да бъде с „двойно дъно“. Споменава, че подс. Й. и Р. са наели гараж в кв. „Г.“, който използвали за съхранение и пакетиране на наркотични вещества, като допълва, че лично е виждал Р. да разфасова единични дози кокаин, взет от посочения гараж и да го разпространява. Св. А. излага твърдение, че пътуването на С. Р. било планувано за средата или края на месец март 2012г., но се провалило заради задържането на подсъдимите Й. и Д.. Отрича да има каквато и да било съпричастност към инкриминираната дейност.

В разпит от същата дата свидетелят А. заявява, че 2 дни след задържането на подсъдимия Й. /докато временно бил освободен от ареста/, последният отишъл при С. Р. и му дал указания, в показанията си пред органите на досъдебното производство да твърди, че е изпуснал паспорта си (който бил открит в дома на подс. К.Д.), в автомобила на подс. Д.. Допълва, че след разпита на Р., последният и подс. Й. се срещнали в кафене „М.“, находящо се на кръстовището на бул. „Е. Г.“***. По повод на първия му разпит, проведен на 02.05.2012г., св. А. заявява, че е бил заплашван от подсъдимия Й., С. Р. и св. Л.С., да даде неверни показания, като в противен случай щели да убият брат му, да запалят къщата му или да отвлекат детето му.

В показанията си, дадени в хода на съдебното следствие, свидетелят А. заявява, че познава подс. Й.Й. ***, като отрича да е виждал или да познава някой от останалите подсъдими. Твърди, че е срещал 2 пъти подс. Й., при което са говорили за работа и последният му предложил работа в Гърция, като арматурист или охранител. Заявява, че познава С. Р., тъй като живеят в едно домакинство, и че със същия са водили разговори да работят заедно в Гърция. Отрича Р. да му е разказвал за подс. К.Д.. Пояснява, че до пътуване не се е стигнало, тъй като е пребивавал в затвора. Отрича се от всички предходни показания, дадени във фазата на досъдебното производство, като заявява, че е бил принуден да подпише представените му протоколи. Твърди, че по време на престоя му в затвора е бил бит 3 пъти, че са му били забранени свижданията, както и получаването на цигари и хранителни продукти, с цел да положи подписа си под описаните по – горе показания.

Показанията на свидетеля Е.А., дадени в хода на съдебното следствие противоречат на останалия събран по делото доказателствен материал, включително на дадените от самия него показания в хода на досъдебното производство, приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 от НПК, както и на редица писмени доказателства. На първо място, следва да се отбележи, че изложените от св. А. твърдения пред настоящия състав, че е бил подложен на насилие и рестрикции, при пребиваването си в затвора, категорично се опровергават от приложените по делото писмени доказателства. От постъпилата справка от Затвора – гр. С. /л. 329-334 от НОХД/ е видно, че свидетелят Е.Р.А. на 06.06.2012г. е постъпил в Затвора в гр. С., за изтърпяване на наказание „Лишаване от свобода“ в размер на 7 месеца, влязло в сила на 29.05.2012г. На 21.06.2012г. е преместен в ЗОЗТ „Кремиковци“ и е освободен на 28.12.2012г., поради изтърпяване на наказанието. По време на престоя си в местата за лишаване от свобода е бил регулярно посещаван от свои близки – баща, сестра, брат, като периодичността на свижданията е 2 пъти месечно. Докато е бил лишен от свобода, св. А. редовно е получавал хранителни продукти и цигари – между 10 и 20 кутии, също 2 пъти месечно. В представената справка не се наблюдават отклонения в периодичността на свижданията и получаването на храна и цигари в периода, предхождащ проведения разпит. Видно от приложени по делото 3 на брой писма до Директора на Затвора – гр. С., св. А. е бил посетен веднъж от служителите на ГДБОП – Гърнев и Манолова, за провеждането на разпит на лицето на 13.11.2012г. Същите писма са приложени и по досъдебното производство /т. 7, л. 157; л. 168-169/. Видно от материалите по делото, св. А. сам е пожелал да бъде разпитан, като на 28.06.2012г. е подал, чрез Началника на ЗОЗТ „Кремиковци“, саморъчно написано заявление, в което е посочил, че желае среща с инсп. Николина Манолова от ГДБОП, за да „даде обяснения по важно дело на К.Д.“ /т. 2, л. 253 от ДП/. Последното заявление е постъпило в ГДБОП с вх. № 17031 от 10.07.2012г. Описаните писмени доказателства по категоричен начин опровергават заявените от св. Е.А. обстоятелства, при разпита му в хода на съдебното следствие, поради което съдът не кредитира същите. За пълнота, следва да се отбележи, че от предявения в съдебно заседание протокол за разпит на свидетел от 13.11.2012г., приложен в том 7, лист 159-166 от досъдебното производство, е видно, че същият е изготвен при условията на НПК. Същият е изписан ръкописно, с непринудено и неподредено изложение, което сочи на извода, че е изготвен при условията на разпит в затвора (място непозволяващо редакция на документа, посредством техническо средство), както е обективирано в съдържанието на документа, както и че св. А. е диктувал своите показания, които са били записани от разследващия полицай. Това от своя страна е в дисонанс с изразеното от св. А. твърдение, че му е предоставен за подпис предварително изготвен протокол за разпит. С оглед непосредствените си наблюдения от разпита на св. А. в хода на съдебното следствие, съдът констатира, че в приложения по ДП протокол за разпит на свидетел е запазен автентичният изказ на свидетеля.

От друга страна, дадените от свидетеля А. показания, в досъдебната фаза, следва да бъдат кредитирани относно обстоятелствата, включени в предмета на доказване по делото, съгласно разпоредбата на чл. 102, т. 1-3 от НПК и значими за разкрИ.е на обективната истина, а именно: относно познанството му с подсъдимите Й.Й. и К.Д.; механизмът на вербуване на лица от подсъдимите Й. и Д.; участието на последните в подготовката на лицата за тяхното заминаване, включително финансирането от страна на подс. Д. и съдействието на подс. Й. за издаване на документи за самоличност на Р. и св. А.; фактът на вербуване на лицето С. Р., времето и мястото на провеждане на описаните събития, както и други релевантни факти. Тези обстоятелства се потвърждават от приложените по делото доказателства, включително от български паспорт № ,,,,,, издаден на името на С. К.Р., роден на ***г., иззет от дома на подсъдимия Д. и кореспондират с показанията на свидетелите Б. и В..

На следващо място настоящият състав разгледа показанията на свидетелката Р.К.. Същите допринасят за изясняване на обстоятелствата относно извършените от подсъдимия К.Д. резервации на самолетни билети за св. Е.А., подс. Г.Н. и за самия Д.. Показанията й, както дадените в хода на съдебното следствие, така и дадените във фазата на досъдебното производство, приобщени по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал 1, т. 1 от НПК, са логични взаимно допълващи се и непротиворечиви, и кореспондират с тези на свидетелите М.Б. и А.В. и приложените писмени доказателства, включително справка за задгранични пътувания от ГД „ГП“ /т. 3, л. 64-66 от ДП/, поради което бяха кредитирани от съда.

Съдът дава вяра на показанията на свидетеля Б.Й., дадени в съдебната и досъдебна фаза на процеса, приобщени по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал 1, т. 2 от НПК. Тези гласни доказателствени средства допълват фактическата обстановка относно социалния статус на подсъдимия Н. и потвърждават времевия период на отсъствие на последния, във връзка с осъщественото от подсъдимия пътуване, както и обстоятелството, че същият се е издържал с парични средства – малки суми от порядъка на 20 лева, давани му периодично от непознати за св. Й. лица, както и че е очаквал получаването на парична сума при срещата му с подсъдимата Д. на 09.04.2012г. в кафене „,,,,,,“. Показанията на свидетеля Й. са обективни, логични и житейски правдиви, поради което съдът им дава вяра.

Настоящият състав съпостави показанията на свидетелите Г.Р. и В.Г.. Двамата са поемни лица, присъствали при извършването на обиск спрямо подсъдимия Г.Н., при който са иззети процесните капсули, съдържащи наркотични вещества. Свидетелят Р. дава подробни показания, в които изразява непосредствените си възприятия във връзка със законосъобразното извършване на горното процесуално-следствено действие, като потвърждава, че са били разяснени правата на поемните лица и действието е осъществено в присъствието и на другото поемно лице – св. Г.. Последният, при разпита му в съдебно заседание, заявява че не си спомня част от обстоятелствата, свързани с провеждането на обиска, като твърди, че е положил подписа си върху предварително изготвен протокол. Съдът констатира противоречия в показанията на горните свидетели, които не обуславят изводи за опорочаване на процедурата. Показанията на св. В.Г. са кратки, схематични и неточни, поради което съдът не даде вяра на изложеното от св. Г.. От друга страна, показанията на св. Г.Р. са обективни, изчерпателни и логични, същите кореспондират с показанията на свидетелите М.Б. и А.В., както и със съдържанието на изготвения протокол за обиск от 09.04.2012г. /т. 1, л. 8 от ДП/, поради което съдът ги кредитира изцяло.

Съдебният състав подложи на анализ показанията на свидетелите В.М. и С.К., които са поемни лица, присъствали на претърсването на жилището на подсъдимите И. и К. Д.. При разглеждането на тези гласни доказателства, съдът взе предвид обстоятелството, че св. М. е бавачка на децата на сем. Д. и се намира в положение на зависимост спрямо последните. Също така съставът отчете факта, че св. К. е бивш съсед на сем. Д. и се намира в приятелски отношения с тях. Показанията на св. М. са непоследователни и неуверени, като същата заявява, че не е видяла нищо от проведеното претърсване. Същевременно са налице показания на последната в досъдебното производство, даващи пълно описание на иззетите вещи, за които свидетелката твърди, че е преписала от друг протокол. От друга страна, св. К. твърди, че е видял иззетите вещи и е дочул откъде са иззети, без пряко да е възприел тяхното открИ.е. И св. М. и св. К. са подписали протокола за претърсване и изземване без възражения. Сочените от двамата твърдения не опровергават факта на тяхното присъствие при провеждането на процесуално-следственото действие, обективирано с подписите им в приложения протокол. Поради това техните показания следва да бъдат кредитирани, доколкото показанията на св. С.К. потвърждават извършеното действие по претърсване и изземване, а що се отнася до показанията на св. В.М., следва да бъдат кредитирани само показанията й, дадени във досъдебната фаза, приобщени по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал 1, т. 1 от НПК, като заявените от нея обстоятелства в съдебно заседание, не следва да бъдат кредитирани, тъй като не се подкрепят от останалите доказателствени материали по делото, включително и показанията на свидетелите Б. и В..

На следващо място съдът съпостави показанията на свидетелите Н.И. и К.Я.. Същите са поемни лица, присъствали при извършеното процесуално-следствено действие по претърсване и изземване в жилището, обитавано от подс. С.К. и семейството му. Св. И. потвърждава факта на открИ.ето и изземването на оръжието, за което е повдигнато обвинение на подс. К.. Същата заявява, че е възприела изваждането на процесното оръжие от гардероб в една от стаите в жилището, обитавано от подс. К. и семейството му. Също така св. И. потвърждава обстоятелството, че покойният тъст на подс. С.К. не е живял в посоченото жилище. Показанията на свидетелката И. са обективни, логични и непротиворечиви и затова следва да бъдат кредитирани. От друга страна, св. К.Я. заявява, че не е видял нищо от претърсването, и че не е желаел да подпише протокола за извършеното действие. Същевременно и двете поемни лица са подписали последния, без възражения, като е отбелязано, че са наблюдавали действията на разследващия орган и констатациите са вярно записани в него. Показанията на св. Я. са кратки и в тях липсва конкретика, поради което не следва да им бъде давана вяра.

Съдът не кредитира показанията на св. А.Й.. Твърдението на този свидетел, че иззетото от дома на подс. К. оръжие е принадлежало на покойния тъст на последния е изолирано и не намира опора в събраните по делото доказателствени материали. Опровергава се от извършената ДНК експертиза на веществени доказателства, при която е установено наличието на генетичен материал, произхождащ от подс. С.К., върху процесното оръжие. Също така се оборва и от показанията на св. Н.И., която заявява, че тъстът на подс. К. е имал алкохолна зависимост, поради която се е развел със съпругата си и не е пребивавал в жилището, тъй като последната е останала да живее там, сама с децата си. След като последният не е живял на посочения адрес, то той не би могъл да държи огнестрелно оръжие в жилището, което е обитавал подс. К.. Поради това съдът не даде вяра на показанията на св. Й..

Показанията на свидетелките А.И. и Р.Х. са обективни и логични, макар и не особено изчерпателни, понеже заявяват, че не си спомнят добре протеклата случка. Последното се дължи на значителния времеви период, изтекъл между извършения обиск спрямо подсъдимата И.Д. и проведения разпит в съдебното следствие, както и поради липсата на емоционална ангажираност на свидетелките в конкретната ситуация. Същите потвърждават факта на извършеното процесуално-следствено действие и кореспондират с показанията на свидетелите Б. и В., както и с останалите доказателства по делото.

Съдът не даде вяра на показанията на свидетелката Л.С.. Същите са кратки, схематични, изолирани и не съдържат релевантни към предмета на доказване обстоятелства. Изявленията на последната не намират опора в обективни доказателства по делото, поради които не следва да бъдат кредитирани.

Съдът не споделя възраженията на защитата за наличието на пороци при извършването на процесуално-следствени действия по обиск, претърсване и изземване. На първо място, настоящият състав не счита, че изваждането на плика с инкриминираните капсули от джоба на подсъдимия Н., в моментите, в които се е налагало да удовлетвори физиологичните си нужди, съставлява процесуално нарушение. Поведението на оперативните служители, в така създалата се ситуация, е било целесъобразно с оглед недопускането на унищожаване на откритите вещи и по естеството си представлява действия по запазване на предмета на престъплението. От друга страна, депозираните показания на поемните лица не изключват законосъобразността на проведените процесуално-следствени действия и не създават съмнение за истинността на резултатите от тях. Законът е предвидил извършването на претърсване и изземване в присъствието на поемни лица, за да създаде гаранции за достоверност, при това в най-общи линии, на времето, мястото и начина на изпълнение на задълженията, възложени на компетентните разследващи органи. От поемните лица не може да се изисква и очаква да възпроизвеждат в подробности точното място на открИ.е, точния вид и описание на отделните предмети, иззети като веществени доказателства със съставения протокол. В случая за съда няма никакво съмнение, че действията на държавните органи са съставлявали някаква организирана провокация, насочена към създаване на неистински уличаващи доказателства, каквато теза се поддържа от защитата. Всички процесуално-следствени действия са извършени в присъствието на привлечените впоследствие към наказателна отговорност лица, които са подписали протоколите без възражения и писмено са заявили своето отношение към иззетите вещи. В тази насока е и практиката на Върховния касационен съд на Република България в решение № 49 от 05.02.2009г. по наказателно дело № *81 от 2008 година, по описа на ВКС, второ наказателно отделение.

Всички процесуално-следствени действия „претърсване и изземване“ и „обиск и изземване“, извършени по настоящото производство, включително и изброените по – горе протоколи са изготвени в съответствие с изискванията на НПК и представляват годни доказателствени средства. Макар и извършени при условията на неотложност, същите притежават всички предписани от закона реквизити по отношение на съставяне и съдържание и са надлежно одобрени от компетентния първоинстанционен съд. Нещо повече, във всички протоколи е отразено присъствието на обвиняемите лица, както и на поемни лица, като в нито един протокол не са отразени възражения нито по начина на провеждане на процесуално-следственото действие, нито срещу резултатите от него, от никое от присъстващите лица.

Описаната от съда фактическа обстановка се подкрепя също и от писмените и веществени доказателствата, събрани и закрепени със съответните протоколи. Иззетите от дома на подсъдимия К.Д. веществени доказателства, а именно: 4 броя прозрачни полиетиленови плика, съдържащи бяло прахообразно вещество, а именно бензокаин, с различно нето тегло, 1 брой черна везна с електронен дисплей, марка „Tanita“ с № ,,,,,, с остатъчни следи от тетрахидроканабинол, кокаин, бензоена киселина, фенацетин, кофеин и лидокаин; неистински документи за самоличност: македонска шофьорска книжка с номер на бланката – ,,,,,,,,,, издадена на името на ,,,,,,,,, бланка на паспорт на Белгия със сериен номер ЕВ ,,,,,,, – с частично попълнени персонални данни, бланка на шофьорска книжка на Белгия с частично попълнени персонални данни, шофьорска книжка на Дания, издадена на името на ,,,,,,,,,,,,; истински документи за самоличност: паспорт № ,,,,,,,, на UK, издаден на името на ,,,,,,,,, роден на ***г., паспорт № ,,,,,,,, на Япония, издаден на името на ,,,,,,,,, паспорт на Македония № ,,,,,,,, издаден на името на ,,,,,,,,, роден на ***г., български паспорт № ,,,,,,,, на името на К.И. А., роден на ***г., обявен за невалиден; български паспорт № ******** на името на К.И. А., роден на ***г., обявен за унищожен; български паспорт № ,,,,,, издаден на името на С. К.Р., роден на ***г. – валиден, както и дебитна карта Visa electron “Barcleys” № 4,,,,,,,,,,, на името на Mr. SR Pethers; лист от тефтер с ръкописен текст: „Хитроу – летище на митницата 1 кг. кокаин. Е. – 40 000 паунда → материалния интерес до 1 м. отива на съд. в затвора 150 евр.“; сметка с ръкописен текст: „Е.Р.А. ЕГН ********** Й.Д. К. ЕГН ********** С. В. С. ЕГН **********“; полиетиленов плик съдържащ 2 документа на чужд език – Определение от заседание за обявяване на решение на Съда за наказателно изпълнение – окръг Тупа, по н.д. № 531.760, пр. пр. № 4007/01 на второ федерално съдебно отделение на гр. Гуарильос, щат Сао Пауло, на 13.09.2005г. за условно освобождаване от изтърпяване на наказание в затворническото учреждение на гр. Жункейрополис на К.И. А. и книжка за предоставяне на права – условно освобождаване по наказателно дело № 531.760, изпълнително дело № 531.760 на 1-во съдебно отделение, спомагат за изясняване на релевантните по делото факти и кореспондират с показанията на свидетелите Б., В. и А., аргументи за чиято достоверност бяха изложени по-горе. Горните доказателства свидетелстват за намеренията на подс. Д. да осъществява дейност по пренасяне и разпространение на наркотични вещества. Същите са от естество да улеснят извършването на инкриминираната дейност, като по данни на св. В. иззетото вещество бензокаин представлява субстанция от лекарствени продукти, която се използва за разреждане на наркотични вещества.

Веществените доказателства – визитна картичка на хотел “Alpes”, на гърба на която е изписан ръкописен текст: “TRIP MADRID DIANA HOTEL Galeon 27,21 Barajas 28042 10.45 мадр. време (FB 472) TERMINAL 4S, предадена доброволно от подс. Н. и български паспорт № *******, издаден на името на Г.Й.Н., роден на ***г. – валиден, иззет от последния допринасят за изясняване на обстоятелствата, свързани с осъщественото от последния пътуване и завръщането на последния на територията на Република България, макар и да не извеждат факти за конкретна дата на влизане в пределите на страната. Не се установяват категорични данни за тези обстоятелства и от отговор на молба за международно правно сътрудничество от Специализирана прокуратура за превенция и наказание на нелегалния трафик на дрога – М., Испания /л. 350-364/.

