№ 987
гр. София, 11.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
при участието на секретаря НАДЯ Г. НАЙДЕНОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело №
20211110138438 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по постъпила искова молба по реда на чл.
422 ГПК от „Юробанк България“ АД срещу .......... след развило се заповедно
производство по ч. гр. дело № 69106/2016 г. по описа на СРС.
Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени установителни
искове за признаване на установено по отношение на ответника .........., че дължи на
ищеца сумите по Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 ГПК, издадена на 27.01.2017 г. по ч.гр.д. 69109/2016 г. по описа на
СРС с правно основание, както следва: 1/ чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД вр. с чл. 430, ал. 1 ТЗ вр. чл. 9 ЗПК за сумата от 3519,50 лв. – неплатена главница
по договор за кредит №FL705411/23.09.2013 г., ведно със законна лихва за периода от
29.11.2016 г. до изплащане на вземането; 2/ чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД вр. с чл. 430, ал. 2 ТЗ вр. чл. 9 ЗПК за сумата от 315,11 лв. – възнаградителна
лихва за периода от 23.09.2015 г. до 24.07.2016 г.; 3/ чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 86, ал.
1 ЗЗД за сумата от 52,10 лв. – мораторна лихва за периода от 23.09.2015 г. до
24.07.2016 г.; 4/ чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с 430 ТЗ вр. чл. 10а,
предл. 1 ЗПК за сумата от 22,50 лв. – такса за периода от 23.09.2015 г. до 24.07.2016 г. и
5/ чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с 430 ТЗ вр. чл. 10а, предл. 1 ЗПК
за сумата от 55,20 лв. – такса за периода от 01.01.2016 г. до 24.07.2016 г.
В условията на евентуалност, ако при отхвърляне на установителните искове
поради необявена предсрочна изискуемост към датата на депозиране на заявлението по
чл. 417 ГПК, ищецът предявява исковете като осъдителни.
Ищецът „Юробанк България“ АД твърди, че вземането - предмет на делото,
произтича от сключен между страните договор за кредит №FL705411/23.09.2013 г., по
който длъжникът е погасил част от главницата в размер на 1670,50 лв. и е изпаднал в
забава за останалата част от главницата в размер на 3519,50 лв., считано от 23.09.2015
г. и по отношение на лихвите, считано от същата дата - 23.09.2015 г. Твърди се, че
според чл. 15 от договора за кредит, ако длъжникът не изплати която и да е вноска по
главница, лихва или разноски, вземането на банката по кредита става предсрочно
1
изискуемо, без да е необходимо уведомление до длъжника или нарочно волеизявление
за това. Въпреки това кредитът бил обявен от банката за предсрочно изискуем на
24.07.2016 г. чрез връчване на нотариална покана от нотариус М К, рег. № 200 към НК.
Посочва, че въз основа на издадената заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК от
27.01.2017г. по ч.гр.д.69109/2016г. по описа на СРС били образувани изпълнителни
дела № 196/2019 г. по описа на ЧСИ ...... и 172/2020 г. по описа на ЧСИ ......
Ответникът в законоустановения срок подава отговор, с който оспорва исковете
изцяло като неоснователни. Подробно аргументира, че не е бил уведомен за издадената
заповед по чл. 417 ГПК от ЧСИ ...... по изп. дело 196/2019г., както и че е уведомен за
издадената заповед за незабавно изпълнение едва от ЧСИ ..... с връчването на покана за
доброволно изпълнение по и.д. 172/2020г. на 02.03.2021 г. На следващо място, твърди,
че не е бил уведомяван за предсрочната изискуемост и нотариалната покана, на която
се позовава ищецът в исковата си молба, като сочи, че такава не му е връчвана.
Оспорва представения договор за кредит, като твърди, че подписът е негов, но бил
пренесен върху договора със специални технически средства. Навежда възражения, че
уговорените в договора лихви са нищожни поради противоречие с добрите нрави,
доколкото водели до неправомерно обогатяване на едната страна и явна
нееквивалентност на престациите по договора, а освен това и надвишавали
установения в съдебната практика допустим и обичаен размер на възнаградителната
лихва – 3 пъти законната лихва за забава. Навежда възражения и за нищожност на
договора в цялост поради неспазване на чл. 11, т. 9 и 10 във връзка с чл. 22 ЗПК. Прави
възражение за изтекла погасителна давност за претендираните от ищеца лихви и
главница. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, достигна до следните фактически и
правни изводи:
По исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 430, ал.