Приложените в том 8 от ДП документи на португалски език, касаещи подсъдимия Д., и на испански език и италиански език, касаещи подсъдимия Й., съдържат данни относно поведението на лицата при престоя им извън пределите на страната.

При обсъждането на писмените доказателства по делото, съдът установи, че гореизложената фактическа обстановка се изяснява и допълва от следните доказателства: резервации на самолетни билети, фактури и кредитни известия от „Ню травълс ейджънси“ /т. 3, л. 30-52 от ДП/, справка от началника на Затвора в гр. С. за св. Е.Р.А. /л. 329-334/, заявление от св. Е.А. /т. 2, л. 253 от ДП/, писма до директора на Затвора – гр. С. /т. 7, л. 157; л. 168-169 от ДП/; справка от „Юнион ивкони“ /т. 2, л. 207-208 от ДП/; справка от служба „КОС“ при СДВР /т. 3, л. 62-63 от ДП/, справка за задгранични пътувания на лицата /т. 3, л. 64-66 от ДП/ и банкови извлечения, удостоверяващи множество парични преводи /том 7 от ДП/; справки за извършени парични преводи /том 5 от ДП/. Същата се подкрепя и от всички останали писмени доказателства по делото. Досежно тях, съдът намира, че също следва да бъдат кредитирани изцяло, тъй като установяват релевантни по делото обстоятелства.

Представените от защитата писмени доказателства не внасят съмнение в изяснената фактическа обстановка и не я опровергават по никакъв начин. Документи във връзка с регистрация на търговски марки в Патентно ведомство на РБ, приложени на л.473-478 от съдебното следствие, не доказват сочената от подсъдимия К.Д. цел на осъщественото от последния пътуване, а именно финализиране на преговори за внос на пури от Бразилия. По делото не са приложени доказателства, които да сочат на наличието на такава бизнес кореспонденция в инкриминирания период. От друга страна, дори да се приеме, че подс. Д. е осъществил постъпки в тази насока при пътуването си до Бразилия, то действията във връзка с легалния бизнес на подс. Д. не са несъвместими с осъществяването на противозаконна дейност, в частност сделка с наркотични вещества.

На следващо място, представената медицинска документация и електронна кореспонденция /л. 479-499 от НОХД/, във връзка със здравния статус на подсъдимата И.Д., не съдържа конкретни данни за предстоящи консултации с медицински специалист на територията на Бразилия. Напротив, във финалния разговор от приложената кореспонденция, на 28.02.2012г., един месец преди инкриминираното пътуване, подс. Д. е получила отговор от специализираната клиника в Бразилия, че нужната за нейния здравословен проблем интервенция не може да бъде осъществена от наличните в клиниката специалисти, като е отправена препоръка да се обърне към техни компетентни колеги, практикуващи в клиника в Тайланд.

От депозирания препис-извлечение от акт за смърт на Н. К. А. /л. 555 от НОХД/ е видно, че смъртта на тъста на подс. К. е настъпила на 26.03.2012г., а актът за смърт е издаден на 05.04.2012г. От така представения документ не става ясно кога е осъществено погребението на починалия и няма други обективни доказателства, които да изясняват това обстоятелство.

Поради изложените доводи, настоящият състав счита, че описаните по-горе доказателства, представени от защитата, не внасят съмнение в установените по делото факти и не ги опровергават по никакъв начин.

Съдът кредитира веществените доказателствени средства, изготвени на база експлоатирани специални разузнавателни средства, с разрешение рег. № 14-5599/01.12.2011г. на изпълняващия длъжността – Председател на Софийски градски съд, приложени в папка № 4 от секретните материали по ДП. Същите обхващат периода от 12.12.2011г. до 03.01.2012г., издадени са от компетентен орган и са надлежно изготвени и приобщени към материалите по делото.

Съдът не споделя възражението на защитниците, че при липсата на образувано досъдебно производство не могат да бъдат експлоатирани СРС. Съгласно

разпоредбата на чл. 12, ал. 1, т. 1 от ЗСРС (редакция ДВ бр. 13 от 11.02.2011г., в сила от 12.08.2011г.) специалните разузнавателни средства се използват по отношение на лица, за които са получени данни и има основание да се предполага, че подготвят, извършват или са извършили тежки престъпления. Според чл. 13, ал. 1, т. 1 от същия закон (в същата редакция) право да искат използване на специални разузнавателни средства и да използват събраните чрез тях данни и веществени доказателствени средства съобразно тяхната компетентност имат редица ведомствени дирекции към Министерството на вътрешните работи, сред които Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“. В конкретния случай искането за издаване на разрешение за използване на СРС от 30.11.2011г. е депозирано от ГДБОП. Видно от разпоредбата на чл. 177, ал. 3 от НПК за доказване на тежко умишлено престъпление по чл. 172, ал. 2 от НПК могат да се ползват и данните, получени при прилагане на специални разузнавателни средства по друго наказателно производство или по искане на орган по чл. 13, ал. 1 от ЗСРС. В кръга на престъпленията по чл. 172, ал. 2 от НПК попадат тези, за които е поискано разрешение за експлоатиране на СРС, а именно за разкрИ.е и предотвратяване на престъпна дейност по чл. 242 от НК – пренасяне на наркотични вещества през границата на страната, без надлежно разрешително (поместено в глава шеста „Престъпления против стопанството“, раздел III „Престъпления против митническия режим“), по чл. 354а от НК – държане на наркотични вещества, без надлежно разрешително, с цел разпространение (поместено в глава единадесета „Общоопасни престъпления“, раздел III „Престъпления против народното здраве и против околната среда“) и по чл. 321 от НК – образуване, ръководство или участие в организирана престъпна група (поместено в глава десета „Престъпления против реда и общественото спокойствие“).

От горните веществени доказателствени средства, изготвени на база експлоатирани специални разузнавателни средства е видно, че в края на 2011г., през месец декември подс. Д. се намирал на територията на Република България в гр. С.. Същият използвал мобилен телефон с номер **********, с който осъществявал връзка с неустановено по делото лице, намиращо се на територията на Република България, използващо мобилен телефон с номер **********. В периода от 12 до 20 декември 2011г., в осъществената комуникация между подс. Д. и посоченото лице, двамата обсъждали процеси, протичащи при налични наркотични вещества – тяхната консистенция и качество: „…гледам го тва и-и то е уж такова, ама по краищата нещо взе да се сгъстява“, „при нас провал… отведнъж почна да става и е на парцали всичко“, „дай, брат, да го вида, донеси го насам“, „… не мога да открия тва нещо там, къдет ми тряаше да извърша дадения процес. Имаш ли ти къде да го земеш там и да опиташ с едно мъничко такова, да ми каеш как става?“, „… ама да е с точно тва, което ти казах“.

В разговорите си използвали кодирани названия като „мезе“ и „това“, заместващи наименованието на наркотичните вещества: „чакам да изстине мезето и те викам на вечеря“. Също така предмет на разговорите им били изчерпването на наличните количества наркотични вещества: „… тва вече го няма, ако мож‘ да предвидиш още“, както и отзиви за тяхното качество от лица, употребяващи наркотични вещества: „Да ми кажете отзиви?“, „Ами, много добре. Всичко е-е, всички са-а-а… кой, какво, що – всичко вика, страшно“, „… страхотно е… аз също мога от първа ръка да потвърда“, „не знам дали е може би най-доброто, ама е много добро“, „със сигурност за мене е най-доброто… трева да ти кажа, че к‘вото и да е, доса да ми е минало, всичко те-е-е, това е топ, на коет‘ съм попадал“, „обаче аз не съм критерий, щото аз със чисто така, любителско-изследователска цел а-а съм свършил работа. Аз тия работи въобще не ги таковам. Но съм дал на-а… на двама експерти съм го дал. Обадиха ми се точно на другия ден още и вика, давай. Викам, давай, ама нема още. Чекай, викам“, „…на прав път сме, обаче тва е лошо, че па тия, къде‘ са, давай, те па не са много платежоспособни…“, „Е, то те ме интересуват като мнение, а не като търговия… щото тия, които нямат, те са най-на дъното на социалната таблица.“

От посочените доказателствени средства става ясно също, че в периода от началото на месец декември 2011г. до 03.01.2012г. подс. К.Д. комуникирал също така с лица намиращи се извън пределите на страната – лице, намиращо се на територията на Германия, ползващо мобилен номер 0049 15 736 011 932, към което използвал обръщението “****” и друго, използващо различни телефони с номера на бразилски оператори, към което се обръщал с „колега“. В разговорите си с посочените лица подс. К.Д. обсъждал осъществяването на бъдещи сделки с наркотични вещества – закупуването им от лица намиращи се на територията на страни в Латинска Америка и тяхното транспортиране и последващо разпространение на територията на Република България и страни в ЕС. Начинът на изразяване при осъществяваната между тях комуникация бил конспиративен, с недомлъвки – вместо конкретни места използвали описателни изрази: „там, където си ти“, „там, където ходиш на почивка“, „нема да ходя до долу“, а когато се отнасяло до наркотични вещества, използвали „това“, или въобще не конкретизирали предмета на разговора: „…в момента, в който ми донесат, аз ше прата човек, който ше отиде до там, ше земе и ше ми донесе…“, „кажи му – без при-ме-си“, „… и му кажа – да, Васе, т‘ва ше върши работа, ше хода да го купя, за да ти го донеса при тебе там, да изкараме пари.“ Когато се налагало да обсъждат детайли относно механизма на пренасяне на наркотични вещества, лицата се уговаряли да проведат дискусия посредством приложението за комуникации „Скайп“. В разговорите си с “****” подс. Д. споделял своите планове, през следващата година (2012г.) да поднови и развие дейността по пренасяне на наркотични вещества от страни в Латинска Америка до България, както и разочарованието си от претърпените загуби при ареста на Е. Т. в Лондон: „…за януари със сигурност ще се действа, т-о-о-о аз направо рева тука, ти недей, то аз рева тука! Да градиш нещо с години…“, „са ше видиме какво ше се праи вече, дойде годината. Започваме да поработваме малко. Давай са да систематизираме нещата. Да говориш там със тия в авиокомпанията… за да знам, аз да се ориентирам кога да пътувам, как да пътувам…“, „…имам и ена допълнителна информацийка за тва там, във Лондон къде стана… сериозен проблем има… Не е само за там, ами насекъде. Не е виновно момчето там. Даже тука е, даже тук има същото средство, при нас са го докарали… но още не е пуснато в действие“, „съвсем нов тип ъ-ъ-ъ такова, и-и-и-и. Айде на скайпа довечера ше си“, „аз си предполагах такова нещо, надявах се. Надявах се да не е във, хъ, точно когато ний. Хе-хе“, „Е ми-и не сме. Никой не го е знаел, то за тва е тука. То, те са изпратени в последните няколко месеца е станало тва… Е ми шти го кажа довечера, ай по телефона да не говориме тия неща“, „даже аз съм го измислил другия вариант… Наеш ли какво ше ми т, ш, няколко момчета там да-а-а, сещаш ли се?“

В горните веществени доказателствени средства се съдържат данни относно комуникацията на подсъдимия К.Д. с различни лица и поведението му в периода, предхождащ инкриминираната дейност, като допринасят за изясняване на фактическата обстановка в тази й част, допълват я и кореспондират с останалите доказателствени материали. С оглед на това, съдът ги приобщи към релевантните по делото източници на доказателства.

Що се отнася до останалите веществените доказателствени средства, изготвени на база експлоатирани специални разузнавателни средства, приложени в папки № 1, 2, 3 и 5 от секретните материали по ДП, настоящият състав счита, че следва да бъдат изключени от доказателствената маса по делото. Последните са издадени с разрешения, както следва: рег. № 14-1255/ 22.03.2012г., рег. № 14-181/16.01.2012г., рег. № 14-364/25.01.2012г., рег. № 14-1317/28.03.2012г. и рег. №14-1015/09.03.2012г. на Председателя и изпълняващия длъжността – Председател на Софийски градски съд. В приложените искания за използване на специални разузнавателни средства, към които са издадени горните разрешения, се посочва, че прилагането на СРС е необходимо с оглед разкрИ.е и предотвратяване на престъпна дейност по чл. 321 от НК – образуване, ръководство или участие в организирана престъпна група (поместено в глава десета „Престъпления против реда и общественото спокойствие“), чл. 354а от НК – държане на наркотични вещества, без надлежно разрешително, с цел разпространение (поместено в глава единадесета „Общоопасни престъпления“, раздел III „Престъпления против народното здраве и против околната среда“) и 242 от НК – пренасяне на наркотични вещества през границата на страната, без надлежно разрешително (поместено в глава шеста „Престъпления против стопанството“, раздел III „Престъпления против митническия режим“). От съдържанието на исканията е видно, че се касае за разкрИ.е и преустановяване на дейността на организирана престъпна група, създадена с цел да пренася през границата на страната наркотични вещества и впоследствие да ги разпространява на територията на страната.

С оглед законодателните изменения в НПК и ЗСРС, обнародвани с Държавен вестник брой № 13 от 2011г., влезли в сила от 01.01.2012г., разрешенията за използване на специални разузнавателни средства по дела, подсъдни на Специализирания наказателен съд, се дава предварително от неговия председател или от изрично оправомощен от него заместник-председател. С оглед на това, посочените разрешения за използване на СРС, резултатите от които са обективирани във веществените доказателствени средства, приложени в папки № 1, 2, 3 и 5 от секретните материали по ДП, са издадени от некомпетентен орган, тъй като според чл. 411а, ал. 1 от НПК, делата за престъпления по чл. 321 от НК са подсъдни на Специализирания наказателен съд. Поради това, настоящият състав не взе предвид тяхното съдържания, при формирането на изводите си относно фактите по предмета на доказване в настоящото производство.

Съдът, като обсъди заключенията на изброените експертизи и разпитите на вещите лица, изготвили експертизите, счита, че експертите притежават необходимата квалификация, специални знания и опит и разпитани в хода на съдебното следствие поддържат заключението си и го допълват, поради което съдът прие, че експертизите са пълни, ясни, непротиворечиви и мотивирани и ги кредитира изцяло. В хода на съдебното следствие не се установиха основания, които да поставят под съмнение обосноваността им или да възбуждат съмнение относно тяхната правилност.

Следва да се отбележи, че от особено значение за формиране на изводите при изясняването на фактите по делото са заключенията на някои от експертизите, върху които съдът насочи вниманието си.

В протокол № 12/ НАР-398 от 30.05.2012г. (т. 2, л. 220-223 от ДП) за извършена физикохимическа експертиза по ДП № Б-19/ 2012г. по описа на ГДБОП – МВР, изготвена от Л.И.С. и В.М.Н. – вещи лица, специалисти в областта на химията в ЦЕКИИ към НИКК – МВР, за обект № 1 на експертизата – картонена кутия с надпис “KARMELA” и поставените в нея 1 брой електронна везна, черна на цвят с надпис “TANITA” и 4 броя прозрачни полиетиленови пликчета, съдържащи бяло прахообразно вещество, се посочва, че последното има нето тегло, както следва: обект № 1.1 – 90,95 грама, обект № 1.2 – 29,40 грама, обект № 1.3 – 29,60 грама, обект № 1.4 – 30,02 грама и в резултат на изследванията в тях не се доказва наличие на вещества поставени под контрол съгласно Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, като в тях се доказва наличие на бензокаин. На следващо място се сочи, че след изсушаване на кремообразното вещество, съдържащо се в 6 броя завързани пръсти от гумена ръкавица – обект № 2 на експертизата, нето теглата са определени, както следва: обект № 2.1 – 10,04 грама, обект № 2.2 – 9,48 грама, обект № 2.3 – 9,81 грама, обект № 2.4 – 6,89 грама, обект № 2.5 – 9,27 грама, обект № 2.6 – 6,22 грама. В резултат на изследванията в тях се доказва наличие на кокаин, кофеин и левамизол, като съдържанието на кокаин в обектите е: обект № 2.1 – 48,5%, обект № 2.2 – 50,8%, обект № 2.3 – 42,2%, обект № 2.4 – 44,7%, обект № 2.5 – 49,0%, обект № 2.6 – 52,3%. В експертното заключение се посочва също, че по обект № 1 на експертизата – електронна везна, с надпис “TANITA” се доказва наличие на следи от бензоена киселина, фенацетин, кофеин, лидокаин, кокаин и тетрахидроканабинол, като се прави уточнение, че не може да бъде отделено вещество, чието количество/тегло да бъде определено, поради което не могат да бъдат извършени количествени анализи за определяне процентното съдържание на кокаин и тетрахидроканабинол. Отбелязва се, че по синия полиетиленов плик обект № 2 не се доказва наличие на вещества поставени под контрол съгласно Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите. На последно място в експертизата се сочи, че кокаинът и тетрахидроканабинолът са поставени под контрол, съгласно чл. 3, ал. 2 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, като кокаинът попада в Списък II – „Вещества с висока степен на риск, намиращи приложение в хуманната медицина“, а тетрахидроканабинолът – в Списък I – „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотреба с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарна медицина.“

В протокол № 12/ БАЛ-85 от 02.11.2012г. (т. 7, л. 202-210 от ДП) за извършена балистична експертиза по ДП № Б-19/ 2012г. по описа на ГДБОП – МВР, изготвена от А.И.А. – вещо лице, специалист в областта на балистиката в ЦЕКИИ към НИКК – МВР, се посочва, че представените за изследване обекти са: гладкоцевна пушка „ИЖ“ мод. „27ЕМ“, кал. 12, с № ,,,,,,,,; автомат конструкция „КалашН.“, кал. 7,62 мм, без номер, с 1 брой пълнител с вместимост 30 броя патрони, 1 брой пълнител с вместимост 5 броя патрони и 1 брой заглушител; пистолет конструкция „Макаров“, кал. 9х18 мм със заличен номер, с 1 брой пълнител с вместимост 8 броя патрони; револвер „Smith & Wesson“, кал. .38 Special с № CDT1493 337-1, петзаряден. Изброените 4 броя изследвани оръжия са годни да произвеждат изстрели и съгласно чл. 4, ал. 2 от ЗОБВВПИ представляват огнестрелни оръжия. На следващо място се сочи, че представените за изследване общо 194 броя патрони са: 63 броя патрони кал. 9х18 мм със заличен номер; 5 броя патрони кал. .38 Special, предназначени за стрелба с револвери кал. .38 Special, включително и за представения за изследване револвер „Smith & Wesson“, кал. .38 Special с № CDT1493 337-1; 126 броя патрони кал. 7,62х39 мм, предназначени за стрелба с пушки, автомати и картечници кал. 7,62х39 мм, включително и за представения за изследване автомат конструкция „КалашН.“, кал. 7,62 мм. Патроните са годни за употреба по предназначение и съгласно чл. 7, ал. 1 от ЗОБВВПИ представляват боеприпаси за огнестрелни оръжия. На последно място в експертното заключение се изтъква, че в НСБК (Национална съдебно-балистична колекция) на Лабораторията по съдебна балистика при НИКК – МВР не се съхраняват гилзи и куршуми – веществени доказателства от неразкрити престъпления на територията на страната с употреба на огнестрелно оръжие, стреляни с представените за изследване 4 броя огнестрелни оръжия.

В протокол № 12/ДНК-116 от 07.11.2012г. (т. 7, л. 215-219 от ДП) за извършена ДНК експертиза на веществени доказателства по ДП № Б-19/ 2012 по описа на ГДБОП, изготвена от вещото лице И.Г.Ч. – специалист в областта на ДНК профилиране на веществени доказателства в сектор „ДНК анализи“ към ЦЕКИИ при НИКК – МВР, се посочва, че за изследвания клетъчен материал по обекти № 2 /отривка на револвер “Smith & Wesson”/ и № 3 /отривка на кобур за скрито носене/ се определя ДНК профил, който при направената проверка в Националната ДНК база данни съвпада с ДНК профила на С.Т.К., ЕГН **********. Уточнява се, че вероятността да се установи този ДНК профил, ако клетъчният материал е поставен от някой друг индивид, освен С.Т.К., е 1 на 15 720 000 000 000 000. За изследвания клетъчен материал по обекти № 1в, № * и № 7 се определя ДНК профил на лице от мъжки пол, който не съвпада с ДНК профила, регистриран в Националната ДНК база данни. Профилът е регистриран в Националната ДНК база данни и при съвпадение с нововъведен ДНК профил, ще бъде издадена експертиза и изпратена за прилагане към материалите по преписката. За обекти № 1а, № 1б, № 1г, № 5, № 8, № 10 и № 11 се визуализират смеси на клетъчен материал, които не подлежат на интерпретация и нямат идентификационна стойност. За обекти № 4 и № 9 не се определя ДНК профил.

В протокол от 24.09.2012г. (т. 3, л. 146-150 от ДП) за извършена техническа експертиза по ДП № Б-19/ 2012г. по описа на ГДБОП, изготвена от вещото лице В.П.Г. – експерт при ИСТ – МВР, е обективирана информацията, налична в обектите на изследването, а именно мобилен телефон марка „Vodafone“ модел „236“ с ИМЕИ № ,,,,,,,, заедно със СИМ-карта „Prima“ на мобилния оператор „Мтел“, с фабричен № ,,,,,,,,, иззети от подсъдимия Г.Н.. В експертното заключение се посочва, че апаратът е технически изправен, като в него не е инсталиран допълнителен софтуер освен фабричния. На следващо място се отбелязва, че данните за последните набирани номера се запазват при изваждане на СИМ картата от апарата, ако не се поставя и включва в друг апарат или в апарата, в който е работила не се постави и включи друга карта. Що се отнася до кратките текстови съобщения, същите се запазват независимо дали е включвана картата в друг апарат или в апарата се включи с друга карта. Абонатният номер не се съдържа и не се записва в СИМ картата. В частта „Обективни находки“ на експертизата са отразени: списък с входящи повиквания, като последното такова е получено от мобилен номер ********** (на подс. Й.) на 10.04.2012г. в 11.00 часа; списък с пропуснати повиквания, сред които повикване, получено от мобилен номер ********** (на подс. Й.) на 09.04.2012г. в 15.00 часа и повикване, получено от мобилен номер +********** (бразилски номер ползван от подс. Д.) на 09.04.2012г. в 13.50 часа. На следващо място е отразен списък с последни обаждания, сред които изходящо повикване до мобилен номер +********** (бразилски номер ползван от подс. Д.), както и списък на въведените в паметта на СИМ-картата телефонни номера, където последният е записан като Rikardo. Сред въведените в паметта на СИМ-картата телефонни номера фигурира и **********, записан като Brazileca.

В протокол № 12/ ДОК-285 от 19.07.2012г. (т. 2, л. 236-242 от ДП) за извършена техническа експертиза по ДП № Б-19/ 2012г. по описа на ГДБОП – МВР, изготвена от С.Д.П. – вещо лице, специалист в областта на техническото изследване на документи в ЦЕКИИ към НИКК – МВР, се посочва, че бланките на представените за изследване паспорти: български паспорт № ,,,,,,,, на името на К.И. А., роден на ***г., български паспорт № ******** на името на К.И. А., роден на ***г., български паспорт № ,,,,, на името на С. К.Р., роден на ***г., паспорт № ,,,,,,,, на UK, издаден на името на ,,,,,,,,, роден на ***г., паспорт № ,,,,,,,, на Япония, издаден на името на ,,,,,,,,, паспорт на Македония № ,,,,,,,, издаден на името на ,,,,,,,,, роден на ***г. са истински. В горепосочените паспорти не са установени признаци за поправки на персонализиращата страница – подмяна на снимката или данни. На следващо място в заключението се сочи, че представените за изследване обекти: македонска шофьорска книжка с номер на бланката – ,,,,,,,,,, издадена на името на ,,,,,,,,, бланка на паспорт на Белгия със сериен номер ЕВ ,,,,,,, – с частично попълнени персонални данни, бланка на шофьорска книжка на Белгия с частично попълнени персонални данни, шофьорска книжка на Дания, издадена на името на ,,,,,,,,,,,,, представляват неистински документи. В експертното заключение се отбелязва, че документите: Билет за лов, Членска карта на Национално ловно-рибарско сдружение и разрешение за носене на ловно оръжие, издадени на името на К.И.Д., вероятно са истински. Уточнява се, че поради липса на сравнителни образци от печатите на оторизираните за това органи, използвани за заверяване на този вид документи и на подписите на лицата, от името на които са заверени документите, не може да се отговори дали са издадени официални от оторизираните за това органи. На последно място се посочва, че бланката на банкова карта VISA Electron с № ********** е оригинална, като номерът и данните за притежателя са попълнени съгласно изискванията за изготвяне на VISA карти, но не е от компетентността на експертизата да отговори дали картата е била издадена официално. Допълва се, че не може да се отговори дали в чипа и/или магнитната лента има записана информация и дали тя съответства на отпечатаните върху картата данни, тъй като експертизата не разполага с необходимата техника за разчитането им.

Останалите експертни заключения обективирани в протоколи, както следва: протокол № 12/ БАЛ-147 от 07.08.2012г. (т. 2, л. 259-262 от ДП) за извършена балистична експертиза по ДП № Б-19/ 2012г. по описа на ГДБОП – МВР, изготвена от Н.Ж. – вещо лице, специалист в областта на балистиката в ЦЕКИИ към НИКК – МВР; протокол от 14.11.2012г. (т. 7, л. 222-224 от ДП) за извършена техническа експертиза по ДП № Б-19/ 2012г. по описа на ГДБОП, изготвена от вещото лице Р.Б. – специалист IV степен, служител на ИКТ – МВР; протокол от 12.11.2012г. (т. 7, л. 231-233 от ДП) за извършена техническа експертиза по ДП № Б-19/ 2012г. по описа на ГДБОП, изготвена от вещото лице Р.Б. – специалист IV степен, служител на ИКТ – МВР; протокол рег. № 5009/13/11/2012г. от 13.11.2012г. (т. 7, л. 242-244 от ДП) за извършена техническа експертиза по ДП № Б-19/ 2012г. по описа на ГДБОП, изготвена от вещите лица В.М.С. и А.А.Г. – експерти при ИСТ – МВР; протокол № 12/ДОК-533 от 01.11.2012г. (т. 7, л. 264-271 от ДП) за извършена съдебно-почеркова експертиза по ДП № Б-19/ 2012 по описа на ГДБОП, изготвена от вещите лица Д.М.Н. и Детелина Людмилова Г. – специалисти в областта на почерковото изследване на документи в ЦЕКИИ към НИКК – МВР и протокол № 13/ДОК-543 от 05.12.2013г. за извършена съдебно-почеркова експертиза назначена в хода на съдебното следствие, изготвена от вещото лице Д.М.Н. – специалист в областта на почерковото изследване на документи в ЦЕКИИ към НИКК – МВР, не съдържат релевантна към предмета на доказване информация.

При преценката на достоверността на обясненията на подсъдимите съдът отчита обстоятелството, че същите имат двойствена правна природа – те са едновременно доказателствено средство и средство за защита. Поради това, във всеки конкретен случай следва да бъдат подложени на внимателен, прецизен и критичен анализ и да бъдат съпоставени с останалите доказателства по делото. /Решение №35/28.01.1986г. на ВС, III н.о./

При анализа и съпоставката на обясненията на подсъдимите К.Д., Г.Н., С.К. и Й.Й. с всички събрани по делото доказателствени материали съдът констатира, че последните посочват достоверни обстоятелства относно познанството си. На първо място следва да се отбележи, че същите нямат интерес да изопачават истината относно обстоятелствата, при които са се запознали, тъй като познанството им датира от значително отдалечен във времето период, предхождащ инкриминираната дейност и се установява по безспорен начин от материалите по делото. Следва да се отбележи, че твърденията на подсъдимите Д., Н. и К. са недостоверни относно повода, в който подс. К. е запознал подсъдимите Н. и Д.. На следващо място следва да се отбележи, че обясненията на подсъдимите Д. и Н. са достоверни относно обстоятелството, че двамата са се разделили в Сао Пауло, Бразилия и подс. Н. е продължил сам пътуването си до Асунсион, Парагвай, тъй като по делото не са налични доказателства, които да сочат, че подс. К.Д. е пребивавал на територията на Парагвай. С оглед на това съдът приема, че в тази им част обясненията на подсъдимите Д. и Н. са истинни. Също така следва да се отбележи, че в обясненията на подс. К.Д. се съдържат твърдения, които намират опора в събраните по делото доказателства и доказателствени средства, включително показанията на свидетелите Б. и В., а именно изложените от него обстоятелства, че съпругата му – подс. И.Д. не е знаела за наличието на съхраняваните в касата оръжия, тъй като същата е била използвана единствено от подс. Д.. С оглед на изложеното, съдът кредитира обясненията на подсъдимите Д., Н., К. и Й. в посочените части, които намери за достоверни и кореспондиращи с доказателствените материали, които допринасят за разкрИ.ето на релевантните по делото факти.

Съдът намира обясненията на подсъдимия К.Д. в останалата им част за защитна теза и счита, че същите не следва да бъдат кредитирани. Аргументите в тази насока са следните:

При обсъждането на обясненията на подсъдимия К.Д., съдът констатира, че твърдените от него обстоятелства относно повода за познанството му с подс. Г.Н. и повода за съвместното им пътуване до Сао Пауло, Бразилия, не намират опора в събраните доказателствени материали. Напротив, същите се опровергават, както от гласните доказателствени средства, така и от писмените такива. Направените от подс. Д. изявления, че реализираното пътуване е било насочено към постигането на две цели – консултация с местен специалист по отношение на здравословен проблем на съпругата му и финализиране на преговорите за закупуване и внос на пури с марка „Анжелина“ и „Дона Флор“, не се доказва от представените от защитата документи. Действително са налице регистрации на посочените търговски марки в Патентното ведомство на Република България. Същите обаче са възникнали през значително отдалечени във времето моменти, предхождащ и последващ, инкриминираното пътуване. Същевременно липсват доказателства, които да потвърждават твърдените от подс. Д. бизнес срещи, във връзка с финализирането на преговори по внос на пури и тютюневи изделия от Бразилия на територията на България, както и такива за наличието на кореспонденция в тази посока, с Н. А. Д. С., сочен за представител на фирма „Анжелина“.

Изложеното от подс. Д. твърдение, че докато е пребивавал на територията на Бразилия, се е срещнал с две медицински лица – специалисти – оториноларинголози, след предварителна резервация, с които е провел консултация във връзка със здравословен проблем на съпругата му и в тази насока им е предоставил томография на лицевата част на черепа на подс. И.Д., също не се потвърждава. В приложената от защитата електронна кореспонденция между подсъдимата И.Д. и различни специалисти, включително такива, практикуващи в Бразилия, са налични консултации и уговорки за евентуално извършване на необходимата интервенция и обсъждане на варианти за осъществяването й. От кореспонденцията става ясно, че подс. Д. е изпращала по електронен път всички свои налични изследвания, като никъде не се споменава уговорка за консултация в Бразилия, на която да присъства съпругът на пациентката. Прави впечатление обстоятелството, че във финалния разговор от приложената кореспонденция на 28.02.2012г. – един месец преди инкриминираното пътуване, от подс. Д. е получен отговор на запитване от специализирана клиника в Бразилия. В същия е заявено, че нужната за нейния здравословен проблем интервенция не може да бъде осъществена от наличните в клиниката специалисти, като е отправена препоръка да се обърне към техни компетентни колеги, практикуващи в Тайланд. Това от своя страна опровергава твърдението на подс. Д. за повода на пътуването.

Изложеното от последния твърдение, че пребиваването на подсъдимата И.Д. в района на кафе „,,,,,,“ е случайност, както и че последната е била замолена от съпруга си да отиде на 09.04.2012г. пред магазин „Ф.“, на бул. „М.“, за да се срещне с подсъдимия С.К. и да му услужи със сумата от 500 лева, във връзка с погребението на тъста му, също се оборва от събраните по делото доказателства. На първо място, се опровергава от показанията на свидетелите Б. и В., които са очевидци на проведената в кафене „,,,,,,“ среща. Същите споделят непосредствените си наблюдения върху поведението на подс. Д. и целенасочеността в поведението й. Нелогично е твърдението, че подсъдимата И.Д. е влязла в посоченото заведение напълно случайно, поради нуждата да използва санитарното помещение. От свидетелските показания категорично се доказва, че при влизането си в кафене „,,,,,,“, подс. И.Д. директно се е отправила към подс. Г.Н., седнала е до него и е започнала разговор със същия. На следващо място, следва да се отбележи синхронизираното отправяне на последните към тоалетната на заведението и съвместното им влизане в нея. Горното твърдение на подс. К.Д. се опровергава и от изявленията на съпругата му относно пребиваването й на конкретното място. Същата е заявила, че е изпратена там, за да предаде парична сума, посредством подс. К., като краен получател на същата е бил подс. Н.. Това изявление е обективирано в протокола за обиск на подс. И.Д., в който последната саморъчно го е написала и е положила подписа си без възражения. Заявеното от подс. К.Д. предназначение на паричната сума, а именно заем за погребението на тъста на подс. С.К., не се доказва и от приложения препис-извлечение от акт за смърт от 05.04.2012г /л. 555 от НОХД/, тъй като от същия не става ясно кога е извършена траурната церемония за починалия на 26.03.2012г. Н. К. А.. Това твърдение е изолирано и не се подкрепя от обективните доказателства по делото.

На следващо място, твърдението на подсъдимия К.Д., че не е знаел за съществуването на иззетите от каса в жилището му оръжия – автомат „Калашников.“, пистолет „Макаров“ и множество боеприпаси, тъй като подсъдимият Г.Н. му дал платнена чанта, затворена с цип с катинарче, която подс. Д. приел да съхранява за неопределено време, без да се поинтересува от съдържанието й, е лишено от логика. Същото се опровергава от приложения протокол за претърсване и изземване от 09.04.2012г., извършено в жилището на подсъдимите И. и К. Д., както и от приложения към него фотоалбум. От същите е видно, че процесните огнестрелни оръжия и боеприпаси са иззети от различни рафтове в използвана от подс. Д. каса. С оглед на това, изразеното от подс. Д. твърдение е недостоверно. Следва да се отбележи, че законно притежаваното от подс. К.Д. ловно оръжие – пушка „Иж“, не е било съхранявано в предназначената за целта каса, както посочва подсъдимият, а е намерено и иззето от съседното крило на гардероба, в който била поставена касата, подпряно на средната стена на същия. Фактите по отношение на намирането на сочените оръжия и боеприпаси се потвърждават и от свидетелските показания и протокола за извършеното процесуално-следствено действие.

Поради изложените аргументи, настоящият състав не даде вяра на обясненията на подсъдимия К.Д. в тези части. В заключение - в неговите обяснения се съдържат достоверни данни единствено относно обстоятелствата, касаещи познанството между подсъдимите, обстоятелството, че подс. И.Д. не е знаела за съдържанието на касата, използвана от подс. Д., както и относно обстоятелството, че подсъдимите Д. и Н. са се разделили в Бразилия и Н. е продължил сам пътуването си до Парагвай, поради което следва да бъдат кредитирани в тази им част.

Съдът не намира обясненията на подсъдимия Г.Н. за достоверни. Твърденията, че е заминал за гр. Асунсион, Парагвай, за да търси работа, и че не е започнал работа там поради причината, че не разполагал с необходимите документи, за да бъде назначен, са нелогични. Изявлението, че е предприел пътуване на такова далечно разстояние, с конкретно определена цел, без предварителна подготовка за осъществяването й, е лишено от последователност. Обяснението за произхода на набавените средства за осъществяване на пътуването, а именно взети назаем от негови приятели, също е неправдоподобно. Обезпечаването на презокеански полети и престой в далечната дестинация възлиза на значителна сума, непосилна за лице с нисък социален статус, какъвто е подс. Г.Н.. Твърдението, че е пътувал заедно с подс. К.Д., понеже тогава за първи път е напуснал Европа и е съвместил пътуването си с последния, с цел същият да го упъти, тъй като владеел португалски език, също буди съмнение относно заявената цел на пътуването. От една страна, подсъдимият сочи, че е предприел пътуване до друг континент, за да устрои живота си там, а от друга, няма елементарна езикова подготовка за справяне със свързаните с това обикновени житейски ситуации, каквато е придвижването до крайната точка. Освен обсъдените вътрешни противоречия в твърдените обстоятелства, същите се оборват от обективните доказателства по делото, съображения за чиято достоверност бяха изложени по-горе, а именно показания на свидетелите Б. и В. и писмените доказателства и доказателствени средства.

На следващо място, твърденията на подсъдимия Н., че след като се е завърнал на територията на Република България, негов приятел на име С. го помолил да пази за няколко дни един плик, в замяна на което щял да му даде сумата от 500 лева, че приел да извърши исканата услуга, без да се поинтересува какво е съдържанието на плика, и че на 9.04.2012г. последният му се обадил от фонокарта и му определил среща в кафе „,,,,,,“ на бул. „М.“, за да получи посочения плик и да му даде обещаното възнаграждение, категорично се опровергават от показанията на свидетелите Б. и В., заключението на техническата експертиза (т. 3, л. 146-150 от ДП), в което е обективирана информацията, налична в иззетия от подс. Н. мобилен телефон, както и от останалите доказателствени материали.

Изявлението на подс. Н., че сестрата на негов приятел го помолила да съхрани брезентова ловджийска чанта, че я приел, без да провери съдържанието й, след което я предал на подс. К.Д., понеже нямал къде да я пази не намира опора в събраните по делото доказателства. Същото представлява защитна теза, целяща да обори повдигнатото спрямо подсъдимия К.Д. обвинение по чл. 339 от НК и следва да бъде отхвърлено като недостоверно поради изложените по-горе аргументи оборващи твърдението на подс. Д. в тази насока. В настоящото производство е установено по безспорен начин, че иззетите оръжия и боеприпаси са намерени поотделно в посочената каса, ползвана от подс. Д., като не е установено наличието на сочената от подсъдимите Н. и Д. чанта.

С оглед на гореизложените съображения, настоящият състав счете обясненията на подсъдимия Г.Н. за защитна теза, логически изолирана от релевантните към предмета на доказване обективни доказателствени материали, поради което не ги кредитира. Следва да се отбележи, че в горните обяснения се съдържат достоверни данни единствено относно обстоятелството, че с подс. Д. са се разделили в Бразилия и подс. Н. е продължил сам пътуването си до Парагвай, поради което съдът ги кредитира в тази им част.