1 и ал. 2 ТЗ вр. чл. 9 ЗПК и по чл. 10а, предл. 1 ЗПК /главни и евентуални/:
В тежест на ищеца по предявените искове е да докаже при условията на пълно и
главно доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си
последици, a именно: че между него и ответника е възникнало облигационно
отношение по договор за потребителски кредит №FL705411/23.09.2013 г., изпълнение
на задълженията на кредитодателя по него, по силата на който договор за
кредитополучателя е възникнало задължението за връщане на заетата сума, заплащане
на възнаградителна лихва и допълнителни такси в претендираните размери.
При доказване горните обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че
дължимите сумите са погасени.
С протоколно определение от 03.02.2022 г. съдът е изключил от доказателствата
по делото договор за кредит № FL 705411/23.09.2013 г. на осн. чл. 183, ал. 1, изр. 2
ГПК поради неизпълнено указание от страна на ищеца да представи договора в
оригинал. Налага се извод, че по делото не е доказан първият елемент от спорното
материално право, а именно - възникнало облигационно отношение между страните по
договор за потребителски кредит №FL705411/23.09.2013 г., поради което не следва да
се обсъждат останалите елементи от фактическите състави на предявените искове.
За пълнота следва да се посочи освен това, че въпреки уваженото от съда
доказателствено искане за допускане на съдебно-счетоводна експертиза, която да
отговори на поставените от ищеца въпроси, последният не е изпълнил указанието за
представяне на доказателство за внесен депозит за възнаграждение на вещото лице,
поради което експертно заключение не е изготвено по делото.
2
Предявените искове следва да се отхвърлят като неоснователни.
По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД /главен и евентуален/:
В тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг и момента, от който
той е станал изискуем. В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга на
падежа.
Съдът не достигна до извод за наличие на главен дълг, поради което
неоснователен се явява и предявеният акцесорен иск за заплащане на лихва за забава.
По разноските:
При този изход на спора право за присъждане на разноски възниква за ответника.
На осн. чл. 78, ал. 3 ГПК вр. чл. 38, ал. 2 ЗА ищецът следва да бъде осъден да
заплати на адв. ........... от САК сумата от 600,00 лв. адвокатско възнаграждение за
оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие на ответника. Това е и единственият
разход, включен в представения от ответника списък по чл. 80 ГПК.
Мотивиран от горното и на осн. чл. 235 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Юробанк България“ АД, ЕИК ********* против
.........., ЕГН ********** искове за признаването за установено, че ответникът дължи на
ищеца сумите, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 417 ГПК от 27.01.2017 г. по ч. гр. дело № 69109/2016 г. по описа на 37 състав на
СРС, както и предявените в условията на евентуалност осъдителни искове за същите
суми, както следва:
1/ 3519,50 лева на осн. чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 430,
ал. 1 ТЗ вр. чл. 9 ЗПК, представляваща главница по договор за кредит
№FL705411/23.09.2013 г.;
2/ 315,11 лева на осн. чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 430,
ал. 2 ТЗ вр. чл. 9 ЗПК, представляваща възнаградителна лихва за периода от 23.09.2015
г. до 24.07.2016 г.;
3/ 52,10 лева на осн. чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД, представляваща
мораторна лихва за периода от 23.09.2015 г. до 24.07.2016 г.;
4/ 22,50 лева на осн. чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с 430 ТЗ вр.
чл. 10а, предл. 1 ЗПК, представляваща такси за периода от 23.09.2015 г. до 24.07.2016 г.
и
5/ 55,20 лева на осн. чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с 430 ТЗ вр.
чл. 10а, предл. 1 ЗПК, представляваща такси за периода от 01.01.2016 г. до 24.07.2016 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК вр. чл. 38, ал 2 ЗА „Юробанк България“
АД, ЕИК ********* да заплати на адв. ..........., ЕГН **********, член на САК, с адрес:
гр. София, ул. Гургулят № 31, ет. 1 сумата от 600,00 лева адвокатско възнаграждение
за оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие на ответника по гр. дело №
38438/2021 г. по описа на СРС.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3