Съдът подложи на задълбочен анализ обясненията на подсъдимия С.К.. При съпоставката им с гласните и писмените доказателства, настоящият състав установи, че заявените от К. твърдения за отношенията му с подсъдимите Д. и Н. не кореспондират с приобщените по делото материали. Същите се оборват от показанията на свидетелите Б. и В.. На следващо място, изявленията на подс. К. за осъщественото пътуване до Италия, съвместно с подс. Й., са ирелевантни към предмета на делото, тъй като не са налични никакви данни относно целта му и същите не допринасят за изясняването на фактическата обстановка. Що се отнася до твърдението, че погребението на тъста му се е състояло на 09.04.2012г., и че във връзка със същото е поискал парична сума в заем от подс. Д., то не се подкрепя от приложените по делото доказателства. Същото не намира опора дори в представения от защитата препис-извлечение от акт за смърт на Н. К. А. /л. 555 от НОХД/, от който е видно, че смъртта на тъста на подс. К. е настъпила на 26.03.2012г., но не става ясно кога е погребан последния. Налице е противоречие в изложените от подс. К. обстоятелства – от една страна твърди, че е разбрал за смъртта на тъста си на 07.04.2012г., от друга страна, заявява, че се е завърнал на територията на Република България на 05.04.2012г., по повод кончината на последния. Същевременно в началото на обясненията си твърди, че се е прибрал от Италия, понеже не намерил работа при изгодни за него условия. Така съпоставени твърдените от подс. К. обстоятелства обуславят вътрешна дисхармония и са необосновани логически.

По отношение на заявеното от подс. К. обстоятелство, че оръжието, за което му е повдигнато обвинение, е иззето от гардероб, който бил използван от покойния му тъст и не е знаел за съществуването му, като впоследствие разбрал, че принадлежало на тъста му, съдът намира, че същото е недостоверно. Последното твърдение се опровергава от показанията на свидетелката Н.И. – дългогодишна съседка на семейството. Свидетелката И. заявява, че тъстът и тъщата на подс. К. са се развели и Славка (тъщата) е останала да живее в жилището сама с децата си. Това от своя страна, оборва твърдението на подс. К., че тъстът му е ползвал гардероба, от който е иззето оръжието. Следва да се отбележи, че обясненията на подс. К. се опровергават също от протокола за претърсване и изземване от 09.04.2012г. (т. 2, л. 10-13 от ДП). В същия е обективирано изявлението на К. по отношения на намереното и иззето оръжие, а именно, че го е намерил на кооперативния пазар, на кофите за боклук, до спирката на автобус 111, помислил го за газов и го взел, като по-късно забелязал, че има и патрони, и че желаел да го предаде. В съдебното следствие подс. К. заявява, че е казал на разследващите органи, че го е намерил, за да не задържат жена му и тъща му. Последното твърдение също е неправдоподобно, тъй като лицето няма интерес да навежда уличаващи спрямо себе си обстоятелства. Не на последно място, обясненията на подс. К. се оборват по категоричен начин от заключението на изготвената ДНК експертиза, обективирано в протокол № 12/ДНК-116 от 07.11.2012г. (т. 7, л. 215-219 от ДП), от което е видно, че по иззетото оръжие револвер “Smith & Wesson” и по отривка на кобур за скрито носене се установява наличието на клетъчен материал, произхождащ от подсъдимия С.К..

Предвид изложените съображения съдът счита, че обясненията на подсъдимия С.К. представляват защитна теза и не следва да бъдат кредитирани. Следва да се отбележи, че в горните обяснения се съдържат достоверни данни единствено относно обстоятелствата, касаещи познанството между подсъдимите, поради което следва да бъдат кредитирани в тази им част.

При анализа на обясненията на подс. Й.Й. съдът констатира, че последният потвърждава изложените от подсъдимия К. обстоятелства относно съвместното им пътуване до Италия. Настоящият състав счита, че същите са неотносими към предмета на доказване, тъй като не допринасят за изясняването на фактическата обстановка. От друга страна, твърденията на Й. за отношенията му с подсъдимия К.Д. и свидетеля Е.А., по категоричен начин се опровергават от гласните доказателствени средства – показанията на свидетелите М.Б., А.В., Е.А. и Р.К., както и от приложените по делото писмени доказателства, включително извлечения от резервации за самолетни билети. Поради това съдът не даде вяра на обясненията на подсъдимия Й. и възприе изложеното от него като изграждане на защитна позиция. В случая те се явяват напълно изолирани от останалия доказателствен материал, който от своя страна кореспондира помежду си и е непротиворечив. Следва да се отбележи, че в горните обяснения се съдържат достоверни данни единствено относно обстоятелствата, касаещи познанството между подсъдимите, поради което следва да бъдат кредитирани в тази им част.

При така установените факти съдът приема следното от

ПРАВНА СТРАНА:

Подсъдимият К.И.Д. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпления, както следва: по чл. 321, ал. 6 от НК; по чл. 354а, ал. 1, предл. 4, вр. чл. 20, ал. 4, вр. ал. 1 от НК и по чл. 339, ал. 2, вр. ал. 1 от НК. В настоящото производство не се доказа подсъдимият Д. да е извършил престъпление по чл. 321, ал. 3, предл. 2 и предл. 3, алт. 10, вр. ал. 1 от НК. Също така не се доказа, че деянието по чл.339 от НК е извършено в съучастие, под формата на съизвършителство, с подсъдимата И.Д..

Подсъдимата И.Д.Д. не е осъществила от обективна и субективна страна съставите на престъпления по чл. 321, ал. 3, предл. 1, алт. 2 и предл. 3, алт. 10, вр. ал. 2 от НК и по чл. 339, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК.

Подсъдимият Г.Й.Н. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 354а, ал. 1, предл. 4, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, като не се доказа същото да е извършено в изпълнение на решение на организирана престъпна група. Също така подсъдимият Н. не е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 321, ал. 3, предл. 1, алт. 2 и предл. 3, алт. 10, вр. ал. 2 от НК.

Подсъдимият С.Т.К. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 339, ал. 1 от НК. По делото не се доказа последният да е извършил престъпление по чл. 321, ал. 3, предл. 1, алт. 2 и предл. 3, алт. 10, вр. ал. 2 от НК.

Подсъдимият Й.Л.Й. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 321, ал. 6 от НК, като не се доказа да е извършил престъпление по чл. 321, ал. 3, предл. 1, алт. 2 и предл. 3, алт. 10, вр. ал. 2 от НК.

Престъпното деяние по чл. 321, ал. 3, вр. ал. 1 и 2 е уредено в глава десета от особената част на НК и е част от системата престъпления против реда и общественото спокойствие. Непосредствен обект на посегателство са обществените отношения, които гарантират нормалното функциониране на законовия ред в обществото и осигуряват спокойствието на неговите членове. Именно такова посегателство, като формирането и съществуването на организирана престъпна група, представлява противоправно поведение, застрашаващо очертаните обществени отношения.

За да се установи наличие на някоя от формите на изпълнително деяние на престъплението – образуване, ръководство или участие в организирана престъпна група, следва да се анализират отношенията между привлечените към наказателна отговорност лица и да се установи наличието на съставомерните белези, предвидени в легалната дефиниция, съдържаща се в чл. 93, т. 20 от НК. Съобразно посочената норма, „организирана престъпна група“ представлява структурирано трайно сдружение на три или повече лица, с цел да вършат съгласувано в страната или чужбина престъпления, за които е предвидено наказание „лишаване от свобода“ повече от три години. Сдружението се приема да е структурирано и без наличие на формално разпределение на функциите между участниците, продължителност на участието или развита структура. Основна характеристика на „организираната престъпна група“ е наличието на количествен критерий по отношение на участниците в нея. Субектите на това престъпление трябва да са поне трима, като няма пречка броят им да е по-голям. За съставомерността на деянието по чл. 321, ал.1 НК не е необходимо всички участници в групата да се познават и да осъществяват пряк контакт помежду си, като абсолютно необходимо положително условие за ангажиране на наказателната отговорност, на който и да е от участниците в групата, е извършителят да съзнава принадлежността си към престъпното сдружение и да знае, че членовете й действат синхронизирано. Решението за осъществяването на инкриминираната дейност трябва да е било взето на базата на информиран избор, като не е необходимо лицето да е напълно наясно със структурата и организационните връзки между членовете й.

Съществен елемент на организираната престъпна група е изискването тя да представлява трайно структурирано сдружение с предварително дефинирана цел. Изискването за трайност на сдружението се определя преди всичко от характера и съдържанието на изградените взаимоотношения между неговите членове.

Фигурата на организираната престъпна група, по своята правна природа, представлява особена форма на престъпна дейност. Същата се изразява във високоорганизирано и често сложно престъпно сдружение, включващо сложни връзки между членовете му, етажност при организирането на вторичната престъпна дейност и конспиративност при осъществяване на ръководството на групата. Дейността й не следва да е инцидентна - за конкретно престъпление, а да обхваща съгласието на отделните лица в групата относно създаване на предпоставки за извършване на поне две престъпления и постигането на общи престъпни резултати.

Анализът на състава на престъплението по чл. 321, ал. 1 от НК налага извод, че то e формално по своя характер. Същото е продължено, като извършването му се осъществява чрез действие – изразяващо се в съгласуване на волите, ръководство или организиране на членовете на престъпната група и изпълването на останалите посочени в чл. 93, т. 20 от НК съставомерни признаци и бездействие – изразяващо се в съществуването на групата и подготовката на вторичната престъпна дейност.

Участието в организирана престъпна група е предварителна престъпна дейност, доколкото представлява умишлено създаване на предпоставки или условия за последващи престъпни действия на приготовление и най-вече за извършване на нови престъпления за в бъдеще, при което е налице т. нар. „необходимо“ съучастие. При съпоставка с института на обикновеното съучастие, от особеностите на правната фигура „организирана престъпна група“ и от предвиденото като съществен съставомерен елемент на престъплението – участието на поне три лица в структурата на групата, се изключва възможна квалификация по обсъждания текст във вр. с чл. 20, ал. 2 (респективно ал. 3 и ал. 4) от НК. В горното се изразява и съществената разлика между участието в престъпна група и останалите престъпления на т.нар. “необходимо съучастие“.

Формите на изпълнително деяние са три – образуване, ръководене и членуване. Образуването на организирана престъпна група се изразява в осъществяване на активна и целенасочена дейност към създаване на престъпно сдружение. Това може да бъде извършено чрез набиране на членовете й, установяване на устойчиви връзки между тях, мотивирането им за осъществяване на задружна престъпна дейност и осигуряването на условия за съществуването на групата. При тази форма на изпълнително деяние, субектът на престъплението не е необходимо да е участник в инкриминираното сдружение.

При ръководенето, извършителят задължително членува в организираната престъпна група. Изпълнително деяние се осъществява чрез даване на нареждания на един или повече членове на групата, като им се възлагат конкретни или общи цели за изпълнение. В обхвата на това изпълнително деяние може да бъде включено и даването на указания във връзка с вече формулирани цели.

Третото изпълнително деяние на престъплението се изразява в членуване в организираната престъпна група и се осъществява чрез извършване на определени активни действия, чрез които субектът на престъплението се обвързва в трайни фактически взаимоотношения с останалите членове на групата.

Квалифицираният състав по чл. 321, ал. 3, предл. 2 и предл. 3, алт. 10 от НК предвижда инкриминираното сдружение да е създадено с конкретно определени цели, а именно користна цел и цел да върши престъпления по чл. 354а, ал. 1 и 2 от НК. Користната цел се изразява в стремежа на участниците, чрез реализирането на вторична престъпна дейност, да набавят за себе си имотна облага. Що се отнася до целта да върши престъпления по чл. 354а, ал. 1 и 2 от НК, за съставомерността на деянието е достатъчно участниците в групата да са постигнали съгласие за извършване сочения вид престъпления, без да е необходимо да са конкретизирали количеството и стойността на наркотичното вещество или лицата на които ще го разпространят.

Разпоредбата на чл. 321, ал. 6 от НК съществено се различава от нормите на чл. 321, ал. 1 и 2 от НК независимо, че са част от един и същ законов текст. В ал. 6 законодателят е регламентирал като самостоятелен състав на престъпление сговарянето за извършване на престъпления, наказуеми с повече от три години „лишаване от свобода“. За съставомерността на деянието кумулативно е необходимо наличието на специална цел – да бъде набавена имотна облага или да се упражни противозаконно влияние върху дейността на орган на власт.

При анализа на нормата на чл. 321, ал. 6 от НК може да бъде направен извод за липса на идентичност между очертаното престъпно сдружение и групата, предмет на престъплението по чл. 321, ал. 1 и 2 от НК. Основната разлика е в броя на участниците (по чл. 321, ал. 6 от НК е достатъчно участието на само две лица), в липсата на структурираност и висока организираност и наличието на предвидена допълнителна цел. На практика обсъжданият текст представлява самостоятелно престъпление, сходно по своите правни характеристики с фигурата на предварителния сговор.

По отношение на характеристиките на престъплението по чл. 321, ал. 6 от НК е относимо всичко, отразено по-горе по отношение на чл. 321, ал. 1 и 2 от НК, като то отново има самостоятелен характер, представлява първично престъпление и за преценката за извършването му е ирелевантен въпроса дали е осъществено което и да е от вторичните престъпления.

В настоящото производство доказателствата по делото сочат, че подсъдимите К.Д. и Й.Й. са се сговорили да вършат в страната и чужбина престъпления, за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години, а именно по чл. 354а от НК и по чл. 242, ал. 2 от НК и чрез които се цели да се набави имотна облага.

От обективна страна, с действията си подсъдимите Д. и Й. са осъществили състава на чл. 321, ал. 6 от НК. Същите в началото на месец януари 2012г. в град С. са съгласували волите си в насока постигането на обща цел, а именно чрез пренасянето на високорискови наркотични вещества през границата на страната, без надлежно разрешително, с помощта на наети от тях куриери, да държат с цел разпространение и да разпространяват наркотични вещества, и по този начин да набавят за себе си имотна облага. Извършването на конкретни действия от страна на подсъдимите К.Д. и Й.Й., с оглед достигането на инкриминираната цел и разпределението помежду им на задълженията на всеки от тях в тази насока, се доказва по безспорен и категоричен начин от показанията на свидетелите М.Б., А.В., Е.А. и Р.К.. Последните са източник на достоверна информация относно фактите, касаещи съгласуването на волите на подсъдимите Д. и Й. и синхронизираните им действия по вербуването на лица за куриери, които да осъществят доставките на наркотични вещества, както и относно финансирането на предстоящите пътувания от страна на подс. Д. и прякото подпомагане в подготовката за тяхното реализиране, от страна на подс. Й.. Без съмнение подсъдимите К.Д. и Й.Й. са постигнали съгласие за извършване на инкриминираната дейност в началото на месец януари през 2012г. и са осъществявали действия по постигане на общата им цел до 09.04.2012г. Налице е общност на умисъла в поведението на двамата подсъдими, насочено към изпълнение на взетото от тях решение, да вършат посочените престъпления, които са наказуеми с лишаване от свобода повече от три години. Нормата на чл. 354а, ал. 1 от НК предвижда наказание лишаване от свобода от три до дванадесет години, а тази на чл. 242, ал. 2 от НК – от десет до петнадесет години - за високорискови наркотични вещества и от три до петнадесет години - за рискови наркотични вещества. В материалите по делото са налични писмени и веществени доказателства, които потвърждават извършването на посочените в свидетелските показания действия, а именно закупуването на самолетен билет от подс. К.Д., за осъществяването на пътуване с цел доставка на наркотични вещества от св. Е.А.,***, България – М., Испания – Сао Пауло, Бразилия – Лима, Перу. Твърдените от св. А. действия на подс. Й. по оказване на съдействие при подготовката на лицата, а именно за издаване на валидни документи за самоличност на същите, се потвърждава и от факта на намирането на паспорта на С. К.Р., в дома на подс. К.Д.. Не на последно място, инкриминираните намерения на подс. Д. за осъществяване на престъпна дейност, с предмет разпространение на наркотични вещества, се подкрепя от намерените в дома му електронна везна с остатъци по повърхността й от тетрахидроканабинол, кокаин и вещества, служещи за разреждане на наркотични вещества – бензоена киселина, фенацетин, кофеин и лидокаин, както и от намереното бяло прахообразно вещество – бензокаин, с общо нето тегло 179,97 грама, разфасовано в пликове, както следва: 90,95 грама, 29,40 грама, 29,60 грама и 30,02 грама. Макар и косвено, целената от подс. Д. дейност се потвърждава също от намерените в дома му множество документи за самоличност на различни лица, граждани на различни страни – истински и неистински, както и от множеството вносни бележки за осъществени парични преводи. Последните се доказват и от приложените справки от банкови и финансови институции, предлагащи услуги свързани с парични преводи – Cash Express, Western Union и Money Gram, за извършени от подс. Д. преводи на суми до различни лица, намиращи се на територията на различни страни, сред които Бразилия, Германия и Гърция.

За съставомерността на извършеното от подсъдимите К.Д. и Й.Й. деяние по чл. 321, ал. 6 от НК е без значение обстоятелството, че не са осъществени пътувания, с цел доставка на наркотични вещества, от наетите от тях куриери – св. Е.А. и С. Р.. От горните доказателства е видно, че подсъдимите Д. и Й. са действали съгласувано към постигането на поставените от тях противозаконни цели. Осъществената от последните подготовка на куриери – св. А. и С. Р., макар и без да са реализирани пътувания и конкретни доставки сочи, че подсъдимите Д. и Й. са целели ангажираните от тях лица да осъществят физическото пренасяне на високорискови наркотични вещества – кокаин през границата на страната, без надлежно разрешително – престъпления по чл. 242, ал. 2 от НК, които вещества да разпространят на територията на страната – престъпление по чл. 354а от НК и посредством тяхното разпространение да реализират печалба, т. е. по този начин да набавят имотна облага за себе си.

Поради изложените аргументи съдът прие, че в настоящото производство по безспорен начин се доказва, че подсъдимите К.Д. и Й.Й., с действията си, са осъществили от обективна страна състава на престъплението по чл. 321, ал. 6 от НК и то точно в този времеви период, тъй като доказателства за конкретна престъпна дейност на подсъдимите през 2011 г. по делото липсват.

От субективна страна деянието е извършено виновно, при форма на вината пряк умисъл. Подсъдимите К.Д. и Й.Й. са съзнавали обективните условия на деянието, а именно общественоопасния му характер - знаели са, че то е от естество да наруши установения законов ред и да се да даде негативно отражение върху общественото спокойствие. Следователно двамата подсъдими са били наясно с общественоопасните последици на деянието, с което е изпълнен интелектуалният момент от умисъла. Налице е и волевият момент в действията на подсъдимите Д. и Й., а именно желаели са и пряко са целели настъпването на общественоопасните последици от конкретния вид.

От друга страна, в настоящото производство не се установи петимата подсъдими да са сформирали и участвали в организирана престъпна група, с користна цел и цел да вършат престъпления по чл. 354а от НК и чл. 242, ал. 2 от НК през посочения в обвинителния акт период.

По делото не са налице доказателства за това подс. К.Д. да е образувал организирана престъпна група в началото на 2011г. Видно от приложената справка за задгранични пътувания, последният неколкократно е напускал пределите на Република България в периода месец януари – месец септември 2011г., като няма конкретна информация за периодите на неговото отсъствие. От веществените доказателствени средства, изготвени на база експлоатирани СРС, е видно, че подс. К.Д. се е намирал на територията на Република България, в гр. С., през месец декември 2011г. В доказателствената маса не се съдържат данни за наличието на комуникация между подс. К.Д. и подсъдимите Й.Й., С.К. и Г.Н., нито между последните трима, за периода от началото на месец януари 2011г. до края на месец декември 2011г. При анализа на отношенията на подсъдимите не се установиха характерните за организирана престъпна група белези, а именно ясно изразена структура, йерархична организация, трайно установена връзка и общност на умисъла към предварително дефинирана цел.

От показанията на свидетелите М.Б. и А.В. се доказва по категоричен начин липсата на каквото и да било отношение към инкриминираната дейност на останалите подсъдими, от страна на подсъдимата И.Д., както от обективна, така и от субективна страна. За нейното участие в престъплението по чл.321, ал.3, вр.ал.2, за което й е повдигнато обвинение, по делото липсват каквито и да било доказателства. Единствената й поява е на 09.04.2012г. в кафене „,,,,,,“, при която последната е задържана, заедно с подсъдимия Н.. Нейната поява е била изненадваща за служителите на ГДБОП, тъй като не е имало каквито и да било предварителни данни, че подс. Д. поддържа отношения с наблюдаваните от тях лица. Липсват доказателства, според които подсъдимата Д. да е познавала никой от подсъдимите, с изключение на подс. К.Д., който е неин съпруг. Видно от свидетелските показания, подс. Д. е отишла в кафене „,,,,,,“ на инкриминираната дата по молба на съпруга си, без да е взела участие при подготовката за доставка на наркотични вещества. Няма доказателства, които да сочат, че в действията на подс. Д. е бил наличен умисъл, съгласувано с останалите подсъдими да върши престъпления, наказуеми с повече от 3 години лишаване от свобода, нито такива, които да обуславят извод за наличието на трайни взаимоотношения с останалите привлечени към наказателна отговорност лица. С оглед на това, съдът счита, че за подс. И.Д. липсват посочените по – горе характеристики за участие в организирана престъпна група и същата следва да бъде оправдана за това деяние.

Действително в показанията на свидетелите М.Б. и А.В. се съдържат данни за съпричастност на подсъдимите С.К. и Г.Н., към целената от подсъдимите К.Д. и Й.Й. дейност. В тези показания обаче липсва конкретика относно точно тези обстоятелства. Не се посочват конкретни времеви периоди или конкретни действия, изразяващи трайна принадлежност към целената от подсъдимите К.Д. и Й.Й. дейност. Следва да се отбележи, че в тази си част, показанията на свидетелите Б. и В. се базират изцяло на информация, добита чрез използването на специални разузнавателни средства, както и че същата не се подкрепя от други доказателства по делото. Поради това не може да бъде обоснован извод, че подсъдимите К. и Н. са принадлежали към престъпно сдружение. Установените факти по отношение на поведението на подсъдимите Н. и К. сочат единствено на съпричастност към извършването на конкретно престъпление по чл.354а от НК, а именно това, че на 09.04.2012г. в гр. С., в кафене „,,,,,,“, находящо се на бул. „М.“ № *, подс. Г.Н. е държал без надлежно разрешение високорискови наркотични вещества кокаин с общо нето тегло 66.85 грама – 6 броя капсули, както следва: 1. „Кокаин“– с нето тегло 10.04 гр., със съдържание на активен компонент 48,5%, 2. „Кокаин“ – с нето тегло 9.48 гр., със съдържание на активен компонент 50.8%, 3. „Кокаин“ – с нето тегло 9.81 гр., със съдържание на активен компонент 42.2%, 4. „Кокаин“ – с нето тегло 6.89 гр., със съдържание на активен компонент 44.7%, 5. „Кокаин“ – с нето тегло 9.27 гр., със съдържание на активен компонент 49.0%, 6. „Кокаин“ – с нето тегло 6.22 гр., със съдържание на активен компонент 52.3%. За подсъдимия К. обаче обвинение за това престъпление липсва.

При така изяснените обстоятелства съдът намира, че не се доказва, от обективна и субективна страна, осъществяването на престъпление по чл. 321, ал. 3, предл. 2 и предл. 3, алт. 10, вр. ал. 1 от НК, от страна на подс. К.Д., нито по чл. 321, ал. 3, предл. 1, алт. 2 и предл. 3, алт. 10, вр. ал. 2 от НК, от страна на подсъдимите И.Д., Г.Н., С.К. и Й.Й.. Поради това последните бяха оправдани по така повдигнатите им обвинения.

Относно престъплението по чл. 354а, ал. 1, предл. 4 от НК, съдът намира, че от обективна страна, с действията си подсъдимият Г.Н. е реализирал обективните признаци на същото, чрез формата на изпълнително деяние „държане” (с цел разпространение), тъй като на инкриминираната дата 09.04.2012г. в гр. С., бул. „М.“ № *, в кафене „,,,,,,“ е упражнявал фактическата власт върху процесните високорискови наркотични вещества – кокаин с общо нето тегло 66.85 грама – 6 броя капсули, както следва: 1. „Кокаин“– с нето тегло 10.04 гр., със съдържание на активен компонент 48,5%, 2. „Кокаин“ – с нето тегло 9.48 гр., със съдържание на активен компонент 50.8%, 3. „Кокаин“ – с нето тегло 9.81 гр., със съдържание на активен компонент 42.2%, 4. „Кокаин“ – с нето тегло 6.89 гр., със съдържание на активен компонент 44.7%, 5. „Кокаин“ – с нето тегло 9.27 гр., със съдържание на активен компонент 49.0%, 6. „Кокаин“ – с нето тегло 6.22 гр., със съдържание на активен компонент 52.3%, които съхранявал в полиетиленов плик във вътрешния ляв джоб на якето си.

Съгласно § 1, т. 11 на допълнителната разпоредба на Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, по смисъла на закона „Наркотично вещество“ е всяко упойващо и психотропно вещество, включено в списъците по чл. 3, ал. 2, т. 1, 2 и 3, както и всяко друго природно и синтетично вещество, включено в горните списъци, което може да предизвика състояние на зависимост и има стимулиращо или депресивно въздействие върху централната нервна система, предизвиква халюцинации или нарушения на двигателната функция, мисловната дейност, поведението, възприятията и настроението, както и други вредни въздействия върху човешкия организъм.

В чл. 3 на Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични (приета с ПМС № 293 от 27.10.2011 г., обн., ДВ, бр. 87 от 4.11.2011 г., в сила от 10.11.2011 г.) се посочва, че растенията и веществата по смисъла на чл. 3, ал. 2 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите (ЗКНВП), подлежащи на контрол от същия, се класифицират в съответни списъци. Съгласно приложение № 2 към наредбата, кокаинът попада в Списък II – „Вещества с висока степен на риск, намиращи приложение в хуманната и ветеринарната медицина.“ Включването му в това приложение, означава, че се третира като наркотично вещество по смисъла на §1, т. 11 от ЗКНВП и същото е с висока степен на риск за общественото здраве.

Тъй като кокаинът няма легална употреба, пазар и производство на територията на Република България, всички действия с него са поставени под строг контрол и са забранени при липса на надлежно разрешение. По делото безспорно се установи обективния признак на престъплението, а именно, че подсъдимият Г.Н. не е имал надлежно разрешение за държането на наркотичните вещества, както и целта на това държане, а именно с цел разпространение. Това е така, тъй като от материалите по делото – гласните доказателствени средства – показанията на свидетелите Б., В. и Р., както и от писмените доказателствени средства – протокол за обиск и изземване от 09.04.2012г. и физикохимическа експертиза, се установява, че държаните от подс. Н. високорискови наркотични вещества са били разпределени на части, както и че последният е имал намерение да ги предаде на друго лице – подс. И.Д., срещу което да получи сумата от 900 лева.

Съгласно ПМС № 23 от 29.01.1998г. за определяне на цените на наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството, стойността на държаните от подс. Н. вещества е както следва: 1. „Кокаин“– с нето тегло 10.04 гр., със съдържание на активен компонент 48,5%, на стойност 1606.40 лева; 2. „Кокаин“ – с нето тегло 9.48 гр., със съдържание на активен компонент 50.8%, на стойност 1516.80 лева; 3. „Кокаин“ – с нето тегло 9.81 гр., със съдържание на активен компонент 42.2%, на стойност 1226.25 лева; 4. „Кокаин“ – с нето тегло 6.89 гр., със съдържание на активен компонент 44.7%, на стойност 861.25 лева; 5. „Кокаин“ – с нето тегло 9.27 гр., със съдържание на активен компонент 49.00%, на стойност 1483.20 лева; 6. „Кокаин“ – с нето тегло 6.22 гр., със съдържание на активен компонент 52.3%, на стойност 995.20 лева. Общата стойност на инкриминираните вещества възлиза на 7689.1 лева.

От субективна страна престъплението по чл. 354а, ал. 1, предл. 4 от НК, е извършено от подс. Н. умишлено, като формата на вината е пряк умисъл, с непосредствено целени и настъпили общественоопасни последици. Подсъдимият е съзнавал противоправния характер на осъщественото деяние, целял е и е искал настъпването на забранените му последици. Прекият му умисъл е обхващал както обстоятелството, че е упражнявал фактическа власт върху наркотичните вещества, от вид и със съдържание, описани по-горе, така и че тези действия извършва по отношение на високорискови наркотични вещества, и то без надлежно разрешително за това. А количеството на иззетите от подс. Н. наркотични вещества 1. „Кокаин“– с нето тегло 10.04 гр., със съдържание на активен компонент 48,5%, на стойност 1606.40 лева; 2. „Кокаин“ – с нето тегло 9.48 гр., със съдържание на активен компонент 50.8%, на стойност 1516.80 лева; 3. „Кокаин“ – с нето тегло 9.81 гр., със съдържание на активен компонент 42.2%, на стойност 1226.25 лева; 4. „Кокаин“ – с нето тегло 6.89 гр., със съдържание на активен компонент 44.7%, на стойност 861.25 лева; 5. „Кокаин“ – с нето тегло 9.27 гр., със съдържание на активен компонент 49.00%, на стойност 1483.20 лева; 6. „Кокаин“ – с нето тегло 6.22 гр., със съдържание на активен компонент 52.3%, на стойност 995.20 лева, както и намерението на подс. Н. да ги предаде на подс. Д. срещу сумата от 900 лева, обосновава извода, че същите са били предназначени за разпространение.

За наличието на съставомерните белези на престъплението по чл. 354а, ал.1, предл.4 от НК, извършено от подс. Н., свидетелстват обективните доказателства и доказателствени средства, събрани по делото. Горните обстоятелства се потвърждават от протокол за обиск и изземване от 09.04.2012г. /т. 1, л. 9 от ДП/, с който са иззети и приобщени по делото описаните по-горе наркотични вещества, както и от заключението на извършената физикохимическа експертиза, обективирано в протокол № 12/ НАР-398 от 30.05.2012г. /т. 2, л. 220-223 от ДП/, от което е се установяват видът, качеството и количеството на високорисковите наркотични вещества. Същите се подкрепят от показанията на свидетелите Г.Р., М.Б. и А.В..

По делото са налични категорични доказателства, че престъпното деяние по чл. 354а, ал. 1, предл. 4 от НК е извършено при условията на съучастие между подсъдимите Г.Н., като извършител и К.Д., като помагач. От показанията на свидетелите М.Б., А.В. и Р.К. става ясно, че в периода от месец март 2012г. до 09.04.2012г., подсъдимият К.Д. е предприемал действия, с които пряко е улеснил подс. Г.Н. да държи процесните наркотични вещества на 09.04.2012г. в кафене „,,,,,,“, находящо се на бул. „М.“ № * в гр. С..

От обективна страна се установява извършването на действия от страна на подс. К.Д., които са в непосредствена причинна връзка с осъщественото от подс. Г.Н. престъпно деяние. Същите се изразяват във финансирането на подс. Н., да осъществи пътуването до Парагвай, откъдето последният се е снабдил с посочените наркотични вещества, които е погълнал, пренесъл укрити в тялото си на територията на Република България и впоследствие дефекирал. Безспорно по делото се установява, че подс. Д. е закупил самолетен билет за себе си и подс. Г.Н., за полет FB *** на 26.03.2012г. по направление С. – М. – Сао Пауло, както и че е придружил подс. Н. при пътуването му и е дал указания на последния по какъв начин да осъществи преноса на наркотични вещества. Също така се доказва, че подс. Д. е предоставил средства за закупуването на дрехи за пътуването на подс. Н., и че е изпратил последния в МБАЛ „ВИТА“, където е извършено рентгеново изследване на стомашно-чревния тракт на подс. Н., с оглед годността му да погълне процесните наркотични вещества и да ги пренесе безпрепятствено от Парагвай до България. Също така се съдържат данни, че подс. Д. е давал дребни парични суми на подс. Н., в периода, непосредствено преди заминаването му. Макар и косвено, това обстоятелство се потвърждава от показанията на св. Б.Й., с който подс. Н. е споделял общо домакинство. Налице са доказателства и относно поведението на подс. К.Д. спрямо подс. Г.Н., при завръщането на последния на територията на Република България. Безспорно се установява, че след като подс. Н. е докладвал на подс. Д., че успешно е дефекирал шестте капсули с наркотично вещество, използвайки израза, че е „изпържил последните шест кюфтета от вечерята“, подс. Д. е наредил на подс. Н. да отиде в кафене „,,,,,,“ и да чака „човека“, на когото да предаде процесните шест капсули и да получи в замяна парите – сума в размер на 900 лева. Информация за горната комуникация между подсъдимите Д. и Н. се съдържа в показанията на свидетелите Б. и В., като същата се потвърждава от заключението на извършената техническа експертиза, обективирано в протокол от 24.09.2012г. /т. 3, л. 146-150 от ДП/. Същата е в пряка причинно-следствена връзка с последвалите събития на 09.04.2012г. в кафене „,,,,,,“, при които е установено, че подс. Н. упражнява фактическата власт върху подробно описаните по-горе наркотични вещества, както и че подс. И.Д. е изпратена на мястото по поръчение на съпруга си подс. К.Д., за да предаде на подс. Н. сумата от 900 лева.

Поначало отговорността на помагача може да бъде ангажирана само за улесняване на престъплението. Неговата дейност следва да бъде разглеждана винаги ведно с тази на извършителя на плоскостта на съществуващата обективна и субективна връзка между действията им, осъществили престъплението, каквато в случая несъмнено е налице. Въз основа на прецизен доказателствен анализ, съдът установи отношенията между подсъдимите Д. и Н., характера и степента на тяхното участие.

Гореизложените обстоятелства, касаещи съставомерните белези на извършеното от подсъдимия К.Д. деяние, изразяващо се в помагачество към престъплението по чл. 354а, ал. 1, предл.4 от НК, осъществено от подс. Г.Н., като извършител, се установяват по безспорен начин не само от гласните доказателствени средства – показанията на свидетелите Б., В., К. и Й., а и от приложените по делото писмени доказателства, а именно: резервации на самолетни билети, фактури и кредитни известия от „Ню травълс ейджънси“ /т. 3, л. 30-52 от ДП/, медицински документи, представени от ръководството на МБАЛ „Вита“ ЕООД /т. 3, л. 123-137 от ДП/, справка за задгранични пътувания на лицата /т. 3, л. 64-66 от ДП/, както и от заключенията на посочените експертизи.

От субективна страна това деяние е извършено от подс. К.Д. умишлено, при форма на вината пряк умисъл. Същият е съзнавал всички обективни характеристики от състава на престъплението, неговия обществено опасен характер, предвиждал е настъпването на обществено-опасните последици и с поведението си пряко е целял тяхното настъпване.

Следва да се отбележи, че в материалите по делото се съдържат данни за съпричастност на подс. С.К. към съвместно осъщественото от подсъдимите Д. и Н. деяние по чл. 354а, ал. 1, предл. 4 от НК. В показанията на свидетелите Б. и В. се сочи, че подс. К. е склонил подс. Н. да извърши инкриминираното деяние, че го е запознал с подс. Д., че е посредничил при разходването на отпуснатите от подс. Д. суми за финансиране на подготовката за осъщественото пътуване, както и че е придружавал подс. Н. при изпълнението на задачите, поставени от подс. Д., във връзка със същото. Спрямо подсъдимия С.К. не е повдигнато обвинение за същото, поради което не следва да бъде разглеждано по-обстойно поведението на последния при осъществяване на това престъпление.

В показанията на свидетелите Б. и В. са налични данни, че са провеждани множество срещи между тримата подсъдими в кафене „,,,,,,“, свързани с плануваното деяние. Горните показания обаче не се характеризират с висока степен на конкретика. Същите не са достатъчни за обосноваване на извод за наличието на специфичната връзка между подсъдимите, характерна за организирана престъпна група, поради липсата на категорични доказателства за общност на умисъла, при подсъдимите Д., К. и Н., за извършване на престъпни посегателства, наказуеми с лишаване от свобода повече от три години, извън обсъденото по-горе осъществено конкретно деяние по чл. 354а, ал. 1, предл. 4 от НК. С оглед на изложените обстоятелства, не може да бъде обоснован извод, че при осъщественото от подсъдимия Г.Н. престъпление, е налице квалифициращият признак по чл. 354а, ал. 2, т. 1, предл. 2 от НК, а именно деянието да е извършено в изпълнение на решение на организирана престъпна група.

При така установената фактическа обстановка съдът прие, че подсъдимият К.Д. е осъществил състава на престъпление по чл. 339, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, а подсъдимият С.К. – по чл. 339, ал. 1 от НК.

Престъплението по чл. 339, ал. 1 от НК е класическо формално престъпление, продължено по своя характер. Изпълнителното деяние се изразява в няколко форми – придобИ.е, по какъвто и да е начин; държане или предаване другиму на взривове, огнестрелно оръжие или боеприпаси, без субектът да има за това надлежно разрешение. За съставомерността е достатъчна само една от посочените изпълнителни форми.

Понятието държане в тази норма означава упражняване на фактическа власт върху предмета на престъплението, като наказателният кодекс използва този термин, без да отдава значение на съществуването или не на правно основание за установяването на връзката между лицето и вещта. Държането не държи сметка на действията на дееца по придобИ.е на вещите, а единствено до фактическата им връзка с дееца.

Съставомерно по чл.339, ал.1 от НК „държане” ще е налице винаги, когато за огнестрелното оръжие и боеприпасите няма надлежно разрешение, и оръжието и боеприпасите обективно се намират във фактическа власт на дееца без оглед на продължителността - часове, дни или повече. Фактът на държането на посочените, поставени под специален контрол вещи, е достатъчен и за съставомерността му е без значение начина на възникване на държането.

По смисъла на чл. 4, ал. 2 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия /ЗОБВВПИ/, огнестрелно оръжие е преносимо цевно оръжие, което произвежда, проектирано е да произведе или може да бъде видоизменено, така че да произведе, изстрел с куршум или снаряд чрез действието на взривно вещество“. В чл. 7, ал. 1 от ЗОБВВПИ е поместена легалната дефиниция за боеприпаси, а именно: „Боеприпаси за огнестрелни оръжия по смисъла на този закон са патрони или изстрели или техните компоненти - снарядени гилзи, капсули или снаряди, които се използват в огнестрелно оръжие.“

Съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 3, т. 1 от ЗОБВВПИ, „За граждански цели – самоотбрана, лов, спортни дейности, учебни стрелби, колекциониране и като реквизит за театрални, филмови и други постановки, могат да се придобиват и съхраняват: 1. огнестрелни оръжия за самоотбрана – късоцевни огнестрелни оръжия – пистолети и револвери с дължина на цевта до 30 сантиметра и до 50 броя боеприпаси за всяко огнестрелно оръжие“

Разрешителният режим за придобИ.е на огнестрелни оръжия и боеприпаси е уреден в чл. 50 от ЗОБВВПИ. В ал. 1 на чл. 50 се посочва, че „Физически и юридически лица, регистрирани като търговци по смисъла на Търговския закон, и културни организации по смисъла на Закона за закрила и развитие на културата могат да придобиват взривни вещества и пиротехнически изделия, с изключение на фойерверки от категория 1, чрез закупуване, по наследство, чрез дарение или замяна, след получаване на разрешение за придобИ.е, издадено от директора на ГДОП на МВР или от оправомощено от него длъжностно лице или от началника на РУ на МВР по местонахождение на обекта за съхранение“. Ал. 3 на същия член предвижда, че „Лицата по ал. 1 и 2 могат да придобиват огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях чрез закупуване, дарение, замяна или по наследство, след получаване на разрешение за придобИ.е, издадено от директора на ГДОП на МВР или от оправомощено от него длъжностно лице, или от началника на РУ на МВР по местонахождението на обекта за съхранение или по постоянния адрес на физическото лице“.

Режимът на съхранение на огнестрелни оръжия и боеприпаси е регламентиран в чл. 56, ал. 1 от ЗОБВВПИ, където се посочва, че „Лицето по чл. 50, ал. 1 – 3, получило разрешение за придобИ.е, може да съхранява и/или употребява взривните вещества и пиротехническите изделия, с изключение на фойерверки от категория 1, или да съхранява, носи и/или употребява огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях, след получаване на разрешение за съответните дейности от директора на ГДОП на МВР или от оправомощено от него длъжностно лице, или от началника на РУ на МВР по местонахождението на обекта за съхранение или по постоянния адрес на физическото лице.“

В настоящия случай се доказа, че подсъдимият К.Д., в нарушение на посочените разпоредби, а именно без да притежава надлежно разрешение, на 09.04.2012г. в гр. С., ул. ,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,, е държал огнестрелни оръжия, както следва: автомат конструкция „КалашН.“ кал. 7.62 мм., без номер, ведно с 2 бр. пълнители, лентовани с патрони – първият пълнител с вместимост 30 броя патрони, вторият пълнител с вместимост 5 броя патрони и 1 брой заглушител; в двата пълнителя лентовани – 25 броя патрони кал. 7.62х39 мм., предназначени за стрелба с пушки, автомати и картечници кал. 7.62х39 мм; пистолет конструкция „Макаров“ кал. 9х18 мм. със заличен номер, предназначен за стрелба с патрони кал. 9х18 мм., ведно с пълнител с вместимост 8 броя патрони, съдържащ лентовани 7 броя патрони в него кал. 9х18 мм., предназначени за стрелба с пистолети кал. 9 мм. – „Макаров“, „Стечкин“ и др. и боеприпаси в голямо количество: 56 броя патрони кал. 9х18 мм. /от които 8 броя стоп-патрони/, предназначени за стрелба с пистолети кал. 9 мм. „Макаров“, „Стечкин“ и др.; 101 броя патрони кал. 7.62х39 мм., предназначени за стрелба с пушки, автомати и картечници кал. 7.62х39 мм.

Горното обстоятелство е установено по надлежен ред, съгласно предвидените в НПК норми, чрез извършено претърсване, резултатите от което са обективирани в протокол за претърсване и изземване от 09.04.2012г. /т. 1, л. 23 от ДП/, одобрен по реда на чл. 161, ал. 2 от НПК с определение от 10.04.2012г. по НЧД № 479/2012г. по описа на СпНС, 3 състав /т. 1, л. 153 от ДП/. Същото се потвърждава и от показанията на свидетелите С.К., В.М., М.Б. и А.В.. Видът и техническата изправност на оръжията и боеприпасите се установяват от заключението на извършената балистична експертиза, съдържащо се в протокол № 12/ БАЛ-85 от 02.11.2012г. /т. 7, л. 202-210 от ДП/. Чрез изброените доказателства и доказателствени средства се оборва по категоричен начин изложената от подсъдимите К.Д. и Г.Н., че процесните вещи са се намирали в чанта, с неизвестно за тях съдържание, тъй като по безспорен начин се доказва намирането и изземването на посочените оръжия и боеприпаси, на различни места в каса, използвана от подсъдимия Д..

С оглед на горното съдът намира, че подсъдимият К.Д. е осъществил от обективна страна състава на престъплението по чл. 339, ал. 1 от НК, тъй като се доказа, че е налице държане, по смисъла на закона, тъй като към 09.04.2012г. същият не е притежавал надлежно разрешение за държане на огнестрелно оръжие, освен за законно притежаваната от него ловна пушка „Иж“ – видно от приложена по делото справка от служба „КОС“.

От субективна страна подсъдимият К.Д. е осъществил деянието с ясно съзнание за общественоопасния характер на извършеното и неговите последици, като искал настъпването им. При така установеното съдът прие, че деянието е извършено от подсъдимия при пряк умисъл като форма на вината.

Предвид броя на иззетите патрони, съдът счита, че е налице квалифициращият признак „боеприпаси в голямо количество“ (в този смисъл ТР № * от 15.11.1973 г. по н. д. № 2/1973 г., ОСНК на ВС). Това е така, тъй като при определяне на този признак е меродавен броят на държаните боеприпаси. В настоящия случай от каса, находяща се в дома на подсъдимите К. и И. Д., използвана от подс. К.Д., са иззети общо 189 патрона. Тяхното подробно описание е отразено в протокола за претърсване и изземване от 09.04.2012г., като същото се потвърждава и допълва, относно техническите им специфики, от заключението на назначената балистична експертиза, обективирано в протокол № 12/ БАЛ-85 от 02.11.2012г. /т. 7, л. 202-210 от ДП/. От последните е видно, че иззетите патрони са от вид и количество, както следва: 25 броя патрони кал. 7.62х39 мм., предназначени за стрелба с пушки, автомати и картечници кал. 7.62х39 мм; 7 броя патрони кал. 9х18 мм., предназначени за стрелба с пистолети кал. 9 мм. „Макаров“, „Стечкин“; 56 броя патрони кал. 9х18 мм. /от които 8 броя стоп-патрони/, предназначени за стрелба с пистолети кал. 9 мм. „Макаров“, „Стечкин“ и др.; 101 броя патрони кал. 7.62х39 мм., предназначени за стрелба с пушки, автомати и картечници кал. 7.62х39 мм.

Поради това съдът прие, че извършеното от подсъдимия К.Д. деяние покрива, както обективните, така и субективните признаци от състава на престъплението по чл. 339, ал. 2, вр. ал. 1 от НК.

При анализа на доказателствата, съдът не откри такива, които да сочат, че подсъдимата И.Д. е била съпричастна по какъвто и да било начин към извършеното от подсъдимия К.Д. деяние. Макар и да е имала достъп до касата, в която са намерени процесните оръжия и боеприпаси, ситуирана в гардероб в семейното жилище на двамата подсъдими, то подс. И.Д. не е знаела за наличието на същите и не е имала субективно отношение към тях. Поради това не би могъл да се обоснове извод за съставомерност на деянието. По делото се доказва по безспорен начин, че посочената каса е била използвана само от подсъдимия К.Д.. В обясненията си последният посочва, че съпругата му не е знаела за наличието на инкриминираните оръжия и боеприпаси, тъй като не е била наясно с естеството на съхраняваните в касата вещи. Това твърдение се подкрепя и от показанията на св. Б., която споделя наблюденията си относно реакциите на подс. И.Д., при намирането на последните и изявлението, което е направила, че оръжията принадлежат на съпруга й, който е ловец. Следва да се допълни, че подс. Д. не е съпричастна и към останалата престъпна дейност, поради което съдът приема, че същата няма нищо общо с намерените в жилището на двамата подсъдими оръжия и боеприпаси.

С оглед на това подсъдимата И.Д. бe изцяло оправдана по повдигнатото й обвинение за престъпление по чл. 339, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, а подс. К.Д. – за това да е извършил деянието в съучастие като съизвършител със съпругата си.

Що се отнася до обвинението на подсъдимия С.К., настоящият състав намира, че последния е осъществил от обективна страна състава на чл. 339, ал. 1 от НК. Това е така, тъй като по делото се доказва по категоричен начин, че подс. К. е упражнявал фактическата власт върху иззетото огнестрелно оръжие – пистолет „Смит и Уесън“ калибър 38 специал, с № ,,,,,,,,,,, петзаряден, предназначен за стрелба с патрони кал. 38 специал, както и върху пет броя патрони кал. 38 специал – боеприпаси по смисъла на чл. 7, ал. 1 от ЗОБВВПИ. Това обстоятелство се установява от приложения в доказателствените материали протокол за претърсване и изземване от 09.04.2012г. /т. 2, л. 10 от ДП/, извършено в жилище, находящо се на адрес: гр. С., ж.к. „,,,,,,,,,,,,,,,,, обитавано от подс. К., като горното процесуално-следствено действие е одобрено по реда на чл. 161, ал. 2 от НПК, с определение от 10.04.2012г. по НЧД № 478/2012г. по описа на СпНС, 3 състав /т. 1, л. 14 от ДП/. Същото се потвърждава от показанията на св. Н.И.. Видът и естеството на намерените оръжие и боеприпаси се установява от заключението на извършената балистична експертиза, обективирано в протокол № 12/ БАЛ-85 от 02.11.2012г. /т. 7, л. 202-210 от ДП/. Наличието на следи от съприкосновение на подс. С.К. с процесното огнестрелно оръжие се констатира при извършена ДНК експертиза на горните веществени доказателства. В заключението от същата, съдържащо се в протокол № 12/ДНК-116 от 07.11.2012г. /т. 7, л. 215-219 от ДП/, се посочва, че клетъчния материал по отривки от иззетия револвер и кобура към него произхожда от подсъдимия С.К.. В тази връзка съдът намира за нужно да отбележи, че изложеното от подс. К. твърдение, че оръжието е принадлежало на покойния му тъст, и че не е знаел за съществуването му, се опровергава по категоричен начин, което беше обосновано при обсъждане на доказателствата. От обективна страна е установена и липсата на надлежно разрешително за извършеното от подсъдимия действие на държане по отношение на инкриминираните оръжие и боеприпаси. Това обстоятелство е видно от приложената по делото справка от служба „КОС“ /т. 3, л. 62-63 от ДП/ на подс. С.К. не са издавани разрешения за придобИ.е, съхранение и носене на огнестрелно оръжие.

От субективна страна, в интелектуалното и волевото съдържание на умисъла, е установено съзнаването от страна на подсъдимия К., че няма издадено разрешително за държането на пистолет „Смит и Уесън“ калибър 38 специал, с № ,,,,,,,,,,, петзаряден, предназначен за стрелба с патрони кал. 38 специал, както и върху пет броя патрони кал. 38 специал, и че действа в нарушение на установените правила от законодателството на страната. С оглед на това съдът приема, че деянието е извършено от подс. С.К. при пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2 от НК.

ПО НАКАЗАНИЯТА:

Наказанието е средство за постигане целите по чл. 36 НК. За да реши какъв обем наказателна принуда да бъде упражнен по отношение на подсъдимите, съдът следва да прецени по какъв начин тези цели биха се постигнали най-пълно. При тази преценка следва да бъде отчетена относителната тежест на всички обстоятелства от значение за определяне размерите на наказанията, каквито са степента на обществена опасност на деянието и дееца, подбудите за извършването му, както и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства.

В настоящия случай при определянето на наказанията за извършените от подсъдимия К.Д. престъпления, съдът взе предвид всички обстоятелства визирани в нормата на чл. 54 от НК. Настоящият състав отчете като смекчаващи обстоятелства чистото съдебно минало на подсъдимия, обстоятелството, че работи и че се грижи за семейството и децата си. Като отегчаващи обстоятелства съдът взе предвид високата степен на ангажираност на подсъдимия при осъществяването на инкриминираните деяния, както и обстоятелството, че подс. Д. е държал в дома си множество вещи, създаващи предпоставки за реализирането на престъпни деяния, а именно електронна везна с остатъчни следи от наркотични вещества, лекарствена субстанция, годна за разреждане на наркотични вещества – бензокаин, както и множество истински и неистински, чуждестранни и български документи за самоличност на различни лица.

За престъплението по чл.321, ал.6 в НК се предвижда наказание лишаване от свобода до шест години. При индивидуализиране на размера на наказанието, което наложи на подс. К.Д., освен изброените по-горе обстоятелства, съдът отчете високата степен на обществена опасност на деянието, както и дейността на подс. Д. за реализирането на инкриминираното деяние. Воден от мотив за набавяне на имотна облага, подс. Д. е извършил активни действия в насока снабдяване с високорискови наркотични вещества, посредством пренасянето им през границата на страната и последващото им разпространение. С това свое поведение подсъдимият е демонстрирал грубо незачитане на обществените отношения и установения в страната законов ред. Съобразявайки конкретните специфики на разглежданото деяние, на личността на подсъдимия и тежестта на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, съдът прие, че справедливото наказание на подсъдимия, което ще постигне целите по чл. 36 от НК и ще защити пълноценно и генералната и индивидуалната превенции, следва да бъде определено при условията на чл.54 от НК при решаващ превес на отегчаващите отговорността обстоятелства в размер над средния, предвиден в закона за това престъпление, а именно четири години лишаване от свобода.

За престъплението по чл. 354а, ал.1, предл.4 от НК, законодателят предвижда, за държане с цел разпространение на високорискови наркотични вещества, две кумулативни санкции, а именно лишаване от свобода от две до осем години и глоба от пет хиляди до двадесет хиляди лева. Това престъпно деяние се характеризира с висока степен на обществена опасност. Тъй като спрямо подс. К.Д. е повдигнато обвинение за съучастие, под формата на помагачество, към инкриминираното деяние, извършено от подс. Г.Н.. За да конкретизира размера на наказанието на подс. Д., съдът отчете всички обстоятелства, касаещи приноса на последния за осъществяването му. Вземайки предвид обективно установените факти, настоящият състав счете, че без участието на подс. Д. престъплението по чл. 354а, ал. 1, предл. 4 от НК не би могло да бъде реализирано. Всички действия на подс. Д., свързани с осъществяването на инкриминираното деяние, разкриват висока степен на обществена опасност на личността на подс. К.Д.. Това е така, защото престъпната деятелност на подс. Д. е изключително добре организирана, систематизирана и премислена. Престъпното деяние е извършено изцяло по инициатива на подс. Д., като същият е поел с лични средства всички разходи, свързани с него и е координирал всички етапи от подготовката за осъществяването му. Предвид тези обстоятелства, съдът прецени, че необходимо и достатъчно за постигане на целите по чл.36 от НК, е да наложи наказание „Лишаване от свобода“ на подс. К.Д. при превес на отегчаващите наказателната отговорност обстоятелства, в размер над средния предвиден в закона, а именно шест години лишаване от свобода, както и кумулативно предвиденото наказание „глоба“ в максимален размер, а именно двадесет хиляди лева. При определяне на размера на наказанието „глоба“, съдът взе предвид и имотното състояние на подсъдимия и неговите доходи. Същият е управител на две фирми и демонстрира висок стандарт на живот с пътувания по целия свят, включително и с разрешение на съда по време на съдебната фаза на настоящия наказателен процес.

Нормата на чл. 339, ал. 2 от НК предвижда наказание лишаване от свобода от три до десет години. В конкретния случай, видът на инкриминираните огнестрелни оръжия, както и броя на инкриминираните боеприпаси, не обуславят извод за изключителна степен на обществена опасност на осъщественото от подс. Д. деяние. Поради това съдът прецени, че за реализиране целите по чл. 36 от НК, на подс. Д. следва да се наложи наказание под средния предвиден в закона размер, а именно пет години лишаване от свобода, като тук отдаде приоритет на смекчаващите наказателната отговорност обстоятелства, изброени по – горе.

Съдът не приложи разпоредбата на чл. 55, ал. 1 от НК, тъй като прецени, че не е налице нито една от кумулативно дадените в този текст предпоставки за приложението му, а именно: по отношение на подсъдимия Д. не са налице нито многобройни, нито изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства и така определеното наказание не се явява несъразмерно тежко.

С оглед обстоятелството, че подсъдимия К.Д. е извършил три отделни престъпления, при условията на реална съвкупност, съдът счита, че в настоящия случай са налице предпоставките по чл. 23, ал. 1 от НК, поради което определи на подс. Д. едно общо, най-тежко наказание, в размер на шест години лишаване от свобода. Настоящият състав прецени, че за да бъдат постигнати целите по чл. 36 от НК, следва на основание чл. 23, ал. 3 от НК да присъедини изцяло към така определеното общо наказание и наказанието глоба в размер на 20 000 /двадесет хиляди/ лева.

Като взе предвид характера на извършените от подс. К.Д. престъпни посегателства, както и тяхната обществена опасност, съдът прецени, че за да бъде постигнат справедлив баланс между индивидуалната и генералната превенция, така определеното общо най-тежко наказание следва да бъде увеличено с една година, на основание чл.24 от НК, като следва да се счита в размер на седем години лишаване от свобода.

Съдът определи режима и типа на пенитенциарното заведение, в което подс. К.Д. следва да изтърпи наложеното му общо увеличено наказание от седем години лишаване от свобода, като се съобрази с разпоредбите на ЗИНЗС. Съгласно чл. 60, ал. 1 от ЗИНЗС, когато наказанието на осъдено за първи път лице надвишава пет години лишаване от свобода, същото се изпраща в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. Нормата на чл. 61, т. 2 от ЗИНЗС предвижда за последното да бъде определен първоначален строг режим на изтърпяване. Поради това съдът определи подс. К.Д. да изтърпи наложеното му наказание в затвор, при първоначален строг режим на изтърпяване.

Видно от материалите по делото, подсъдимият К.Д. е бил с мярка за неотклонение „Задържане под стража“ по настоящото дело от 11.04.2012г. до 08.10.2012г., поради което на основание чл. 59, ал. 1 от НК, при изпълнението на определеното общо увеличено наказание, прекараното в ареста време се приспадна.

При определянето на наказанието за извършеното от подсъдимия Г.Н. престъпление, съдът отчете само отегчаващи наказателната му отговорност обстоятелства - изключително обремененото му съдебно минало и високата степен на обществена опасност на престъплението.

За престъплението по чл.354а, ал.1, предл.4 от НК, законодателят, за държане с цел разпространение на високорискови наркотични вещества, кумулативно предвижда следните санкции: лишаване от свобода от две до осем години и глоба от пет хиляди до двадесет хиляди лева.

Като взе предвид горепосочените отегчаващи наказателната отговорност обстоятелства, както и факта, че изтърпените с предходните присъди наказания, които са били за сравнително кратки периоди от време, не са се оказали достатъчно ефикасни за постигане на целите на личната превенция по чл. 36 от НК, съдът определи наказанието на подсъдимия Н. при изключителен превес на отегчаващите наказателната отговорност обстоятелства. Тук следва да се посочи, че предвид предходните осъждания на подсъдимия Н. е видно, че престъплението по настоящото дело е извършено от него при условията на опасен рецидив, но такова обвинение срещу него липсва, поради което това обстоятелство бе взето предвид единствено като отегчаващо наказателната му отговорност.

Предвид това, съдът му наложи наказание „Лишаване от свобода“, в размер над средния предвиден в закона, а именно шест години лишаване от свобода, както и кумулативно предвиденото наказание „глоба“ в максимален размер, а именно двадесет хиляди лева.

При проявената престъпна упоритост наказанието от шест години лишаване от свобода е необходимо, за да бъде изолиран за сравнително по-продължителен период от време в местата за изтърпяване на наказание, което от една страна би му дало възможност да преосмисли бъдещото си поведение, с оглед постигане поправително превъзпитателното въздействие на наказанието, а от друга страна, би отнело възможността за този период от време да върши други престъпления, което също е една от целите по чл. 36 от НК.

При така определени по вид и размер наказания и предвид нормите на чл. 60, ал. 1 и чл. 61, т. 2 от ЗИНЗС, подс. Г.Н. следва да изтърпи наложеното му наказание лишаване от свобода в затвор, при първоначален строг режим.

Видно от материалите по делото, подс. Н. е бил с мярка за неотклонение „Задържане под стража“ от 10.04.2012г. до 23.04.2013г., когато е приведен в Затвора С. за изтърпяване на едно общо наказание по предходни осъждания, на основание чл.24 и 25 от НК, наложено му по НЧД № 15422/2012г. по описа на СРС/л. 226 от НОХД/. С оглед на това посоченият период от време следва да бъде приспаднат по реда на чл.59, ал. 1 от НК, при изпълнението на определеното в настоящия процес наказание.

При определянето на наказанието за извършеното от подсъдимия С.К. престъпление, съдът отчете като смекчаващи наказателната отговорност обстоятелства вида на инкриминираното огнестрелно оръжие, както и броя на инкриминираните боеприпаси, а като отегчаващи обстоятелства съдът взе предвид обремененото му съдебно минало.

Нормата на чл. 339, ал. 1 от НК предвижда наказание лишаване от свобода от две до осем години. В конкретния случай, видът на инкриминираното огнестрелно оръжие, както и броя на инкриминираните боеприпаси, обуславят извод за сравнително ниска степен на обществена опасност на осъщественото от подс. К. престъпление. Поради това съдът прецени, че за реализиране целите по чл. 36 от НК, на подс. К. следва да се наложи наказание малко над минималния предвиден в закона размер, а именно три години лишаване от свобода. При наличието на предходно ефективно осъждане, при наказанието, наложено на подс. К. е неприложима нормата на чл. 66 от НК.

Съдът не приложи разпоредбата на чл. 55, ал. 1 от НК, тъй като прецени, че не е налице нито една от кумулативно дадените в този текст предпоставки за приложението му, а именно: по отношение на подсъдимия К. не са налице нито многобройни, нито изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства и така определеното наказание не се явява несъразмерно тежко.

Предвид нормите на чл. 60, ал. 1 и чл. 61, т. 2 от ЗИНЗС тригодишният срок на лишаване от свобода следва да бъде ефективно търпян, при строг режим, в затвор. Съдът намира този срок за справедлив по тежест и на това основание – съответен на целите на личната и генералната превенция.

Видно от материалите по делото, подс. К. е бил с мярка за неотклонение „Задържане под стража“ от 10.04.2012г. до 13.11.2012г., както и с мярка за неотклонение „Домашен арест“ от 13.11.2012г. до 04.04.2013г. С оглед на това, посочените периоди от време се приспаднаха по реда на чл. 59, ал. 1 от НК, при изпълнението на определеното му наказание, както следва: един ден задържане, да се зачете за един ден лишаване от свобода и два дни домашен арест, да се зачетат за един ден лишаване от свобода.

При определянето на наказанието за извършеното от подсъдимия Й.Й. престъпление, настоящият състав отчете като смекчаващи обстоятелства чистото му съдебно минало и обстоятелството, че подс. Й. е глава на семейство и полага необходимите грижи за своите близки. Като отегчаващи обстоятелства съдът взе предвид обществената опасност на инкриминираното деяние и степента на ангажираност на подс. Й. при осъществяването на същото.

За престъплението по чл. 321, ал. 6 в НК се предвижда наказание лишаване от свобода до шест години. При индивидуализиране на размера на наказанието, което наложи на подс. Й.Й., съдът отчете също и дейността на подсъдимия за реализиране на инкриминираното деяние. При анализа на действията на подсъдимия Й. съдът отчете обстоятелството, че подс. К.Д. е инициирал извършването на инкриминираното деяние, както и че същият е имал ръководна роля спрямо подс. Й. при съгласуването на волите и разпределянето на задачите на двамата подсъдими. Това от своя страна обуславя по - ниска степен на обществена опасност на осъщественото от подс. Й. деяние, в сравнение с това на подс. Д..

Съобразявайки горните обстоятелства, съдът прие, че най-подходящо, с оглед постигане целите по чл. 36 от НК, свързани с генералната и индивидуалната превенции, следва да бъде определено при условията на чл.54 от НК наказание в размер около средния, предвиден в закона за това престъпление, а именно три години лишаване от свобода.

Съгласно дадените указания в ТР № 37/09.06.1983г. - „при решаване въпроса за отлагане изпълнението на наложеното наказание по реда на чл. 66 НК, съдът трябва да има предвид не само личните качества на подсъдимия, но и конкретната обществена опасност на престъплението и дали с отлагането на наказанието биха се постигнали целите на чл. 36 НК“. В настоящия случай съдът прие, че по отношение на подсъдимия Й.Й. са налице материалноправните предпоставки, визирани в разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от НК. Подсъдимият не е осъждан. Съвкупната преценка на степента на обществена опасност на деянието, от една страна и на подсъдимия, от друга страна, обуславят извода, че условното осъждане би осъществило установените в разпоредбата на чл. 36 от НК цели на наказанието. Самият факт на обвинението и наказателния процес, на осъждането и налагането на определено наказание е от естеството да окаже върху подсъдимия Й.Й. и върху останалите граждани достатъчно интензивно репресивно и възпитателно-поправително въздействие. При това условното осъждане притежава и този специфичен предупредителен момент, че запазва възможността за привеждане в изпълнение на наказанието, ако подсъдимият в изпитателния срок извърши друго престъпление – обстоятелство, което безспорно оказва върху него положително мотивационно въздействие.

Така мотивиран, съдът на основание разпоредбата на чл. 66 от НК отложи изпълнението на наложеното наказание “Лишаване от свобода” за срок от 5 /пет/ години, считано от влизане в сила на присъдата. При определяне на размера на изпитателния срок съдът взе предвид всички обстоятелства по делото, както и приоритетната цел на условното осъждане, изрично подчертана в НК, а именно поправянето на подсъдимия.

Съдът отчете, че наказанието трябва да постига справедлив баланс на принудително-предупредителните елементи и на специалната и общата превенция. От първостепенен обществен интерес е наказанието да цели поправяне и превъзпитание на подсъдимия, формиране на самоконтрол и вътрешни задръжки, които да го възпират от извършване и на други престъпления в бъдеще. Поради това, като взе предвид личностните особености на подсъдимия Й., съдът прие, че така определеното наказание не пренебрегва генералната превенция и не игнорира високата степен на обществена опасност на извършеното от него престъпление срещу реда и общественото спокойствие. Това е така, защото генералната превенция не може и не бива да се противопоставя на индивидуалната превенция, защото положително въздействие върху обществото се постига само когато наказанието е съответно на конкретната обществена опасност и морална укоримост на конкретния деец и на конкретното деяние.

Съдът не приложи разпоредбата на чл. 55, ал. 1 от НК, тъй като прецени, че не е налице нито една от кумулативно дадените в този текст предпоставки за приложението му, а именно: по отношение на подсъдимия Й. не са налице нито многобройни, нито изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства и така определеното наказание не се явява несъразмерно тежко.

Видно от материалите по делото, подсъдимият Й.Й. е бил с мярка за неотклонение „Задържане под стража“ от 20.04.2012г. до 06.07.2012г., поради което на основание чл. 59, ал. 1 от НК, при изпълнението на определеното му наказание, прекараното в ареста време бе приспаднато.

ПО ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА:

При обсъждането на приобщените по делото доказателства, съдът установи следното:

С Протокол за обиск и изземване в неотложни случаи с последващо съдебно одобрение от 09.04.2012г. (т. 1, л. 9 от ДП), одобрен по реда на чл. 164, ал. 3 от НПК с определение от 10.04.2012г. по НЧД № 475/2012г. по описа на СпНС, 3 състав (т. 1, л. 11 от ДП) от подсъдимия Г.Н. са иззети следните вещи:

6 броя топчета (капсули) с неправилна форма, с гумена повърхност, жълти на цвят с дължина около 4,5см и дебелина 2,5см. При отварянето на произволно избрано топче се установява наличието на втора гумена обвивка във вътрешността, на която се установява наличието на полутечно вещество с млечнобял цвят, което при направен полеви наркотест реагира с характерно за кокаин оцветяване.

1 брой международен паспорт № ,,,,, на името на Г.Н.;

1 брой мобилен телефон марка „Водафон“ с ИМЕИ № ,,,,,,,, ведно със СИМ-карта „Прима“ на мобилния оператор „Мтел“, с фабричен № ,,,,,,,,, съответстваща на мобилен номер ,,,,,,,,.

С Протокол за обиск и изземване от 09.04.2012г. (т. 1, л. 13 от ДП), одобрен по реда на чл. 164, ал. 3 от НПК с определение от 10.04.2012г. по НЧД № 474/2012г. по описа на СпНС, 3 състав (т. 1, л. 14 от ДП), от подсъдимата И.Д. са иззети следните вещи:

9 броя банкноти с номинал 100 (сто) лева – сума в размер на 900 (деветстотин) лева.

С Протокол за претърсване и изземване в неотложни случаи с последващо съдебно одобрение от 09.04.2012г. (т. 1, л. 16 от ДП), одобрен по реда на чл. 161, ал. 2 от НПК с определение от 10.04.2012г. по НЧД № 477/2012г. по описа на СпНС, 3 състав (т. 1, л. 21 от ДП), извършено в жилище, находящо се на адрес: гр. С., бул. „С.“ № **, ет. *, ап. **, от подсъдимия Г.Н. са иззети следните вещи:

Договор за продажба на дружествен дял от 26.03.2010г., сключен в гр. С. – препис;

Уведомление № ,,,,,,,,,,,,,,. за вписан запор върху дял от ТР;

Нотариална заверка на подписи от 31.03.2010г., заверен от нотариус А.М.;

Решение № 1 от 21.03.2002г.на СГС по ФД № ****/02г.;

Ксерокопие на Булстат карта № ,,,, с идентификационен код № ,,,,,,,;

Ксерокопие на сметка (фактура) № ,,,,,,,,,,,,.

С Протокол за претърсване и изземване от 09.04.2012г. (т. 1, л. 23 от ДП), одобрен по реда на чл. 161, ал. 2 от НПК с определение от 10.04.2012г. по НЧД № 479/2012г. по описа на СпНС, 3 състав (т. 1, л. 153 от ДП), извършено в жилище, находящо се на адрес: гр. С., ул. ,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,, обитавано от И. и К. Д., са иззети следните вещи:

1 брой ловна пушка марка „ИЖ-27-ЕМ“ К.12 №,,,,,,,,;

1 брой автоматично оръжие с обща дължина 72 см с отворен приклад с дължина на същия 27 см, ведно с патрон в цевта с дължина 5,5 см, както и голям (с дължина 17,5-22,5см) и малък (с дължина7,5х9см) пълнители, заредени с патрони и телескопична метална част с дължина 27 см и диаметър 4см;

1 брой пистолет наподобяващ „Макаров“, със заличен сериен номер, ведно с пълнител лентован, съдържащ 7 броя патрони;

1 брой кутия с надпис „Karmela cookies“, съдържаща 4 броя прозрачни полиетиленови плика, съдържащи бяло прахообразно вещество. При отваряне на 3 произволно избрани плика, при направен полеви наркотест същите реагират с характерно за кокаин оцветяване;

1 брой черна везна с електронен дисплей, марка „Tanita“ с № ,,,,,;

1 брой плик съдържащ патрони с различен калибър, а именно: кутия с надпис “Regal” с 41 броя патрони, 4 броя кутии съдържащи по 16 броя патрони, кутия съдържаща 8 броя патрона и 60 броя патрони кал. 7.62;

Билет за лов № *****, сер. № ******, издаден на името на К.И.Д. (валиден до 31.12.2011г.);

Разрешение за носене на ловно оръжие № ,,,,,,,,, сер. № АЛ **** за ИЖ 27 ЕМ к12, издадено на името на К.И.Д.;

Членска карта № ,,,,,,, на името на К.И.Д.;

Документ на чужд език, ламиниран, със снимка;

Паспорт № ,,,,,,,, UK на името на ,,,,,,,,, роден на ***г.;

Български паспорт № ******** на името на К.И. А., роден на ***г.;

Паспорт Япония № ,,,,,,,, на името на Y. W.;

Паспорт македония № ,,,,,,, на името на S.. D.. роден на ***г.;

Паспорт Белгия (заготовка) № 723144;

Български паспорт № ,,,,,,,, на името на К. А.;

Български паспорт № ,,,,, на името на С. К.Р., роден на ***г.;

Документ на чужд език (заготовка на шофьорска книжка) белгийска;

Македонска шофьорска книжка № ****, сер. № МК ***** на името на S.. D..;

Дебитна карта Visa electron “Barcleys” № 4,,,,,,,,,,, на името на Mr. SR P.;

Черно метално устройство с надпис „Digital video recorder“ модел “4C4”, сер. № **********

Лист от тефтер с ръкописен текст;

Сметка с ръкописен текст;

38 броя вносни бележки на ОББ в полза на „Интерлийз Ауто“ ЕАД;

Лист с ръкописни цифри;

Полиетиленов плик съдържащ 2 документа на чужд език – единият със снимка, другият – формат А4;

Билет за пътуване;

Отрязъци от бордна карта;

Вносни бележки от ПИБ;

Нотариален акт на недвижим имот на К.И.;

1 брой мобилен телефон марка „Sony Ericsson“ с ИМЕИ № ****************, ведно със СИМ-карта на Глобул с фабричен № ****************;

1 брой мобилен телефон марка „Blackberry“ с ИМЕИ № *****************, ведно със СИМ-карта на „Vodafone“ с фабричен № ****************;

1 брой СИМ-карта на “Tomato” с фабричен № ***************;

1 брой СИМ-карта “B-connect” на Глобул с фабричен № ****************.

С Протокол за претърсване и изземване от 09.04.2012г. (т. 2, л. 10 от ДП), одобрен по реда на чл. 161, ал. 2 от НПК с определение от 10.04.2012г. по НЧД № 478/2012г. по описа на СпНС, 3 състав (т. 1, л. 14 от ДП), извършено в жилище, находящо се на адрес: гр. С., ж.к. „*****“ бл. ***, вх. *, ет. *, ап. **, от подсъдимия С.К. са иззети следните вещи:

1 брой боен пистолет (револвер) марка „Smith & Wesson“ с неустановен калибър;

5 броя патрони за револвер калибър 38 специал;

1 брой мобилен телефон марка „Нокиа“ модел „6303“ с ИМЕИ № ,,,,,,,,,,,,, ведно със СИМ-карта на Виваком с фабричен № , съответстваща на мобилен номер ,,,,,,,,,,;

1 брой мобилен телефон марка „Нокиа“ модел „Ц7“ с ИМЕИ № ,,,,,,,,,,,,, ведно със СИМ-карта на Глобул с фабричен № , съответстваща на мобилен номер ,,,,,,,,,,,,;

1 брой преносим компютър (ноутбук) марка „Acer“;

1 брой преносим компютър марка „HP“;

1 пластика за СИМ-карта на Виваком с фабричен № ,,,,,,,,,,,,;

1 пластика за СИМ-карта на Глобул с фабричен № ,,,,,,,,,,,,;

Найлон с личен код № ,,,, на телефон ,,,,,,,,,,;

Зелен квадратен лист с надпис ,,,,,,,,,,;

6 броя гилзи със сачма в горната част;

1 брой навигация „Гармик“, сер. № ,,,,,,,,.

С протокол за доброволно предаване от 09.04.2012г. (т. 2, л. 21 от ДП) от подсъдимия Г.Н. е предадена 1 брой визитна картичка на хотел “A***”, на гърба на което се наблюдава ръкописен текст: “TRIP MADRID DIANA HOTEL Galeon 27,21 Barajas 28042 10.45 мадр. време (FB 472) TERMINAL 4S.”

С протокол за доброволно предаване от 09.04.2012г. (т. 2, л. 23 от ДП) от свидетеля Б.Й. е предаден 1 брой мобилен телефон марка „Нокиа“ с ИМЕИ № ,,,,,,,,, ведно със СИМ-карта на Виваком.

С протокол за оглед на местопроизшествие и изземване от 11.04.2012г. (т. 2, л. 125 от ДП) от лек автомобил „О. К.“ – комби с ДК № ********, управляван от подсъдимия Й.Й.,***, са иззети следните вещи:

1 брой мобилен телефон марка „Sony Ericsson“ с ИМЕИ № ,,,,,,,,, без СИМ-карта;

1 брой мобилен телефон марка „Нокиа“, модел „1208“ с ИМЕИ № ,,,,,,,,, без СИМ-карта;

Папка съдържаща документи на испански език, документи за мобилен телефон от Глобул и 1 брой лист със саморъчно написани имена и телефони.

С протокол за доброволно предаване от 12.04.2012г. (т. 2, л. 134 от ДП) от Л.Ш. (съжителства на семейни начала с подсъдимия Й.Й.) е предадена 1 брой СИМ-карта на Виваком с фабричен № ,,,,,,,,, съответстваща на мобилен номер ,,,,,,,,.

С протокол за доброволно предаване от 23.04.2012г. (т. 3, л. 27 от ДП) от Р.К. са предадени придружително писмо, съдържащо опис, ведно със следните документи:

Разпечатка на самолетен билет № ***************;

Разпечатка на самолетен билет № *****************;

Разпечатка на самолетен билет № ***********;

Разпечатка на самолетен билет № ***************;

Разпечатка на самолетен билет № ************;

Разпечатка на документ за събрана глоба № **************;

Документ за възстановена сума по самолетен билет № ,,,,,,,,,,,,,,,;

Протокол № ,,,,,,,,,,,,, за доставка на самолетен билет;

Протокол № ****/14.03.2012 за доставка на самолетен билет;

Протокол № ****/16.03.2012 за доставка на самолетни билети;

Протокол № ****/20.03.2012 за доставка на самолетен билет;

Кредитно известие № ****/20.03.2012 към протокол № ****/14.03.2012 за доставка на самолетни билети;

Фактура № ,,,,,,,,,,,,, за такса обслужване самолетен билет;

Кредитно известие № ,,,, към фактура № ,,,,,,,,,,,,, за такса обслужване самолетен билет, общо 23 броя листа.

С протокол за претърсване и изземване в неотложни случаи с последващо съдебно одобрение от 11.04.2012г., одобрен по реда на чл. 161, ал. 2 от НПК с определение от 12.04.2012г. по НЧД № 487/2012г. по описа на СпНС, 2 състав, извършено в жилище, находящо се на адрес: гр. С., ул. „М. Т.“, бл.** вх. *, ет. *, ап. **, от подсъдимия Й.Й. са иззети следните вещи:

1 брой СИМ-карта на Глобул с фабричен № ,,,,,,,,;

1 брой СИМ-карта на Llamaya с фабричен № ,,,,,,,,;

1 брой мобилен телефон марка „Нокиа“, модел „2630“, с ИМЕИ № ,,,,,,,,, без СИМ-карта;

1 брой мобилен телефон марка „Айфон“ с ИМЕИ № ,,,,,,,,, ведно със СИМ-карта;

1 брой преносим компютър марка „Acer“, без сериен номер, с размер на дисплея 10 инча.

С Протокол за обиск и изземване в неотложни случаи с последващо съдебно одобрение от 11.04.2012г., одобрен по реда на чл. 164, ал. 3 от НПК, с определение от 12.04.2012г. по НЧД № 484/2012г. по описа на СпНС, 2 състав, от подсъдимия К.Д. са иззети следните вещи:

2 броя бележки изписани с ръкописен текст;

1 брой ключ за лек автомобил марка „Порше“, модел „Кайен“, с ДК № СА **** МС.

С Протокол за обиск и изземване в неотложни случаи с последващо съдебно одобрение от 11.04.2012г., одобрен по реда на чл. 164, ал. 3 от НПК с определение от 12.04.2012г. по НЧД № 485/2012г. по описа на СпНС, 2 състав, от подсъдимия Й.Й. са иззети следните вещи:

1 брой карта „Виза“, на името на Й.Л.Й. с № ,,,,,,,,

1 брой мобилен телефон марка „Sony Ericsson“ с неустановен ИМЕИ номер, ведно със СИМ-карта – в работещ режим;

1 брой мобилен телефон марка „Нокиа“ с неустановен ИМЕИ номер, ведно със СИМ-карта – в работещ режим.

Съдът обсъди естеството на изброените по-горе писмени и веществени доказателства, тяхната правна характеристика и връзката им с предмета на доказване и стигна до следните изводи:

Веществените доказателства - 6 броя капсули с неправилна форма, намиращи се на съхранение в Централно митническо управление, Отдел „МРР-НОП“, предадени с приемателно-предавателен протокол № *****/ 21.08.2012г., представляващи: 1. „Кокаин“ – с нето тегло 10.04 гр., със съдържание на активен компонент 48,5%, на стойност 1606.40 /хиляда шестстотин и шест лева и 0.40/ лева; 2. „Кокаин“ – с нето тегло 9.48 гр., със съдържание на активен компонент 50.8%, на стойност 1516.80 /хиляда петстотин и шестнадесет лева и 0.80/ лева; 3. „Кокаин“ – с нето тегло 9.81 гр., със съдържание на активен компонент 42.2%, на стойност 1226.25 /хиляда двеста двадесет и шест лева и 0.25/ лева; 4. „Кокаин“ – с нето тегло 6.89 гр., със съдържание на активен компонент 44.7%, на стойност 861.25 /осемстотин шестдесет и един лева и 0.25/ лева; 5. „Кокаин“ – с нето тегло 9.27 гр., със съдържание на активен компонент 49.00%, на стойност 1483.20 /хиляда четиристотин осемдесет и три лева и 0.20/ лева; 6. „Кокаин“ – с нето тегло 6.22 гр., със съдържание на активен компонент 52.3%, на стойност 995.20 /деветстотин деветдесет и пет лева и 0.20/ лева – всички на обща стойност 7689.10 /седем хиляди шестстотин осемдесет и девет лева и 0.10/ лева, иззети от подсъдимия Г.Н. представляват предмет на престъплението по чл. 354а, ал. 1, предл. 4 от НК, поради което на основание чл. 354а, ал. 6 от НК, следва да бъдат отнети в полза на държавата и след влизане на присъдата в законна сила да бъдат унищожени по надлежния ред.

Веществените доказателства - 1 брой кутия с надпис „Karmela cookies“, съдържаща 4 броя прозрачни полиетиленови плика, съдържащи бяло прахообразно вещество, представляващи: 1. бензокаин, с нето тегло – 90,95 грама, 2. бензокаин, с нето тегло – 29,40 грама, 3. бензокаин, с нето тегло – 29,60 грама, 4. бензокаин, с нето тегло – 30,02 грама и дебитна карта Visa electron “Barcleys” № *,,,,,,,,,,, на името на Mr. SR Pethers са иззети при претърсването в дома на подсъдимите И.Д. и К.Д.. Същите са принадлежали на подс. Д. и са били предназначени за извършването на умишлено престъпление, поради което на основание чл. 53, ал. 1, б. „а“ от НК, следва да бъдат отнети в полза на държавата и да бъдат унищожени по надлежния ред, като вещи без стойност.

Вещественото доказателство - 1 брой черна везна с електронен дисплей, марка „Tanita“ с № ,,,,,, е иззета при претърсването в дома на подсъдимите И.Д. и К.Д.. По същата са установени следи от наркотични вещества – кокаин и тетрахидроканабинол, принадлежала е на подсъдимия Д. и е била предназначена за извършването на умишлено престъпление, поради което на основание чл.53, ал.1, б.„а“ от НК, следва да бъде отнета в полза на държавата.

Вещественото доказателство-автомат конструкция „КалашН.“ кал. 7.62 мм., без номер, ведно с 2 бр. пълнители, лентовани, с патрони – първият пълнител с вместимост 30 броя патрони, вторият пълнител с вместимост 5 броя патрони и 1 брой заглушител; в двата пълнителя лентовани – 25 броя патрони кал. 7.62х39 мм., предназначени за стрелба с пушки, автомати и картечници кал. 7.62х39 мм.; пистолет конструкция „Макаров“ кал. 9х18 мм., със заличен номер, предназначен за стрелба с патрони кал. 9х18 мм., ведно с пълнител с вместимост 8 броя патрони, съдържащ лентовани 7 броя патрони в него кал. 9х18 мм., предназначени за стрелба с пистолети кал. 9 мм. – „Макаров“, „Стечкин“ и др., иззети при претърсването в дома на подсъдимите И.Д. и К.Д., намиращи се на съхранение в Служба „КОС“ при 04 РУП – СДВР, представляват огнестрелни оръжия, съгласно разпоредбите на ЗОБВВПИ и са предмет на престъплението по чл. 339, ал. 2, вр. ал. 1 от НК и принадлежат на подс. Д., поради което на основание чл. 53, ал. 1, б. „б“ от НК следва да бъдат отнети в полза на държавата.

Веществените доказателства - Боеприпаси по смисъла на ЗОБВВПИ, в голямо количество, както следва: 56 броя патрони кал. 9х18мм. /от които 8 броя стоп-патрони/, предназначени за стрелба с пистолети кал. 9 мм. „Макаров“, „Стечкин“ и др.; 101 броя патрони кал. 7.62х39 мм., предназначени за стрелба с пушки, автомати и картечници кал. 7.62Х39 мм., иззети при претърсването в дома на подсъдимите И.Д. и К.Д., намиращи се на съхранение в Служба „КОС“ при 04 РУП – СДВР, са предмет на престъплението по чл. 339, ал. 2, вр. ал. 1 от НК и принадлежат на подс. Д., поради което на основание чл. 53, ал. 1, б. „б“ от НК следва да бъдат отнети в полза на държавата.

Вещественото доказателство - Гладкоцевна пушка „ИЖ“ мод. „27ЕМ“, кал. 12, с № ,,,,,,,,, иззета при претърсването в дома на подсъдимите И.Д. и К.Д., намираща се на съхранение в Служба „КОС“ при 04 РУП – СДВР, е законно притежавано от подс. Д. оръжие. Съгласно разпоредбата на чл. 58, ал. 1, т. 2 от ЗОБВВПИ Разрешения за придобИ.е и/или съхранение на взривни вещества и пиротехнически изделия, разрешения за придобИ.е, съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях не се издават на лице, което е осъждано за умишлено престъпление от общ характер или срещу него е образувано наказателно производство за умишлено престъпление от общ характер. С оглед на това, след влизане в законна сила на присъдата, горното оръжие следва да се предаде на Началника на 04 РУП – СДВР, за упражняване правомощията му по Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия.

Вещественото доказателство - Пистолет „Смит и Уесън“ калибър 38 специал, с № ,,,,,,,,,,, петзаряден, предназначен за стрелба с патрони кал. 38 специал, огнестрелно оръжие по смисъла на чл. 4, ал. 2 от ЗОБВВПИ, както и пет броя патрони кал. 38 специал, боеприпаси по смисъла на чл. 7, ал. 1 от ЗОБВВПИ, иззети при претърсването в дома на подсъдимия С.К., намиращи се на съхранение в Служба „КОС“ при 04 РУП – СДВР, представляват предмет на престъплението по чл. 339, алл. 1 от НК и принадлежат на подс. К., поради което на основание чл. 53, ал. 1, б. „б“ от НК следва да бъдат отнети в полза на държавата.

Веществените доказателства – 6 броя гилзи със сачма в горната част, иззети от дома на подс. С.К. следва да се унищожат по надлежния ред, като вещи без стойност.

За сумата в размер на 900 (деветстотин) лева, представляваща 9 броя банкноти с номинал 100 (сто) лева, иззети от подсъдимата И.Д., по категоричен начин се доказва, че са вещи предназначени за извършването на умишлено престъпление - по чл. 354а, ал. 1 от НК, принадлежащи на подс. Д., поради което следва на основание чл. 53, ал. 1, б. „а“ от НК, да бъдат отнети в полза на държавата.

След влизане на присъдата в законна сила, веществените доказателства: паспорт № ,,,,,,,, на UK, издаден на името на ,,,,,,,,, роден на ***г., паспорт № ,,,,,,,, на Япония, издаден на името на ,,,,,,,,, паспорт на Македония № ,,,,,,,, издаден на името на ,,,,,,,,, роден на ***г., иззети при претърсването в дома на подсъдимите И.Д. и К.Д., за които е установено, че представляват истински документи за самоличност, следва да се предадат за съхранение в Дирекция „Международно оперативно сътрудничество“ при МВР, с оглед предаването им на техните действителни притежатели.

След влизане на присъдата в законна сила, веществените доказателства: македонска шофьорска книжка с номер на бланката – ,,,,,,,,,, издадена на името на ,,,,,,,,, бланка на паспорт на Белгия със сериен номер ЕВ ,,,,,,, – с частично попълнени персонални данни, бланка на шофьорска книжка на Белгия с частично попълнени персонални данни, шофьорска книжка на Дания, издадена на името на ,,,,,,,,,,,,, иззети при претърсването в дома на подсъдимите И.Д. и К.Д., за които е установено, че представляват неистински документи, следва да се предадат за унищожаване в Дирекция „Международно оперативно сътрудничество“ при МВР.

След влизане на присъдата в законна сила, веществените доказателства: български паспорт № ,,,,,,,, на името на К.И. А., роден на ***г. (невалиден, съгласно справка от АИС „БДС“ т.2, л. 110 от ДП), български паспорт № ******** на името на К.И. А., роден на ***г. (унищожен, съгласно справка от АИС „БДС“ т.2, л. 110 от ДП), за които е установено, че представляват истински документи за самоличност, следва да се предадат за унищожаване в Дирекция „Български документи за самоличност“ при МВР.

Вещественото доказателство - български паспорт № ,,,,,, издаден на името на С. К.Р., роден на ***г. /иззет при претърсването в дома на подсъдимите И.Д. и К.Д./, за който е установено, че е истински документ за самоличност следва да бъде върнат на притежателя му.

Иззетите от подсъдимия Г.Н. веществени доказателства: 1 брой международен паспорт № ,,,,, на името на Г.Н.; 1 брой мобилен телефон марка „Водафон“ с ИМЕИ № ,,,,,,,,, ведно със СИМ-карта „Прима“ на мобилния оператор „Мтел“, с фабричен № ,,,,,,,,, съответстваща на мобилен номер ,,,,,,,,; Договор за продажба на дружествен дял от 26.03.2010г., сключен в гр. С. – препис; Уведомление № ,,,,,,,,,,,,,,. за вписан запор върху дял от ТР; Нотариална заверка на подписи от 31.03.2010г., заверен от нотариус А.М.; Решение № 1 от 21.03.2002г.на СГС по ФД № ****/02г.; Ксерокопие на Булстат карта № ,,,, с идентификационен код № ,,,,,,,; Ксерокопие на сметка (фактура) № ,,,,,,,,,,,,., не попадат в обхвата на чл. 53 от НК и не са относими към предмета на делото, поради което следва да бъдат върнати на притежателя им.

Веществените доказателства: членска карта № ,,,,,,, на името на К.И.Д.; 38 броя вносни бележки на ОББ в полза на „Интерлийз Ауто“ ЕАД, иззети при претърсването в дома на подсъдимите И.Д. и К.Д., както и 2 броя бележки изписани с ръкописен текст, иззети при обиск на подсъдимия Д., следва да бъдат върнати на последния, тъй като на са относими към предмета на делото.

Веществените доказателства: документ на чужд език, ламиниран, със снимка; лист от тефтер с ръкописен текст; сметка с ръкописен текст; лист с ръкописни цифри; полиетиленов плик съдържащ 2 документа на чужд език – единият със снимка, другият – формат А4; билет за пътуване; бтрязъци от бордна карта; вносни бележки от ПИБ, иззети при претърсването в дома на подсъдимите И.Д. и К.Д., както и 1 брой визитна картичка на хотел “Alpes”, на гърба на което се наблюдава ръкописен текст: “TRIP MADRID DIANA HOTEL Galeon 27,21 Barajas ****** 10.45 мадр. време (FB 472) TERMINAL 4S.”, доброволно предадена от подсъдимия Г.Н., следва ДА ОСТАНАТ приложени по делото, тъй като са относими към неговия предмет.

Иззетите от дома на подсъдимия С.К. веществени доказателства: 1 брой мобилен телефон марка „Нокиа“ модел „6303“ с ИМЕИ № ,,,,,,,,,,,,, ведно със СИМ-карта на Виваком с фабричен № , съответстваща на мобилен номер ,,,,,,,,,,; 1 брой мобилен телефон марка „Нокиа“ модел „Ц7“ с ИМЕИ № ,,,,,,,,,,,,, ведно със СИМ-карта на Глобул с фабричен № , съответстваща на мобилен номер ,,,,,,,,,,,,; 1 пластика за СИМ-карта на Виваком с фабричен № ,,,,,,,,,,,,; 1 пластика за СИМ-карта на Виваком с фабричен № ,,,,,,,,,,,,; 1 пластика за СИМ-карта на Глобул с фабричен № ,,,,,,,,,,,,; Найлон с личен код № ,,,, на телефон ,,,,,,,,,,; Зелен квадратен лист с надпис ,,,,,,,,,,, 1 брой навигация „Гармик“, сер. № ,,,,,,,,, не попадат в обхвата на чл. 53 от НК и не са относими към предмета на делото, подари което следва да бъдат върнати на подс. К..

Веществените доказателства 1 брой мобилен телефон марка „Нокиа“ с ИМЕИ № ,,,,,,,,, ведно със СИМ-карта на Виваком, предадени доброволно от св. Б.Ю.Й., не са относими към предмета на делото, поради което следва да му бъдат върнати.

Веществените доказателства: 1 брой мобилен телефон марка „Sony Ericsson“ с ИМЕИ № ,,,,,,,,, без СИМ-карта; 1 брой мобилен телефон марка „Нокиа“, модел „1208“ с ИМЕИ № ,,,,,,,,, без СИМ-карта; Папка съдържаща документи на испански език, документи за мобилен телефон от Глобул и 1 брой лист със саморъчно написани имена и телефони, 1 брой СИМ-карта на Глобул с фабричен № ,,,,,,,,; 1 брой СИМ-карта на Llamaya с фабричен № ,,,,,,,,; 1 брой мобилен телефон марка „Нокиа“, модел „2630“, с ИМЕИ № ,,,,,,,,, без СИМ-карта; 1 брой мобилен телефон марка „Айфон“ с ИМЕИ № ,,,,,,,,, ведно със СИМ-карта; 1 брой преносим компютър марка „Acer“, без сериен номер, с размер на дисплея 10 инча; 1 брой карта „Виза“, на името на Й.Л.Й. с № ,,,,,,,,; 1 брой мобилен телефон марка „Sony Ericsson“ с неустановен ИМЕИ номер, ведно със СИМ-карта; 1 брой мобилен телефон марка „Нокиа“ с неустановен ИМЕИ номер, ведно със СИМ-карта, иззети от подс. Й.Й., не са относими към предмета на делото и не попадат в обхвата на чл. 53 от НК, поради което следва да му бъдат върнати.

Вещественото доказателство СИМ-карта на Виваком с фабричен № ,,,,,,,,, съответстваща на мобилен номер ,,,,,,,,, предадена доброволно от Л.Ш., не е относимо към предмета на делото, поради което следва да й бъде върната.

Веществените доказателства, доброволно предадени от свидетелката Р.К., както следва: Разпечатка на самолетен билет № ,,,,,,,,,,,,,,,; Разпечатка на самолетен билет № ,,,,,,,,,,,,,,,; Разпечатка на самолетен билет № ,,,,,,,,,,,,,,,; Разпечатка на самолетен билет № ,,,,,,,,,,,,,,,; Разпечатка на самолетен билет № ,,,,,,,,,,,,,,,; Разпечатка на документ за събрана глоба № ,,,,,,,,,,,,,,,; Документ за възстановена сума по самолетен билет № ,,,,,,,,,,,,,,,; Протокол № ,,,,,,,,,,,,, за доставка на самолетен билет; Протокол № ,,,,,,,,,,,,, за доставка на самолетен билет; Протокол № ,,,,,,,,,,,,, за доставка на самолетни билети; Протокол № ,,,,,,,,,,,,, за доставка на самолетен билет; Кредитно известие № ,,,,,,,,,,,,, към протокол № ,,,,,,,,,,,,, за доставка на самолетни билети; Фактура № ,,,,,,,,,,,,, за такса обслужване самолетен билет; Фактура № ,,,,,,,,,,,,, за такса обслужване самолетен билет; Фактура № ,,,,,,,,,,,,, за такса обслужване самолетен билет; Фактура № ,,,,,,,,,,,,, за такса обслужване самолетен билет; Кредитно известие № ,,,, към фактура № ,,,,,,,,,,,,, за такса обслужване самолетен билет, общо 23 броя листа, са от съществено значение за предмета на доказване, поради което следва да останат приложени по делото.

ПО РАЗНОСКИТЕ:

Предвид изхода на делото, направените разноски във връзка с воденото производство, следва да бъдат платени от подсъдимите К.Д., Г.Н., С.К. и Й.Й., както следва:

На основание чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимият К.И.Д., да заплати в полза на държавата и по сметка на СНС, сума в размер на 2130.10 /две хиляди сто и тридесет лева и 10 стотинки/ лева.

На основание чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимият Г.Й.Н., да заплати в полза на държавата и по сметка на СНС, сума в размер на 2130.10 /две хиляди сто и тридесет лева и 10 стотинки/ лева.

На основание чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимият С.Т.К., да заплати в полза на държавата и по сметка на СНС, сума в размер на 2130.10 /две хиляди сто и тридесет лева и 10 стотинки/ лева.

На основание чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимият Й.Л.Й., да заплати в полза на държавата и по сметка на СНС, сума в размер на 2130.10 /две хиляди сто и тридесет лева и 10 стотинки/ лева.

Мотивиран от горните съображения съдът постанови присъдата си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Номер на акта:	541
Дата:	9 май 2014 г.
Съдия:	Георги Василев Ушев

Дело:	20131050200473
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	28 март 2013 г.

Определение по дело №473/2013 на Специализиран наказателен съд

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите